ДЕТЕ И КУЧЕ

[cynology]

[Lion Queen]

Алеле че са сладки! Колко му трябва на човек за да е щастлив! Едно здраво детенце и един добър приятел! Направо ми идва да си разцелувам монитора по тия сладки детски очичички и невероятни умни големи муцуни..

[ISTORIK]

А кучетата от кои породи и на каква възраст са най-подходящи за съвместно живеене с малко дете?

[cynology]

А кучетата от кои породи и на каква възраст са най-подходящи за съвместно живеене с малко дете?

Умишлено съм поставил снимки на кучета от различни породи.

На въпроса е трудно да се отговори еднозначно. Има прекалено много условности.

Когато кучето е собственост на семейството, в което се е появило новороденото дете привикването към него става много по-лесно, отколкото същото куче да привикне към чуждо дете. Условие за това обаче е, че кучето трябва да е много добре социализирано към хора и най-вече – към членовете на семейството, в чиято група живее и то.

Много важен заключващ агресивността механизъм в природата на кучетата е т.н. инфантилност на другия индивид. По принцип, голямо животно от даден вид не напада малко (подрастващо) от същия вид. Нещо такова се наблюдава при кучетата по отношение към децата. На тази основа се изгражда връзката „голямо куче – дете бебе”.

Има породи, за които е прието, че са по-склонни към приемане компанията на малкия човек. Такива са Шотландското Коли, Голдън Ретривъра, Немското Овчарско Куче.

Така например, за турската порода кучета пазачи Кангал (ще поместя отделно само техни снимки в компанията на деца), казват: „Ако един Кангал нападне дете, значи не е Кангал”.

Както казах по-горе, написаното до тук и твърденията на различни хора, са доста условни. Моето лично мнение е, че никога не трябва да се рискува малко дете (особено, ако е още пеленаче) да се оставя напълно самостоятелно с кучета. Една от причините е, че често кучето е много по-едро от детето и съвсем неволно може да го смачка (вижте поместените по-горе снимки 4,5,6 и 7). Друга причина е, че малките деца издават разнообразни звуци. Ако например детето започне да плаче или пищи, може да се отключат ловни страсти в кучето и изхода да бъде фатален за детето.

Контакта между деца и кучета е повече в полза за децата, защото възпитава в тях любов към животните, освобождава ги от страха, които изпитват много хора при вида на куче, прави ги по-отговорни, ако им се даде възможност те да се грижат за кучето.

Така че казано накратко – куче от всяка една порода може да живее с дете, но всеки случай е строго индивидуален без да се правят генерални обощения.

[Lion Queen]

Според мен кучето се привързва към бебе особено много защото в една вълча глутница всички полагат грижи да поколението на вълчицата Алфа и се грижат то да оцелее. Майката на бебето (щом е родила) веднага автоматично се превръща във вълчица алфа а бебето в безценен продължител на глутницата, който трябва да бъде отглеждан и охраняван на всяка цена. Наистина е просто очарователно да наблюдаваш как някои кучки си въобразяват че бебето е "тяхно" и не дават на никой освен родителите му да се доближат до него. Когато обаче детето дойде след кучето и не е бебе...може да настъпи конкуренция, оскобено при разглезени кучета. Забелязала съм че някои кучета просто се кротват по-ниски от тревата при вида на каквото и да е дете и бременна жена. За жалост моето не е такова. За него децата са някакви странни заплашителни индивиди, от които се бои - лае ги и отстъпва назад, но понеже е много едро винаги е на каишка и с намордник и няма особен контакт с каквито и да е чужди деца... Децата от семейството обаче са абсолютно неприкосновени за него. Не дава дори на другото ми куче да ги доближава.

[cynology]

Според мен кучето се привързва към бебе особено много защото в една вълча глутница всички полагат грижи да поколението на вълчицата Алфа и се грижат то да оцелее. Майката на бебето (щом е родила) веднага автоматично се превръща във вълчица алфа а бебето в безценен продължител на глутницата, който трябва да бъде отглеждан и охраняван на всяка цена. Наистина е просто очарователно да наблюдаваш как някои кучки си въобразяват че бебето е "тяхно" и не дават на никой освен родителите му да се доближат до него.

Аз не приемам наложилата се в популярната литература теза, че кучето, попаднало в дома на стопанина си, го приема като господар (водач) на глутницата, а себе си за част от тази глутница, но това е друга тема и можем да я разискваме допълнитлено.