Вторият мандат на Тръмп и космическите политики на САЩ

[SAlexandrov]

И Камарата на представителите отряза Тръмп за съкращенията на НАСА

Повече пари за „Артемис“ и полети до Луната, но по-малко за фундаментална наука предвижда Камарата на представителите към Конгреса на САЩ. Photo credit : NASA

15 юли 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Драстичните съкращения на парите за НАСА, предвидени от администрацията на Доналд Тръмп, вече почти със сигурност няма да се случат, след като вчера Камарата на представителите представи своя вариант за бюджета на агенцията.

Напомням на читателите, че миналата седмица Сенатът каза „Не“ на Тръмп. Сега, когато и Камарата на представителите се произнесе, вече може да сме малко по-спокойни, защото очевидно Конгресът на САЩ е категоричен, че драконово орязване на бюджета за НАСА няма да има.

Както съобщава сайтът Space Policy Online, Камарата на представителите предвижда финансирането за НАСА да е $24.8 милиарда – т.е. същото както при предходната фискална година. Има обаче съществени различия в сравнение с проектобюджета на Сената – например Камарата на представителите реже от бюджета за фундаментални научни изследвания (ще бъдат дадени $6 милиарда вместо сегашните $7.3 милиарда), но ги дава за изследователски дейности и полети до Луната и Марс – $9.7 милиарда в сравнение със сегашните $7.7 милиарда. Увеличението, разбира се, касае програмата „Артемис“.

Макар че Камарата на представителите предвижда по-малко пари за фундаментална наука в сравнение със Сената, нейният законопроект е много по-добър в сравнение с този на Тръмп, който поиска едва $3.1 милиарда.

Отново напомням – бюджетът все още не е окончателен. През следващите месеци Сенатът и Камарата на представителите трябва да стигнат до финален компромис и когато това стане, бюджетът ще бъде пратен към президента Доналд Тръмп за неговия подпис.

https://cosmos.1.bg/space/2025/07/15/house-rejects-nasa-cuts/

[SAlexandrov]

Тръмп се опитва да прекрати две космически мисии за изучаването на фотосинтезата и глобалното затопляне

Космическият спътник „OCO-2“. Image credit : NASA

6 август 2025 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е предприела стъпки за прекратяването на две мисии, които изучават фотосинтезата и глобалното затопляне. Мисиите са изключително важни от практическа гледна точка и се използват пряко от фермерите.

Известни под названието Orbiting Carbon Observatories (съкратено на лат. OCO), съответно „OCO-2“ и „OCO-3“, това са единствените финансирани от държавния бюджет космически апарати, специално проектирани да осъществяват мониторинг на парниковите газове. „OCO-2“ е самостоятелен спътник, изстрелян през 2014 г. с ракета „Делта 2“, докато неговият наследник „OCO-3“ е монтиран към Международната космическа станция. Ако планът на Тръмп се осъществи, самостоятелният спътник ще изгори в атмосферата.

Значимостта на двете мисии бе препотвърдена през 2023 г., когато по време на годишния отчет бе констатирано, че „данните са от изключително високо качество“. Но мисиите „OCO“ се оказаха много важни непосредствено след като бяха изстреляни – макар че те са проектирани да изучават глобалното затопляне, учените установиха, че могат да се използват и за измерването на растителния растеж. Това е така, защото фотосинтезата има специфичен спектрален отпечатък – и двата прибора могат да го измерват без проблем. Ето как „OCO-2“ и „OCO-3“ се използват в съвремието за изготвянето на точни карти на фотосинтезата в глобален мащаб.

Сега, както съобщава NPR в своя публикация, екипът на Доналд Тръмп се опитва да прекрати работата на двете мисии. Вече съм отразявал на страниците на КОСМОС БГ, че Тръмп иска да ореже бюджета на НАСА наполовина, но както Сенатът, така и Камарата на представителите са представили свои проектобюджети, отхвърлящи орязванията на Тръмп. Тук е важно да се подчертае, че според Законодателството на САЩ президентските проектобюджети нямат особено висока стойност – те са просто предложения. Решението какви пари да получават държавните агенции се определя от Конгреса и от неговите две камари (Сената и Камарата на представителите).

В миналото американските президенти са притежавали способността да откажат финансиране, дори и то да е постановено от Конгреса – чрез процедура, наречена „задържане“ (на англ. impoundment). Процедурата се е използвала широко от Томас Джеферсън (през 1801 г.) чак до времената на Ричард Никсън. Именно Никсън до такава степен злоупотребява с този властови лост, че той му е отнет със закон, гласуван през 1974 година. Новият закон предвижда възможността президентът да предложи орязването на специфични средства по определени пера, но орязването влиза в сила само ако то бъде одобрено от Камарата на представителите и Сената в рамките на 45-дневен период. Освен това Конгресът не е законово задължен да гласува тези предложения – нещо повече, в годините след Никсън конгресмените са игнорирали повечето президентски заявки.

Администрацията на президента Доналд Тръмп очевидно желае да възкреси тази стара и незаконна практика – ето защо през месец юли Демократите в Конгреса изпратиха остро писмо към временно изпълняващия длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи. Писмото напомня на Дъфи, че Конгресът и само Конгресът има законното право да финансира или да отказва финансирането на мисии, съответно да ги прекратява, а не Тръмп и неговия директор за управление на бюджета. Всеки опит да се постъпи другояче представлява незаконно задържане.

Но признаците, че екипът на Тръмп постъпва точно така, са налице – миналият месец уебсайтът NASAWatch съобщи, че НАСА вече инициира конкретни стъпки за прекратяването на мисии, като че ли президентският законопроект е приет.

Сега новият материал от NPR ни информира, че точно това се случва с мисиите „OCO-2“ и „OCO-3“. Очевидно се работи по т.нар. „План F“, който предвижда опции за тяхното прекратяване.

NPR се позовава на Дейвид Крисп – дългогодишен учен от НАСА, който е проектирал двата инструмента и е ръководил двете мисии до неговото пенсиониране през 2022 година. Крисп твърди, че работещи в НАСА са се свързали с него, за да „почерпят технически опит“.

„Това е, което научих в хода на директната комуникация с хората, изпълняващи въпросните планове. На тях не им е позволено да ми кажат, че точно това им е заповядано да правят. Позволено им е да ми задават въпроси. Зададоха ми много остри въпроси. Единственото, което може да мотивира въпроси от такъв тип е, че някой им е заповядал да направят план за прекратяване“, категоричен е Крисп.

Медията съобщава, че двама работници в НАСА са се свързали под условие да им бъде запазена анонимността, защото им е казано, че ако разкрият какво се планира, ще бъдат уволнени. Работниците потвърждават, че става въпрос за прекратяването на проекти, чието финансиране е орязано в законопроекта на Доналд Тръмп.

Истинският въпрос за мнозина е дали Конгресът ще съумее да стане готов с бюджета преди 30 септември, когато приключва тази фискална година. Ако това се случи, Тръмп няма сериозни ходове, но ако до началото на Фискалната 2026 г. (която започва на 1-ви октомври) няма готов бюджет, администрацията може да се опита да заповяда на федералните агенции да работят съобразно президентския проектобюджет. Ако това стане и започне изпълнението на план за прекратяването на мисиите, дори и в случай че след няколко месеца Конгресът възстанови финансирането, ще бъде прекалено късно.

Позицията на екипа на Тръмп изглежда ясна – преди да се присъедини към него, Ръсел Воут е писал част от текстовете на „Проект 2025“ за преправянето на американското правителство. В този документ Воут е заявявал, че „климатичният фанатизъм на администрацията на Байдън изисква цялостно правителствено разплитане“.

https://cosmos.1.bg/space/2025/08/06/oco-2-mission

[insighting]

Светослав, честит Ви имен ден!

 

Запасите на Земята са ограничени. Ако някъде се добиват минерали, това означава, че се унищожават гори. А горите регулират климата на Земята и съдържанието на въглеродния двуокис в атмосферата, защитават почвата от наводнения и ерозия. 

При изпомпване на нефт, напр., земният газ се запалва, замърсявайки въздуха и консумацията на кислород. Когато танкери се освобождават от товара си в открито море, морета и пясъци се замърсяват. 

Изгарянето на торф, въглища, нефт натрупва азотни и серни окиси във въздуха. Отделя се въглероден двуокис, засилващ парниковия ефект. Поради замърсяването земята не може да отрази достатъчно топлина в космическото пространство. Оттук следват опустошителните урагани, поройните дъждове, топенето на полярните ледове и глетчерите, наводняването на равнинни пространства. 

Употребата на флуор-хлорни и бром-хлорни въглеводороди изтънява озонния слой, чието свойство да абсорбира ултравиолетовите В-лъчи се нарушава. 

Водните източници са замърсени с нитрати поради прекомерното наторяване с изкуствени торове. Следствие на това са и киселинните дъждове (и от животновъдството). Козите и овцете напр. увреждат вегетацията на растенията. Възникват нови пустинни места...

Искрено се надявам някой да върне равновесието в природата.

 

 

[SAlexandrov]

Сенатът на САЩ бие аларма: Китай ще се завърне на Луната преди нас!

На илюстрацията: „Старшип“ на лунната повърхност. Image credit : SpaceX

6 септември 2025 г. 15:15 ч.

Светослав Александров. На 3-ти септември Търговската комисия на Сената на САЩ организира изслушване под надслова „Изгрява зловеща луна“. Целта на изслушването бе да се отправи предупреждение, че САЩ може да загуби надпреварата с Китай относно завръщането на човек на Луната и също така да изгуби позициите си по отношение на постоянното присъствие в околоземна орбита.

Сред поканените експерти бяха бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн, който оглавяваше агенцията по времето на първия мандат на Тръмп, президентът и изпълнителен директор на Коалицията за далечни космически пътешествия Алън Кътлър, президентът на гражданската и международна космонавтика към Redwire Майк Голд и бившият заместник командир на космическото командване на САЩ, полковник Джон Шоу.

През лятото на настоящата година стана ясно, че китайските усилия по усвояването на Луната са стигнали много напред. През юни Китай успешно изпита системата за аварийно спасяване на пилотирания лунен кораб „Менгжоу“, през август бе проведено първото статично огнево изпитание на лунната ракета „Лонг Марч 10“ и също тогава бе тестван спускаемият лунен модул „Ланюе“. Тези постижения показаха, че американците драстично изостават в опита си да се завърнат на Луната.

Технологично американската космонавтика е много по-напреднала от китайската, като САЩ разполагат с възвръщаеми ракети, включително свръхтежки като „Фалкън Хеви“ и „Старшип“. Но технологичният напредък сам по себе си не е гарант, че американците могат да изпратят човек на Луната в обозримо бъдеще. Основният проблем е, че вече две десетилетия космонавтиката на Китай е целеустремена към Луната – тя започна с безпилотна обиколка на естествения ни спътник (мисия „Чанг’e 1“ през 2007 г., „Чанг’e 2“ през 2010 г.), продължи с безпилотно кацане на Луната („Чанг’e 3“ през 2013 г.), кацане на обратната страна на Луната („Чанг’e 4“ през 2019 г.), събиране на проби от видимата страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 5“ през 2020 г.) и събиране на проби от обратната страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 6“ през 2024 г.). За Китай остава безпилотно кацане на Южния полюс на Луната и следващите експедиции ще са с астронавти. В сравнение с това САЩ нямаше стройна, многогодишна програма за усвояване на Луната. Макар че две десетилетия течеше разработката на пилотирания кораб „Орион“ и неговата ракета-носител „Спейс Лонч Систъм“, различни президентски администрации чертаеха различни планове за дестинациите, до които трябва да се лети. Джордж Буш-младши искаше да се лети до Луната. Обама каза „не“, защото „вече сме били там“ и вместо това пренасочи мисията към астероид. Доналд Тръмп върна на дневен ред лунното кацане, но дотогава бе загубено ценно време за строежа на пилотиран спускаем модул, както и за скафандри за лунни разходки. Именно това е основният проблем, който може да попречи на американците да се завърнат на Луната преди китайците.

„Прехвърлянето на топката от една администрация към друга изключително много навреди с течение на времето“, призна бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн. „Това, което правим, е работа, простираща се в течение на много поколения и просто не можем да си позволим да вървим напред-назад“.

Понастоящем изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи заяви, че се е ядосал от казаното по време на изслушването в Сената. „Бях много сърдит“, сподели Дъфи. „И ще ви кажа това, проклет да съм, ако допуснем историята да се напише по този начин. Ние ще победим китайците към Луната“.

Почти извън всякакво съмнение е, че следващото пилотирано изстрелване към Луната ще е американско – ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сглобени за предстоящ полет в началото на 2026-та година – това е мисията „Артемис 2“. Всичко е готово – и няма спор, че когато полетът е в историята, Доналд Тръмп и Шон Дъфи ще извъртят нещата така, че е постигната голяма политическа победа. Но проблемът е, че „Артемис 2“ няма да кацне на Луната, а само ще прелети край нея, преди да се завърне на Земята. Корабът дори няма да влезе в окололунна орбита, така че миисята не е точно повторение на някогашната „Аполо 8“ през 1968 година.

За да могат САЩ да кацнат на Луната с екипаж (което е планирано не за следващата, а за по-следващата мисия „Артемис 3“), трябва да са готови пилотираният лунен модул и скафандрите. И тук е основната разлика между планът на Китай и този на Щатите. Китайците се опитват да повторят „Аполо“, който представлява най-простият начин да се достигне естественият ни спътник – директен полет с кацане на малък лунен модул. Докато лунният модул на САЩ е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. А за да може този кораб да лети отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс, фирмата на Илон Мъск трябва да демонстрира нов тип технологии за презареждане на гориво в космоса. Освен че технологиите трябва да се докажат като надеждни, преди да бъдат одобрени за пилотиран полет, планът предвижда множество изстрелвания на ракети с кораби-танкери.

Дали конгресмените и настоящата президентска администрация на САЩ осъзнават тези трудности, остава неясно. Остава неясно и дали са в състояние да предложат адекватна алтернатива, която да включва по-прост и постижим в обозримо бъдеще план за пилотирано кацане на Луната. Както подчертах по-горе, разработката на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ се точи вече две десетилетия. Спорно е, че традиционните подизпълнители на НАСА могат да проектират и построят лунен модул за срок, по-кратък от половин десетилетие (китайският лунен модул е в напреднал етап на разработка и датата за кацане е преди 2030 г.). Така че, колкото и да не се харесва на някои политици и лобисти, най-бързият начин за достигане на Луната вероятно минава през СпейсЕкс и „Старшип“, просто защото тази фирма е доказала, че работи най-бързо в сравнение с всичките си конкуренти. Без СпейсЕкс американците още щяха да зависят от Русия за превоза на астронавти до МКС.

Какво биха могли да направят американците? Една от възможностите, която е подкрепена и от Брайденстайн, е изцяло да зарежат пилотираното лунно кацане, защото така или иначе няма да са готови преди Китай. Но пък в напреднал етап на разработка са модулите от станцията „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. Тази станция се разработва съвместно от САЩ и партньорите на МКС (без Русия). Ако западният свят разполага с обитаема станция около Луната до 2030 г., това ще бъде съществено постижение, но пък през това време китайците ще кацат на лунната повърхност и ще се готвят да построят своя собствена база. Подчертавам, на повърхността на Луната, а не в орбита около нея.

Сенатът изрази опасения и относно дългосрочното присъствие на САЩ в околоземна орбита. Понастоящем американски астронавти живеят постоянно на Международната космическа станция, но има един проблем – тя не е вечна. Предстои нейното пенсиониране през 2030 година, а подобно на ситуацията с пилотирания лунен модул и скафандрите, не е ясно дали комерсиалният сектор ще е готов с построяването на частни станции в орбита около Земята. Ако МКС си замине, а такива станции няма, единствената постоянно обитаема космическа станция в околоземна орбита ще остане китайската „Тянгон“. Китайците ще са лидер и в тази област.

Космическата надпревара все още не е загубена за западния свят. Предстои да видим какво ще направят американските политици и космически дейци. Отговорът изглежда очевиден: публично-частните партньорства трябва да станат още по-крепки, но както пише и експертът Ерик Бъргър за Арс Текника, вероятно ще трябва да се направят компромиси и по отношение на безопасността. Все пак полетите до Луната са рисково начинание. Но едно е ясно: 2030-та година, когато китайците ще се установят на естествения ни спътник, вече не изглежда толкова далечна. Часовникът тиктака. Тик-так.

https://cosmos.1.bg/space/2025/09/06/us-senate-moon/