Отиди на
Форум "Наука"

Сотир Атанасов


Guest Дара Първа

Recommended Posts

Guest Дара Първа

Много малко, недостатъчна е информацията, която открих в интернет, затова моля за помощ:

Не се мина много време и бе сформирована чета от около 400-500 души, войводи на която беха: Сотир Атанасов, Мурджев, Пушкарев и Ганчев. В същата чета беше и Глигор Соколов, който по-късно стана сърбомански войвода. Влезохме 3-4 клм. в Македония и после пак се върнахме. Илинденското въстание беше към своя край и турците здраво пазеха границата. Целта на тая голяма чета бе да запали гр. Паланка. Границата минахме при село Коприва, но след едно съвещание на войводите даде се нареждане да се върнем обратно. Пропуснах да кажа, че при преминаване на границата, турците не ни откриха огън, а след като минахме границата те запалиха факли по целата гранична линия и успяха да ни видят. |Това обстоятелство, може би, стана причина да се върнем обратно. Връщайки се при преминаване на границата, турците като видяха, че сме толкова голяма чета, се разбягаха. Открихме огън по тях. От нас убити немаше, но понеже бехме голям калабалък, мнозина беха паднали и си беха счупили, кой крак, кой ръка, кой глава и беше настанала голяма бъркотия. Минахме границата и на стотина - двеста крачки от нея легнахме да спим. На сутринта констатирахме, липса на около 200 души. Още през първата вечер беха избягали около 100 души. Кой къде свърнал легнал да спи, после станал, оставил пушката и избягал, и така групата се беше разпръснала. На другата сутрин заминахме в посока към височината Църноок - [Босилевградско]. Пушкарев остана покрай границата към Паланка. Мирасчиев беше с повредени очи от динамит. После разбрахме, че една група от 40-50 души се прехвърлила на сръбска територия към Враня. Те беха от групата на Глигор Соколов и Мурджев. Ние нощно време нападахме турските постове, навлизахме около 2 клм. турска територия и оттам ги обстрелвахме. Турците за отмъщение нападнаха селото Караманица, задигнаха брашно, сирене и др., но не убиха никого И населението беше избягало от селото. Турците също беха задигнали добитъка на селяните. На другата сутрин селяните ни заявиха, че те сами ще се справят с турците, които беха навлезли в една от махалите на селото. Тогава Глигор Соколов, заедно с Атанас Мурджев се беха за нещо скарали и Глигор Соколов - Ляме се прехвърли в Сърбия и после започна да действа като сръбски войвода. Нашата чета се разформирова и се прибрахме в село Доганица, недалеч от Фаницата, като останахме само 5-6 души да пазим оръжието. Стояхме доста дълго време, после дойде войводата Мише Развигоров и прибра оръжието. В Битолско въстанието беше вече ликвидирано и ние всички се прибрахме в Кюстендил. Настъпваше зима. През 1904 г. 7-8 души, начело с Тодор Паница Заминахме за Македония. Изпрати ни Пушкаров, който минаваше като кумановски-скопски войвода. С нас замина за Паланечко и друга чета. С тях ходихме до Кратовско. В Кратовско имаше отделение, което се водеше от Йордан Спасов. Тодор Паница отиваше за войвода в Кумановско. Минахме през много села и бехме добре приети. Тогава обиколихме за пръв път към “Св[ети] Прохор" - селата, намиращи се покрай сръбската граница, към Байловци, Козяка... В село Пчиня бехме случайно открити, беше ни забелязал един турчин пъдин. Тук за пръв път аз се сражавах самостоятелно; Тодор Паница беше отишъл по работа в Куманово и аз бех останал за старшия на четата. Открихме огън и след това се оттеглихме. Турците подпалиха една от махалите на селото и убиха двама души селяни. След това обиколихме някои от селата от околията и в село Жегняни се срещнахме с Тодор Паница и продължихме да обикаляме селата от към Козячката страна. Тук централно село е Байловци. Обиколихме селата Байловци, Рамно, Дълбочица, Мавотино, Степанци, Жегняни, Арбанашко, Цвиланци Алинци, Осиче, Дренък, Кокино, Цветишници, Канарево, Ора, Облавци, Ругинци и Брешко. Тези села се намират под Козяка, от към сръбската граница. После обиколихме селата Пелинци, Карловци и Браготурци. Когато минахме през 1903 г. през с. Ора, в посока към сръбската граница с Пушкарев, в това село се изгубиха двама от другарите. Като се съмнало, един от тях, родом от Паланечките села успева да избега и така се спасява, а другият бива убит от турците. Още тогава ние се научихме, че са били предадени от един селянин, от Алинци, когото наказахме сега. Тогава бехме принудени да се прехвърлим в Сърбия, защото се беха появили много потери. Нашата група тогава, през 1904 г. броеше 7 души, между които и един четник на име Кръстю Търговишки. Той бе родом от село Търговище - Прешовско и през 1903 г. бе с нас. Като преминахме в Сърбия, той остана в гр. Враня и после започна да действа със сръбските чети. През първо сръбско - 1913 г. той бе потераджия. Както вече по-горе споменах, през 1903 г. ние бехме с четата на Пушкарев. Кръстю по едно време действаше с четата на дебърския войвода Максим, но после Мицко, когото заварихме във Враня го беше склонил да действа със сърбите. Сръбските чети още не беха започнали да действат. Те започнаха в началото на 1904 г. през пролетта. Мицко беше още цивилен и тогава той ни говореше да останем в Сърбия и ни даваше съзети да оставим и пушките си там, като казваше "тая работа е все една - било като се действа от там, или отсам". Ние отказахме да оставим пушките си в Сърбия и поради това сърбите поставиха нашите пушки в един чувал и с един стражар ги закараха на границата. Мицко дружеше със сръбския капитан Рафаилович, който беше представител на сръбската организация. Това са спомени на Кръстю Лазаров

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...