Михаил Булгаков

[AnnieM]

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

М.А. Булгаков е роден в Киев през Май 1891 година, в семейството на доцент от Киевската Духовна Академия.

Началното си образование получава у дома, а след навършване на 10- годишна възраст е записан в Александровската гимназия, която по това време не отстъпвала на най- добрите столични училища. Представянето му там обаче далеч не било блестящо, а по спомени на очевидци не показвал никакви особени способности.

След завършване на гимназията, през 1909 година, Булгаков постъпва в Медицинския факултет на Императорския университет. Още във втори курс се жени за Татяна Лаппа.

В младежките си години бил голам поклонник на развлеченията- обожавал другарските вечеринки, театрите и ресторантите. Не отдавал голямо значение на учението и по тази причина три пъти повтарял 2-ри курс. Все пак, когато станало въпрос за изключването му, младежът се “взема в ръце” и през 1916 година завършва университета след успешно полагане на изпитите.

През третата година от започването на войната, веднага след завършването на университета, Булгаков получил призовка за явяване на военна служба. В продължение на няколко месеца служи като военен лекар в Каменец-Подолское и Черновци. През лятото на 1916 е откомандирован и поставен на разпореждане на губернатора на Смоленск, който го назначава за лекар в село Нилско – Сичевско, едно от най-затънтените краища на губернията. Този период от живота си писателят по-късно описва в “Записки на младия лекар”.

Периодът е особено тежък за Булгаков. Заболял тежко от дифтерит, в опитите си да се излекува, той се пристрастява към морфина. В следващите няколко години се бори с наркоманията. Особено много го гнети отдалечеността от цивилизацията и страшното невежество на населението.

През 1917 успява да си издейства преместване в Вяземската болница, а през февруари 1918 е уволнен от военна служба и се връща в Киев заедно със съпругата си. По това време Киев се намира в епицентъра на бурните събития, съпътстващи гражданската война. През март градът вече е завладян от немците, които предават властта на хетмана Скоропадски.

В същото време Булгаков започва частна лекарска практика като венеролог. В родния град духът му постепенно се повдига и той успява окончателно да се излекува от пристрастието си към морфина.

През декември, след оттеглянето на немските войски, Киев е отцепен от войските на Директорията (Петлюровците). През февруари 1919 в града нахлува Червената армия, която установява режим на жесток терор – за около 7 месеца са разстреляни близо 7 000 души. В края на август червеноармейците се оттеглят под натиска на армията на Деникин. Малко преди тези събития обаче, Булгаков е мобилизиран от Червената Армия и заедно с нея напуска града.

По-нататъшните данни в биографията му са оскъдни и недостатъчно проучени. Изглежда, по време на щурма на червеноармейците срещу Киев на 14 октомри, Булгаков преминава на страната на Белите и е изпратен от тях в Кавказ – отначало в Грозни, а по-късно във Владикавказ.

При новата власт Булгаков все повече се ориентира към литературното поприще. Работи като завеждащ литературната секция на политотдела по изкуствата в ревкома на Владикавказ, като същевременно е и завеждащ театрална секция. Организира литературни вечери, концерти, спектакли, диспути, пише и поставя няколко свои (относително слаби) пиеси.

През май 1921 година, когато във Владикавказ започват гонения и репресии над бивши белогвардейци, Булгаков счита за по- разумно да напусне града. Заминава първоначално за Тифлис (Тбилиси), след това за Батуми. Там обаче, въпреки всички положени усилия, не успява да намери работа и известно време живее на ръба на мизерията без никаква надежда за припечелване от литературни разработки. В края на Септември се мести със съпругата си в Москва.

В Москва семейството започва новия си живот практически от нулата. Със съдействието на приятели се нанасят в Тихомировските студентски общежития, по-късно получават голяма комунална квартира на “Большая Садовая”, а чак през 30-те години се сдобиват със собствено жилище. В този период в Москва цари глад, а безработицата е огромна. Булгаков сменя няколко местоработи, доходите му са спорадични. Работи срещу нищожно заплащане в издателство, в пътуваща театрална трупа, като репортер във вестник “Рабочий” и като чиновник по обработка на писмата във вестник “Гудок”.

Постепенно, установил контакти с различни вестници, Булгаков започва да пише и публикува фейлетони и репортажи. Продуктивността му е голяма – само в този период материалите са повече от сто. Част от неговите работи са публикувани в емигрантския вестник “Накануне”, издаван в Берлин. Пак там, през лятото на 1922, отпечатват и няколко глави от повестта “Записки върху маншетите”.

В годините, тъкмо когато името на Булгаков добива известност в литературните среди, настъпват съществени промени и в личния му живот. В началото на 1924-та писателят се запознава с Любов Белозерска, бивша съпруга на журналиста Василевски. Двамата започват бурен роман. През април Булгаков се развежда с Татяна Лаппа и след година се жени за Любов.

[AnnieM]

ТВОРЧЕСТВО И ЦЕНЗУРА

Първото значително произведение на Булгаков в Съветския Съюз излиза през 1924 година, когато писателят навлиза в Христовата възраст. Публикувани са повестта “Дьяволиада”, първа част на повестта “Записки на манжетах” и първа част на романа “Белая гвардия” .

През октомври 1925г. излиза от печат повестта “Роковые яйца”- първото произведение на Булгаков, забелязано от критиката. Повестта е квалифицирана като остра сатира, насочена срещу съветската власт.

През същата 1925 г. Булгаков пише още една повест – “Собачье сердце”, която така и не е отпечатана, тъй като сатирата на съветската действителност в нея е прекалено очевидна.

Пак през 1925-та излиза и втора част на “Белая гвардия”, но съвременниците така и не дочакват завършека на това произведение, за да го оценят подобаващо.

Междувременно, “Белая гвардия” е забелязана от МХАТ, който силно се нуждае от обновяване на репертоара си. През април 1925 та Булгаков получава предложение от режисьора Вершилов да адаптира повестта за пиеса. Така се ражда “Дни Турбиных”.

Премиерата на “Дни Турбиных” се състои през октомври 1926 година, а постановката жъне небивал успех – само в първия сезон е играна повече от 100 пъти. Говори се, че пиесата е една от любимите на Сталин, който я гледа 15 пъти.

Периодът 1928 – 1929 година е относително спокоен и цветущ за Булгакови. В различни театри по едно и също време се играят три от неговите пиеси, а доходите от тях обезпечават едно сравнително охолно съществуване. По това време въпреки враждебността на критиката, писателят чувства общественото признание на своя талант.

В края на 20-те години буреносните облаци над главата на Михаил Булгаков се сгъстяват.

През октомври 1928 в официоза “Известия” излиза статия с призив “да ударим по Булгаковщината” .

Скоро след това е забранена пиесата “Бег”, също посветена на белогвардейското движение, репетициите на която току-що са започнали.

През февруари 1929 тежката си дума по отношение на “Бег” казва и самият Сталин. В отговор на запитване от драматурга Билл-Белорецковский, генсекът окачествява “Бег” като “опит да са предизвика съчувствие, ако не и симпатия към определени слоеве от антисъветската емиграция” и още “да се оправдае или полу-оправдае белогвардейската дейност” . Естествено, след такъв отзив от най-високо място, съдбата на пиесата е решена.

Свалянето на “Бег” има съдбоносно значение и за другите пиеси на Булгаков. Като последствие, през март 1929, всички те са извадени от репертоара на театрите с решение на Главреперткома, а авторът е лишен от всякакви средства за препитание.

На няколко пъти Булгаков се опитва да си издейства разрешение за пътуване зад граница, но неизменно получава откази. Накрая, през юли, пише писмо лично до Сталин. Не получава никакъв отговор. През август, в писмо до брат си Николай, който живее в Париж, той пише : “ През 1929 година се извърши унищожаването ми като писател… около мен вече са плъзнали слухове, че съм обречен във всяко отношение…”

В този тежък момент Булгаков започва работа над своите най-важни произведения – пиесата “Молиер”, трагедия, посветена на вечния въпрос за взаимоотношенията между Художника и Властта, “Театрален роман” и “Майстора и Маргарита”.

През март 1930 Главреперткомът забранява “Молиер”. Отчаян, на 28 Март Булгаков пише ново писмо до правителството. В това прочуто писмо той откровено заявява, че никога няма да може да стане лоялен комунистически писател. На първо място, основна идея на неговото творчество е “борбата с цензурата, каквато и да е тя и при която и да е власт”. На второ място, той е сатирик, а при така стеклите се обстоятелства “всеки сатирик в СССР посяга на съветската власт”. Накрая, по дух той е писател- мистицист, пише “с черни мистични краски” и не може да се отнася към “революционния процес”, протичащ в страната, с нещо повече от “дълбок скептицизъм”. Във връзка с това, Булгаков моли или да му бъде разрешено да замине, или да бъде назначен като режисьор в Художествения театър. Копие от писмото е изпратено до всички инстанции – до Сталин, Молотов, Калинин, Каганович, Ягода, Бубнов и Кон.

Отговорът е крайно неочакван- лично Сталин се обажда по телефона на 18 април. На въпроса на генсека относно заминаването зад граница Булгаков отговаря с въпрос: “Може ли руски писател да живее извън родината?”. Половин час след този паметен разговор от Художествения театър звънят с предложение за работа като асистент – режисьор.

За Булгаков дебют на новото работно място става пиесата “Мъртви души” по Гогол. Много години след това пиесата се радва на голям успех в МХАТ. Скоро пристига и разрешение за възобновяване на “Дни Турбиных”. Сталин наистина харесвал тази пиеса.

По отношение на другите пиеси обаче, Съветската власт остава непреклонна. През 1931 театър Вахтангов отказва да постави “Адам и Ева”. През 1935 същата съдба застига забележителната комедия “Иван Василиевич”, писана за Сатиричния театър. Забранени си остават и “Зойкина квартира”, “Багровый остров” и “Кабала Святош”.

През октомври 1936 Булгаков напуска театъра (който между другото нарича “гробница на моите пиеси”) и постъпва в Болшой театър като либретист-консултант, но в това аплоа птичката на късмета така и не каца на рамото му.

Принуден да си остане в къщи, писателят насочва всичките си усилия към “Майстора и Маргарита”, въпреки че по това време вече не хранел никакви илюзии относно издаването му. Романът е гениален и многозначен, най- забележителното от всички произведения на Булгаков. Финалът, изпълнен с дълбока тъга, е много подобен на края на самия автор.

През 1939 година лекарите констатират развитието на смъртоносна болест – нефросклероза. В последната година от живота си писателят създава “Батум” – пиеса за революционното минало на младия Сталин. Казват, че вождът се запознал със съдържанието и, намерил я за добра, но не разрешил нито да се постави, нито да се публикува. Този хладен отказ окончателно смазал Булгаков. Състоянието му рязко се влошава, а в последните месеци от живота си ослепява напълно. Умира през март 1940.

Михаил Афанасиевич Булгаков е погребан в Новодевичевското гробище. До началото на 50-те на гроба му няма нито кръст, нито паметник. Третата му жена, Елена Сергеевна, на няколко пъти се отбивала в каменоделските работилници, за да търси подходяща плоча. Веднъж забелязала в ямата, сред отломките от мрамор, огромен черен камък. Заинтригувана, тя попитала каменоделците какво е това. “Голгота”, отговорили и майсторите. Обяснили й, че на гроба на Гогол стояла тази Голгота с кръст, докато, по случай някакъв юбилей не поставили нова плоча. Според преданието, този камък е избран в Крим и докаран с конска каруца от Иван Аксаков. Без да се замисля, Елена Булгакова купува камъка. Така гоголевата Голгота става надгробен паметник на Булгаков.

[AnnieM]

“ Най-добрата цензура е забравата”

Анонимен автор

Също както в древното китайско проклятие, Михаил Афанасиевич има “честта” да живее в “интересно време”. Защото края на ХIХ и началото на ХХ век безспорно е един от най- бурните, размирни и спорни периоди в историята на човечеството. Именно този период формира авторския облик на Булгаков.

М.А. Булгаков е своего рода феномен за съветските времена. Още в младежките си години той ненавиждал идеята да се пише по “социална поръчка”. Във времена, в които конюнктурата и страха погубват не един талант и не един блестящ интелект, в писмо до правителството от 1930 г. той пише: “… Дори не съм правил опити да напиша комунистическа пиеса. Предварително знам, че няма да се получи…”. Подобна невероятна смелост може би се дължи на това, че Булгаков никога не е отстъпвал от творческите си позиции и от идеята да бъде самия себе си и в най-трудните моменти. А такива той има много, точно защото подобни позиции тоталитарния апарат не може да допусне. Булгаков изпитва на гърба си ужасния натиск на мощната административно – бюрократична система от сталинските времена.

Творчеството на М. Булгаков е явление в руската и световната художествена литература на ХХ в. В аналите на “протестната” литература едва ли има по- блестящо и нестандартно произведение от “Майстора и Маргарита”. Михаил Бугаков сътворява своя шедьовър през 30-те години на ХХ в., във времето на войнстващ сталинизъм, когато на практика всичките му произведения са забранени.

Странно е, че в една игра на авторство като че ли именно цензурата е “виновник” за раждането на “Майстора и Маргарита”. Защото създаването на подобно произведение не би било възможно в едно свободно и демократично общество, в което потъпкването на човешките права и ограничаването на личното мнение са наказуеми. Ако такова общество изобщо може да съществува. Един писател, формиран в подобно общество никога не би постигнал студената самота. Да си сам е донякъде сходно с това да си цензуриран, гениален и отхвърлен.

Стигаме и до обратната страна на медала. Ползата от цензура. В нашия език е влязла любопитната латинска дума “ценз”. Влязла е като нещо положително. Добре е да го притежаваш. Лошо е, ако ти липсва. В своя “Сатирикон” Петроний оставя името си на цензор: Arbiter Elegantiae – Ценител на Изящното. Историята е любопитна, самият цензор се самоубива, за да каже на тогавашният силен на деня, че “предпочита да слуша воя на Орфо в сенките на Хадес, отколкото скимтенето на Нерон в опитите му да е велик артист.” Цензурата е добра, препоръчителна е. Когато не се прекалява с нещо добро. Хората имат необичайната склонност да определят себе си чрез нещастието и страданията. Не е новост, че най-добрите постижения човешки се създават във време на терор, смърт и … цензура. Вярно, Втората Световна Война ни даде Холокоста и атомното оръжие, но ни даде и атомните електростанции. Ако не бе немската цензура, може би нямаше да я има и Теорията на Относителността. Ако го нямаше Сталин, къде щеше да е Булгаков.

При Булгаков, с риск да прозвучи като клише (самата фраза вече е клише), идеята за човешката свобода е провокирана от лично изстрадани истини. Свободата и нейното разбиране е една от основните идеи в “Майстора и Маргарита”. Същата тази възвишена, идеализирана свобода, за която мечтае и ще мечтае човечеството. Свободата, на която са посветили безсмъртните си произведения гениални майстори на перото и четката. Свободата, заради която се е проливала кръв в многобройни войни и революции. И свободата, с която не знаем какво да правим. Нашата независимост е и наша отговорност. Ние не обичаме да поемаме отговорност. Тежи ни.

Самият Хегемон на протектората Юдея пита “Що е истина?”. В романа на Булгаков той не го разбира, както не го разбра и в действителността. Човечеството не иска истина, а цензура. Тя прави живота по-прост, разбираем. По-лесно е да си с течението, отколкото да си самото течение. Тези, които са искали нещо друго, трето, не е трябвало да се раждат. Трети избор просто не съществува.

Свободата в тоталитарното съветско общество е преследвана, ограничавана, отричана, смачкана. Преследванията и забраната на произведенията му принуждават автора да скрие своето анти-сталинистко послание зад воала на една объркана алегория за борбата между доброто и злото. По този начин именно условията на ограничаване формират двойнствения сюжет на “Майстора и Маргарита”.

Друга основна идея в романа е проблемът за доброто и злото. Защото в света наистина съществува зло и толкова често тържествува над доброто. Побеждава го, променя го, изкривява го, превръща го в свое огледало. А човекът явно обича да твори злини, но не както и да е. Прави го в ореола на своята праведност. Иска ни се да защитим грешките си в светлината на факта, че тези, които сме наранили са си го заслужили. И никак не е удобно, когато добрият човек, когото сме халосали по главата с нещо тежко започне да пита “Ама как? Ама защо?” Ето пак цензурата. Тя помага, за да не се задават излишни въпроси.

Във всички времена тези въпроси са вълнували големите умове но човечеството. И днес, редом с прогреса в обществото, се сблъскваме с все същите човешки пороци, непромеменени, непроменящите се- лъжа, лицемерие, предателство, кражба, бездуховност. При Булгаков тези проблеми са поставени с особена острота, защото целия му живот е обърнат наопаки, омърсен от тържествуващото по онова време в страната изначално зло.

В такива исторически условия авторът създава «Майстора и Маргарита». В своята история Булгаков обрисува Москва през 20-те и 30-те, най-трудните години след революцията. Това е времето на НЕП-а, на “електрификацията + съветска власт”. Годините, когато ОПОЯС създава основите на съвременната лингвистика, а Данаил Хармс трогателно описва летящите бабички. Остап Бендер е все още в търсенето на “своя милион в чинийка със синя ивица”, а И. Илф и Е. Петров са във възторга на онова “което тепърва има да стане”.

Време, когато са изтривани цели културно-исторически пластове, които не се вписват в схемата на партийните идеолози. Руското изкуство от началото на века, творчеството на модернистите от 20-те години, става на практика недостъпно. От библиотеките се изземват книгите на руските философи-идеалисти, репресирани са летератори и писатели емигранти. Подлага се на гонения творчеството на С.Есенин, А. П. Платонов, О. Э. Мандельштам, живописта на П. Д. Корин, К. С. Малевич, П. Н. Филонов. Разрушават се паметници на цър¬ковната и светската архитектура: само в Москва през 30-е г. са унищожени Сухарева башня, храма на Христос Спасител, построен с волни пожертвования в чест на победата над Наполео¬н, Червената и Триумфалната порти, манастирите Чудов и Воскресенский в Кремъл и множество други паметници, създадени с таланта и труда на народа. Внезапно много представители на същия този народ стават, незнайно защо, “врагове”.

Арестите на така наречените “врагове” през 1935—1936г. нарастват в геометрична прогресия, през 1937 г. достигат апогея си, за да затихнат (но не са окончателно прекратени) през 1939 г. За тези години са репресирани 1108 от 1961 делегата на XVII конгрес на ВКП(б), около 40 хил. от 80 хил. офицери. Огромни загуби понасят научната, техническата и творческата интелигенция, също така духовенството (от 1930 г. Нататък са закрити 90% от църквите). Общото число на репресираните достига 2 милиона души. В западната историческа литература събитията от тези години често се наричат “Големия терор” и “Великото безумие”, т.е. действия, за които няма рационално обяснение. Интересен е и факта, че чистката върлува най-често измежду членовете на партията. Ако един безпартиен има шанс от 50% да попадне в затвора, то за отговорен партиен другар съотношението вече е 75%, а за кадрите от управляващата олигархия то вече е 90%. Има един единствен, за когото вероятността граничи с 1. Не е Булгаков, а неговият личен цензор Сталин. Но той не отива в затвор, нито в изгнание, нито пък на разстрел, доколкото знаем от историята. Още една от ползите на цензурата.

В такава обстановка Булгаков работи над романа си, при това с ясното съзнание, че той едва ли ще бъде издаден. Извикан от въображението му, пред нас се разгръща един кошмарен свят на фантастични характери, обезумели бюрократи и невъзможни социални експерименти, едновременно комични и ужасяващи.

Основният персонаж в романа е самият Сатана, който се появява на сцената зад маската на чуждестранен съветник, представящ се за професор по черна магия на име Воланд. Придружен от оромен говорящ котарак и “преводач” в карирано сако и напукано пенсне, Воланд хвърля в смут Москва, а след него шестват хаосът и опустошението.

[AnnieM]

В началото Воланд предсказва обезглавяването на известния редактор Берлиоз, а когато това наистина се случва, окупира апартамента му. По неведоми пътища той изпраща един дребен бюрократ в Ялта, друг пък мистериозно изчезва почти напълно, с изключение на костюма, а неколцина са ужасени дотам, че настояват пред властите да бъдат прибрани в добре охранявани затвори, в името на собствената им безопасност.

Единственият свидетел на появата на Воланд, посредственият млад поет Иван Бездомни, е въдворен в психиатрична клиника. По същото време, в същата клиника живее истинският обект на посещението на Воланд, автор на непубликуван роман за Пилат Понтийски. Съдбата изглежда не е лишена от чувство за хумор – Булгаков умира забравен като своя Майстор. До него е само Маргарита – и последните му думи: “Нека знаят”.

Майсторът, както той сам се нарича, е доведен до лудост от опустошителните рецензии, отхвърлящи произведението му. Той е пречупен и омаломощен не само от жестоката критика на издателите, но и, както намеква Булгаков, от преследвания на политическа основа. Зад образа на Майстора се крие самия автор, преживял на собствен гръб гоненията и нападките на критиците и давлението на сталинския цензурен апарат.

Два паралела съществуват в световната литература. Дон Кихот и Санчо Панса (б.м. мнение на Клео Протохристова за аналогия между двата романа и основните протагонисти) – Сервантес също е бил цензуриран в Англия. Вторият е роден продукт. Христо Смирненски със “…съпруг бе мракът, глупостта пък булка ….. роди се не дете, а зла свекърва и цензура се назова.”

Алегорията на Булгаков не би могла да остане нецензурирана. Дяволът не е съвместим с атеизма на времето, Ха-Ноцри е мистика, древен Йерушалаим е пропит с “опиум за народите”, а на всичкото отгоре Пилат поразително прилича на отговорен партиен другар, който си “измива ръцете”.

Историята на Пилат е вид паралелно повествование, което приема различни форми в романа на Булгаков. То се явява ту като ръкопис в ръцете на Маргарита, тайнствената любима на Майстора, ту като сън на лудия поет Бездомни, ту като исторически достоверна случка, разказвана от самия Воланд. То е като сребърна нишка, просветваща в различни участъци от тъканта, а във всеки проблясък читателят вижда различна трактовка на проблема за свободата.

Провокиран да види сцената от всевъзможни гледни точки, читателят започва да се замисля кой всъщност е истинския автор на тази история. Основният роман и този на Майстора завършват по един и същ начин, превръщат се в една книга. Майсторът и Булгаков се сливат в едно. Това са само два от въпросите, за които Булгаков провокира съзнанието на читателите в един уникален роман, в който историите се съдържат една в друга като руски матрьошки. Неговият Дявол е не само занимателен и интересен, той е справедлив и необходим – “Какво щеше да прави вашето добро, ако злото не съществуваше и как щеше да изглежда земята, ако от нея изчезнат сенките?”

Въпреки, че посланието е скрито зад маската на фантастиката, Булгаковата сатира е безпощадно реалистична и конкретна, тя е исторически и психологически достоверна; времето, градовете и хората се вместват в живописна и убедителна картина и неслучайно се раждат изрази като “Булгаковска Москва” и “Булгаковски Киев”, забранената почва, от която по-късно ще възкръснат “Децата на Арбат” и “Ракова болница”.

Романът, съвсем обяснимо, вижда бял свят чак през 1967 г., почти три десетилетия след смъртта на автора. Все-още стои въпросът дали светът е бил съвсем готов за тази книга през 30-те години. При условие, разбира се, че е узрял за нея днес. Все-пак опитите на цензурата да обрекат автора и произведенията му на забрава не се увенчават с успех. Сбъдват се думите на Воланд - “Ръкописите не горят”.

Шокираща, затрогваща и невероятно забавна, книгата не прилича на никоя друга. “Майстора и Маргарита” е различна книга при всеки нов прочит.

Цензурата също е форма на творчество. Изкривено, да, плагиатстващо, неспособно да роди нищо от себе си, но все пак… Сенките на Булгаков са неговата собствена несигурност, забраните, с които не се е справил, табутата в собствените ни съзнания. Сигурно е само едно – земята привечер не винаги е така очарователна.

Списък на използваната литература:

1. Булгаков М. А. Мастер и Маргарита. - М.: Художественная литература, 1988.

2. Петроний, Г. – «Сатирикон»

3. http://www.bulgakov.ru и други материали в Интернет

4. “Старогръцки легенди и митове”. - Сборник

5. Левина Л. А. Нравственный смысл кантиальных мотивов в философии романа «Мастер и Маргарита». – М.: Высшая школа, 1991

6. Петелин В. В. Михаил Булгаков. Жизнь. Личность. Творчество. - М.:

Московский рабочий, 1989.

7. Яновская Л. Творческий путь Михаила Булгакова. М.: Советский писатель. 1983.

8. Снимките са предоставени от Сергей Ерофеев, илюстрациите са към едно от руските издания на “Майстора и Маргарита”

[КГ125]

Освен да те поздравя за написаното, какво мога да кажа! Това е цяло изследван :)))))))

А книгата е невероятна, наистина. "В бяло наметало с кървава подплата, с провлачената походка на кавалерист, в ранната утрин на четиринайсетия ден от пролетния месец нисан в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Иудея Пилат Понтийски." :):)

Странно е отношението на Сталин и личната му фаворизация над Булгаков. Не ми се струва без нея, че би оцелял през 30-тте. Прочутото обаждане по телефона у тях завършва със следните приблизително реплики:

Сталин: "Казахте, че сте кандидатсвал за работа..."

Булгаков: "Да, но не ме назначават"

Сталин: "А вие проверете пак. Мисля, че ще ви назначат."

:):):))))))

Редактирано Декември 18, 2008 от КГ125

[tarsan]

На автора на по-горните анализи, препоръчвам да прочете и същевременно да цитира в използваната литература още и данните от биографията на Едвард Радзинский "Сталин". Този архивист и писател и един от малцината, комуто Елцин (негов приятел) е разрешил навремето да работи с личния архив на Сталин. И там вътре Радзинский открива две литературни загадки. Първата е за Шолохов. Втората - за Булгаков - Сталин е дописвал (с бележки по полето) гениалната книга на Булгаков, като е намирал прилика със самия себе си в образа на Сатаната-Воланд, професорът по черна магия. Сталин е препоръчал и мотото за книгата от "Фауст" на Гьоте, също имайки вероятно, предвид самия себе си.

Сталин е поет, има издадена стихосбирка на младини, все пак има отношение към литературата, отделно политическите му прояви да влияе.

[AnnieM]

@ КГ 125, ISTORIK

Обърках постовете, 3 и 4 всъщност трябва да са 1 и 2, има ли начин да ги разместите?

@ tarsan Благодаря за препратката, най-вероятно ще потърся книгата, но няма как да я цитирам във вече завършена работа

[ISTORIK]

По-добре е да повториш темата с нова подредба на постингите, ако тази не ти харесва. После - да помолиш другите, които са писали в нея, да ти отговорят пак в новата тема, после старата се трие.

Редактирано Декември 18, 2008 от ISTORIK

[AnnieM]

В такъв случай ще я оставя, не е толкова важно, че част 2 е публикувана първа, но затова пък е важно времето, което тези, които са коментирали са отделили. А ако реша да пиша в раздел литература специално върху "Майстора и Маргарита", тогава ще се постарая да я подредя по-качествено

[Стоедин]

Някъде из форума бях драснал няколко реда за "М. и М" и вероятно ще се повторя, но темата ми е слабост. Първо за мен тази книга не описва най- трудните и тежки времена на режима, те предстоят и тя само загатва за тях описвайки горящата в края Москва. Второ книгата не е сатира( Кучешко сърце), антиутопия(1984) или просто суругат(Разораната целина), а е вик за помощ, вопъл на един изтерзан и смачкан, пречупен от системата гений. Философски роман, който разрязва, изтърбушва душата и показва всичките страхове, желания, идеали на хората. Страстите(страданията) на човека, болката и любовта всичко е описано с внимание и нежност. Без гняв, но с надежда за справедливост и покой. Незнам дали Сталин е чел творбата, но за мен това е послание за него. Той е адресата. Гениите също се пречупват, но го правят неповторимо. За което благодаря на Булгаков

[КГ125]

Доста мъдър текст! :))

[Lion Queen]

АниЕм, поздравления и благодаря за хубавите статии

[AnnieM]

@ stoedin, anahronia - благодаря за хубавите думи.

Руснаците са направили доста добър мини-сериал по "Майстора и Маргарита", някой знае ли как да го издиря из руските торенти?