Априлското въстание

[Стефан Атанасов]

ЛЕВСКИ И АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Може да се търси такава връзка само в главите на отделни автори

     Делото на Васил Левски често се свързва с Априлското въстание под формата на установена причинно-следствена връзка. Такива твърдения въобще не отговарят на истината, а опитите да се доказва в какви срокове се е планирало бъдещото въстание са още по-безпочвени. Ето кои са най-широко разпространените мнения.

Пламен Павлов: Най-много след една година

     Според Пламен Павлов въстанието е било планирано след не повече от една година, като за начален момент се приема Арабаконашката авантюра (септември 1872): И все пак Апостола вече е приел, че въстанието трябва да бъде отложено с месеци, най-много с около една година, но в новата ситуация не може да се мисли за продължителна подготовка. Затова в писмата си до комитетите в ония седмици и дни той говори за предстоящото въстание. („Левски: другото име на свободата“ 2017)    

Никола Обретенов: След 10-15 години

     Обретенов и Левски за последен път са се видели очи в очи на Общото събрание в Букурещ (29 април – 5 май 1872). Там те са разговаряли по-най различни теми, в това число и за бъдещото въстание: Трѣбва да се работи мѣжду народа не по-малко отъ 10-15 години и чак тогава да се повдигне въстание.

     Въпреки че цитира Васил Левски, той не го е разпитал подробно и повърхностно е изтълкувал неговите думи. Ако Левски е имал предвид въобще да се работи сред народа около 10-15 години, би следвало да се вземе под внимание и от кой момент. Това означава не за в бъдеще да се броят годините, а от началото на неговата революционна дейност – 1868. Важно е все пак да се отчете, че в никакви свои записки Левски не си е определял такива срокове, а е действал според обстоятелствата. Въстанието е могло да избухне, когато е добре подготвено, а за целта са били необходими хора, пари и оръжие. В неговите писма за „въстание“ се говори в много редки случаи, но или като случайно изпусната дума, или в отговор до друг революционер. Във всички останали документи той използва като термин националноосвободителната революция, която е нещо много по-сериозно от въстанието.

Киро Тулешков: До три-четири години

     Най-достоверно звучи разказът на Киро Тулешков, който също като Никола Обретенов е очевидец на събитията, които описва: Почнаха се разсъждения и съвети кой ден и кога да се провъзгласи всеобщата революция в България, но в това време се питаше до колко време може да се приготви народът за едно такова сериозно дѣло. Накрая бил направен следния извод: Комитетът да се постарае за внасянето на орѫжие в България и да се почака още три-четири години и до това време да могат да се приготвят, щото като се повдигне народът, да не слага орѫжието си дотогава, дордето не се освободи. (Киро Тулешков: „Млади и стари“ – „Български глас“ 4 юни 1877)

     На Общото събрание в Букурещ, Киро Тулешков е бил само бодигард, казано на съвременен език, но това не може да бъде причина да се съмняваме в неговите думи. Такива разисквания най-вероятно е имало, но те не са били протоколирани. Статията е публикувана броени дни преди началото на Руско-турската освободителна война и това още повече засилва нейната достоверност.

Божидар Димитров: Опира се на комитетите на Левски

     Нищо конкретно не е написал по темата като автор, но за сметка на това е доста по-изчерпателен в интервютата си. Ето го и точния цитат: Априлското въстание доказва колко бутафорен герой е Левски. То се вдига от Бенковски, който се опира именно на комитетите на Левски. (svoboden-narod.eu 28 ноември 2017)

     Издателите на „Свободен народ“ още не са изтрили това интервю, очевидно за да ни напомня колко бутафорен историк е Божидар Димитров. Дълги години се подписваше като професор, а изведнъж се оказа, че научната му степен в БАН съответства само на доцент. Но по съществото на темата е важно да се имат предвид три неща:

     – Организаторите на въстанието Панайот Волов и Георги Бенковски въобще не са се познавали с Васил Левски и никога не са се срещали с него.

     – Конспиративните квартири, в които се е укривал ги е знаел само той и това обстоятелство го е направило незаменим. Предложил е на Ангел Кънчев заедно да обикалят из страната и така постепенно да го въведе в работата, за което са щели да им бъдат нужни „не по-малко от четири години“, както изрично е казано в писмото на Левски до Ловешкия комитет. Работили са заедно само половин година, до гибелта на неговия съратник.

     – Липсата на втори човек от ВРО, който да разполага с информацията, която единствено Левски е знаел, е причината Волов и Бенковски да започнат от нулата, без да могат да се възползват от комитетите на Левски. Да се появи втори водач с неговите качества е било немислимо, а той дори не е могъл да намери подходящ човек, на когото да предаде най-важната информация.

 

Иван Лалев: Ако зависеше от Левски, въстание нямаше да избухне през 1876

     Накрая идва моментът да се посочи и едно компетентно мнение. То е на Иван Лалев – директор на Историческия музей в Ловеч (1991-2013). Цитирам неговото интервю за вестник „Марица“:

     – Противоречи ли избухването на Априлското въстание на идеите на Васил Левски?

     – Според Апостола необходимите условия за една революция са пари, оръжие и хора. Априлското въстание е провокация на лудите глави. По това време не е имало нито подготовка, нито достатъчно оръжие. Въпреки неимоверните усилия на Левски да подготви народа, през 1876 година практически не е било възможно освобождение на българите със собствени сили, както прокламира Апостола. Ако зависеше от Левски, въстание нямаше да избухне през пролетта на 1876 година. (19 февруари 2021)

     Друго и ние не можем да добавим, защото всичките гореспоменати факти и аргументи правят това мнение неопровержимо.

[deaf]

Преди 3 часа, Стефан Атанасов said:

освобождение на българите със собствени сили, както прокламира Апостола.

Левски никъде и никога не е казвал,че е възможно българите да се освободят със собствени сили...

[Стефан Атанасов]

     Без да го е казвал Васил Левски, директора на ловешкия музей Иван Лалев е дал такова интервю за вестник „Марица“.

[vanevski]

Здравейте,има и един важен фактор ,който е казал следното тогава: "Ако ние не се намесим,българите ще се освободят сами!"

Ето и записано в записките му ...

 

Това е московският консул ген.игнатиев/тогава не е бил граф,дадено му е след войната,според Ст.Дечев!/

Трябва да се чете,чете,много е подправена историята ни!

Ето и друга тема подобна 

https://www.forumnauka.bg/topic/31265-zascho-20-april-da-ne-e-nacionalen-praznik/

 

 

[Borova gora]

Преди 10 часа, vanevski said:

Здравейте,има и един важен фактор ,който е казал следното тогава: "Ако ние не се намесим,българите ще се освободят сами!"

Ето и записано в записките му ...

 

Това е московският консул ген.игнатиев/тогава не е бил граф,дадено му е след войната,според Ст.Дечев!/

Трябва да се чете,чете,много е подправена историята ни!

Ето и друга тема подобна 

https://www.forumnauka.bg/topic/31265-zascho-20-april-da-ne-e-nacionalen-praznik/

Само да имате предвид, че публикуваното по-горе не е достоверно относно фактите. "Обретенов и Левски за последен път са се видели очи в очи на Общото събрание в Букурещ (29 април – 5 май 1872)" - Обретенов и Левски са се запознали след Събранието, не по време на Събранието, където Обретенов отива без да има право. Христо Иванов-Големия не му разрешава, а Русенския комитет е бил подчинен на Търновския. Разрешителното за Русе е било дадено преди това на Иларион Драгостинов. Обретенов отива с голямо закъснение, отива след посочените дати, когато всички решения вече са били взети. Вижда се за последно с Левски през юни, 1872г., в Гюргево, когато Апостола му предава пушка, униформа и документи, които да пренесе през Дунава. Днес тази среща е ключов момент, защото в новооткрития доклад на Хамди паша до Великият везир пише, че той, Хамди паша, притежава тези документи от два-три месеца, кой би му ги дал, ако не куриерът? 

За Априлското, тук и Захари Стоянов, и Стефан Стамболов, и Обретенов, и Големия, и др. в своите спомени настояват, че са се доверили на дейците от комитетите на Левски, за да вдигнат въстанието. Така че комитетите са си били работещи и са участвали в подготовката на Априлското.

Левски е оставил повече от комитети в българската история. Оставил е политически наследници, между които и двама министър-председатели, Стефан Стамболов и Васил Радославов, които са били пряко свързани с него. Стамболов е бил посветен заедно с Филип Симидов във ВРО лично от Левски по молба на Христо Иванов-Големия, а на Васил Радославов е осигурил стипендия за Писек, където студент е бил и Иван Драсов. Дяконът е отишъл при ловешки чорбаджия с Поплуканов, Пъшков и Драсов да искат пари за делото, онзи се е уплашил и отказал да даде за пушки и пищови, но пък се откупил като платил за образованието на будни българчета. Радославов е бил изборът на Апостола да замине да учи с получените пари. Стамболов на няколко пъти, включително на сбирките в Гюргево е твърдял, че иска да бъде следващия Левски, но да няма нищо общо с Каравелов, Атанас Узунов и т.н. Дори са криели от Букурещките дейци какво обсъждат и планират в Гюргево за Априлското. Днес знаем защо са криели... Тъжната истина за нашите емигранти, за хъшовете, за богатите, за делата им... 

И още нещо, Кънчев не е отишъл при Левски, за да работи за ВРО, това пък е друга тема. Събирал е подписи за Прошение до Руския Император.

Левски е писал до Филип Тотю, че ще вдигне въстание когато българите от четирите краища са готови. Тогава и на дявола ортак ще стане, но дотогава трябва да се работи. На практика той е единственият, който е вярвал, че трябва да го направят със собствени сили, за да имат независима държава. 

И да, отказал е да вдигне въстанието през ноември, 1872г., въпреки заповедта на бутафорния шеф на БРЦК Любен Каравелов, защото народът не е бил готов, нямал е въоръжение, поискал е от Сливенския комитет да изпрати отговорът му до Букурещ. Друг е въпросът защо Каравелов и по чия поръка е искал да прати народът на кланица... 

 

Редактирано Май 19 от Borova gora

[vanevski]

Българският въпрос си съществува още от времето на Мамарчев, който обаче е бил предаден точно от руснаците, чието влияние у нас впоследствие е пречка той да бъде поставен като национален герой с не по-малко паметници и улици на негово име от Раковски, Левски и Ботев, защото те просто продължават неговото дело, но именно Мамарчев е бащата на национално-освободителната ни идеология.

В случая има и друга интересна подробност. На Цариградската конференция точно Англия,дето я обявяват едва ли не за враг на България настоява до последно за образуването на двете автономни области, а нашия "приятел" Русия не иска и да чуе за това,тя иска съвсем друго. И иска война,за да може да си върне териториите и да вземе още.

Дейците ни от Възраждането систематично са гонени и малтретирани от монголско-московската власт в ОИ в лицето на консулите княз лобанов и ген.игнатиев след него!

За московията определянято ни като самостоятелна нация в ОИ,е било недопустимо и опасно за завоевателните им интереси!

Игнатиев,заедно с гръцкият патриарх,съдействат за заточаването на българските митрополити и налагат схизма на църквата ни ,продължила до 1945 година!

Всички войни ,които България води след окупацията след 1878 година са били за обединениета на българите в една държава,както е било определено от Цариградската конференция с теритотория от 220.000 кв км.

Редактирано Май 19 от vanevski