Давид срещу Голиат или за малките риби срещу големите акули в космонавтиката

[SAlexandrov]

Снимка на Земята, заснета от камера на борда на "Ракета 3.2" след като беше достигнато космическото пространство. Photo credit : Astra Space 

19 март 2021 г. 19:20 ч.

Георги Танев. 

80те и 90те бяха време в което космосът не без преувеличение се превърна в нещо прозаично за обикновените хора. Стартове като по часовник, мимолетни упоменавания в новинарските хроники, космическата тематика загуби популярността си дори в киното.
В 21ви век обаче възходът на „малките космически риби" направи това, което не беше по силите дори на чудовищният PR департамент на NASA - направи космоса отново интересен за масовата публика.

 SpaceX и RocketLab, Virgin, BlueOrigin - са вече нарицателни имена за всеки фен на космическите изследвания на планетата. Десетките клипове на кацащи (или не толкова) ракети, постоянните новини за забележителни технически постижения, хилядите мемета и весели туийтове на ексцентричните директори – безспорно допринасят за митичния статус на „космическите частници“. Има нещо безкрайно привлекателно в древната история за малкия и слаб Давид, който побеждава големия и силен Голиат. Целево или не, SpaceX и RocketLab например се възприемат в масовото съзнание именно като независими и целеустремени предприемачи, които разбиват монопола на закостенелите в държавната си хранилка аерокосмически мастодонти. Популярността на този наратив по съвместителство направи и космоса като цяло отново интересен за масовата публика.

На този медиен фон е някак лесно да пропуснем защо именно САЩ е мястото, в което фирми като RocketLab и SpaceX имат възможност да се развият. Лесно може да не обърнем внимание на създадената в САЩ благоприятна хранителна среда от държавни поръчки, дотации и конкурси, които са ориентирани именно към малките разработчици на аерокосмически технологии. Няма да се впускам в спекулации и сравнения с политиката на други държави по въпроса, но през 2021, резултатите подобна политика към малките в САЩ за добро или лошо – са налице.
Днес ще разкажем за три нови ракетни фирми, които възползвайки се от хранителната среда на американските държавни поръчки, се готвят да станат следващите „Давидовци“ на пазара.

Relativity Space:

Relativity Space беше избрана от Defense Innovation Unit да изведе в орбита малък товар за американските военни през 2023 с използване на ракета, произведена чрез 3D-печат.

На 15ти март компанията заяви в официално изказване, че е получила първия си контракт от Министерството на отбраната (Department of Defense - DoD) за извеждане на товар в орбита, по тестова космическа програма към DoD. Първото упоменаване на този тендер е в интервю със CNBC от 9ти март, с изпълнителния директор на Relativity – Тим Елис.

The Defense Innovation Unit (DIU) е подразделение, което работи с цивилни компании и старт-ъпи; същото е избрало Relativity Space за доставчик на услуги по изстрелване на товари по тестовата програма на Министерството на отбраната - Rapid Agile Launch Initiative (RALI).

RALI е програма, менажирана от Space and Missile Systems Center Launch Enterprise, която на своя страна е инициатива на нозосъздадените американски Космически Сили (Space Force), целта на която е да открие и спомогне за развитието на потенциални комерсиални субекти, способни да извеждат в LEO товари от 450 до 1200 килограма.

И Relativity, и DIU отказаха да разкрият финансовите рамки на контракта.

Relativity създава ракетите си чрез 3D-принтирани компоненти, във фабриката си в Лонг Бийч Калифорния. За мисията към DoD, компанията смята да използва Terran-1, ракета, разработена за извеждане на малки сателити в орбита, чийто първи полет се очаква да е по-късно тази година от Кейп Канаверъл във Флорида. Американското министерство на отбраната е деветият клиент за Terran 1, и вторирят правителствен такъв след договора NASA Venture Class Launch Services.

Relativity е третият доставчик на услуги по изстрелване, избран от DIU по програмата RALI, откакто същата стартира през 2017та. Дугите са Rocket Lab и Virgin Orbit.

Стийв Бътоу, директор по поръчките към DIU, заяви, че военните търсят „евтина и гъвкава услуга по изстрелване, която не само би осигурила повече достъп до космоса, но и би позволила малки сателити да бъдат специзно позиционирани в строго конкретни орбити за изпълнение на конретна мисия, с малко или никакво забавяне при заявка.”

Terran-1 е разработена да извежда 900 килограма на слънчево-синхронна орбита, и 1250 килограма на орбити с ниска инклинация.

Relativity наскоро анонсира плановете си да разработи по-голямата Terran-R, многократна ракета тежък клас, цета на която е да конкурира Falcon 9 на SpaceX.

Firefly Aerospace

С наближаването на първото си изстрелване на лекия си носител, доставчикът на услуги по извеждане на малки товари в орбита Firefly Aerospace, започна да търси $350 милиона, с които да стартира серийно производство на носителя си и да започне също така развойна дейност на по-тежък носител.

На 26ти януари тази година, по време на IPO Edge webinar, посветен на инвестициите в космическия отрасъл, Том Маркусич, главният изпълнителен директор на Firefly Aerospace заяви, че търсеното финансиране би позволило въвеждането в серийна експлоатация на лекия им носител Alpha, както и би спомогнало за разработката на носителят им Beta, ракета среден клас.

“През следващите пет години бихме искали да превърнем Firefly от компания с монетизация $1милиард и способности да изстрелва Alpha и SUV,” - заяви той, позовавайки се на горната степен, Space Utility Vehicle, която може да служи и за космически влекач - “в компания за над $10 милиарда.”

Маркусич заяви, че $125 милиона от парите ще отидат за подобрение на производствената инфраструктура, сгради и машини, с които да се ускори серийното производство на носителите. Това включва и оборудване, което в авиационната индустрия се ползва за изработка на голямо-габаритни детайли от композитни материали, каквито Firefly възнамерява да ползва в ракетите си. “Това означава, че ще имаме възможност да реализираме лоу-кост визията, която имаме за нашата компания.”

Другите $225 милиона ще подкрепят други развойни инициативи, и по-конкретно създаването на ракета среден клас, способна да достави 10 тона товар в LEO, което е около 10 пъти повече от способностите на Alpha. Компанията иска да направи първото изстрелване на тази по-голяма ракета не по-късно от началото на 2024.

Firefly Aerospace възникна като наследник на Firefly Space Systems, която обяви банкрут през 2016, след пропадането на кампания по набиране на средства. Предприемачът Макс Поляков и инвестиционният му фонд Noosphere Ventures купи Firefly и започна финасирането на операциите й.

“Развойната ни фаза погълна $200 милиона, които бяха осигурени от Макс Поляков и Noosphere Venture. Това бяха хората, които изявиха апетит да инвестират в тази първоначална високо-рискова фаза на проекта.“ - заяви Маркусич. “Дължим ужасно много на Noosphere и на Макс, че го направиха”

Той намекна обаче, че допълнителното финансиране ще дойде от други източници. “Откъде ще дойдат тези допълнителни средства нямаме особени предпочитания. Като цяло обаче търсим най-добрата възможност да продължим развитието си по поетата посока, без да променяме фирмената си култура на гъвкава и бързо адаптираща се компания за развитие на космически технологии.“

Кампания по набиране на $350 милиона макар голяма, но не безпрецедентна за млада компания в космическия сектор. Relativity Space, която разработва малък носител в същия клас като Alpha, събра $500 милиона през Ноември 2020 в подкрепа на плановете си.

След прераждането си през 2017та, Firefly най-накрая се приближава към първото изстрелване на ракетата си Alpha. Маркусич заяви, че това изстрелване е планирано след няколко седмици от Ванденбърг, но не влезна в подробности отностно кога точно.

По-късно по време на уебинара Маркусич беше попитан дали смята да пусне компанията на борсата. „Ние търсим развоен капитал, какъвто е най-добрият начин да го постигнем – по този път ще тръгнем.“ Той отбеляза обаче, че пускането на компанията на борсата може да има негативен ефект върху фирмената култура и въру способността за гъвкаво вземане на решения. “Малко съм притеснен, защото не съм убеден, че бихме имали същата гъвкавост, както с частно финансиране.”

 

ASTRA

Заедно с Firefly Aerospace и Relativity Space, Astra Space спечелиха договори и финансиране от НАСА по програмата VCLS2 (Venture Class Launch Services). Планирано от 2022ра по тази инициатива и трите компании трябва да започнат да извеждат кубсатове и малогабаритни апарати в орбита.
Като част от мерките по започване на регулярни изстрелвания, Astra нае наскоро бившият лийд по автоматизациите на Tesla.
Astra, обяви, че Пабло Гонзалес, бившият главен инжинер автоматизаци към Tesla, започва работа в Astra и ще помогне за автоматизиране и конвейрно увеличаване на производството на ракети. Тази новина идва скоро след като Astra нае бившия главнен инжинер, отговарящ за дизайна на Apple Car и го назначи за главен инжинер на Astra.

Astra, която е типичн представител за новото поколение аерокосмически стартъпи, се опитва(до тук успешно) да създаде малък и евтин носител с възможност за бързо извеждане на товари по заявка. Целта им е да извеждат стотици малки сателити на година от площадки, които изискват като подготовка единствено наличието на бетонна плоча отдолу.

Последното им изстрелване на ракетата Rocket-3.2 от остров Кодиак, Аляска за много малко не успя да изведе тестовия си товар в орбита, поради малка грешка в смесването на окислителя и горивото. Освен тази грешка всички системи сработиха както се очакваше и от компанията смятат, че носителят е готов за комерсиална употреба.
Из заявление на компанията:

15ти Март. Astra обяви днес, че Pablo Gonzalez, Ph.D., ще се присъедини към компанията като Senior Vice President of Factory Engineering. Gonzalez преди това е работил в Tesla, Inc., където е завеждал разработката на автоматизираното оборудване за производствените линии за фабриките на Tesla в Калифорния и Ню Йорк.

“Благодарен съм за възможността да се присъединя към Astra, където с нетърпение очаквам да приложа опита си в продуктовия дизайн, автоматизацията и разработката на оборудване в производството на ракети.” каза Гонзалес. “Горд съм да стана част от екип, отдаден на това, да направи космоса по-достъпен за благото на цялата наша планета.”

Гонзалес последно е работил като вице-президент по роботиката и автоматизации към Velodyne LiDAR, Inc., комапния разработваща сензорни технологии. Освен в Tesla Гонзалес също така е работил в SolarCity, Brooks Automation, Crossing Automation, E Systems Technology, и ASYST Technologies. Държи над 50 патента за полупроводници, в медицинската и соларната индустрия.

“Лидерството на Пабло в прилагането на автоматизация и AI технологии за производство е ненадминато.” заяви Benjamin Lyon. “Неговият принос в Astra е ще ключов за увеличаване на производството и посрещане на търсенето.”

Astra

Наемането на Gonzalez ще помогне на компанията да се придвижи от преимуществено развойни дейности към производствени и комериални такава. Надеждите на компанията са в дългосрочен план да започнат да предлагат не само изстрелвания от произволна точка на планетата, но и цялостна разработка на сателити, поле в което опитът на Гонзалес също би могъл да бъде полезен.

Тези развития идват, след като в средата на декември 2020, Astra осъществи (почти) успешен първи старт на носителя си.
Тогава, разположеният в региона на Сан Франциско стартъп Astra, стана поредният американски производител на ракети, който достигна космоса със успешното си изстрелване на Rocket 3.2 от Кодиак, Аляска.

Ракетата почти достигна целевата си орбита, като управителят на Astra, Крис Керп заяви, че са достигнали планираната височина от 390 километра, но са били само с половин километър в секунда по-бавни от планираната орбитална скорост.

“Надминахме всички очаквания на екипа си.” - заяви Кемп.

Astra сподели изображения от космоса. Ракетата не е носела полезен товар, бидейки чисто демонстрационна мисия.

Astra е създадена прди 4 години през октомври 2016. Разположена в Аламейда, Калифорния Astra до тук е събрала около $100 милиона, от инвеститори като Advance (инвестиционното подразделение на семейството на милиардера S.I. Newhouse), ACME Capital, Airbus Ventures, Canaan Partners и основателят Salesforce – Марк Бениоф.

Ракетата, разработена от компанията е около 12м висока, което я позиционира в класа на леките носители. Подобни малки ракети набират все по-голяма популярност в последно време, благодарение на миниатюризирането на технологиите. Все повече от разработваните нови сателити и орбитални апарати са достатъчно малки, с размер на пощенска от кутия до пералня, което позволяват да бъдат извеждани с малки и евтини носители. От друга страна леките ракети като на Astra имат възможност за гъвкаво изстрелване от произволни геолокации за постигане на прецизни орбити, които иначе биха били затруднителни. Ракетата на Astra е с възможност за извеждане на 100 килограма в LEO.

За сега пазарът на малките ракети е доминиран от Rocket Lab, която до момента е изстреляла 16 мисии със своята 18-метрова ракета Electron, способна да изведе 300 килограма в LEO. SpaceX също често включва малки сателити като “rideshares” на Falcon 9, който е с височина 70м и може да носи извежда почти 23 тона до LEO.

След SpaceX и Rocket Lab, Astra е третата частна американска компания от началото на века, която успява да разработи система за изстрелване на сателити и да достигне орбиталният космос.

Както името й предполагаше, Rocket 3.2 беше последната итерация на носителят на Astra. Rocket 3.0 се разруши на площадката за изстрелване миналия Март, след проблем с клапан при опит за изстрелване.

Rocket 3.1 излетя успешно на 11ти септември 2020, но не успя да напусне атмосферата, след като системата за управление изключи двигателите 30 секунди след началото на полета и ракетата падна обратно на земята. Управителят на Astra, Крис Кемп, заяви тогава, че е очаквал това да бъде първият от три тестови опита, преди компанията най-накрая за достигне орбита.

Astra използва много малък екип от хора за изстрелванията си, едва половин дузина проведоха изстрелването от Аляска.

Компанията в мометна е набрала немалък брой контракти за извеждане в орбита, като всяко изстрелване се очаква да струва около $2.5 милиона. Това я превръща в изключително конкурентно-способен носител, тъй като един старт на Electron на RocketLab струва около $7 милиона.

Кемп заяви, че Астра ще бъде готова да започне комерсиални извеждания през 2021ва.

Източници:

https://www.cnbc.com/2020/12/15/astra-rocket-3point2-reaches-space-after-launch-from-alaska.html?fbclid=IwAR2vTaRJme4FXGSCbNjCgNRN7TV-q4nZXHM34DZ6YTcQ_XGKUOYcPhxBnR0

https://spacenews.com/firefly-aerospace-seeking-to-raise-350-million/?fbclid=IwAR1XID6R_1Ze-d1ljSyupaPbcrc1PHYLm_9RdYq4XnW0VRI-hm3rmxbYRKc

https://spacenews.com/relativity-space-to-launch-a-u-s-military-mission-to-low-orbit-in-2023/

 

https://spaceexplored.com/2021/03/15/launch-company-astra-poaches-tesla-automation-lead-to-boost-rocket-production/?fbclid=IwAR1DxzVGUZmGDV7v0D6_qkU_TP00AxetpxWoRwv2rD7kpIhxUG0xhfhemFI