Гъба на милиард години е най-древният многоклетъчен сухоземен организъм, намиран досега

[Last roman]

 

Кредит: Loron et al., Nature, 2019

Дълбоко в геоложките масиви на Арктическа Канада е открито най-древното доказателство за многоклетъчен живот на сушата.

Откритието на микроскопичен фосил показва, че гъби е имало повече от половин милиард години по-рано, през ранната Неопротерозойска ера, след експлозията на разнообразие от многоклетъчни видове в световния океан, но доскоро се смяташе, че към онзи момент те още не са били стигнали до сушата.

Тези наскоро анализирани многоклетъчни фосили датират от преди 900 милиона до 1 милиард години, което означава, че може да детронират досегашния първенец, открит на сушата в масив в Шотландия, датиран на 407 милиона години. (Микробиологичните представители са значително по-стари).

Новооткритата гъба във формацията Граси Бей (Grassy Bay Formation) е наречена Ourasphaira giraldae и фосилите са изненадващо добре запазени и цели. Учените успяват да отделят многоклетъчни, разклонени и сегментирани филаменти (нишки) с кълбовидни участъци в краищата, които съставят мицела на гъбата.

Те успяват да идентифицират, посредством инфрачервена спектроскопия с трансформация на Фурие, наличието на хитин, съединение, откривано в клетъчните стени на гъбите. Допълнително, трансмисионна електронна микроскопия разкрива детайли за двуслойната структура на клетъчната стена.

"Комбинацията от микрофосилната морфология, клетъчната ултраструктура и химията на тези микрофосили е сходна на съответните структури при гъбите," обясняват учените, в своят труд, публикуван в списание Nature.

Това, че тези гъби са 500 милиона години по-стари от най-стария открит досега екземпляр е изненадващо, но има възможност да даде отговор на друга мистерия, която вълнува учените.

Известно е, че гъбите вече са съществували, когато първите растения започват да се появяват преди 500-600 милиона години, но молекулярния часовник на гъбите предполага, че тези форми на живот са се развили по-отдавна.

Този часовник е количеството мутации в биомолекулите на ДНК, които могат да бъдат използвани, за да се определи еволюционната история на един организъм. В случая на гъбите, ако бяха възникнали заедно с растенията, това щеше да се вижда от молекулярния часовник. Вместо това, ДНК на гъбите показва, че за пръв път са се появили преди 1 милиард години. Досега съществувалата разлика между откритите фосили и молекулярния часовник е била загадка за учените. 

O. giraldae със сигурност е интересна находка. Тя едновременно обяснява противоречието между фосилните записи и ДНК, като едновременно с това показва, че началото на супергрупата организми Opisthokonta, включваща животни, гъби и протисти, е преди един милиард години.

"С провеждането на мултидисциплинарни изследвания на Протерозойски фосили, предполагаме, че ще бъдат открити и други ранни еукариоти и ще се подобри разбирането за еволюцията на ранната биосфера," смятат авторите.

Източник: Science alert - Scientists Have Discovered The Oldest Fossils of Multicellular Life on Land

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Gaba-na-miliard-godini-e-naj-drevniiat-mnogokletachen-suhozemen-organi_129595.html?fbclid=IwAR3R8A82VzXkTY4D0LpzDxtLg7AndqZDYYwIiAL3jnmemvZEFglB1t9SM_U