Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, той е Бог в развитие!

[ISTORIK]

Визитка

Ваклуш Толев е роден на 7-ми януари 1923 г. в село Поповица, Пловдивска област.

Учи право в Юридическия факултет на Софийския университет. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета, изучава немски, френски, английски език.

След излизането от затворите завършва богословие в Духовната академия, София. Работи в Пловдивската митрополия като библиотекар, където във взаимодействие с отдел "Култура" на Община Пловдив, създават първата иконна изложба.

През 1991 г. е поканен да чете лекции по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Започва да изнася лектории и слова в научните и културни центрове на страната.

По идея на Ваклуш Толев е създадено cдружението Общество "Път на Мъдростта", което работи за разгръщане духовния потенциал на нацията и изучава водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.

Ваклуш Толев е автор на трилогията "История и теория на религиите" и книгата "Седемте Лъча на еволюцията", които са един нов поглед върху присъствието на духовното и окултно знание в личното, социално и историческо битие на човечеството. Автор е и на списание "Нур", както и на aлманаха "Послания на Планетния Логос". Предстои да излязат книгите му "Духовните дарове на България" и "Мъдростта в скрижали".

Ваклуш Толев е автор на идеята да се утвърди Ден и изгради Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история. В общочовешки план негово е предложението да се включи в "Хартата за правата на човека" и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на "анатема" в религиите и понятието "враг" в социално-гражданските отношения.

Идеите на Ваклуш Толев са не само проницателни тълкувания в областта на философията, историята, социологията, религиознанието и пр., те са принос към бъдещето като визия за присъствието на човечеството в Третото хилядолетие. За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината за йерархия на Духовните вълни и прокламира поредната Духовната вълна – на Мъдростта.

"Няма зло, има нееволюирало добро.", е мотото на Ваклуш Толев.

---

- Г-н Толев, писането на стихове ли съхрани духа ви през онези години в лагерите?

- Човек винаги носи товар. Хубавото е, когато той е духовен. Иначе носи товара на всекидневието и изразява недоволство. За мен поезията е музика, която се усеща, картина, която се помни, мъдрост, която дава живот!

- Дали напоследък не сме в морален, нравствен и културен спад? Намалял ли е апетитът за духовна храна?

- Човечеството не е навикнало да се променя. И тогава, когато са изчерпани енергиите на известни нравствени таблици, идва една промяна, но не могат да я понесат. Много лесно е да се отрече наличният морал, но трудно е да създадете нов. Тази битка Христос я изживя и трагедията на християнството е там, че голяма част от старите морални постулати на юдейството и на някои други остатъци от мирови религии влязоха и в християнството. Защото Христос излезе срещу колективното съзнание в идея за личност. За жалост, точно това се загуби – в християнството личността се загуби. Когато искаш да смениш един морал, изглежда тежка битката. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а - за знанието. Знаещият е повече от безгрешния.

- Как ще коментирате идеите за изучаване на религия в училище? Трябва ли младите да се запознават с религията?

- Когато вероизповеданието е като задължителна дисциплина, а не - като вътрешна потреба, после, като узреят тези, на които то е наложено, те се освобождават от него. Институтът трябва да смени възпитанието чрез морал със знанието, което още Адам се опита да направи. Опита се да знае, а те му казаха, че е грешен. В религиите стои доктрината на креацията, която е неподвижна. Отрича се законът на еволюцията, на прераждането, макар първите столетия на християнството то (прераждането) да е изповядвано. Проблем на религиите е, че още се занимават с битката между доброто и злото. За мен няма зло, има нееволюирало добро, човекът не е грешник, а - бог в развитие.

- Къде е вярата на младите хора?

- Единственото нещо, в което не вярват – това е в себе си. Това е трагедията! Ако те вярваха в себе си, щяха да направят поведение на търсена култура. Даже този напътен бърз ход, с който се отива към Европа, която също не може да ги удовлетвори. Те отиват в Европа, за да намерят прехрана, но не могат да намерят това, което Европа сама няма – там има цивилизация, но няма култура. Преди повече от 40 години Европа отиде в Индия, за да търси култура. Хипитата отидоха, и то - с една грешна представа, как трябва да търсиш културата на духа – да я търсиш, като отидеш дрипав. И се върнаха пaк дрипави в душата си, защото в Индия на улиците не дават културa.

- Не е ли пагубен духовният упадък в консумативното общество? Някои ще кажат, че сме на прага на културен колапс през 21 век?

- Никога не може да се говори за колапси на културата, а - за бедност, когато мисълта е в невъзможност да "краде" ценностите на духа. Има исторически моменти, в които дадени народи бедстват по отношение на дарованието си и поддържат равнище на вегетиране. Така че нищо страшно няма в това да сме вегетирали няколко десетки години, преразказвайки идеологически неудобства или обличайки ги в дрехата на изкуство, както бяха рисувани "великите мъже". Когато искате да възпеете трудовия подвиг на мъжа, не му създавайте тъпа глава и големи мускули. Много по-съществено е главата да е гениална, а мускулите може да не бъдат чак толкоз трудолюбиви...

- Къде е мястото на хората, занимаващи се с култура и изкуство? Неуютно ли се чувстват те у нас?

- Творецът не живее от привилегии, а - от вдъхновение, докато посветеният живее от Богооткровение! И тогава всеки творец може в смирението си да намери уютност, защото ще даде път на духовното осенение, а не удовлетворение на себичността си или искане на награда за това, че е направил добро на света. Творци са тези, които имат измерения, че са пратени да дадат нещо, което не е давано. Защото по-голямата част преразказват или правят преобрати на дадени вече неща, което безспорно говори, че техният извор е мисленето, а не - вътрешното прозрение, още по-малко - откровението. Когато не си служат с интуиция, те правят интерпретация на даденото. Нашият Златен век на книжнина постави големи личности, нашето Възраждане изведе в жертва. Един Пенчо Славейков направи прозрението: "Бог и България единство в двойна плът!". Идеологията внася бедност в душевността на твореца. Има даровити поети, които станаха идеологическа тръба (без тя да е ангелска, разбира се), защото ясно личи дарованието, но работят с материал, който ги ограничава като идеологическо подчинение. Това е голямата беда. В сегашното време трудно бих казал, че някой е излязъл над водата, т. е. - над астрала, над чувствата. Но това още не е небето на ума, още по-малко е звездата на откровението!

- Разликата между духовната храна и псевдохраната става все по-размита за много хора...

- Измерителен уред винаги е имало и той се е наричал съвест за ценности. Разминаването се дължи на това, че социални доктрини с идея за властване поднасят на цели поколения забавления вместо - занимания. Една стара версия говори за хляб и зрелищa. Сега това зрелище вие го имате в стадионите, в купоните. Забавлението стана по-привлекателно, купонът стана изповедание. И виждаме какво ни поднася една телевизия! Поднася точно тази илюзорност, че човекът съществува. Да, човекът съществува, но за съжаление не живее. Той се илюзира, че живее. Защото, ако вие живеете, трябва да израствате, като дадете път на духовността си. Не може да се повтори Бетовен – съгласен съм, но защо трябва да повтаряме крясъците на природата в миналото. Това е трагедията на новите поколения. И оттук е тенденцията да се опростяват занимателните университети и учебниците, учебните заведения. Колкото може, ги правят все по-прости. Защо? С идея не толкоз за идеологическото отъпяване, отколкото за примиренческо мислене. И отново създаваш вече – не homo ludens, а homo perduto – загубения човек. А когато загубите човека, как искате да изведете Бог?

- Г-н Толев, измори ли ви времето, в което живеем?

- Винаги съм правил разлика между съществуване и живеене. Не може да бъдат равни, защото в съществуването стои пулсът на вегетацията, а в живеенето стои откровението на творческата сила, Подобието - диханието на Сътворителя. Шекспир в своя „Хамлет" поставя въпроса: To be or not to be? - Да бъдеш или да не бъдеш. За мен проблемът е по-друг - да бъдеш, а не - да имаш! Живеенето е именно съзнание да бъдеш.

- Автор сте на много трудове в областта на духовното познание. Откъде черпите вдъхновение за творчеството си?

- Това е въпрос на малко по-особена култура, която често наричат езотерична. Във всеки човек е вложена една висша духовна сила, на която са давани различни имена - „оренда" в прабългарската религия, „подобие" в християнството, „кундалини" в източните учения. Тази сила като вътрешен пулс извиква прираста не на ориентирането, а на познанието. Така че, когато тези енергии преливат, човек не може да каже, че умората на всекидневието е по-властна от благодатта.

- Животът ви е минал през няколко исторически епохи, бихте ли им дали някакъв щрих.

- Когато съвременник характеризира епохата, в която е живял, много трудно ще му признаят безпристрастието. Така е, защото повечето от анализите са върху това, което е било идеология. А идеологията винаги е посредственост. Но ако трябва да характеризирам епохата, в която тъй или иначе съм пребивавал, трябва да кажа, че духовната бедност е преобладавала в това, което иска да прави революция. А недораслякът не може да черпи слънце, за да отхрани плод. Не отричам революцията по принцип, но човек трябва да направи вътрешна, сакрална революция. Този, който още не е събудил духовната си сила, той винаги ще дава знаменател, който ще лишава числителя от стойност. Това е изпуснатата тайна на бъдещето, че чуждата вина не е наша невинност. Тогава нямаме нужда от прокламирано социално равенство. Ние винаги в историята сме имали благодатната възможност да нямаме отрицателя в лицето на плебея, тъй като сме нямали институция на робство. Докато в някои големи държави е имало благородници и роби. Робът не всякога е удовлетворявал потребите си за култура, но е удовлетворявал социалната си потреба за равенство. И една Френска революция прокламира свобода, братство, равенство. Но уви! Свободата не е проблем на това да бъде дадена или извоювана, а е въпрос на лична поносимост. А, когато робът ви дава свобода, тя винаги е в измеренията на робското му мислене. Френската революция прави своите действия срещу аристокрацията, но при отработена буржоазия. Докато в Русия пролетариатът направи своите настъпления срещу аристокрацията, без да има буржоазия.

- Казвате: "вътрешна революция", но като че ли хората очакват някой да ги спаси отвън?...

- Това е плод на внушението, че Бог трябва да го търсиш вън от себе си. Когато дълбочината на човешкия ум не стига до този бог, който е в него, човек търси своето оправдание в легитимирания образ - държавника, духовника... Дали наистина монархът ще покани на трапезата си народа? За хората е голямо благоволение той да ги нахрани на масата, дори - с илюзии. Затова имам една мисъл - с трохи тълпата винаги се храни, стои неяден хлябът на Живота.

- Какво в съвремието ни определя пътя на социалността?

- Коя социалност? Тази от личности или колектив без личности, наречен общество? И кой път? На прехода, който се оказа улица? Идеята не е да създаваш само общество, а да изграждаш държава - както направи хан Аспарух. Той свари тук много славянски общества и племена, но - без държава. Идеята за държава предполага земя за територия. Сега благополучието е потреба, обаче не е формула за просперитет, още по-малко идея за континентална общност. Трябва да се разбере, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове. Така че пътят на прехода ни не се определяше от идеи, а от оглозгани идеологии, които диференцираха обществото. Нужна е нова идея, учение за света, за социологията, за политиката, за културата - за да се направи епоха, къс от битието, а не - поредното столетие.

- Какъв е според вас образът на държавника?

- Отговорността е измерението за истинския държавник. За личността отговорността е добродетел. За обществото (раси, касти, класи, партии и пр.) отговорността е затворница без право на амнистия. Защото интересът на групата капсулира. За държавата отговорността е огледало. Това е измерението за държавника. А не - за политика, не - за партийните вождове, "бащи на народи" (без "майки"). Колективното съзнание е сбор от индивидуални съзнания, които имат различна валентност. Така се събират на едно място различни валентности. Какво трябва тогава държавникът и държавата да направи? Да стане огледало!

- Имаме ли пример от нашата история?

- Може би, за нашата история хан Аспарух е най-живителният, най-подчертаният образ. Защото той дълбае кладенеца за исторически феномени, които стават историзъм. Това в него е най-белязаното, защото много други са се напътвали да овладяват земя и да правят държава. Xан Аспарух е чудат - с това, че казва на баща си: „Аз ще си взема пръчка от снопа ти". Това е историзмът, той носи бъдеще! А ние продължаваме да дъвчем като социология на възпитанието коленопреклонението - Кубрат рече: „Не разкъсвайте снопа". И никой не признава в историята ни, че ние правим държава против това, което казва Кубрат! Че тоя негов син, Аспарух, си взе пръчка, въпреки волята на баща си, а те, които останаха там, в ХIII век, вече не бяха българи - като държава или като племе. Но тук 13 века (и повече) България я има! Дори е запазила средновековното си име!

- Какво е историята за един народ?

- За обикновеното битие тя е идеология на гробарите, защото скръбта по-лесно се утешава, отколкото да удовлетворите събудени радости. Иначе, историята е властово тронство на волята на цезаря. Другото е шега, че тя е учителка на народите. Народите са много по-умни, но историята като идеология ги задържа. История се прави само от белязани личности, а народът ги съхранява с така наречената памет. Историческата памет има изградена трайност.

- Национална доблест - какво е това?

- Когато психологията на един народ има поведение на отговорност, говорим за национална доблест.

- Имаме ли, като българи, самосъзнанието откъде идваме и накъде отиваме?

- Идваме оттам, където не отиваме - и това е логично, защото загубихме самосъзнание. Изповядаме чужди идеологии, а промяната я направихме с костюмирана демокрация.

- Оптимист ли е българинът днес?

- В душата му има наличен, но недостатъчно приложен оптимизъм. Затова мисля, че той по-скоро е измамен, отколкото - излъган. Разликата е много голяма - измамата е идеология, a лъжата - стратегия.

- Как виждате човека в бъдещето?

- Историческата даденост свидетелства, че човекът се е променял - променил е косматата си дреха с фрак, променил е мисловния си процес от констатация и рефлекс за съхранение до творчество и себежертва. Променени са и нравствените таблици - от „Око за око, зъб за зъб!" до „Обичай врага си!". Следователно, в бъдещето човекът ще трябва да се потърси в духовното си роднинство, защото всеки носи в себе си Диханието на Бога. Първото нещо, което виждам в бъдещия човек, това е идеята за свобода от себе си. Това е формула, която малко е смутителна, когато се чуе за първи път. Но, ако не надмогнем себе си, не можем да направим нищо ново. Човекът не е даденост, той е едно предшествие, той е едно саморазвитие, той е едно достижение. За мен човекът е една бъднина, той е Бог в развитие.

- От кога започва идеята за правата на човека?

- Същността на всенародната "Харта за правата на човека" е толкова древна, че ако се върнем 5 000 години назад, ще я намерим в индуската религия - в словата на Кришна, който казва, че заради любовта дава живота си. След това Шандор Петьофи го повтаря. Буда, предшественик на Иисус, се бори против кастите, а Мойсей поставя началото на някои от най-важните човешки права. Правната доктрина в десетте Божии заповеди я има още и в законите на Хамурапи. Подобни прояви на защита има и в Акадските таблици за съдбата, в Дванадесетте таблици на Рим - също. ООН узаконява чрез декларация правата на човека на 10.ХII.1948 г., а в българката история ги е имало много по-рано. Още нашият тангризъм не е позволявал робство, а според Търновската конституция всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска територия. Левски пък изрече и нещо още по-голямо. Щом имаме сигурност за личната си свобода, можем да я дадем и на други.

- Защо е така важно да се признаят правата на душата?

- Когато се защитава само физическото, тленното, вторичното, не могат изобщо да се потърсят причините и елементите, които накърняват първичното, душата. И тогава се стига до изкривявания. Такава защита не е предотвратила и убийствата, и дискриминацията. А нашият народ е създал приказката за ранената и оскърбена мечка, на която раните зарастват, но лошата дума остава да я терзае. Знаел е народът ни кое право е по-важно. Когато можеш да предвидиш защитност и на душевната цялост, т.е. на първичната реалност - духовната, то тогава можеш много по-добре да опазиш и вторичната - материята, тялото. А сега излиза, че защитено е само смъртното, тленното, а вечното, безсмъртното - не. А точно това невидимо, но по-реално от всяко друго нещо се връща в следващото прераждане. И ако дойде накърнено, нарушено, се нарушава и целостта на националната съдба, на националният път.

- Кои са най-големите оскърбления за душата?

- Отнемането на свободата и анатемата. Робството на душата е много по-страшно от робството на тялото. Най-смелата и най-дързостна идея, дадена от Христос, е правото на свобода за равенство, за прощение, правото на човека да бъде не само събожествен, но - и свръхчовечен. А анатемата, която още фигурира в чл. 189 от Устава на Църквата ни, е религиозна казън, която унищожава човешката духовност, тя е проклятие върху духовната същност на човека и тежка морална депресия, жигосан скрит белег, много по-страшен от външните физически белези. Понятието "враг" също е много тежко клеймо върху личната душевност. В третото хилядолетие вече ще се прозре, че този "враг" е ръката на еволюцията, която ти сочи, че там, в него, стоиш ти, стои човекът, нееволюиралият Бог, твоят събожник. В него враждуването ще бъде само вътрешно, в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта. Само събудената съвест, а не - идеята за правда, която търси възмездие, може да извади жилото на злосторството, за да остане благодатната трапеза на прощението.

- Навярно по този път ще се надживее и дуалистичната доктрина за добро и зло.

- Голямата битка се води с хилядолетия, за да се даде път на пробудения Дух, който ще осъществи божествеността на човека. И тогава той ще отговаря за делата си пред своята съвест, т.е. - пред своя Творец. Защото това, което наричаме съвест, е огледалото, т.е. - окото на знанието на Бога у нас. Този процес на будност вече върви, за да се стигне до изграждане на един свободен олтар на служение на Бога - без страх, без омраза, без проклятие... А така - и до най-важната битка за свободата на Бога в човека, в чието лоно всичкото зло ще е еволюирало в добро.

- Г-н Толев, какво е Мъдростта?

- Най-трудното не е да се даде дефиниция. На старогръцки "мъдрост" значи "софия", т. е. нещо, което е над знанието на очите като доктрина; над знанието на сърцето, защото то може да ви даде вибрация на усет и да приемете нещо чрез вярата. Не! Мъдростта е част от събудената духовност, която Бог е вложил във вас. Човекът носи един неизповядан заряд на мъдрост, която може да го направи божествен. Мъдрост винаги е имало, но като Доктрина, като йерархия на изповедание тя е нещо съвършено друго. Както любов винаги е имало (еросът съществува и в митологиите, и в реалността), но религия на Любовта създава Христос; правда винаги е имало, но религия на Правдата създава Моисей. Така че Мъдростта като Доктрина на посветените в името на извеждания от човека вложен бог е нещо съвършено друго.

Странното обаче за мъдростта е другаде. Това е, че тя не е утробна богиня. Богинята на мъдростта, Атина Палада, излиза из главата на Зевс, а не от утробата на Гея или Хера. Това е много същностното. И тогава сами бихте казали, че наистина мъдростта не е това, което земята ни дава, а каквото главата ни дава.

Така че мъдростта ще трябва да я търсим не в очите, които могат да видят що е правда; не в сърцето, което може да прояви милост или жестокост, а в будността на вложеното у нас съзнание. Съзнание! А това е вече част от целостта на прозрението и тайната на вложеното ви предназначение. Само Мъдростта може да определи предназначението, защото тя в еволюционността отбира най-съвършеното. Затова Любовта каза: "Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец", но тя не можеше да каже "Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец". Мъдростта може да го каже, защото тя стои над доктрините, които повелява Земята. Богинята Атина Палада е родена от главата!

- Каква е мисията на вашата организация, какво представлява тя?

- Ако трябва да се говори за мисия на Обществото Път на Мъдростта, тя е служение вместо цели и тенденции. Това е идеята с наслова "Път на Мъдростта" – свобода на човека от себе си, минавайки през различните доктрини на културно-религиозно съзнание до това, че човекът е един еволюиращ бог. И безспорно той трябва да се освободи от доктрините на миналото си съществувание. Защото в религиите има един белег, който не може да се надмогне – това е, че те най-бавно стареят и, за съжаление, най-дълго стоят стари. Така че Общество Път на Мъдростта има една своя мисия да освободи човека от себе си, да изведе вложения Бог от нас, така както Творецът го е дал с Диханието Си. Да сменят моралната таблица: "Око за око, зъб за зъб" с това, което Христос милостиво ги помоли – да обичат врага си. Ние казваме, че няма зло, има нееволюирало добро и, че думата "враг" отколе трябваше да бъде махната. Щом всеки е дете на Бога, нямате враг, а имате събожник. Да смени и идеята за грехопадението, за да можем наистина да отверижим човека – това, което митологията ни остави като битка между заземения човек, наречен Антей, и Херкулес. Единият е от майка Земя, другият – от майка Небе. Небето трябва да повдигне човека от Земята, за да може човекът обезтеглен да става божествен. Ето това е една от големите идеи, която Обществото Път на Мъдростта си постави в своя еволюционен и житейски път.

Въпросите зададоха Милена Бойкова-Терзиева, Николай Василев и Лияна Фероли.

http://www.novinar.net/

http://politika.bg/

Текстът е допълнен.

Редактирано 5, 2009 от ISTORIK

[tonkata3]

И поради каква причина човек, който създава поредното синкретично теософско учение е в раздел "философия"?

Иде ред на Блаватска тук...

Редактирано Януари 30, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

В раздел "Религии" ли е по-удачно да стои темата?

Тази философия все още не се е превърнала в религия.

[tonkata3]

В раздел "Религии" ли е по-удачно да стои темата?

Тази философия все още не се е превърнала в религия.

То и дъновистите ако питаш - дъновизма не е религия Да, не са религия, а са култ.

За основните разлики между учението на Ваклуш Толев и истините на Православната Църква

Милка Христова

Pravoslavieto.com

Кратка биография

Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в село Поповица, Пловдивско. След 1944 година е репресиран от комунистите. Завършва богословие в София, след което работи като библиотекар в Пловдивската митрополия, а през 1991 г. чете лекции по История на религията в Пловдивския и Софийския университети.

Толев е автор на книгите "Седемте Лъча на еволюцията" и "История и теория на религиите", на списание "Нур" и "Послания на Планетния Логос".

Ваклуш Толев е създател на учение, наречено от него "Път на Мъдростта", институционализирано чрез т.н. "Дом на Мъдростта" (замислен като "първообраз на храма на бъдещето - без олтар и обреди"), и на сдружението "Общество Път на Мъдростта". Една от инициативите на сдружението е "от уставите на религиите да бъде премахнато наказанието анатема" и в Хартата за правата на човека на ООН да бъде добавена нова клауза за защита правата на душата.

"Учителят Толев" е смятан от последоваталите си за проницателен тълкувател, който пръв в света формулира т.н. "Доктрина за йерархия на Духовните вълни" и прокламира "поредната Духовната вълна – на Мъдростта". Те вярват също, че с това Толев дава "нов поглед върху присъствието на духовното и окултно знание в битието на човечеството".

Макар че Ваклуш Толев е завършил православен Богословски факултет и се обявява за православен, религиозната доктрина, която проповядва, не само че не е православна, а дори някои от основните идеи в нея са антихристиянски. С други думи - учението, проповядвано от Толев, представлява синкретизъм (смесица) от православно християнство, източни религии, окултизъм, езотеризъм и дори прабългарска символика. Нещо повече - въпреки че Толев критикува остро основни концепции на Дънов, в някои от разсъжденията си той е повлиян силно от идеите на Бялото братство. Неслучайно Петър Канев го окачествява в статията си "Religion in Bulgaria after 1989: historical and sociocultural aspects" като следдъновистки окултист.

Освен към дъновизма, Толев показва също така жив интерес към орфизма, питагорейството, херметизма, кришнаизма, антропософията, теософията, окултизма, розенкройцерството, кабалата, агни йога, неоплатонизма, астрологията и зодиакалните знаци и пише статии и книги за тях.

Ето в детайли някои от основните разлики между религиозното учение на Толев и догматическите истини на Православната Църква.

За Бога

Вземайки предвид интереса на Толев към горепосочените учения, може със сигурност да се каже, че идеите му относно Бога са силно повлияни от езотеричните и теософски течения. Те са безспорно ясно изразени в няколко конкретни идеи на Толев.

Да вземем например идеята му за "планетния Логос" и дори самия термин. Нито учението, нито терминът имат нещо общо с християнството и двете идват по права линия от езотеризма. За езотериците Логосът е Бога, проявеното божество. Що се отнася специално до планетния Логос, той е космическото същество, което е душата на една планета, той е Отец и Господар на света. В случая с Толев, планетният Логос е Господар на планетата Земя.

Толев посвещава също така някои от своите статии на "Всемирната Майка", която "сътрудничи на Духа, за да има материя". С тези си идеи той се доближава до гностическите концепции на Валентин, които пък от своя страна са възприети от езотериците, проповядващи мъжкия и женския принцип на Бога. Алис Бейли, "мaйкaтa" на Ню Ейдж, също учи за Отец-Дух и Майка-материя.

В заключение, нито идеята на Толев за планетния Логос, нито тази за Всемирната Майка са приемливи от православна гледна точка.

Православното християнство не учи за Бог Отец-майка, а за един Бог, троичен по лица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Нещо повече, според православното учение Христос е Словото (Иоан. 1:1), т.е. Логоса (гр. Λόγος), но не и планетния Логос на Толев, господаря на нашата планета.

Антропология

Антропологическите идеи на Толев са също така силно повлияни от езотерически, окултни, розенкройцерски и теософски концепции, а християнските са по-скоро рядкост.

Например учението на Толев относно човека като "бог в процес на развитие" и като "божествена същност", не е оригинално, защото и двете идеи са проповядвани от религиозни течения преди него. Теософът Бенджамин Крийм (Benjamin Creme) обяснява в своя Речник на езотеричните термини, че "чрез процеса на еволюция човек би проявил по-ясно божествената си природа". От своя страна розенкройцерът Макс Хайндел (Max Heindel) отбелязва в книгата си Космогония на розенкройцерите, че "целта на еволюцията е развитието на човека от статичен към динамичен Бог, т.е. създател". Разбира се, както при Крийм и при Хайндел, така и при Толев, това обожествяване на човека предполага нескончаеми прераждания.

От православна гледна точка, обожествяването на човека не се извършва благодарение на еволюционния процес, в който играят роля безкрайните прераждания. Според православната догматика, богочовечността става възможна за всеки един от нас едва при идването на Словото Божие на земята, чрез Неговото въплъщение в човешко тяло. Едва след като стане член на Христовата Църква, чрез кръщението, християнинът започва да се богоочовечава, и то не извън Църквата или в някаква общност. Той се богоочовечава, за да се изпълни с божествени сили, с богочовешки сили и това е процес, който продължава през целия му живот и през вечността.

Освен тази еволюционна концепция, Толев учи също така за "небесния Адам-андрогин" и за "създадения Адам също андрогин". Но, нито идеите за двамата Адамовци, нито изразите сами по себе си са толерирани от православното християнство. Вероятно Толев ги е заел или директно от еврейската Кабала или е бил повлиян от франкмасонските и теософските учения, в които те съставят едни от основните концепции.

Кабалата учи за Адам Кадмон или идеалния човек, т.е. небесния Адам-андрогин, и го противопоставя на земния Адам, т.е. създадения. Толев проповядва съвсем същатата идея, подчертавайки, че "Адам и Ева са едно", защото "преводът на Кадмон, значи на Адам, означава първочовек, андрогин".

Теософите също учат за един небесен и за един земен Адам, дори една от основателите на Теософското общество Елена Петровна Блаватска подчертава в своята Тайна доктрина, че "Адам е първият андрогин, т.е. той е бил божествен хермафродит, който впоследствие е разделен на мъж и жена".

Православието не подкрепя тези андрогинни идеи на Толев, свързани с Адам. Библията говори за "първия човек Адам, който стана жива душа", и който е "от земя", т.е. земен и за "последния Адам - животворен дух", който е "Господ от небето" (1Кор. 15:45, 47), но там става въпрос за създадения от Бога Адам и за Христос, а не за някакъв земен Адам-андрогин и за идеалния човек - също андрогин.

За Толев, "Адам не живее пълноценно, а вегетира преди да получи диханието, т.е. Духа". Тази идея не се основава нито на библейски свидетелства, нито на светоотечески извори. Библията не говори за един определен период, през който Адам вегетира в очакване на диханието за живот. Тя е ясна: "Господ Бог създава човека от земна пръст" и веднага "му вдъхна в лицето дихание за живот" (Бит. 2:7). Следователно Адам няма никакво време да вегетира!

За сметка на това, идеята на Толев е много близка до гностическото учение за създаване на човека, според което преди демиургът да вдъхне разум на Адам, този последният е само едно несъвършено и странно създание, без дух, без същност. С други думи, живее формално, между другото.

И накрая, Толев подкрепя идеята за "седемте тела на човека", но споменава имената на само три от тях - физическо, ментално (духовно тяло) и астрално (душевно тяло). Фактически, Толев не приема истински православното учение за душа и тяло или дух, душа и тяло (1Сол. 5:23), а се придържа към терминологията и доктрината на езотеристите относно човешкото тяло и в същото време усвоява антропологията и терминологията на св. ап. Павел.

Христос-Изкупител

В съчиненията си Толев не отделя много място на Христос като Изкупител и на учението за спасението. Въпреки това от малкото идеи, които развива, една голяма част са в противовес на православното учение. Например заедно с гностиците, розенкройцерите, теософите, последователите на Християнска наука, антропософите и Петър Дънов и той разделя "Иисус Христос на две личности". Христос е за него "духовната вълна, въплътеното божество", а Иисус е "личността, синът на Дева Мария, който биде разпнат и страда". Това не е християнско учение! Православното християнство учи, че Христос или помазаник, Месия, е име дадено именно на Иисус, за да подчертае Неговата мисия. Всеки, който разделя Иисус Христос или с други думи "всеки който отрича, че Иисус е Христос" е лъжец (1 Йн 2:22).

Нещо повече, с думите си, че "няма изкупление, а Голготско служение" и, че "не съществува спасение, а победа над смъртта", Толев явно показва, че не признава изкупителното дело на Христос така, както учи православното християнство. Що се отнася до победата над смъртта, Православието учи, че Христос побеждава смъртта чрез смъртта си, но едновременно с това учи, че Той се въплъщава, за да спаси човешкия род. Ако Толев не признава спасителното дело на Христос, то значи той е по-скоро привърженик на учението на Ню Ейдж, според което сам човекът е строител на своето спасение.

Други идеи на Толев в разрез с православното учение

Толев учи за "седемте духовни вълни на еволюцията", от които петата е тази на мъдростта, за която именно проповядва Толев, както и за "седемте лъча на еволюцията и техните господари". Самата идея за еволюцията е чужда на Православието, което учи за сътворение на света и човека, а не за еволюция (виж Сътворение и еволюция). Еволюционната теория се поддържа от множество езотерични школи, включително и от Бялото братство на Петър Дънов. Нещо повече, още Бейли (Тайната школа) развива подробно в Трактат върху седемте лъча идеите за седемте лъча на еволюцията и за техните господари Мория, Кутхуми, Венецианеца, Серапис, Арион, Иисус и Ракоси.

Във връзка с еволюционната теория Толев поддържа също така и идеите за "коренните раси", за "подрасите", за "бъдещите култури" и за "шестата коренна раса" или с една дума - все езотерични идеи. Блаватска (Теософско общество) в Тайната доктрина и Хайндел в Космогония на розенкройцерите развиват в детайли идеите за расите, подрасите и за основната роля на шестата раса. Тези учения не са присъщи на Православието.

Толев се изразява положително и в защита на източните учения за "прераждането" и за "кармата", а православното християнство учи за възкресението. Всъщност Толев не поддържа оригиналното индуистко учение за прераждането и за кармата, а разработва своя синкретична теория, включвайки в нея и християнското учение за възкресението. Такъв еклектизъм от две взаимоизключващи се идеи, идващи от две различни религиозни традиции, е немислим за православния християнин.

Православието не учи като Толев, че "злото не съществува и, че то е нееволюирало добро". От православна гледна точка, злото съществува и Св. Йоан Дамаскин подчертава, че "демоните са тези, които замислят злините" и, че "злото е лишение от доброто". За несъществуването на злото учи още в началото на XIX век Мери Бейкър Еди, основателката на Християнска наука, и Бейли, за която "злото е изоставено добро".

Толев признава само три тайнства - "Кръщение, Евхаристия и Брак", и изразява особено мнение, което противоречи на православното учение за тайнствата.

Толев учи също така за "третото око", за "кундалини", придава особен смисъл на "виолетовия цвят" и подчертава "сакралното значение на числото седем", свързвайки го със "седемте раси", "седемте лъча на еволюцията", "седемте тела на човека" и други. Така той подкрепя и защитава едни от основните езотерични и теософски идеи.

По примера на Дънов, който организира годишни срещи в Рила, Толев организира срещи в Родопите. Този избор не е случаен, защото както за Дънов, така и за Толев в двете планини се намират орфически, т.е. езически светилища. Дънов избира Рила, за Толев остават Родопите!

Заключение

Ето, това е накратко доктрината на Ваклуш Толев, разгледана в светлината на православното християнско учение. От казаното по-горе може да се заключи, че Толев и неговото общество проповядват идеи, чужди на християнството, а според св. Игнатий Брянчанинов "всеки, който отрича и един-единствен догмат от Христовата доктрина, се отрича и от самия Христос".

Следователно Толев не само не може да бъде наречен православен християнин, а и нещо повече: той се самообявява за "учител", нещо, което самият Христос никога не е правил.

Създаденото от него общество може без колебание да бъде класирано в групата на съвременните Ню Ейдж движения.

Редактирано 5, 2009 от ISTORIK

[Incorrectus]

Такива ги слагайте в Религии, раздел секти или може да отворите тема Религиозни бизнесмени. Такива днес ги има много: Висарион, Бабаджи, Нирмала, Шибендо, Ошо, който се представи и др. Лъжат простодушните и им обират парите и обожанието, за да се самоизживяват като велики. Несъмнено, обаче, В.Толев държи първенство по щуротии, които е казал.

Всяко учение, което е прочел, творчески е еклектирал и не познавам друг, който да е такъв майстор в празните приказки.

Вижте това:

Освен към дъновизма, Толев показва също така жив интерес към орфизма, питагорейството, херметизма, кришнаизма, антропософията, теософията, окултизма, розенкройцерството, кабалата, агни йога, неоплатонизма, астрологията и зодиакалните знаци и пише статии и книги за тях.

И най-вече това:

учението на Толев относно човека като "бог в процес на развитие"

Е точно такъв бог не може да има?!

Всичко е прочел, всяко учение знае, само за креационистите нищо не е чул?!

[Алогоботур]

Моля неразбиращите и незапознатите да не критикуват, тъй като нямат знанието на Ваклуш Толев. А ако смятат обратното, то нека създадат собствено учение.

Аз от все сърце уважавам Учителя Ваклуш. Уважавайте го и вие, защото той носи новото знание, което ще трябва на човечеството в бъдеще.

Incorrectus, след като са пълни безсмислици думите му, защо не се обосновеш и с какво ти си сигурен, че си прав?

[Алогоботур]

Лъжат простодушните и им обират парите и обожанието, за да се самоизживяват като велики. Несъмнено, обаче, В.Толев държи първенство по щуротии, които е казал.

Всяко учение, което е прочел, творчески е еклектирал и не познавам друг, който да е такъв майстор в празните приказки.

Господин Толев изобщо не обира парите на хората. Всеки, който е ходил на негова лекция (слово), ще потвърди, че няма вход, абсолютно безплатно е.

Е точно такъв бог не може да има?!

А какъв бог може да има? Нима ти познаваш Бог лично?

[Алогоботур]

И поради каква причина човек, който създава поредното синкретично теософско учение е в раздел "философия"?

Той не създава "поредното синкретично теософско учение". Той носи новата духовна вълна на Мъдростта, също както Христос е носител на духовната вълна на Любовта. Не случайно учението му се нарича "Път на Мъдростта".

Винаги съм бил на мнение, че, за да твърди човек, че нещо не е такова, каквото е, първо трябва да се запознае с нещото. Затова ви препоръчвам, хора, прочетете малко първо за Учителя, след това за учението "Път на Мъдростта" и след това изказвайте мнение.

Успех!

[tonkata3]

Моля неразбиращите и незапознатите да не критикуват, тъй като нямат знанието на Ваклуш Толев. А ако смятат обратното, то нека създадат собствено учение.

Аз от все сърце уважавам Учителя Ваклуш. Уважавайте го и вие, защото той носи новото знание, което ще трябва на човечеството в бъдеще.

Incorrectus, след като са пълни безсмислици думите му, защо не се обосновеш и с какво ти си сигурен, че си прав?

И кое е новото?

[tonkata3]

Той не създава "поредното синкретично теософско учение". Той носи новата духовна вълна на Мъдростта, също както Христос е носител на духовната вълна на Любовта. Не случайно учението му се нарича "Път на Мъдростта".

Винаги съм бил на мнение, че, за да твърди човек, че нещо не е такова, каквото е, първо трябва да се запознае с нещото. Затова ви препоръчвам, хора, прочетете малко първо за Учителя, след това за учението "Път на Мъдростта" и след това изказвайте мнение.

Успех!

Искаш да кажеш, че Христос /Иисус/ не е бил носител на Мъдростта? Айде Толев да бъде целия Христос Иисус - не само "мъдър", а и "божествен", може ли? Или ще каже - "не, сега не е нужно" -хитро.

Лесно се "носи като Христос" учение, ама я да понесе целия Христос, а, ще може ли? Щото Иисус Христос не беше просто "Учителя", учителстването може успешно да се имитира, но не и ДЕЛАТА И ЖИВОТА НА Иисус, който е Христос! Иисус се роди като "БОГ С НАС" и празния гроб го потвърди.

Тук ще пейстна един мой постинг от другаде по подобен въпрос:

Днес пък посоката е друга /в сравнение с древния гностицизъм/ - да се принизи християнството до нивото на някой съвременен гуру - ето, колко съвременни днес "месии" се обявяват за "Христос" като ни казват, че "христос" е титла, която просто тогава се е съединила с лицето Иисус, но днес видите ли, тя може да се свърже я с Дънов, я с някой Кришнамурти или някой друг самозванец. И дори не му се налага да направи и 1/100 част от това, което Иисус е вършел - не му се налага да прави чудеса, да възкръсва и т.н., за да му вярват, че е Месия; не му се налага да измисля и оригинално учение - просто трябва да забрави да спомене източниците си и тези иначе съвременни, иначе много знаещи люде го гледат в захлас и въобще не осъзнават, че той просто е направил компилацийка от някой малко позабравени или непопулярни на широк кръг читатели учения Оказва се, че с развитието и техническия си напредък човека става все по-наивен и глупав - докато Иисус е вършел чудеса пред хората и не всички са го приели за Месия, то днес, на днешните Месии дори не им се налага да изпълняват приципите на учението си, какво да речем за чудеса и възкресения, и хората се стичат след тях, готови са да умрат за тях, да изоставят семействата си и разсъдъка си и волята си....: Просто казвайки, не доказвайки, че Иисус е просто един от многото Учители т.е. "такъв като мен" и... това действа. И така раздробен Иисус на - "учител", "месия", "пророк" и пр. е по-лесно смилаем от наивни хорица и по-лесно имитиран. Казват гностиците, че хората като нямат знание са слаби, неосъществени, но виждаме днес колко сме информирани, колко сме по-знаещи от предците си и... и какво повече сме от тях? Всъщност ставаме все по-наивни, щото от големия обем информация нямаме време и не се стараем преди да я допуснем в себе си да я разгледаме и обмислим по-обстойно - щото просто искаме да сме "информирани", да сме "знаещи". Не да сме морални, а знаещи - това е висшата ценност, която утвърждават и съвременните гностици - тя е ценност и при християнството, но не със същото значение в ценностната йерархия. Така че нека никой не казва - "ама ценностите са същите и при християни, и при..." - да, ама не съвсем, щото и йерархията е важна, понеже това дава съответно теоретическото съдържание и практическа реализация на съответната ценност.

На мен лично много ми е чудно като чуя някой да цитира Ванга /в случая - Ваклуш Толев/- тя, видите ли, рекла, че хората трябва да се обичаме, да не грешим.... И това го споделят хора, които минават за "интелектуалци" и смятат, че цитират нещо изключително неоткрито, нечуто до преди Ванга и го казват с чувство на притежание на някакво неподозирано интелектуално богатство . Е, как няма такива плиткоумни интелектуалстващи да не се увличат от гностицизма, който гъделичка честолюбието и тщестлавието им, че прегръщайки го те стават притежатели на гносис, недостъпен за простолюдието, а те така желаят да се почувстват изключителни, просветители, да бъдат ласкани, гледани с възхищение.... Да си чул за СМИРЕН И СКРОМЕН гностик - съвременен теософ, езотерик, окултист- и който да не се изживява като носител и откривател на знание, което ще спаси най-малко човечеството на земята, и който подобно на апостолите да сподели на всеослушание, че даже да запише на книга, за своите съмнения, грехове, падения нравствени и пр.? Ще се радвам да науча за такъв Щото както и да се развива света и днес сме свидетели и сред учени и сред творци и даже спортисти - най-великите са най-скромни, с тихото си присъствие, дори и да е медийно понякога, те са скромни, смирени и то не, защото няма с какво да се похвалят - точно напротив. Тъй че гностицизма не е опит да бъде християнството осмислено като по-христолюбиво - как, като проповядва спасение не за всички? Та нима човечността се измерва съответно според знанието на човека и не според съвестта му, морала му???Сега някой ще каже - "еми да, то и морала идва от знанието" - да бе, то ако беше така нямаше да е: [7:19] Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.

Морала не опира до знание, а до надмогване на грешната природа на човека, където има разстройство и противоборство между разум, чувство и воля. Ето това - този синхрон и хармония у човека, е което даде Иисус и което никой друг не може, колкото и да се опитва да имитира /защото не може да се имитира Божеството на Иисус, затова и от съвремените гностици, не от древните! - то обикновено се отрича/ - направи от човека ново творение, обнови и възстанови състоянието на творението си - даде му възможност да бъде съвършено не само ноуменално, но и феноменално - премахна това повредено, ощетено и непълноценно състояние на тварта.

Е, кое учение може да направи това, кое знание може да промени онтологията на Творението? Никой, само Твореца - и то ОТ Твореца, а не чрез учение и знание! Ако Знанието, Учението е достатъчно на Човека да достигне богоподобие, то Христос нямаше нужда да страда, да умира и да възкръсва. Лесно е да си "Учител" винаги - НО ОНЗИ БЕШЕ И БОГ! Кой е по-голям Учител от Бога?

[Incorrectus]

А какъв бог може да има? Нима ти познаваш Бог лично?

Нищо не знам и нищо не познавам. Излагам мнение. Ако вие вярвате в антропоморфен бог или в бог с качества, не мога да ви помогна. Понятието бог във всички религии изразява безкрайност, вечност, липса на характеристики, качества и т.н.

Бог, който се развива (еволюира) и променя не е бог, а материя.

И изобщо нищо от нещата на В.Толев не е възможно да се коментира разумно, защото не носи никакво разбираемо послание. Планетни Логоси, Космически души...Как ги виждате да съществуват такива неща?! Планетите, според вас, наистина ли имат души? В миналото ако са употребявани такива символи, днес те могат да бъдат обект само на някаква история на символиката - какво евентуално древните са разбирали под понятието Логос и т.н. Но, ако някой тръгне днес да говори с такива понятия и да влага свой смисъл в тях, то такъв е неразбираем. Най-лесният начин да минеш за знаещ е да говориш неразбираемо.

Хайде обяснете едно положение от учението на Толев, например това за планетните души, с адекватни за съвременния свят понятия? Обяснете така, че всеки да каже: аха, разбирам за какво говори този човек; мога да си представя обекта и предмета на неговото обсъждане. Ако не успеете и никой от форума не реагира, че е разбрал, значи Толев говори глупости.

[zkvvoob]

Здравейте,

Реших да се включа към коментарите с надеждата, че може да се получи продуктивна дискусия, а не само прехвърляне на обиди или отстояване своето мнение заради самото него без да се слушат (така де - четат ) аргументите на останалите.

На мен лично много ми е чудно като чуя някой да цитира Ванга /в случая - Ваклуш Толев/- тя, видите ли, рекла, че хората трябва да се обичаме, да не грешим...

Тонка, къде Ваклуш Толев е цитирал Ванга или говорел, че хората не трябва да грешат?

- Дали напоследък не сме в морален, нравствен и културен спад? Намалял ли е апетитът за духовна храна?

- Човечеството не е навикнало да се променя. И тогава, когато са изчерпани енергиите на известни нравствени таблици, идва една промяна, но не могат да я понесат. Много лесно е да се отрече наличният морал, но трудно е да създадете нов. Тази битка Христос я изживя и трагедията на християнството е там, че голяма част от старите морални постулати на юдейството и на някои други остатъци от мирови религии влязоха и в християнството. Защото Христос излезе срещу колективното съзнание в идея за личност. За жалост, точно това се загуби – в християнството личността се загуби. Когато искаш да смениш един морал, изглежда тежка битката. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а - за знанието. Знаещият е повече от безгрешния.

Не мога да пропусна и факта, че не си чел внимателно самото интервю. Визирам първото ти мнение след него, в което правиш обстоен анализ на идеите, защитавани от Ваклуш без да цитираш никакви източници или най-малкото логически съждения, за да защитиш своите. -

- Относно прераждането на човека, В.Т. ти каза, че християнството го е приемало приблизително 4 века след Христа, когато "великите отци" решават на ІV Вселенски събор да забранят изповядването му, така да се каже.

За Толев, "Адам не живее пълноценно, а вегетира преди да получи диханието, т.е. Духа". Тази идея не се основава нито на библейски свидетелства, нито на светоотечески извори. Библията не говори за един определен период, през който Адам вегетира в очакване на диханието за живот. Тя е ясна: "Господ Бог създава човека от земна пръст" и веднага "му вдъхна в лицето дихание за живот" (Бит. 2:7). Следователно Адам няма никакво време да вегетира!

Гледаш формално на нещата: "преди" не означава, че Адам си е седял и се е почесвал, докато Бог се сети да му даде диханието. Идеята е именно, че човек носи диханието и поради тази причина не трябва да вегетира, а да не забравя, че е божествен именно защото носи Духа.

Теософите също учат за един небесен и за един земен Адам, дори една от основателите на Теософското общество Елена Петровна Блаватска подчертава в своята Тайна доктрина, че "Адам е първият андрогин, т.е. той е бил божествен хермафродит, който впоследствие е разделен на мъж и жена".

Православието не подкрепя тези андрогинни идеи на Толев, свързани с Адам.

Защо съм останал с впечатлението, че още в Битие пишеше, че Ева била създадена от (реброто на) Адам...?

Ето в детайли някои от основните разлики между религиозното учение на Толев и догматическите истини на Православната Църква.

Всъщност това, което пропускаш е, че догматиката на църквата е доста отдалечена от Учението, което оставя Христос.

В съчиненията си Толев не отделя много място на Христос като Изкупител и на учението за спасението.

Чисто и просто, защото да ограничиш Христос до изкупител, е смешно. Да не говорим, че той самият казва (ще прощаваш, цитирам по памет) "Нямаше да имате грях, ако не бях ви казал". Добави към това и факта, че човек е създаден божествен ("по НАШ образ и наше подобие") - следователно няма как да е грешен (освен, ако не приемеш, че Бог може да греши?). Та именно по споменатите две причини, а и поради факта, че В.Т. като цяло не споделя схващането, че човечеството е грешно, Христос е разглеждан като Учител, а не като някой, дошъл да изкупва греховете ни.

Ако Толев не признава спасителното дело на Христос, то значи той е по-скоро привърженик на учението на Ню Ейдж, според което сам човекът е строител на своето спасение.

Не го знам кой е този Ню Ейдж, ама ако обърнеш внимание, Христос е рекъл нещо много интересно - "Аз съм Пътят и Истината, и Животът." Не е толкова трудно да се досетиш, че всичко, което прави Христос не е самоцелно, за да докаже какви велики чудеса може да прави, че даже и да възкръсва, а даде Пътя, който всеки един трябва да измине, за да открие Истината (за Живота, Вселената и всичко останало, ако ми позволиш да цитирам Дъглас Адамс ) и съответно да осъществиш Живот - в Бога. Като че ли не звучи толкова не-християнски, а?

Във връзка с еволюционната теория Толев поддържа също така и идеите за "коренните раси", за "подрасите", за "бъдещите култури" и за "шестата коренна раса" или с една дума - все езотерични идеи. Блаватска (Теософско общество) в Тайната доктрина и Хайндел в Космогония на розенкройцерите развиват в детайли идеите за расите, подрасите и за основната роля на шестата раса. Тези учения не са присъщи на Православието

Както вече изтъкнах, "Православието" като догматика, която институционализира част от Учението на Христос, е "ковано" от хора. А хората, колкото и да им се иска, не знаят всичко. Доказателство за това е факта, че 2000 г. след Христос още не са разбрали дори малка част от това, което е оставил на човечеството (да споменем ли само "обичай врага си", вместо "око за око..."). Та в този ред на мисли, не разбирам на какво основание твърдиш, че всичките "изследователи" през вековете (цитираните теософи и розенкройцери) не са успели да разбулят допълнителни истини, неизвестни - или по-скоро добре забравени - на човечеството.

Ето, това е накратко доктрината на Ваклуш Толев...

Ами накратко, това са извадки от контекста. Да твърдиш, че си изяснил учението, което предлага Ваклуш Толев "накратко" е все едно да твърдиш, че на една страница можеш да преразкажеш я християнството, я теософията или което и друго учение/доктрина си харесаш.

В заключение искам само да отбележа, че не се заяждам с никого. Целта ми е просто да подтикна към дебат, за да може всеки да открие - и научи - неща, които не знае. В крайна сметка стара народна мъдрост е, че човек се учи цял живот.

[Incorrectus]

Всъщност това, което пропускаш е, че догматиката на църквата е доста отдалечена от Учението, което оставя Христос.

А кое е учението на Христос? Съдържащото се в писанието и преданието, включително апокрифите (където Христос е значително по-различен) и никъде другаде. Христос, който познаваме е литературен образ, което се отнася за всички други подобни: Буда, Мохамед и т.н. Затова нека наистина никой не си въобразява, че знае истината или някаква истина, а който обича, нека дискутира по подобни въпроси със съзнанието, че играе и се забавлява. Така и обидените ще бъдат по-малко и хубавите мисли, освободени от напрежението на спора, ще бъдат повече.

[ISTORIK]

Аз пуснах негово интервю (всъщност - 3 интервюта в 1). Не съм имал за цел да пропагандирам нищо.

Самото интервю е интересно, а виждам, че се заяждате с личността на В. Толев. Не разбирам, защо не коментирате интервюто/тата, а - личността и ученията му?

Самият той се изразява с интересен език, използва архаизми подобно на Вера Мутафчиева и Симеон Сакскобургготски.

[zkvvoob]

Аз пуснах негово интервю (всъщност - 3 интервюта в 1). Не съм имал за цел да пропагандирам нищо.

Самото интервю е интересно, а виждам, че се заяждате с личността на В. Толев. Не разбирам, защо не коментирате интервюто/тата, а - личността и ученията му?

Самият той се изразява с интересен език, използва архаизми подобно на Вера Мутафчиева и Симеон Сакскобургготски.

За това, че си публикувал интервюто - големи благодарности! Лично аз до сега не бях чел толкова голямо, но факта, че са били 3 отделни обяснява всичко.

Иначе, да коментираме езика би било скучно (просто лингвистиката не ми е слабост), при условие, че идеите изразени в интервюто/учението са безкрайно по-интересни (лично мнение).

Incorrectus, учението на Христос можеш спокойно да го извадиш от Библията - но!, ако четеш внимателно и анализираш написаното. Всички учения/религии си служат с интересни приоми за разпространение на схващанията си. И един от най-често срещаните са алегориите, които не трябва да се разбират буквално. Припомни си, че Христос се казва на учениците си (не мога да цитирам, съжалявам), че притчите са за народа, а на тях [учениците] ще им разкрие истините. И именно наученото от него евангелистите, а и останалите, оставят написано под една или друга форма - в Библията или другаде. Но не трябва да се забравя, че всеки един от нас пречупва наученото през своя мироглед, а и да твърдиш, че някой от учениците е разбрал напълно Христос означава да ги приравниш... Ще се съгласиш, че това не е вярно, надявам се. И все пак не е трудно да се извадят основите на учението, оставено от Христос, когато се има предвид, че учениците му са били юдеи и са пречупили чутото през схващанията, които са им наследство от юдейската религия.

[Incorrectus]

Ами същото казвам и аз. Учението на Христос е това, което знаем от евангелията и т.н. Реагирах, защото вие казахте по-горе, че:

догматиката на църквата е доста отдалечена от Учението, което оставя Христос

Въпросът е откъде знаете?! Нима имате достъп до други източници на Христовото учение, които са неизвестни на другите, неизвестни са дори на отците, писали догматиката?! Това е въпросът.

ISTORIK, съжалявам, но всеки ли път трябва да казвам, че изразявам мнение и нямам намерение да се заяждам, защото не притежавам абсолютно знание. Не ги толкова мислете великите. Какво ще им се случи ако понесат някоя и друга обида от нищите. Ние всекидневно търпим дори ритници и от това ставаме даже по-държеливи. Те имат нужда от принизяване, защото от непрекъснати ласкателства започват да губят контакт с реалността и твърде се изнежват.

Вече коментирах някои аспекти от учението на Толев.

[zkvvoob]

Ами същото казвам и аз. Учението на Христос е това, което знаем от евангелията и т.н. Реагирах, защото вие казахте по-горе, че:

Въпросът е откъде знаете?! Нима имате достъп до други източници на Христовото учение, които са неизвестни на другите, неизвестни са дори на отците, писали догматиката?! Това е въпросът.

Според мен се въртим в омагьосан кръг. Предният ми коментар отговори на въпроса "откъде знам" - пак оттам, ама след внимателно четене между редовете. Проблемът е, че не всеки се вглежда. А такъв, уви, е и случаят с прехвалената църква. В онзи голям коментар по-горе дадох и конкретен пример от историята - идеята за преражданията е била част от християнското учение, докато църквата не решава да я премахне на ІV Вселенски събор. Това за какво говори - не е ли сериозно разминаване между учението и институционализираната вече религия?

[Panzergrenadier]

Не знам обаче защо Ваклуш Толев се смята и за езотерик и окултист. Сред по-непопулярните му книги е и ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ.Ч.1 (втората част така и не е излязла).

Та в тази книга Толев се опитва да влезе и в ролята на окултист. Авторът разсъждава за Хермес, Кришна, Орфей, Питагор, дори се явява и апологет на Теургичните магически практики! Окултист не се става обаче само с четене на орфическа и херметична литература, както и книжки на Франсис Барет, Папюс, Елифас Леви, Алистър Кроули и Питър Карол, както е направил Ваклуш Толев (ако изобщо го е направил). Окултизмът е практика!

Авторът просто е прелетял над тази литература, без да е практикувал каквото и да било. Опазил Господ студентът завършил Богословския факултет от това! Та четейки горната книга, определено става ясно че Ваклуш не е нито практически окултист, нито пък езотерик. Тази книга не е нужна на сериозния окултен изследовател и практик.

[Алогоботур]

Напълно съм съгласен с zkvvoob за всичко, което каза. Просто, хора, когато четете, четете като хората и не взимайте отношение без да имате необходимите аргументи.

Incorrectus, да твърдиш, че Христос е литературен образ си е чисто научно кощунство. Библията като текст няма нищо общо с литературата (била тя художествена или научна).

Освен това, ти казваш, че Христовото учение е това, което е описано в Светата книга и апокрифите.

А ти нима си ги прочел всичките?!

Редактирано 3, 2009 от ISTORIK

[zkvvoob]

Не знам обаче защо Ваклуш Толев се смята и за езотерик и окултист. Сред по-непопулярните му книги е и ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ.Ч.1 (втората част така и не е излязла).

Та в тази книга Толев се опитва да влезе и в ролята на окултист. Авторът разсъждава за Хермес, Кришна, Орфей, Питагор, дори се явява и апологет на Теургичните магически практики! Окултист не се става обаче само с четене на орфическа и херметична литература, както и книжки на Франсис Барет, Папюс, Елифас Леви, Алистър Кроули и Питър Карол, както е направил Ваклуш Толев (ако изобщо го е направил). Окултизмът е практика!

Авторът просто е прелетял над тази литература, без да е практикувал каквото и да било. Опазил Господ студентът завършил Богословския факултет от това! Та четейки долната книга, определено става ясно че Ваклуш не е нито практически окултист, нито пък езотерик. Тази книга не е нужна на сериозния окултен изследовател и практик.

Че кой изобщо пък е твърдял, че Ваклуш Толев е окултист практик? Ако си обърнал внимание тази книга е част от поредица с общо заглавие "История и теория на мировите религиозни учения".

А кои, впрочем, са по-популярните му книги?

Не искам да те обиждам, но бързината с която пишеш изводи без да провериш, показва нагласата ти на мислене и липсата на дълбочина. Елементарен пример - "Езотеричните школи" си имат втора част (както казах - тя е част от поредица от 3 книги): http://vaklush.org/izdan_eshmu_e2.php

А да намесваш Алистър Кроули сред учители като Хермес, Кришна, Орфей и Питагор е просто смешно, за да не кажа нещо по-силно.

[Panzergrenadier]

Идеята ми беше, че мистика и езотерика не се учи от преписвачи, на базата на историческия метод (като Ваклуш), а от практици – хора които показват на профаните последованията на ритуалите и собствените си преживявания при тяхното практикуване и споделят духовния си опит. Някои от тях цитирах. Въобще историческият подход към тази материя не води до нищо, просто развлечение за средния читател, търсещ нещо леко за четене.

Като гледам и другите книги вероятно са писани със същия подход... Четенето на такива книги е изгубено време...

[Алогоботур]

Мога от личен опит да ти кажа, че книгите на г-н Толев изобщо не са леко четиво и със сигурност не са за средния читател, а за хора с определени потребности.

И отново ще попитам същото като zkvvoob: къде пише, че Ваклуш Толев учи на мистика и езотерика?

[Incorrectus]

къде пише, че Ваклуш Толев учи на мистика и езотерика?

Ето къде, в интервюто:

- Автор сте на много трудове в областта на духовното познание. Откъде черпите вдъхновение за творчеството си?

- Това е въпрос на малко по-особена култура, която често наричат езотерична.

Алогоботур, не съм чел всички апокрифи, защото ги няма и затова не си мисля, че знам какво е Христовото учение в неговата пълнота. За него знаем само от спомени и така ще си бъде. Другото е фантазиране на боговдъхновени творци.

[Panzergrenadier]

И да изясним какво е езотерика и езотерично ἐσωτερικός (esoterikos), - „таен”, „скрит”. Тук се включват цял арсенал от практики – гностицизъм, херметизъм, магия, астрология, алхимия и т. н. т. За разлика християнството, което е екзотерично (открито) и практиката и вероучението му се намират открито във всеки учебник по Литургика и във всеки Катехизис, езотеризмът е елитарен и включва един или няколко Учители и техния тесен и дискретен кръг от последователи, пазещи нетрадиционното си учение.

Няма начин такъв Inner Circle да не настрои срещу себе си Църквата, която признава само една истина – тази която самата тя проповядва.

[zkvvoob]

И да изясним какво е езотерика и езотерично ἐσωτερικός (esoterikos), - „таен”, „скрит”. Тук се включват цял арсенал от практики – гностицизъм, херметизъм, магия, астрология, алхимия и т. н. т. За разлика християнството, което е екзотерично (открито) и практиката и вероучението му се намират открито във всеки учебник по Литургика и във всеки Катехизис, езотеризмът е елитарен и включва един или няколко Учители и техния тесен и дискретен кръг от последователи, пазещи нетрадиционното си учение.

Няма начин такъв Inner Circle да не настрои срещу себе си Църквата, която признава само една истина – тази която самата тя проповядва.

Гренадир, виждам, че си затънал здраво в практики. Да знаеш обаче, че зад всяка практика стои - или би трябвало да стои - някаква теория (най-общо казано). Ти знаеш много добре какво означава езотеричен; ако беше погледнал малко по-горе това, което съм написал, ще видиш, че Христовото учение по нищо не се различава от всички останали мирови учения в този аспект: 12 ученици около своя Учител, събрани с една цел - да усвоят тайните директно от източника (а за останалите - са притчите, както сам казва и Христос, потърси из Библията).

А що се отнася до езотериката, за която говори Incorrectus, това, което Ваклуш Толев има предвид в цитирания откъс е, че е време човек да надникне отвъд очебийното - екзотеричното, което сам ти казваш, че проповядва църквата, в това езотерично, което всеки от нас носи в себе си. А го носим не за друго, а защото всеки е създаден по Божи "образ и [...] подобие".

Така че недей да скачаш към прибързани заключения - последното, което В.Т. цели е да учи някого на практика! Човечеството твърде много - 20 века - е било съзнателно тласкано към ритуали, които макар да не са безсмислени - вече са останали без съдържание именно защото всички са забравили езотеричното и им е по-лесно да вървят по повърхността на очевидното (екзотеричното).