Професия според стила на учене

[ISTORIK]

Професия според стила на учене

От какво зависи изборът на професия и кариера? Освен типа личност и възможностите на заобикалящата среда сред основните фактори за това решение е стилът на учене.

Ученето обединява обучение, личностно развитие и професионална дейност. Това е процес на адаптация и промяна, основан на опита. В един от най-широко използваните модели на учене при зрели хора на Д. Колб стилът на учене се определя като предпочитан от човека подход за възприемане и преработване на информацията от жизнения и професионалния опит. Изразява се в степента, в която различните хора използват и комбинират преживяване, разсъждение, мислене и правене, когато учат. Например те могат да се ориентират към по-конкретно или по-абстрактно възприемане и към по-активно или по-пасивно преработване на информацията (виж видовете стилове).

Повечето хора развиват стил на учене, който акцентира върху определени подходи на учене за сметка на други. Той може да бъде свързан с различни модели на поведение, някои от които засягат избора на учебни специалности, на професионален път и кариера, на развитието на определени адаптивни компетенции.

Характерът на университетското образование

е важен фактор за развитие на определен стил на учене. Изследванията показват, че бизнес образованието се свързва повече с акомодативни предпочитания, инженерното - с конвергентни, хуманитарното - с дивергентни, а завършилите точни науки показват тенденции към асимилативния стил. Това влияние естествено продължава и след напускане на университета и води до определен професионален и кариерен избор.

Нашите изследвания с помощ­та на специално конструирания въпросник на Д. Колб и неговата адаптирана българска версия потвърждават изводите на много от западните ни колеги.

Статистически значими различия в стиловете на учене се виждат най-ясно при професии като психолог и инженер. Средните стойности на групи от психолози във всички изследвания (правени в САЩ, Обединеното кралство, Израел, България) попадат в дивергентния квадрант, докато тези на инженерите по правило са в конвергентния. Тенденция към дивергентен стил е вероятно да показват хора на изкуството, социолози, историци, филолози, социални работници. Обратно, конвергентният стил е характерен за техническите професии, а в комбинация с асимилативен - за химици, физици, математици, биолози, информатици. Хората на науката, преподавателите и изследователите като цяло показват асимилативна ориентация, а търговци, мениджъри, маркетинг и PR специалисти - акомодативна. Много вероятно е човек с дивергентен стил да избере кариера в областта на изкуствата, развлеченията и услугите, асимилативен - в областта на информациите и науката, конвергентен - да прави технологична кариера, а акомодативен - да се развива в организационната сфера и бизнеса.

Съществено различие има между студентите и вече работещите

Студентите са ориентирани повече към конкретното при възприемането на информация и са относително по-пасивни в преработването й. Практикуващите са по-активно и по-абстрактно ориентирани. Тези наблюдения потвърждават предположението, че преходът от университета към работната среда е преход от рефлексивна към активна ориентация на учене. Обратно, когато на професионалистите се наложи да се върнат към формалното учене, те изпитват сериозни трудности да напаснат своята прагматична, действена ориентация към "рефлексивния" свят на моделите и теориите.

В Училището по мениджмънт на Нов български университет стилът на учене се оценява по време на въвеждащите семинари за ръководители, записали се да учат мениджмънт като продължаващо професионално обучение. Голяма част от тях са били технически специалисти или инженери, заели ръководна позиция на определен етап от своята кариера. Открояването на силните и слабите страни на стила им на учене - най-често конвергентен или асимилативен, особено ако работят в производството - насочва към ясно очертани фокуси за развитие, обикновено по отношение на междуличностните умения. От друга страна, мениджъри с хуманитарно образование, работещи най-често в услугите, могат да установяват необходимостта от развитие на умения за вземане на решения, поемане на рискове и действени умения, свързани със силните страни на конвергентния и акомодативния стил.

Данните от наши изследвания потвърждават връзките между стиловете на учене и определени умения. Например абстрактният подход на възприемане показва значими връзки с умения за анализ на информация и изграждане на теории. Конкретният - с уменията за подпомагане. Активният подход на преработване - с умения за лидерство, инициативност, действеност, определяне на цели, взаимоотношения.

Моделът на развитие на управленската компетентност предполага все по-голяма потребност от интегриране на стиловете и свързаните с тях умения при изкачване в йерархията. Ако за мениджърите на по-ниско ниво е важно практическата действена ориентация да се интегрира с внимание към конкретното преживяване и уменията за работа с хора, за тези на по-високо ниво е необходимо вече и развитие на умения за работа с информация, анализ, рефлексия и осмисляне на опита, свързани с решаване на стратегически въпроси.

От друга страна, стиловете на учене са относително стабилни характеристики. Ако съществува голямо разминаване между изискванията в определена професионална област и индивидуалния стил на учене, може да се очаква хората да напуснат съответната сфера. Това по свой начин потвърждава проникновеното наблюдение от родния фолклор, че "от всяко дърво свирка не става".

Александър ПОЖАРЛИЕВ*

* Авторът е директор на Училището по мениджмънт в Нов български университет

----

Какъв е вашият стил?

- Дивергентен - хора с развито въображение и съзнание за смисъл и ценности. Тяхна основна способност е да разглеждат конкретните ситуации от различни гледни точки, да мислят в алтернативи и да организират подробностите в смислово значими цялости. Такива хора се адаптират към средата повече чрез наблюдение, а не толкова чрез действие. Показват интерес към другите хора и търсят емоционално преживяване.

Силни страни: разбиране на хората, разпознаване на точните проблеми и даване на идеи.

Слаби страни: колебливост, нерешителност, блокиране от многото възможности за избор.

- Асимилативен - хора, които се интересуват от причинно-следствените връзки. Способни са да създават теоретични модели и да обясняват систематично своите наблюдения. Повече се интересуват от идеите и теориите и са по-слабо насочени към хората. В по-малка степен преценяват идеите в зависимост от практическата им стойност. Най-важно е теорията да изглежда логично и да е изградена прецизно.

Силни страни: планиране, изграждане на теории и модели, определяне на проблеми.

Слаби страни: непрактичност, теоретизиране и градене на пясъчни кули.

- Конвергентен - хора, които се интересуват от разрешаването на проблемите, вземането на решения и практическото приложение на идеите. Основават се на здравия разум и търсят единствения правилен отговор или решение на всеки проб­лем. Предпочитат да контролират изразяването на своите емоции. Повече ги привличат технически задачи, отколкото въпроси, които изискват социални взаимоотношения.

Силни страни: решителност, практическа ориентация, насоченост към резултати.

Слаби страни: нерешаване на същинския проблем, вземане на прибързани решения.

- Акомодативен - действени, адаптивни към средата хора, които търсят нови преживявания. Способни са да реализират заплануваните задачи, да поемат рискове и да откриват възможности. Склонни са да решават проблемите чрез интуиция и метода на пробите и грешките. Търсят необходимата им информация от другите хора и лесно влизат в контакт.

Силни страни: толерантност към риск, организаторски и лидерски способности, действеност.

Слаби страни: въвличане в незначителни дейности и безсмислена активност.