Беларус

[Р. Теодосиев]

Агенти на КГБ в Беларус нахлуха в частни жилища и задържаха бивши независими наблюдатели на избори в цялата страна преди парламентарните избори през февруари 2024 г.

Служителите на КГБ са проверили телефоните на активистите и са ги принудили да запишат наказателни "видеоклипове на покаяние", в които обещават да се въздържат от "подпомагане на екстремистки дейности" - обвинение, което може да доведе до седем години затвор.

Смята се, че обиските са част от кампания за сплашване преди предстоящите избори. Независимите наблюдатели изиграха важна роля за разкриването на изборни измами по време на президентските избори през 2020 г., които не бяха наблюдавани от ПАСЕ и БДИПЧ - звеното за правата на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Съставлявайки малка част от 43-хилядния корпус от национални наблюдатели - повечето от които бяха съюзени с контролираните от правителството профсъюзи - независимите наблюдатели регистрираха над 6700 нарушения в цялата страна. Въпреки очевидните измами беларуският лидер Александър Лукашенко обяви шестата си поредна победа, което предизвика масови протести.

Репресиите продължават три години след оспорваните избори: в края на ноември полицията извърши над 130 обиска в домовете на беларуски политици в изгнание, които планираха да проведат алтернативни избори.

На 25 февруари 2024 г. в Беларус трябва да се проведат парламентарни избори за парламент и за новосъздаденото Общобеларуско народно събрание - извънпарламентарен орган с широки правомощия, който трябва да послужи като начин Лукашенко да запази властта след края на номиналното си президентство.

https://t.me/drmjournal/6894

----------

Центърът за правата на човека "Вясна" и независимата информационна агенция "Позирк" съобщиха, че беларуската служба за сигурност КГБ е извършила обиски в северния беларуски град Полацк във връзка с предполагаеми атаки, организирани от Украйна, срещу ключова железопътна линия в руската далекоизточна република Бурятия на 29-30 ноември и 1 декември.

По данни на новинарския канал "Позирк", проект, ръководен от журналисти на БелаПАН - някога най-голямата независима информационна агенция в страната, която беше закрита от властите през 2021 г., са задържани най-малко 20 души.

Руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи за инцидент на 1 декември на една от двете железопътни линии, свързващи европейските части на Русия с руския Далечен изток, Китай и Северна Корея.

"Украинска правда" съобщи, че товарен влак, преминаващ през 15-километровия тунел "Северомуйски", се е взривил, което е принудило влаковете да се пренасочат през 35-метров надлез, наречен Дяволски мост. На 1 декември на моста има втора експлозия.

Позовавайки се на свои източници в украинските отбранителни среди, CNN и няколко украински медии съобщиха, че взривовете са били операция на Службата за сигурност на Украйна. Службата не е коментирала официално тези съобщения.  

Първоначално съобщено за пожар в една от цистерните с петролни продукти на товарния влак, по-късно руската ФСБ заяви, че инцидентът е саботаж.

На 7 декември Русия съобщи, че е задържала 52-годишния беларуски гражданин Сирхей Йерамеев, за когото се твърди, че е признал за извършването на саботаж. ФСБ твърди, че той е действал по заповед на друг беларусин, живеещ в Литва, чиято работа е била координирана от украинските специални служби.

Беларуските медии идентифицираха Йерамеев като бивш служител на беларуската петролна рафинерия "Нафтан", който е бил уволнен по политически причини за участие в работническа стачка с искане за прозрачни избори след фалшифицираните президентски избори в Беларус през 2020 г.

https://t.me/drmjournal/6895

[Skubi]

След поредната победа с 99,99% на Путин, с голяма вероятност Лукашенка с предложението на Парламента ще подаде молда за присъединяването им към РФ.

Точната дата я питайте от Кремл. Техните представители в тези дни визитират лично при депутати и при колебаещи си видни и невидни белоруски граждани....

[Димитър Йорданов]

Тази информация някак много точно се стокова с това, което правят и в Русия - подготовка на децата от най-ранна възраст за война. Съвпадението е не само във времето в което се започва това в Беларус и Русия, но и в някаква степен на това, което ги учат. 

https://www.dw.com/bg/v-belarus-podgotvat-decata-za-vojna/a-74511351

Надявам се, че не е това което си мисля - подготовка за много по-голяма и агресивна война в рамките на 10, най-много 15 години. Когато първите поколения деца от двете държави ще са преминали през целия етап на индоктринация и военно обучение започващи от най-ранна възраст и ще са вече във възраст да участват във война. 

[Skubi]

2026. jún. 25. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. június 25.

Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg   Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish В това видео ще анализираме ултиматума на Украйна към Беларус. Тук Украйна отправи категорично предупреждение към Беларус да спре да подпомага руските далекобойни дрон атаки. Последва абсолютна паника в Беларус, подтиквайки Лукашенко да започне да моли за прошка, докато крайният срок, поставен от Украйна, наближава бързо. Наскоро Зеленски отправи ултиматум към Беларус, заявявайки, че ретранслаторни станции в два беларуски региона, граничещи с Украйна, помагат на руските сили да коригират ударите срещу украинската гражданска инфраструктура. Това оборудване позволява руските атаки срещу енергийния сектор, железопътната мрежа и градовете. Той предупреди Минск, че ретранслаторите трябва да бъдат изключени или премахнати в рамките на една седмица, в противен случай Украйна сама ще предприеме нужните действия. Този ултиматум идва в момент, когато Русия продължава да разширява своята военна инфраструктура в Беларус. Подготовката за мрежа от ретранслатори и пунктове за управление на дронове започна още през март, като руските сили развиват нарастваща мрежа от летища и стартови площадки близо до украинско-беларуската граница. Тяхното разполагане позволява на Русия да изстрелва дронове директно към Киев или да ги насочва по границата към Западна Украйна. Освен стартовите съоръжения, Русия все повече разчита на комуникационни и сигнални ретранслаторни системи, разположени на беларуска територия, които подпомагат операциите ѝ и помагат за насочването на атаките. По време на мащабни удари руските дронове първо навлизат в беларуското въздушно пространство, преди да преминат в Украйна, като често летят само на пет до десет километра от границата. Тази тактика създава значителни предизвикателства за украинската противовъздушна отбрана, защото Украйна не може безопасно да разположи своите системи за Пе Ве О близо до беларуската граница, тъй като това би ги изложило на руски разузнавателни дронове и би увеличило уязвимостта им към атаки. Разузнавателни доклади показват, че Москва в момента изгражда поне четири специализирани бази в Беларус за изстрелване на дронове тип Шахед. След като бъдат въведени в експлоатация, тези съоръжения ще намалят времето за полет и ще съкратят прозорците за предупреждение и реакция на Украйна. Украйна вече демонстрира способността си да нарушава руските дрон операции в Беларус. В края на февруари украинските сили извадиха от строя части от руска уай фай меш ретранслаторна мрежа, използвана за подпомагане на атаките. Макар точните методи, използвани в тази операция, да остават засекретени, беше използвана кибернетична или електронна система за водене на война. Операцията последва разузнавателни разкрития и предишни украински предупреждения, като в крайна сметка доведе до демонтирането на няколко ретранслаторни станции. Това доказва, че Украйна може да унищожава тези мрежи, без да рискува голяма ескалация, каквато би предизвикал кинетичен удар. В последствие обаче Беларус възстанови части от мрежата, позволявайки на Русия да продължи да използва територията му за подпомагане на удари срещу Украйна. На този фон командирът на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди заяви, че Украйна вече е идентифицирала първите петстотин цели в Беларус, които могат да бъдат поразени в случай на ново нахлуване от север. Едновременно с това Зеленски подчерта, че Украйна знае местоположението на всяко беларуско предприятие, участващо в подкрепата на руската военна кампания, включително заводи, произвеждащи компоненти за бронирани машини и ракетни системи, както и съоръжения, снабдяващи руската армия с гориво. В резултат на украинския ултиматум и нарастващия натиск Лукашенко заяви, че Украйна не трябва да очаква военни действия от страна на Беларус, особено докато той е на власт. Той също така се извини на Зеленски за предишни обидни коментари и подчерта, че Минск няма интерес да влиза във войната. Лукашенко открито призна, че Беларус би била изправена пред сериозни рискове, ако Украйна започне да нанася удари по беларуска територия по същия начин, по който в момента атакува цели в Русия. Подобни опасения се засилват от нарастващите трудности пред самата руска система за противовъздушна отбрана, която въпреки че разполага с много по-големи ресурси, продължава да изпитва затруднения с украинските дрон и ракетни атаки. Следователно Беларус би се изправила пред още по-големи предизвикателства при защитата си, тъй като страната разполага със значително по-малко средства за противовъздушна отбрана от Русия, която вече е силно претоварена.