Европа се готви за война

[scaner]

Какво ще стане с еврото, ако ЕС използва замразените активи на Русия?

13 декември 2025

В Брюксел добре разбират, че всяко решение относно замразените резерви може да има дългосрочни последствия. Русия запазва формалните си права върху тези средства, които са разположени основно в Euroclear. На 12 декември ЦБ на РФ вече заяви, че счита за „незаконно и противоречащо на международното право“ прякото или непрякото използване на своите активи и заведе иск срещу Euroclear за възстановяване на загубите в Арбитражния съд на Москва. 

Белгия дори поиска от ЕС допълнителни финансови гаранции – тя се нуждае от „паричен буфер“ или застраховка за Euroclear, за да се защити от потенциални ответни мерки от страна на Русия, пише списание Politico. Конкретната сума не се посочва, тя трябва да покрие разходите, които Euroclear може да понесе, например съдебни разноски, и да компенсира потенциални загуби.

Именно затова европейците съзнателно са конструирали схемата така, че формално това да не изглежда като пряка конфискация: става дума за кредит, обезпечен с активи. 

Разговорите за използването на суверенните средства на РФ се водят от момента на тяхното замразяване през 2022 г. Както пише вестник Financial Times, Саудитска Арабия и Индонезия, например, се опасяват за бъдещето на собствените си резерви, съхранявани на Запад. Още през 2024 г. министърът на финансите на Саудитска Арабия предупреди, че страната му може да продаде част от европейските дългови активи в случай на конфискация на руските резерви. Китайските власти също критикуваха предложението да се използват замразените руски активи за помощ на Украйна. 

Управляващите суверенни фондове при обсъждането на разпределението на ресурсите не могат да пренебрегнат политическия риск и потенциалната необходимост от премия за притежание на активи в евро. Много известни икономисти и банкови анализатори споделят тези опасения. Например, професорът от Харвардския университет Кенет Рогоф предупреди, че използването на замразени руски средства за помощ на Украйна под формата на „репарационен кредит“ е риск „за сигурния статут на еврото“. 

Логиката тук е ясна: ако веднъж големи суверенни активи бъдат окончателно използвани без съгласието на собственика, дългосрочната привлекателност на еврото като резервна валута за трети страни трябва да намалее.

Въпреки това, фактическите пазарни данни все още не потвърждават мащаба на тези опасения. Новините за обсъждането на механизма за използване на руските резерви не оказват забележимо влияние върху курса на еврото: тази тема все още не е станала доминираща пазарна нагласа, определяща поведението на участниците на валутния пазар.

На 3 декември Европейската комисия представи план за използване на замразени руски активи или заеми срещу тях, за да привлече около 90 млрд евро за двугодишна подкрепа на Украйна. Еврото се повиши с 0,3% поради очакванията за понижение на лихвата на ФРС, а в пазарните коментари политическите новини бяха представяни от анализаторите като второстепенна тема.

Защо пазарът реагира по този начин? Има няколко причини за това.

Първо, в краткосрочен план котировките на еврото зависят в много по-голяма степен от други фактори: разликата в лихвените проценти между САЩ и еврозоната, макроикономическите статистики, динамиката на доходността на облигациите и общото ниво на рисковия апетит. 

Колебанията в дела на еврото в официалните резерви на централните банки са важни от гледна точка на статута на валутата, но сами по себе си създават относително малки капиталови потоци и рядко водят до рязко изместване на краткосрочното пазарно равновесие. Значително влияние върху курса в краткосрочен план оказват, като правило, целенасочените валутни интервенции, а тук случаят не е такъв.

Второ, обсъжданата схема за използване на руски активи като гаранция по кредит може да бъде възприета от инвеститорите в европейски активи като по-малко радикална в сравнение с прякото изземване. Същият Рогоф, например, добавя: предложението на Европейската комисия е „разумен начин“ да се предоставят средства на Украйна, а Русия може да се споразумее за пълно погасяване на дълга в рамките на уреждането на конфликта.

Фактически активите на ЦБ РФ, разположени на Запад, са загубили своето функционално резервно значение още през 2022 г. Банката на Русия няма достъп до тези средства, не може да ги използва за интервенции или разплащания. Тоест, прецедентът вече е създаден и страните, които виждат риск от подобен сценарий, са го отчели в стратегията си за разполагане на резерви още преди три години. 

Тоест политическият риск, свързан с замразяването, вече е включен в оценката. От тази гледна точка текущите дискусии в ЕС променят само юридическата „опаковка“, но не и самия факт на недостъпността на руските активи.

Трето, инвеститорите могат да разглеждат настоящата ситуация като извънредна. Украйна, макар и не юридически, но политически се възприема като част от европейското пространство, а Европа отдавна оказва на Киев мащабна финансова и военна подкрепа. 

Ако Китай, Индонезия или Саудитска Аравия сериозно допускат подобен сценарий на пряк военен конфликт с ЕС, те не могат да пренебрегнат този риск при разполагането на резервите си. Но за повечето от тези страни вероятността от подобно развитие на събитията изглежда изключително ниска. В същото време Европейският съюз се опитва да действа максимално внимателно в правната сфера, за да сведе до минимум усещането за радикална промяна в правилата на играта.

Четвърто, еврото почти няма конкуренти, сравними по мащаб, в ролята на втора световна резервна валута. Както, впрочем, и доларът – в ролята на първа. Периодите на нестандартна икономическа и финансова политика в САЩ, включително президентството на Доналд Тръмп, наистина засилиха възприятието за рисковете от притежаването на долари и подтикнаха част от инвеститорите към диверсификация, включително в евро и злато.

Другите валути още по-малко претендират за ролята на „тихо пристанище“: просто няма финансови пазари, които да са сравними по дълбочина и ликвидност.

Китай не бърза да отвори напълно финансовата си система и да либерализира движението на капитали. Икономиката на Япония е значително по-малка от тази на САЩ, ЕС или Китай, а пазарът на държавен дълг в йени преживява свои структурни промени, съпътствани от ръст на доходността. Швейцария е твърде малка, за да побере всички потенциални потоци. Златото остава основният печеливш от ерозията на доверието в традиционните юрисдикции.

Каквото и да бъде окончателното решение в Брюксел относно руските активи, то няма да промени списъка с достъпните алтернативи: в обозрима перспектива еврото ще продължи да заема второ място в световната йерархия на резервните валути.

Смятам, че съдбата на еврото и динамиката на курса му ще зависят в по-голяма степен от това как и кога ще приключи войната в Украйна, отколкото от формалната съдба на замразените руски средства. Политическата целесъобразност принуждава европейските лидери да избират „по-малкото зло“.

Най-големият военен конфликт в Европа след Втората световна война е риск от съвсем друг порядък за еврото: той ще определи промените в икономиката, бюджетната политика, структурата на дълговите пазари и финансовите потоци, при това с различни последствия в различни хоризонти. Военните разходи могат, например, да стимулират икономическата активност в краткосрочен план, а значителна част от финансирането по схемата „репарационен кредит“ фактически ще отиде за подкрепа на европейския военно-промишлен комплекс.

При това не могат да се изключат и неблагоприятни сценарии: поражение на Украйна, а в краен случай – пряк военен конфликт между Русия и НАТО. Всичко това променя по качествен начин рисковия профил на Европа и, съответно, фундаменталните фактори за еврото.

В този контекст ключов става политическият избор: къде, как и на кого да се мобилизират ресурсите, за да се подкрепи Украйна сега и да се намалят рисковете в бъдеще. На фона на тези задачи въпросът какво точно ще се случи с курса на еврото в краткосрочен план обективно остава на заден план.

Сергей Романчук

[deaf]

Има само две сигурни места за парите в света – САЩ и Европа. Искам да видя как Китай,Арабския свят и Индонезия преместват парите си баш в Щатите. 

[vvarbanov]

Преди 6 часа, deaf said:

Има само две сигурни места за парите в света – САЩ и Европа. Искам да видя как Китай,Арабския свят и Индонезия преместват парите си баш в Щатите. 

Те отдавна имат подобни средства там и то в много по големи размери. Китай държи 3 трил. валутни резерви, облигации, депозити и злато в Европа и  САЩ.

[deaf]

Преди 14 часа, vvarbanov said:

Те отдавна имат подобни средства там и то в много по големи размери. Китай държи 3 трил. валутни резерви, облигации, депозити и злато в Европа и  САЩ.

Китай и другите държави не може да изтеглят валутните си резерви (почти изцяло в долари) от Европа,защото това би означавало да обявят икономическа война на Европа... 

[vvarbanov]

Хрумна ми, че Путин е възприемал СВО по-скоро като „забавна движуха“, отколкото като пълномащабна война. Очевидно не е очаквал такъв отпор от страна на Украйна. Планът му е бил всичко да приключи „за три дни“, а Западът да бъде поставен пред свършен факт. Кремъл явно е разчитал, че реакцията на САЩ и ЕС ще бъде сходна с тази след анексията на Крим и руското участие в боевете в Луганск и Донецк.

Ако в Москва действително са предвиждали подобно развитие на събитията, логично би било предварително да изтеглят валутните си резерви от Европа и САЩ. Фактът, че огромни руски средства останаха в западни банки, показва, че сценарият е бил друг .

Няма как хем "всё идёт по плану" , хем парите да са в западни банки. 

[deaf]

Преди 14 часа, vvarbanov said:

логично би било предварително да изтеглят валутните си резерви от Европа и САЩ.

Русия не може да изтегли тези пари,защото те са като един вид залог срещу западните икономически инвестиции в Русия. А и няма смисъл,защото те са в долари и САЩ могат по всяко време да забранят на Русия да ги ползва,както и направиха. 

Подобно е положението с България и с много други при това западни държави. Например,половината от златото на България (то е общо 42 тона) се намира в Централната банка на Британия,която е държавна. То е там като залог,че България честно ще изпълнява икономическите си задължения (спомнете си как абсолютно ненужно Луканов наложи мораториум върху плащанията по дълга...),и като гарант за западните инвестиции. Друга част от нашето злато е на съхранение в Швейцария в Базел – в Банка за международни плащания. 

Общо-взето повечето държави в света (включително и Германия) държат пари и злато в САЩ и Британия,понеже те са победителки във ВСВ и командват парада. Все още.

[Skubi]

Войска РФ перешли границу Эстонии! Буданов назвал дату нападения на Балтию и Польшу | Демченко

 

[vvarbanov]

Преди 5 часа, deaf said:

Русия не може да изтегли тези пари,защото те са като един вид залог срещу западните икономически инвестиции в Русия. А и няма смисъл,защото те са в долари и САЩ могат по всяко време да забранят на Русия да ги ползва,както и направиха. 

Подобно е положението с България и с много други при това западни държави. Например,половината от златото на България (то е общо 42 тона) се намира в Централната банка на Британия,която е държавна. То е там като залог,че България честно ще изпълнява икономическите си задължения (спомнете си как абсолютно ненужно Луканов наложи мораториум върху плащанията по дълга...),и като гарант за западните инвестиции. Друга част от нашето злато е на съхранение в Швейцария в Базел – в Банка за международни плащания. 

Общо-взето повечето държави в света (включително и Германия) държат пари и злато в САЩ и Британия,понеже те са победителки във ВСВ и командват парада. Все още.

Това са митове. Златото и валутните резерви не се държат „като залог“ нито за инвестиции, нито за политическо послушание. Те са актив на централните банки и се държат в Лондон и BIS, защото там са ликвидни и признати. Русия имаше 8 години да ги изтегли, но не го направи, защото това щеше да е икономическо самоубийство и ясен сигнал за война. Санкциите не са произвол – те са следствие от агресия, не от местоположението на резервите.

[vvarbanov]

Преди 5 часа, Skubi said:

Войска РФ перешли границу Эстонии! Буданов назвал дату нападения на Балтию и Польшу | Демченко

 

Информация за пълномащабното нахлуване на руски войски в Естония от 20 декември 2025 г. не е потвърдена от официални източници и е манипулация.

Какво се случи: На 18 декември 2025 г. естонската страна регистрира нарушение на границата от руски граничари на река Нарва.

Подробности: Група от няколко служители на руските гранични служби акостираха с лодка на кея в пристанището Васкнарва (част от което е в Естония, а друга част в Русия). Те слязоха на брега и останаха на естонска територия около 20 минути , след което се върнаха на руска страна.

Реакция: Естонското външно министерство призова руския шаже д'афер за обяснение. Инцидентът се счита за провокация, но не и за начало на военна агресия.

Следователно твърденията, че руските войски „вече са преминали границата“ в контекста на войната, са кликбейт, базиран на местен граничен инцидент.

[deaf]

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Те са актив на централните банки и се държат в Лондон и BIS, защото там са ликвидни и признати.

Значи златото и доларите/еврата на България в Банк оф Ингланд са признати и ликвидни,но ако същите България ги държи в трезорите на БНБ в София ще станат непризнати и неликвидни. Казваме едно и също. Ако думата "залог" звучи грубо,нека я заменим с "гарант",но смисълът е един и същ. 

[vvarbanov]

Преди 46 минути, deaf said:

Значи златото и доларите/еврата на България в Банк оф Ингланд са признати и ликвидни,но ако същите България ги държи в трезорите на БНБ в София ще станат непризнати и неликвидни. Казваме едно и също. Ако думата "залог" звучи грубо,нека я заменим с "гарант",но смисълът е един и същ. 

Не казваме едно и също. „Ликвиден и признат актив“ и „залог/гарант“ са различни неща. Златото в София не става непризнато, а просто по-неликвидно – както имот спрямо борсова акция. В Лондон то е там, защото пазарът и клирингът са там, не защото Британия има права върху него. Ако беше залог или гарант, щеше да има договор, условия за задействане и ограничения за БНБ – такива няма. Смяната на думата „залог“ с „гарант“ не променя факта, че това внушение е невярно.

[deaf]

Преди 4 минути, vvarbanov said:

Не казваме едно и също.

Питах ИИ и той отговори:

"...това злато (на България) служи като гаранция за националната валута и запас от стойност. ...България съхранява част от своите златни резерви в хранилищата в Банката за международни плащания в Базел,в Швейцария,за да осигури допълнителна сигурност и достъп до него при нужда"(!).

Хващам се на бас,че дори сега след Нова година,когато България ще приеме еврото,тя пак ще продължи да държи златото и доларите си (долари,а не евро,защото световните цени са в долари) в Лондон и неутрална Швейцария,но не и в ЕЦБ във Франкфурт например. 

[vvarbanov]

Преди 15 часа, deaf said:

Например,половината от златото на България (то е общо 42 тона) се намира в Централната банка на Британия,която е държавна. То е там като залог,че България честно ще изпълнява икономическите си задължения

Ти тук твърдиш, че нашето злато е в Британия като "залог,че България честно ще изпълнява икономическите си задължения".

Преди 4 часа, deaf said:

"...това злато (на България) служи като гаранция за националната валута и запас от стойност. ...България съхранява част от своите златни резерви в хранилищата в Банката за международни плащания в Базел,в Швейцария,за да осигури допълнителна сигурност и достъп до него при нужда"(!).

А тук . че "служи като гаранция за националната валута и запас от стойност."

 Златото гарантира стабилността на българския лев. Не е залог, че България ще изпълнява честно икономическите си задължения, както твърдиш.

Ти разбираш ли, че това са различни неща ?

[deaf]

Преди 29 минути, vvarbanov said:

Златото гарантира стабилността на българския лев.

Нищо не може да гарантира стабилността на никоя валута. Именно това беше една от причините да се премахне златния стандарт през 70-те години и се гледат само икономическите показатели на дадена икономика. Следователно българското злато в Лондон не е с там с икономически цели,а чисто политически – като гарант,че България ще спазва поетите от нея договорки.  

Апропо,стойността на нашето злато в Британия и Швейцария е само на стойност към $4млрд. 

[vvarbanov]

Преди 2 часа, deaf said:

Нищо не може да гарантира стабилността на никоя валута.

 

Преди 8 часа, deaf said:

Питах ИИ и той отговори:

"...това злато (на България) служи като гаранция за националната валута

 Омота се съвсем! 

Нали ти написа, че "това злато (на България) служи като гаранция за националната валута"

Сега пък твърдиш, че нищо не може да гарантира националната валута. Имаш две противоположни мнения. Мисли като казваш нещо!

[deaf]

Преди 14 минути, vvarbanov said:

 

 Омота се съвсем! 

Нали ти написа, че "това злато (на България) служи като гаранция за националната валута"

Сега пък твърдиш, че нищо не може да гарантира националната валута. Имаш две противоположни мнения. Мисли като казваш нещо!

Това го "казва" ИИ и е нормално да е по-обобщено и понякога неясно. За трети път – българското злато и пари в ръцете на англичаните и швейцарците са гаранция,че ако България откаже да плати примерно осемте изтребителя Ф-16 на САЩ,те ще бъдат дадени на американците. Или ако в България избухне хиперинфлация и българското правителство каже на Щатите,че (уж) няма пари за изтребителите. Точно така става с Русия в момента... Тя отказва да плати репарации на Украйна и Западът обмисляше да вземе нейните пари в Белгия и ги даде на украинците... 

 

[Р. Теодосиев]

„Руската мрежа за хибридна война в Европа“, „Белгийските летища затворени заради предупреждения за руска „хибридна война“, „Постоянното състояние на хибридна война в Русия“ – това са само няколко от последните заглавия, свързани с разширяващата се географска област на враждебни инциденти в Европа, в които е замесена Русия. Най-видимият тип инциденти от този вид са нарушенията на въздушното пространство, като най-голямото до момента е нахлуването на дрон в Полша през септември 2025 г. 

Само през 10-те месеца на 2025 г. броят на такива случаи е бил 1,6 пъти по-висок отколкото през целия период 2022– 2024 г. Русия е засилила нарушенията на въздушното пространство на други страни, тествайки отбраната на НАТО. 

Хибридната война има и друга страна – когнитивната.

Руските официални лица продължават да отправят заплахи към западните страни – от обявяването на „сериозни отговори“, ако САЩ доставят на Украйна ракети „Томахок“, до тестването на нови видове ядрено оборудване, като например неотдавнашните случаи с „Посейдон“ и „Буревестник“. Дмитрий Медведев написа в X, че „Белгия ще изчезне“, ако се сблъска с „Посейдон“.

Екипът на OpenMinds анализира 58 случая на нарушения на въздушното пространство и заглушаване на GPS, извършени от Русия от началото на пълномащабната й инвазия в Украйна, и как руските официални лица са реагирали на тях. Освен това идентифицират 2283 споменавания на военни заплахи в най-популярните руски Telegram канали от януари 2022 г. насам. 

Drones and Threats: Mapping the Kremlin’s Hybrid Warfare in Europe

Изтичнок: https://t.me/InfoLabyrinth/142

[Р. Теодосиев]

🛰 Руски космически апарати са се приближили до европейски спътници и са прехванали техните комуникации, смятат официални лица. 

Два обекта са преминали опасно близо до някои от най-важните геостационарни спътници на Европа, съобщи Financial Times, и са останали в близост в продължение на седмици. Спътниците не разполагат с модерни бордови компютри, които да криптират предаванията им, така че данните се интерпретират лесно; това ги прави уязвими към смущения. 

Москва засили хибридната война, атакувайки инфраструктура като подводни кабели, и такива прехващания биха могли да й предоставят възможност за саботиране на европейските космически системи. 

На фона на тези новини, Германия планира да похарчи 41 милиарда долара за укрепване на военната си космическа технология през следващите четири години.

https://t.me/drmjournal/15943

[Р. Теодосиев]

Разбуждане в Мюнхен: член 42.7 и посланието на Европа

Натискът на Фон дер Лайен в Мюнхен за операционализиране на клаузата за взаимна отбрана на ЕС сигнализира за стратегическа промяна от зависимост от американската сигурност към европейска автономия

На 62-ата Мюнхенска конференция по сигурността председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен открито противоречи на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, обявявайки взаимната отбрана на Европа за „задължителна" и извеждайки на преден план член 42.7 от Договора за ЕС — клауза, която задължава държавите членки да си оказват взаимна помощ при въоръжена агресия. Подкрепен от финансовия инструмент SAFE (150 млрд. евро заеми, отключващи общо 800 млрд. евро за отбрана) и заем от 90 млрд. евро за Украйна, ходът на Фон дер Лайен превърна правния текст в геополитически сигнал: Европа вече не иска разрешение от Вашингтон.

Посланието не остана незабелязано отвъд Атлантика — нито отвъд него. Индия подчерта „стратегическата си автономия", Китай се позиционира като „пазител на мултилатерализма", а Саудитска Арабия изпрати сигнал, че Рияд все по-ясно гледа към Пекин. За тях публичният разрив между Брюксел и Вашингтон потвърди, че многополярността вече е факт. Въпросът сега е не дали Европа ще поеме по пътя на стратегическата автономия, а дали ще успее да превърне амбициозните ангажименти в реален военен и институционален капацитет — при правни неясноти, огромни разлики в способностите и отсъствие на интегрирани командни структури извън НАТО.

[deaf]

Преди 3 минути, Р. Теодосиев said:

Саудитска Арабия изпрати сигнал, че Рияд все по-ясно гледа към Пекин.

Само САЩ могат да гарантират териториалната цялост на Саудитска арабия и да я пазят от агресивните и съседи... 

[Р. Теодосиев]

Преди 10 часа, deaf said:

Само САЩ могат да гарантират териториалната цялост на Саудитска арабия и да я пазят от агресивните и съседи... 

Какво целиш с подобни коментари?

Почти всичките ти мнения са някакви лични впечатления и лично мнение за теми, които тук се опитваме да обсъдаме спрямо фактирте, а не спрямо личните убеждения.

Ще те помоля ако нямаш какво да кажеш или нямаш с какво да подкрепиш твърденията си да си ги запазиш за себе си. Не може да се получи дискусия по този начин, в който ти просто хвърляш нещо, което не е ясно какво точно означава.

[Р. Теодосиев]

На фона на ядрена подводница Макрон обяви, че Франция ще разшири ядрения си арсенал и ще се отвори за разполагане на ядрени оръжия в цяла Европа.

[Р. Теодосиев]

 

 Германия стана първата страна от НАТО, която покани украински военни инструктори да подготвят армията й за евентуална атака от страна на Русия. Това потвърди командващият германската армия генерал Кристиан Фройдинг в интервю за Reuters.

Съответното споразумение е било постигнато между Берлин и Киев през февруари.

"Имаме големи надежди. Украинските военни в момента са единствените в света, които имат опит в бойни действия на фронта срещу Русия", подчерта Фройдинг.

Първоначалният контингент от инструктори вероятно ще наброява няколко десетки души и ще остане в Германия за няколко седмици. Те ще обучават германските военни в редица области, включително артилерия, инженерство, бронирани операции, използване на безпилотни летателни апарати, както и управление и контрол.

https://t.me/s/drmjournal

[Р. Теодосиев]

Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

 

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

 

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

 

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

 

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

‎

Основните танкови сили на НАТО

 

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

 

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарт XLR, който набляга на автоматизация, мобилност и възможности за мрежово водене на война.

 

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарт Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

 

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

 

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните варианти на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

 

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

 

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

 

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

 

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

‎

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

 

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

 

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

 

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

‎

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

 

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

 

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

‎

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

 

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

 

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

 

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

‎

Центърът на тежестта се мести на изток

 

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

 

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

 

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете” предполага.

 

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

 

Източник: https://www.facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid02EEqkPeR

[Skubi]

И на всичките тези танкчета, в украйна се води тестовете на месо. Като в горният пример украинците използват по-старите танкчета като самоходна артилерия. 

А в един друг пример пък комбинират със специална комуникациа даните на разузванателен дрон с цунтърът на прицелване и така от 6-8 км елиминират един бавно движещ се руски танк. Когато самите немци дават за това оръдие 4,5 км на недвижема цел. 

Така, че сега се пазработ ва ноухауто на комбилилани системир където танка е само един от съставните части.

Редактирано Преди 8 часа от Skubi