България в космоса

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса 113 спътника!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

11 ноември 2023 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 20:49 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, беше проведено успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” със 113 изкуствени спътника на борда. Сред тях имаше и такива, построени от българската фирма ЕндуроСат.

Нека сега да обърнем внимание на 113-те спътника. Те бяха изведени в космоса в рамките на мисията “Транспортър-9”. Програмата Транспортър на СпейсЕкс осигурява възможност за споделено извеждане на полезни товари в космоса и понастоящем представлява най-евтиният начин, по който всеки предприемач или фирма може да качи нещо свое в орбита. Извеждането на 1 килограм провизии с ракета “Фалкън 9” възлиза на $6 500 и няма друг космически превозвач, който да предлага подобна услуга на такава ниска цена.

Има два начина, по който може да бъде сключен договор за полет на борда на ракета на СпейсЕкс – директно с фирмата или чрез посредник. Част от посредниците разполагат със собствени буксири, които могат да довеждат спътниците до специализирани орбити. Счита се, че в рамките на днешната мисия, общо 90 спътника бяха освободени директно от ракетата “Фалкън 9”, а останалите 23 спътника ще бъдат доведени впоследствие до целевите им орбити чрез три буксира.

Трите буксира са конструирани от D-Orbit, Exotral и (много интересно!) Impulse Space. Последната фирма е основана от Том Мюлър, който някога ръководеше създаването на двигатели в СпейсЕкс. Именно под негово ръководство бяха проектирани и досега използваните двигатели на “Фалкън ” и “Драгън” – “Мерлин”, “Драко” и “Супердрако”. Но Мюлър вече е собственик на нова американска космическа компания.

Съществена част от изпратените днес спътници (общо 36) са на фирмата Planet Labs, от серията “СуперДав” – те ще наблюдават Земята. Други 35 са поръчани чрез посредничеството на немската фирма Exolaunch, три CubeSat-а са отговорност на Maverick, а четири – на Momentus.

Според уебсайта NASASpaceflight eдиният от спътниците на българската фирма EндуроСат е “Платфърм 5”

За нуждите на мисия “Транспортър-9” днес бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1071”. Това бе 12-тото успешно излитане и кацане на тази конкретна степен.

Днешният полет бе 82-ри за ракетите от семейството “Фалкън” през 2023-та. Ако включваме и засега единственият полет на “Старшип”, СпейсЕкс са провели общо 83 изстрелвания за календарната година.

Видео от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2023/11/11/falcon-9-launches-90-satellites/

[SAlexandrov]

Българската фирма EnduroSat ще строи първия изкуствен спътник на Ботсвана

5 юли 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 3-ти юли българската космическа фирма EnduroSat оповести ключово партньорство с Ботсвана, държава, намираща се в южна Африка. Специалистите от България, съвместно с тези от Международния университет за наука и технологии на Ботствана (BIUST), ще построят първия за страната изкуствен спътник.

Според информацията, разпространена от EnduroSat, инженерите на BIUST ще се присъединят към екипа на фирмата в София, за да бъде осъществено сглобяването на спътника и интегрирането на полезния му товар. Спътникът, наречен Botsat-1, ще бъде изграден по стандарта CubeSat, от три стандартизирани единици.

Изстрелването ще бъде осъществено не по-рано от февруари 2025 г., с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, в рамките на мисията за споделено извеждане на полезни товари “Транспортър-13”.

Напомням на читателите, че първият спътник на EnduroSat бе изведен в орбита през 2018 г., като това бе първата космическа CubeSat мисия на България. Българският стартъп е сред водещите космически фирми в цял свят, като до този момент е доставил над 60 спътника по поръчки. На събитието “Ало, космос? Говори България”, проведено в края на юни в София Тех Парк, Виктория Тодорова от EnduroSat разказа за редица проекти, които се изпълняват от компанията. Единият от тях включва мисия на име TOLIMAN, която се осъществява в партньорство с Университета в Сидни и инициативата Breakthrough. Тя ще търси обитаеми планети в системата Алфа Кентавър. За нас обаче е особено важен е проектът “Балкан”, тъй като това се очертава да бъде първата спътникова мегагрупировка (от над 120 сателита) за България.

Спътниците “Балкан” ще осигуряват аналитични услуги на базата на изкуствен интелект и услуги за мониторинг, които ще подобрят гражданската сигурност, морските наблюдения, хуманитарните и екологични оценки.

За повече информация: EnduroSat

https://cosmos.1.bg/space/2024/07/05/endurosat-botsvana/

[SAlexandrov]

Българският спътник Балкан-1 излита тази вечер с ракета на СпейсЕкс!

Изображение: ЕндуроСат/Планетариум на висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“.

14 януари 2025 г. 18:50 ч.

Светослав Александров. Изкуственият спътник „Балкан-1“, първият от българската спътникова мегагрупировка „Балкан“, която бива създавана от фирмата ЕндуроСат, ще бъде изстрелян тази вечер в 20:49 ч. българско време посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ от базата Ванденберг в Калифорния!

В случай, че се наложи забавяне поради метеорологични или други причини, резервната дата е 15-ти януари по същото време.

Спътникът ще излети в рамките на програмата на СпейсЕкс за споделено пътуване „Транспортър“, като това е 12-тата мисия за нея. Освен „Балкан-1“, на борда на ракетата пътува още един космически апарат, построен от Варда, основаната от българина Делян Аспарухов американска фирма за производство на лекарства в орбита. Мисията е втора за Варда и носи името „Уинебаго-2“, като подобно на първата, също разполага с възвръщаема капсула. Заради бюрократичните трудности предният път, сега Варда разполага с разрешително, което ще позволи на „Уинебаго-2“ да се завърне в Австралия.

И това са само две от мисиите, насрочени да летят с „Транспортър-12“. На борда на ракетата „Фалкън 9“ са качени повече от 100 космически апарата!

Ракетата е оборудвана с рециклирана първа степен, която има един полет зад гърба си – на военната мисия „NROL-126“.

Да се върнем на спътника „Балкан-1“. По случай изстрелването, Планетариумът на Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна е организирал живо излъчване на място за посетители. За повече информация на този линк.

Мегагрупировката „Балкан“ ще се състои от общо 120 спътника, които ще осигуряват на Балканския полуостров и Европа безпрецедентни приложения в сферата на морските наблюдения, подкрепа за хуманитарни и екологични дейности, както и мониторинг на околната среда. „Балкан-1“ е построен по стандарта CubeSat от общо 16 стандартизирани единици, като спътникът е оборудван с модерна мултиспектрална камера, с помощта на която ще може да провежда своите наблюдения на Земята.

Мегагрупировката „Балкан“ е избрана от ЕС и Европейската космическа агенция (ЕКА) в рамките на програмата Коперник за спомагателни мисии.

Повече информация за „Балкан“ можете да прочетете на сайта на ЕндуроСат.

https://cosmos.1.bg/space/2025/01/14/balkan-1-to-fly-to-space/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита българския спътник Балкан!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

14 януари 2025 г. 22:15 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 21:09 ч. от космодрума Ванденберг в Калифорния бе изстреляна ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ със 131 спътника, сред които и българският „Балкан-1“, построен от родната компания EnduroSat!

Спътникът е част от мегагрупировката „Балкан“, която ще се състои от общо 120 спътника. Те ще осигуряват на Балканския полуостров и Европа безпрецедентни приложения в сферата на морските наблюдения, подкрепа за хуманитарни и екологични дейности, както и мониторинг на околната среда. „Балкан-1“ е построен по стандарта CubeSat от общо 16 стандартизирани единици, като спътникът е оборудван с модерна мултиспектрална камера, с помощта на която ще може да провежда своите наблюдения на Земята.

Мегагрупировката „Балкан“ е избрана от ЕС и Европейската космическа агенция (ЕКА) в рамките на програмата Коперник за спомагателни мисии.

Друг от товарите на борда на „Фалкън 9“ бе спътникът „Уинебаго-2“, построен от Варда – американска фирма, съоснована от българина Делян Аспарухов, специално фокусирана върху производството на лекарства в космоса. Спътникът притежава възвръщаем модул, който след приключването на мисията му ще се прибере на Земята. Заради бюрократичните трудности предният път, които възпрепятстваха кацането, сега Варда разполага с разрешително, което ще позволи на „Уинебаго-2“ да се завърне в Австралия.

Ракетата-носител „Фалкън 9“, която изведе в космоса „Балкан-1“ и „Уинебаго-2“, бе оборудвана с рециклирана първа степен, за която днешният полет бе втори. По време на първата мисия през ноември 2024 г. степента изведе в космоса военния спътник NROL-126. Днес отново нямаше никакви проблеми и 7.5 минути след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4 на Ванденберг.

Днешният старт бе осъществен в рамките на мащабна програма на име „Транспортър“ за споделено извеждане на полезни товари до орбита – реално това е най-евтината услуга за космически превоз в целия свят. Това бе 12-тият полет на мисия от програмата.

Следващото изстрелване на ракета „Фалкън 9“ ще е факт утре, на 15-ти януари, в 08:11 ч. българско време, като ракетата трябва да изведе на път към Луната две частни мисии – „Блу Гоуст“ на Файърфлай Аероспейс и „Ресилиънс“ на айспейс.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2025/01/14/falcon-9-endurosat-balkan-launches/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Втората мисия на Варда се завърна на Земята!

Снимка от успешното завръщане на „Уинебаго-2“ в Австралия. Photo credit : Varda

28 февруари 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес е ден на голям успех за съоснованата от българина Делян Аспарухов американска фирма Варда! Космическата ѝ мисия „Уинебаго-2“ се завърна благополучно посредством кацане с парашут в региона на базата Куниба в Австралия.

Понастоящем основният фокус на космическите ентусиасти и медиите е завръщането на човечеството на Луната, корабите „Старшип“ и екзотични мисии като „Один“ на Астрофордж, която трябва да проправи пътя към добива на полезни изкопаеми от астероиди. В сравнение с тях дейността на Варда може би не изглежда атрактивна, но е също толкова важна. Става въпрос за производство на лекарства в ниска околоземна орбита!

Дебютната мисия на Варда бе изстреляна на 12 юни 2023 г. и тя се завърна на Земята на 21-ви февруари 2024 година, като в хода ѝ бе успешно произведено лекарството ритонавир. Втората мисия надгражда постигнатото. Тя бе изстреляна на 14 януари тази година с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. На борда ѝ, освен фармацевтичен реактор, имаше и спектрометър, предоставен от Изследователската лаборатория на Военновъздушните сили на САЩ. Днешното завръщане бе плод на активна работа в околоземна орбита, която продължи шест седмици – и то е приветствано от Енрико Палермо, ръководител на Австралийската космическа агенция.

Очаква се Австралия да заема все по-важна роля в бъдещите космически инициативи, като страната иска да се възползва от уникалното си географско местоположение и да се превърне в основно местоположение, където ще се завръщат и ще излитат космически кораби от цял свят.

Освен днешното завръщане на мисията на Варда, през месец март очакваме още едно голямо събитие – първото изстрелване на ракетата „Ерис“, създадена от австралийската фирма Гилмор. Макар че от територията на Австралия някога са били изстрелвани ракетите „Блек Ароу“, те са били британски. Предстоящият полет ще е първият на ракета, проектирана и построена изцяло в Австралия. Така че – чакаме с нетърпение!

За повече информация: Австралийската космическа агенция

https://cosmos.1.bg/space/2025/02/28/varda-second-missions-returns-home/

[SAlexandrov]

Българската космическа фирма EnduroSat привлече €43 милиона за производството на големи спътници!

Новата спътникова платформа на EnduroSat. Image credit : EnduroSat

27 май 2025 г. 20:15 ч.

Светослав Александров. Днес, на 27-ми май, българският микроспътников производител EnduroSat оповести, че са привлечени €43 милиона инвестиции от фонда за рисков капитал Founders Fund с цел производството на големи спътници.

Понастоящем родната фирма е лидер в конструирането на микроспътници от стандарта CubeSat, като месечно се създават между 12 и 15 спътника, всеки от тях с тегло не повече от 36 килограма. Сега обаче EnduroSat се цели в производството на по-големи спътници с тегло между 200 и 500 килограма на базата на нова универсална спътникова платформа на име „Gen3 Endurance“.

Фондът за рисков капитал Founders Fund е на американския милиардер Питър Тийл, а негов партньор е Делян Аспарухов – друг известен българин в комерсиалния космически сектор. Аспарухов е съосновател на фирмата за космическо производство на лекарства Варда, която до този момент е изстреляла и върнала успешно на Земята общо три космически кораба „Уинебаго“.

Инвестицията ще позволи създаването на космически център в София с площ 17,500 m², който ще стане един от водещите в Европа. Очакванията са до края на настоящата година в България да се произвеждат до 60 изкуствени спътника.

EnduroSat предвижда през 2025-та да изпрати в космоса два демонстрационни спътника на базата на платформата „Gen3 Endurance“. Първият от тях ще изпробва технологията на горивната система, докато вторият ще тества възможности за наблюдения на Земята посредством мултиспектрална камера.

Сегашните микроспътници на EnduroSat осигуряват 50 вата мощност и притежават способност от 1 Gbps за сваляне на данни. А новите ще предоставят 3.5 киловата мощност, като скоростта на сваляне ще нарасне до 2 Gbps. Спътниците „Gen3 Endurance“ ще са с изцяло модулен дизайн и могат да предоставят различни услуги на спътниковите оператори, например работа със синтетично-апертурен радар (САР), комуникационни услуги и навигационни услуги.

Основателят и изпълнителен директор на EnduroSat е българският предприемач Райчо Райчев.

За повече информация: EnduroSat

https://cosmos.1.bg/space/2025/05/27/endurosat-founders-fund/

[SAlexandrov]

Ето как българин в НАСА събра екип от професионалисти и любители и заедно открихме десет хиляди звездни системи!

Затъмнително-променливите двойни звезди са важни при издирването на екзопланети. Image credit : NASA/Goddard Space Flight Center

9 юни 2025 г. 06:00 ч.

Светослав Александров. Днес, на 9-ти юни, излязоха първите резултати от проекта на НАСА Eclipsing Binary Patrol, ръководен от българин! Благодарение на съвременния космически телескоп TESS бе представен каталог от десет хиляди двойни звездни системи, повечето от които са новооткрити!

Препринт на научната статия с водещ автор Веселин Костов (Veselin B Kostov) бе публикуван рано тази сутрин в базата данни arXiv (линк). Сред съавторите и съоткривателите присъстват множество професионалисти и любители, работили с данните от телескопа, в това число и аз (Svetoslav Alexandrov). Публикацията е преминала успешно през рецензиране и е приета за публикуване в престижното научно списание The Astrophysical Journal Supplement (Импакт фактор: 8.6).

Д-р Веселин Костов е изследовател в космическия център на НАСА „Годард“, както и в института SETI. Той е сред най-изявените и международно признати търсачи на извънслънчеви планети, като особен интерес за него представляват планетите в двойни звездни системи и в множествени звездни системи.

През 2020 година Веселин Костов дава ход на проект на име Planet Patrol, посветен върху издирването на извънслънчеви планети. Проектът се хоства върху гражданската научна платформа Zooniverse и бързо събира над 6 500 участници от цял свят, включително от Европа, Индия и Япония. Някои от участниците стават „супердоброволци“ – те участват в подробния анализ на данните и дори и никога да не са се виждали на живо, всяка седмица се срещат онлайн и четири години наред работят по проекта.

Важно уточнение е, че има два основни метода на откриване на извънслънчеви планети – методът на лъчевата скорост и пасажният метод. Методът на лъчевата скорост дава информация за масата на обектите, докато пасажният – за размерите на обектите (съответно двата се допълват). Телескопът TESS, съответно проектите Planet Patrol и Eclipsing Binary Patrol, работят с пасажния метод. Основното усложнение при него е, че само на базата на пасажите е много трудно да се определи дали пасажиращият обект е планета или звезда, тъй като най-малките звезди и най-големите планети имат сходен размер. В рамките на проекта Planet Patrol хора и компютри обединиха усилия, за да могат не само да потвърдят съществуването на извънслънчеви планети, но и да отсеят потенциалните лъжливи имитатори на сигнали – напр. шум или наличието на затъмнително-променливи двойни системи.

През лятото на 2024 г. бе даден ход на продължението на проекта – Eclipsing Binary Patrol, като основният фокус на работата бе откриването на затъмнително-променливи двойни и множествени звездни системи. Това бе моментът, в който се включих и аз. Общо 1 908 доброволци участвахме, които направихме 321 564 класификации на т.нар. „криви на блясъка“ – т.е. криви, които представят яркостта на звездите като функция от времето. По този начин откриваме нови извънслънчеви планети или в конкретния случай нови звездни системи от две и повече звезди (подобно на Татуин от Междузвездни войни).

В нашата научна статия, която можете да прочетете от днес на arXiv, представяме цялостен каталог от 10 001 затъмнително-променливи двойни системи. От тях 8 044 са нови, неоткрити досега, докато останалите 1 957 са известни, но вече с коригиран орбитален период. Работата е мащабна, като за анализа се разчита както на изкуствения интелект и компютърните алгоритми, така и на 1 908-те участници в гражданския научен проект.

Всеки от вас може да бъде откривател и при положен труд да стане съавтор на статия в престижно научно списание. За тази цел можете да разгледате наличните граждански проекти на платформата Zooniverse и да се включите в някой от тях.

https://cosmos.1.bg/space/2025/06/09/bulgarian-nasa-citizen-science-project/

[insighting]

Поздравления за този голям успех!

Гражданските проекти са хубаво нещо, стига човек да разполага със свободно време. Исках да се включа в такъв проект през 2007 г. NASA предлагаше работа на желаещи да броят звезди. Аз тогава работех като технически секретар във фирма за ново строителство и следвах задочно счетоводство. Така и не намерих време да участвам. 

Иначе преди 10-ина години подарих звезда на любим човек. Беше една от ярките в съзвездието Лебед и я наблюдавах известно време, но вече не мога да открия информация за нея.

[insighting]

Открих я в Стелариума. Еруптивна променлива звезда. Ще следя след време дали ще светне отново. Замислям се дали е възможно там да има някаква цивилизация. А в близост засякох и пет преминаващи Старлинка.

[SAlexandrov]

Български космически клъстер обединява организации и хора за развитието на зараждащата се космическа индустрия

7 октомври 2025 г. 22:20 ч.

Светослав Александров. Днес бе обявено официално създаването на Български космически клъстер (BSC) – неправителствена организация, чиято цел е да подкрепя зараждащата се космическа екосистема у нас.

Според съобщението, разпространено от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, задачата на този клъстер е „да обедини хора и организации от космическия сектор, както и от други индустрии с интерес към Космоса, за да обменят знания, опит и да създават нови възможности за сътрудничество на национално и международно ниво“.

„Водещи космически компании и организации в България, включително EnduroSat, Wiser Technologies и Kodin Soft, обединяват сили заедно с координатора за България в Европейската космическа агенция и експерти от академичните среди и бизнеса, за да укрепят, подкрепят, свързват и развиват българския космически сектор“, съобщи във Фейсбук Димитър Фердинандов – магистър по аерокосмическо инженерство и съосновател на фирмата Datafrost Space, която създава инструменти, улесняващи достъпа до сателитни данни и услуги, особено за потребители без предишен опит в тази област.

Тази сутрин Любомир Бабуров, основателят на Ratio.bg, както и д-р Стоил Иванов, съоснователят на космическия клъстер, участваха в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria. Според Иванов се наблюдава положителна тенденция – младите кадри не бързат да заминат в чужбина, а се опитват да старитрат бизнес в България. Благодарение на клъстера днес космическият ни сектор е в състояние с общи усилия да позиционира страната ни на истинското ѝ място в космическите изследвания.

https://cosmos.1.bg/space/2025/10/07/bulgarski-kosmicheski-kluster/

[SAlexandrov]

Българската фирма EnduroSat получи ново финансиране от $104 милиона за спътниковото си производство!

На снимката: официалното откриване на новия космически център на EnduroSat. Photo credit : EnduroSat

31 октомври 2025 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Българският спътников производител EnduroSat успя да си осигури ново финансиране от $104 милиона, което ще позволи увеличаването на неговата производствена мощност!

Новината бе оповестена на страниците на EnduroSat вчера.

Това е втората значима инвестиционна новина, свързана с компанията, която отразявам на страниците на КОСМОС БГ през настоящата година. Напомням на читателите, че на 27 май българската космическа фирма се сдоби с €43 милиона инвестиции от фонда за рисков капитал Founders Fund, което от своя страна позволи създаването на нов космически център на територията на София с площ 17 500 m².

Сега, съобразно последната публикация на сайта на EnduroSat, новият рунд на финансиране, в който участват имена като Riot Ventures, Google Ventures, Lux Capital, European Innovation Council Fund и Shrug Capital, съвпадна с официалното откриване на космическия център.

Най-важното е, че основаната от предприемача Райчо Райчев компания вече ще може да произвежда по два спътника от класа ESPA (съкр. от EELV Secondary Payload Adapter – т.е. спътници, които се освобождават от адаптер на ракетите-носители като вторичен полезен товар). С това EnduroSat се превръща в космически лидер не само в Европа, но и в света – подобен производствен капацитет е характерен предимно за производителите на мегагрупировки като Амазон (групировката „Проект Кайпер“) и СпейсЕкс (групировката „Старлинк“).

Точно така – българската компания вече може да конкурира най-големите спътникопроизводители в световен мащаб.

И това безспорно е повод за радост.

https://cosmos.1.bg/space/2025/10/31/endurosat-secures-new-funding/

Редактирано Октомври 31, 2025 от SAlexandrov

[SAlexandrov]

Българското правителство подкрепи официално новия космически център на ЕндуроСат

Image credit : EnduroSat

10 януари 2026 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между правителството и българската космическа фирма EnduroSat с цел изпълнението на инвестиционния проект „Развоен космически център“.

Новината бе съобщена на страниците на Министерството на иновациите и растежа на Република България.

В новия космически център ЕндуроСат ще инвестира €11 милиона, като при реализацията на проекта се очаква да бъдат разкрити 50 работни места. Според информацията, публикувана на страницата на фирмата, инвестицията допълнително ще стимулира създаването на върхови технологии и процеси, необходими за строежа на новия клас спътници на ЕндуроСат.

„Всички разработки са предназначени за износ, като основни пазари са ЕС, САЩ, Япония и др.“, се съобщава в прес-съобщението на Министерството на иновациите и растежа. 

https://cosmos.1.bg/space/2026/01/10/bg-government-endurosat/

[SAlexandrov]

Ще стане ли България най-после член на ЕКА?

Карта на държавите, които участват в ЕКА. България, Хърватия и Малта са европейски коопериращи държави, те не са нито асоциирани, нито пълноправни членове. Image credit : ESA

22 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На последните парламентарни избори в България, абсолютно мнозинство спечели партията Прогресивна България. В платформата на тази партия е изрично заложено задълбочаване на интеграцията с европейския космически отрасъл, като станем асоцииран член на ЕКА. Ще се случи ли това най-после?

В платформата на Прогресивна България на сайта си е необходимо да положите известни усилия, ако искате да се запознаете с космическите политики, които партията предвижда. Трябва да цъкнете на менюто „AI в администрация, образование и икономика“, след което на „Виж пълна програма“. В PDF файла космосът е споменат няколко пъти. Веднъж, по точката „Превъоръжаване на въоръжените ни сили“, където космосът е изброен сред високите технологии, които трябва да бъдат внедрени. След това, в главата „България – регионален хъб за иновации и технологии“, изрично е подчертано „Активно участие на България в европейските технологични инициативи
в сфери като космически технологии, сигурни комуникации, наблюдение на Земята и стратегическа цифрова инфраструктура“, и „Присъединяване на България като асоцииран член на Европейската космическа агенция.„

Присъединяването ни като асоцииран член на ЕКА е задължителна стъпка преди пълноправното членство. Понастоящем статутът на България в космическата агенция е такъв на Европейска кооперираща държава (ECS) с активен PECS план. Други европейски държави с такъв план са Хърватия и Малта. Важно уточнение е, че макар че този статут ни позволява да участваме в ограничена част от научните проекти на ЕКА, българските граждани нямат правото да се кандидатират в отряда на астронавтите.

Веднъж щом станем асоцииран член, ще придобием това право. Все пак е важно да се направи уточнение, че макар и гражданите на асоциираните членки де юре ще могат да кандидатстват за астронавти, де факто реалността е по-сложна: вноската за асоциирани членки е много по-ниска от тази за пълноправните членки, съответно е малко вероятно ЕКА да избере астронавт от такава държава без драстично увеличение на инвестицията. Кипър, Латвия, Литва и Словакия са асоциирани членки, но въпреки допустимостта за кандидатстване, нито един гражданин на асоциирана членка не бе избран при последния подбор. Все пак асоциираното членство е само стъпка към превръщането в пълноправно членство, когато държавата е длъжна да плаща пълен членски внос съобразно икономиката си, но също така ще има пълно право на глас и правото да определя стратегията на агенцията.

Засега ние сме само на преходния (подготвителен) етап – в програмата PECS. Не сме дори асоцииран член.

С наличието на пълно мнозинство в Парламента, няма да е проблем за Прогресивна България да задвижи нужните процедури за интеграцията ни в ЕКА. Ще следим внимателно дали заложеното обещание в платформата ще бъде изпълнено.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/22/bulgaria-esa-membership/

[SAlexandrov]

Интервю с Атанас Стефанов – млад български откривател на извънслънчеви планети

28 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Наскоро един от най-известните учени от НАСА Джентри Лий се пенсионира след половин век работа в космическата агенция. Лий, който е и популярен научно-фантастичен писател и съавтор на Артър Кларк, описва себе си като „един от най-големите щастливци, живели някога“, защото е „част от единственото поколение, имало шанса да изучи за пръв път Слънчевата система“. Тоест, поколението, изучило първо планетите от Меркурий до Нептун (и Плутон, разбира се J ) с космически апарати.

Струва ми се, че през първата част на 21-ви век живее още едно щастливо поколение – това, което за пръв път започна да изучава характеристиките на тези планети, които обикалят около звезди, различни от Слънцето. Това се случва благодарение на създаването на мощни наземни и космически обсерватории, каквито в началото на космическа епоха бяха непостижими. В края на 2025 г. отбелязахме 30 години от откритието на първата такава планета (екзопланета), обикаляща около звезда от главната последователност. За тези три десетилетия научихме много – и продължаваме да научаваме! Важно е да се подчертае, че в екзопланетната революция участват не само космически агенции като НАСА, но и други професионални учени, както и любители. А в България един от централните проекти по темата е EXO-RESTART.

Днес искам да ви запозная с Атанас Стефанов – един от най-младите учени у нас, които се занимават с откриването и изучаването на извънслънчеви планети. През 2025 г. Атанас Стефанов или Наско, както ще го наричам в интервюто, добива популярност, след като открива планетата GJ 3998 d в рамките на международен екип, а през тази година той стана съавтор на откритие на още една планета – GJ 1137 c. По тези и други теми ще прочетете повече в настоящето интервю.

-Здравей, Наско! Радвам се, че се нави да дадеш интервю за КОСМОС БГ. Макар че този въпрос е банален, няма как да го прескочим. Разкажи нещо повече за себе си. Разкажи как започна да се интересуваш от космос и кое те вдъхнови да работиш точно по темата за извънслънчеви планети.

Благодаря ти за поканата, Светльо. Аз съм момче, което наблюдава света и се опитва да облече всяко събитие, случващо се с него, в числа, за да може по-добре да го разбира, и да показва любовта си към него. Продукт съм на Клуба на знаещите „Квант“ – Пловдив, както и на Националната олимпиада по астрономия. От есента на 2023 съм докторант към Института по астрофизика на Канарските острови, където специализирам в търсене на планети около хладни джуджета (червени и оранжеви).

Не съм сигурен дали аз избрах астрономията, като че ли по-скоро тя избра мен. Привлече ме от ученик с това, че съчетава много различни науки: математика, физика, химия, а отскоро и биология. С нея дотук, изглежда, се разбираме много добре. Имах шанса да работя по екзопланетен проект по време на магистърската си програма, и това ме подтикна да потърся докторантска програма в тази област. Екзопланетите ме вълнуват, най-вече защото са област, развиваща се с главоломна скорост – но честно казано, с удоволствие щях да се занимавам и с всяка друга тема, богата на математическо моделиране и разглеждаща общи проблеми.

-Мисля, че не е тайна за читателите – повечето от извънслънчевите планети се откриват на базата на косвени методи. Разкажи повече за тези методи, с които ти работиш.

Основният метод, с който боравя, е методът на лъчевите скорости. Когато една планета е в орбита, макар и да има незначителна маса в сравнение със звездата си, планетата все пак е в състояние да упражнява гравитационно притегляне върху звездата и да предизвика в нея слабо движение. Звездите, около които обикновено търся планети, биха се премествали със скорост от порядъка на няколко метра в секунда – съизмеримо с обикновена човешка походка. Действително си прав, че в известен смисъл методът на лъчевите скорости е индиректен, тъй като ние търсим планети чрез движенията на звездите им, а не виждаме тях самите.

– Но това, че не виждаме самите планети, води до един друг проблем. Съществуват имитатори, например звездните цикли на активност, които могат да доведат до проявата на сигнал, наподобяващ „клатушкането“ на звездата – което всъщност наблюдаваме при търсенето на планети съобразно метода на лъчевата скорост. Това ни води точно до нашумялата тези дни ваша статия за звездата GJ 1137. Оказва се, че вие сте очаквали да намерите планета като Юпитер в далечна орбита… Но вместо това сигналът е породен от 16-годишния магнетичен цикъл около звездата! Разкажи повече за това? Това, което читателите със сигурност искат да знаят: колко сигурни, колко надеждни са откритията на извънслънчеви планети?

Въпреки, че методът на лъчевите скорости има свои собствени предимства (например, че не ти е нужно повторение на цяла планетна орбита, за да я откриеш, за разлика от метода на транзитите, да речем), индиректността му въвежда свои собствени проблеми. Да допуснем, че открия сигнал от 1 метър в секунда в данните на дадена звезда. Дори и този сигнал да бъде статистически значим, а не случайно отклонение на уреда, дължащо се от неговата инструментална грешка, сигналът сам по себе си не означава задължително, че сме намерили планета.

Истината е, че звездите и особено хладните джуджета могат да бъдат особено непослушни, що се отнася до звездната активност, която те проявяват в лъчевите скорости. Те често имат петна по хромосферите си, досущ като тези на нашето Слънце. Ако петната са достатъчно големи (или хладни), те могат да възпроизведат сигнал – често неразличим от този на една планета – но с период, равен на този на околоосното въртене на звездата. По тази причина ние обикновено започваме нашите търсения с обследване на краткосрочната звездната активност, а именно: с каква скорост се върти звездата, от какъв характер са активните зони по нейната хромосфера, и така нататък.

От време на време се случва звездата да проявява и дългосрочна активност. Например, нашето Слънце е известно със дългосрочните си единадесетгодишни магнитни цикли, които обръщат полюсите му. Това обаче има отражение и в броя слънчеви петна по диска – и аналогът на тези събития в хладните джуджета могат да добият проявление и в лъчевите скорости като сигнали с период между година и няколко десетки години. Това хвърля прах в очите особено на професионалните астрономи, които търсят Юпитерови и Сатурнови аналози, и въобще като цяло масивни планети с подобни орбитални периоди. Не всички резултати са надеждни, особено по-старите проучвания, които исторически са обхващали по-кратки времеви периоди, но правим всичко възможно по силите си.

В конкретния случай шестнадесетгодишния сигнал, който преди се е бил смятал за Юпитеров аналог, се оказа магнитен цикъл на GJ 1137, силно подобен на Слънчевия. За сметка на това успяхме да характеризираме и краткосрочната звездна активност на звездата, и след нейната корекция се пръкна и планета с период 9 дена, с други думи новото откритие GJ 1137 c.

-Тази новооткрита от вас планета е от типа „свръхземя“. Свръхземите са доста актуални – включително и за тези от нас, които се занимаваме с астробиология. Няма да те занимавам с това обаче, подозирам, че и на читателите съм омръзнал с дъвченето на тази тема. Но дори и да изключим астробиологията, свръхземите са интересни сами по себе си. Още повече, че в Слънчевата система такива планети, междинни между Земята и ледените гиганти като Уран и Нептун, няма. Можеш ли да ми кажеш доколко науката се доближава към това да разберем какви са условията на тези планети и какво представляват? Какво всъщност представляват свръхземите? Може ли изобщо да кажем на този етап?

Екзопланетната наука е верижка с безброй брънки, от които аз съм се провесил на първата – тяхното търсене. В общ план, свръхземя е всяко тяло, с маса поне земната, но значително по-маломасивно от Нептун. Конвенциите се сменят от брънка на брънка. За нас, “търсачите”, свръхземите са тела с маси между 1 и 10 земната. Трябва да се каже, че както при GJ 1137 c, така и при всички останали планети, открити с метода на лъчевите скорости, ние успяваме да измерим само минималната ѝ маса.

Липсва ми професионален опит в по-нататъшното обследване на вече открити планети, за да коментирам отвъд тяхното присъствие, но имам впечатлението, че не сме толкова напред, що се отнася до пълното разбиране на условията им. За много от вече откритите планети все още не знаем дали имат въобще атмосфери. При повечето, за които знаем нещо атмосферно, са публикувани само отделни молекули (като водни пари, въглероден двуокис, метан), а не пълна атмосферна картина. За щастие, космическият телескоп James Webb бързо ни проправя път в това отношение, а бъдещи мисии като ARIEL ще обследват стотици, може би хиляди атмосфери.

-Нека сега да се откъснем малко от планетите и да обърнем внимание на звездите, около които те обикалят. Самият аз, знаеш, съм работил по проект, свързан с космическия телескоп TESS и съм съоткривал двойни и четворни звездни системи, а също така по проект, свързан с космическия телескоп WISE, съм съоткривал кафяви джуджета, т.е. междинни обекти между звезди и планети. За теб от други интервюта знам, че фокусът ти е върху планети, обикалящи около хладни звезди. Значи имаме пресечна точка, хаха! Мисълта ми е, че това, което ме срази като човек, който влезе в тези проекти като граждански учен (и то любител) е колко разнообразна е Вселената! Нещо повече, звездите като Слънцето се срещат сравнително рядко във Вселената, около 7% от звездите в галактиката, за разлика от M-джуджетата, които са 75-80%. Интересен ми е твоят поглед като човек, професионалист, който се занимава основно с метода на лъчевата скорост (метод, който аз не познавам). Защо днешният фокус пада именно върху тези хладни звезди? Защото са по-лесни за наблюдение, защото по-лесно е да се направят изчисленията? Има ли нещо, което може да ни заинтригува относно хладните звезди? Не е ли по-добре да насочим фокуса си към слънчевоподобните?

Червените джуджета действително са добре представени в екзопланетните проучвания. Но това се дължи на техните практически предимства при откриването на планети, а не непременно защото са по-вероятни „родители“ на планети. Червените джуджета са теоретичният фаворит при търсене на планети чрез метода на лъчевите скорости, тъй като са леки, и планетите ги придърпват повече. За сравнение: една сестра на Земята би придърпала червено джудже със скорост от метри в секунда, а слънчевоподобна звезда – само със 9 сантиметра в секунда. Разбира се, че исторически, с техническото развитие на инструментите, с които боравим, първо ще открием планетите около червените джуджета, а след това около слънчевоподобните звезди (т.е. жълтите).

Широката общественост не трябва да разглежда тези открития като резултат от фокусиран интерес към червените джуджета. Като професионална общност ние сме сравнително разнопосочни – търсим навсякъде. Нашите усилия трябва по-скоро да се разглеждат като постепенно вдигане на булото на природата, зад която се виждат очаквани тенденции при откритите обекти. Подобно на всички кораби, които пристигат на един пристан, естествено е първо да видим мачтите, после носовете и чак тогава киловете им.

-Като допълнение на горния въпрос … кога очакваш, според теб, най-после да открием Земя №2? Или ако трябва да стесня въпроса – планета, която е с размер и маса, сходни с тези на Земята (да кажем, отклонението не е повече от 5%), около слънчевоподобна звезда, с година приблизително колкото земната… Очаква ли се, очертава ли се? Според твоето лично гледище – важно ли е за науката, или е по-добре да се радваме на прекрасното разнообразие във Вселената?

По начина, по който се движи както науката ни, технологичното ни развитие, но и самия свят, бих заложил до 2035. Мисля, че до края на десетилетието ще успеем да открием сестри-кандидатки на Земята, но ще отнеме време да опишем техните атмосферни условия, ако имат такива… Нека бъде ясно, че моето предсказание има тежест на това, което би дал всеки друг човек.

Дали Земята е уникална, е въпрос, който е тормозил не един учен, философ, или теолог, и отговорът би имал страхотни последствия на обществено ниво. По тази линия бих препоръчал романа „The Hercules Text“ на Джак Макдевит (все още неиздаден на български, бел. ред.). Но бих искал да ти разкажа нещо друго. В момента, в който провеждаме това интервю, сме открили почти 6300 екзопланети. Измежду тях нито една от тях не споделя поразителни прилики със Земята. Това би трябвало да е по-показателно от всичко друго, че Земята е градина, за чиито лехи трябва да се грижим с любов – а дотук се справяме твърде зле с това.

-Можеш ли да ми кажеш, най-общо, какви други прибори, обсерватории и евентуално какви други методи очакваме да навлязат в науката през следващите няколко години? За мен лично, но от гледната точка на астробиологията, веднага бих казал – тези коронографи, които позволяват директно заснемане на земеподобни планети или директен анализ на тяхната светлина… Но такива мощни прибори биха дошли след 2045 г., евентуално, с HWO… Две десетилетия, това е много време! Какво очакваме в по-близък времеви план?

При метода на транзитите, очакваме телескопа PLATO, с планирано изстрелване 2027 година, да започне да търси земеподобни планети около слънчевоподобни звезди. Това ще ни даде насока във въпроса колко е неповторима Земята.

При метода на лъчевите скорости, очакваме да достигнем инструментална прецизност от 10 сантиметра в секунда и по-надолу, в продължение на години. Дотук сериозни заявки прави ESPRESSO, наземен спектрограф на телескопа ELT в Паранал, пустинята Атакама. Както вече уточнихме, Сестрата на Земята би придърпвала слънцето си със скорост от около 9 сантиметра секунда. PLATO може би ще я намери, но няма да може сам да я претегли – ще ни трябва „патерица“ от нашата собствена повърхност, която ESPRESSO може да предостави.

При атмосферите, очакваме ARIEL, където очакваме изстрелване в близките пет години. Очаква се чрез спектрографските анализи ARIEL да изучим стотици нови екзопланетни атмосфери, до степен, в която вече да можем да говорим за тенденции, вместо за изолирани случаи.

-Насочваме се към финала… Какво би казал на следващото поколение изследователи, тези, които завършват училище или университет. Какво послание би отправил към тях като млад откривател?

Да не се отказват. Астрономите дължат възможността да работят това, за което горят, колкото на привилегия, толкова и на собствената си упоритост. Изследователската работа в своята същност разширява границите на човешкото знание – естествено е тя да е трудна. Ако човек се влюби в този процес, няма да усети нито ден, в който да не се чувства като в свои води.

-И накрая, наистина за финал: Коя ти е най-голямата мечта в твоята кариера?

Да я довърша жив и здрав, и от съществото ми да излязат колкото се може повече планети и познание, без това да тежи на мен самия или на хората, които обичам.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/28/atanas-stefanov-interview/