Отиди на
Форум "Наука"
Lion Queen

Историята на Великденското яйце

Recommended Posts

Из Гладен.бг:http://gladen.bg/interesting.php?ID=23

"Защо именно яйцето и от кога се радва то на такова специално отношение?

За древните то било символ на Вселената. Римляните, галите, персите и китайците боядисвали и разменяли яйца при настъпването на пролетта, в чест на обновяването на природата след края на дългата и студена зима. Според тях яйцето ималo магически сили – то се заравяло в основите на къщата, за да предпазва нея и нейните обитатели от зли сили; бременните римлянки с него гадаели пола на бъдещето си дете, булката настъпвала яйце преди да прекрачи прага на новия си дом и т.н. Въобще яйцето е било необходимо при много обреди през езическите времена.

След настъпването на Християнството ролята на яйцето не се променя, различна е само символиката - от прераждане на природата, тя се свързва с възкресението на Исус Христос.

Защо яйцата са пъстри?

Според една легенда, Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Исус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове. Друга легенда пък разказва, че когато Мария Магдалена отишла в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които си носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата.

Днес шареното яйце е неотменна част от празнуването на Великден в християнството.

Според традицията в православния свят яйцата се използват като Великденско поздравление. На Велики четвъртък най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце в червено, и с него чертае кръст върху челата на децата. После на това яйце се отрежда специално място в дома до другия Великден, за да го пази от беди. След този ритуал всички се включват в украсяването на останалите яйца. На Великден се чукат с тях и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината (но ако си решил да хитруваш и си се сдобил с дървено не се брои, да знаеш!).

В католическите държави шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят на Великден. Те вярват, че ги е скрил не друг, а Великденският заек. Ако се чудиш от кога зайците снасят яйца – и за това си има обяснение. Стара легенда разказва, че Великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естра. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Всичко за него е събрано в Музея на Великденските зайци в Мюнхен. Ако имаш път натам, непременно се отбий.

Сега, след като вече знаеш всички факти, си отбележи на календара кога тази година се пада Велики Четвъртък, за да боядисаш и ти своите яйца!

Аз, Зори Миланова ти желая ти весел празник!"

Из: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4164160,00.html

Заекът и яйцето - история на Великденските обичаи

неделя германците отиват на черква, а след това търсят боядисани яйца в градината. Така те от векове честват Възкресение Христово. Символ на Великден е заекът. Какво общо има той с яйцето, а оттам и яйцето с църквата?

“Великденският заек не съществува. Това го знае всеки. Същността на празника е, че Исус Христос е умрял на кръста и след това е възкръснал от мъртвите.”

Но какво е Великден за децата? Не всяко хлапе е нясно със същността на празника. До XVI век се вярвало, че скритите великденски яйца са донесени от различни животни. В някои региони това били лисицата или петлето, в други - щъркелът, кукувицата или жеравът. Разбира се, че и зайците.

Протестантите са измислили историята със заекаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Протестантите са измислили историята със заека

Заекът няма нищо общо с Възкресението

Днес всеки пети германец не познава значението на най-големия християнски празник. Това не бива да ни учудва, защото заекът няма нищо общо с Възкресението на Христос. Виновни са протестантите, които са измислили тази история. Това сочат резултатите от проучванията на Алоис Дьоринг, етнограф от Бон.

“Децата с родители католици знаят, че на Възкресение ще има отново яйца, тъй като те са забранени по време на постите. Как това обаче трябва да се обясни на децата с родители протестанти? Защо на Великден всъщност има толкова много яйца?”

Историята за заека е измислена от протестантите. Защото той е символ на плодородие. Зайците раждат много малки зайчета през пролетта. Тоест, даряват живот. Когато хората виждали зайци с малките им, те знаели, че краят на зимата вече е настъпил. Всичко това обаче не обяснява връзката между бозайника и яйцето, тъй като протестантите не са държали особено на биологичната автентичност.

Протестантите празнуват Възкресение Христово смирено в неделя, докато католиците се радват шумно в черквата. Още през епохата на барока, свещениците са разказвали различни анекдоти в черквите, за да направят Възкресението на Исус Христос още по-весело. Понякога дори и самият амвон става сцена за забавления.

Заекът носи Великденски подаръци на германските децаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Заекът носи Великденски подаръци на германските деца

А откъде произлизат обичаите, свързани с яйцата?

Яйцето е символ на живота, плодородието и пречистването. В миналото великденски яйца са принасяни в жертва на германската богиня на пролетта Остара. А днес те са знак за приятелство.

Не случайно германците наричат Великден Остерн. Смята се дори, че яденето на яйца по време на Великден не само увеличава мъжката сила, но и укрепва здравето. По време на великите пости не се ядат яйца. За да не се развалят, през 40-дневните пости, снесените от кокошките яйца трябвало да се сварят, което ги правело трайни. Във врящата вода добавяли и различни растения, за да ги боядисат. Тако по-късно можело да различават свареното от суровото яйце.

От 12 век насам яйцата се боядисват на Велика Събота. И след това заедно с други лакомства се занасят в черквата. А на следващия ден зайците уж ги крият в градината и децата ги търсят. Цветът на яйцето е от голямо значение, защото ако намериш първо синьо яйце няма да е на късмет, а червеното яйце носи 3 дни щастие.

"От проповедите по време на барока човек може да добие представа за боядисването, орнаментите и украската на великденските яйца, типични за XVII/XVIII век."

Естествено, че протестантите нямат нищо против боядисването на яйцата. Тъй като яйцата, както споменахме, са символ на нов живот, тоест - и затова и на възкръсналия из мертвих Исус Христос. Боядисването, украсяването и раздаването на яйцата е било обичайно още в ранната християнска църква, разказва Алоис Дьоринг.

Червеното - символ на Христовата кръвBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Червеното - символ на Христовата кръв

Червеното яйце - благословено

"Първоначално било така, при православните се е запазило и досега: яйцата се боядисват само в червено. Този цвят е символ както на Христовата кръв, така и на Христовата любов към хората. Точно това боядисване различава благословените от обикновените яйца на Великден."

Християнският празник произлиза от еврейската Пасха, която се отбелязва на първото пълнолуние през пролетта. Този празник е възпоменание за освобождаването на еврейския народ от робство в Египет. Той някога е бил празник на пастирите, които колели младо агне. От тук се разпространява и понятието "Великденско агне". Предполага се, че заекът по погрешка е станал предвестник на Великден. Разказва се за един хлебар, който се е опитал да опече великденско агне от тесто, то обаче заприличало на заек.

През различните векове възникват много обичаи свързани с яйцето, като боядисването и скриването на яйца из градините. Характерни обичаи също са чукането с яйца и носенето им в лъжица.

Автор: Клаус Кремер/Катя Славовска

Редактор: Александър Андреев

Из:http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION...;ARTICLE_ID=527

Историята на Великденското яйце

През вековете яйцето е символ на мистерии, магии, то е лек, храна и поличба. То е универсалният символ на Великденските празници по целия свят. Навсякъде то се боядисва и изрисува, украсява като много специален символ.

Преди да стане тясно преплетено с големия християнски празник, то било чествано в много древни пролетни обичаи.Римляните, галите, египтяните и китайците почитали яйцето като символ на вселената.От древни времена хората боядисвали и си разменяли яйца по това време на годината.

В езическите времена яйцето символизира възраждането на земята след зимата. На яйцето е приписвана магическа сила. Слагали го в основите на строящите се къщи, бременните го носели в ръкавите си, за да предскажат пола на децата, във Франция младоженките настъпвали яйце преди да прекосят прага на новия си дом.

С идването на Християнството се сменила и символиката. Яйцето символизирало вече не прераждането на земята, а на човека. Християните тачели яйцето и го сравнявали с гроба, от който Христос възкръснал.

Стари полски легенди преплитат фолклора и християнските вярвания за яйцето и неговия празник. В една от легендите се споменава Св.Дева Мария. В нея се разказва, че тя дарявала яйца на рицарите на кръста. Плачейки, тя ги умолявала да бъдат по - милостиви. Сълзите и падали върху яйцата, покривайки ги с брилянтен цвят.

В Англия боядисването и украсяването на яйца става традиция в средните векове. Дворцовите архиви на крал Едуард I отбелязват, че през 1290 година дворът е направил разход за боядисването и позлатяването на 450 яйца като великденски подаръци.

Най - известното великденско яйце е излязло от ръцете на популярния златар Петер Карл Фаберже. През 1883 руският император Александър възложил на Фаберже да изработи специален великденски подарък за неговата съпруга, императрица Мария.

Първото творение на Фаберже било истинско яйце, кухо, с обвивка от платина, което се отваряло, за да се покаже отвътре по - малко златно яйце, в което на свой ред имало златно пиленце с императорска корона от скъпоценни камъни.

Специалното яйце на Фаберже толкова се харесало на царицата и царя, че те му поръчали да прави подобни яйца за всеки Великден. Синът на Александър, Николай II, продължил традицията. Общо били изработени 57 яйца.

Художниците на великденските яйца вярвали в тяхната символика и ги украсявали с изключително майсторство, използвайки цветя и листа, малки херувимчета, скъпоценни камъни, фини материи, панделки и т.н., закрепяни с лепило или прозрачни лепила и смоли.

Великденски венец

Ето още едно допълнение към великденската украса на дома ви, традиционна за Западна Европа и Америка.

Продухайте няколко сурови яйца, след което ги боядисайте с акрилна боя в различни цветове. Когато изсъхнат, с помощта на четка за зъби или малка гъбичка, нанесете произволно няколко петна с по – тъмен цвят.

Направете венец от слама или клонки, след което го напълнете с мъх, с помощта на шиш или по – голяма клечка. Използвайте безцветно лепило, за да го закрепите мъха по – стабилно към основата, а след това и самите яйца, разположени симетрично по венеца.

Пак с лепило прикрепете сухи цветя (хортензия например) между яйцата. В горната част на венеца, завържете цветна панделка. Можете да доукрасите с малки декоративни пиленца, зайчета и други.

Из: http://www.zdrave.bg/?c=n&id=3841

От червените яйца до великденското зайче

Кратка история на Великденските традиции.

Тя.bg

Въпреки че Великден е един от най-светлите празници в християнския календар, историята разкрива произхода му в езическите ритуали. Още от времето на англо-саксонците – много преди раждането на Спасителя, хората са се събирали в началото на пролетта, за да наблюдават възраждането на земята.

С наслагването на традиции през вековете, оригиналните символи на празника са придобили различно значение за различните хора, в зависимост от вярата им.

От оцветяването и размяната на яйца, през великденските зайчета и карнавални шествия, всички традиции имат техните корени дълбоко в миналото. Независимо дали сте религиозна или просто харесвате атмосферата на пролетния празник, да научите нещо повече за неговите традиции е интересен начин да свържете това, което правим днес с онова, което са правели хората преди нас.

История на Великден

Английският средновековен историк Беде (673-735 г.) смята, че англосаксонското название на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие.

В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет. В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Мойсей.

В Християнската традиция на Великден отбелязваме Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите в третия ден след смъртта му. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век Великден е вече добре установен, въпрекиче е имало продължителен спор за фактическата дата, на която трябва да се чества. Източните църкви искат Великден да се празнува според лунния календар и в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.

Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие.

Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския - на Изток.

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои, християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов, християнски смисъл.

Великденските символи

Великден има много символи – боядисани яйца, зайчета с кошници, паради... Въпреки че като повечето празници Великден е доста комерсиализиран, много от днешните символи все още имат произхода си в древността.

Шарените яйца

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варятяйцата, за да ги запазят по-дълго.

Много народи виждали в яйцето символ на възраждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата.

От 8-ми век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Заекът

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.

Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.

Съществува и легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Традицията с яйцата и зайците всъщност се смесва, когато в Америка отиват германски заселници – те занасят заека, който оставя на децата яйца във Великденската нощ. Момченцата и момиченцата трябвало да приготвят шапките и бонетата си като гнезда, за яйцата, които щели да бъдат оставени. Тази традиция е еволюирала на запад до заек с кошница с яйца в наши дни.

Карнавалът

Великденският карнавал води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели роби в дните, отбелязващи Възкресението, като символ на новия си животНовопокръстените пък е трябвало да обличат нови дрехи след Кръщение, за да покажат, че започват нов живот в Христа. След службата на Великден в много градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и променило през годините, като в много малки градове се правят карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни дрехи.

Кръстосаните обредни козунаци

Въпреки че християните виждат в кръстосаните козуначни хлябове символ на разпъването на Христос на кръста, те всъщност произхождат от англосаксонците, които приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.

Козунакът като такъв е приготвен за първи път във Франция през 7 в.

Агнето

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

Очаквам от всички вас да добавяте още интересни статии по въпроса :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

И по българските земи използването на яйца като дарове за боговете е било характерно още преди идването на християнството.

На този релеф от 2 в. сл. Хр. от светилището на Асклепий при Баткун е представен богът, който подава яйце на една от свещените си змии. Вдясно другата свещена змия, увита около колоната, се е насочила към поставеното отгоре огромно яйце. :)

post-5121-1239903691_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, историята на 'Великденското яйце' датира още отпреди Великден:

Както пишат моите приятели от Трескейа на страницата си във Фейсбук:

Уважаеми приятели,

боядисвайки или разменяйки си боядисаните яйца, нека си спомняме за древността на този обред. Пробуждането на природата и завръщането на мъжката сила на Бога, който е назоваван по много начини, един от които е Дионис, е свързвано символично и с яйцето. Простичкият символ е опора за възвишената мисъл, а тя зависи от душата на този, в която възниква. Бъдете здрави, щастливи и усмихнати!

Изображенията представят бог Дионис държащ яйце в дясната си ръка, все едно го поднася на поклонника или му го показва и оставя на него да осмисли значението му. На едно от изображенията богът е представян държащ петел в другата ръка, който е символ на слънцето и мъжкото, тъй като неговият глас съпровожда утрото. На друго изображение богът държи чаша, в която всичкият живот намира своето начало и в която е влагата на живота...

11069637_10152990640904934_68895756608901653673_10152990640929934_5170774447186511136749_10152990640939934_4438523749664

Изображенията са от Беотия, основно датирани 4-3 в. пр. н.е.

Трескейа-Threskeia

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...