Наистина ли Илон Мъск никога не си изпълнява обещанията?

[SAlexandrov]

Наистина ли Илон Мъск никога не си изпълнява обещанията?

 

Кадър от изстрелването на ракета "Фалкън 9" на 3-ти февруари. Photo credit : SpaceX 

15 февруари 2022 г. 01:30 ч.

Светослав Александров. "Илон Мъск само обещава, само съобщава срокове, но никога не ги спазва" - честно казано, не мога да си спомня колко пъти съм чел това твърдение в публичното пространство под една или друга форма. Като човек, който следи развитието на космонавтиката от близо две десетилетия, понякога съм изумен как може останалите да са толкова критични към Мъск, но същевременно безкритични към всички останали, работещи в неговата област. Да, Илон Мъск работи съобразно амбициозни срокове. Да, тези срокове обикновено са неизпълними и космическите му проекти рядко се вписват в тях. Но същевременно нито една друга компания или държавна агенция не работи спрямо сходни времеви периоди, нито един друг космически предприемач не амбицира подопечените си по подобен начин. Като резултат СпейсЕкс винаги изпълнява своите цели, макар и със закъснение - нещо, което почти никога не може да се каже за неговите конкуренти. 

Нека да ви напомня как Илон Мъск за пръв път оповестява своите планове да построи свръхтежка ракета, която днес е известна под името "Фалкън Хеви". Това се случва през 2011 година пред неколцина журналисти в Националния прес клуб във Вашингтон. Когато един от репортерите пита предприемача кога "Фалкън Хеви" се очаква да лети, Мъск отвръща, че вероятно ракетата ще бъде изведена на стартовата площадка през 2012 година, а първият полет ще бъде осъществен през 2013-та година.

СпейсЕкс успява да изведе "Фалкън Хеви" на стартовата площадка. Но това се случва през 2017 година, и то през месец декември. А изстрелването е проведено на следващата 2018 година, като то завършва с пълен успех. Илон Мъск признава, че разработката на "Фалкън Хеви" го е изненадала с трудността си - централното ядро поема много по-голямо натоварване от очакваното, тъй като към него са прикачени две странични ядра.

Но факт е, че ракетата с максимална товароподемност от 63 тона все пак успя да излети, макар и с петгодишно закъснение. Кой друг е сполучил да проектира и построи свръхтежка ракета в такъв кратък срок? 

Да погледнем как се справят останалите - НАСА, съвместно с Локхийд Мартин, Боинг, Аероджет Рокетдайн и други стари корпорации разработват свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм", която е с товароподемност 70 тона (малко по-мощна от "Фалкън Хеви"). Проектът е представен на 14-ти септември 2011-та година, същата година, в която и СпейсЕкс обявява "Фалкън Хеви". Днес ракетата все още не лети. Дебютната мисия е предвидена за февруари тази година, но към днешната дата тя продължава да се бави и не че очаква да бъде осъществена преди края на пролетта или лятото.

Още по-бавно се развиват руските космически проекти. През 1992 година, вече след разпадането на СССР, Русия решава да положи началото на ново ракетно семейство на име "Ангара". След проведен конкурс, през 1994 г. работата по проекта е поверена на предприятието Хруничев. Отнемат две десетилетия до първите два изпитателни полета на "Ангара"(през 2014 година). И дори след това ракетата не полита през следващите шест години - чак в края на 2020-та е проведен трети полет, а в края на 2021-ва - четвърти, като той завършва с провал. 

Аналогично, проектът за свръхтежка ракета "Енисей" е обявен през 2018 година, с обещан първи старт десет години по-късно, през 2028-ма. Но към днешна дата проектът е на пауза и поради това надали има начин срокът да бъде спазен. 

Да, Илон Мъск може да се забавя в разработката на следващото поколение ракети - "Супер Хеви" и "Старшип". Но тези ракети вече не се конкурират с първата версия на "Спейс Лонч Систъм", която е сходна по възможности със старата ракета на СпейсЕкс "Фалкън Хеви". "Старшип" ще притежава способността да изпраща в околоземна орбита товари от порядъка на между 100 и 150 тона. Следващите версии на "Спейс Лонч Систъм" ще са оборудвани с т.нар. "Изследователска горна степен", проектирана от Боинг, която ще увеличи товароподемността на ракетата до 105 тона (при вариант "Блок 1Б") и в по-далечно бъдеще до 130 тона (вариант "Блок 2"). Най-ранната възможна дата за старт на следващото поколение "Спейс Лонч Систъм" е 2026-та година - и този срок почти със сигурност няма да бъде спазен заради недостатъчното финансиране на "Изследователска горна степен". Междувременно "Старшип" е насрочен да осъществи първия си орбитален полет през тази година - да, амбициозна дата, но независимо дали ракетата ще е готова през 2022, 2023, 2024 или даже 2025 година, това пак ще е преди "Блок 2" на "Спейс Лонч Систъм". 

Аналогично, през 2007 г. Илон Мъск обещава, че благодарение на космическите ракети "Фалкън 9" и корабите "Драгън" НАСА няма да се обрече на зависимост от руските кораби след пенсионирането на совалките през 2010 или 2011 година. Да, първите варианти на "Фалкън 9" наистина политат през 2010, а товарният кораб кораб "Драгън" започва да обслужва МКС през 2012-та - с минималното закъснение от една година. Но по отношение на пилотираните стартове СпейсЕкс започва да изстрелва хора в космоса чак през 2020-та година . 

Само че и тук има една особеност - до този момент никой друг освен СпейсЕкс не е започнал да вози хора до орбита и да конкурира руските ракети "Союз" в тази област.

При това забавянията съвсем не са само по вина на Мъск, но и на НАСА, която поставя много строги изисквания. Агенцията не се задоволява с обикновено конвертиране на товарния кораб "Драгън" до пилотиран - вместо това "Крю Драгън" се превръща в изцяло нова машина, която почти няма нищо общо със своя предшественик. Първоначално НАСА не е уверена в сигурността на кораба и ракетите на Мъск. Агенцията настоява петата итерация на "Фалкън 9", която дебютира през 2018 година, да лети последователно седем (!!!) успешни пъти един след друг - изискване, което не е поставено към проектираната от агенцията ракета - за "Спейс Лонч Систъм" е предвиден само един (!) безпилотен полет (този, който ще е факт през тази година), след което през 2024 година, по време на втората мисия, ще имаме мисия с астронавти. 

С други думи, Илон Мъск трябваше да създаде ракета, да я изстреля последователно седем успешни пъти, да създаде нов кораб, да проведе три безпилотни мисии (наземно изпитание на спасителните системи, полетно изпитание на спасителните системи, безпилотен полет до МКС) и чак тогава получи одобрение да прати човек в космоса. 

Нека да изключим "Спейс Лонч Систъм", свръхтежките ракети и кораба "Орион". Да се върнем на орбиталните превози, където пряк конкурент на СпейсЕкс е Боинг. Боинг получава два пъти повече средства от СпейсЕкс, трябва да създаде единствено кораб, но не и ракета (има налична "Атлас 5"), да проведе само две безпилотни мисии (наземно изпитание на спасителните системи, но не и полетно такова, плюс безпилотен полет до МКС), след което ще може да изпрати хора към МКС.

Резултатът към днешна дата е, че само Илон Мъск вози астронавти до станцията, а Боинг дори не са осъществили изпитателна безпилотна мисия.

Нарочно не споменавам Русия по отношение на новите разработки за превози до околоземна орбита, тъй като по кораба "Орел" и вариациите му, известни под едно или друго име ("Орльонок", "Федерация" и прочие) се работи вече повече от десетилетие, а първи безпилотен полет няма да видим още дълго време... 

Последно - кой изпълнява обещанията си? 

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4366-2022-musk-promises