Модел на серийните убийства

[gmladenov]

Психиатърът Евелина Йекер: Над трагедията Петрохан/Околчица виси сянката на биологичния баща на Ивайло Калушев  

Признавам, че интересът ми към случая се събуди, едва след като в българската електронна преса излязоха съобщения затова, че предсмъртно, Ивайло Калушев е публикувал на стената си във фейсбук стихотворението „Борба“ от Христо Ботев, а няколко дни след това е бил намерен кемперът с неговия труп и труповете на младите му ученици в близост до лобното място на Христо Ботев, на връх Околчица. За мен от този момент нататък беше ясно, че  става дума за три подстрекани самоубийства (на Петрохан) и за разширено самоубийство (под Околчица). Спомням си, че тогава си казах: „Господи, каква тежка нарцистична проблематика лъха от  акта на това мащабно разширено самоубийство! Не е за вярване, каква сериозна личностна проблематика е имал този човек, за да злоупотреби нарцистично дори с Христо Ботев.“ Защото, оттук нататък, младите поколения вече едва ли ще свързват връх Околчица с гибелта на Христо Ботев. Ще го свързват с разширеното самоубийство на Ивайло Калушев...

Хората, които са запознати с мои предишни текстове, вероятно са забелязали, че професионалният ми интерес е насочен към нарцисизма в неговите патологично- деструктивни форми. Така е и в този случай.

С всеки материал, който изчитах, изслушвах или изглеждах, хипотезата ми, че за Ивайло Калушев може да се мисли като за човек със  злокачествено нарцистична патология (по критериите на Кернберг), злоупотребявал нарцистично наистина с всичко, което му се е предоставяло като възможности за печалба и изгода, се подкрепяше от все повече  факти. Оказва се, че този човек е злоупотребявал до такава степен нарцистично (а с някои и сексуално) с поверените му малолетни и непълнолетни момчета, с родителите им (индоктринирайки и инструментализирайки ги за собствени користни цели), с будисткото учение, със званието “Лама”, с държавата, с материални ресурси от дарители, а най-накрая и с Ботев, че психоаналитично мислещият терапевт логично си задава въпроса - дали със самия Ивайло Калишев  не е било (нарцистично) злоупотребено в детството и юношеството му така, че в поведението му на възрастен злоупотребата с другите да се е превърнала в едно постоянно несъзнавано реинсцениране на една детско/юношеска травма?

От психоаналитична гледна точка изборът на Околчица и публикуването на Ботевото стихотворение „Борба“ на личната стена във фейсбук като вид предсмъртно писмо, може да се тълкува като силно концентрирана, символична инсценировка на вътрешен сценарий от фантазии за жертва, извършител и спасител, при това чрез силно нарцистично идентификационно сливане с фигурата на националния герой Ботев.

За мен съществува неоспорима връзка между смъртта на бащата на Ивайло Калушев през 2024 година и разширеното самоубийство в началото на 2026 година. Към разширеното самоубийство на Ивайло Калушев при Околчица причислявам и самубийствата, към които той е склонил тримата мъже, стоящи на по-ниско йерархично ниво в деструктивния му култ и намерени мъртви пред хижа Петрохан.

Допускам, че синът не успява да преработи загубата на влиятелния си баща и изпада в депресивно състояние, което се е засилвало с времето до кулминационния пункт на трите подстрекани от Калушев самоубийства и неговото разширено самоубийство.

Психоаналитично погледнато, е възможно смъртта на бащата – фигура, която е въплъщавала скрита власт, връзки и „застраховка“ срещу наказателните органи, да е допринесла за усещането на предстоящо срамно разкритие, страх от наказателно преследване и заплаха за изобличаване, при една нарцистично‑грандиозно структурирана личност. Така смъртта на бащата може да се приеме като дългосрочен дестабилизиращ фактор, но не и като непосредстевен отключващ момент за трагедията „Петрохан/Околчица“.

https://faktor.bg/psihiatarat-evelina-yeker-nad-tragediqta-petrohan-okolchica-visi-sqnkata-na-biologichniq-bashta-na-ivaylo-kalushev

[gmladenov]

И още от интервюто на Евелина Йекер (^^^):

През лятото на 2024 г., 80‑годишният Калушев‑старши умира. Това е точката, в която вътрешният пейзаж на сина започва да се срутва. „Ивайло Калушев трудно преживял смъртта на баща си през лятото на 2024 г., изпаднал в депресия и поведението му се променило рязко в следващите месеци", пишат медиите. „След това синът му радикализирал духовните си практики." Често говорел за баща си. „Започнал да обсъжда с приятелите си смъртта и вярвал, че след нея човек отива в друго измерение." Психолозите допускат, че „е искал да види баща си там, където е отишъл с последователите си от сектата".

Това е пример като по учебник за патологична скръб при една нарцистично‑грандиозна личностова структура. Със загубеният идеализиран обект не може да се извърши сбогуване – защото сбогуването изисква разделяне, а разделянето би разрушило вътрешната конструкция на величието. Затова обектът бива погълнат, а след това (тъй като вграденото вече е мъртво), и собственото (селфът) трябва да бъде умъртвено, за да последва обекта. Така самоубйството представлява и акт на ново съединение с бащата (по класическата схема на Фройд „Скръб -и- меланхолия", допълнена в случая с будистката реинкарнационна идиоматика „преселване в друго измерение").

Между бащата и сина е съществувало обаче и още нещо много важно, което в крайна сметка се оказва и смъртоносно: т.нар.нарцистично огледало. Бащата е отразявал грандиозността на сина, без да я коригира; синът е продължил функционалния модел на бащата, без да го преосмисля. Когато огледалото се разбива през лятото на 2024 г., синът остава сам пред собственото си изображение – и в продължение на осемнадесет месеца тихо подготвя присъединяването си към обекта, който вече не може да го отразява. Между лятото на 2024 г. и февруари 2026 г. лежат осемнадесет месеца на тиха психическа декомпенсация, а в кемпера под Околчица синът не само се самоубива, но и довършва, в окончателна форма, едно прекъснато бащино отражение. Убивайки двамата си млади последователи, и склонявайки другите трима мъже от хижа Петрохан към самоубийства, Ивайло Калушев строшава всички свои нарцистични огледала, защото без бащиното огледало, те губят значение. Искайки да се слее отново с баща си в отвъдното, той обаче ги взима като свои нарцистични удължения със себе си.

След смъртта на бащата, под натиска на опасността от разследвания, рискът от публично разобличаване с тежки обвинения, крехкият баланс в психиката на Ивайло Калушев се срива напълно. Появяват се депресивни елементи (чувство за пълна безизходица, суицидна крайна логика) и вероятно психотични моменти (налудни представи за специална мисия, параноидно тълкуване на средата). В тази ескалация разширеното самоубийство се превръща в отчаян опит непоносимата вина, срамът и безсилието да се преведат в драматичен разказ за жертва и „изкупление“.

[gmladenov]

Страхотно интервю (^^^), но прекалено дълго, за да го копирам в цялост. Йекер залита във Фройдистка посока, но нейната псиохоанализа в случая изглежда оправдана. Мощта на детските травми и техните последствия по-късно в живота не бива да се подценяват.

Ето и завършекът на интервюто, който според мен е важен:

„Петрохан/ Околчица“ не е само криминален случай или поредната история за култ. Това е пример колко лесно една група – водена от нарцистично‑параноиден лидер и подкрепена от уязвими, доверчиви и безкритични хора– може да се отдръпне от общата действителност и да заживее в собствена, фоли‑подобна вселена. 

Утешителното в случая на това трагично разширено самоубийство е, че в собственото си преживяване Калушев е останал за себе си героичният, готов на саможертва баща/герой Ботев, а убитите от него и тримата самоубили се са се възприели едновременно като „спасени“ и „отведени“ от този свят, който са смятали за „едно чудовищно място“. Утешително е също, че в момента на смъртта си не са изпитвали смъртен страх или ужас. Отишли са си със съзнанието за съзвучие със себе си и с вселената, в желанието си да се слеят с една могъща бащина фигура, от която всички са имали нужда в земния си живот.

С всичко останало от тази трагедия, близките на жертвите трябва да намерят сили и начин да продължат да живеят...

[ramus]

Преди 23 минути, gmladenov said:

му се променило рязко в следващите месеци", пишат медиите

За съжаление... и някои експерти с опит ги блазни въпроса за популярността. 

Според изнесеното някой си съставил профил, на някого. При липсата на информация - по "писания от медиите". Нито думичка кой, откъде и как същото го е описал в "някакви медии" Откъде го е разбрал....

Радостното е, че темата продължава да се залива с фейкове и флуд, при положение че тя въобще няма отношение към "случая Калушев", но на инат автор на друг ник е рязко мотивиран да си наложи своето, дори и с цитати от "фактор.бг" и "нюз.бг". По случайност едното въобще няма автор, а другото...  

Разбира се - нито едното, нито другото са на експерти по въпроса, които са се занимавали с конкретиката а са се информирали само и единствено 'от медиите'. Защото нали се досеща всеки че "доцентката с български произход в Швейцария" няма нито откъде да знае, нито откъде да е информирана в детайлите по случая. Но си съставила 'психиатрична хипотеза'. И сега тази хипотеза по линия на "гугъл-сърч" се представя като "мнение на някого си", като че това е не статия в политически виртуален нюзрум, а в експертни научни сайтове. 

Представя се, защото авторът на цитатите няма как да има свое мнение, понеже и той се информира само от медиите, докато му е любопитно, забавно или си играе по форуми, чрез смешни емотикони, докато иначе се забавлява. 

Това е тъгата на популизма - всякакви хора се фантазират на експерти, само защото четат и цитират "медийни публикации". Но пък именно последните се ползват за замеряне с цитати и форумни игри на доказване. 

Редактирано Преди 32 минути от ramus

[ramus]

Преди 11 минути, gmladenov said:

нейната псиохоанализа в случая изглежда оправдана. Мощта на детските травми и техните последствия по-късно в живота не бива да се подценяват.

А... извинете - това ИИ ли ви го написа? Значи "на вас ви изглежда оправдана"...  

Мощта на детските травми - а вие въобще наясно ли сте какво значи това, за да го предлагате като 'свое мнение'? По Фройдовски ли познавате "тия травми" или по Юнгиански? Моля, споделете тази ваша експертиза и разкажете за този казус. Той поне е доста по-близо до същността от заглавието на темата? 

Знаете ли историята на понятието СЕРИЕН УБИЕЦ и СЕРИЙНИ УБИЙСТВА? Тя е твърде отскоро - има няма половин век. Обаче за нея става въпрос в тази тема. Вие как сте с профилирането, ще споделите ли случаи от вашата криминална практика? 

Редактирано Преди 28 минути от ramus

[ramus]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Утешителното в случая на това трагично разширено самоубийство е, че в собственото си преживяване Калушев е останал за себе си героичният, готов на саможертва баща/герой Ботев, а убитите от него и тримата самоубили се са се възприели едновременно като „спасени“ и „отведени“ от този свят, който са смятали за „едно чудовищно място“. Утешително е също, че в момента на смъртта си не са изпитвали смъртен страх или ужас. Отишли са си със съзнанието за съзвучие със себе си и с вселената, в желанието си да се слеят с една могъща бащина фигура, от която всички са имали нужда в земния си живот.

Мдааа - авторката на това поетично шоу била известна преди всичко като "писателка и поетеса". Много поетизъм и художествени измислици има в цитата, само дето няма професионализъм.  

Между другото предмета по който тя била "доцент" и преподавала (според медийни публикации) не е в профил на психиатър. Не се цитират научни публикации никъде, с нейно име - поне да се представи по какви теми работи и изследва, чрез какви средства и възможности... 

Веселото в случая е, че медийни публикации, раждат други медийни публикации.  които служат на други 'публикуващи ги'. 

Другият весел момент е, че уж това е форум на наука и рационално познание... А "медийните публикации" са предпочитано средство на участници в него. Вкл и като че те така "имали мнение". 

Редактирано Преди 15 минути от ramus

[gmladenov]

Уважаеми господа Администратори,

Уважително ви моля да преместите постингите за Калушев в отделна тема, защото някой потребители тук изпадат в душевен дискомфорт, че пишем за Калушев в тема за серийни убийци.

Първият постинг от "съживената" стара тема е следният; всички постинги след него са само за Калушев:
https://www.forumnauka.bg/topic/17953-model-na-seriynite-ubiystva/page/9/#findComment-638313

Предварително ви благодаря. 

Редактирано Преди 16 минути от gmladenov

[ramus]

Преди 9 минути, gmladenov said:

че пишем за Калушев

извинете - заблуждавате дори господата администратори с това че вие не пишете за "случая Калушев", а просто си наливате медийни публикации, родени от други медийни публикации. Вие специално не сте написали нищо по такъв случай, което да е  друго, освен следствие на "медийна публикация" и "разговори с ИИ" - най-вече цитати. 

Отдавна го правите най-вече сам, и вероятно ви прилича че "това е дискусия". 

Предложих ви да споделите експертизата си по случая, вместо да наливате чуждици и заемки. Изразете, примерно, в евентуалната друга тема "вашето лично становище", както и аргументите от теорията и практиката ви като терапевт и психиатър. 

Именно това би било ценно и важно за някого. Гугъл всеки може да ползва и само с няколко клика всеки може да си намери "медийна публикация". Нима това е някакъв принос? 

Редактирано Преди 5 минути от ramus