Химерите - мит или реалност

[ImaginoiS]

Митичните представи за съществото Химера са свързани с гръцките легенди за дъщерята на титана Тайфун и чудовището Ехидна. Тя е представена като огнедишащ звяр с глава на лъв, тяло на козел и опашка, която представлява змия.

Нейни брат и сестра са чудовищата Цербер и Хидра. Те са типични примери за това, как древните хора са си представяли възможността - различни биологични видове да се сливат и вероятно - колко погрешно е това, защото единствените резултати от това са - неистови чудовища сеещи разрушение и смърт. Днес съществува клас животни който носи това име. Това са дълбоководни хрущялни риби, сродни на акулите.

В наши дни терминът химера се използва, за да се обозначи същество, което има в себе си клетки или тъкани с различен генотип. Макар да се смята за легенда такива случаи са открити при хора и вероятно процентите ще нарастват с разширяването обхвата на ДНК изследванията.

Ако наличието на чуждия генотип е ограничено или сравнително ограничено, какъвто е най-честия случай, тези случаи се наричат "мозайки". При по-сериозни различия - наличие на тъкани или органи - това е химерата в "чист" вид. Ако стриктно следване тази формулировка "мозайки" и химери са всички хора, на които са трансплантирани органи, преливано е кръв и т.н.

Животни - химери в днешно време се създават и нарочно - с медицински цели. През последните години университети в Китай, Съединените Американски Щати и в други държави извършват опити с животни, които генетично се модифицират, за да могат да се използват за създаване на човешки органи. Като пример може да се посочи проекта на учени от университета в Минесота САЩ, които създали прасе, в чието тяло тече човешка кръв. Изследователите от цял свят смятат, че колкото по-човекоподобни стават опитните животни, толкова по-лесно ще могат те да бъдат използвани за трансплантация на органи и тъкани. Не са изключения и операции, в които се използват сърдечни клапи на прасе или крава, за да бъде спасен човешки живот. Това, разбира се, поставя и редица етични въпроси. Много активисти поставят тезата, че това е твърде опасно и че учените отиват твърде далеч в желанието си да създават генетично модифицирани химери от животни и хора. Учените са на мнение, че проблемът не е в създаването на такива същества, а в начина, по който те ще бъдат използвани - за да помагат, за да бъдат изследвани или за да бъдат използвани за вреда. В САЩ от 2005 г. има закон, с който се забранява използването на човешки ембриони, в които да се имплантират клетки от животни, да се опложда човешка яйцеклетка с животинска сперма, както и обратното, имплантиране на човешки ембрион в животинска матка и обратното и др. под. Канада също е приела подобен закон.

Ползата от подобни изследвания, макар да буди доста въпроси от морален и етичен характер, смятам е неоспорима. Отново тези изследвания трябва да почакат вероятно доста дълго. Опасността не се крие в създаването им и изследването им, дори не е в използването им при извършване на животоспасяващи операции, а в риска, че човечеството още не е дорасло да възприеме поведение, което ще му позволи да просперира, а именно да сложи край на насилието.

Нека се съсредоточим върху случаите на естествен "химеризъм". Такива са регистрирани не в една или две държави /случаи са документирани в Китай, Белгия, Холандия, Англия, Шотландия и мн. др./. По-чести са случаите на ДНК мозайки. Те се изразяват в различна пигментация на кожата - като ивици, или правоъгълници /откъдето и мозайки/. Често този феномен илюстрира като - два картинни пъзела, които са с различна картина, но парчетата от тях са нарязани с един и същ модел, след което са подредени като една част от пъзел А е сглобена с част от пъзел Б. Така се получава правилна подредба на парчетата, но различна картина.

Истинските химери са тези хора които имат различни тъкани в тялото си. Истинските химери обикновено се откриват, когато е налице случай на хермафродитизъм.

Случаите в които се разкриват подобни феномени са свързани с много аспекти от живота. Най-често това става при изследвания за извършване на трансплантация на органи. Такъв е случая с жена от Масачузец САЩ, която при изследвания за трансплантация на бъбрек. Изследването на синовете й показва, че тяхната кръв съвпада с тези на баща им, но не съвпада с нейната. Последващите изследвания показват, че жената е химера. Тя е предала на децата си единия вид ДНК, които тя носи, а пробите, които взели от нея съдържали другия. Оказало се, че при ембрионалното си развитие тя е имала разнояйчен близнак. В течение на времето двата ембриона са се слели и са оформили един организъм, които е носител на генетичната информация заложена в досегашните два.

По-обезпокоителни са случаите на химеризъм, когато се касае за разследване на престъпления. В САЩ има регистриран случай, в който жена - жертва на изнасилване - разпознава извършителя и го посочва. Извършените изследвания на кръвта показват, че това не е извършителя! Разследването на случая не спряло и след известно време на изследване били подложени косми от косата на заподозрения. Тогава резултатите показали пълно съвпадение. Това разкритие дава повод за повдигане на множество въпроси относно правилното използване на ДНК анализите в криминалистиката и разследването на престъпления. Друг подобен случай е този при разследването на множеството убийства, случили се в областта на Ростов на Дон (Русия) през 80те години на миналия век. Както става ясно по-късно извършителят е Андрей Чикатило - един от най-зловещите серийни убийци в историята. Маниакът е задържан през 1984 година, но след направено сравнение между проба от неговата кръв и следите от семенна течност, намерени на едно от местопрестъпленията, той е освободен, тъй като двете проби не съвпадали. Това му дава още 6 години свобода и възможност да продължи убийствената си серия.

Как и защо се формират химери?

Една от най-честите причини за този феномен е развитието на разнояйчни близнаци, които на определен етап от ранното развитие на ембрионите се сливат в един. Това е нещо което се явява пълна противоположност на еднояйчните близнаци - при тях един ембрион се разделя на две и клетките започват делението си отначало.

Друга причина е споделянето на плацентата, при което клетки от единия преминават у другия ембрион - така най-често кръвни клетки се пренасят и като резултат имаме наличие на кръвен химеризъм.

Трета причина е наличие на някои мутации в ембриона, при които клетки изменят част от своето ДНК в процесите на делене в първите стадии на развитието.

Анализи сочат, повишен процент на случаи на химеризъм при деца, заченати инвитро. При тази манипулация, две и повече, осеменени яйцеклетки се поставят в матката на жената, за да има по-голям шанс за успех. Близнаците, заченати по този метод, са с 25% повече от очакваното. При увеличения брой близнаци, се увеличава и вероятността за получаване на химера. Група британски учени са изложили тази своя теза през 1998г./ Strain, L; Dean, J C S; Hamilton, M P R and Bonthron, D T - 1998/.

Феноменът човек - ДНК химера, макар излязъл от митовете, е предпоставка за сериозни затруднения на правораздавателната система в сферата на разследването и разкриването на престъпления. Увеличаващият се брой на установени случаи на химеризъм /във формата на ДНК-мозайка или истинска ДНК химера/, заедно с данните, които се получават от инвитро оплождането допринасят за това. Престъпниците биха могли да ре разхождат свободно в обществото, когато ДНК пробите които предоставят на разследващите органи не дават данни за съвпадение. Точният брой на хората химери е неопределим, защото не винаги има видими белези. Криминалисти и медици установяват това едва когато започнат да издирват човек извършил престъпление и направят необходими ДНК изследвания.

Изучаването на този проблем в неговата пълнота - както от медицинска, морално-етична и криминалистическа гледна точка е предизвикателство за обществото. Проблемите които познаването на този феномен би разрешило засягат цялото общество.

www.kriminalist.info

[margaret*drabble]

всъщност, всички жени са мозайки спрямо гените на X хромозома.

Случва се защото и двата X хромозома са активни само до определен стадии на ембрионалното развитие. След това, клетките произволно деактивират една от X хромозомите- това става чрез метилация на цитозин-ите в ДНК и други, по-сложни механизми,разбира се. След като клетката произволно е деактивирала един от X хромозомите си, този избор се предава на всички дъщерни клетки, така че при всички тях неактивния хромозом е един и същ. Само гените от активния хромозом преминават през транскрипция и са изразявани в клетката като протеини. По този начин се образуват тъкани-мозайки спрямо гените на X-хромозома.

Иначе, зад законите във Америка срещу хибридни ембриони не е нищо друго освен запазената марка на Буш, крайно-десен християнски фанатизъм. Хибридните ембриони ( при които животинска яйцеклетка е оплодена с човешки ДНК материал, като геномът на яйцеклетката е предварително отсранен) са етичната алтернатива на 100% човешки ембриони.

[dreik]

нещо не разбрах

как така, след като едната Х хромозома не участва в производството на протеини се получават тъкани - мозайки

[margaret*drabble]

ами ако имаш два X хромозома, с два различни алела на един и същи ген на тях, когато произволно един от двата хромозома е деактивиран, само един от двата алела (този кодиран от активния хромозом) ще бъде изразяван в клетката.

Може би е по-лесно да си го представиш с патологичен алел, кодиращ неработещ протеин. При жена, която е хетерозиотнa по отношение на този алел, при някои клетки деактивирания хромозом ще е носител на болестния алел, т.е., клетките ще са здрави, а в други, "здравият" хромозом ще е деактивиран и клетките ще произвеждат болестния протеин и проявяват патологичен фенотип. Tъй като клетките в даден участък на дадена тъкан най-вероятно са дъщерни клетки на една и съща клетка, при тях деактивирания хромозом ще е един и същ и фенотипът също.