Отиди на
Форум "Наука"

60 години Международен валутен фонд (МВФ)


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Преди 60 години - на 1 март 1947 г. е създаден Международния валутен фонд. МВФ е създаден от нуждата за въвеждане на стабилност в световната икономика след Втората световна война, както и за предотвратяването на финансови кризи. Споменът от световната икономическа криза през 30-те години и последвалия след това възход на фашизма е доста пресен в съзнанието на всички по онова време. На МВФ е възложена задачата да осуетява кризи в платежните баланси, да стабилизира обменните курсове и да пречи на инфлацията да се развихря. Фондът разполага с два основни инструмента за да постига всичко това. Той подпомага изпаднали в трудности страни, като им отпуска кредити, и освен това съветва всички страни по въпросите на икономическата, финансова и валутна политика. За разлика от Обединените нации, които се ръководят от принципа "една страна - един глас", разпределението на влиянието в МВФ зависи от капиталовите дялове на страните членки. Тези дялове от общия капитал на стойност от около 270 милиарда долара се изчисляват според икономическата дееспособност на съответната страна. Най-големия дял гласове от 17% имат САЩ, държавите от ЕС -заедно - имат дял от около 30%, само Германия - има близо 6 %-ов дял. Развиващите се страни са непълноценно представени в МВФ, това се отнася главно за някои бурноразвиващие се прагови страни като Бразилия, Индия и Китай, които от години насам търсят възможности да получат по-голямо влияние във Фонда. На последната годишна среща на Фонда през есента на 2006 в Сингапур те успяха да постигнат известен успех. На съвещанието в Сингапур са вдигнати така наречените квоти за Китай, Южна Корея, Мексико и Турция. Макар и с малко, тази промяна все пак отчете повишената тежест на тези страни в световната икономика и световната финансова система. Предвидено е във втората фаза, да се приеме съвсем нова формула за изчисляването на квотите на отделните страни. Някои от големите индустриални нации, като Германия, която също не е достатъчно силно представена в МВФ, ще загубят допълнително части от квотата си. Междувременно обаче и самият МВФ изпадна в затруднения, тъй като неговите консултации са далеч по-малко търсени и желани от преди. А поради намаляващите лихви, които са важни за доходите на фонда, междувременно администрацията във Вашингтон изпитва сериозни проблеми. И още нещо - тъй като кредитите на фонда се отпускат винаги при условие,че се изпълняват доста строги изисквания. Това пък често предизвиква недоволството на съответните страни, които се оплакват от заробващи и непосилни условия. При това често се игнорира факта, че причините за една криза, водеща до намеса на фонда, е сбърканата национална политика. За коригирането на тази политика, фондът после се превръща в изкупителна жертва на носената от него стабилност. Институцията обаче се е поучила от някои свой минали грешки. Директорът на Фонда Родриго Рато е направил предложение, консултациите между институцията и правителствата на националните страни повече да не се водят само на двустранна основа, а мултилатерално. Засега остава неясно, в какъв точно кръг да става това и с какви задължения. При това е ясно, че подобни мултилатерални консултации биха били доста чувствителна сфера. Предстои да се прецени също, дали МВФ да продаде част от своите златни резерви за да финансира текущата си дейност. Родриго Рато е предложил, продажбите на стойност от над 6 милиарда долара от 400 тона злато да бъдат внесени като капитал на фондация. От там ще се финансират после различните кампании на фонда и неговите дейности.

--

Последният преглед на финансовата позиция на Международния валутен фонд /МВФ/за 2007 година показва, че загубите на институцията поради намалени доходи ще са по-големи от предвидените 90 милиона долара и ще стигнат близо 105 милиона. Една от главните причини за това са ранните изплащания на дългове към фонда, които намаляват дължимия кредит и могат да увеличат върху бремето върху оставащите длъжници. България е една от оставащите големи длъжници. Тенденцията към загуби за МВФ се засили рязко през последните години след като няколко големи длъжници изплатиха предсрочно дълговете си. Финансовата институция изгуби лихвите, които би получила при по-дългосрочните плащания. Освен това, фондът търпи загуби и поради намалелия брой на новите клиенти, и поради нарастването на броя на частни източници на финансиране за появяващите се пазари. Световната финансова стабилност означава, че по-малък брой държави се нуждаят от кредитиране от фонда. През последната финансова година няколко големи длъжници като Индонезия, Сърбия и Уругвай изплатиха рано дълговете си и с това фондът изгуби лихвите върху близо $10 милиарда долара. В края на 2006 Филипините също предупредиха, че ще изплатят рано дълга си от $220 милиона долара. Общото намаляване на търсенето на услугите на фонда е намалило използуваното кредитиране от $26 милиарда долара на $19 милиарда. България е една от все по-малкия брой оставащи големи длъжници. Други големи длъжници са Украйна, Пакистан, Конго, Доминиканската република и Ирак, а най-голям е дългът на Турция. България дължи $357 милиона долара. По сегашни изчисления, през тази година тя ще трябва да изплати близо $134 милиона долара, през следващата година - $127.5 милиона. Опасността за държавите-длъжници във влошената ситуация на фонда е, че по силата на механизъм за споделяне на бремето, вноските на длъжниците могат рязко да се увеличат, за да компенсират загубите на фонда. До преди последното съобщение от МВФ преди два дни, предвижданията бяха за голямо увеличаване на бремето върху длъжниците.

Например, според тези предвиждания докато най-голямата длъжница, Турция, е трябвало да плати $17 милиона долара вноски в специална сметка на фонда, в новата ситуация вноските й биха били $26 милиона долара. При последното си заседание, Бордът на директорите на МВФ обаче реши да се откаже от допълнителните вноски на държавите длъжници и кредитори в специалната предпазна сметка през втората половина на финансовата 2007. По този начин фондът се опитва да намали негативния ефект от намалелите си доходи върху длъжниците. Няма информация за това какви ще са следващите стъпки на фонда след изтичането на финансовата година.

---

Забавените структурни реформи и свръхкредитирането в България и Румъния създават особено големи рискове и се очаква икономиките им да започнат да "прегряват" още тази година и това да продължи през следващите години, се казва в редовния годишен доклад на Световната банка за членките на ЕС от Източна Европа, изготвен от Томас Лаурсен. В кратко интервю по повод на публикацията той посочи, че в региона заеман от новите членки от Източна Европа, включващ страните от двете последни разширявания на ЕС, се наблюдава стабилен растеж, който обаче е съпровождан от растящи рискове. Рисковете включват увеличаваща се инфлация, най-вече в балтийските държави, Румъния и България, под влияние на растящите данъци и цени след присъединяването към ЕС. Фактори, които допринасят за инфлацията са и кредитната експанзия и увеличаването на заплатите. В някои държави има и големи фискални дефицити, които също влияят върху инфлацията. Предвижда се и забавяне на икономическия растеж още през тази година, и повече през следващите, дори в България, Словения и балтийските държави, които се отличават със стабилния си и висок растеж. Тенденцията към все по-висока инфлация според доклада се отнася за целия регион, но е особено видима в България, Румъния и балтийските държави. В България инфлацията за 2006 се изчислява на 4%. В тези държави скоковете в размера на заплатите и разрастването на банковото кредитиране водят до "прегряване" на икономиките и до инфлационни рискове, се казва в доклада. В други държави в региона пък отслабените им валути са довели до твърде бързо покачване на цените. През 2007 навсякъде в новите членки на ЕС ще има регулирано увеличаване на цените, което само донякъде ще се балансира от падането на цените на петрола. Дефицитите по текущата сметка са проблем навсякъде. България е в групата на държавите с над 10% дефицит и се смята за особено рискова. През 2006, навсякъде преките чужди инвестиции са помогнали да се покриват тези дефицити, като за България това е било особено характерно и подчертава рисковете от подобна ситуация. Според документа с нарастващите ежедневни затруднения в "Нова Европа" след присъединяването към ЕС, е намалял и ентусиазмът спрямо еврото. Повечето държави, които подобно на Словения се стремяха към еврозоната, сега отлагат приемането на еврото. По всичко личи, до 2010 година едва ли някоя от тях ще влезе в еврозоната. Възможно изключение е Словакия, която може да е готова през 2009. След 2007 рисковете само ще растат.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...