Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Буда и Буда Дхарма (будизмът)

Recommended Posts

Будизмът е това, което успешно замества религията в средните векове в Тибет. Той не е е религия, защото в будизма няма ревниви богове на които да се вярва или към които да се отправят молитви. Будизмът е и нещо повече от философия, той е практически подход, предназначен за действителния живот, защото променя хората, премахва страданието и причините за страданието. Началото на това учение води реално съществуваща историческата личнност - принц Шакямуни и е наричан още Сидхарта Гаутама или Буда - пробуденият!

Буда е роден в кралско семейство, преди 2580 години. Кралството на неговото семейство било разположено при южната граница на днешен Непал, около града, наричан тогава Капилавасту. След дълги години на бездетие, родителите му силно искали наследник на своето кралство, войн и вещ управник. След раждането на Буда трима йоги казали на родителите: "Момчето е наистина специално. Ако не се сблъска със страданието на света, той ще стане всичко, което вие бихте желали да баде. В противен случай той ще се отрече от кралския трон и ще даде на света прозрение и просветление". Така до 29-та си годишнина, той бил заобиколен от красиви жени, всякакви удоволствия и развлечения. Независимо от усилията на неговите родители, да отстраняват всичко неприятно от полезрението на бъдещият Буда, в три последователни дни той видял болен, стар и мътъв човек. Прозрението че всичката слава и ухолство, с което е обкръжен, са преходни и че старостта и смътта са съвсем естествена част от нашето ежедневие, го накарало да напусне двореца.

Следващите шест години били трудни за него, учел се от най-изтъкнатите учители на своето време и практикувал в ралични духовни школи надминавайки бързо своите учители, но никога не бил удовлетворен от резултатите. Той усвоявал различни изкусни методи за контролиране на това, което е в ума, но никой не му показал ума сам по себе си, неговата сияйна, безгранична и непреходна природа. Умът е това което чува, вижда и чувства през нашите очи и уши, това което остава и след смътта. Това, което се е родило или появило сте умре или изчезне, докато ума никога не е бил създаван и никога няма да изчезне. Той е съществувал от незапомнени времена, когато още форма и звук не са съществували.

Увеличаване

До тези прозрения Буда стига под едно дърво на мястото, което сега се нарича Бодгая ( в наши дни това е село, което се намира на две трети от пътя между Делхи и Калкута в щат Бихар ). Той медитирал там в продължение на седмица и в деня на неговият 35-ти рожден ден получил просветление. 45 години по-късно, отново на същият ден от месеца той починал с думите: "Мога да умра щастлив, Аз не задържах нито едно поучение за себе си. Вече съм дал всичко, което може да ви облагодетелства. И сега не вярвавате на нито една моя дума, само защото Буда ви е казал, но ги проверете добре. Бъдете светлина на самите себе си."

Резултата от живота на Буда, били неговите собствените думи, записани под формата на 84000 поучения в 108 тома - Канджур, и по-късните коментари към тях в други 254 тома - Тенджур, и много много практикуващи и свободомислещи хора, които търсят нещо по-вече от сивото ежедневие. Буда не е искал сляпо вярващи последователи, а знаещи и можещи "колеги". Той преподал Четирите благородни истини:

1. има страдание

2. има причина за страданието

3. има състояние на ума, без страдание

4. има път за премахване на страданието

Днес будизмът има три основни направления:

1. Хинаяна (Тхеравада, Малката колесница или Малкият път) – исторически възниква пpеди другите. Хинаяна се преподава на хора, които искат да се освободят от своите ежедневни проблеми, за които Буда дал 10 съвета какво да избягват да правят. Целта на Хинаяна е постигането на освобождение. Днес се практикува главно в Югоизточна Азия, САЩ и в отделни части на Европа.

2. Махаяна (Голямата колесница или Големият път) - 8 години след първото поучение на Буда, при него отиват хора, с достатачно енергия, съчувствие, ясен възглед за живота и с желание да направят нещо повече за другите. На тях Буда преподал методи как да проявят естестената мъдрост на ума и как ефективно да помагат на другите и да осъзнаят Буда природата във всяко живо същество.

3. Ваджраяна (Великият или Диамантеният път) – наи-бързият път към просветлението, пренесен е и е запазен в Тибет след 7 в. н.е., а от края на 60-те години е пренесен и на Запад. Твърди се, че Буда преподавал Ваджраяна на най-приближените си и талантливи ученици, тези които се интересували от директно приживяване на ясната, сияйна природата на ума. Тук основта на развитието е живата приемственост от учител на ученик: убежище, напътствия, защита и медитативни практики.

Будизмът постепенно се разпространява в Средна Азия, Тибет, Шри Ланка, Югоизточна Азия, както и в източноазиатските страни — Китай, Монголия, Корея и Япония.minnan:Hu̍t-kàu

342px-StandingBuddha.JPG

Share this post


Link to post
Share on other sites

Буда

Буда (от санскритски просветлен) - в будизма човек, който е достигнал до просветление или нирвана, също и като собствено име на основателя на будизма, принц Сидхартха Гуатама. В някои течения на будизма, например, ваджраяна, че Гуатама не е бил първия буда, а едно от въплъщенията на Амибуда.

Сидхарртха Гуатама е индийски царски син. По една от версиите се е родил в деня на Майското пълнолуние през 623 год.пр.н.е. в Капилавастху, на границата между Непал и Индия - града, където някога е живял великия отшелник Капила.

Неговия баща, кралят Судходана от аристократите Шакйя (оттук е и едно от имената на Буда - Шакйямуни). Царете Шакйя водят своята генеалогия от царя Икшвакули, син на законодателя Ману, и в числото на своите предци са имали един мъдрец светия Готама. От него са приели фамилното име Гаутама (произлизащ от Готама)

Майката - любимата жена на краля, Майя, починала седем дни след раждането. На петия ден след рождението си той бил кръстен Сидхартха, което означава "изпълнено желание". В съответствие със старинните обичаи, много знатни брамини били поканени на церемонията. Оглеждайки детето, седем от тях открили характерните белези, състоящи се от 32 главни знака и 80 второстепенни, а един от брамините, отшелника Асита, казал, че Сидхартха ще стане или велик монарх или просветлен. Съгласно това пророчество, Сидхартха можел да стане отшелник, което предизвикало недоволството на бащата, тъй като поради това можело да се прекъсне продължението на рода.

В качеството на кралско дете Сидхартха е трябвало да получи съответстващото образование, но за това няма никакви сведения.

На 16 години Буда се оженил за своята братовчедка Ясодхара, дъщеря на съседния сакийски княз Сопрабуда. След това събитие той прекарал тринадесет години в разкошен живот, нямайки представа какво става зад пределите на двореца. По заповед на царя, всякак са се опитвали да го предпазят от реалностите на живота, за да не се сбъдне пророчеството на Асита.

Освен Ясодхара, Сидхартха имал в последствие още две жени и няколко наложници. Втората му жена се казвала Гопа, та принадлежала към кастата на кшатриите, както изисквал закона, а от кастата судра - баща и бил бръснар.

Веднъж, когато той пътувал от двореца към парка на удоволствията, неговия поглед попаднал на стар човек, на болен, на труп и на отшелник. Това, за което той размишлявал много пъти, най-после видял като действителност. Първите три човека видени от него убедително доказали неумолимата природа на живота. Четвъртия забелязан от него човек, му подсказал способа за преодоляването на болестите в живота и как да достигне до спокойствие и мир. Тогава той решава да напусне суетата на света и да потърси истината и вечното спокойствие. Съществуват още няколко тълкования за причините, които са накарали Сидхартха да напусне светския живот - сложната политическа обстановка в страната на Шакиите - оскърбления от страна на управляващите на Косала, заплахата от завладяване на страната от засилилите се царства Косала и Магадхи.

На 29 години Сидхартха станал отшелник. Първоначално бил ученик на Алара Калама, който го научил да постига висока степен на концентрация на съзнанието. Обаче Гуатама не бил удовлетворен, тъй като новото знание не прекратило страданията и не го довело до нирвана. По това време в Индия не било трудно да се намери компетентен учител и Гуатама се прехвърлил при учителя Удаха Рамарита. При този учител се научил на максимална мисловна концентрация. Обаче, той отново не получил пълно удовлетворение. Затова напуснал съзерцателя и започнал самостоятелни занимания.

На 35 години, в резултат на съзерцателните му занимания, Буда достига до просветление и постига четирите благородни истини.

Разпознавайки причините за страданията и пътя, по който може да се избавим от тях, Буда дълго се двоумил, длъжен ли е да предаде постигнатото знание на човечеството, но движим от състраданието към света, решил да възвести своето откритие на хората. Според легендата, богът на смъртта - демона Мара - се опитвал да го възпрепятства в неговите намерения. Буда победил Мара, пристигнал във Варенаси и там произнесъл своята първа проповед, в която кратко изложил основните моменти на новата религия.

Отначало Буда го очаквало разочарование. Вместо очаквания успех той срещнал само насмешки и презрение. Много от първите му слушатели изказали съмнение в неговите умствени способности и смятали, че е откачил. Сидхартха напълно се загубил в масата философи от най-различни школи и направления, бродещи по страната. Последните, виждайки в Буда опасен съперник, също го преследвали.

Според някои легенди, на Буда се отдало по време на неговото пребиваване в Варенаси, да направи свои последователи пет аскета, свои стари приятели. Освен това той потърсил начини за привличането на колкото може повече последователи. След като отшелника Касйяпа приел неговите възгледи, застанал начело на вече петстотинте негови ученици.

След това Буда започнал да обикаля по долината на Ганг, да прави чудеса и да проповядва своето учение. Тези странствания не били безоблачни, тъй като много хора са помнели неговия произход и са търсели политически мотиви в неговите действия. Също така, сериозни противници на неговото учение са били някои философски школи, най-вече Локаята. Сред учениците му също се намерили недоволни, опитващи се да въстават против Сидхартха, и дори да го убият.

Буда умрял от хранително отравяне в покрайнините на Кусинагара, в ръцете на верния си ученик Ананда. Смъртта го настигнала на възраст осемдесет години, през 543 год. пр.н.е. и съвпаднала с датите на неговото рождение и просветление. От тогава насам, денят на майското пълнолуние е тройно свещен ден за будистите. Според легендата, последните думи на Буда били: "Нищо не е вечно!".

След седемдневна подготовка, тялото на Буда било изгорено, пепелта била събрана в златна урна, а на мястото на кремацията била поставена плоча с надпис.

Сидхартха не е оставил след себе си нито един писмен документ. След неговата смърт, най-близките му ученици събрали неговото учение и го предавали устно 300 години. Касйяпа, който заел мястото на Буда, събрал цялата метафизика, Ананда - моралните правила и афоризмите, Упали - аскетичните правила. Едва при цар Ашока, след третия будистки събор в Паталипатра, записали цялото учение на палмови листа - събрали се три книги, известни под названието Трипитака.

Разните направления на будизма, различно определят годините на земния живот на Буда. В повечето случаи се смята, че той е живял през VІ - V век пр.н.е. През 50-те години на нашия век, будистите от почти всички източни страни приели да смятат 544 год.пр.н.е. за годината на смъртта на Буда.

---------------------------------

Религията на бъдещето ще бъде космическа религия. Тя трябва да преодолява представата за Бог като личност, а също да избягва догмите и теологията. Обхващайки и природата и духа, тя ще се основава на религиозното чувство, възникващо от преживяното и осмисляно единство на нещата - и природни и духовни. На това описание отговаря будизма. Ако има религия, която може да удовлетвори съвременните научни потребности - това е будизма.

Алберт Айнщайн

Share this post


Link to post
Share on other sites
Guest Serena

Целта на будизма е прекратяването на страданието в живота на човека.

В основата на тази религия стоят Четирите Благородни Истини, казани от Буда.

ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СТРАДАНИЕТО

"Животът е изпълнен със страдание. "

Човешката същност е склонна да се привързва, докато основна характеристика на Битието е неговата изменчивост.

ЗА ПРОИЗХОДА НА СТРАДАНИЕТО

"Произходът на страданието е в желанието."

Желанието поражда действия, действията - карма, а кармата води до нови прераждания и новo страдание. Така, желанието е това, което кара колелото на прераждането непрестанно да се върти.

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СТРАДАНИЕТО

"Страданието може да бъде прекратено."

Когато е достигнато просветление и желанието бива отстранено, страданието се прекратява, а цикълът от прераждане и смърт спира и бива заместен от състояние на вечно блаженство, или нирвана. В Будизма се набляга на състраданието като важен елемент по пътя към просветлението.

ЗА ПЪТЯ, КОЙТО ВОДИ ДО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО

"Този Осемстепенен път води до прекратяване на страданието."

Осемстепенният път очертава един план на самодисциплина, който се състои от морално поведение, умствена дисциплина и мъдрост. Този път е умерен, той избягва както крайната чувственост, така и крайния аскетизъм. Думата ”правилен” тук трябва да се разбира като истинен, морално коректен и същевременно балансиран, или умерен.

OСЕМСТЕПЕННИЯТ ПЪТ

1. Правилно Виждане - означава разбирането за света да не бъде повърхностно, а да прониква в истинската същност на нещата.

2. Правилно Отношение (или Правилни Мисли) - състои се от любов към другите, състрадание и непривързаност.

3. Правилна Реч - речта трябва да бъде винаги истинна. Тя също трябва да бъде ясна, кратка и по въпроса, и носеща мир.

4. Правилни Действия - такива са действията, в които няма насилие.

5. Правилен Живот - да не се живее или печели от навреждане на другите.

6. Правилни Усилия - това са усилията по предотвратяването на негативните състояния на ума, както и по стимулирането на позитивните състояния на ума.

7. Правилна Осъзнатост - възпитаването на откъснатост към това, което усещаме, чувстваме и това, за което мисли ума ни.

8. Правилна Медитативна Концентрация - чрез продължително и правилно медитиране умът става спокоен и ясен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Из Фраувалнер, Е., антология на будистката философия, стр.19,20) – Проповедите на

ранния будизъм

Ананда

(Веднъж Възвишения пребивавал в бамбуковата горичка при Раджагрха, там, където се хранят катеричките.) Тогава към мястото, където се намирал Възвишения, се отправил странстващия монах Ватсагора. Пристигайки там, той поздравил възвишения. И след като разменил с него приятелски думи за позсрав, той седнал до него. Седнал до него, странствуващия монах Ватсагора казал на Възвишения следното: “Съществува ли, о, Гаутама, Азът (атман)?” След като той изрекъл това, Възвишеният не отговорил нищо.”Или, о, Гаутама, Азът не съществува?” Възвишеният отново не казал нищо. Тогава странствуващия монах Ватсагора станал от мястото си и си тръгнал. Докато странстващия монах Ватсагора още не се бил отдалечил, достопочтеният Ананда казал на Възвишеният следното:”Защо, о, Господарю, Възвишения не отговори на въпроса, отправен към него от странствуващия монах?””Ако аз, Ананда, отговорех на въпроса на странствуващия монах Ватсагора дали Азът съществува с думите :”Азът съществува”, то аз Ананда, щях да съм в съгласие с аскетите и брахманите, които учат за вечността. Ако аз, Ананда , отговорех на въпроса на странстващия монах Ватсагора дали Азът не същствува с думите:”Азът не съществува”, щях да съм в съгласието с аксетите и брахманите, които учат за унищожението. Ако аз, Ананда, отговорех на въпроса на странстващия монах Ватсагора дали азът съществува с думите:”Азът съществува” щеше ли да ми помогне това да породя у него знанието, всечке неща не са Азът?” “Не, господарю”. “А ако аз, Ананда, отговорех на странстващия монах Ватсагора дали Азът не съществува с думите: “Азът не съществува”, то това Ананда щеше да доведе (странстващия монах) Ватсагора, който и без това е вече объркан, до още по голямо объркване:”Но нали по-рано моето Аз съществуваше, как така сега то вече не съществува?”

“Сутра за Ватсагора и огъна”

(Агни-ватсаготра-сутранта)

пак там стр 20,23

Така съм чувал. Веднъж в Шравасти Възвишения пребивавал в Джетавана, градината на Ананатхапиндада. Тогава странствуващия монах Ватсагора се отправил натам, където се намира Възвишения. Пристигайки, той поздравил Възвишения. И след като разменил приятелски думи за поздрав той седнал до него. Седнал до него, странствуващият монах Ватсагора казал на Възвишения следното:

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно.”

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно.”

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Но как е тогава Гаутама? Дали господарят застъпва възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

....Следват въпросите дали душата и тялото са едно и също, дали са различни, дали Съвършения съществува след смъртта, дали не съществува, дали същестува и не съществува, дали нито съществува, нито не съществува, и винаги отговорът на Буда остава същият. Тогава Ватсагора казва:

....”Какъв недостатък вижда господарят Гаутама в тези възгледи, че изобщо не ги признава?”

“Светът е вечен, това е, Ватса, възглед-тъсталак, възглед-пущинак, възглед-спазъм, възглед-треска, възглед-окови, той е изпълнен със страдание, изпълнен с трудности, изпълнен с отчаяние, изпълнен с мъки и не води до отказ, до безметежност, до премахване, до успокоение, до познание, до просветление, до угасване.”

същото се казва за всички останали възгледи, после Буда заключава:

“Този недостатък, Ватса, виждам в тези възгледи, та изобщо не ги признавам”

“А застъпва ли господарят Гаутама някакъв възглед?”

“Чужди са на Съвършения, Ватса, всякакви възгледи. Понеже, Ватса, Съвършения е постигнал следното познание: това за телесността (рупа), това за възникването на телесността, това за гибелта на телесността, това за усещането, за възникването на усещането, това за гибелта на усещането, това за нагласите, за възникването на нагласите, това за гибелта на нагласите, това за познанието, за възникването на познанието, това за гибелта на познанието. Затова, казвам, чрез изчезването, отхвърлянето, премахването, отказа и отклоняването на всякакви мнения, на всякакви безпокойства и всякакво натоварване с представите за “Аз” и “мой” Съвършения е съвършено свободен”.

“Но къде, о, Гаутама, се преражда монаха, чийто дух е така свободен?”

“Прераждане, Ватса, не е подходящата дума.”

“Значи той, о, Гаутама, не се преражда?”

“Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.”

“Значи, той, о, Гаутама се преражда и не се преражда?”

“Прераждане и непрераждане, Ватса не са подходящите думи.”

“Значи, той, о, Гаутама нито се преражда, нито не се преражда?”

“Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.”

“На въпроса: “Но къде, о, Гаутама, се преражда монаха, чийто дух е така свободен?” ти отговаряш: “Прераждане, Ватса, не е подходящата дума.” На въпроса: “Значи той, о, Гаутама, не се преражда?” ти отговаряш: “Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.” На въпроса: “Значи, той, о, Гаутама се преражда и не се преражда?” ти отговаряш: “Прераждане и непрераждане, Ватса не са подходящите думи.” На въпроса: “Значи, той, о, Гаутама нито се преражда, нито не се преражда?” ти отговаряш: “Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.” Тогава, о, Гаутама, аз изпаднах в незнание, обърках се и яснотата, която получих от предишния разговор с господаря Гаутама сега се изгуби.”

“Доста е назнанието, Ватса, доста е объркването! Дълбоко е, Ватса, това учение, трудно е да се съзре, трудно е да се разбере, изпълнено с покой е то, възвишено, недостижимо за мисълта, тънък усет е нужен за него, само на мъдреците понятно е то; за тебе, който се придържаш към други възгледи, в които намираш удовлетворение, в друго – наслада, следваш други правила и друго учение е трудно да го разбереш. За това, ватса, искам да ти поставя контравъпроси; отговори ми както смяташ за добре. Как мислиш, Ватса, ако пред теб гореше огън щеше ли да знаеш “Тук пред мен гори огън”?

“Ако пред мен, о, Гаутама, гореше огън щях да зная:”Тук пред мен гори огън”

“Ако сега, Ватса, някой те попиташе:”Чрез какво гори този огън, който гори пред теб?” как би отговорил, Ватса на този въпрос?”

“О, Гаутама, ако ме попитаха “Чрез какво гори този огън, който гори пред теб?”, то аз Гаутама бих отговорил:”Този отън гори пред мен, чрез горивото, тревата и дървото.”

“Ако сега, Ватса, огънят пред теб угаснеше, щеше ли да знаеш “Този огън пред мен угасна.”?”

“О, Гаутама, ако огънят пред мен угаснеше щях да знам “Този огън пред мен угасна.””

“Ако сега, Ватса някой те попиташе:”В коя посока е отишъл огънят, който угасна тук пред теб, в идточна, западна, северна или южна?”Как би отговорил, Натса, на този въпрос?”

“Това не е вярно, о, Гаутама. Понеже огънят е изял горивото, тревата и дървото, чрез които е горял, а друго не е било донесено, и така без храна ние го смятаме за угаснал.”

“Посъщия начин, Ватса, са премахнати, изкоренени подобно на изтръгнато от земята палмово дърво, унищожени и не подлежат на възникване в бъдеще телесността, усещането, съзнанието, нагласите и познанието, чрез които бихме определили Съвършения, ако пожелаем да го определим. Свободен от всякакво схващане, като телесност, усещане, съзнание, нагласи и познание, Съвършения, Ватса е дълбок, неизмерим и трузно достижим като морето. Възникване не е подходящата дума, невъзникване не е подходящата дума, възникване и невъзникване не е позхадящата дума, нито възникване, нито невъзникване не е подходящата дума.”

След тази реч странствуващия монах Ватсагора казал на Възвишения следното:”О, Гаутама, както ако в близост до някое село или пазарско градче расте голямо дърво сала, и вследствие на преходността неговите клони и листа окапят, кората падне и прогнилите му части се свлекат, и после то остане да стои там без слони и листа, без кора и прогнили части, често, представляващо само здрава сърцевина. Чудесно, о, гаутама, чудесно,о, Гаутама! Както ако човек изправи нещо приведено, о, Гаутама, или ако разкрие нещо скрито, о, Гаутама, или ако покаже пътя на някой заблуден, или ако донесе лампада в мрака, за да могат всички които имат очи да видят формите (на нещата), така възвести учението господарят Гаутама по различни начини. Намирам убежище про господаря Гаутама, в учението и в общината на монасите. Нека от днес и докато съм жив, господарят Гаутама ме смята за свой последовател мирянин, който е намерил убежище при него.”

“Сутра за носителя на бремето”

(Бхарахара-сутра) пак там, стр. 23,24

Така съм чувал. Веднъж Възвишения пребивавал в Шравасти, Джетавана, градината на Анатхапиндада. Тогава Възвишения се обърнал към монасите с думите:

“ Искам, монаси, да ви разясня бремето, поемането на бремето, снемането на бремето и носителя на бремето. И така слушайте и внимавайте добре. Аз ще ви говоря.

Кое е бремето? Петте групи на привързването (упадана скндха). Кои пет? Телесността като група на привързването, усещането като група на привързването, съзнанието като група на привързването, нагласите като група на привързването, нагласите като група на привързването и познанието като група на привързването.

Какво е поемането на бремето? Това е жаждата, която води до прераждане, която съпровождана от наслада и силни желания се харесва тук и там.

Какво е снемането на бремето? Това е пълният отказ, отклоняването, отърсването, изчезването, отхвърлянето, премахването, пресъхването, загубата на жаждата, която води до прераждане, която, съпровождана от наслади и силни желания се харесва тук и там.

Кой е носителят на бремето? Но това би могло да се отговори: личността, т.е. онзи достопочтен, който носи това и това име, който е от такъв и такъв произход, произхожда от този и този род, яде такава и такава храна, усеща такова и такова удоволствие и такова и такова страдание, чиито живот продължава толкова и толкова години, който съществува толкова и толкова години, и чието време на живот е ограничено в толкова и толкова години. Това се нарича бреме, поемане на бремето, снемане на бремето и носетил на бремето.”

След това Възвишения изрекъл следните слова: “Когато човек снеме тежкото бреме не бива да го поема отново. Тежкото бреме носи голямо страдание, снемането на бремето носи голяма радост. Човек трябва да унищожи всичката си жажда, тогава изчезват всички нагласи. Когато той ясно разпознае останалите обекти, тогава не ще има прераждане.”

Така казал Възвишения. Радостно поздравили речта на Възвишения монасите.

“Разказ за просветлението”

(Бодхикатха) пак там, стр.26,27

По онова време, непосредствено след като намерил просветлението, Възвишения Буда пребивавал в Урувилва, на брега на река Найранджана, в подножието на дървото на просветлението. И така, Възвишения седял в подножието на дървото на просветлението седем дни в едно и също положение с кръстосани крака, като се радвал на насладата на спасението.

В звездната нощ Възвишения разглиждал зависимия произход в права и обратна последователност: В зависимост от незнанието възникват нагласите (самскара), в зависимост от нагласите – познанието, в зависимост от познанието – името и формата(нама-рупа), в зависимост от името и формата – областта на шестте сетива – допирът, в зависимост от допира – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на възникване на цялото това множество от страданието.

Чрез премахване на незнанието вследствие пълната липса на страсти се премахват нагласите, чрез премахването на нагласите се премахва познанието, чрез премахване на познанието се премахва името и формата, чрез премахване на името и формата се премахва шесторната област, чрез премахване на шесторната област се премахва допирът, чрез премахване на допира се премахва усещането, чрез премахване на усещането се премахва жаждата, чрез премахване на жаждата се премахва привързването, чрез премахване на привързването се премахва възникването, чрез премаване на възникването се премахва раждането, чрез премахване на раждането се премахват старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на премахването на цялото това множество от страдания.

Когато Възвишеният разбрал това, той изрекъл следните думи: “Наистина, когато даденостите (дхарма) станат видими за борещия се, мислещ брахман, тогава от него отлита всяко съмнение, понеже той разпознава всички дхарми заедно с техните причини.”

Из Въпросите на Милинда

(Милинда-панха)

Фраувалнер, Е., Антология на будистката философия,с.53-60

След това цар Милинда се отправил натам, където се намирал достопочтеният Нагасена. След като пристигнал, той разменил поздрав с достопочтения Нагасена. И след като разменил с него приветливи, любезни думи, той седнал отстрани, а достопочтеният Нагасена отвърнал на поздрава по начин, съответстващ на приятелските слова на цар Милинда.

След това цер Милинда запитал достопочтения Нагасена следното:”Как ви наричат, достопочтени? Какво е името ви?”

“Името ми е Нагасена, о, велики царю; Нагасена ме наричат моите събратя, о, Велики царю. Но макар бащата и майката да дават имена на децата си, като Нагасена, Сурасена, Вирасена или Симхасена, то въпреки това, о, велики царю, когато казваме Нагасена, това е само израз, название, просто обозначение, начин на говорене, просто име. Защото тук не може да се наблюдава някаква личност.”

След това цар Милинда казал следното:

“ О, чуйте ме петстотин гърци и вие, осемдесет хиляди монаси! Този Нагасена тук казва следното: “Тук не може да се наблюдава някаква личност”. Правилно ли е да се съгласим с това?”

След това цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:

“Ако, о, Нагасена, не може да се наблюдава някаква личност, кой тогава ви дава нужните предмети, монашеската одежда, храната, милостинята, кой ви дава стола и леглото, както и лекарствата, когато сте болни? Кой използва всичко това? Кой съблюдава нравствените повели? Кой упражнява съзнанието? Кой осъществява пътя, плода и угасването(нирвана)? Кой убива? Кой краде? Кой върши нецеломъдрени дела? Кой лъже? Кой пие опияняващи напитки? Кой извършва петте гряха, които влекат непосредствена разплата след себе си? Следователно няма добро, няма зло, няма извършител или пудбудител на добрите и лошите дела, няма никакъв плод или узряване на добрите и лошите дела и ако някой, о, Нагасена, те убие, тогава той няма да извърши убийство. При вас, о, Нагасена, няма учител, няма наставник, няма и прием в будистката община. И когато казваш:”Нагасена ме наричат моите събратя,о, Велики царю”, кой е тук Нагасена?... Значи ти говориш погрешно, ти лъжеш, когато казваш: “Няма никакъв Нагасена”.”

След това достопочтеният Нагасена казал на цар Милинда следното:

“О, велики царю, ти си привикнал на княжески разкош, привикнал си на прекомерно голям разкош. Затова, ако ти, о, велики царю, вървиш по обед по нагорещената земя, върху горещия пясък, стъпвайки по грапавите камъни, чакъл и пякък, краката ще те заболят, тялото ти ще се умори, настроението ти ще се развали и ще се появи едно съпътствувано от болка телесно усещане. И така, как дойде тук – пеша или с превозно средство?”

“Аз не ходя пеша, почтени; пристигнах с една колесница.”

“И така, щом ти, о, велики царй, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява колесницата. Окът ли е колесницата, о, велики царю?”

“Не, почтени.”

“Оста ли е колесницата?”

“Не, почтени”

“Колелата ли са колесницата?”

“Не, почтени”

“Купето ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“Прътът на знамето ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“Юздите ли са колесницата?”

“Не, почтени.”

“Остенът ли е колесницата?”

“Не, почтени.”

“И така, о, велики царю, окът, оста, колелата, купето, прътът на знамето, яремът, юздите, остенът ли са колесницата?”

“Не, почтени.”

“Следователно колесницата, о, велики царю, е нещо различно от ока, оста, колелата, купето, пръта на знамето, ярема, юздите, остена?”

“Не, почтени.”

“И така, колкото и да те питам и питам, о, велики царю, аз не виждам никаква колесница. Какво е тогава колесницата? И така ти говориш погрешно, о, велики царю, пръв цар в цяла Индия, от кого се боиш, че лъжеш? Чуйте ме, вие, петстотин гърци, и вие, осемдесет хиляди монаси! Този цар Милинда тук казва следното: “Аз пристигнах с колесница”. А като го подканих: “Ако ти, о, велики царю, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява тя”, той изобщо не успя. Правилно ли е да се съгласим с това?”

При тези думи петстотинте гърци изразили шумно одобрението си към достопочтения Нагасена и казали на цар Милинда следното:

“Говори сега, о, велики царю, ако можеш!”

Тогава цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:

“ Аз не лъжа, о, Нагасена. Опирайки се на ока, оста, колелата, купето и пръта на знамето, употребяваме израза, названието, обозначението, начина на говорене, името “колесница”.

“Ти отлично разбираш, о, велики цалю, какво представлява колесницата. По същия начин, о, вилики царю, и аз, опирайки се на косата, космите на тялото, ностите, зъбите, кожата, плътта, сухожилията, костите, костния мозък, бъбреците, сърцето, черния дроб, плеврата, далака, белите дробове, вътрешностите, червата, стомаха, изпражненията, жлъчката, слузта, гнойта, кръвта, потта, тлъстината, сълзите, лимфата, слюнката, носната слуз, ставната течност, урината, главния мозък, телесността, усещането, съзнанието, нагласите (самскара) и познанието, употребявам израза, названието, обозначението, начина на говорене, просто името “Нагасена”. В действителност обаче тук не може да се наблюдава една личност. Това, о, велики царю, е изразила и монахинята Ваджара в присъствието на Възвишения с думите:”Също както когтао съставните части (на една колесница) са съединени, употребяваме думата “колесница”, така в обикновения живот, когато са налице групите (скандхи) говорим за същество”.

“Великолепно е това, о, Нагасена! Удивително е това, о, Нагасена! Ти даде блестящ отговор на моите въпроси. Ако Буда беше тук щеше да ти изръкопляска. Отлично, отлично, Нагасена. Ти даде блестящ отговор на моите въпроси.

( ....След това царят пита Нагасена дали е готов за една по-подробна беседа и когато Нагасена се съгласява, той го поканва в двореца си. Нагасена отива в двореца и там се развива дълга беседа, в хода на която се засягат различни пунктове на будисткото учение, между които въпросът за отричането на душата. Тук вече това учение се излага в неговата напълно развита форма.. Не съществува вечна душа. Това, което изглежда като земна личност, е само име и форма, т.е. петте групи (скандхи), които постоянно изчезват и възникват наново. Оттук следва една поредица от въпроси преди всичко за това как постоянно променящите се групи могат да бъдат смятани за една и съща личност и как при тези обстоятелства може да има отговорност за добрите и лошите дела и отплата за тях. Нагасена отговаря на тези въпроси с множество остроумни сравнения. Накрая потокът на постоянно променящите се скндхи се свързва с тезата за зависимия произход, която представлява законът управляващ тази вечна промяна.-от Е. Фраувалнер)

II.2. 1;§ 55

Царят казал:

“Нагасена, този, който се преражда, същият ли е, или е друг?”

Мъдрецът отвърнал:

“Той не е нито същият, нито друг.”

“Дай пример.”

“Как мислиш, о, вилики царю, сега, когато си голям, същият ли си като някога, когато си бил малко нежно момче, неразумно и мързеливо?”

“Не, почтени, малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче беше друг, а сега, когато съм пораснал, съм друг.”

“Щом това е така, о, велики царю, тогава няма майка, баща, учител, няма умел в занаята си, няма добродетели и мъдрец. Не е ли майката на пухчето (имена на степени в ембрионалното развитие) различна от майката на мехурчето, а тя- различна от майката на клъбцето, тя пък – различна от майката на бучката, тя пък различна от майката на малкото дете, а последната – различна от майката на възрастния човек? Не е ли този, който учи занаят, различенот онзи, който го е изучил.? И не е ли този, който извършва злодеяние, различен от онзи, комуто са отсечени ръката и кракът?”

“Не, почтени. Но какво би казал ти, о, почтени, ако те попитат за това?”

Мъдрецът казал:

“Аз, о, велики царю, бях малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче и сега съм възрастноя човек. Опрени на същото тяло, всички тези (степени на развитие) са обединени в единство.

“Дай пример.”

“Ако например, о, велики царю, някой човек запали свещ, тя би ли горяла през цялата нощ?”

“Сигурно, почтени, тя би горяла през цялата нощ.”

“Е, вилики царю, дали пламъкът на свещта по време на първата нощна стража е същият като по време на средната нощна стража?”

“Не, почтени.”

“А пламъкът та свещта по време на средната нощна стража същият ли е като този по време на последната нощна стража?”

“Не, почтени.”

“И така, о, велики царю, дали свещта по време на първата нощна стража е различна от тази по време на средната нощна стража, а пък тя – различна от тази по време на последната нощна стража?”

“Не, почтени, защото свещта е горяла през цялата нощ, опирайки се на едно и също.”

“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква е по-различен от този който изчезва. Той протича сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”

“Дай още един пример.”

“Ако, например, о, велики царю, прясно издоеното мляко се превърне с течение на времето в извара, от изварата – в прясно масло, от прясното масло – в топено масло, и ако после, о, велики царю, някой каже така: “Прясното мляко е същото като изварата, сащото като прясното масло и същото като топеното масло”, то казва ли той истината, о, велики царю, като говори така?”

“Не, почтени. Тези храни са станали което са, опирайки се на едно и също нещо (млякото)”

“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква, е по-различен от този, който изчезва. Той протеча сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”

“Ти си прав, Нагасена.”

II.2.6;§ 60

Царят казал:

“Нагасена, кой се преражда?”

Старейшината отвърнал:

“Името и формата, о, велики царю, се прераждат.”

“Същото име и същата форма ли се прераждат?+

“Не, о, велики царю, не същото име и не същата форма се прераждат. Въпреки това, о, велики царю, с това име и с тази форма човек извършва добри или лоши дела (карми) и чрез тези дела се раждат друго име и друга форма.”

“Ако същото име и същата форма не се прераждат, о, господарю, тогава човек не се ли освобождава от лошите дела?”

Старейшината казал:

“Ако човек не се прераждаше, щеше да се освобождава от лошите дела. Тъй като обаче, о, велики царю, той се преражда, затова и не се освобождава от лошите дела.”

“Дай пример.”

“Ако например, о, велики царю, някакъв човек открадне от някой друг плодове от манго, и собственикът на плодовете го залови и заведе при царя и каже:”Наше величество, този човек ми открадна плодове от манго”, и ако вторият каже следното:”Ваше величество, аз не съм откраднал плодовете от манго на този човек, тъй като плодовете, които той е засадил, са различни от плодовете, които взех; следователно не заслужавам наказание.”, то би ли заслужавал наказание този човек, о, велики царю?”

“Несъмнено, почтени, той бе заслужавал наказание.”

“На какво основание?”

“Каквото и да казва, о, почтени, този човек, макар да не е нанесъл ущърб на първия плод от манго, заслужава наказание заради последния плод от манго.”

“По същия начин, о, велики царю, с това име и с тази форма човек извършва добри или лоши дела, и чрез тези дела се прераждат друго име и друга форма. И поради това човек не се освобождава от лошите карми.”

“Дай друг пример.”

“Ако, например, о велики царю, някакъв човек се качи на таванска стаичка с една свещ и се нахрани там и ако пламтящата свещ подпали сламата, а горящата слама подпали къщата, а горящата къща позпали селото, и ако селяните хванат този човек и кажат следното: “Защо ти, човече, подпали селото?”, а той отговори следното:”Аз не съм подпалил селото. Огънят на свещта , на чиято светлина се хранех, е по-различен от огъня, от който се подпали селото”, и ако спорещите страни се изправеха пред тебе, о, велики царю, на коя от тах би дал право?”

“На селяните, почтени.”

“Защо?”

“Каквото и да говори онзи човек, все пак той е причинил този огън.”

“По същия начин, о, велики царю, макар името и формата, които намират своя край в смъртта, да са по-различни от името и формата при раждането, все пак последните са произлезли от първите. И поради това човек не се освобождава от лошите карми.”

“Ти си прав, Нагасена.”

II.2.8;§ 6

Царят казал:

“Нагасена, ти говори за името и формата. Какво е тук името и какво формата?”

“Грубоматериалното, о, велики царю, тук е формата, а финото, духът и духовните дхарми тук са името.”

“Поради каква причина, Нагасена, не се преражда само името, или само формата?”

“Тези дхарми, о, велики царю, са взаимносвързани, затова възникват само в единство.”

“Дай пример.”

“Ако например, о, велики царю, от една кокошка не възникне жълтъкът, то не ще възникне и черупката на яйцето, защото черупката и жълтъкът за взаимносвързани и затова тяхното възникване се осъществява само като единство. По същия начин, о, велики царю, ако не възникне името, не ще възникне и формата, защото името и формата са взаимно свързани и затова тяхното възникване се осъществява само като единство. Така това се извършва от дълго време.”

“Ти си прав, Нагасена.”

II,2,9;§ 63

Царят казал:

“Нагасена, ти каза: “дълго време”. Какво е това, което се нарича време?

“Миналото, о, велики царю, бъдещето и настоящето.”

II. 3. 1; § 64

Царят казал:

“Нагасена, кое е коренът на миналото, кое е коренът на бъдещето и кое коренът на настоящето?”

“Коренът на миналото, о, велики царю, коренът на настоящето и бъдещето е незнанието. В зависимост от незнанието възникват волевите усилия, в зависимост от волевите усилия – пазнанието, в зависимост от познанието – името и формата – шестте области, в зависимост от шестте области – допирът, в зависимост от дора – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването, в зависимост от привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Следователно не може да се наблюдава една преходна крайна точка на цялото това време.”

“Ти се прав, Нагасена.”

II. 3. 2; §65

Царят казал:

“Нагасена, ти рече: “Не може да се наблюдава една преходна крайна точка”. Дай приер за това.”

“Ако например, о, велики царю, някой посее в земята едно малко семенце и от него изникне кълн, и постепенно той порастне и роди плод, и след това човекът вземе от него ново семе и го посее, а от него изникне кълн, и постепенно той порасне, върже и роди плод, ще има ли тогава край този ред?”

“Не, почтени.”

“По същия начин, о, велики царю, и при времето не може да се наблюдава една преходна крайна точка.”

“Дай още един пример.”

“Ако например, о, велики царю, от кокошката произлезе яйце, а от яйцето –кокошка, и отново от кокошката – яйце, ще има ли край този ред?”

“Не, почтени.”

“по същия начин, о, велики царю, и при времето не може да се наблюдава една преходна крайна точка.”

Банеарската проповед,

или

“Сутрата за задвижване колелото на учението”

(Дхармачакра-правартана-сутра)

Фраувалнер,Е., Антология на будистката философия,с.13-15

След като Възвишения казал на групата от петима монаси:”О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване (нирвана). Какъв, о, монаси, е този среден път, който е познал Съвършения, който поражда откровения и знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление и до угасване? Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване. Това монаси, е средният път, който Съвършеният е разбрал, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване.

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, да бъдеш съединен с нелюбимото е страдание, да бъдеш разделен от любимото е страдание, да желаеш нещо и не го постигнеш – това също е страдание, накратко, петте групи на привързването ( упадана-скандха) са страдание.

Ето по-нататък, о, монаси благородната истина за възникването на страданието. Жаждата (тршна) е тази, която води до прераждане, която съпровождана от наслади и страсти, се харесва тук и там, а именно жаждата за страсти, жаждата за възникване, жаждата за унищожение.

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за премахването на страданието. Това е премахването на жаждата чрез пълна липса на страсти, отказът, отхвърлянето, освобождаването и необвързването към тях.

Ето по-нататък, о, монаси, за пътя, водещ към премахване на страданието. Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване.

Това е благородната истина за страданието, това е благородната истина за възникването на страданието, това е благородната истина за премахването на страданието, това е благородната истина за пътя, водещ към премахване на страданието; така, монаси, ми се отвориха очите за тези по-рано недоловени неща, разбрах, прозрях, узнах, видях.

Страданието, тази благородна истина, трябва да се разбира; възникването на страданието, тази благородна истина, трябва да се избягва, примахването на страданието, тази благородна истина, трябва да се осъществява; водещият към премахване на страданието път, тази благородна истина, трябва да се упражнява; така, о, монаси, ми се отвориха очите за тези по-рано недоловени неща, разбрах, прозрях, узнах, видях.

Докато, о, монаси не притежавах това тройно, дванадесетчленно знание и ясно виждане за тези четири благородни истини, дотогава, монаси, не твърдях, че на този свят аз заедно с небесните богове, боговете на смъртта и Брахма – боговете съм постигнал висшето съвършено просветление, сред тези същества заедно с аскетите и брахманите, заедно с боговете и хората.

Откакто обаче, о, монаси, притежавам това тройно, дванадесетчленно истинно знание и ясно виждане за тези четири благородни истини, оттогава, о, монаси, твърдя, че на този свят аз заедно с небесните богове, боговете на смъртта и Брахма-боговете съм постигнал висшето съвършено просветление, сред тези същества заедно с аскетите и брахманите, заедно с боговете и хората. И ми разкри знанието и отвори зрението: непоколебимо е освобождението на моя дух; това е последното ми раждане; не ще се прераждам вече.”

Така казал Възвишения. Радостно поздравили речта на Възвишения петимата монаси.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Създателят на будизма бил син на владетел на малка държава, разположена на индийско-непалската граница. Буда е роден около 560 г., а умира около 480 г.пр.Хр. Според преданието достигнал душевно блаженство /нирвана/.

Първите 19 години от живота си Буда прекарва в разкошния царски дворец на своя баща. Под родовото име Гаутама напуска дома и жена си и в продължение на няколко години живее заедно с брамини аскети. Но нито богатството, нито крайната аскеза му донасят щастие. Тогава става буда, което означава "придобил просветление", "пробуден", "просветлен". Мисията си започва с привличането на петима свои другари в гр.Бенарес. Там той задвижва т.нар. "Колело на науката" полага основите на будизма и очертава пътя на будистките монаси. Там произнася прочутата "Проповед от Бенарес", в която излага същността на новата религия. До осемдесетгодишната си възраст Буда пътува из Северна Индия, където проповядва и спечелва привърженици.

Животът на Буда е забулен в легенди и предания, които разкриват някой черти от неговото учение.

Към средата на 3 век.пр.Хр. станал събор от негови последователи, и от това, което било решено на този събор, можем доста подробно да си съставим понятие за неговото учение. А пък поетическите сказания за живота му са писани вероятно около 1 в.

Учението на Буда:

През 3в.пр.Хр. покровител на будизма става император Ашока, който с изсечени в камък наредби призовава към нравствен живот според учението на Буда. През следващите столетия будизмът е изтласкан от Индия, но се превръща в световна религия. В него се обособяват два основни клона. Будизмът, който се изгражда върху свещените книги типитака и приема наименованието хинаяна /"малката кола" на спасението/ е предназначен ГЛАВНО ЗА БУДИСТКИТЕ МОНАСИ. Освен в Шри Ланка той се разпространява в Бирма, Тайланд и Камбоджа, където обединява няколко десетки милиона последователи.

Вторият клон на будизма, който е много по-либерален, се нарича махаяна /"голямата кола" на спасението/ и е предназначен ЗА СВЕТСКИ ЛИЦА. В този клон се въвеждат нови култови действия. БУДА Е ОБОЖЕСТВЕН, неговите реликви и места ,свързани с живота му, започват да се почитат. Последователите на махаяна често цитират сутри - текстове от проповедите на Буда, КОИТО ДО ТОГАВА БИЛИ НЕПОЗНАТИ. Първото хилядолетие след Р.Хр. се характеризират с необикновена мисионерска дейност на будизма-махаяна. Той общваща Индокитай, Индонезия, Из.Туркменистан, Китай, а по-късно достига Япония и Корея.

През периода, когато той бил признаван в Северна Индия /и на някои други места/ за официална религия /от ІІІ-V век сл.Хр./, будизмът възприел много елементи от теоретичните възгледи и от религиозната практика на браманизма. И в такъв вид - будизъм смесен с браманизъм - той съществува с разни местни изменения в онези страни, където го има и днес. Отначало дори не се е забелязвало да има разлика между учението на брамините и проповедта на Буда. Най-последните сборници на браминското религиозно учение, упанишадите, съдържат смесица от философията на брамините и на будистите.

От 5 в. след Хр. в духовната общност на махаяна се засилват обредите и церемониите. През това време възниква третия клон на спасението /"трета кола" на спасението/ или мантраяна /"колата на магическите формули"/. Изповядващите третия клон на будизма се занимават главно с магически и обредни практик, които се приспособяват към народните култове, като включват и еротичните обреди.

Нито Буда, нито неговите последователи са имали за цел да се занимават с въпроса за първоначалния произход на света. Будизма приема като даден факт съществуването на материалния свят и се занимава почти изключително само с причините и следствията в човешкия живот.Будизмът в своята първоначална форма не проповядва никакъв Бог. Едва по-късно учениците на Буда, под напора на естествения копнеж на човешката природа по свръхестественото, създават от самия Буда свой Бог.

Култ.

Будистите не извършват кръвни жертвоприношения, защото Буда забранява. За душите на будистите се грижат монаси - някои странстват, други живеят в манастири. Монасите не се женят и притежават само просешка паничка, бръснач, игла и сито и се хранят само на обяд. В будизма ханаяна има малко на брой монахини.

В мантраяна /"колата на магическите формули"/ обаче монасите се избират за жреци без обещание за безбрачие. Жреците извършват обредите и контролират магическите практики. В будизма се почитат големите магове поради тайните им знания и чудотворната им сила.

Култът на будизма ханаяна обхваща денонощията с новолуние и пълнолуние и се изразява в декламиране на будистки текстове, разказване на проповеди, изповед, както и отдаване на почит към личните предмети, паметниците и скулптурите на Буда.

Религиозно-нравствени приципи.

Религията на Буда е практична. Неговото учение очертава норми на човешко поведение. Религиозно-философският размисъл е безплоден. Буда казва: "Много повече е това, което познах, но не ви огласих...Но тези други неща не носят полза, не подтикват къв праведен живот, не помагат на човека да се откъсне от земните неща...Не водят до мир, познание, просветление, нирвана - затова не ги огласих" /Нирвана е състояние на пълно вътрешно спокойство и душевно блаженство/

Буда отправя пет изисквания, които имат характер на забрани: да не се убива, да не се краде, да не се лъже, да се избягват непозволени полови връзки, да не се приемат упойващи напитки. Освен това миряните са длъжни да помагат на монасите и да строят храмове. Монасите и миряните са длъжни да почитат религиозните празници.

Целта на живота на човека според будизма - ханаяна /ТАЗИ ЦЕЛ Е ДОСТЪПНА САМО ЗА МОНАСИТЕ/ е духовно усъвършенстване. Усъвършенстването и достигането на святост са възможни след освобождаването от алчност и ненавист и след придобиването на правилни убеждения. Всеки, който преодолее привързаността си към този свят, в мига на смъртта си преминава в нирвана.

Будистката етика махаяна цени активността на вярващите. Според нея не е нужно човек да стане светец. Той трябва да се отдръпне от света, да стане бъдещ буда, който се посвещава на спасението на живите. Към постигането на това състояние водят девет стъпала на съвършенството: даване на милостиня, скромност, търпение, духовна сила, медитация, знание, умело предаване на истината, решителност и магическа сила.

За мнозина този път на лично съвършенство се оказва много трудан, затова се появяват и по-леки пътища. Според тяхпросветление се постига и чрез повтарянето на молитви, и изпълнението на свещени обред.

Будистите вярват в превъплъщението /реинкарнацията/ на човека т.е. в прераждането в ново тяло.

Състоянието на нирвана /угасване/ изисква според ханаяна освобождение от три главни посоки - омраза ,алчност и неправилен светоглед. Нирвана е почти небитие, тези които я постигат, преживяват неземно блаженство.

Будизма не отхвърля разделението на хората на касти, но приема за монаси хора от всички касти, дори и от най-низшите. Монахът се приема за човек извън кастовите деления.

Будисткия метод на съзерцание:

Методът на будисткото съзерцание се състои от четири медитации. По време на първата медитация духът на монаха е изпълнен с най-дълбока и безмерна любов към всички същества.

При тази медитация на СЪЗЕРЦАТЕЛНА любов монахът мисли за всички същества и на всяко от тях ЖЕЛАЕ блаженство.

Втората медитация е върху състраданието. В това състояние монахът мисли за всички същества, които са нещастни, за да си ПРЕДСТАВИ ТЯХНОТО НЕЩАСТИЕ И ДА СЪБУДИ У СЕБЕ СИ СЪСТРАДАНИЕ.

Третата медитация е върху сърадването.

Четвъртата е върху безразличието. Тук духът на монаха се изпълва с безразличие към всичко съществуващо. ЛЮБОВТА, СЪСТРАДАНИЕТО ВЕЧЕ СА ПРЕВЪЗМОГНАТИ И СЪЗЕРЦАНИЕТО Е ДОСТИГНАЛО ВИСШАТА СИ ТОЧКА - ЧОВЕКЪТ Е СТАНАЛ РАВНОДУШЕН.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тонка държа да ми постнеш библиографските данни на източника ти, т.е. автор, заглавие, дата на издаване, издателство и прочие. Когато човек поства информация споделя източника си. Защото източникът ти хъмм самия той не знае какво точно е будизма. Когато се цитира източник той или трябва да е пряк(т.е. да е будистки) или да е авторитетен. За авторитетен източник по проблемите на будизма се считат само много малко книги преведени на български! Другите са от типа на Мулдашев и Блаватска или пък дават обща незадълбочена и изкривена информация.

Share this post


Link to post
Share on other sites

„Битието, Кашяпа, е едната крайност. Небитието, Кашяпа е другата крайност. Което лежи по средата между тези две крайности, се нарича, Кашяпа, среден път, разглеждане на дхармите съобразно с истината.”

Фраувалнер, Е., Антология на будистката философия, Eurazia academic publisher 1995,с.64с.126-127

В будизма понятие като четири медитации няма. Предполагам че става дума за четирите благородни истини - съответно виж поста на Серена. Иначе има осемстепенен Среден път...ама кой ли да прочете, какво хората са написали преди него. Та източника очевидно не е уведомен че не става дума за 4ри медитации а за четири основни положения. Освен това Буда никъде не твърди че целта на будизма е достъпна само за монасите - Буда(пробуден) е активна част от реалността и колкото повече просветлени има, толкова по-лесно е да се прекрати страданието. а по-късно в Дзен будизма просветлението става достъпно дори на кучето!

Основата на възникването на будисткото учение и неговото оповестяване и структуриране като теория и практика се открива в Дхармачакра-правартана-сутра, Банеарската проповед или ”Сутрата за задвижване колелото на учението” . В нея се полагат основите на учението – четирите благородни истини и съществуващия път за освобождение от страданието. В тази сутра добре се обяснява същината на Средния път – избягването на крайностите във всички възможни аспекти – поведение, желания, мислене, съсредоточаване, познание. В банеарската проповед се маркират основните две крайности, които трябва да се избягват – пълното отдаване на страстите и желанията, както и пълния, отричащ естеството на съществата аскетизъм:

”О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до просветление, до угасване (нирвана).”

Средния път има практически смисъл от гледна точка на освобождението, но в цялостата философска теоретична структура на будизма той прониква като опит да се избягват крайностите и противоположностите.

Средния път е структуриран в осем етапа (”благородния осемчленен път – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване. Този път е основан на четирите благородни истини, които също са тясно свързани с практическата природа на будисткото учение. ”Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да бъдеш съединен с нелюбимото е страдание, да бъдеш разделен от любимото е страдание, да желаеш нещо и не го постигнеш – това също е страдание, накратко, петте групи на привързването (упадана-скандха) са страдание.

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за възникването на страданието. Жаждата (тришна) е тази, която води до прераждане...

Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за премахването на страданието. Това е премахването на жаждата, чрез пълна липса на страсти, отказът, отхвърлянето, освобождаването и необвързването към тях.

Ето по-нататък , о, монаси, благородната истина за пътя, водещ до премахване на страданието. Това е благородният осемчленен път, а именно...”

като казва страсти става дума за автоконтрол над емоциите. Защото водени от страстите и предразсъдъците си, както и от обърканите си желания непрекъснато причиняват страдания.

В практически смисъл, следването на благородния осемстепенен път, съблюдаването на средата и концентрацията върху пустотата (от която концентрация също трябва да последва освобождение, тя също не трябва да бъде обект на вяра или привързване) върху зависимия произход води до освобождение от страданието, откъсване от каузалната верига пораждаща страданието и преражданията – освобождение от самсара – именно това е нирвана. Известно е, че преди да оповести четирите благородни истини и осемстепенния път на спасението Гаутама Буда е постигнал просветлението и угасването – т.е. постигнал е нирвана. В текстовете на будизма няма ясна и точна дефиниция на това понятие, както и точно описание на съответстващото й състояние. Това най-вероятно се дължи на факта, че пълното освобождение е отвъд обикновените познавателни процеси, базирани на обработка на езикови символи и сетивни представи. Освен това всеки опит да се дефинира нирвана като подобно на транс алтернативно състояние на съзнанието е всъщност опит да се направи аналогия със изучени вече състояния на съзнанието, за да може да се подчини това понятие в рамките на някаква представа за съзнанието. Но в будистката литература ясно се казва, че Блажения или Просветления, .т.е. пребиваващия в състояние на нирвана се намира тук и сега, реагира и отговаря адекватно и възприема същата реалност, както и онези които са около него. Проблемът относно това ”какво е нирвана?” е не какво възприема Просветления, а как го възприема. Постигналия нирвана, според това изследване, базирано най-вече на будистки източници възприема правилно или дори по-подходящо би било да се каже „реално” реалността. По-нататък ще бъде обяснено подробно как това правилно възприятие и познание всъщност се отнася до представената тук идея за реалното съзнание. Самият Гаутама Буда не дава ясно описание на състоянието на постигналия нирвана, но насочва правилното мислене на своите ученици. В смисъла на освобождението от привързаностите всяко фиксиране върху определена придстава би отнело способността на онзи, който се стреми към освобождение да постигне пълна невъзмутимост и ”угасване” – самата нирвана. Ето какво казва Буда за състоянието на Блажения, постигналият нирвана (Агни- ватсагора-сутранта – Сутра за Ватсагора и огъня): ” По същия начин, Ватса, са премахнати, изкоренени подобно изтръгнато от земята палмово дърво, унищожени и не подлежат на възникване в бъдеще телесността, усещането, съзнанието, нагласите и познанието, чрез които бихме определили Съвършения, ако пожелаем да го определим. Свободен от всякакво схващане, като телесност, усещане, съзнание, нагласи и познание, Съвършения, Ватса е дълбок, неизмерим и трудно достижим като морето. Възникване не е подходящата дума, невъзникване не е позходящата дума, възникване и невъзникване не е подходящата дума, нито възникване, нито невъзникване не е подходящата дума.”

В будизма самсара, карма и страданието от една страна и нирвана и освобождението от друга страна, се сливат в неопределимостта на битието като цяло. В този смисъл тук на преден план излиза относителността на нещата, която ги прави релативни във всяко отношение и най-вече по отношение на определянето им, назоваването им и въвеждането им в отношение реалност-нереалност или по-точно съществуване-несъществуване. Във своята относителност и в непрекъсната си каузална връзка нещата се пораждат едно друго, или изчезват само в отношение по между си. Така, че самият проблем какво съществува и какво не съществува не е актуален в будисткия анализ. В този смисъл не може да се каже, че Аз като някаква неизменна същност съществува в будизма, но не може и да се отрече съществуването на конкретния ”носител на бремето”. В будизма абсолютите и крайностите са забранени, така както се избягват крайностите във възприятие, поведение, действие и мислене в Средния път към освобождението от страданието. За това и краен и окончателен обяснителен модел на света не би могъл да се открие в будисткото учение независимо от гледната точка на прочита. Самата нирвана, която е цел и смисъл на цялото учение е неопределена и състоянието, в което се намира просветления също е отвъд понятията и думите:

””Но къде, о, Гаутама, се преражда монахът, чийто дух е така освободен?” ”Прераждане, Ватса не е подходящата дума.” ”Значи, той, о, Гаутама, не се преражда?” ”Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.” ”Значи, той, о, Гаутама, се преражда и не се преражда?” ”Прераждане и непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.” ”Значи, о, Гаутама, той нито се преражда, нито не се преражда?” ”Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.” ….по-нататък в Сутра за Ватсагора и огъня Гаутама изяснява отдалечеността на същината на просветлението от представите и понятията, с които Ватсагора се опитва да си го обясни ”…По същия начин, Ватса, са премахнати, изкоренени подобно изтръгнато от земята палмово дърво, унищожени и не подлежат на възникване в бъдеще телесността, усещането, съзнанието, нагласите и познанието, чрез които бихме определили Съвършения, ако пожелаем да го определим. Свободен от всякакво схващане, като телесност, усещане, съзнание, нагласи и познание, Съвършения, Ватса, е дълбок, неизмерим и трудно достижим като морето. Възникване не е подходящата дума, невъзникване не е подходящата дума, възникване и невъзникване не е подходящата дума, нито възникване, нито невъзникване не е подходящата дума.”

В учението на Гаутама Буда няма определения, категориални схеми и системи, които да обединяват битието и да го затварят в логическа рамка, понятна на рационалния ум и универсална като универсалния човешки разум. За разлика от Източната традиция, въпреки стремежа си към яснота и обективна и окончателна истина европейския модел на обяснение на света винаги го разпределя, класифицира, разчленява в противоположностти, които изкуствено съединява в абсолютни, абстрактни и крайни понятия. Въпросите за това кое съществува и кое не съществува, кое съществува и не съществува едновременно, кое нито съществува нито несъществува и какво е това, което съществува и още повече как така и защо съществува, в европейската традиция са двигател на философската и научна мисъл и на цялата Западна култура.

На базата на изложените дотук тенденции отличаващи философията на будизма и въведените вече специфични понятия може да се забележи, че съзнанието е един от основните проблеми, които учението обсъжда. Интересното и важното е че при това обсъждане се избягват крайните и окончателни твърдения, съзнанието се освобождава от рамките на езиковата тромавост и същото се отнася и до света. Граничността или по-скоро ограничеността на обектите и разделението им, броенето, разчленяването и обобщаването, което непрекъснато осъществява всеки човек, за да разбере света в будизма се счита за погрешно схващане на света. За това в будизма наистина има две нива на съзнание – това са съзнанието, което се опитва да разбере света бидейки отделно от него – индивидуалното съзнание, и съзнанието, което протича и се променя така както протичат и се променят всички обекти в един непрекъснат поток, в който брънките не могат да се отличат самостоятелно (като отделни природи) – реалното съзнание.

Не може да се твърди, че в будизма съществува реален Аз като някакъв колективен или Вселенски божествен Аз. Такова твърдение е също толкова противоречиво с будистката концепция колкото и съществуването на индивидуалния Аз. За това Онова, което в школата на Йогачара и в направленията на Махаяна наричат Чист ум не притежава атрибутите на божествеността, нито на някакакъв абсолютен Аз. Нито е всеобщодостъпен колективен Вселенски разум, както много често го тълкуват в популярните европейски издания или анализи за будизма. Но на равнището индивидуален и реален Аз обсъждани тук – чистия Ум е еквивалент на реалността. Той може да се определи като възприемаща вълна, която осъзнава своята неотделност от безкрайността (като безкрайността е нещо невъзприемаемо и съответно не подлагащо се на категоризиране в езика и дори назована като безкрайност тя вече е ограничена в някаква рамка) – така всъщност се оказва, че единично и общо няма, тъй като цялото и частите се губят и съзнанието се разширява дотам докъдето му е възможно..., така и погрешната представа за пространство, време, аз и мое – близо и далече всъщност отпада и се премахват основните причина за страданието – петте групи на привързването – скандхи. Не би могло да се твърди, че реалното съзнание е някакво споделено от всеки индивид колективно знание. То не е Аз в смисъла, който се влага в думата за Аз – но не е аз не защото в него липсва уникалност, не защото е универсален Аз – защото за такъв в контекста на будизма не може да се говори, а е съзнание без ”съ-знание” за отделност а това е основната отличителна характеристика на Аза – да се отграничава от другото. Вече стана ясно, че в духа на будистката онтология не само, че едно нещо не може да бъде разглеждано само по себе си отделно от друго нещо но и не може да бъде разгледано просто като причина или просто като следствие защото в каузалната верига едно нещо в нито един момент не е същото каквото е било в предходния. На базата на непрекъсната изменчивост на реалността, непрекъснатата динамика и дифузия на дхармите в причинно-следствения поток от събития през съзнанието, то не може да бъде постоянно. Йлюзията за постоянност идва от погрешната представа за отделност, когато посредством било то ментални усилия, било то специални медитавни техники, се премахне тази погрешна представа би трябвало съзнанието съответно за се раздели и с илюзорното представа за постоянство. Личността се разпада, но това не означава че се разпада съществото носител на личността или неговата съзнтелност, воля или активност. Онези обусловени от дългото пребиваване в една нагласа за отделност, аспекти на съзнанието не само вече осъзнато са нефункционални, още повече – би се оказало, че самото им съществуване е било илюзия. Така че за да е способно едно съзнание да възприеме реалността, а не породената от погрешната представа дълбока йлюзия на потъналия в страдание свят на самсара, то трябва да престане да разглежда себе си отделно от реалността. Така едновременно отпадат илюзията за отделност, за постоянност, за притежание, за отхвърляне, за начало и край, както и за липсата им.. Подобно състояние може да бъде– съзерцаване на реалността през пустотата (шуня).

За това и реалното съзнание е празно – дотолкова че да е възможно да обхване всичко – цялата реалност...възприемайки я като неотделна от себе си. В света няма нищо цялостно, но и отделно също няма - съществуващото състояние не можа да се опише с крайните думи, с които разполага езика. За това и съзнанието уловено в илюзията на крайностите зададени му от нагласата да мисли ограничено в противоположностите на езика не може да се освободи от илюзията за отделност и непрекъснато общувайки с подобни на него объркани същества Азът потъва в страдание, причинява страдание и съответно понася страдание.

Какво означава съзнанието да възприема реалността през пустотата? Това е на първо място отчитане на зависимостите на нещата едни от други, като причини и следствия. Следователно „Аз” трябва да осъзнае своите причини – да вникне в своя „зависим произход”. След това трябва да се съобразят действията – минали, настоящи и бъдещи с техните следствия, защото всяко действие причинява верига от събития – така Азът осъзнава едновременно колко е зависим от това, което счита за вън от себе си (зависим толкова пряко както следствие от причина) и колко много събития вън от него са зависими от действието му (пак пряко като следствие от причина).

За непросветления ум съществуването е разделено винаги на двойки понятия – тезис-антитезис, Аз-неАз, раждане-смърт. Така възприети формите на съществуване не са истинската природа на света, това е човешка мисловна конструкция и ума, който търси множествености не успява да отличи тези конструкции от действителността. Така светът, в който пребивават непросветлените умове в будизма не е онова, което е в своята същност, тъй като се явява такъв какъвто е конструиран от хората, в тяхното невежество и различаване на нещата. Така реалността убягва на съзнанието, натрупват се погрешни възгледи и съзнанието потъва в сложната плетеница от объркани и неверни съждения. Така според будизма, Абсолютното или по-добре да бъде казано реалното е блокирано и неспособно да изяви себе си в съществото – то е натрупало бреме, което бреме трябва да бъде снето.

Реалното съзнание е „забулено”, „опетнено”, заблудено, подтиснато от тенденцията на различието и противоположностите, в които го увлича индивидуалният Аз. Независимо от това то е реалността и винаги присъства сякаш я структурира под тази плетеница от „опетнявания” без да бъде „опетнено”, защото е по средата на опетнено и неопетнено:

„”О, да, Възвишени, така е…Поради вярата в Аза и поради чувтвото за „мое” съществата странствуват в кръговрата на съществуванията” Възвишеният казал:”По този начин следователно се стига до представата за омърсяването на съществата. Ако човек допусне съществуването на съществата и се привързва към тях, то от това се поражда омърсяването, и все пак никой не се омърсява. Ако напротив, Субхути, човек не допусне съществуването на нищо и не се привързва към нищо, тогава не се стига до вярата в Аз и чувството за „мое”. По този начин, Субхути се стига до представата за пречистването на съществата. Ако човек не допуска съществуването на съществата и не се привързва към тях, то от това се поражда пречистването, и все пак при него никой не се пречиства. Един бодхисаттва, Субхути, едно велико същество, което живее така, живее в съвършенството на мъдростта. По този начин, Субхути, въпреки че всички дхарми са откъснати и всички дхармзи са празни, се стига до представата са омърсяването и пречистването на съществата.” Следователно отвъд обозначаването (например вярването или допускането на съществата), което е един вид ограничаване трябва да се търси обектът на реалното съзнание и съответно самото реално съзнание. Едно от направленията на будизма – Дзен будизма (съответно за Япония Чан ) открива реалността в парадокса на сблъскването на противоположностите. Освен концентрацията, вглъбяването и медитацията и следването на принципите на Средният път в Дзен има и друг метод за постигане на реалността – чрез размисъл върху противоречиви притчи-загатки, наречени коани, в които именно в точката, където се открива парадокса съществува сякаш стрелка указваща пътя към реалността. Изследването ще приложи няколко примера:

„Монах запитал учителя Джошу: ”Кучето също ли притежава природата на Буда или не?”

Джошу казал своята прочута загадка-коан: ”Пустота!"”

„Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.

— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?”

„При Учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал

той. — Не може да поеме повече.

—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?”

„Кьоген давал на учениците си следната задача:

— Дзен — тоба е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: ”Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?”

В приложените по-горе примери съзнанието се сблъсква с абсурдността на някои от противоречията, в които само попада стараейки се да разбере света на базата на различията. За това би могло да се твърди, че реалното съзнание би трябвало да е съзнание и отнесеност към света, което пребивава едновременно в самсара и нирвана – т.е. осъзнава, че въвлечения в крайности и противоречия (които се съдържат в самия език, в социума във взаимодействието с другите) свят който се разкрива пред него не подлежи на подреждане и въпреки това е подреден в умовете. Че няма как да се назове без да му се отнеме от „степента на реалност” и не е възможно да се взаймодейства с хората без условностите на езика, но въпреки това от тези условности е възможно освобождение.

„Веднъж край езеро до планината Гридхакута Буда се готвел да произнесе проповед пред своите последователи, които се събирали около него, за да го слушат. Докато ги изчаквал да се настанят, Блажения забелязал в мътната вода един великолепен разцъфнал лотус. Той извадил цветето от водата - цветът заедно с дългото стебло и корените. След това го вдигнал високо, така че всеки ученик да можел да го види. Стоял така дълго, държейки цветето, загледан в лицата на хората пред него. Изведнъж неговият ученик Махакашяпа се усмихнал... Бил разбрал.”

Какво може да се разбере от един жест? Да се разбере онова, което в нито един сложен анализ не може да бъде разбрано така добре. Да се разбере непосредствено реалността – без предварителна нагласа, представа, идея за това което се случва, защото то вече не е същото и тази предварителна нагласа или идея не е актуална.

Истината не се изговаря, тя се постига в действието, в следването на правилния среден път. Да се освободиш не значи да кажеш ”Аз се освободих!”, а да се откъснеш от привързаността си към нещата, даже от освобождението, така както е откъснато цветето. Откъснато цветето е отвъд кръговрата на живота -–то няма да бъде опрашено, да узраее, да даде плод и семе, а така и още безкраен поток от цветя. Така трябва да се прекъсне потока на самсара, така се постига ниравана – отвъд раждане, смърт, жажда и страдание. Жеста е красноречив – ”Ето един лотус!” – тук е реалността, пред очите на виждащия.Но вероятно тук се съдържа и много по-дълбок смисъл – откъснатото цвете е празно, то е сякаш нагледно отвъд каузалната верига. То вече не е цвете(защото сякаш е отвъд отношението си със света – няма да роди и т.н.), а е само празно име: ”цвете” и празна форма. Но дори привидно това да е така, смисълът още повече се задълбочава – цветето все още е в отношение със света, но отношение различно като равнище от другото (когато не е било откъснато), то е слято със света – ще се разпадне защото е мъртво цвете ( мъртъв и цвете са празни думи), но нито една прашинка от него (атом, електрон, дхарма) не ще изчезне, а ще се трансформира в потока на реалността без да е задължително някога то да бъде същото. Така не изчезва и Просветления, а се слива със света и вече не е отделно от него като Аз и свят, а е света, безкрайността, Вселената – може да ги обхване защото е празен от ограничението на противоречието и различието. Цветето в ръцете на Гаутама не е просто само символ на същината на учението, то е важно, толкова колкото е важен целия свят, учението, просветления Буда – в каузалната верига няма йерархия по отношение на значението на отделните брънки, дори едно откъснато цвете има своето важно значение и отношение в нея.

Махакашяпа вижда цветето, а не търси в ума си ”празни” понятия. Цветето, Гаутама, последователите на учението – света в цялата му относителност е пред очите на Махакашяпа. Той вече е просветлен защото е осъзнал празнотата – за това най- вероятно се и усмихва. Ума му е празен – света може да влезе в него в цялата се ниподправена реалност, да се слее с него. Той няма Аз, Махакашяпа е цветето, което знае, че никога нещо няма да изчезне напълно, а само ще се трансформира, Махакашяпа е света, в цялата му безкрайна относителност, динамика и релативност без да е Аз и света. Той не мисли с думи, а живее отвъд страданието и мисленето. Той се усмихва може би, защото знае (и не само знае, а е), че света, който познава себе си е цвете, Буда, мравка, Махакашяпа, но само отвъд тези имена и разграничения не страда. Страдат цветето, Буда, мравката, Махакашяпа, които не знаят, че не са цвете, Буда и т.н., а са света който познава себе си..

Автор аз, източници - Фрауварнер, плюс будистките сутри. Сега виждаш ли разликата между твоите текстове и моя начин на изследване. Аз се абстрахирам от християнството, когато изследвам будизма.

Това ми е фрагмент от дипломната работа, която аз достойно защитих.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Тонка държа да ми постнеш библиографските данни на източника ти, т.е. автор, заглавие, дата на издаване, издателство и прочие. Когато човек поства информация споделя източника си. Защото източникът ти хъмм самия той не знае какво точно е будизма. Когато се цитира източник той или трябва да е пряк(т.е. да е будистки) или да е авторитетен. За авторитетен източник по проблемите на будизма се считат само много малко книги преведени на български! Другите са от типа на Мулдашев и Блаватска или пък дават обща незадълбочена и изкривена информация.

Хехее, нови условия се поставят вече - да, ама няма такива за участие в този форум. Щото ако имаше - знаеш ли колко теми трябваше да изчезнат - включително и твоята за водата и промяната й под въздействието на ПОЗИТИВНИТЕ мисли :biggrin: Плюс това много от учените - професори, академици, доценти и пр. научни степени си позволяват да пишат и свободни съчинения /като забравят да споменат, че научната им степен не е дадена за такива ...хм...разработки и че в научните среди се определят като псевдонаука, но пък титлата ги прави продаваеми :bigwink: / И СЕ ПОДПИСВАТ С НАУЧНАТА СИ ТИТЛА. ЕТо и Ернстчо Мулдашев /само той ли? ами Камю, Палюшев.../ - подозирам, че наистина може да е професор /мисля беше научната му степен??/ - офталмолог, но книжлето дето се пуска /с ИНАЧЕ ЦЯЛАТА МУ БИОГРАФИЯ - "ОТ КЪДЕ СМЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ?"-по спомен, но в тоя контекст/ на пазара ЕДВА ЛИ Е ПРИЕТО В СРЕДИТЕ НА ОФТАЛМОЛОЗИТЕ /въобще в научните среди/ КАТО НАУЧНО - самия факт, че се купува от средностатистическия читател подсказва това. Кой ще седне да ти чете научен труд от офталмологията?Но титлата е камуфлажа и какво като няма връзка едното с другото - пък щом има в нея "и зрелища" пазара е негов.

Би трябвало да спазиш същото условие и ти в темата за "Транмутациите". Аз в темата "Евол.теория" отдавна го направих - изненадах народа, които така авторитетно наричаше моите източници "негработни писания", а пък те биологически източници. :biggrin: Е, малко за сега ще подскажа - учебниче по учебна дисциплина по специалност от СУ "Св.Кл.Охирдски". Пък автора е преподавател бил /мисля, че е починал - ще проверя!/.

И какво тук ТИ разбираш под "авторитетен"? :smokeing:

Share this post


Link to post
Share on other sites

давам ти пример как се може да се анализира един будистки текст и то своя личен. Дадох го защото ми беше по-лесно да го копи пейстна отколкото да го пиша наново. Но той първо трябва да се прочете- будисткия текст.А източникът ти е някой долнопробен линк към мистичен сайт нали познах? Фрауварнер е авторитет в изследването на будизам и освен това е важно че преводите в неговата антология са сравнително автентични. Аз не съм авторитет - просто няма смисъл да пиша едно и също, след като вече съм го написалаи го имам в електронен вид. И поемам отговорността за написаното както и вероятната критика. За източниците ти във връзка с ЕТ. Така де - починал бил, остаряло знание - не е добре да се цитира неактуална информация.Научните списания бълват достоверна информация подкрепена с данни от експерименти и изследвания а ти цитираш за да се аргументираш стар учебник. Ама бива ли така? Или пък непотвърдена информация. Та ти казах - така както всяко мое изказване е подплътено с будистки текст, така трябва и да е твоето. Мисля, че Христос няма да ти се разсърди ако прочетеш една две будистки сутри и се отучиш да се учиш от християнизирани и мистифицирани сайтове и стари книжлета. Та какво ще кажеш? Не съм ли права в разсъжденията си? Ти ли по-добре познаваш будизма или аз - разполагам с всички книжки за будизъм преведени на български - и тенденциозните и нетенденциозните. Най-важното е прочела съм източникът, а не информация 19082408798537 ръка. Ако искаш да призная, че за да схванеш християнството трябва да прочетеш библията, то за да схванеш какво е будизма трябва да прочетеш всичките му сутри. Тогава ще можеш да се изправиш в достоен спор пред мен. Също както и за еволционната теория - човек не може да критикува нещо, което не познава. А ти го правиш много често, което е некоректно и всъщност то е популизъм а не моите постове.

Последен път - последен апел към теб - седни някой свободен ден,след седмица, месец - дори час един отдели и прочети нещо повечко по въпросите които обсъждаш тук. Защото не е добре да се излагаш така, макар и скрита зад никнейм и без самоличност. Първо нищо не постигаш. Второ размиваш дискусиите - на всички им се налага да ти обясняват всеобщодостъпни факти все едно падаш от Луната по всички въпроси. За това е редно да спреш да се ровиш безцелно в Интернет когато някой ти опонира, а да потърсиш свястна литература за да има поне малка надежда постовете ти да станат съществени а мненията аргументирани.

Толкова от мен - аз съм авторитетен източник да - поне в сравнение с автора на твоя източник, който очевидно не само че не е чел пряко будизъм, но и книгата за будизъм която е чел не я е дочел и доразбрал...така става опорочаването на информацията в съвременния свят - на принципа на разваления телефон. А заблудени потребители като тебе се оказват накрая в положението на незнаещи, независимо че са чели, челии...книжки, постове, статии. Няма точна рецепта как да се спасим от жълтата информация особено в нета. Обикновено онова, което не се признава за източник в университета и сответната научна общност е нечия фантасмагория и свободно съчинение с повече литературна отколкото научна стойност. А колкото до учебниците - те не стават за цитиране(никъде в академичните среди не се позовават на учебници-учебниците имат друга цел, тя е да дават най-общата информация по проблема, възможно най-разбираемо, обикновено учебниците са позовават на други автори), всяка образователна система ползва учебници и понякога авторите правят грешки - особено в миналото.

Да се пише без да се провери дали написаното е вярно е много често срещано явление сред мистиците. Те разчитат на други похвати, като психологическото влияние върху аудиторията и фалшиви заключения, в която основната базова предпоставка е с неуточнена стойност - дали е вярна или не изобщо не се споменава. За това във форум който се нарича БГнаука, да си говорим врели некипели не върви. За това побързай с източника ти. Защо да изчезне темата за водата - аз съм постнала книгата, с автора и заглавието в целия й размер. Тя е източник, публикувана с авторско право и т.н. Т.е. нейният автор е поел отговорност за твърденията си пред целия свят. Докато не постнеш своя източник ти ще носиш отговорност за написаното от теб.Също както аз съм я поела аз там където се изказвам без да цитирам.

Имам чувството че единствената ти цел е да привличаш внимание върху себе си с изказванията си, което за мен е безсмислено - да се включиш неподготвен в дискусия само за да покажеш нещо, което не си убеден че можеш да докажеш е безсмислено. За това се стегни и се настрой сериозно. Виждам, че говориш за Камю като за неавторитет? А защо? Той е останал в историята със своята работа също както Исус. И двамата са споделили своето виждане за света.

Ние тука във форума чакаме, чакаме ти да споделиш своето и аз лично се питам ти изобщо имаш ли такова или само си търсиш някоя тема, в която да застанеш в опозиция (защото си прочела в някое сайтче по въпроса). Та направи усилие, обясни ни! Как така се оказа че за теб еволюционната теория не е научна а християнството уникално, пък будизмът бил отказ от живота? През каква миниатюрничка призмичка гледаш света, колко е микроскопичен кръгозорът ти и кои точно знания и убеждения са причина за такава гледна точка? Пусни тема в разни и изкажи поне една ясна позиция по някой въпрос.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, малко за сега ще подскажа - учебниче по учебна дисциплина по специалност от СУ "Св.Кл.Охирдски". Пък автора е преподавател бил /мисля, че е починал - ще проверя!/.

Подсказката беше за източника ми на инфо за будизма. Не съм акцентирала явно достатъчно. Не виждам никаква зависимост от това, че е починал и давността на информацията. То тази зависимост е като примера ми за вредата от краставицата в темата за ЕТ :biggrin:

Хехе, значи авторитетният източник си ти, а? Да бе - аз съм пък ядрен физик. "Нищо ново под..." във форумите.

Хайде стига смешки - няма такова животно като "отговорност пред целия свят" за издаването на някакво си псевдонаучно книжле. Пазара е пълен и отговорността е ЛИЧНА - или четеш, щото ти се харесва или търсиш обективна, научна информация.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добре де защо ние да ти отговаряме на въпросите, в които няма никаква конструктивност а ти не можеш да отговориш на нито един конкретен въпрос - отговори просто и ясно на поне един въпрос - ОТКЪДЕ ЧЕРПИШ ДАННИ ЗА БУДИЗМА.

Разбрахме че не е от сутрите.

Не е от университетски източник.

Тогава отговори с няколко прости думи - откъде копи пейстна онова по-горното, с което се опита да ми докажеш че аз видиш ли не разбирам от будизъм а ти видиш ли си проникнала и в най-дълбоките му подробности и ти е кристално ясна цялата му концепция. Или те притесни фактът че се считам за авторитет в сравнение с онзи, който ти е пробутал тези данни! Считам се защото мога съвсем лично и без да крия нищо от своите знания и убеждения да защитя своя анализ на будизма като коректен спрямо учението, а не като произволно тълкуване!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Добре де защо ние да ти отговаряме на въпросите, в които няма никаква конструктивност а ти не можеш да отговориш на нито един конкретен въпрос - отговори просто и ясно на поне един въпрос - ОТКЪДЕ ЧЕРПИШ ДАННИ ЗА БУДИЗМА.

Разбрахме че не е от сутрите.

Не е от университетски източник.

Тогава отговори с няколко прости думи - откъде копи пейстна онова по-горното, с което се опита да ми докажеш че аз видиш ли не разбирам от будизъм а ти видиш ли си проникнала и в най-дълбоките му подробности и ти е кристално ясна цялата му концепция. Или те притесни фактът че се считам за авторитет в сравнение с онзи, който ти е пробутал тези данни! Считам се защото мога съвсем лично и без да крия нищо от своите знания и убеждения да защитя своя анализ на будизма като коректен спрямо учението, а не като произволно тълкуване!

Я пак прочети дали е университетски или не източника ми. Сега предполагам, че вече и университетските няма да са авторитетни, нали? :bigwink:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абе човек, в СУ има трима преподаватели, които водят дисциплини по Източна философия, а преди тях не е имало такъв предмет - и тримата съм убедена, че не са написали това. Преди тях е вероятно някой преподавател по научен комунизъм да се е опитвал после да преподава нещо друго - едва ли би се получило лесно. Принципно и тримата са живи и здрави - не е добре да се говори за някой от авторите като за умрял ако не си сигурна !

Би могъл да е учебника по Етика на Кирил Нешев, също и този История на Европейската етика пак на Нешев (но в последния Буда не знам как се вмества макар, че го има - нъл се сещаш нали нямало влияние върху европейската етика на будизма) - Нешев си е жив и здрав а изследванията му върху будизма не са му основното занимание - личи си че е извадено от контекста, защото Нешев преподава будизма на лекции с голямо въодушевление - очарован от принципа за състрадание, по-голямо от ентусиазма при християнството. Така или иначе от "учебниците по дисциплина" може да е само по една от следните - История на философията, Етика, Онтология, Философия на науката, Логика, Естестика, Антропология или някой от производните им спецдисциплини!

Иначе ако си извадила архаичен учебник от преди 15-20 години - как можеш да си убедена във валидността му, когато тогава не е имало и една будистка сутра преведена на български език а източната философия не се е преподавала специализирано в университета! Но толкова ли не можеш да постнеш библиографията на учебника? От кога е, от кого е и защо го считаш за крайната истина по въпроса? Между другото толкова неясно се изказваш (като все нали цитираш учебници) че не ми стана ясно дали става дума за умрелия професор по биология за ЕТ или друг умрял професор по философия. Айде сега направи усилие отвори на първата страница след корицата и препиши Заглавие, автор, дата, година, издателство! После ще ти обясня ЗАЩО често във философските среди пустотата се сравнява с нищото, то това го правят само преподаватели, които НЕ са специалисти по Източна философия!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Абе човек, в СУ има трима преподаватели, които водят дисциплини по Източна философия, а преди тях не е имало такъв предмет - и тримата съм убедена, че не са написали това. Преди тях е вероятно някой преподавател по научен комунизъм да се е опитвал после да преподава нещо друго - едва ли би се получило лесно. Принципно и тримата са живи и здрави - не е добре да се говори за някой от авторите като за умрял ако не си сигурна !

Би могъл да е учебника по Етика на Кирил Нешев, също и този История на Европейската етика пак на Нешев (но в последния Буда не знам как се вмества макар, че го има - нъл се сещаш нали нямало влияние върху европейската етика на будизма) - Нешев си е жив и здрав а изследванията му върху будизма не са му основното занимание - личи си че е извадено от контекста, защото Нешев преподава будизма на лекции с голямо въодушевление - очарован от принципа за състрадание, по-голямо от ентусиазма при християнството. Така или иначе от "учебниците по дисциплина" може да е само по една от следните - История на философията, Етика, Онтология, Философия на науката, Логика, Естестика, Антропология или някой от производните им спецдисциплини!

Иначе ако си извадила архаичен учебник от преди 15-20 години - как можеш да си убедена във валидността му, когато тогава не е имало и една будистка сутра преведена на български език а източната философия не се е преподавала специализирано в университета! Но толкова ли не можеш да постнеш библиографията на учебника? От кога е, от кого е и защо го считаш за крайната истина по въпроса? Между другото толкова неясно се изказваш (като все нали цитираш учебници) че не ми стана ясно дали става дума за умрелия професор по биология за ЕТ или друг умрял професор по философия. Айде сега направи усилие отвори на първата страница след корицата и препиши Заглавие, автор, дата, година, издателство! После ще ти обясня ЗАЩО често във философските среди пустотата се сравнява с нищото, то това го правят само преподаватели, които НЕ са специалисти по Източна философия!

Анахрония, видях случайно, че си модератор в форум "Сатанизъм" и сега чак разбрах защо е това отношение към мен като християнка и към християнството по принцип. Виждам обаче, че вече можем да разговаряме и нормално - радвам се.

Библиография няма да ти публикувам /защо пък такива условия - я и ти го направи в тема "Трансмутации"!/ - освен учебника от СУ, ползвам и един годишник-издание също Соф.университет, ползвам и един учебник-помагало за средните училища /за учителите/ удобрено от МОНТ, ползвам и ...хм /сега съм на работа и не мога да видя точно името/.. две книги -удобрени помагала от МОНТ за борба със сектите /едното даже мисля го споманах и в темата за "Религиите и сектите в Б-я"/- те съдържат доста подробна инфо за основните рвелигии. В едното помагало са поместени /доста дебела книжка/ всички резултати по един проект на МОНТ приложен в училищата във Варна: от материала, преподаван в часа на класа /инфо за всички по-големи религ.системи и секти; начина на преподаване:беседа, лекция, игра...., резултати от проведеното обучение: знания, нагласи, есета...;обобщения../.

Така че по-авторитетни източници от това няма - все пак се ползват специалисти в съответната научна област, за да се напише в учебник и то в разлини учебници, пособия, годишник.... Информацията, която съм ти дала за будизма естествено е за първоначалното му вероучение, организация и пр. Знаеш повода беше дали в християнството има нещо заимствано от будизма - та естествено е да поместя инфо за будизма от първите векове, за да направиш съпоставка - ВИЖДАШ, ЧЕ ИМА КОРЕННИ РАЗЛИЧИЯ В ОСНОВНИТЕ ДОКТРИНИ, мироглед... - все пак нека се доверим на тези специалисти, които правят и това съпоставяне в трудовете си: всички те правят извода, че няма никаква взаимност във вероучение, мироглед.. между будизма и християнството. Но знаем, че будизма т.е. неговите основни писания се допълват във времето от всеки нов Христос /т.е. нарече миров учител, пророк, гуру.../ и е нормално да се повлияят от християнските идеи /още повече, че те приемат Иисус като миров учител..../. По-късно във вековете и днес има толкова много разклонения и вече с други имена и с толкова променено вероучение в сравнение с времето, когато започва отделянето..... И това е нещо естествено за източните учения И НИКОЙ НЕ ТВЪРДИ, ЧЕ ТОВА Е НЕДОСТАТЪК - будизма възприема и включва в системата си и местните вярвания в районите, където прониква и понякога постепенно различията стават толкова големи, че вече се говори за нов клон в будизма.

За християнството, такова, каквото го изповядват и тълкуват православни, католици и протестанти /основните клонове на протестантизма!/ не се приемат такива заемки, освен в тези вероучения, които точно за това са наречени "ереси", "секти"..., за да се направи разграничаване, запазване на чистотата на хр.вероучение. Факт е че в Евангелията дори се споменава с негативното отношение към такива секти, които си позволяват именно такова компилиране между хр.идеи и източни религ. идеи - дори там е застъпен принципа писанието да не се променя нито на една йота. Само в сектите и ересите на христ.основа може да се наблюдава такава трансмутация. Ако тя беше свойствена на основните клонове на християнската религия, то те нямаше да се разграничават от компилаторите. Ти дори сама спомена някъде във форума, че монасите, които четат такава литература били наказвани -е, сега няма да влизам в спор дали е така или не, но ЕТО ЧЕ ТИ САМА даде аргумент в защита на моето твърдение, че трансмутации от страна на източ.учения към християнството няма. От езическата философия също, защото понятията в хр.философия да са същите, но смисъла вложен в тях, съдържанието им е ново, оригинално - например понятието "жертва" - дали пък е просто заимствано /по принцип говорим/, ако съдържанието,което се влага е различно?! Същото е и със символите.

Нали не смяташ, че съм направила обобщение с цитирания материал и съм изчерпала информацията - беше ни нужна само тази от началото, от появата на будизма /за тема "Трансмутации/. За по-късните разклонения ще пиша допълнително, когато имам време затова. ..

Share this post


Link to post
Share on other sites

какво е това МОНТ? Аз знам само, че Министерството на образованието и науката одобрява учебниците на настоящите ученици и студенти - това МОНТ от какво идва, Министерство на Обърканите Науканепогледнали Теолози(ааа може би от Министерство на образованието науката и технологиите ...но то вече не се казва така? Значи ако МОНТ е "у"добрило, то дали МОН през 2007 би "о"добрил). Явно си имала пред вид Министерството на образованието и науката. Пише се одобрение не удобрение. Тебе май образованието и науката са те подминали, когато си била ученичка в час по български език и литература. Но не няма да се захващам за това - ти ъъ май не схващаш разликата между опростена информация за ученици и академично изследване?

беседа, лекция, игра...., резултати от проведеното обучение: знания, нагласи, есета...;обобщения../
да де да де ! Това е написано във всяка дидактика. А нищо не пречи на МОН да одобри нещо "общо" за будизма - нали те децата няма да се занимават с будизъм, а книгата не държи да ги запознава с философията на будизма а най-общо с религиозните практики на Махаяна-никой общ справочник не може да се сравнява с научноизследователски текстове.

Така че по-авторитетни източници от това няма
-това кой те излъга? Годишника на СУ от коя година е? А статиите специално за будизма кой ги е писал. А следващия годишник? А по следващия? А програмите и литературата представена на студентите в специалността Източна философия, погледнала ли си ги. А имаш ли представа какви са критериите за одобряване на учебник?А сега преподава ли се по онзи по-горния учебник, чиито автор бил починал? И не ми казвай, че в годишника на СУ го пише онова по-горното!

Тонка защо на толкова години на колкото си се учиш от учебници за деца и учители - да не си учителка - ако си горките ти ученици, ти есетата у-добряваш ли им ги? Или си четете евангелието и после викате алилуя? Децата отиват в университети един ден и знанието от училище им се допълва много - това, което са учили в училище за будизма (две-три думи) в час по антисектантство и в час по философия после би ще се превърне в авторитетно научно знание само ако посещават специалности философия, културология, история на религиите и прочие такива специализирани дисциплини. Обобщеното знание дава най-обща представа и често е много субективно, учебниците се пишат така, че да запознаят децата с най-общи познания а не да ги правят будолози. Сега от МОН е одобрен учебника по философия на проф. Сергей Герджиков, има и онлайн вариант ако си купиш карта - попогледни го, той МНОГО добре представя будизма. Ама именно защото авторът е прекарал доста време да изучава източната философия НАУЧНО и не си е позволил да пише и преписва от стар справочник по история на религиите. За това има много по-обзорен и задълбочен поглед върху нея, който той предава на учениците в учебника. Защо не погледнеш най-новия учебник по философия за 11 клас??.. Наистина! Проект за борба със сектите - хихихи някой е изкарал доста пари с този проект а видиш ли учениците определено не са ангажирани, защото обикновено учителките претупват работата. А за да бъде одобрен едва ли е имало изискване автора да е специалист по будизъм - най-общите данни за будизма са били достатъчно, но те не винаги отговарят на действителността.

ползвам и един учебник-помагало за средните училища /за учителите/
да никъде в учебната програма няма задълбочено изучаване на будизъм, то не е нужно на учениците - а очевидно одобрения вариант не го е писал някой който го интересува дали е прав или не - помества най-общи данни - нали знам как някои хора пишат помагала-в помагалата е важна методиката, а информацията я има в учебната ПРОГРАМА-естествено че никое помагало за средно училище не може да е по-авторитетно от университетско такова. Факт е, че малко хора в България изучават специализирано и коректно будизъм и то като философия а не като религия. Авторитетен източник по будизъм трябва да е посветен на БУДИЗМА. Я дай годишника? Виж там може да има нещо по-интересно за науката. Там философи изказват мнения и се позовават на източници, обикновено в годишника могат да се срещнат много интересни статии. Стига да е годишника на Философски факултет или Исторически факултет. Не този на педагогически - там специалисти по будизъм няма, има педагози и методисти!

Информацията, която съм ти дала за будизма естествено е за първоначалното му вероучение, организация и пр.
е тогава защо не си направи труда да сравниш написаното в годишника, учебника и друго обобщително съчинение за преподаване с една будистка сутра? Т.е. с източника?Няма вероучение в будизма. Няма вяра в будизма. И това ако не е споменато в учебника значи той е некоректен. Или ти не си доразбрала целия контекст. Пък и сама го каза - будизмът не е точно религия. А философите, които се занимават с него нищо не им пречи да са християни и пак да са обективни! На теб защо ти пречи? В трансмутациите споменавам, че нямам източник, че става дума за предположение и си разсъждавам лично АЗ. За това пък където и да поствам данни от другаде споменавам от къде са. Твоите очевидно са пределно стари. За това не искаш да ги представиш източника. Докато не представиш библиографските данни няма да има източник. Какво пазиш си ги само за себе си? За да не можеш да намерим данните??

Още нещо - защо четеш информация за борба със сектите и същевременно имаш поведение на сектант или религиозен фундаменталист - отричаш всяка информация, която противоречи на твоите източници,най-авторитетния от които за теб съм убедена че е Евангелието. Остави на хората, на учениците дори вратичка да се запознаят с будизма обзорно ако пожелаят! Та значи бил повлиял на сектите на християнството - а самото християнство е неповлияно от нищо?? Прехвърли се в трансмутации и ни обучи как е възникнало християнството тогава - ще ти бъдем ученици! Да отричаш влияние от вън в християнството е БЕЗУМСТВО - то никога не е било затворена система!

И още повече - научи се да мислиш!

За форума сатанизъм - там модерирам форум Будизъм и обикновено съм единствения защитник на християните по темите но умерено естествено, тъй като не съм ангажирана с никаква религиозност. Аз съм почитател на елфите, не знам дали знаеш :smokeing:

Как от всичките ти източници за будизма няма нито един будистки. Което означава, че имаш само общи и непроверени данни.

Така значи било а - няма да ми дадеш библиография. Инат си значи. Хубаво - такова непримиримо его в един християнин.. Будиста не би отказал еххх....Защо толкова думи и енергия изхаби - просто можеше да препишеш данните? И още повече източниците ти СА МАЛКО. И не са специализирани. Освен това така и не ги видяхме..но нали били "у"добрени от МОНТ-и Пайтън :bigwink: Между другото кога ще посетиш philosophy.ru за да провериш сама достоверността на собствените си източници или ги приемаш на ВЯРА също както Евангелието?Някои ходят чак до Япония, Индия, Китай, Тибет - за да проверят. Учат езици, молят за достъп до библиотеки с будистка литература. Има цял университет по будистка философия.. МОНТ ВЕРОЯТНО Е ТВОЯТ КРИТЕРИЙ за истинност, а МОН има за цел до одобрява учебниците съобразно програмата си не да проверява дали автора на учебника не е претупал глава будизъм!Освен това каквото и да напишеш за будизма така няма да отречеш, че християнството взаимства откъдето му падне! Още нещо в будизма няма пророци. Учителите винаги преди да станат учители имат дълъг период на обучение- не се раждат научени и не се пръкват, а се раждат, обучават и след това хората на вскичкото отгоре написват своето виждане за света!

още повече, че те приемат Иисус като миров учител
естествено, защо ли? Може би намират сходства, а може би знаят за исторически факти неизвестни на християните, които си следват ДОГМАТА на църквата и не признават будизма??!! Той и Мохамед казва, че Исус бил пророк преди него :bigwink:

Основното положение в будизма не ти е ясно - пустотата! В МОНТ-и не бачкат специалисти по будизъм. Нито будисти. Това е - отсега нататък ще отричам авторитетността на Евангелието, щом ти отричаш авторитетността на будистките СУТРИ и текстове.Дай двете да хванем по един учебник от време оно и да се прехласваме по ИСТИНАТА!

и е нормално да се повлияят от християнските идеи
НАКРАЯ будистите се били повлияли---ти си наистина СЛЯПА! Мозъкът ти е промит! и ми става едновременно смешно и те съжалявам!

:head_hurts_kr: Но пък очевидно не си щастлива със своята вяра - ако тази вяра беше достатъчно силна ти нямаше да се пънеш да отричаш други идеи с такава ярост и толкова безпочвено! НЕ си мисли, че на места използваните по-сложни понятия взети от годишника или някоя друга сложна книжка (която четеш само за да откриеш някаква следа от резонанс с твоите убеждения-и ако не откриеш я захвърляш) с много страници, която четеш без разбиране и предразсъдъчно ще ме заблудят, че си правиш труда да УЗНАВАШ нови неща!

Не опорочавай едно учение каквото е будизма с СЛЕДИ от Западната култура - будизма е повлиян от МНОГО учения, далеч по древни от християнството и както казах ПО-ХУМАННИ и то от съвременна гледна точка за хуманност... Когато Изтокът е имал цивилизация и е творял мощни философски системи, развивал е науки и технологии светът, който сега споделя християнството е бил населен буквално с диваци!! А семитските племена са живеели в сянката на Вавилонците...Самата представа на хората на Изток от Индия за света ти е непонятна!

Share this post


Link to post
Share on other sites
...

Извинявай, надценила съм те. Гнусния път към победа на една дребна душица е да се взира в правописните грешки на опонента си. Подчертах в изказването си, че пиша от работата и не мога да се съсредоточа напълно. Аз как те поправих ДЕЛИКАТНО за това:

"фалсифираш" в темата за "еволюционната измама", нали? За мен "целта НЕ оправдава средствата", а ти ако искаш продължавай да "бачкаш" на фронта самонадценяването.

А иначе поредния блудкав постинг. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Разликата между печатна и правописна грешка е огромна - пък и фалшифицираш да бях написала нямаше да сбъркам.. Ти си сбъркала повече от веднъж! Което определено означава че не знаеш как се пише думата одобрение! :baby:

/ удобрено от МОНТ, ползвам и ...хм /сега съм на работа и не мога да видя точно името/.. две книги -удобрени помагала от МОНТ за борба със сектите /едното даже мисля го споманах и в темата за "Религиите и сектите в Б-я"/- те съдържат доста подробна инфо за основните
аз съм написала само веднъж фалсифираш ли кво е там от бързане

Какво като е блудкав? Цел аз нямам ти имаш очевидно

Някаква висша цел имаш вероятно

Аз лично съм убедена, че съм права - пък съм и убедена, че ти не си убедена в себе си - иначе нямаше да си толкова объркана :animatedwink:

А и кога ще се научиш да копи пейст само онова, което те интересува а не целия пост - това затлачва форума, бъди добра християнка и се грижи за удобството на другите! Куотето си има специални функции - те не са повтаряне на поста а фрагменти от него. Или просто те мързи? Какво казва Евангелието за ленността? Аз мога да ти кажа какво казва будизма!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Буда (буквално "пробуден", от санскрит "budh" - събуждам се, пробуждам се) - така наричат човек, който е достигнал до освобождение от Самсара.

Самсара е понятие от някои източни религии. Буквално означава "кръговрат" (санскрит). Това е веригата на ражданията и смъртта - под формата на колело, което винаги е в движение. Когато тази верига бъде прекъсната, съществото получава освобождение (мокша) и встъпва в Нирвана.

Нирвана е блажено състояние на единение с Бога. Постигането на нирвана е цел в индуизма, будизма и йога практиката. С постигането на нирвана се заличава индивидуалната личност, опрощават се всички кармични дългове и се премахва необходимостта от прераждане.

Кой е Буда?

Буда, чието лично име е било Сиддхатта Готама (на пали), Сиддхарта Гаутама (на санскрит), е живял в Северна Индия през 6 век пр.н.е. Баща му, Судходана, е бил владетел на царството на Шакиите (в днешен Непал, тогава територия, принадлежаща на Индия). Майка му е била царицата Майя. Според традициите на тогавашното време, се оженил много млад, на 16г., за една красива и предана млада принцеса на име Ясодхара. Младият принц живял в двореца си, имайки всички удобства на разположение. Но внезапно, сблъсквайки се с житейската реалност, неизбежността на смъртта и екзистензиалното страдание на хората, той решава да намери решение за изход от всемирното страдание. На 29 г., скоро след раждането на единственото му дете, Рахула, в търсене на своето решение, той напуска царството си и става аскет.

Цели шест години аскетът Гаутама бродил по долината на Ганг, срещайки прочути религиозни учители, изучавал и следвал техните системи и методи и се предавал на строги аскетични практики. Но те не го удовлетворили. Той постепенно оставил традиционните учения и техните методи и изминава своя собствен път. Оставил крайния аскетизъм и дал обет да не напусне мястото си на медитация докато не намери отговора на своите търсения, една вечер, седейки под едно дърво (оттогава познато като Бодхи или дървото Бо, „Дървото на Мъдростта") на брега на реката Неранджара при Бодхгайя (близо до Гайя в днешен Бихар), на 35 годишна възраст Гаутама постига Просветление, след което става известен като Буда, „Просветленият".

След своето Просветление, Буда произнася първата си проповедна група аскети, негови стари колеги, в Еленовия парк в град Исипатана (днешен Сарнатх), Близо до Бенарес. От този ден, за 45г., той учил всички класи от мъже и жени – царе и селяни, брамини и неприкасаеми, търговци и просяци, светци и крадци – без да прави и най-малката разлика между тях. Той не признавал различия по каста или социално положение и Пътят, който той проповядвал, бил отворен за всички хора, които са били способни да го разберат и следват.

Осемдесет годишен, Буда умира в град Кушинара (в щата Утар Прадеш в Индия).

Днес, Буда Дхарма (будизмът) е разпространена в Цейлон, Бирма, Тайланд, Камбоджа, Лаос, Виетнам, Бутан, Тибет, Китай, Япония, Монголия, Корея, Тайван, в някои части на Индия, Пакистан, Непал, Русия и намира все повече убедени последователи в Западна и Източна Европа, САЩ и Латинска Америка.

---

Будизмът - религия на страданието

Най-голям победител е този, който ударжи победа над самия себе си.

Да владееш себе си означава да владееш най-голямата империя.

Човек трябва да поддържа безстрастно отношение към битието.

Будизмът е четвъртата по броя на своите привърженици религия на света след християнството, исляма и индуизма. Създаден е в градината Лумбини на княжеството Капилавасту - Северна Индия, от Буда, чието светско име е принц Сидхартха Гаутама, роден през 563 г. пр. Хр. На 29-годишна възраст, принцът, презадоволен от разкоша в своя дом, напуснал семейството си и тръгнал по света като просещ препитанието си аскет, за да търси истината.

По онова време било честа практика мъжете да напускат домовете си и да се отдадат в служба на боговете. Така принцът опознал безкрайната мъка по света, нещо, което било абсурдно да извърши по време на живота в бащиния си дворец.

За будистите са задължителни пет неща: да не нанасят вреда на живите същества, да не мамят, да не крадат, да странят от всички прояви на сексуални желания, а също и от светски радости

През 535 г. пр. Хр. в градчето Бодхгая принц Сидхарта Гаутама постигнал просветление и получил титлата Буда или Пробудения. Известен е също и с прозвището Шакямуни - Мъдрецът от рода Шакя. Буда прочел първата си проповед край Бенарес на река Ганг - един от най-старите и свещени градове на човечеството. Сред слушателите му били и стадо сърни и те станали част от символите на будисткото учение. Смъртта на Буда през 483 г. се наричала нирвана - състояние на пълно блаженство, съвършено небитие при отсъствието на всякакви земни грижи и по-нататъшни прераждания. Пет века по късно съветът на будисткото общество от монаси (сангкха) събира на остров Цейлон неговото учение и устните традиции на вярата в писмена форма, наречена Трипитака - Трите кошници. По онова време се пишело на палмови листа, които след като завършили своята работа, монасите побрали в три изплетени коша и оттам произлязло името на будисткия канон. Будизмът първоначално нямал характер на религиозна философия, а имал предимно практически цели. Преди всичко той скъсал с измъчващия тялото и душата аскетизъм на индуистите. Отхвърлянето на досадната кастова система му спечелил огромен брой привърженици. Когато Буда изпаднал в нирвана, представители на всички околни народи, водени от своите владетели, дошли, за да почетат изгарянето на земните му останки. Тялото му, намазано с благовония и увито в ленен плат, било поставено на клада от сандалово дърво. След изгарянето, прахът на учителя бил грижливо събран в седем съда и над тях издигнали огромни будистки паметници - ступи, на които вярващите и до днес се кланят. Според представите на будистите, животът се движи от раждането към смъртта, от битие към небитие в една никога несвършваща верига от страдания. Преражданията били безкрайни, а с това и мъката от живота. Само този, който успеел да потисне изцяло желанията си приживе, можел вместо да се прероди, за пореден път да прекрачи в нирвана. Будизмът като нова философия бил идеален за тогавашното население. То живеело бедно и трудно, при големи контрасти с висшите касти. Достъпното учение на Буда се разбирало лесно и навсякъде се приемало масово. През III в. пр. Хр. великият индийски император Ашока обединил значителна територия от днешна Индия под своя власт. Самият той, потресен от нечуваните кръвопролития, приел будизма - религията, чийто основен принцип е ахимса - ненасилието. Сентенцията му "Можеш да победиш хиляди народи в бой, но най-голям е онзи победител, който ударжи победа над себе си" е сред най-често срещаните надписи. Така будизмът станал държавна религия в Индия, а Буда-дхарма (законът на Буда) се разпространил из цяла Азия. Основните пет принципа на религията или Панча Шила се коренят върху темата за страданието. Шакямуни казвал някога "Желанието, поражда страдание". Самото раждане било страдание, животът бил страдание, болестите, пороците, смъртта - също. Човек, според Буда, трябвало да поддържа безстрастно отношение към чувственото битие. За монасите, встъпили в сангхата, бил задължителен отказът от семейството и каквито и да било собствености. Имало строги забрани да се лъже, да се употребяват украшения, тютюн или благоухания и да се спи на удобно легло. На жената монасите трябвало да гледат единствено като на майка или сестра. Притежанието се свеждало само до паничката за просене и парцаливите дрехи. Всеки мирянин трябвало задължително да прекарва няколко дни от годината като монах, а веднъж през живота този период трябвало да трае поне 2 години. Самият Буда не вярвал в богове и бил обожествен доста след смъртта си. Някои клонове на будизма никога не са се отказвали от вярата в боговете. Те почитат Брама, Индра, Яма и други богове, заети от пантеона на индуистите. А в индуизма пък Буда е деветото прераждане на Вишну. Днес почитат Будизма теравада, или Учението на старейшините, като най-чистата форма на религията близка до оригинала. Тя е вярата на уверените в себе си, без каквато и да е помощ от външни сили и богове. Теравада отрича съществуването на Бог и безсмъртната душа. Това е възможно най-толерантната и най-малко войнстващата от религиите на земята. Без страсти и без насилие!

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въпроси и отговори

- Какво е Будизмът - философия, психология или религия?

Будизмът може да се смята за философия дотолкова, доколкото ученията му представляват цялостен и логичен възглед, но той не е просто философия. Философията може да обясни явленията на формалното ниво на думите и идеите, докато будистките поучения работят с целостта на човека. И философията, и будистките учения водят до яснота на мисълта, но само Будизмът може да доведе до цялостна трансформация, защото дава практически ключ към вътрешните и външни явления, преживявани всеки ден.

Поради способността на ученията да трансформират тези, които ги практикуват, някои хора възприемат Будизма като вид психология. Всички различни школи в психологията се стараят да помагат на хората както да не бъдат товар на обществото, така и да нямат много лични трудности. И психологията, и Будизма могат да променят хората, но Будизмът е за вече здравите хора. Може да се каже, че Будизмът започва там, където психологията спира. Будизмът на Диамантения Път става адекватен в момента, когато хората са вече стабилни и преживяват пространството като радост, а не заплаха. От това ниво поученията развиват безгранична смелост, радост и любов, които са присъщото богатство на ума.

Приложението на ученията в живота увеличава дълбокото доверие в изкусността им да придават на всяка ситуация вкуса на смисъл и растеж. Щом осъзнаването на обусловената природа на всички неща започни да расте, фиксираните концепции отпадат и съвършените качества на тяло, реч и ум се появяват естествено. Крайният резултат на практиката - пълното просветление или състоянието на Буда - надминава интелектуалните или терапевтични цели на психологията. Това е състояние на съвършенство отвъд концепциите.

Комбинирането на логическия възглед и трансформиращата сила с методите за постигане на трайни и отвъд-личностни умствени състояния, Будизмът е всеобхватна религия на преживяването с 2 500-годишна традиция.

Кои са основните идеи в Будизма?

- Има четири основни мисли, които дават траен смисъл на живота ни. Първото нещо, което оценяваме, е нашият много рядък и великолепен шанс да имаме възможността да се срещнем с просветлени учения, да бъдем способни да ги изучаваме и да работим с тях. Всички същества желаят щастие и искат да избегнат страданието. Дори една мравка би пълзяла много надалеч, за да избегне възможността да бъде убита, а човешките същества биха направили невъзможното, за да се чувстват добре. Затова срещата с учения, които носят трайно щастие, е много важна.

След това разбираме, че нямам да имаме тази възможност завинаги. Всичко, което се е родило, ще умре; всичко, което e съставно, се разпада и всичко, което се е появило, ще изчезне. Времето ни е ограничено. Сигурно е, че животът ни ще свърши, но не знаем кога. Осъзнаването, че имаме този шанс сега и действително желанието ни да го използваме е също нещо изключително ценно.

Третото нещо, което разбираме, е че светът наистина представлява матрица от причини и следствия и че настоящите ни действия, думи и мисли ще станат нашето бъдеще. Независимо дали осъзнаваме или не, всичко, което правим, говорим и мислим, оставя впечатления както в нас самите, така и във външния свят. Тези впечатления по-късно се връщат при нас. Отрицателните впечатления най-вече се проявяват като страдание или неприятни ситуации в бъдеще, ако не използваме медитации, за да ги разтворим.

Накрая осъзнаваме факта, че няма алтернатива на ученията. Просветлението е най-висша радост. Няма нищо по-изпълващо и цялостно от това състояние на единство с всички неща, всички времена, всички същества.

Разбирането на тези четири фактора ни дава основата на будистката практика и медитация. Ако вместо това, обаче, се вкопчим в обичайните си ценности, не можем да избегнем страданието. Ако продължаваме да мислим: "Аз съм моето тяло" и "Тези неща са мои", старостта, болестта, смъртта и загубата ще бъдат изключително неприятни. Никой не може да избегне болката, ако си казва: "Тези неща с просветлението са прекалено сложни за мен", защото ако сме се родили, със сигурност ще умрем. Няма по-голяма цел в живота от това да откриеш ценности, които трайно преодоляват болката и страданието. Именно затова ползата от просветлението е неизмерима за нас и за другите същества.

Има ли различни видове Будизъм?

- Буда дал поучения на три главни типа ученици. Тези, които искали да избегнат страданието, получили информация за причина и следствие. На тези, които искали да правят повече за другите, им били дадени поучения за съчувствието и мъдростта. С хората, които имали силно доверие в собствената си Буда-природа и тази на другите, той споделил директния възглед за ума, наречен Великия Печат (тиб. Чагчен, санскр. Махамудра). Първото от тези три нива се нарича Малкия Път или Теравада, второто е Големия Път или Махаяна, а третото - Диамантения Път или Ваджраяна.

Share this post


Link to post
Share on other sites

ЩАСТИЕТО

Лама Оле Нидал

Лекция, представена на семинар по психология в Базел, Швейцария

Какво казват будистките учения за щастието? Ще навляза в темата, изхождайки от широкия възглед на “реализиращия” (йоги) в Тибетския Будизъм. В Будизма по принцип се прави разлика между обусловено и необусловено щастие, между относително и абсолютно щастие. Относителното щастие се отнася до преживяванията, а абсолютното – до самия преживяващ. Когато човек наблюдава външния свят, фабриките, улиците, къщите и колите, очевидно е, че те са били създадени, защото съществата са искали да преживеят нещо приятно. Болниците и затворите, от друга страна, са били построени, за да се избегнат определени видове страдания. В същност съществата постоянно се опитват да променят външните условия, за да получат в замяна нещо приятно. Без значение колко красиви са къщите, колите или пейзажите, те не могат да почувстват щастие. Единственото нещо, което винаги може да изпитва щастие, е умът. Това, което гледа през очите ни и чува чрез ушите ни точно сега е мястото, където всичко се случва. Затова общите опити щастието да се подчини на външни фактори са както преходни, така и неточни по своята същност. То е като да се опиташ да преместиш нещо от разстояние с трепереща пръчка. Затова всеки опит да се постигне щастие чрез обусловени причини просто не действа.

Особено в момента на смъртта това става твърде очевидно, че “последната риза няма джобове”, както казват датчаните. Човек не може да вземе нищо със себе си и затова значение имат само трайните ценности. Затова е мъдро да използваме времето си, за да открием причините за истинско трайното щастие. Тъй като всичко е обусловено, направено или родено, по своята природа то е относително и непостоянно, то не може да бъде трайно и отново трябва да се разпадне. Затова съществата, които не осъзнават своите безвременни умове, ще срещнат три различни видове страдание:

Първо е катастрофалното състояние, където нищо не се получава. Например, ако някой е много болен, половината от семейството и приятелите му умират, всичко се разпада и животът е драматичен, болезнен и трагичен.

Вторият вид страдание често погрешно се смята за щастие – това е преживяването на новост, на нещата, които постоянно се променят. Можем да мислим: “О, нови картинки през цялото време, колко вълнуващо”, докато дойде момент, в който се опитаме да ги задържим. Това, разбира се, не може да стане и накрая всичко изтича през пръстите ни и се чувстваме загубени.

Накрая, съществува трето ниво на страдание, изразяващо се като неудовлетворение или безпомощност. Повечето хора дори не го откриват, тъй като са прекалено заети с двата предишни вида. Това е факта, че умът е почти винаги объркан. Едва можем да си спомним вчерашния ден, а миналата седмица вече е избледняла. Нямаме спомени от раждането или от предишни животи и не знаем какво ще се случи в бъдеще. Един или повече от тези три вида страдание винаги присъства докато не ги разпознаем и не започнем да заменяме преходните ценности с такива, на които можем напълно да се доверим.

На какво можем да разчитаме напълно в този свят? Нито на материализма, нито на нихилизма. Външните и вътрешните феномени не притежават нито съществуване, нито не-съществуване.Така както мислите и чувствата идват и си отиват, така частите на атома могат да бъдат накарани да изчезнат, както и частици да се появят от очевидно празното пространство. Това означава, че днес и двете крайни философии са загубили своята научна основа. Нито съществуването, нито не-съществуването могат да бъдат доказани и не могат да бъдат разглеждани като двете страни на една и съща цялост.

Ако потърсим истинската същност, обектите изчезват отново и докато се опитваме да задържим пространството пусто, то само се изпълва отново. В такъв случай на какво можем да разчитаме? Кое е това, което има силата да задържа нещата? Има само едно нещо, на което наистина можем да се доверим – потенциала на пространството. Пространството е много повече от черна дупка или нищо. Често знаем кой се обажда преди да чуем гласа в слушалката. Често пристигат писма от хора, за които напоследък сме мислили силно. Това не се дължи на подобрено зрение или слух, а на моментите, в които забравяме, че сме отделени от целостта.

Когато сме просто там, открити, отворени и почиващи в това, което става, нещата се случват. В такива моменти преживяваме не само чрез възприятията си, но и чрез вибрацията на всеки атом в тялото ни. Понеже пространството и енергията вътре и отвън са изражение на една и съща цялост, не можем да бъдем отделени, ние винаги сме свързани с всичко. В Будизма това се нарича “състояние на истина”, на санскритски – “дхармакая”, на тибетски – “чьоку”. Това означава, че всичко е част от една и съща цялост.

На друго ниво това изразява, че пространството е като контейнер – ние сме в него. Това чувство на цялост няма нищо общо с необходимостта да се преценяват разстоянията между нещата. Това е необходимо за оцеляване. През хилядолетията този, който е бил способен да прецени колко близо е тигърът, или днес – колко близо е минаващия камион, обикновено е бил способен да оцелее и да предаде гените си. Това е причината, поради която мнозина първоначално отказват да приемат това разбиране за цялост. Очевидно обаче има много повече пространство зад съществата отколкото между тях. Ако човек осъзнава разстоянията между звездите в пространството, дори Австралия е близо. Съветвам ви да опитате да развиете тази гледна точка. Много е важно да виждате пространството като нещо, което свързва съществата и е живо, като контейнер, който предава информация между съществата.

Пространството обаче е повече от осъзнаване и това го прави интересно. То е радостно по природа. Сиянието на самия ум е много по-богато от обусловените преживявания на радост, към които всички ние се стремим. Най-добрите моменти в живота са в същност подаръци и се появяват, когато съществата забравят себе си. Това са ситуации, в които чувството за разделение изчезва, като в обятията на любимите ни хора – безвременните моменти на състоянието “да бъдеш едно”. Тук може да се прояви присъщата безвременна радост на ума и тя ще остане постоянна, когато останем отвъд надеждите и страха, в богатството на непосредственото преживяване. Това състояние е неразделно от пространството, изразява неговите безгранични качества и е най-убедително. Така най-висшата радост е неразделна от спонтанното прозрение на ума и е предаване на мъдрост. Тя е умствено радостна; тя е основата на всичко външно и вътрешно и дори може да осъзнае себе си чрез процеса.

Накрая, понеже пространството е безгранично, то изразява себе си като любов. Това не означава доброта, поради която, като западняк от интелигентно, високо развито общество, човек трябва да помага на съществата в гетата и в другите бедни части на света. Това, разбира се, е много добро, особено ако се направи всичко възможно да имат по-малко деца. То обаче е само сянка на безграничното преживяване, където любовта се появява от чувството да си едно. Когато субект, обект и преживяване са една цялост и не можем да отделим собствените си желания за щастие от желанията на другите, тогава сме в абсолютното състояние. Наблюдавайки света, това чувство е изключително естествено. Няма съмнение, че всички същества искат щастие и желаят да избегнат страданието.

Това пълно разкриване на ума е подготвено от Великия Път или Будизма Махаяна и се постига бързо чрез безбройните изкусни методи на Диамантения Път. Трите стари школи на Тибетския Будизъм, които се основават на медитация и приемственост, водят особено бързо човек до това състояние. Под имена като Великия Печат или Великото Съвършенство, основата, пътя и целта стават освобождаващи. Особено в линията Кагю, която аз представлявам, огледалото и неговото сияние никога не са разделени. Пространството и блаженството се възприемат като едно. Това, което вижда през очите ни и чува чрез ушите ни, е ясна светлина. То не е нищо външно. Нито е блестяща светлина от прожектор. Това е постоянно състояние на свежест, вълнуващо тук и сега, и миговете на прозрение се появяват в пряка връзка със самото преживяване. Когато едно постоянно възклицание “аха” се свързва с всяко преживяване, това е истинската радост и цел.

Такова трайно състояние, обаче, може да бъде напълно реализирано чрез изследването на това, кои сме в същност. Такъв анализ ще доведе до убеждението, че човек не може да бъде тялото си. Телата се променят през цялото време. Те са били родени, ще умрат, а точно сега са в състояние на постоянна промяна. Това, което няма трайна природа, не може истински да съществува. Преживяването, че човек не е тялото си, първо удивява хората, а след това се приема като голямо облекчение. Кой иска да бъде нещо, което остарява, разболява се и след това умира? Очевидно, нито едно преходно тяло не може да бъде основа за истинско щастие.

Обезпокоени за тялото си, някои хора тогава се идентифицират със своите мисли и чувства. Това обаче е още по-малко убедително. Човешките умствени състояния се променят много по-бързо от техните външни контейнери. Във “Фауст” на Гьоте, в диалога между дявола (Мефистофел) и Фауст, първият казва, че нищо не се променя по-бързо от човешките емоции. Който се идентифицира с обусловените състояния на ума, ще бъде объркан. Единствените истински чувства, непроменящи се и безвременни, като океана под вълните, са безстрашието, радостта и истинското съчувствие. Те са такива, защото се появяват от единствената причина, която никога не се променя – сияйното и безгранично пространство на ума. Само пространството е несътворено и съществува чрез собствената си сила. Както вече се спомена, то е по природа богато и игриво и като контейнер е безгранично. Без усилие, то изразява съчувствие и обединява всичко.

Това е целта на ученията на Буда. Той иска съществата да преживеят, че са по-скоро океана отколкото вълните и цели да освободи всички, като им покаже огледалото зад образите. Който може да преживее себе си като сияйност, която знае, няма да бъде смутен от потока на това, което се знае. На това Буда е искал да научи съществата. Безграничната радост, която той сочи, се постига чрез познаването на самия ум. Когато се разбере, че тя е неродена и несъздадена, всичко в живота става подарък.

Когато хората станат способни да се доверяват на своята присъща природа, медитациите на Диамантения Път дават възможности за работа с ума чрез форми или абстракции. Формата работи чрез изграждаща и смесваща или сливаща фаза. Тук Будите се появяват пред или над нас като форми от енергия и светлина. Обратната връзка влияе на движенията в енергийните канали на тялото. Това води до изключително блаженство и посява семената на отвъд-личните качества и способности. След като Буда-аспекта стане стабилен, прибавяме допълнителен вибрационен мост – мантра – между себе си и светлинната форма. Накрая я разтваряме в светлина и се сливаме с нея така естествено, както вода се влива във вода или светлина в светлина. Тук всички форми изчезват и има само осъзнаване. В безграничното пространство, над преживяващия, преживяване или това, което се преживява, осъзнаването е без център или граници, няма нито тук, нито там. Умът разпознава безбройните си качества чрез своята собствена сила. Тази фаза е без всякакъв натиск или сила. Тя е напълно различна от християнските опити да се мисли само добро или от хиндуисткия път да се опитваме да не мислим изобщо, което опростява ума. Оставайки в същността на това, което осъзнава, докато позволяваме мислите да идват и да си отиват без да ги преценяваме, се постига безвременно прозрение. Преди осъзнаването да се затъмни, оставяме отново светът да се появи, свеж, сияен и нов и споделяме всички натрупани добри впечатления с всички същества.

Една от медитациите на Диамантения Път е много дълбока и лесно достъпна благодарение на силата на собствените ни желания. Тя променя съществата много дълбоко и аз я преподавам по десетина пъти всяка година из целия свят. Известна като “Пхова”, тя е практиката на съзнателно умиране. Преди 950 години героят Марпа пренесъл приемствеността от своя учител Наропа и днес метод като този съществува вероятно само трите “стари” школи на Тибетския Будизъм. Тук човек се учи как да контролира процеса на умирането така, че после при самата смърт да може да изпрати ума в чистите земи на най-висшето блаженство. Практиката води до три вида знаци. Външният е върху тялото и представлява отвор, който е на около осем пръста от линията на косата. Това обикновено е малка дупчица, нищо голямо, но чувствително на докосване и видимо благодарение на малка капчица кръв. По време на практиката мнозина имат преживяване за напускане на телата си свободно. Вторият или “вътрешният” знак, са незабравими състояния на блаженство и свобода. Също така, много подсъзнателни впечатления се появяват докато мощната практика пречиства централния енергиен канал в тялото. Тогава могат да възникнат страхове и неувереност, но когато собствената зрелост или силата на ламата издърпа хората, те заявяват истинско удовлетворение и много голямо облекчение. Третият знак, тайното осъществяване, е увереността, че страхът до много голяма степен е изчезнал. Това е осъзнаването, че човек някак си е неразрушим, че различните видове страхове някак си са си отишли. Чрез Пхова още повече хора стигат до своя център и се идентифицират все повече с това, което преживява тяхното съзнание, вместо с многото обекти на преживяване. Това не е нищо интелектуално, а нещо цялостно. Всеки може лесно да се научи да казва правилните думи. Без всякакво съмнение осъзнаваме, че тяло и реч са наше богатство, средствата, чрез които можем да донесем полза на други същества. По този начин расте непоклатимото осъзнаване на ума – най-важното от всички Будистки преживявания. Разбираме, че няма нищо, което да се доказва или извинява. Човек е това, което гледа и слуша точно сега, това, което преживява и е съзнателно. Безсмислено е да се оставяме да бъдем отвличани от центъра ни от мимолетни събития във външен или вътрешен Дисниленд. От сигурно умствено ниво използваме тялото и речта да помагаме на съществата в многото техни нетрайни и объркани състояния. Да бъдеш полезен за другите от нивото на безстрашната радост и съчувствие е истинската цел.

Буда преподавал различни методи за достигането й. За по-малко непокорните, които биха предпочели да избягват трудностите, той дал пътя на монашеството, казвайки им да станат монаси и монахини. Това положение дава социална сигурност; човек не е нужно да устоява на конфронтации и наистина е защитен. Тези, които целели да завладеят живота, които искали да оставят огромна диря след себе си в обусловения свят, той посъветвал да живеят като светски хора. Тук Буда не набляга върху това какво да се избягва, а върху това, което е възможно и привлекателно и как животът да стане по-богат и по-смислен за другите и тях самите.

Най-висшето ниво на учения Буда дал за т. нар. “реализиращи” и то е на нивото на възгледа. Преди те се наричаха йоги, но тази дума кара прекалено много хора да си представят хиндуист с тюрбан. Затова аз избрах нов термин, който се фокусира върху резултата. Той включва всеки, който безстрашно се стреми към просветление. За реализиращите “възгледът” е цар. Въпросът тук е да се преживее всичко на нивото на най-висша чистота. За да влезем в нея, трябва да разберем, че не е необходимо да умираме за да отидем в чистата земя и че не необходимо да ходим където и да е. Дълбоко освобождаващото прозрение е, че умът на всеки е ясна светлина, че това включва дори най-затъмненото съзнание на малък паяк, който може да разбере само няколко квадратни сантиметра от паяжина. Ако отгоре на това добрата карма ни даде възможност да познаем всичко като свежо и ново, да чувстваме всеки атом, трептящ от блаженство и скрепен от любов, умът наистина може да изрази своята радостна сила. Щастието тогава ще бъде трайно и това е само въпрос на доверие. Който се осмели да се довери на добротата и скочи от отраженията в самото огледало, получава всеки дар. Когато съзнанието се премести от вълните към океана и се обърне от преживяванията към самия преживяващ, тогава има единствено самовъзникваща радост.

Едно просто изречение обединява моята лекция тази вечер - “Дръж се като Буда, докато станеш такъв.” Съгласни ли сте? Това означава издигане на нивото на възприятието и в същност е необходимо само да махнем праха от очите си, за да разпознаем всичко като изражение на любовта и самовъзникващата съвършена мъдрост. Да виждаме, че безграничния потенциал на ума си играе както тук и сега, така и навсякъде и винаги. Само това прозрение ще осигури истинско, абсолютно и трайно щастие. Будистката медитация цели точно това преживяване. Преди 2500 г., в съответствие с разбиранията на своето време, Буда описал това състояние като “край на страданието”. Днес това е едно от най-сдържаните определения и бихме сравнили преживяването му с това да държим пръстите си в контакта и да приемаме волтажа на града през костите си. Тази интензивност, неразделна от най-висшата яснота и блаженство, е състоянието, за което говорим и това е и причината, поради която Будите на най-висшето състояние Анутара винаги се изобразяват в съюз на мъжкото и женското. Това е най-близко до радостта, до която повечето хора се докосват по този начин.

Три вида медитация водят съществата до това състояние. Първият успокоява и задържа ума. Той може да се сравни с чаша кафе, която повече не се разклаща – тогава нещата естествено се отразяват в нея. Второто ниво работи с мотивацията ни. Тук съчувствието и мъдростта подхранват нашата задълбоченост и участва по-голяма част от нашата цялост. На третата и най-висшата фаза на идентификация нищо не е отвъд нашия стремеж. С възгледа и методите, разбирането, силата и дълбокото доверие водят присъщите качества на ума до пълна зрялост. Тук първо ставаме еднонасочени, защото умът е богат и не се нуждае от нищо откъдето и да е другаде. Той може да бъде щастлив там, където е. На второ място, човек става неизкуствен, защото сияйността на това, което е тук и сега надминава всичко, което можем дори да си представим. Трето, умът започва да осъзнава себе си чрез всичко, което се случва и непоклатимият преживяващ се чувства чрез всяко преживяване. Огледалото е по-сияйно от образите и е по-важно да осъзнаваме, отколкото да наблюдаваме дали приятни или неприятни неща ще се случи да минат покрай нас. Накрая, на четвърто ниво, вече нямаме нужда от никакво съзнателно усилие. Без съмнение или разделение между субект, обект и действие, автоматично изпълняваме това, което прави съществата по-зрели в дългосрочна перспектива.

Накрая има само още една точка, която трябва да е освобождаваща за психолози и терапевти: че колективната истина на.относително ниво е илюзорна. Повечето мислят, че между розовите висини и сиво-черните падини трябва да съществува нещо истинско, едно благонадеждно ниво на истината. Това никога не е било открито на обусловено ниво. Но ако човек потърси нещо наистина присъстващо и неразрушимо, открива само пространство. Само от пространството се появява всичко. Чрез неговата яснота всички неща са познати и всичко външно и вътрешно се връща в своята безгранична същност. В съвършеното си пространство, най-висшите радост, любов, сила, смелост, енергия, мъдрост и прозрение се усъвършенстват едно друго. С други думи, ние имаме истинско уверение. Най-висшето ниво на функциониране е най-висшето ниво на истина. Колкото по-добре се чувстваме, толкова по-гладко върви всичко, толкова по-вълнуващи страни на ума се появяват, толкова повече се доближаваме до състоянието на Буда. Разликата между Буда и другите е само една – той е развил всички качества на тяло, реч и ум. Всеки може да направи същото. Както вече споменах няколко пъти, и пътят, и целта са добри.

Много щастие на вас и около вас!

---

http://shechen-bg.org/

http://upadesa.org/

Share this post


Link to post
Share on other sites

Будизмът (на санскрит: बुद्ध धर्म, buddha dharma; пали बुद्ध धम्म, buddha dhamma, Учение на Пробудения) е религиозно-философско учение (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), възникнало около VI век пр.н. е. в южна Азия. Основателят на учението е Сидхарта Гаутама Буда, или Шакямуни (мъдрецът от рода Шакя). В рамките на учението се приема за първият Пробуден, който полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана. Будизмът възниква в Индия в разцвета на брахманската религия и джайнизма. За разлика от брахманизма, всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

Учението на Буда е изцяло насочено към освобождаването от присъщото за всички същества страдание и постигането на това пробуждане, което се нарича още просветление, Бодхи или нирвана. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. В основата на будисткото учение е разбирането за причина и следствие (карма): миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в този момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние.

Първите поучения Буда Шакямуни дава в Индия и когато го попитали какво преподава, той отговорил: "Всяко живо същество търси щастието и иска да бъде щастливо, а аз преподавам за това как стоят нещата". Постепенно будизмът се разпространява в Средна Азия, Тибет, Шри Ланка, Югоизточна Азия, както и в източноазиатските страни — Китай, Монголия, Корея и Япония. Днес, будизмът е една от големите световни религии, като броят на нейните последователи (около 350-380 млн. по целия свят, по-голямата част е концентрирана в страните от Азия) я нареждат на 4 място. Будизмът продължава да разширява своето влияние и да привлича нови последователи, като в последните години преживява силно развитие в страните от западния свят.

Източник: bg.wikipedia.org

Редактирано от aneliaivanova86

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Във всяка религия има неща,които приемаме и неприемаме.Аз не съм толкова добре запозната с будизма,но си спомням една мисъл на Буда,която ми допада.Ще я предам по смисъл:"Не вярвайте на нищо,което ви казвам,а проверете и се уверете сами дали е истина или не."За мен медитацията е начин да навлезеш в дълбините на своята същност,в тишината и спокойствието и да разбереш,че ти и вселената сте едно цяло и нищо не съществува само за себе си.Ако всеки по-често се обръща навътре в себе си света ще е по-хубав.Човечеството все още за съжаление не е дорасло за много неща,но може би един ден нещата ще се променят,когато започнем да държим повече на духовното и по-малко на материалното.Поздрави и усмивки!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пустотата я разбирам като пълно освобождаване от всички привързаности и ограничения. Готовност за възможно най адекватна реакция. Пълна свобода. В будизма се търси свободната мисъл, непривързана към никакви истини. Мисълта започва от пустотата и пълната необвързаност, след това следва реакция, зацикляне, отцикляне и връщане отново към непривързаността, свободата и пустотата. Свободното нерамкирано мислене не различава противоположносите. За свободно мислещия човек добро и зло, справедливост и несправедливост, компетентност и некомпетентност са едно и също нещо. Разбира се свободния човек не е мъртъв, той в действията си също се привързва и подхожда едностранчиво към противоположностите, но осъзнава това и винаги е готов да отцикли и да се върне към свободата. Свободния човек може да си поставя ограничения за да се разбира с други несвободни хора, но е наясно постоянно с ограниченията, които си е поставил. Например добро и зло. Те се пораждат едновременно и не могат едно без друго. Доброто за едни е зло за други. Добро и зло е едно и също. Така е и с другите противоположности. Светът е измамен. Нищо не е такова каквото изглежда. Ограниченията са привидни и преодолими. Няма непреодолимо ограничение, не съществува абсолютен закон. Абсолютната свобода е липса (несъществуване) на каквото и да е абсолютно ограничение. Има само относителни истини. Всеки си има своя истина, свои ограничения. Само просветлените осъзнават свободата, непривързаността и пустотата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...