Спиране на срокове по ГПК или за абсурда на българското нормотворчество

[самотния вълк]

В ДВ, бр. 86 от 2017 г., е обнародвано изменение на ГПК, по силата, на което е създадена ал. 2 в чл. 61. Съгласно тази нова алинея всички срокове се спират по време на официални празници и съдебната ваканция, която е от 15 юли до 31 август, съгласно закона на съдебната власт. Това означава, че всеки срок, започнал да тече по време на съдебната ваканция, първият му ден е 01 септември. До тук добре, но тази разпоредба е отменена - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.

Тук вече стигаме от правен абсурд. По време на ваканцията човек получава искова молба, по която е ответник. Съгласно закона има месечен срок за отговор. Но, според действащата към момента на получаване на исковата молба ал. 2, този месечен срок не тече, а първият му ден е на първи септември. Да, но от първи септември това спиране на срока вече не съществува. Възниква въпроса кога изтича срокът за отговор на исковата молба? Един месец от получаването или един месец считано от първи септември?

[КГ125]

Е, те го измениха. 

Но който не е гонил процесуални срокове, той не знае какво е. Трябваше да оставят изменението.

[самотния вълк]

Въпросът е сериозен. Показва как се създават правни норми в България без никаква мисъл и идея, в следствие, на което се получава правен хаос.