Димчо Дебелянов

[Р. Теодосиев]

Димчо Вельов Дебелянов (25.III.1887–2.Х.1916)

Поет. Роден в Копривщица. На 9 г. остава сирак, поради което семейството се преселва да живее в Пловдив. Завършва гимназия в София, учи право в СУ "Св. Климент Охридски" и слуша лекции във Философския факултет. Свободно си служи с руски и френски ез. Работи като пресметач в Централната метеорологична станция, стенограф в Народното събрание и Софийската община. Пише репортажи за в. "Ден" (1903–1923) и в. "Балканска трибуна" (1906–1908). Участва в Балканската война 1912–1913, след което изкарва Школата за запасни офицери в Княжево. По време на Първата световна война 1914–1918 е доброволец на Южния фронт, където пада убит. Погребан е в Демирхисар, като останките му са пренесени в родния му гр. през 1931. Д. пише и публикува стихове още от ученическите си години. Създава стихове, в които се чувства психологическа вглъбеност и копнеж към духовна хармония, романтични мечти и неосъществени блянове – "Помниш ли, помниш ли", "Спи градът", "Кръстопът на бъдещето", "Светла вяра" и мн. др.