Преди 60 години НАСА каца на Луната за пръв път!

[SAlexandrov]

Отбелязваме 60 години от първото меко кацане на НАСА на Луната – Сървеър 1!

Снимка от повърхността на Луната, заснета от „Сървеър 1“ на 3 юни 1966 година. Photo credit : NASA

3 юни 2026 г. 7:55 ч.

Светослав Александров. На 2 юни се навършиха точно 60 години от първото успешно меко кацане на НАСА на Луната – роботизираната мисия „Сървеър 1“. Макар че то бе осъществено четири месеца след прилуняването на съветската мисия „Луна 9“, „Сървеър 1“ доказа, че американците са много по-напред в технологично отношение от СССР.

Това е така, защото „Луна 9“ представлява инженерно компромисно решение. Целият летателен корпус се разбива в повърхността – оцелява само малката 99-килограмова капсула с камера и научна апаратура. Ето каква е схемата на кацане на съветската мисия: на височина от около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 75 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален датчик докосва повърхността и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока „Луна 9“ се застопорява.

Но макар че тази схема за кацане осигурява първенство на СССР, тя не би била подходяща за кацането на пилотиран кораб с космонавти на Луната. Точно това прави американската мисия „Сървеър 1“ – американската безпилотна мисия демонстрира директно технологията, нужна за реализацията на „Аполо 11“.

Снимка от повърхността на Луната, заснета от „Сървеър 1“. Photo credit : NASA

В периода 2 юни – 1966 г. до 7 януари 1968 година са изстреляни седем апарата от серията „Сървеър“. От тях пет постигат меко кацане на Луната, включително „Сървеър 1“. Това е сериозно постижение, защото съветският триумф „Луна-9“ пристига след 11 предходни провала. „Сървеър 1“ каца от раз. Малцина са постигали лунно кацане от първия път – по-късно в историята с това ще се похвалят китайците, когато през декември 2013 г. тяхната мисия „Чанг’ъ 3“ се спуска на повърхността на естествения ни спътник, както и комерсиалната американска фирма Файърфлай, която на 2 март 2025 г. прилунява успешно роботизираната мисия „Блу Гоуст“.

Но да се върнем на „Сървеър“. Всеки един от спускаемите апарати от тази серия е висок 3 метра, базиран е на алуминиева тетраедрална рамка с маса 27 килограма, като на всеки ъгъл на тетраедъра има по едно краче, а в централната му област е разположен твърдогоривен спирачен ракетен двигател. Масата на двигателя съставлява 60% от масата на целия апарат. Всеки един спускаем апарат е екипиран с доплерова система за измерване на скоростта, която директно подава информация към бордовия компютър. И докато спускаемата апсула „Луна-9“ удря повърхността със скорост 22 км/ч, то „Сървеър 1“ я докосва плавно със скорост 3 м/с.

Снимка от повърхността на Луната, заснета от „Сървеър-1“. Photo credit : NASA

Последният радиоконтакт със „Сървеър 1“ е установен на 7 януари 1967 година. Всички фотографии са заснети и излъчени в периода 2 юни – 14 юли 1966 г., общо 11 240. За разлика от американската мисия, съветската „Луна 9“ заснема само няколко десетки снимки, които биват стиковани в рамките на четири панорамни изображения. При това съветската мисия работи само 72 часа.

Благодарение на програмата „Сървеър“ учените за пръв път получават подробни изображения на лунните скали. Някои от спускаемите апарати превозват инструменти, които позволяват да бъде проведен пряк химичен анализ на лунната повърхност. Благодарение на тези експерименти днес знаем, че тъмните морета на Луната са богати на желязо и титан, докато планинските региони са богати на калций и алуминий. По-късно тези резултати са потвърдени и от астронавтите на програмата „Аполо“.

Така че днес ние празнуваме важна 60-годишнина. Хубавото е, че за разлика от предходните годишнини, когато се чудехме кога ще се завърнем, този път може да кажем, че пилотираните лунни експедиции отново са възобновени благодарение на обиколката на „Артемис 2“ около Луната през месец април. Времената отново са вълнуващи!

https://cosmos.1.bg/space/2026/06/03/60-years-surveyor-1-moon/