Нобелови награди 2017

[Р. Теодосиев]

Нобеловата награда за медицина бе зa откритие за биологичния часовник

Нобеловият комитет обяви носителя на Нобелова награда за физиология и медицина за 2017 година. Наградата бе присъдена на Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг. 

Те получиха Нобела за откритието на молекулни механизми, контролиращи циркадианния ритъм или биологичния часовник. 

"Откритията им обясняват как растенията, животните и хората променят биологичния си ритъм, за да го синхронизират с въртенето на Земята", обявиха от Нобеловия комитет.

Наградата бе обявена от Томас Пърлман, секретар на Нобеловия комитет за физиология или медицина.

Носителите на Нобелова награда за физиология и медицина се определят на събрание на Каролинският медикохирургически институт в Стокхолм.

Нобеловата награда за физиология и медицина през 2016 г. получи Йошинори Ошисуми (Yoshinori Ohsumi) за неговите открития на механизмите за автофагия.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nobelovata-nagrada-za-meditcina-be-za-otkritie-za-biologichniia-chasov_94753.html

 

[Р. Теодосиев]

Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина бе присъдена на трима учени, направили ключови открития в работата на нашия вътрешен часовник.

Наградата от 9 милиона шведски крони (1,1 милиона долара) ще се сподели от Джефри Хол (Jeffrey Hall) от Университета на щата Мейн, Майкъл Росбаш (Michael Rosbash) на  Университета Брандис в Масачузетс и Майкъл Йънг (Michael Young) от университета Рокфелер в Ню Йорк.

Ако някога сте работили нощна смяна или сте пресекли няколко часови зони със самолет, знаете, ако не спим в синхрон с планетата, може да се отрази на здравето ни.

Животът на Земята е адаптиран към въртенето на планетата ни.

Отдавна е известно, че живите организми, включително хората, имат вътрешен биологичен часовник, който им помага да се адаптират към регулярния ритъм на деня. Но как работи всъщност този часовник?

Джефри Хол, Майкъл Росбах и Майкъл Йънг са успели да надникнат вътре в нашия биологичен часовник и изяснят неговия вътрешен механизъм. Техните открития обясняват как растенията, животните и хората адаптират своя биологичен ритъм, така че да се синхронизира с въртенето на Земята.

Тазгодишните лауреати на Нобелова награда успяха да изолират гена (наречен периодичен ген - period gene), който контролира нашия ежедневен биологичен ритъм. Те показаха, че този ген кодира протеин (PER), който се натрупва в клетките през нощта, а след това се разгражда през деня. Впоследствие те идентифицират допълнителни протеинови компоненти, показвайки механизма, уреждащ самоподдържащия се часовников механизъм вътре в клетката. Благодарение на тях се знае, че функцията на биологичните часовници се основава на един и същ принцип в клетките на всички многоклетъчни организми, включително хората.

^{Опростена илюстрация, показваща как се регулира обратната връзка на периодичния ген. Фигурата показва последователността от събития по време на 24-часовия период. Когато периодичният ген е активен, той кодира периодична мРНК, която се транспортира до цитоплазмата на клетката и служи като шаблон за производството на протеина PER. Този протеинът се натрупва в ядрото на клетката, където активността на периодичния ген се блокира. Това води до механизма на потискащата обратна връзка, който стои в основата на циркадианния ритъм.}

С това откритие се поставят основите за разбирането на биологичния часовник на молекулярно ниво.

Биологичният часовник е включен в много аспекти на нашата сложна физиология. Голяма част от нашите гени се регулират от биологичния часовник, а оттам и внимателно калибрирания циркаден ритъм адаптира физиологията в различни фази на деня. Часовникът регулира важни функции като поведението ни, нивото на хормоните, съня, телесната температура и обмяната на веществата. Когато е налице временно несъответствие между нашата външна среда и този вътрешен биологичен часовник, например, когато пътуваме в няколко часови зони и усетим "часовата разлика", се засяга нашето здраве и може да се повиши риска за различни заболявания.

Благодарение на фундаменталните открития на тримата лауреати, циркадната биология се превърна в огромно и много динамично поле на изследвания с важни последици за нашето здраве.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ritamat-na-sania-kojto-vze-Nobel_95090.html

[Gravity]

 

Неизненадващо наградата е за гравитационните вълни.

[Р. Теодосиев]

Нобеловата награда за химия се даде за революционна криомикроскопия

Шведската кралска академия обяви носителите на Нобелова награда за химия за 2017 година.

Наградата бе присъдена на  Жак Дюбоше (Jacques Dubochet), Йоахим Франк (Joachim Frank) и Ричард Хендерсън (Richard Henderson) "за развитието на криоелектронната микроскопия, която улеснява и подобрява изобразяването на биомолекули".

"Този метод откри нова ера в биохимията" - пише Нобеловият комитет в изявление.

Заедно с отличието лауреатите ще получат и сумата от 9 милиона шведски крони.

Често визуализацията на обектите, невидими за човешкото око, усшно надгражда научните открития. Но в биохимични карти дълго бяха пълни с бели петна, тъй като наличната технология имше проблеми със създаването на снимки на голяма част от молекулнните механизми на живота. Криоелектронната микроскопия промени всичко. Изследователите вече могат да замразят движението на биомолекулите и да визуализират процеси, които никога не са виждани преди, което е от решаващо значение и за основните познания в областта на химията на живота и за развитието на фармацевтичните продукти.

^{През последните няколко години изследователите са публикували атомни структури на множество сложни протеинови комплекси. а. Белтъчен комплекс, който управлява циркадния ритъм. б. Сензор от типа, който чете промените в налягането в ухото и ни позволява да чуваме. ° С. Вирусът Зика.}

Електронната микроскопия досега се смяташе за подходяща само за изобразяване на мъртва материя, тъй като мощният електронен лъч разрушава биологичния материал. Но през 1990 г. Ричард Хендерсън успя с помощта на електронен микроскоп да генерира триизмерен образ на протеин в атомна резолюция. Това бе пробив за технологията.

Йоахим Франк направи технологията общо приложима. Между 1975 и 1986 той разработи метод за обработка на изображенията, в които се анализират размитите двумерни микроскопски образи на електроните и се обединяват, за да разкрият отчетлива триизмерна структура.

Течната вода се изпарява при електронната микроскопия, което предизвиква разпадането на биомолекули. Жак Дюбоше вижда потенциалното решение - охлаждане на водата толкова бързо, че тя да втвърди течната форма така, че да се образува стъкловидна форма вместо кристали.

В резултат на тези открития всеки аспект на електронната микроскопия бе оптимизиран. Желаната атомна резолюция бе постигната през 2013 г. и изследователите вече могат да произвеждат рутинно триизмерни структури на биомолекули.

Носители на Нобеловата награда за химия за 2016 са Жан-Пиер Суваж (Jean-Pierre Sauvage), сър Дж Фрейзър Стодарт (Sir J. Fraser Stoddart) и Бернард Феринга (Bernard L. Feringa) "за проектиране и синтез на молекулярни машини".

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nobelovata-nagrada-za-himiia-se-dade-za-revoliutcionna-kriomikroskopii_95234.html