Как да разпознаем психопат в ежедневието: 7 научни признака

[makebulgar]

В реалния живот психопатът не се разхожда с див поглед, нито точи ножове през нощта, както е в трилърите. В повечето случаи той е най-очарователният човек на партито. Казва точно това, което искате да чуете.

Той се усмихва подобаващо. Слуша внимателно. И точно затова е почти невъзможно да го забележите навреме.

 

Един процент. А това е много.

Робърт Хеър, канадски психолог и създател на известния „Psychopathy Checklist-Review“ (PCL-R), установи, че приблизително 1% от населението на света проявява изразени психопатични черти. Изглежда малко? Всъщност не е - това е един на всеки сто. Независимо дали сте в метрото, в офис сградата си или на корпоративно събитие, статистически, има някой такъв.

В корпоративния свят цифрите са още по-фрапантни. Сред висшите мениджъри, изпълнителните директори и политиците делът на хората с психопатични черти нараства до 4–6%, а в някои извадки достига до 15%. Което, накратко, обяснява много. Безмилостно конкурентната среда е перфектната екосистема за тези, които не са ограничени от емпатия или страх от последствия.

И това не е резултат от „лош характер“ или „трудно детство“. Американският невролог Кент Кил провежда безпрецедентно проучване: използвайки мобилен апарат за ядрено-магнитен резонанс, той сканира мозъците на хиляди затворници. Той открива структурни аномалии в паралимбичната система – по-специално намален обем на сивото вещество в амигдалата. Амигдалата е отговорна за обработката на страха и емоциите. Когато на обикновен човек се покаже снимка на плачещо дете, амигдалата светва в изображението от ядрено-магнитния резонанс. Междувременно психопатът остава напълно безмълвен.

Те са физиологично неспособни да бъдат заразени от болката на някой друг.

 

Откъде се появи „маската на нормалността“?

Психиатърът Хърви Клекли описва този парадокс в книгата си „Маската на здравия разум“. Преди него се е смятало, че някой с психично разстройство трябва да изглежда някак си различно – очевидно болен.

Клекли доказа обратното. Основната характеристика на психопата е безупречната маска. Това често е съпроводено с висок интелект, членоразделна реч и безупречни маниери. Зад тази лъскава фасада се крие това, което Клекли нарича абсолютна вътрешна празнота: неспособност да обичаш, да скърбиш или наистина да чувстваш каквото и да било.

И още един важен момент: В официалната медицина няма диагноза „психопат“.

Най-близкият клиничен термин е антисоциално личностно разстройство. Психопатията не е психоза: тези хора не изпитват халюцинации, не изпитват „лудост“. Такива хора разбират отлично какво правят. Мозъците им просто са устроени по различен начин.

 

Психопат, социопат, нарцисист: Три различни звяра

Тези понятия често се бъркат и е важно това да се изясни. В психологията съществува концепцията за „тъмната триада“: три личностни черти, които често вървят ръка за ръка: макиавелизъм (цинична пресметливост), нарцисизъм и психопатия. Те изглеждат сходни, но основните им механизми са различни.

Възхищението на другите е жизненоважно за нарцисистите. Те имат крехко его. Критиката им причинява истинска болка – така наречената нарцистична травма – и предизвиква изблик на ярост. Те нараняват другите, за да се издигнат.

Психопатът не се интересува какво мислите за него – буквално. Той не се нуждае от аплодисменти. Наранява хората, защото им пречат или просто от скука.

Макиавелианецът е студен стратег: манипулира пресметливо, без импулсивни изблици, но за разлика от психопата рядко нарушава правилата само заради самото им нарушаване.

Разликата между психопат и социопат е по-проста: психопатите се раждат (генетика, мозъчна структура), социопатите се създават (трудна среда, травма). Социопатът е импулсивен, често губи самообладание и се бори да задържи работата си. Психопатът е хладнокръвен, съсредоточен и често успява именно защото е толкова добър в преструването.

Ако се вгледате внимателно в много държавни глави, ще видите, че много от тях са такива. Как иначе можете, с едно махване на ръка, да осъдите стотици и хиляди на бедност или смърт? Ние, обикновените хора, просто не бихме могли да направим това – щяхме да започнем да се тревожим, да мислим за тези хора, да си представяме себе си на тяхно място и т.н.

В Америка военните дори имат термин за това: „странични щети“. Най-известната история е свързана с гости и младоженци на сватба в Афганистан, на която уж е трябвало да присъства Бин Ладен. Осемдесет процента от гостите са били жени и деца. Бин Ладен така и не се е появил и никой не е оцелял.

Хората, които са ги насочили към нападенията, са се възстановявали дълго време – не са могли лесно да понесат тежестта. Очевидно не са били психопати, а обикновени хора като нас. Тези на върха обаче не изпитват никакви угризения. В противен случай просто нямаше да се окажат в позиция, в която постоянно трябва да вземат подобни решения.

 

Признаци на психопат: Какво вижда науката

Психиатрите не гледат думите, а последователните модели на поведение. Един-единствен симптом сам по себе си не доказва нищо – системата е това, което има значение. Ето често срещани признаци:

Повърхностен чар. В началото на разговора той изглежда като перфектния събеседник: казва това, което искате да чуете, пленявайки ви от първата минута. Но тази харизма е просто инструмент, който може да се включва и изключва с едно щракване на бутон. Зад нея няма дълбока обич. Психопатът просто се адаптира към вас, за да ви експлоатира по някакъв начин за свои собствени цели.

Хронично лъжене. Психопатът лъже дори когато истината е по-изгодна. Ако бъде хванат, той майсторски се измъква, без никакво смущение. Лъжата не е средство за самозащита за него, а навикален начин за взаимодействие със света.

Липса на разкаяние. Той те е наранил и не го вижда като проблем. Ако каже „Съжалявам“, е така: „Съжалявам, че реагираш толкова силно.“ Сякаш той е глупакът.

Ниска емпатия. Сълзите на другите хора са просто информация. Психопатът разбира болката ви, но не я усеща. Ето защо той може спокойно да наблюдава страданието ви и след това веднага да премине към разговор за времето.

Постоянно прехвърляне на вината. Винаги някой друг е виновен: глупав шеф, егоистичен бивш партньор, несправедливи обстоятелства или в крайна сметка самите вие самите. Психолозите са идентифицирали този модел: постоянна склонност да обвинявате другите и да игнорирате последствията от собствените действия.

Импулсивност и безотговорност. Обеща и не го спази. Взе пари и не ги върна. Рискуваше чужди пари без капка съжаление. За него обещанията са просто думи, а не задължения.

И все пак: нито една от тези характеристики сама по себе си не е смъртна присъда. Важното е стабилната комбинация от черти и тяхната повторяемост.

 

Червеният флаг, който всички пропускат

Един детайл работи почти безотказно: всичките му бивши са „луди“, „истерични“ или „наемници“. Механиката е проста и трипластова.

Натискът да съжаляваш някого. Мислиш си: „Горкият човек, какъв нещастник е“ и автоматично поемаш ролята на спасител.

Триангулация. Веднага сте поставени в конкурентна позиция – трябва да докажете, че сте „по-добри, по-мъдри, по-спокойни“.

Трето, и най-хитро: превантивен удар. Ако един ден случайно се срещнете с онази „истерична жена“ и тя се опита да ви предупреди, няма да ѝ повярвате. Той се е погрижил за това предварително.

Психопатът във връзка винаги мисли няколко хода напред.

 

Защо жертвите остават: Химия, а не слабост

„Ами щом е такъв, защо просто не си тръгна?“ Това е въпросът, който си задава всеки, който никога не е бил вътре. Отговорът не се крие в психологията, а в биохимията.

Връзките с психопат формират травматична привързаност. Те използват принципа на периодичното подсилване – същият механизъм, който държи хората пристрастени към слот машините.

Първо, има неземна любов: прилив на допамин и окситоцин. След това, рязък тръп и критика: скок на кортизол. Стресираната жертва се опитва да „заслужи“ бившия си партньор. Когато той ѝ хвърли „кост“ – комплимент, кратко помирение – мозъкът доставя животоспасяваща доза допамин.

Това е биохимично влакче на ужасите. Предизвиква пристрастяване, сравнимо с наркотичната зависимост. Жертвата остава не заради слаб характер, а заради химическа абстиненция, за която самата тя не е наясно.

 

На работа: „целувка нагоре, ритник надолу“

В офиса такива хора често изглеждат по-успешни от другите – по една много специфична причина: те не са спънати от угризения на съвестта. За началниците си те са златни служители, готови на всичко. За подчинените си те са тирани. Те лесно си присвояват чуждите постижения и могат да подкопаят колега за повишение без най-малък дискомфорт. Те са и майстори в настройването на хората един срещу друг и наблюдението на събитията отстрани: не от злоба, а от любопитство.

 

Какво да направите, ако разпознаете тези признаци у човек

Невъзможно е да се разсъждава с психопат. Опитът да се обясни или да се стигне до него е загуба на енергия: там, където вие губите самообладание, те усещат вълнение.

Най-надеждният начин е да намалите контактите си колкото е възможно повече. Без прощални писма, без опити да останете приятели, без разговори от типа „защо направи това?“.

Ако е невъзможно да си тръгнете веднага – работа, общи деца, споделено домакинство – използвайте техниката на „сивия камък“: станете най-скучният човек на света за тях. Не им давайте никакви положителни или отрицателни емоции. „Да.“ „Не.“ „Разбирам.“ Психопатът процъфтява благодарение на реакция – ако няма такава, интересът бързо избледнява.

Ако ситуацията включва заплахи, преследване или насилие, потърсете професионална помощ. Това не е нещо, с което можете да се справите сами.

Най-опасната черта на психопата не е жестокостта. Тя е в това, че изглежда напълно нормален, очарователен и искрен. Не вярвайте на красивите им думи – обърнете внимание на моделите им на поведение. Те не знаят как да лъжат.

Редактирано Преди 14 часа от makebulgar

[ramus]

Хаха - просто го чаках да се появи. Време беше - една толкова "модерна" народна линия по клюкарниците все трябваше да стигне и до тоя форум. 

Първо - никъде няма линк откъде е цитирано. Защото то е готов пейст.

Второ - популистки райтърски напъни с претенция за сериозни теми, изискващи поне базово ниво на компентентност, резултират само до популярната публика, която няма такова ниво, както и самия им "автор" няма. 

Трето - типично като за популистка статия, има опростени до неузнаваемост положения, които са напълно неадекватни с наивността и лековатостта с която само един райтър си ги шляпа - за рийдване, лайкове и кликове. И задължително в "новинарски стил".  

и типично като за популистка статия - дори основното понятие се върти умишлено около ПСИХОПАТИ и ПСИХОПАТИЧНИ ЧЕРТИ. А това са крайно различни положения от гледна точка на психопознанието. 

А точката още  в началото "какво казвала науката" - е направо смехотворно от гледна точка на същия клон на познанието, но е типично за таргета за който е насочено.

Особено е иронично "заключението" - какво да направите ако разпознаете "тия признаци"... Направо ще се скъсат да ги разпознават и все по рецепта ще действат.

И между другото - етикета ПСИХОПАТИЯ обобщава изключително широк диапазон от личностни психични и характерови елементи, събрани накуп... Е, разбира се горния текст нямаше как да бъде изчовъркан от някой си, ако той беше наясно с дълбочината на тематиката, която иначе визира. 

Редактирано Преди 13 часа от ramus