ѣ – знакът на българите

[Стефан Атанасов]

Ѣ – знакът на българите

Терминологията преди всичко

     Според учениците на Петър Дънов това е знакът на българите, а списание „Осем“ се е заело с популяризирането на тази идея. Но най-напред да си уточним понятията. Каква е разликата между буква и звук? Граматиката на Любомир Андрейчин точно с това започва: „Звуковете са съставните елементи на думите, а буквите са писмените обозначения на тия елементи“. В публикацията на цитираното списание десетки пъти е споменато за премахнатата ятова гласна, която никога не е била премахвана, а е била извадена от употреба буквата „е двойно“, с която въпросният гласен звук се пише по традиция. Звуците (гласни или съгласни) са термините, които използваме когато обсъждаме изговора на думите, а буквите са нашият работен материал, когато се занимаваме с правописа.

Коя е първата реформа?

     През 19 век буквите са били 33, защото толкова са ни били нужни и най-дълго време сме ги използвали. Коя е 33-тата буква? Показваме я – ѭ. През 1899 година е била премахната. Това не е било случайно. Правителството е искало да се въведе изговор „четат“, „държат“, „стоят“ и т.н. Преди това се е изговаряло „четът“, „държът“, „стойът“. Това и сега е единственият правилен изговор, защото препоръчваният не е могъл да се наложи. Но кое ни кара да твърдим, че правописът от периода 1899-1945 година е бил най-продължителен. Другият преди него (макар и неофициален) е просъществувал близо сто години. Да искаме възстановяването на стария правопис, това е една благородна идея, но тя не ни дава основание да го наричаме традиционен и най-дълго просъще­ствувал.

Каква е нашата цел?

     Вече я споменахме, но само отчасти – да се възстанови старият правопис. А защо ни е необходим? За да се появи отново буквата „е двойно“, но да отпаднат правилата за нейния изговор. В крайна сметка искаме нашият западен диалект (в най-важната си част) да придобие статута на регионална норма. А защо тогава да не го заявим открито? Учениците на Петър Дънов вече са го направили, макар и с малко неточна терминология и без ясно поставени цели. За сметка на това са предприели други, много по-важни стъпки. Изготвили са подробно помагало от 60 страници, записано на ПДФ-формат. Имат дори приложения за нова клавиатура, защото ползването на символите забавя бързината на писането. Сега натискаш последния клавиш в горния десен ъгъл и излиза „ѣ“, а вместо „э“ се отпечатва „ъ широко“. Компютърните специалисти добре са си свършили работата, но им липсват филолози. Когато казват: „Ние сме с най-различни професии“, си личи, че не са си набавили пълния набор от специалисти. Колкото до граматическата страна на проблема, дано да сме били правилно разбрани.

Критика на изказваните мнения

     Съществуващите в момента дублетни форми не винаги имат ятов произход. Думи като „четящи“, „крещящи“ или „висящи“ са били писани с „я“ и в стария правопис. А в разновидности като „кафен“ и „кафян“, респективно „кафев“ и „кафяв“, с течение на времето са се запазили „кафен“ и „кафяв“, а техните конкуренти са отпаднали. Но и тук са налице думи с неятов произход на използваните букви. В своето интервю Веселина Вачкова твърди, че правописната реформа е „стъпка към смекчаване на твърде източното звучене на езика от времето на Васил Априлов“. Цитираният автор е от Габрово и е написал своите книги в началото на 19 век. Но в говора си той също е използвал думи като „бели“, „големи“, „видели“ и т.н. Не става ясно с какво един отделен автор може да направи звученето на езика прекалено източно; нито как реформата от 1945 година може нещо да смекчи.

Беньо Цонев за устройството на правописа

     Не си заслужава да обсъждаме каквито и да било правописни въпроси, ако не сме чели книгите на Беньо Цонев (1863-1926) и на неговия студент Стефан Младенов (1880-1963). Техните разбирания за правопис, който да съчетава традицията с неговото модерно развитие, се свеждат до следното:

     1. Възстановяване на „ъ широко“ върху краткия определителен член и глаголните окончания, изговаряни под ударение: върхѫ, трудѫ; четѫ, четѫт.

     2. Възстановяване на „ѭ“ в думи като стоѭ, стоѭт.

     3. Премахване на крайните ерове (по времето, когато все още са били писани).

     4. Запазване на „е двойно“ само при думите, които продължават традицията, без да пречат върху развитието на езика: голѣм, големи.

     5. Легализиране на окончанията, завършващи на „-ме“ в множествено число, при глаголите от първо и второ спрежение: пишеме, правиме и т.н.

     6. Премахване на пълния член.

     Относно последната тема са необходими известни разяснения. Един от малкото правописни въпроси, който е изрично уреден в законодателството, е именно за пълния член. В добре познатата Наредба-закон (1945) е записано, че неговата роля е да разграничава именителния падеж от всички останали. Че това е едно изкуствено правило, без научни аргументи, е повече от ясно. Но докато е в сила, не е нужно да се търсят никакви подлози, определения, допълнения и други подобни. Гледа се само дали членуваната дума е употребена в именителен или в косвен падеж. Колкото повече хора осъзнаят абсурда на всичко това, толкова по-бързо ще отпадне и пълният член.

     За учениците на Петър Дънов е добре да помислят върху горните теми, преди да са си избрали правописа на който ще пишат. Иначе отделни елементи от стария правопис всички можем да използваме и колкото по-често го правим, толкова повече ще се популяризира самата идея.

 

Куриозите на историята!

Синът застрашен от смъртно наказание, а баща му за пълния член се загрижил

     През есента на 1944 година била назначена правописната комисия, която да подготви добре познатата реформа. По същото време започнал работата си Народният съд, в това число и неговия Първи състав. Александър Балан започнал най-усилено да притиска комисията да запази пълния член, без да се интересува, че собственият му син Стани­слав Балан е включен в черния списък на подсъдимите, които ги очаква смъртно наказание. Работел е в Двореца като съветник на цар Борис и това е било достатъчно. От нарочените за смъртна присъда единствено на него му се разминало, поради застъпничеството на Трайчо Костов. Преди Девети Балан се обадил да не осъждат неговия приятел на смърт, а след това Трайчо Костов му се реванширал по същия начин.

     Така животът на Станислав Балан бил спасен, без баща му да има за това никакви заслуги, но и пълният член отървал кожата, покрай ревностната защита на Александър Балан. Както е прието да се казва – простотия българска!