ЕКСТЕРИОР НА КУЧЕТО

[cynology]

Под екстериор в кинологията се разбира външният строеж и формата на тялото на кучето съобразно с характера на извършваната работа и приспособимостта и устойчивостта на организма към определени условия. При преценка по екстериор се вземат под внимание следните части: глава, шия, холка, гръб, поясница, кръстец, крупа, опашка, гърди и гръден кош, предни крайници, задни крайници, тестиси, структура на космената покривка, цвят на космената покривка, замускуленост, заъгленост, движения и др.

Глава.

Главата е един от най-характерните породни белези. Тя е показател за пола на кучето и за неговата възраст. Строежът на черепа и размерите на главата са свързани с конституцията и развитието на костната система. Най-общо главата се разделя на две части - мозъчна и лицева. Мозъчната част е обемиста и овална. В тилната област е разположено задтилното възвишение, което при някои породи е изпъкнало, а при други - слабо забележимо. На линията на очите се осъществява преходът от мозъчната част към лицевата. Той може да бъде слабо изразен (хрътки), нормално изразен (немско овчарско куче), силно изразен (мопс, боксер, булдог). Лицевата част на черепа образува муцуната. По отношение на размерите муцуната може да бъде дълга (по-дълга от мозъчната част), нормална (по дължина е равна на мозъчната част), къса (по-къса от мозъчната част). Ако по отношение на челото, линията на муцуната е насочена надолу, тя е отпусната. Противоположна на нея е вирнатата муцуна, която е характерна за мопсове, булдоци, боксери и др. Муцуната може да бъде заострена и тъпа. Носната гъба по цвят е черна, сива, кафява, мраморна - според основната окраска на космената покривка. При спящите кучета носната гъба е топла. Във всички останали случаи тя трябва да е хладна и влажна. Устните могат да бъдат сухи, влажни, стегнати, рехави, набръчкани, провиснали.

Очите на кучетата са с сразличен цвят - тъмнокафяви, кафяви, светлокафяви, жълти. При някои породи очите са сини, а при кучетата с мраморна или петниста украска очите могат да бъдат с различен цвят - едното кафяво, а другото синьо. За предпочитане е очите да бъдат колкото е възможно по-тъмни. Тяхната форма и процеп на зрителния отвор също са характерен белег за всяка порода. По отношение разположението им на главата, могат да бъдат косо поставени или право поставени. Погледът трябва да е блестящ и изразителен.

Ушите със своята форма и подвижност придават характерен облик на главата. Те са показател за темперамента на кучето. Ушите се различават по форма, големина (дължина), здравина на хрущяла, който ги държи в определено положение, поставяне. Стърчащите уши са с насочени нагоре и напред върхове. По размер могат да бъдат големи и малки, а по форма - близки до равностранен триъгълник (групата на шпицовете) или до равнобедрен триъгълник (немско овчарско куче). Полустърчащите уши (наричат се още “полустоящи”) имат здрави хрущяли, които им придават изправена форма до определено положение, а горната част (върха) е отпусната напред или надолу. За някои породи те са характерен белег (шотландска овчарка). Могат да се наблюдават и при кучета със стърчащи уши, на които хрущяла е слаб. Висящите уши биват два вида: висящи със здрав хрущял (ерделтериер), висящи с мек хрущял (сетери). Независимо от формата, големината и поставянето, ушите винаги трябва да са тънки и подвижни.

Зъбите трябва да са бели, лъскави и здрави. Кучето има 42 постоянни зъба: 12 предни, наречени резци (Incisivi), 4 странично на резците, наречени кучешки (Canini), 8 след кучешките, наречени предкътници (Premolari) и 10 в края на челюстите, наречени кътници(Molari). На горната челюст кътниците са 4, а на долната - 6. При някои породи (ксолоицкуинтли и др.) има генетическа обособеност за по-малък брой зъби - най-често това са първите предкътници, непосредствено зад кучешките зъби или последните кътници. При затваряне на двете челюсти се образува захапката. Тя може да бъде ножицоподобна - когато горните резци се преплъзгват над долните, предна - когато при затваряне на челюстите долните резци минават пред горните, задна - когато при затваряне на челюстите горните резци покриват долните, но между тях има разстояние по-голямо от 2,5 - 3,0 мм и клещоподобна - когато при затваряне на челюстите, горните резци застават върху долните. При редица породи е характерна така наречената булдожа захапка - силна модификация на предната, при която има и черепни изменения.

Шия.

Костната основа на шията е обособена от седемте шийни прешлена на гръбначния стълб. Трябва да е суха и мускулеста. По дължина е равна на дължината на главата, с изключение при късомуцунестите породи (булдог, боксер). Най-благоприятното поставяне на шията е това, при което нейния ъгъл спрямо земята е около 45 градуса. При възбудено състояние кучето повдига шията нагоре. По този начин се разширява зрителното поле. Когато кучето е изморено поставянето на шията спрямо земята е под ъгъл от 35-40 градуса. Според посочения ъгъл поставянето може да бъде нормално, високо, ниско. За някои породи, без да се приема като отклонение, е нормално шията да е поставена високо или ниско. Върху шята се различават три области: връх (гребен), страни и гърло. Когато шията е къса и дебела с образувани гънки по връхната част, се нарича “претоварена”. Когато по шията има гънки по дължина на гърлото, се нарича “провиснала”.

Холка.

Костната основа на холката е върховете на двете плешки (лопатки) и бодлестите (вертикалните) израстъци на първите 5-6 гръдни прешлена от гръбначния стълб. Холката трябва да е добре развита и да се откроява като най-висока част от тялото. При преценка се взема под внимание нейната височина, дължина и ширина.

Гръб.

Добре развитият гръб трябва да е здрав, прав, широк и умерено дълъг. При преценка може да се констатира тесен гръб; дълъг или къс гръб; мек гръб; провиснал (седлест) гръб; изпъкнал (шаранов) гръб.

Поясница.

Трябва да е широка, къса, леко изпъкнала, замускулена и еластична. Преценя се както гърба.

Крупа.

Оформена е от тазовите кости и кръстеца. Трябва да е дълга, добре замускулена и с наклон спрямо земята - при повечето породи около 20-30 градуса. За разплодните женски от голямо значение е крупата да бъде и широка. Крупата може да бъде права, свлечена, тясна, къса, плоска, стреховидна.

Опашка.

Основата на опашката е обособена от последните 20-22 прешлена на гръбначния стълб. Помага при движението на кучето, явява се като кормило и средство за пазене на равновесие. Опашката е своеобразно изразно средство за “настроението” на кучето. При страхуващо се куче тя е отпусната надолу и в повечето случаи - подвита между краката под корема. При възбуда опашката се повдига нагоре, над продължението на гръбната линия. При изразяване на радост кучето размахва опашката си. Опашката е характерен белег за различните породи. Различава се по дължина, форма, поставяне. В отпуснато положение при повечето породи опашката достига до скакателните стави и тази дължина се приема като критерий. За нормално дълга опашка се приема тази, която не преминава по-надолу от средата на метатарзусите. Недопустимо е опашката да се влачи по земята. Според формата опашката може да бъде права, кукоподобна, тирбушоноподобна, сърповидна, кръгообразна (извита над линията на гърба). Според поставянето опашката може да бъде нормално поставена (естествено продължение на гръбната линия), високо поставена, ниско поставена, вдадена (втъкната).

Гърди и гръден кош.

Гърдите се обособяват от предната част на гръдния кош между двете плешки и рамената. Границите на гръдния кош са: отгоре - холката и гърбът, отдолу - гръдната кост, отпред - пространството между плешките и гърлото, отзад - последните ребра. Гърдите и гръдният кош се преценят по дължина, ширина, дълбочина, обем, форма. По форма гръдният кош може да бъде плосък, пресечено-овален, бъчвоподобен. При почти всички породи кучета е желателно гърдите да бъдат широки, а гръдният кош - дълъг, дълбок и обемист.

Преден крайник.

Съставен е от плешка, рамо, подрамо, китка, длан (метакарпус) и лапа. Плешката има за костна основа лопатката. Спрямо земята трябва да е под ъгъл около 45 градуса, а нормалният ъгъл между плешката и рамото е 90-100 градуса. При някои породи този ъгъл може да бъде по-голям или по-малък, без това да се отчита като недостатък. Лакетният ъгъл, който се образува между рамото и подрамото (от раменната и подраменните кости) при повечето породи е около 120-130 градуса. Ставите трябва да са широки и обемисти, без нарушаване на естествените контури. Лапите трябва да са стегнати, плътни и компактни. Възглавничките трябва да са твърди, но еластични. Ноктите трябва да са здрави и плътни, насочени към земята. По цвят трябва да съответстват на основната окраска на космената покривка.

Най-често срещаните отклонения при предните крайници са: сближеност, раздалеченост, развърнатост, изкривеност, Х-подобна форма, О-подобна форма, неразвитост на ставите, меки метакарпуси, отпуснати лапи, разтворени пръсти и др.

Заден крайник.

Съставен е от бедро, подбедро, скакателна става, ходило (метатарзус) и лапа. Бедрото трябва да е дълго, с мощна мускулатура и под ъгъл спрямо земята около 80-85 градуса. Колянният ъгъл, който се образува от бедрото и подбедрото (от бедрената и подбедрените кости) при повечето породи е 125-135 градуса. Скакателната става е под ъгъл около 120-125 градуса. Лапите трябва да са закръглени, овални, с прибрани и полусвити пръсти. Възглавничките трябва да са твърди, но еластични. Ноктите трябва да са здрави и плътни, насочени към земята. По цвят трябва да съответстват на основната окраска на космената покривка.

Най-често срещаните отклонения при задните крайници са: сближеност на скакателните стави, раздалеченост на скакателните стави, развърнатост, изкривеност, широко поставяне, тясно поставяне, О-подобна форма, саблевидна форма, неразвитост на ставите, меки метатарзуси, отпуснати лапи, разтворени пръсти и др.

Тестиси.

Преценят се по форма и големина. За разплодните кучета е задължително наличието на двата тестиса в скротума.

Структура на космената покривка.

При кучето се преценят трите основни типа косми: покривни, осилести и пухови. Покривните косми са разположени в по-голямо количество в областта на шията, гръбначния стълб и крайниците. Те са най-дълги, най-дебели и имат сърцевина. Осилестите косми са по-къси от покривните и по-тънки. Пуховите косми (подкосъмът) са най-къси, най-тънки, без сърцевина и с вълнообразна форма. Тяхната гъстота е най-голяма. Служат като обвивка на тялото, предпазвайки го от охлаждане при ниски външни температури. Съхраняват телесната топлина.

Особена група косми, открояваща се от изброените, са осезателните. Разположени са върху главата. Образуват кичурчета над очите, по бузите, по горните устни и под брадата.

Космената покривка на кучето се преценя според дължината, здравината, извитостта, гъстотата, преобладаване на съответни видове влакна, окосменост на отделни части и на тялото като цяло и др.

Цвят на космената покривка.

Цветът на космената покривка при кучетата е разнообразен - от чисто бял до абсолютно черен. Преценя се според изискванията на стандарта на всяка порода. Някои цветове са недопостуми при отделните породи, което е регламентирано в стандарта им (бял цвят за немското овчарско куче, черен цвят за кавказката овчарка и др.). При някои породи (шотландска овчарка - коли) се приема, че кучето е бяло, когато повече от 2/3 от тялото му са такива. При други (акбаш, кувас) бялата космена покривка трябва да покрива цялото тяло, но задължително носната гъба и ръбовете на устните трябва да са тъмно пигментирани. При почти всички породи в стандартите е заложено, че независимо каква е окраската на космената покривка, на главата трябва да има “черна маска” (тъмно пигментирана лицева част).

[Lion Queen]

Можеш ли да определиш към коя порода клони моето кученце ...Виждам че имаш познания в областта Моето куче работата му е да играе и да яде...така че тялото му е приспособено само за това

Самата аз не знам каква порода е - майката изглеждаше подобно но беше доста по-дребна а бащата е неизвестен и аз си я прибрах почти буквално от улицата. Доста по висока е в холката от немските овчарки и производни и е със завинтена на кравай много плътна опашка.

Защо са зцабранени тези цветове - бяла немска овчарка и черна кавказка (аз съм виждала черна кавказка - много е красива) - да не би да избива някой ген на лошо поведение Какво става с родените черни и бели кученца - кастрират ли ги да не се размножават или какво???????? И освен това как се класифицират смесените кучета и дали някой не се е пробвал да ги "вкара" в работа и да опита да провери дали няма да я вършат по-добре

[cynology]

Можеш ли да определиш към коя порода клони моето кученце ...Виждам че имаш познания в областта

Здравейте,

Преди да опитам да отговоря на въпроса Ви, изхождайки от Вашите думи: „Не знам колко си кинолог”, ще си позволя едно малко отклонение.

Всеки форум има свои правила и те са посочени в самото начало. Да, но аз също имам свои правила и обикновено след размяната на един-два поста с някого, му ги казвам. От това дали ще ги приеме или не, зависи бъдещето на комуникациите ни.

Аз пиша в няколко български форума. Всички в тези форуми ме познават и знаят за моя принцип и най-важното е, че никой не е отреагирал негативно, а се е съобразил с него. Та така. Принципът ми е, че аз не комуникирам с хора, които не познавам. Уважавам чувствата на всеки един, който иска да запази дискретност за себе си в публичното пространство и не разгласявам личните му данни, но самият аз искам да зная кой стои срещу мене.

Ще Ви бъда благодарен, ако имате горното предвид.

По същество към питанията Ви.

Няма човек, който сериозно да се занимава с кучета и в същото време да има самочувствието, че по снимка може да даде мнение за принадлежност към конкретна порода или да прави екстериорна преценка на показания индивид.

Аз ще си позволя да изкажа лично мнение, без да е ангажиращо и категорично.

Въз основа на това, което виждам, вашето куче е безпородно. То дори не може да бъде наречено и кръстоска, защото в неговия фенотип има доста взаимо несъвместими белези. В главата наподобява Немско Овчорско Куче – ГДР тип.

В същото време, двата светли просвета над очните дъги напомнят малко на източноевропейския тип на Немското Овчарско Куче.

Прекалено голямото бяло петно на гърдите, категорично отхвърля възможността кучето да бъде определено като подобие на Немско Овчарско Куче, а големите, като ботушки бели лапи определено говорят за доста голямо натрупване на гени от различни родители.

Макар и във фенотипно отношение главата наистина да наподобява тази на Немското Овчарско Куче, можем да говорим за някаква връзка, но изключително далечна и доста хипотетична.

Моля моите думи да не Ви обиждат. Зная, че всеки е чувствителен на темата за собственото му животно, но това виждам, това казвам. Три от моите кучета също са безпородни, но това съвсем не пречи да ги обичам и цялото ми семейство да ги приема като неизменна приставка към него.

Лично аз изпитвам много по-голямо уважение към хора, които биха прибрали куче от улицата или биха спасили някое безпородно скиталче, отколкото снобите, които стават собственици на кучета не от любов към тях, а подтиквани от различни (меркантилни) цели.

На въпроса Ви как се класифицират смесените породи кучета:

Когато кучето има характерни фенотипни белези на някоя известна порода, може да бъде наречено „безпородна кръстоска, клоняща към...(видимата порода)”.

Когато кучето не може да бъде определено към никоя изходна прода, се нарича „безпородно куче”.

По принцип в кинологията всяко куче, което е продукт от кръстосване на две породи, се причислява в категорията „безпородно” и родословно свидетелство не му се издава.

В някои държави има клубове на любителите и собствениците на безпородни кучета. Те не могат да организират изложби по екстериор, но организират редица други мероприятия като например „най-красиво куче”, „най-грозно куче” и т.н.

Безпородните кучета по отношение извършването на някаква работа в никакъв случай не са по-лоши от породистите. С тази разлика, че породистите кучета са селекционирани именно и за извършване на конкретна работа (ловуване със стойка, работа по следа, откриване на затрупани и т.н.) Тъй като при безпородните не е водена целенасочена селекция по отношение на конкретни работни изисквания, те не могат да бъдат използвани тясно специализирано. Но могат да се научат на всички команди от курса по обща дресировка, могат да се научат на разни трикове и пр. Много от тях, макар и видимо да не приличат на някоя конкретна изходна форма, явно са носители на гените на специфична прода и лесно се поддават и на специализирана работа.

По отношение цветовете на кавказката овчарка и на немското овчарско куче.

Това са заложени в стандарта изисквания. Аз не мога да зная какви са били мотивите на съставителите на съответните стандарти, така че не мога да Ви дам конкретен отговор. Мога да предполагам.

Така например много от овцевъдите предпочитат да имат бели кучета пазачи, защото те се сливат със стадото и вълците не ги забелязвали от далеч. Аз лично не премам тази тория, защото както кучетата, така и вълците разчитат преди всичко на обонянието, а не на зрението си. Представителите на сем. Кучета много трудно могат да различат неподвижен обект на разстояние дори и под 30-40 м, но в същото време надушват до няколко километра (особено при подходящо въздушно течение).

По отношение на Немското Овчарско Куче.

Още във формирането на породата е имало индивиди с бял цвят на космената покривка (в някоя друга своя публикация ще покажа схемата по създаването на породата). „Бащата” на породата – Щефаниц, който е и автор на първия стандарт (и по своята същност стандарта е непроменен до момента) е допускал бели кучета. След смъртта му (края на 30-те на миналия век) бяло оцветените Немски Овчарски Кучета постепенно биват недопускани до участие в изложби, докато най-накрая се извършва корекция на стандарта, в която се залага като забрана наличието на бял цвят, на бели петна по тялото, лапите и върха на опашката.

Не мога да кажа защо са игнорирали белия цвят. Макар и да съм проучвал породата доста обстойно, не съм попадал на сериозни аргументи. Срещал съм теории, че белият цвят пре Немското Овчарско Куче бил признак на „слаби гени”. Като твърдение това е не само лишено от логика, но звучи и ненаучно. Едни от големите изследователи на породата са Фред Лентинг от САЩ и проф. Малкълм Уилис от Великобритания. Като генетик, проф. Уилис е изследвал различни аномалии при Немското Овчарско Куче, но също не е описал нещо конкретно по отношение на белия цвят.

В много държави има клубове на любителите на бели Немски Овчарски Кучета, а от няколко години породата е призната като самостоятелна под името Швейцарска Бяла Овчарка.

За сега толкова. Ако имате други питания може да ги отправите. Ако са в рамките на компетентността ми, ще Ви отговоря.

Поздрави !

[Lion Queen]

Никак не исках да се заяждам - а някои хора си слагат ник "кинолог" без да са такъв, както например моят ник е Анахрония но нямам проблеми да съм актуално тук и сега а и принципно в заниманията с кучета ти ежедневно се срещаш с изменчивостта а същевременно отричаш някои принципи (еволюционни), които трябва да са ти всеки ден пред очите ако се занимаваш с кучета. За туй те ухапах(прекалено много кучета има около мен) - бидейки запознат с живите кучета ти естествено едва ли вярваш във нещо подобно на "И бог каза на животните - плодете се, множете се и се поддавайте на селекция от страна на човека" . Т.е. работата ти изисква да наблюдаваш вътревидовата изменчивост, която е начало на образуване на предпоставки за нов вид в една или друга популация.

Аз много добре знам, че кучето ми няма порода (всички животни, които съм гледала досега са безпородни в пълния смисъл на думата а на пухените им казвам "болонки" макар, че изобщо не се знае какъв звяр са). Попитах от чисто любопитство. Понякога като ми се обърне в профил ако не са ушите ми мяза на доберман даже...Та ми се щеше да разбера какви ли породи са се смесили. Освен това напоследък срещам страшно много кучета копия на моето само, че по-дребни защото са на улицата и не се хранят достатъчно - със същото бяло петно и чорапчета, същата сива грива и големи уши. Срещала съм такива дори извън София и някои, които са по-едри направо ги бъркам с моето..за което естествено си мислех че е напълно уникално. Та този вид кучета които не спадат към никаква порода, но си приличат като две капки вода са очевидно някакъв специфичен тип улична превъзходна порода, която според мен се е образувала от много повече породи - т.е. едва ли толкова стопани на немски овчарки са захвърляли поколението на улицата...Всички, които съм срещала имат бели чорапки или поне бели петънца долу на пръстите както и светлокафяво почти кремаво дупе и бяло под опашката. Питам се дали този тип кучета имат дори нещо общо със немските овчарки изобщо и отколко време ги има. Може да приличат на немски овчарки но някак си не ми се вярва да имат много силна връзка с тях. Тогава как са се получили е много интересен проблем за мен. Приличат особено много на статуи на Анубис (когато не са дебели като моята, понеже тя е глезена дебеланка) Почнах да обръщам внимание едва след като си прибрах моето куче - демек 8 години вече. Аз им викам Геички - понеже кучката ми се казва Гея. На всички козината е къса с много силен пух през зимата специално съм проверявала а гривата около врата става светло-сива. Радвам се че има любители на белите немски овчарки - те са много красиви и предполагам също толкова добри приятели както и другите цветове. Зададох този въпрос защото понякога ми е тъжно да гледам как хората изхвърлят кучета само защото са излезли от "границите" на породата или са излезли "безпрородни". Аз изобщо не желая кучето ми да има порода, че тя е красавица е видно. Тя има невероятно усилен инкстинкт да пази стопанина си и не допуска чужд човек на повече от два метра, освен отва силен териториален инкстинкт - може да пази вещи, коли, бебета и да изяжда всеки доближил се на необходимото разстояние. Интересното е, че на хората по-далеч и на хората с кучета не реагира така. Това поведение не е резултат от обучение, напротив опитвахме се да я отучим да ни пази толкова и да я социализираме напълно безуспешно. Коя порода има такива качества също ми е интересно и изобщо има ли такава, за вълците знам, че имат подобно поведение когато живеят в изкуствени условия и единствената разлика е, че не лаят...Т.е. те както моето куче трудно могат да бъдат приучени да приемат безусловно и кротко хора, които не са част от социалната им група, т.е. глутницата въпреки, че спокойно се разбират с онези хора, с които са отраснали. Обикновено кучетата от типа на моето лаят по коли и нападат клошари, приходящи към кофите за бокрук както и странни субекти не от района в който живеят. Те са основните хапещи гуми субекти, макар че често гуми хапят и кучетата от типа дребен Рижко.

[cynology]

Никак не исках да се заяждам - а някои хора си слагат ник "кинолог" без да са такъв, както например моят ник е Анахрония но нямам проблеми да съм актуално тук и сега

Вие отминахте отговор, свързан с изложените от мене принципи за комуникиране във форумите.

Относно никовите и аватарите. Когато човек ползва подобни неща, волно или неволно се отъждествява с това, което е добавил. Изненадах се що за анахронизъм е това Анахрония, но както и да е.

В много форуми чета такива странни никове, че недоумявам може ли нормален човек да се самонарече по такъв начин. Същото е и с аватарите. Като изходим от произхода и смисъла на думата, много ми е трудно да проумея как някой може да се самоотъждествява с приложената картинка.

В един форум, например, под името (ника) на участника има изписани разни квалификации от рода на „любител”, „специалист”, „експерт”. Четейки постингите на някои от пишещите, недоумявах как може на фона на всичките им инфантилни словоизлияния или явни глупости (ненавиждам тази дума) по темата, под ника им да стои „експерт”. В един момент, забелязах, че това се появи и под моето име и чак тогава проумях, че тези квалификации се базират на броя на публикациите във форума, а не на стойността на пишещия или на написаното. Свързах се веднага със собственика на сайта и поддържащ форума и го помолих да отстрани това „експерт” под името ми (там пиша с името и фамилията си). Той каза, че това е невъзможно, защото, ако го махнел под моето име, щяло да изчезне и под имената (никовете) на останалите. Казах му: „Ами добре, нека да изчезне”. Отговорът му бе, че не може да го направи, защото за разлика от мене, другите държали това да бъде изписано под името им, а някои дори го питали дали не може още по-рано това „експерт” да се появи като тяхно охарактеризиране. Странно нещо са хората !

Вие прехвърляте разговори от друга тема в тази. Не намесвайте принципи на еволюцията, когато говорим за наблюдения само над един вид. Казвате, че се срещам постоянно с изменчивостта. Да, това е така, но това е изменчивост в рамките на вида. Тук еволюция няма и тя не ми е пред очите. В същност, аз ще бъда много удовлетворен, ако някои декларира, че е пряк свидетел на еволюционен процес. Това което казвате за Бог не е така, защото той такова нещо не е казвал, но ако познавате Библията може да си спомните за ярък пример на провеждане на отбор и подбор в овцевъдството и изменение не само на цвета на овцете, но и на продуктивните им качества. Спирам, защото навлизаме в темата за религията, а мястото й не е тук.

Колкото за кучето Ви, аз казах макар и не директно: много по-важно е човек да обича животинчето си (аз държа да кажа, че човек трябва да обича животните воъбще), отколкото да робува на снобски страсти.

Имам извеждани опти с чистопородни кучета, имам и с безпородни. В редица отношения безпородните дават много по-интересна картина. Друг е проблемът, че при тях не може да се осъществи контрол нат групата, а в един от случаите ми всичко пропадна, защото в една тъмна вечер, върха на еволюцията – Човека, под формата на група ловци, изби подопитните ми същества.

Вие бъркате някои понятия като тип и вид, говорейки за кучето си. Трудно ми е да кажа защо срещате все по-често подобия на вашето куче. Явно някъде около Вас има много силно разпръскване на този елексир от гени (това е абсолютно в кръга на шегата).

Това, че кучето Ви има силно изразен инстинкт за териториална неприкосновеност е много добре. То е показател, че е силно привързано към Вас и всичко Ваше. Това още веднаж показва, че кучето е върха на добродетелта (лирическо отклонение). Тук се седих за една мисъл, с която ще приключа:

„Кучето е добродетелта, която като не успяла да се превърне в човек, се превърнала в животно”.

Поздрави !

[Lion Queen]

Под вид имах пред вид - група от белези - т.е. външния вид на кучетата. Много нелепо ми звучи екстериор, прекалено научно. Те определено си приличат и определено не са само около мен. Тъй като видях такива в района на Бургас, на Кюстендил, много в София и няколко в Пловдив. Никой не е казал, че човека и върха на еволюцията, това е библейска идея проникнала в научните среди в ранната еволюционна теория и е същото като образ и подобие божие, или господар на Природата. Има далеч по-съвършени от човека същества на планетата. Например пчелите или акулите или азотфиксиращите бактерии-съвършено приспособени особено последните. Какви опити провеждате с кучета? Етологични? Би било много интересно да споделите. Група от непородни животни лесно може да си набавите, даже цяла глутница готова за експеримент с вече установена социална йерархия - има една такава в студентски град с много сложна йерархия и много силен водач, един едър черен КУЧ. Тъкмо ще ги спасите от напоследък зачестилите случаи на отравяне със стрихнин...

[cynology]

Под вид имах пред вид - група от белези - т.е. външния вид на кучетата. Много нелепо ми звучи екстериор, прекалено научно. Те определено си приличат и определено не са само около мен. Тъй като видях такива в района на Бургас, на Кюстендил, много в София и няколко в Пловдив. Никой не е казал, че човека и върха на еволюцията, това е библейска идея проникнала в научните среди в ранната еволюционна теория и е същото като образ и подобие божие, или господар на Природата. Има далеч по-съвършени от човека същества на планетата. Например пчелите или акулите или азотфиксиращите бактерии-съвършено приспособени особено последните. Какви опити провеждате с кучета? Етологични? Би било много интересно да споделите. Група от непородни животни лесно може да си набавите, даже цяла глутница готова за експеримент с вече установена социална йерархия - има една такава в студентски град с много сложна йерархия и много силен водач, един едър черен КУЧ. Тъкмо ще ги спасите от напоследък зачестилите случаи на отравяне със стрихнин...

Едно по едно, във връзка с написаното от Вас:

1. Ако термина „екстериор” Ви звучи нелепо, ползвайте българското „външност” или „външни форми”. А иначе екстериорът като термин е официално приет в животновъдството и няма как да бъде избегнат. Аз също се стремя да избягвам чуждиците в езика си, но понякога, колкото и да се опитвам, ги допускам, а в други случаи те просто нямат еквивалент.

2. Това, че човека е върха на еволюцията е материалистично схващане. Не ми се спори по темата. За справка може да се обърнете към литературата по диалектически материализъм и други такива подобия. Аз много често цитирам една мисъл, която мисля, че беше от Ничше, изказана в произведението му „Антихрист”: „И Бог си има своя грях. И това е човекът.”

3. От няколко години работя по проект, свързан с поведението на кучетата – по конкретно, форми на агресия и методи за нейното коригиране. Работя и по проблеми, свързани с турската порода кучета пазачи – Кангал.

4. Предложението, което ми правите относно набавянето на група безпородни животни е неприложимо по две причини. Първо, такава група не може да се събере произволно и постави в изкуствена среда (данните няма да са достоверни). Второ, не мога да се възползвам от кучетата в сутентски град, защото съм на около 300 км от него.