етноцентризъм

[alvassareiro]

Етноцентризъм

Бих искал да пиша за един наболял проблем. Как нашата, а и не само нашата, историография (т.е методите и подходите с които изучаваме историята) е манипулирана, като не е задължително това да е в негативен аспект. Тази манипулация просто е наложена от времето и някакви конкретни цели. Тази манипулация на историографията се нарича етноцентризъм, етноцентрична история и води до няколко отклонения или негативни проявления – като например невъзможността да си обясним и да опишем, и да опознаем, Средновековието и Античността с историографията, такава, каквато я имаме днес. Като друго проявление на тази манипулация е развиването на национален комплекс.

Eтноцентризмът се заражда в Европа с появата на националните държави и нациите, а навлиза в историографията през втората половина на 19 в. Чрез утвърждаването на немската романическа историографска школа. Става въпрос за следното явление – ние виждаме света, и в частност историята, преценяваме и анализираме фактите, през призмата на нашия собствен етнос. Подобно представяне на историята е обяснимо и приемливо, ако става въпрос за събития от последните 200 години, когато етносът и народът излизат на преден план и доминират като спойка на човешките общества. Но това невинаги е било така, и следователно, с такава етноцентрична, т.е представяща света през призмата на нашия собствен етнос, трудно бихме могли да си обясним събития он по-далечното минало, когато етносът не е имал такава водеща роля. Т.е етноцентризмът е явлението, при коуето историята се осмисля и се върти около етноса, народа, нацията.

Искам да дам един пример – наистина, воините които водим след 1878 г. со воини за национално обединение, воино справедливи и мотивирани от единството на нацията. Тук етноцентричната история важи в пълна сила и уместно интерпретира събитията. Но може ли същата тази история да обясни, защо българите приемат християнството. Учебниците по история казват, че хан Борис приел новата вяра по чисто политически причини – да може България да влезе в семейството на европейските, цивилизованите народи, т.е според етноцентричната история това бил един чисто политически ход, с който да утвърди българския народ след другите народи. А княз Борис се описва като един Бисмарк на деветото столетие. Дълбоко невярно твърдение. Князът приема християнството не за да сплоти народа, не да утвърди народа сред другите народи, които ги е нямало, а по една проста причина – защото е бил християнин. Заради самото християнство. Тук място за политика просто няма. Затова в питанията към папа Икокентий, които са 106 въпроса, ако не се лъжа, само 4 засягат самостоятелната българска църква, а останалите са догматични, общохристиянски. Просто етноцентричната история, която поставя в центъра на всичко народа, отказва да приеме, че самото християнство е самодостатъчна, автономна причина за решение.

От етноцентризма произтичат няколко интересни отклонения:

1. Приема се, че лошото, което другите са ни причинили, е лошо, а лошото, което ние сме причинили на другите, е повод за гордост. Пример – безспорно кощунство е ослепяването на 15 000 български воиници от василий. Но повод за гордост е хан Крум да пие от черепа на никифор, което само по себе си не е равностойно варварство, но си е отвратително и не е повод да се гордеем.

2. Развива се национален комплекс. Имет го почти всички. Как се проявава той у нас. През 9 век князът приема християнството заради самото християнство и хората не са имали проблем с това. Но през 19 век ентоцентричната историография вижда в този факт сериозен проблем – България става християнска, т.е влиза в pax vizantina, голямата православна общост и става една от православните държави, макар и първата, т.е губи идентичност. Много бързо трябва да намерим нещо, което да ни открои, да ни направи различни от другите православни. И започва великата мания по варварството – прабългарите наистина ни правят различни затова започваме да ги величаем – имали календар, измислили уогурта, постоили китайската стена, пирамидите на маите и тн. Неслучайно всички националистически партии у нас използват прабългарска символика. От 1 200 г. история около 200 сме били езичници о 1 000 – християни. Но ние ще акцентираме върху онези 200, защото именно те ни правят различни. Подобна е и манията по всичко тракийско. Май е време вече да кажем, че тракийската култура и цивилизация няма нищо, ама абсолютно нищо общо с България и българите, освен територията. Това е просто една отделна, различна цивилизация, но в никакъв случай не е българска.

3. През очите на етноцентричната история Византия е увековечена, препарирана в нашата история като вечния враг. Да, тя е политически враг, но не враг на културата. Така всичко византийско моментално изтича от нашата култура. Това изтичане ентоцентричната история замества с “супериоризация, възвеличаване на провинциалното”. Наистина, имаме прекрасни степониси и икони, но те са провинциално изкуство, копия на византийската иконография. Ние не сме измислили православието, иконите, църквите и тн. А само сме ги внесли, копирали от културата-майка: Византия. Да, правени са от българи, но самото изкуство е византийско, макар и някои малки изменения. Така затъваме в нашата собствена провинциалност, имитация и не сме способни да признаем, че не всичко на този свят сме го измислили ние, а напротив – едни от най-важните белези на културата ни са привнесени от друга култура. Разбира се, има държави които дори и с това не могат да се похвалят. Стига се дори до парадокси, чи в желанието ни да преодолеем националния комплекс, да се покажем различни, уникални, се гордеем с богомилството – българската ерес, казано с голяма доза фамилиарност. Как е възможно да се гордеем, че сме дали на света една от най-опасните болесни за християнството. Няма значение че е ерес, важното е, че е българска. Всъщност българската култура се развива в контекста на православната византийска култура, на пакс византина, и именно в нея има смисъл. Разбира се, има уникални черти, самобитни майстори, сторители, но те само имитират, копират византийското. Има и малко изключения.

4. На особена почит в нашата история са онези владетели, които са били византийците. Симеон е ключова фигура, а цар Петър, царувал 45 години в мир някак се претупва, бил скучен владетел. Да, той не е бил византийците, и затова етноцентричната история го наказва, но именно при него България изживява своя златен век. Не при Симеон.

5. Сериозно изкривяване на сегашната историография е, че тя представя историята предимно като политическа история. Историята на България и на другити страни е историята на воините, битките, царете. Само че, войната не е нормалното състояние на народа, а царете пък изобщо не са народа. Забравяме, че има история на всекидневието, история на културата, история на езика, история на религията, история на традициите, естествена история и тн. Може би, политическата история е подходяща да обясни събитията от последните 200 години, но е неуместна и не може да разгадае светогледа на средновековния човек. Изписани са милиони страници за събитиятя от последните 100 години, а не знаем нищо за началото на човешката цивилизация – какво е било преди 60 000 години, как е започнало всичко? Все пак, не винаги хората са пречупвали нещата през призмата на собствената си нация и народ, защото невинаги е ги е имало, а ако ги е имало, невинаги са били най-важното.

Преди няколко часа един учен показваше по ВВТ научните достижения на цивилизацията от Варненския некропол и ни увещаваше, че трябва да сме горди от тези постижения в математиката, асторномията и навигацията. Аз мисля, че ние българите, сме дълбоко несъпричастни с тази цивилизация, в смисъл, че нямаме нищо общо с нея, тъй като тя не е българска цивилизация. Не е българска и тракийската култура, колкото и да не ни се иска. Единственото общо с тези велики цивилизации е територията. Но никой не смята, че ако се нанесе в бившата къща на професор автоматично става професор. Разбира се, този проблем е дълбоко ро-сериозен при някои наши съседи, които се тресат от митологеми и етноцентризми, но те имат своето проявление и у нас. Би трябвало да се поинтерсеуваме малко повече за историята на другите държави и да видим къде обективно стои България. Може би ще разберем, че летящата чиния в с.Храбърско се среща на още купища места из цялата пакс византина и е типично изображение за епохата. Но това ще обогати културата ни, защото понякога погледът отвисоко е по-ценен от погледа надълбоко.

[alvassareiro]

6. Друго характерно за етноцентричната историография отклонение от действителността е много интересната роля на християнството в нашата история. Християнството се представя от етноцентричната историаграфия евинствено в своята инструментална функция, т.е когато то помага, съдейства на народа, етноса, нацията, държавата да се утвърдят и наложат, е нещо хубаво и полезно. Тоест християнството е един вид инструмент на държавата за постигане на някакви национални цели - например ролята на църквата за националното освобождение на България. Тук църквата е нещо много полезно, защото помага на държавата. Подобна е и тезата, че християнството е помогнало да се съхрани българския народ. Но същото това християнство в същите тези учебници по история, само че няколко урока назад се представя като нещо опасно, странно, едва ли не троянския кон на Византия към момента на неговото приемане през 9 век. Тогава то ни се представя като нещо, заплашващо съществуващата държава, като вредно чуждо влияние и, за да се успокоят малко нещата, отново се поставя на място - приемането на християнството било политически ход, дипломатически триумф на българската външна политика, защото така сме влезли в семейството на европейските народи. Т.е християнството винаги трябва да служи на държавните интереси, да е подчинено на националната идея. Само по себе си то няма съществено значение, ако не е натоварено с някакъв политически заряд, дори и през 9 век.

[КГ125]

Струва ми се, че тази теза смесва няколко неща.

1/ Не е ли "етноцентрична" историята от 19 век по следните причини:

а/ защото тогава науката история започва да се развива в съвременния смисъл на думата;

б/ защото, (защо ли?) историята обективно всъщност е основно история на сблъсъците между народите, организирани или не в държави;

в/ и накрая, едва като вторичен момент - историята се използва, кога основателно, кога не, за обосноваване на националистически каузи (в смисъла на 19-вековния национализъм, обособяването и развитието на нациите)?

Нямаме никакви доказателства Борис III да е християнин и да се гради теза за някакъв засилен етноцентризъм върху основата на такова неустановено предположение е най-малкото пресилено. Борис покръства България по причината, по която останалите владетели покръстват държавите си. Именно за да обедини народа в новите условия, които историческия момент налага. Нещо като днешното ЕС.

Как ще да са "нямали проблем" хората през 9-ти век, като за да бъде наложено то е пролята река от кръв на 54 болярски рода и кой знае колко народ, а владетелят ослепява собственият си син?

Няма противоречие в различните обяснения. Трябва само повече да се вникне в историята на българския народ от еПБЦ, която във вътрешен аспект е постоянен сблъсък на про и антивизантийската партия. Ако в един момент християнството е опасно за българското развитие, то е защото към този момент българската народност не е била формирана докрай и древните български традиции са били нужни за стабилността на обществото. Когато България набира достатъчно сила, и международната обстановка се изменя, промяната става необходима за бъдещото съществуване на държавата. И то именно от гл.т. на съхраняването и развитието на народа.

Тезата за етноцентризма според мен се отдалечава от историческата адекватност.

Останалото вече не е въпрос на наука, а на емоция - ако някой приема за отвратително ослепяването и за супер-емоция пиенето от черепа, значи преценява едностранно събитията. Това не е проблем на виждането на историята, а проблем на паранаучното й възприемане и не е никакъв аргумент да се търси под вола етноцентризъм.

Макар, че историята винаги ще има и някаква морална оценка. В края на краищата Крум заколва Никифор след като онзи разрушава България и хвърля деца под диканите, а Василий ослепява войниците в атака срещу България.

Редактирано 28, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Струва ми се, че тази теза смесва няколко неща.

1/ Не е ли "етноцентрична" историята от 19 век по следните причини:

а/ защото тогава науката история започва да се развива в съвременния смисъл на думата;

б/ защото, (защо ли?) историята обективно всъщност е основно история на сблъсъците между народите, организирани или не в държави;

в/ и накрая, едва като вторичен момент - историята се използва, кога основателно, кога не, за обосноваване на националистически каузи (в смисъла на 19-вековния национализъм, обособяването и развитието на нациите)?

Нямаме никакви доказателства Борис III да е християнин и да се гради теза за някакъв засилен етноцентризъм върху основата на такова неустановено предположение е най-малкото пресилено. Борис покръства България по причината, по която останалите владетели покръстват държавите си. Именно за да обедини народа в новите условия, които историческия момент налага. Нещо като днешното ЕС.

Как ще да са "нямали проблем" хората през 9-ти век, като за да бъде наложено то е пролята река от кръв на 54 болярски рода и кой знае колко народ, а владетелят ослепява собственият си син?

Няма противоречие в различните обяснения. Трябва само повече да се вникне в историята на българския народ от еПБЦ, която във вътрешен аспект е постоянен сблъсък на про и антивизантийската партия. Ако в един момент християнството е опасно за българското развитие, то е защото към този момент българската народност не е била формирана докрай и древните български традиции са били нужни за стабилността на обществото. Когато България набира достатъчно сила, и международната обстановка се изменя, промяната става необходима за бъдещото съществуване на държавата. И то именно от гл.т. на съхраняването и развитието на народа.

Тезата за етноцентризма според мен се отдалечава от историческата адекватност.

Останалото вече не е въпрос на наука, а на емоция - ако някой приема за отвратително ослепяването и за супер-емоция пиенето от черепа, значи преценява едностранно събитията. Това не е проблем на виждането на историята, а проблем на паранаучното й възприемане и не е никакъв аргумент да се търси под вола етноцентризъм.

Макар, че историята винаги ще има и някаква морална оценка. В края на краищата Крум заколва Никифор след като онзи разрушава България и хвърля деца под диканите, а Василий ослепява войниците в атака срещу България.

Бих се радвал, ако тази тема предизвика някаква дискусия. Ами какво да кажа, първо - няма данни Борис да е християнин, но той пирема християнството именно заради самото него - защото му харесва именно тази религия, а не друга. Относно избиването на родовете - това е в само в началото, но никога след това хората не са нещастни, че са християни. Темата за етноцентирчността не само е актуална, а направо е обременила цялата ни историография и понякога пречи да се видят нещата. Така може да се обяснява история на децата, за да ги възпитаме в някакъв идеализъм и тн. Но на ниво университет сериозни трябва да се замислят нашите ерзац историци как точно са стояли нещата.

[alvassareiro]

Струва ми се, че тази теза смесва няколко неща.

1/ Не е ли "етноцентрична" историята от 19 век по следните причини:

а/ защото тогава науката история започва да се развива в съвременния смисъл на думата;

б/ защото, (защо ли?) историята обективно всъщност е основно история на сблъсъците между народите, организирани или не в държави;

в/ и накрая, едва като вторичен момент - историята се използва, кога основателно, кога не, за обосноваване на националистически каузи (в смисъла на 19-вековния национализъм, обособяването и развитието на нациите)?

Нямаме никакви доказателства Борис III да е християнин и да се гради теза за някакъв засилен етноцентризъм върху основата на такова неустановено предположение е най-малкото пресилено. Борис покръства България по причината, по която останалите владетели покръстват държавите си. Именно за да обедини народа в новите условия, които историческия момент налага. Нещо като днешното ЕС.

Как ще да са "нямали проблем" хората през 9-ти век, като за да бъде наложено то е пролята река от кръв на 54 болярски рода и кой знае колко народ, а владетелят ослепява собственият си син?

Няма противоречие в различните обяснения. Трябва само повече да се вникне в историята на българския народ от еПБЦ, която във вътрешен аспект е постоянен сблъсък на про и антивизантийската партия. Ако в един момент християнството е опасно за българското развитие, то е защото към този момент българската народност не е била формирана докрай и древните български традиции са били нужни за стабилността на обществото. Когато България набира достатъчно сила, и международната обстановка се изменя, промяната става необходима за бъдещото съществуване на държавата. И то именно от гл.т. на съхраняването и развитието на народа.

Тезата за етноцентризма според мен се отдалечава от историческата адекватност.

Останалото вече не е въпрос на наука, а на емоция - ако някой приема за отвратително ослепяването и за супер-емоция пиенето от черепа, значи преценява едностранно събитията. Това не е проблем на виждането на историята, а проблем на паранаучното й възприемане и не е никакъв аргумент да се търси под вола етноцентризъм.

Макар, че историята винаги ще има и някаква морална оценка. В края на краищата Крум заколва Никифор след като онзи разрушава България и хвърля деца под диканите, а Василий ослепява войниците в атака срещу България.

Историята обективно не е история за сблъсъците между народи, това е субективно. Историята е как са живяли хората и какво ги е вълнувало, каква е Била културата им, тъй като именно това е мотивирало всички решения и постъпки на хората.

[КГ125]

Тъй де. И огромната част от това се осъществява под формата на история на народите. Разбира се (особено в западна европа и византия) имаме не само етнически, народни общности, но и много други. Но едва ли в цялото средновековие може да се посочи човек без народност.

[alvassareiro]

Тъй де. И огромната част от това се осъществява под формата на история на народите. Разбира се (особено в западна европа и византия) имаме не само етнически, народни общности, но и много други. Но едва ли в цялото средновековие може да се посочи човек без народност.

Тъй де, няма човек без народност. Естествено, но странно защо приемаме иторията винаги като конфликт, колизия, сблъсък, като това не е естественото състояние на човека. Цялата история е битка след битка и цар след цар. А между битките какво е било - там точно трябва да се цели историята, за да разбере смисъла на самите битки.

[КГ125]

Да, това да. Но пък защо да смятаме, че народите предзадават конфликти? Историята само изглежда, и то тук, в България, като история на битките и конфликтите. Това едно, второ, конфликтите са съществена част от нея, но не защото народите са основните й играчи, а защото, когато не е имало конфликти, няма извори.

А и сблъскът, латентен или проявен, е иманентно състояние на нещата не само в историята, но и в вселената. Но много се отплеснахме.