Отиди на
Форум "Наука"
Exhemus

Славянската дума "цвете"

Recommended Posts

Славянската дума "цвете"  най-вероятно е с тюркски произход.

Турски  - чичек , монголски - цецег.

Индо-европейския общ корен си личи в романските, германските и индийските езици:

 - флор, блом , пхол ...

И малко по-неочевидно персийско скито-сарматските:   гул, гюл, гули .

Изначално балто-славянската дума сигурно е била  като скито-сарматска,

както е сега в литовския : - геле .

Коренът на цвете е общославянски, което показва, че е възприет по хунско или аварско време.

Скито-сарматският корен се е запазил в езици, които днес са от тюркската група -

киргизки, казахски и узбекски-    гюл, гюлдер, гулар.   От последното пък може да се изведе коренът на злато - гулд.

Понеже киргизи, казахи и узбеки населяват териториите на прародината, най-вероятно прабългарската дума е - гул

/твърдо произношение/.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 22 минути, makebulgar said:

 Нищо общо няма цвете и чичек. Цвете идва от Цвят. 

Славянските езици нямат обща дума за цвят -  барви, колор, боя ....

Маке, ти трябваше да знаеш, че даже и макетата не употребяват цвят  :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

цвет Род. п. -а, мн. цвета́; цвето́к, мн. цветы́, укр. цвiт, блр. цвет, др.-русск. цвѣтъ, ст.-слав. цвѣть ἄνθος (Еuсh. Sin., Супр.), болг. цвят, цветъ́т, сербохорв. цви̏jет, словен. сvе̣̑t, чеш. květ, слвц. kvet, польск. kwiat, в.-луж. kwět, н.-луж. kwět, полаб. kjot. Др. ступень чередования: ст.-слав. про-цвьтѫ, про-цвисти ἐξανθεῖν, ἀνθεῖν, русск. цвету́, цвести́, но цвёл из *kvьtlъ, укр. цвiсти́, цвiту́, болг. цъвтя́, цъ́вна, сербохорв. цва̀сти, цва̀те̑м, словен. cvǝtèm, cvǝstì, др.-чеш. ktvu (из *kvьtǫ), инф. kvisti, польск. kwiść, kwitnę, в.-луж. kćěć, ktu, (*kvьtěti, *kvьtǫ), н.-луж. kwisć, kwitu. Праслав. *květъ, *kvisti, *kvьtǫ родственно лтш. kvitêt, kvitu "мерцать, блестеть", kvitinât "заставлять мерцать". Недостоверна связь с лит. kvietỹs "пшеница" (по Бернекеру, родственно, а согласно Буге (KS I, 356), заимств. из гот. ƕaiteis "пшеница"1; см. М.–Э. 2, 356); ср. Бернекер I, 657 и сл.; Мейе. Ét. 178; Траутман, ВSW 147; Остен-Сакен, IF 23, 382 и сл. Если принять и.-е. чередование задненёбных, то было бы возможно дальнейшее сближение со свет (см.); см. Мейе, там же; Младенов 657; Вайан, RЕS 13, 110 и сл. Сомнительно родство с др.-инд. kētúṣ "ясность", др.-исл. heið ср. р. "ясная погода", вопреки Микколе (Ursl. Gr. I, 166), который предполагает метатезу из *koitvo-. Знач. выражения цвет молодёжи восходит, как и нов.-в.-н. Blüte dеs Аdеls "цвет дворянства", к лат. flōs nobilitātis – то же; см. Фальк – Торп 85.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...