Отиди на
Форум "Наука"

Фентъзи Световете като Огледало на Историята


Recommended Posts

  • Потребител

Въведение

Историята е наука за това което е било, за това което е, а понякога и за това, което ще бъде. Историята е изтъкана от нишките на множество съдби и народи. Някои велики други неизвестни. Колелото на историята се върти, вековете отминават и само спомена остава от тях, а някои са толкова назад процеса на въртене, че само спомени и митове са останали от тогава.

Във времена прастари, преди писмеността, хората творяли история. Всеки миг от живота им бил история. Това не се е променило и до днес. Разказвали са приказки за делата си, приказките се превръщали в легенди, легендите в митове и се запазили, изопачени, различни, но все пак същите. Така се създава един свят на ръба между реалността и въображението. И именно тук започва фентъзито. Велики светила на жанра като Толкин, Джордан и Мартин, създават светове на ръба на реалността, описват земи и герои, които са почти истински и ако само за миг повярваме в магията на словото им, се оказваме потопени в един свят на магия и вълшебства....

Но за да бъдат тези светове истински, за да бъдат възприети от хората, трябва да има нещо, което да ги свързва с нашият свят и това, са историческите паралели. Няма фентъзи свят, който да не прави паралел с нашият, да не взима идеите за армии, личности и държави, които са съществували или съществуват, тук, в нашата реалност.

Най-големите майстори на жанра умело претворяват крале и кралици, рицари и армии в напръвпоглед нови измислени образи, живееще своя живот и следващи своята съдба. Но едно по-дълбоко вглеждане в тяхната същност ни показва лицата на земните крале и кралици, герои и богове, злoдеи и чудовища, станали легенда или пък добили слава, неизличима от славиците на историята.

Тук ще се спра само ня някои основни места, в които образи от реалното се сливат с образи от въображаемото. Ще се постарая да дам една ясна и безпристрастна оценка, без да претендирам тя да е абсолютно точна и достоверна, с оглед на това, че авторите имат свои собствени идеи, които невинаги разкриват в книите които пишат, или интервютата, които дават.

Глава I

Властелинът на Пръстените

или как Света на Келтите и Викингите оживя след векове на забрава

Джон Роланд Руел Толкин, професор по Англосаксонски в Оксфорд е роден в ЮАР, но израства и живее в Англия. Настрана от академичната си кариера, Толкин е наричан „Бащата на Фентъзито” заради създаването на „Хобит” и „Властелинът на Пръстените” които са и единствените завършени негови трудове, които излизат докато е жив.

Още от млад, Толкин се вълнува от легендите и сказанията на келтите и германските народи. В крайна сметка превръща интересите си в академична кариера. Освен Старогермански и келстски, познава латински и старогръцки, както и всички етапи през които минава английския. В крайна сметка, съвкупността от митология, език и любовта на автора към природата (Особено тази на Уелс – бел. авт.) го провокират да създаде един вълшебен свят, който в исторически план сякаш е същестувал преди нашия. И наистина, изглежа, че ние живеем в Четвъртата или Петата епоха на средната земя, погледнато през призмата на Толкиновия свят.

Историята на Средната земя започва няколко хиляди години преди събитията във „Властелина на Пръстените”. Толкин последователно описва поредица от исторически (що се отнася до повествованието) процеси:

На първо място, това е преселването на Елфите от Водите на Пробуждането, разположени някъде далеч на изток в посока Запад. Тук ясно личи вечният модел в развитието на нашият свят, при който народите се движат от Изток на Запад в търсене на по-добро място за живеене. Разбира се, това преселение продължава много векове, тъй като елфите, бидейки безсмъртна раса не отчитат времето както смъртните хора.

Следващият процес на преселение е свързан с пробуждането на Хората и пътят на част от тях на Запад. Това преселение е далече по-бързо и ограничено и до някаква степен напомня за преселението на саксонците в Англия, които бягали от напора на степните хора. Толкин описва хората преселници (наричани Едаини – приятели на елфите) като високи, светлокоси и светлооки. Те бягали от източните зли човеци – мургави, със скосени очи, измамни. Въобще, стериотипни описания, наложили се върху представата за номадите в западната историография в края на XIX и началото на ХХв.

Следва поредица от войни, изпълнени с епичните разкази за Скритият град Гондолин, за Турин Турамбар и Туор и Берен, все герои на хората, свързани с митологичните вярвания на Северните народи. Цялото сказание за човешките герои, които са свързани едни с други по род, напомнят за епоса за Нибелунгите, който е фундаментален за цялата старогерманска митология.

В крайна смета, войните със злите сили завършват с победа и хората са наградени с дълаг живот и правото да се заселят на нов остров – Нуменор (който на еллфически се нарича Авалоне – явен паралел с Авалон, Острова на Блажените в Келстската митология) По своята същност легендата за Нуменор копира легендите за Атлантида. Възгорделият се народ бил наказан от Боговете (Наричани тук Валари – сързано е със скандинавска дума „вал” – слава, сила ). Само малцина праведни оцелели, отплувайки на кораб след потопа, залял острова. И тук ни се отдава шанс да направим един паралел между кралят – изгнанник Елендил и библейският Ной. И двамата, бягайки с народа (семейството, в случая с Ной) си се спасяват от потопа и започват съществуването си отначало.

Създаденото ново човешко кралство, наподобява едно кралство, подобно на Артурова Британия, обединена от Върховният Крал на хората. След смъртта на Исилдур, кралството започва да се разпада и да губи земите си, докато във времето на Войната за Пръстена, вече е бледа сянка на предишната си слава. Дори кралският род е изчезнал и сега Наместници седят на трона в Гондор. И тук се появява идеята за „Завръщането на Краля”, заложена в Английскатъа митология, с легендата, че когато Англия изпадне в час на най-тежка нужда, Кралят (Артур), ще се завърне, за да спаси земята си. Във „Властелинът на Пръстените”, този крал е Арагорн II, син на Араторн, който успява в последна сметка да обедини Западните Хора и да победи Злото. Според много от критиците на Толкин, конфликта във „Властелинът на Пръстените”, наричан Войната на Пръстена, е образ на Втората световна война, и наистина, намираме паралели. Нека се спрем по-подробно:

Злите сили, водени от могъщият демоничен дух Саурон прегазват света и само Гондор – последният бастион на хората остава незасегнат. Познато, нали. През 1941г. Англия е последната евриопейска държава, която устоява на Нацистка Германия. Ала настъпва обрат, и Гондор се съюзява с Рохан – русите, светлооки войни от степта, които идват на конете си, за да спасят положението. Тук можем да направим един чудесен паралел с Русия. Роханците били притиснати от орките в крепостта Шлемов дол и били на прага на отчаянието и разгрома, също както руската армия, бранеща Сталинград. Изведнъж, с зората на утрото идва нова надежда – Еомер – най – добрият генерал на Роханците, прокуден от краля в изгнание се завръща с хората си и спасява обсадените. При Сталинград, Жуков, върнат от своето заточение, застава начело на армията, която обкръжава немците при Сталинград и ги побеждава. След победата при Шлемов дол, роханците (rohans – Russians, дори името звучи близо) се притичат на помощ на обсаденият Гондор и заедно побеждават злото.

Паралелно с този конфлик, войските на злото са спрени и на друг фронт от силите на елфи, хора и джуджета, водени от старият крал Бранд, който умира по време на последната битка, което доста наподобява съдбата на Рузвелт, който умира в разгара на войната.

Резултата след победата също наподобява следвоенното положение – Гондор и Рохан си поделят властта над човешките земи. Разбира се, ра разлика от Конференцията в Ялта, тук нещата стават доста по справдливо и не накърняват ничии интереси. Злото е напълно заличено, а неговата Черна Кула и станата му Мордор са сринати (подобно на Райхстага и Берлин, както и Германия като цяло)

Единственото което ясно откроява Средната земя от нашият свят е ясното разграничение на добро и зло, и идеализирането на първото за сметка на пълното отричане на второто, породено от дълбоката религиозност на Толкин. За разлика от приказната Средна земя, в политиката на нашият свят няма Добро и Зло, а различни държавни интереси, които изглеждат добри за едни и лоши за други. Но все пак, целта е да се получи хубава и поучителна история, а не студената сива реалност на следвоенният свят в която живее Толкин.

Глава II

Колелото на Времето

или за Цикличността на Историята

Робърт Джордан или Джеймс Оливър Ригни Младши, както е истинското му име, е автор на един от най-популярните и пленителни фентъзи светове, в цялата история на този жанр. Сят на магия, битки, величави крале, пророчества и наглед Непобедимо Зло, светът на „Колелото на Времето” ни е поднесен в общо 12 последователни книги, които ни рариват съдбата на Ранд Ал Тор – бедно селско момче, предопределено от Съдбата да се срази с Господаря на Мрака в Последната Битка.

Вековете идват и отминават, Колелото се върти и втъкава в себе си нишките на отделните човешки животи, превръщайки ги в шарка изпъстрена от съдбите човешки. След всяко въртене на колелото, когато дойде пак реда на поредният век, той вече е забравен, а спомените за него са се разтопили в пясъците на времето. Нещата се повтарят, ала все пак, във всяко завъртане се случва нещо различно. Базис на цялата тази философия на цикличността, несъмнено са далекоизточните философски идеи за цикличността на времето и повтаряемостта на събитията, идея, която съвсем не е чужда на европейската историческа мисъл и има немалко привърженици, които съдят от явната повтаряемост на някои процеси и дори конкретни събития.

Близостта между Света на „Колелото...” и нашият свят изведнъж става явна и дори осезаема, когато се вгледаме в митологията на Света на Колелото на Времето. В разказите на барда Том, се говори за века, преди Приказния, когато Моск и Мерк, двамата гиганти воювали по между си с огнени мечове, за Алзбет, кралицата на Всичко и за Лен, който летял до звездите в корема на орел. Не е трудно да ги разталкуваме. Двамата гиганти са Русия (МОСК(ва)) и САЩ (аМЕРиКа), а огнените мечове, вероятно са ядрените оръжия, с които разполагат двете суперсили. Алзбет, кралицата на всичко е Елизабет II, кралицата на Англия, която и сега владее територии върху целия свят, а Елизабет е най – важният монарх в света към момента. Лен и Орела, пък са отржение на космическите поледи на астронавтите до Луната, пръв сред които Нийл Армстронг.

След това, историята на Колелото на Времето, преминава през един век на едно пацифистично, идеално общество, където всеки има свое място и всички се стремят към общото благо. В реда на историческото расъждение, спокойно можем да кажем, че в описанието на този идиличен свят, Джордан реализира идеята за една утопия, така характерна за не един или двама мислители на миналия век, а и в по-предишни времена.

И ето, най-сетне идваме на Третия век, век който е бил, е и пак ще бъде. Съгласно повествованиет, този Трети век продължава малко повече от три хилядолетия, но не е ясно дали това важи за предишните и следващите епохи. През тези три хилядолетия се случва цяла поредица от събития, като на всеки милениум, света преживява по една голяма война, която променя изоснови реда на нещата. По време на тези войни държави умират и се раждат нови, за да се стигне до настоящото положение. Като цяло, Джордан превръща част от средновековните общества в различни държавни обединения. Повествованието изисква да се спрем първо на Тар Валон – белият хилядолетен град, построен при разпадането на стария ред и дом на ордена на Айез Седай – жени магьосници, дърпащи конците на различните владетели. Начело на Айез Седай стои Амирлинският Трон – върховната Майка, която съвсем спокойно може да бъде съпоставена с Апостолическия Престол и светият Отец – Папата. Функциите им до голяма степен се припокриват, както и процедурата по избирането им. Напрактика, Джордан ни показва, как би изглеждала католическата църква, ако клира се състоеше само от жени. Самият град също е съпоставим с Рим – разположен е на река, преживял е вековете и единствен се е запазил въпреки всичките войни, които не са отбягвали и неговите блестящи стени.

Ако плъзнем поглед на югоизток, ще видим кралство Андор – доста добро копие на Англия. Джордан заявява че Андор може да има само кралица и е било така за последните 900 години. Това е хиперболизиран символ на управлението на Елизабет II в Англия, а защо не и на кралици като Ана, Виктория и Елизабет I, по времето на които, Великобритания бележи своя връх. Самият андор е устроен по подобие на средновековна Англия, със специфичното положение на лордовете, правата на хората и титлите и наименованията на различните административни постове. Още повече, имената са най-близко до англосаксонската именна традиция.

Няколко стотин километра по на юг е разположен Тийр – търговски град държава, със значителни земи, население и сила. Тайренците копират поведението и вида на испанците през късното средновековие и Ренесанса, като се започне от въоръжението и се стигне до прическите, брадите и разбира се, имената, които имат най-силна стойност на отличителен белег и принадлежността към определена държава. Подобен е случая с Иллиан ( подобен на Гърция), Салдеа ( подобно на Унгария ), Шиенар и Малкиер ( един вид Япония, пречупена през погледа на едно западно общество). Специфично място имат Чедата на Светлината – орден от отдадени на подчинението на Създателя войни, което отлично кореспондира на симбиозата между Тамплиерите и Инквизицията, които парадоксално, но се оказват достадобре съвместими, въпреки пререканията между Инквизиторите (Разпитвачите) и редовите Чеда.

Някои от най-известните имена в Епоса също срещат своите паралели. Шейтан – еквивалент на Сатаната, наричан още Тъмния, е явна заемка от арабският език, където Шейтан е другото име на Иблис (Сатанаел). Другото име на Тъмния е Ба Алзамон, което е ясна препратка към могъщият финикийски бог Баал Зефон.

Артур Пейнедраг, Ястребовото крило, който обединил света под властта си, може да съпоставим с Чингис Хан и Александър Македонски. Приликата с Чингис Хан се допълва и от факта, че и за двамата казват, че „дете, натоварено с торба пари върху породист жребец, можело да преброди земите му, без да срещне опасност.”

Главният герой, Ранд, открива свои еквиваленти в Иисус, Буда, Один и Митра. Той е въплащението на Светлината и Доброто и е върховен водач на всички, които следват повелята на Създателя. Подобно на Толкин, Джордан също демоснстрира добро познаване на различните митологии и ловко вплита образите от тях във своето повествование.

Въпреки множеството заемки, Джордан успява да създаде един увлекателен и уникален свят, който толкова се доближава до нашия, че ако докоснем някой от порталните камъни, криещи се според повествованието в нашия свят, туко виж сме се оказали насред една от най-великите саги в света на фентъзито.

ГАЛВА III

Сага за Войната на Разлома

Или как Реалността може да стане Приказка

Реймън Ейлиъс Фийст е автор на може би най-мащабната фентъзи вселена. Светър на Мидкемия, който е един от милионите светове, съединени от Коридора на Световете, ни предлага едно истинско огледало на нашия свят, такъв какъвто е бил, около 14ти век след Христа.

За да разгледаме света, ще се спрем на два от трите континента, за които се разказва в дългото повече от 10 книги повестование.

На първо място, това е континента Мидкемия. Той може да бъде мислено разделен на Северна и Южна част.

Северната се доминира от Островното кралство, което въплащава в себе си характерните черти на всички западноевропейски средновековни монархии – Англия, Франция и Немските кралства, като всичките техни прилики и разлики се сливат в един организъм, където в състояние на симбиоза съществуват свободите на английското население, клановата структура на шотландците, сложният и тежък френски дворцов церемониал и рабира се класическото немско крепостничество. Обществото на кралството следва строгата феодално-средновековна социална пирамида, като в дъното й е разположено селячеството, а на върха е краля, със седалище Риланон. От своя страна, самата кралска институция се базира на принципа на диархията, като западните владения се управляват от принца на Крондор, който се явява наместник на краля и върховен сеньор на херцозите и графовете на запада, докато краля управлява богатия изток. Паралела с Диоклециановата система, наложена около 285г. сл.Хр. е явен. Освен това съществува и чисто идеологически-етническото разделение на Изток-Запад, като ИЗтока е определен като поклонник на разкоша, интригите и подмолността и коварството, докато на запад, живеят с понятието за чест, слава и войнска доблест, простота и лаконичност на изказа и разбира се, недоверие към Изтока, което и характеризира цялостната Западноевропейска Средновековна гледна точка.

Освен социално-политическите, Островното кралство въплащава в себе си и етно-култорологичните елементи на европейските народи – светлия цвят на кожата, предимно по светлите коси и очи, високият ръст, носенето от мъжете на бради и мустаци, както и в чисто модно отношение стила дрехи, характерни за Западноевропейскот Средновековие. Друг паралел, който автора разгръща и свързва с по-новото време е наличието на игра близнак на съвременния футбол, която напомня средновековната форма на този спорт, но е далеч по-организирана, присъстват елементи като стадион и трибуни с публика. Автора обаче отбелязва и кралете като регламентатори на спорта, каквито впрочем са били кралете на Англия и Франция през Късното Средновековие, въпреки че за разлика от своите фентъзи паралели, те не реформирали спорта, а го забранили.

Друг интересен спортен паралел е играта „чаха”, което е еквивалент на нашият шах, и също както него е далеч по-стара от футбола. Чахата била внесена в кралството от юг, също както в Европа тя е внесена чрез арабите.

Южната част от континента е доминирана от Империята Кеш. Кеш е една хилядолетна империя, доста подобна на Римската. В началото на своето съществуване, Кеш не се различава по своята административно-военна структура от Принципата на Рим. Легионите на Кеш са точен еквивалент на Римските, както и административно-бюрократичните названия. В един момент, Кеш губи северните си предели, както и Византия губи западните си земи, и преминава един етап на „ориентализация” на всичкис сфери от своето социополитическо битие. Изменя се церемониала, начина по който се възприема владетеля, променя се и етническият състав на държавата, като се засилва ролята на пустинните номади от Джалпур (които са еквивалент на арабите). Така се стига до една държава, доста близка до Абасидският халифат, такъв, какъвто е бил по времето на легендарният Харун ал Рашид и неговите наследници, обогатен от персийската държавно-идеологическа традиция.

По северните брегове на Кеш, съществува един низ от пиратски пристанища и свърталища на главорези, силно напомнящ за берберските пиратски центрове в северна Африка (Алжир и Тунис), които се обособяват някъде през 11-13ти век. Подобно на берберските пирати, и севернокешийските косари тормозят бреговете на кралството, както и островното кралство Квег.

Същият този Квег е интересна държава, която е последната останка на старата Кешийска Империя и съществува в една форма, близка до тази на Римското общество около IIIти век. Квеганците наричат себе си истински наследници на Империята и кралете им мечтаят да въстановят старият ред.

На запад от Безкрайното море се намира Континента Новиндус. Сам посебе си, той е точно копие на Индийският субконтинент. Състои се от множество градове държави, царства и федерации, характерни за Предмоголска Индия. Имената, външният вид, традициите, имената на отделните градове, палнини и реки, напомнят индийските. Обществото е сързано в сложни касти и кланове, а из джунглите бродят независими племена на ловци, едва достигнали прага на земната „каменна епоха”.

Несъмнено, един забележителен културно-исторически феномен в развитието на Мидкемия, по време и след Войната на Разлома е империята на Цураните. Тя представлява една уникална симбиоза между обществено-политическата структура на Япония и Империята на Инките, като влиянието на инките личи по-скоро в етно-културните елементи, докато политическият апарат и военната структура се базират на японската феодално-политическа ситема от времето на шугуните. Императорът е върховен господар, но е по-скоро религиозна от колкото светска фигура. Реалната власт лежи в ръцете на Господаря на Войната ( еквивалент на японския Шугун), който се избира от съвет на различните партии, които представляват съюз на няколко клана, които от своя страна се делят на родове, а та – на семейства. Правилата и порядките са строго регламентирани. Самото общество е устроено по подобие на япоското с характерните за него касти и степени.

Инкската нишка, лежи по скоро в някои от имената на хората, макар да се срещат и множество японски, в структурата на храмовете, които копират инкските стъпаловидни пирамиди, както и във външността на хората – по-дребни от мидкемийците, с тъмна, мургава кожа и широки лица. Освен това, цураните, подобно на инките, не познават желязото, използват дъвени и каменни сечива. Цураните са усвоили технология, която чржез различни процеси превръща един многопластов дървен материал, във вещество, сходно по здравина и гъвкавост до калената стомана.

Реймънд Фийст майсторски претворява един свят, така близък до нашия в една вълшебна сага, която заслужено се нарежда след най-великите фентъзи поредици, създавани някога. Овлекателният стил на писане, който буквално насища всяка станица с действие, не оставя и миг скука. Разбира се, светът на Фийст нямаше да е така магически неповторим, ако всеки негов детаил не бе така близък до нашият свят, ала същевременно толкова различен, че магията да оживее пред очите ви.

ГЛАВА IV

Епосът Малоренон

Пророчества, Богове и Магии със земен привкус

Дейвид Едингс е едно от отвърдените имена в света на фентъзито. Неговите герои – Белгарат,. Гарион и Пулгара са любимци на мнозина сред феновете на фентъзито. Едингс също създава един сам по себе си уникален свят, в който Времето е спряло, изчаквайки да се случи Избора между Добро и Зло.

Светът на Едингс е ясно разделен на два континента – Източен и Западен, които са свързани от тесен провлак, подобен на Беринговият мост през Ледената епоха. Като цяло, Запада е е пълното олицетворение на Доброто, докато Изтока символизира злото, тиранията и деспотизма. И все пак, Едингс създава героите си така, че всеки от тях да има доброто заложено у себе си и рано или късно то да се показва на яве.

Западният континент е изпъстрен от множество големи етнически групи, които населяват различни по характер и големина земи. Най-важната за повествованието раса, са алорните, които са еквивалент на скандинавските и германските народи – високи, яки, с черна или руса коса. Облеклото, стилът им на поведение и начинът им на воюване също се припокриват със средновековният маниер на викинги, британци и германи.

На изток от тях живеят алгарите, които като цяло могат да се свържат с унгарците и другите степни народи, населяващи земите между Татрите и Урал през средновековието.

На юг от Алорните и алгарите живеят племената на арендите и мимбратите. Това са строгофеодални общества на рицари-войни, сякаш излязли от някой от безбройните средновековни рицарски епоси. Живеят според свой собствен кодекс на честта, имат строго регламентирани правила и разбира се, притежават многословието и прекомерната дължина на изреченията, характерна за рицарските романи през Средновековието.

Още по на юг се намира Толнедранската империя, със нейните легиони и павирани пътища. Тя копира Римската империя, както по устройство и администрация, така и по характерните за населението етно-социални белези като облекло, външен вид и имена.

Южно от Толнедра е разположено кралството на хората-змий – Найса. То има типично индийско излъчване, като се започне от евнусите и отровите и се стигне до екзотичните имена, огромните джунгли, и бавните и мътни реки. Нисайците са представяни като подмолни и лукави хора, управлявани от своята кралица-змия, близка до образа на индуската богиня Кали-Ма.

Освен тези групи население, в следствие на едно голямо преселване Изток-Запад, в Западния континент са се настанили груп племена, сред които най-много изпъкват мургите. Те са точен еквивалент на арабите, както от социално-културна, така и от военно-политическа гледна точка. Подобно на арабите използват широко арките и куполите в строителството си, освен това домовете им имат строгоразграничени женски и мъжки помещения, а жените носят кърпи и фереджета и рядко напускат дома си.

Що се отнася до източният континент, то там нещата изглеждат доста по-различно. Едингс използва сложна симбиоза между традициите на всички големи изочни монархии – Византия, Китай, Персия, Индия, за да пресъздаде колорита на Малорейската Империя. Напрактика не съществува строго определена дефиниция за типичният малореец. Етно-културните характеристики се изменят във всяка различна област, като се започне от Далечния Север и се стигне до южните краища на Малорея. Обществото на самите малорейци е кастово – войнско, като всеки си има военен чин, а всяка категория военни живее отделно от останалите. Разбира се, има го и сложният бюрократичен апарат, който се е превърнал едвали не в символ на Империите. Трудно би било да диференцираме някоя отделна група население и да кажем „ето, в нашият свят те съответстват на точно този народ!”

Подобно на Джордан, Едингс също залага на циклиността в Историята и повтаряемостта на събитията. Но за разлика от Джордън, където „Колелото на времето се върти и вековете отминават”, при Едингс времето е спряло и нещата се случват отново и отново, но през все по-малък времеви диапазон, докато накрая, разликата между две еднакви събития не се свежда до по-малко от едно десетилетие.

Светът на Малоренон определено е един от най-пъстрите и разнообразни вселени във фентъзи жанра. Едингс майсторски вплита магията, приключенията и сериозната доза хумор, за да изгради един правдоподобен и реалистичен свят.

ГЛАВА V

Песен за Огън и Лед

Или Войната на Розите с привкус на Зима и Стомана

Джордж Мартин е един от най-популярните фентъзи автори в момента. Неговата епична поредица „Песен за Огън и Лед” е определена от феновете на жанра като задължителна литература на всеки истински фен. Епоса тепърва очаква своя финал, което е и причината почитателите на поредицата да тълкуват по най-различни начини елементите от поредицата, опитвайки се да предположат нейният завършек.

Строго погледнатао, Мартин създава най-реалистичният сред фентъзи световете. Това обаче се дължи както на героите му, които са точни копия на хората, които живеят в нашия свят, така и на задъл;боченото познаване от страна на автора на голяма част от политико-културните модели от Средновековния период и майсторското им пресъздаване в хода на повествованието, добавяйки, разбира се, щипка магически привкус, който да подсили очарованието на епоса.

Отново виждаме едно ясно открояване на Изток – Запад в лицето на два отделни Материка – Вестерос ( Разположен на Запад, както подсказва името му) и Източните земи, които преставляват сложна поредица от острови и полуострови, които могат да се обобщят в едно цяло.

Вестерос може да се раздели на два големи дяла – Земите южно от Вала и земите северно от Вала.

Нека най-напред да се спрем на вала като явление. Той символизира образа на Адриановата стена, със същото значение, което последната е имала за жителите на Битания – да държи варварите далеч от цивилизацията. Валът, в тази светлина е една хиперболизирана версия на Адрияновит Вал. Представлява огромна ледена стена, простираща се между две морета, със средна височина около 250м. Любопитното е, че Валът е съграден от същият материал, който е предназначен да възпиа – леда. Защитата срещу Зимата е именно стената от Лед. От друга страна, нима Адрияновият вал не е била стена от камъни срещу народа на Камъка?(Визирам сказанието за скалата на Скун, върху която от най-дълбока древност се коронясвали кралете на Шотландия – бел.авт.)

Земите Северно от Вала, са обитавани от Диваците, или както сами се наричат – Свободният Народ. Те не се подчиняват на закони, всеки сам определя съдбата си, не плащат данъци. Живетя на племена, кланове и родове. Всички тези факти ни показват една картина, близка до състоянието на скотите и пиктите около IIIв. сед Христа. Паралел, разбира се, се прави с общите черти, които се отдават на варварите в Севена Европа.

Южно от Вала, се намира Кралство Вестерос. То съвсем спокойно може да бъде отъждествено с кралство Англия. Съставено е от 7 велики дома, които някога били крале, също както някогашните 7 саксонски кралства, преди идването на Вилхелм Завоевателя. В този ред можем да направим известна съпоствака.

В лицето на дома Старк, който управлява Севера, виждаме кралство Нортумбрия, а по-късно могъщите Нортумбрийски херцози; Ланистър от Склата съответстват на Херцогство Ланкастър, което е и едно от основните благороднически семейства, във войната на розите. Земите на Рода Тирел, разположени на юг могат да се сравнят с богатото Кралство Мерция ( Възможна е и съпоставка в имената – Главата на Тирел е Мейс (Mace), подобно на Мерция (Mercia). Домът Баратеон, от друга страна е съпостваим с Дома Йорк, владееще, западните предели на Англия. Още повече, след смъртта на Робърт Баратеон, Еленът на Баратеон и Лъвът на Ланистър се обединяват, също както се съединяват Бялата и Червената роза. След смъртта на Върховният крал Робърт Баратеон, започва войната на Петтимата крале, в която най-могъщите домове си оспорват короната. В тази война сериозно изпъкват различни моменти и събития от Войната на Розите.

Някак на страна от Вестерос, стоят два дома – Грейджой от железните Острови и Мартел от Дорн.

Грейджой живеят в едно общество, наподобяващо викингското и могат да бъдат свързани с остатъците от викингски пирати, обитавали Ирландско море, остров Ман и другите по-малки острови през Ранното и Възходящо Средновековие.

Домът Мартел има статут на княжество, управлявано от принц и може да се съпостави с Арморика (или Бретан), която се намирала във Франция, но била под властта на Английският крал.

От другата страна на Океана са Източните земи. По –големи от Вестерос и наситени с най-различни култури, народи и държави, тези земи до преди 300 години се намирали във властта на Валирия – велика древна империя, която изградила пътища по всички краища на земите си и бединила изтока под властта си. Тук ясно личи образа на Римската империя, като обединителка на разпокъсаният Изток.

По настоящем, Изтока се състои основно от крайбрежните градове-държави, населени с робовладелски общества от средиземноморски тип. Северно от тях, в просторните степи живеят дораките – точно копие на хуномонголският ти степни народи. Те живеели, подобно на монголите на орд, които се наричат халазари и се управляват от хал ( нашето хан), който е абсолютен владетел. Това е народ на номади-скотовъдци и родени войни. Често пъти Свободните градове са принудени да плащат откуп на дотраките за да проължат съществуването си. Това доста напомня на положението с хуните, когато обсадените ринмски градове откопували свободата си. Унищожаването на Овчият народ, пък, е предпратка за ликвидирането на конфедерацията на Черните овни от ордите на Тимур, които могат да се отъждестват с дотраките.

За разлика от други фентъзи автори, Мартин захвърля облика на блестящите рицари и предствая феодалната система и рицераското съсловие в целият им реален „блясък”, всичките недостатъци на тази социална структура, както и всички видове изстъопления, присъщи на „конническото съсловие „ (chevalier – конник – бел.авт.) през Средните векове.

Епосът на Мартин достига до една изключително висока степен на реалистичност, предавайки съдбата на героите със всичките детайли и подробности, показвайки всички техни радости и скърби, което отсъства у други автори. Песен за Огън и Лед си е извоювала славата на оригинално, уникално и знаменито произведение в света на Фентъзито, но без солидната историко-културна основа, върхо която почива повествованието, пъстротата, очарованието и неповторимостта на тази Сага, не биха били така величествени.

ГЛАВА VI

Заключение

или как бихме обобщили изложените тези

С оглед на разгледаните шест епоса, можем да достигнем до следните няколко заключение:

На първо място, у всички тях ясно личи изразеното противпоставяне Изток-Запад, като Изтока обикновено носи в себе си един негативен заряд. Злото идва от Изтока, източните хора са лукави, зли и безчестни. Те поддържат робството и третират слугите си като вещи. На изток не се цени човешкият живот, понеже човешкият потенциал на Изтока е несравнимо по-голям от този на Запада. Тук явно личи един образ, налаган в Западното общество по време на Студената война, а и в момента. Що се отнася до отношението към някои определени народи, ясно личат представи, трупани още от средновековието. Народите населяващи изтока носят типичните физиологични дадености на хората от Леванта и Степите.

Запада е символ на Свободата, на Реда, на честта, храбростта и добродетелите. Явно личи един стериотип, заложен още в химна на САЩ, където Щатите са “land of the free, land of the Brave” – земята на Храбрите, земята на Свбодните. Запада винаги има по-малко хора като потенциал, но те винаги са по-талантливи войни и компенсират количеството с качество. Като цяло, на Запад героите са храбри и честни, а лукавството и измамата са им непознати и противни. Ясно е наложен стериотипа на Западното мислене, особено след Втората Световна Война. Населението на Запада носи точните характеристики на Англосаксонските и Балтогерманските типове хора, в противовес на хората от Изтока.

Следва ясното разграничаване на Добро от Зло, което и е основната отлика от нашият свят, където доброто и злото зависят от индивидуланата гледна точка, докато тук автора ясно налага своята гледна точка за добро и зло, което до една или друга степен намалява обективността в повествованието. В този смисъл Джордж Мартин постига най-голяма степен на обектвиност, като влага Абсолютното зло в магическите създания – Другите, а когато става дума за хора влага в образите им всички черти на човешкият характер.

Предпочитаният период за развитие на действието е Средновековието, като се започне от Ранното Средновековие при Толкин и се стигне до Късното средновековие на Фийст и Джордан. Средновековието несъмнено е период, предлагащ богати възможности за сблъсак на различни народи, култури, традиции и цели цивилизации. Авторите проявяват добро познаване на историята на Европа и Изтока, възползвайки се от слабоизвестни на Запад факти, народи и наименования, за да ги вместят успешно в повествованието си и да постигнат оригиналност на света, който въображението им рисува.

Митологията на Скандинавските и Западноевропейските народи служи като фундамент, върху който с помощта на събитийността, историческите елементи и собственото си въображение, автора гради света, който се ражда от идеите, които го вдъхновяват. Митологийте донасят необходимото количество легендарни сюжети и приказни създания, с които да се попълнят празните места в един сложносъставен пъзел, какъвто е всеки един отделен фентъзи свят.

Служейки си със широк спектър от понятия, събития, култури, религии и етно-социални елементи, авторуите създават сложни и изпъстрени с напрежение, събитийност и екзотика светове, всеки от които по свой ункален начин грабва въображението на читателя, и го пренася някъде далеч от скучното, сиво ежедневие, в което живеем, за да го превърне в част от някои от най-големите приключения, описани от майстори на жанра като Толкин, Мартин и Джордан. Целта на фентъзито е да забавлява и развлича, но също така и да обогатява, посредством заложената метафора на действителният свят. Едно добро ниво на обща култура и внимателно вникване в същността на различните светове, позволява на читателя да открие податки и елементи от собственият ни свят и по този начин да почувства себе си част от голямата магия, на един вълшебен жанр.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...