Отиди на
Форум "Наука"

Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена


Recommended Posts

Качо, много интересна тема, но си започнал малко първосигнално.

И ханотюрките знаят ,че Симеон не е пиел вино. Не казвам, че бъдещи монаси или епископи, не са способни да отидат и да се изтрещят в някоя чалго или дискотека, но това е по-малко допустимо, по отношение на подготовка на бъдещи монарси и патриарси.

Тук става въпрос за далеч по дълбоки, тайни недъзи на човешката душа - завист, честолюбие, гордост, инат, тщеславие и т.н.

Симеон е гледал на императорското чадо, като на един син на упсешния коняр, който се е превърнал в император. Като е гледал недъзите на съвременното му византийско общество с неговото страшно лицемерие и нравствена разруха, е напълно възможно, Симеон да си е поставил фикс-идея да се пребори с него.

Такива са фактите - император- неблагороден коняр, елит от скечаджии , които заради собственото си его са готови и магаре да сложат на императорския стол, епископат от изтънчени духовници , желаещи да тънат в охолство и да карат БМВ-та , когато народа мизерства, монашество в упадък, народ в разделение и социални конфликти.

Все пак Лъв VI, го е респектирал - епизодичността на първите конфликти е явна, но след като умират духовния наставник на Симеон- св. Климент Охридски и самият Лъв, а в Константинопол започват да царуват блудници, пияници и контета , на Симеон му е дошло до гуша и е решил да действа.

Симеон винаги и през цялото време се труди неуморно и безвъзмездно в рамките на собствената си стратегия в два аспекта, съответно във вътрешно- и външнополитически план:

1. Създаване и доизграждане на собствено-българската, уникално-неповторимата и съвсем различната от всички останали, Българо-Християнска Цивилизация.

2. Утвърждаване, приемане и признаване от целия тогавашен Свят на младата българска народност и държава:

На цариградския трон сядат какви ли не. Тях Рънсинман ги нарича парвенюта, а те са нещо, още по-лошо и от това. Симеон е много прав, когато ги презира, защото генеалогията на българските царе и ханове отвежда в най-дълбока древност. По силата на всичко това повече от неизбежно е Симеон да се отъждестви и приравни единствено и само с Мойсей:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ

Религиозно-богословски свидетелства и доказателства

за християнизацията и предоставянето и даването на русите от българите

на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура

В най-категорически-декларативно изложеното, изобщо неаргументирано-необоснованото си и открай докрай пълно с противоречия и даже и с много груби фактически грешки, явни парадокси, пък дори и с прелюбопитни куриози мнение, Р. Скрынников [2009] допуска и твърди, че княз Владимир се кръщава тайно вкъщи, а след това вече, през 989 г. се венчава с гъркинята Анна в гръцката катедрала в Херсон и под впечатлението от неговата венчавка се кръщава и дружината му. После русите разграбват и отнасят от града всичко най-ценно и се завръщат в Киев, придружени от гръцките свещеници на княгинята и от гръцки свещеници от Херсон, именно които и кръщават жителите на Киев. Сред гръцките духовници, пристигнали с княгинята, е и бъдещият руски митрополит грък, така че:...

Вехтозаветната линия на Българското Християнство се проявява и наблюдава също така и на нивото на национално-политическата идеология или доктрина, водещо-централна фигура и фактор в която е цар Симеон. В рамките на тази доктрина и като контрапункт очевидно на всичко онова, което мислят, казват и вършат срещу него, народа и държавата му ромеите, поставяйки в сборника си Именника на Българските Ханове непосредствено след Книга на Царствата, Симеон извежда династията на българските царе през великия Атила/Авитохол към юдейските царе и вижда България като продължител на Юдейското Царство, а Преслав – като приемник на Йерусалим; самият той се смята за приемник на Мойсей, защото и неговото дело и мисия на Този Свят са подобни на тези на Мойсей; както Мойсей, и Симеон е получил предсказания от Бога и е видял Божията Слава, която му повелява да прави всичко това, което той прави; Симеон стои начело на един богоизбран и предвождан от самия Господ-Бог народ, когото той трябва да изведе на Обетованата Земя; съгласно внушената му от Бога мисия именно Симеон е избавителят и на ромейския народ от Злото, в името на което обаче преди това той трябва да го завладее този народ:

Разсърден от суровите изрази на Роман, Симеон, който далеч не е искал да се откаже от Цариград, в порива на гнева си изпратил до патриарха писмо, в което той се изразявал по адрес на Роман крайно рязко и оскърбително. В това писмо Симеон явно показал, че суровостта не достигнала целта си: напротив, като считал Роман за похитител на императорския престол, той уподобявал себе си на “великия Мойсей”, който по внушение и послание божие идвал да избави империята от похитителя; при това той представял работата като почната от прадедите му, а той “след подвизите на праотците и отците се ползувал от трудовете им” [Златарски 2009а, 288-289].

Същевременно Симеон не пропуска случая за пореден път да размаха пръст на ромеите, като им припомня, че българите всъщност са потомци на войнствените хуни, съкрушили великата Римска Империя. Това показва също така, че Симеон е чел много внимателно не само Прискус, но и Йорданес и то в оригинал, съответно на гръцки и латински:

На лист 200б на Троянската повест се чете: Сии ахилеусъ им¥и воŻ своŻ нарицахyсŻ тогда муръмидонесь н¥нý унн¹; възвеличаваща уннy, която глоса явно е била записана по внушение на войнствения български цар. Подобна претенция за хунски произход е вложена и в Именника на българските ханове, започващ родословието им от Атила и Ернах (П. Димитров).

И изобщо тъкмо тук е най-дълбоката причина, но и най-ясно-краткото и просто обяснение на всичко онова, което Симеон прави и върши, като се започне от съграждането на Преслав, ръководството и работата в Преславската Книжовна Школа, укрепването и въздигането на Светата Българска Православна Църква и се стигне до непрестанно-жестоките войни и битки с Византия, рязането на носовете на кръвните му братя хазарите наемници при ромеите или пък палежа и разграбването на църквите и манастирите в околностите на Цариград:

А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще [Изход 1991, 74].

Господ, Бог твой, Сам ще тръгне пред тебе; Той ще изтреби тия народи отпред тебе, и ти ще ги завладееш; ще ви ги предаде Господ, и вие ще постъпите с тях според всички заповеди, които съм ви дал.

Тогава Мойсей повика Иисуса и пред всички израилтяни му каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще влезеш с тоя народ в земята, която Господ се кле на отците му да му я даде, и ти ще му я разделиш на дялове.

Сам Господ ще тръгне пред тебе, Сам ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те остави: не бой се и не се ужасявай [Второзаконие 1991, 232, срв. Горина 2005, 36, вж. и срв. Джурова 1993, 255; Димитров 1995, 123; Пеев 2010, 2-3; Рашев 2004, 380-390; ~*~2007, 9-31,69-70; ДюкСп, 1].

Вехтозаветната линия в Българското Християнство е толкова силна и здраво вкоренена в него, че впоследствие тя преминава и се отразява даже и върху древноруския епос:..

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 427
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Позволявам си малко уточнение, свързано с текста на Малала за мирмидонците и българите. Идеята, че това е българска патриотична измислица, е лансирана от В. Дринов. Иречек снизходително обръща внимание на грешката му: и в гръцкия вариант пише същото.

Поучителен е похватът, с който Иречек омаловажава сведението в хрониката на Малала.

Добавям една миниатюра от френски ръкопис, изобразяваща армията на Приам, който е на преден план: на нея вероятно някой „незнаен български патриот” е нарисувал българския герб на щитове и др.

post-6615-020218000 1303151868_thumb.jpg

post-6615-090468800 1303151935_thumb.jpg

post-6615-092952200 1303151956_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Табов, боя се, че лъвът в случая просто е случаен хералдически знак. В "Илиада", както и в средновековната литературна рецепция на Омировия епос никъде не се споменава за троянски отличителни знаци. А и конкретният лъв спокойно може да бъде оприличен още на датски, нормандски, английски, фламандски, брабантски, фризийски, анжуйски, норвежки, шотландски, леонски или друг чисто западен хералдически лъв.

Виждам, че един от троянските воини, изобразен зад Приам, носи щит с унгарското червено-бяло хералдическо "райе". Надявам се, никой няма да заключи, че понеже Троя е в днешна Турция, а маджарите са наричани "турки" от ромеите, то маджарите са били троянски съюзници. "Българската връзка" в случая е също толкова "убедителна".

Инак е хубаво уточнението, че това за българите-мирмидонци го има и в оригинала на Малала.

Добрев, страшни ексцентричности твориш.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Табов, боя се, че лъвът в случая просто е случаен хералдически знак. В "Илиада", както и в средновековната литературна рецепция на Омировия епос никъде не се споменава за троянски отличителни знаци. А и конкретният лъв спокойно може да бъде оприличен още на датски, нормандски, английски, фламандски, брабантски, фризийски, анжуйски, норвежки или друг чисто западен хералдически лъв.

Виждам, че един от траянските воини, изобразен зад Приам, носи щит с унгарското червено-бяло хералдическо "райе". Надявам се, никой няма да заключи, че понеже Троя е в днешна Турция, а маджарите са наричани "турки" от ромеите, то маджарите са били троянски съюзници. "Българската връзка" в случая е също толкова убедителна.

Инак е хубаво уточнението, че това за българите-мирмидонци го има и в оригинала на Малала.

Добрев, страшни ексцентричности твориш.

Моите хералдически наблюдения и бележки са повърхностни. Но би трябвало да се добави, че не малко от владетелите в Европа са твърдели, че произхождат от рода на Приам. Вероятно е сред тях да са били и някои от българските царе. Във всеки случай на портата на Троя се вижда и "Ш-образния" "тризъбец" на киевските князе и на Шишмановци (пиша Ш-образен, за да обърна внимание, че "долните ъгли" са ясно очертани, т.е. че нямаме "подобие на лилия"). Какво е основанието за това е отделен въпрос.

Владетелските династии не винаги са от народа, който управляват.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Този тип квазиисторически претенции е от интерес само за литературната история. Както обичам да припомням, датчаните се самонаричат "даки", шведите и шотландците - "скити", ирландците - "испанци", уелсците, та дори и османците - "троянци". Това е особена литературна архаизация, с която си служат много средновековни автори и която не трябва да ни подвежда (даже ми е малко неловко да го обяснявам, намирам го за очевидно).

За всеки, който е отварял "Илиада", ще стане ясно, че средновековните автори приписват на българите престижно, но противоречиво потекло - няма как един и същи народ да произлиза и от мирмидонците, и от троянците :) Но какво говоря, Ибн Халдун много отдавна е изложил механизма на изобретяване на престижно родословие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Табов, боя се, че лъвът в случая просто е случаен хералдически знак. В "Илиада", както и в средновековната литературна рецепция на Омировия епос никъде не се споменава за троянски отличителни знаци. А и конкретният лъв спокойно може да бъде оприличен още на датски, нормандски, английски, фламандски, брабантски, фризийски, анжуйски, норвежки или друг чисто западен хералдически лъв.

Виждам, че един от траянските воини, изобразен зад Приам, носи щит с унгарското червено-бяло хералдическо "райе". Надявам се, никой няма да заключи, че понеже Троя е в днешна Турция, а маджарите са наричани "турки" от ромеите, то маджарите са били троянски съюзници. "Българската връзка" в случая е също толкова убедителна.

Инак е хубаво уточнението, че това за българите-мирмидонци го има и в оригинала на Малала.

Добрев, страшни ексцентричности твориш.

Мхм, тези маджари зад Приам са пеоните, които са троянски съюзници.

Всъщност на Малала трябва да се направи ново издание, от което ще проличат нови погледи върху концептуалните историко-философски виждания на българите за мястото им по света и у нас.

След Малала има и други ромейски автори, които пишат за балканския произход на българите или поне на част от тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рицарю... просто престани с тия глупости.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рицарю... просто престани с тия глупости.

Ми , защо , темичката си е вече изтрещяна в историческото моделиране :whistling:

Нямам никакво време да се занимавам с превода на Малала. Мисля, че ще му дойде и на него времето, сега още правим социологически преразкази по картинка на темичка - "Ордата на хан Аспарух преминава Дунава" - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=104&pid=164771&st=1220&#entry164771 :vertag:.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност си прав, добре, не преставай :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност си прав, добре, не преставай :)

Всъщност не си ме разбрал. Още сутринта пуснах пост , но нещо нета ми се бъгна и го изгубих. В този пост писах на г-н Табов, че не може да се правят паралели с различни културологични похвати, най-малкото са недоказуеми.

Ако трябва да изтълкувам изречението ми - "Мхм, тези маджари зад Приам са пеоните, които са троянски съюзници." , то следва да се разбере, че понеже българите и маджарите са на географските места спрямо троянци/траки и пеони, затова и похватът е в този ред. Ако трябва да съм по-точен, това ми заприлича на босненски , а не на маджарски хералдичен знак.

Относно Малала не съм писал никакви глупости и не се отричам и от тях.

За всички останали световни войни съм виновен и се разкайвам. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

най-малкото са недоказуеми.

Що е то доказателство в историята? Този въпрос го задавам риторично. Но мисля, че може да му се придаде донякъде работещ смисъл. Идеята е - да сравняваме: някои тези са по-добре аргументирани, други - по-слабо. По-добре аргументираните би трябвало да се считат за преобладаващи (и по тях да се пишат учебниците), другите - да стоят на заден план. Последното не значи да се изтрият изцяло: може би някога в тяхна подкрепа ще се извадят нови доводи.

Link to comment
Share on other sites

'Ka40' #7 Posted 16 April 2011 - 10:32 PM

Откъде проф. Ив. Добрев, съди, че Симеон не е пиел вино?

От самия извор!

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

Но не по-малко чудно и странно, Светослав е войн аскет и рицар, а такъв е и неговият дядо Симеон, който според думите на патриарх Николай Мистик даже и вино не вкусва:

И кой пък, преди това да се случи можеше да предполага, че Симеон, който със своя велик ум и благочестие е довел българския народ до голяма слава, който най-много мрази порока, почита справедливостта и чувствува отвращение към несправедливостта, който побеждава страстите, недостъпен е за чревоугодие не по-малко от ония, които се подвизават в планините, който не сръбва вино и с нищо не се отличава от ония, които са дали обещание да живеят вън от тоя свят, освен с дадената нему от бога власт да управлява - и тъй, кой може да предположи, че такъв велик и благочестив мъж подложи ромеи и българи на такива ужасни бедствия, на безкрайно кръвопролитие и на такова опустошение [по Златарски 2009а, 268].

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сега пък Светослав бил "воин-аскет и рицар" - това твърдение на кой извор се основава?

Че Симеон е дядо на Светослав тепърва трябва да се докаже (то засега е само твоя лична хипотеза, Добрев), така че изобщо не е аргумент - но май доказването няма как да стане. Впрочем, дори да му беше дядо със сигурност, откога характерът на внука говори за характера на дядото? И, наистина, откъде изобщо знаем, че Светослав е "аскет и рицар"? Впрочем, все още не го знаем със сигурност и за самия Симеон, защото не цитираш извора за виното. Тук аргументацията ти е слаба по четири линии едновременно.

Не схванах - Златарски ли пише, че Симеон не пие, или патриарх Николай го пише? Или пък Златарски приписва това твърдение на патриарха? Защото има разлика между тези три положения и тя за съжаление никак не е в полза на Златарски. Най-добре да видим цитиран и/или сниман съответния гръцки текст.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега пък Светослав бил "воин-аскет и рицар" - това твърдение на кой извор се основава?

Че Симеон е дядо на Светослав тепърва трябва да се докаже (то засега е само твоя лична хипотеза, Добрев), така че изобщо не е аргумент - но май доказването няма как да стане. Впрочем, дори да му беше дядо със сигурност, откога характерът на внука говори за характера на дядото? И, наистина, откъде изобщо знаем, че Светослав е "аскет и рицар"? Тук аргументацията е слаба по три линии едновременно.

Не схванах - Златарски ли пише, че Симеон не пие, или патриарх Николай го пише? Или пък Златарски приписва това твърдение на патриарха? Защото има разлика между тези три положения и тя за съжаление никак не е в полза на Златарски. Най-добре да видим цитиран и/или сниман съответния гръцки текст.

Патриарх Никифор е страдал от тежка форма на графомания. Който има нерви - да му чете писмата :read: който не - да чака конкретно цитиране с. еди коя си, писмо № еди кое си. Аз ще изкажа дълбоко съмнение по въпроса за коректното цитиране, демек не го приемам докато не се цитира по начина, който е приет в историческата наука. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

Откъде проф. Ив. Добрев съди, че Симеон е бил "най-хладнокръвно-пресметливият български владетел и всичко при него се обуславя и насочва от евентуалната полза за собствения му народ" при положение, че Симеон е бил толкова луд, че да си мисли, че е бил "василевс на ромеите"?

Титлата е “василевс на българи и ромеи”, като втората съставка визира намиращите се в границите на България ромеи.

Тази титла Симеон я иска и се бори за нея не току-така, а защото тя е поредната стъпка към признаването и утвърждаването върху тази земя на народа и държавата му, но особено и най-вече – на самостоятелността на Българската Православна Църква:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

След това вече Симеон обсажда Цариград, а през 913 г. и започва преговори с регентите на малолетния Константин VII, начело с патриарх Николай Мистик. В резултат на тези преговори Симеон получава царска титла чрез символично кръщение, извършено от патриарха, а така също и обещание за брак на неговата дъщеря с Константин (КМЕц).

Но още по-конкретно и в действителност през 913 г. в Цариград Симеон несъмнено се сдобива от ромеите с царска титла, макар и с половин уста:

Патриарх Николай пристъпи към Симеон и Симеон приведе глава към него. Патриархът пък каза молитва, полагайки патрахила си на главата му наместо корона [Оболенскiй 2010, 70].

5. В августе месяце архонт Болгарии Симеон с огромным воинством двинулся в поход на ромеев и подошел к Константинополю. Он окружил город валом от Влахерн до Золотых ворот и возмечтал без труда взять столицу. Когда же увидел, как крепки стены, как неприступен город благодаря множеству гоплитов, камнеметных и стрелометных машин, заколебался в надеждах, отошел к Евдому и запросил мира. А когда опекуны с радостью согласились, посылает Симеон магистра Феодора для переговоров о мире.

Патриарх же Николай, Стефании магистр Иоанн, захватив с собой царя, пришли во Влахерны, привели туда двух сыновей Симеона и стали трапезничать с царем во дворце. Патриарх же Николай отправился к Симеону, и Симеон склонил перед ним голову. Как рассказывают, патриарх, сотворив молитву, вместо венца водрузил на его голову свою накидку. Ублаженные бесчисленными и богатейшими дарами Симеон с сыновьями, хотя и не было меж ними согласия по поводу упомянутого мира, вернулись в свою землю [ПродФеоф, 271].

Ако съпоставим тоя обред с действията, извършени от патриарх Николай пред и над Симеон, не е мъчно да се разбере, че на устроения на българския владетел официален прием - може би първоначално във влахернската църква “Св. Богородица”, където най-първо бил отведен Симеон, според обичая и както може да се разбере от думите на Симеон Логотет, и след това бил устроен обед във влахернския дворец - патриархът възвел Симеон, ако не в императорско, то навярно в кесарско достойнство [Златарски 2009а, 245].

Веднага след завръщането си във Велики Преслав Симеон чисто и просто се провъзгласява за цар, което между впрочем си е напълно в неговия, симеоновски стил и маниер. А впоследствие и съгласно отдавна утвърдената вече при православните християни практика монархът да има правото да избира патриарха, Симеон интронизира презвитер Григорий за първи български патриарх. Не след дълго време пък първият български патриарх и преславски митрополит Негово Светейшество владиката дядо Григорий извършва тържествено-официална коронация на княз Лабас-Симеон за първи български цар. Това състояние на нещата се узаконява и легитимира окончателно на проведения към 919 г. църковно-народен събор, където на специална церемония патриархът се посвещава от епископите. По този начин и официално се провъзгласява и църковната автокефалия на Българската Православна Църква:

Туй, що князъ Борисъ не успялъ да стори за пълното административно освобождение на Българската църква, е направилъ неговиятъ великъ синъ Симеонъ. Тази титанска натура, която, въпреки своето високо византийско образование, е оставала неизменна носителка на чистия славянобългарски духъ, била обхваната отъ три главни, органично свързани по между си, идеи: 1) идеята за пълна национализация на духовния животъ на българския народъ и на Българската църква; 2) идеята за обединение на всичките славянски племена на Балканския полуостровъ въ една национално-културна сила чрезъ общъ църковенъ езикъ и обща литература и 3) идеята за пославянчването на Босфора и Византийската империя изобщо.

По силата на тези си стремежи, Симеонъ е очистилъ България отъ гръцкото духовенство и, наместо него, отъ день на день почнало да се засилва народното духовенство, отъ което съ излезнали първите народни писатели, като Св. Климентъ Велички, Иоанъ Екзархъ, епископъ Константинъ.

Едновременно съ това крупно политическо събитие, Българската църква напълно се освободила отъ властьта на цариградския патриархъ, и българския архиепископъ, по силата на византийския възгледъ, че царство или империя не може да има безъ патриаршия, билъ провъзгласенъ за патриархъ. Съвремении известия за този фактъ няма. Въ Византия не признавали тази църковна промяна. Византийските писатели и цариградския патриархъ Николай Мистикъ продължавали да наричатъ българския духовенъ началникъ архиепископъ.

За възвеждането на Преславската архиепископия въ патриаршия при Симеона намираме указания само въ преписката между Калояна и папа Инокентия III отъ 1199 година до 1204 год. Своята молба за императорска корона и за патриаршеско достойнство на търновския архиепископъ Калоянъ е мотивиралъ съ туй, че тези атрибути съ имали старите български царе Петръ, Самуилъ и техните предшественици, както това било написано въ българскитѣ летописи.

Възъ основа на тези официални, макаръ и сетнешни, сведения ние можемъ да признаемъ, че Българската архиепископия била провъзгласена за патриаршия отъ царь Симеона безъ съгласието на цариградския патриархъ. По такъвъ начинъ приблизително отъ 919 год. Българската църква е почнала да живее напълно независимо (Ив. Снегаров).

След успешната битка при река Ахелой (20 август 917 г.) княз Симеон се провъзгласява за “цар на българи и ромеи”. Според тогавашните разбирания положението на Църквата трябва да отговаря на високото достойнство на българската държава. В самата Византия е създадена теорията за тясна връзка между царство и патриаршия (“Imperium sine patriarcha non staret” - “Царство без патриарх не бива”). По силата на това правило, отразено в много паметници от Средновековието, към 919 г. на Църковно-народен събор официално е провъзгласена църковната автокефалия и българският архиепископ получава титлата патриарх (Православието в България).

Приняв титул василевса, Симеон, следуя принципу «нет царства без патриарха», на поместном соборе 919 г. утвердил главу болгарской церкви в ранге патриарха.

Имена первых патриархов Болгарии – предмет научной дискусии. Среди них, кроме Димитрия, от времени Симеона известны Сергий и Григорий (Г. Литаврин).

При това положение вече само най-дълбоко недоумение може да буди отвсякъде неподплатеното и изобщо съвсем невярното и неточно мнение по въпроса на В. Тъпкова-Заимова [2000], според която Охридската Архиескопия не е автокефална по силата на това, че е правоприемница на преславската Българска Патриаршия до 971 г., а тя се създава като такава единствено и само от страна на Василий Българоубиец чак след 1018 г. [21-35].

Наистина да се чуди човек, кое толкова ни тласка нас българите към този най-долнопробен национален нихилизъм и ренегатщина, че се налага дори и чужденците да ни просвещават и да ни показват къде точно е не само Истината, но и нашият национален интерес, както в случая това го прави големият приятел на България акад. Геннадий Литаврин с току-що цитираните си редове [Христианство 2002, 141, вж. и срв. Ангелов 1980, 145; Православието в България 2010, 6-7; Симеон Велики 2010, 6-10; Снегаров 1947, 3-46; ~*~1995, 4-7; КМЕц-1, 290; ~*~-2, 92, срв. Николова 1977, 42-43].

И след всичко това цар Симеон Велики се споминава скоропостижно, без капка съжаление, че не е успял да направи нещо, което е трябвало приживе да направи, и без изобщо да се интересува от това дали някой си там папа ще му признае и утвърди царското достойнство или не. Чисто и просто, той винаги е стоял над тези неща и се е стремял и вършил само онези дела, чрез и във които ще бъде полезен на българите и България и едва след това, заради които ще се сподобие и с напълно заслуженото си безсмъртие и слава:

На предвечерието може би на своето тържество той се поминал скоропостижно на 27 май 927 г., без да се наслади от плодовете на многогодишните си трудове и да дочака момента на своята слава и величие. Не дочакал той така също да тури на главата си обещаната и призната от папата царска корона (В. Златарски).

Лъжейки и лукавейки най-безсрамно-нагло, че най-после българите са паднали на колене, ромеят пък бърза да ликува и пирува над пресния му гроб, преди още да са изстинали костите му в него, и да приписва заслугата за мира на себе си, въпреки че Симеон много преди това е сложил точка на всичките си и всякакви войни. Тези войни обаче в никакъв случай не са заради и за него самия, а за признаването и утвърждаването на тази свещена земя на българския народ и българската държава. Благодарение на цар Симеон Велики нас българите, ромеите най-после са принудени да ни признаят и приемат, но на много висока цена и за двете страни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е добро - като за курсова работа на второкурсник. От 1988, да речем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Професоре, много сте писали, ама сте забравили най-важното - Симеон е бил луд. Толкова луд, че си е въобразявал че е ромейският император. Пълна кукувица. :Oo: Представете си все едно, сега президентът на Мексико да твърди че е президент на САЩ :w00t: Или президентът на Монголия да иска Путин да го признае за президент на Русия :w00t::w00t: На Симеон не дъската, ами цялото дюшаме му тропало :tooth:

Link to comment
Share on other sites

Това е добро - като за курсова работа на второкурсник. От 1988, да речем.

Моралното право за подобна негативно-мизерна квалификация ти може да имаш едва, след като цитираш тук собствените си научни изследвания по въпроса!

Случайно да имаш такива? Не и не!!! Тогава нека читателите да си съставят сами мнение за твоя личен морал, докато за тебе лично е прекалено късно да се направи каквото и да е за измъкването ти от тази необратимо-невъзвратима и уродливо-грозна морална деградация!

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Моралното право за подобна негативно-мизерна квалификация ти може да имаш едва след като цитираш тук собствените си научни изследвания по въпроса!

Случайно да имаш такива? Не и не!!! Тогава нека читателите да си съставят сами мнение за твоя личен морал, докато за тебе лично е прекалено късно да се направи каквото и да е за измъкването ти от тази необратимо-невъзвратима и уродливо-грозна морална деградация!

Плюсчето ти е от мене, щото съм деградантски преял и искрено се разсмях заради "негативно-мизерна квалификация", а най-вече заради "необратимо-невъзвратима и уродливо-грозна морална деградация". Всетъки, избягвай да ползваш подобни лафове за останалите потребители. Не всеки ден е Великден ;)

Битово разложен, морално клекнал, разобличено-разгромен и искрено твой

предпоследен голобос коневъдно-юртожителен ханотюркски мохикан:

Гилишоолу

Link to comment
Share on other sites

Професоре, много сте писали, ама сте забравили най-важното - Симеон е бил луд. Толкова луд, че си е въобразявал че е ромейският император.

Пълна кукувица. Представете си все едно, сега президентът на Мексико да твърди че е президент на САЩ. Или президентът на Монголия да иска Путин да го признае за президент на Русия. На Симеон не дъската, ами цялото дюшаме му тропало.

Толкова много проучватели у нас и по Света са писали за Симеон и никой от тях не е забелязал подобно нещо!

Единствено и най-много, Симеон е бил обладан от мисълта да седне на цариградския престол, защото много ясно е виждал, че няма друг християнски владетел, който може по-добре от него да изпълнява многобройно-сложните задачи, които стоят пред него, и следователно да го заслужава повече от него.

С българин на цариградския престол и с една могъща балкано-малоазийска империя, етногеографията на този регион нямаше да е такава, каквато е сега!

Всичко това са твоите лични халюцинации насън и наяве!!!

Никак няма да е зле да вземеш по-сериозни мерки за собственото си психическо здраве!

Бел. мод. Глишев. Няма да пишеш по два постинга наведнъж, няма да обиждаш другите потребители, особено на празник. Следващия път ще ти дам десет дни ограничаване на писането.

Редактирано от glishev
Ей, човек не може да храносмели от зле възпитани хора.
Link to comment
Share on other sites

Сега пък Светослав бил "воин-аскет и рицар" - това твърдение на кой извор се основава?

Че Симеон е дядо на Светослав тепърва трябва да се докаже (то засега е само твоя лична хипотеза, Добрев), така че изобщо не е аргумент - но май доказването няма как да стане. Впрочем, дори да му беше дядо със сигурност, откога характерът на внука говори за характера на дядото? И, наистина, откъде изобщо знаем, че Светослав е "аскет и рицар"? Впрочем, все още не го знаем със сигурност и за самия Симеон, защото не цитираш извора за виното. Тук аргументацията ти е слаба по четири линии едновременно.

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ

Наполовина българинът княз Светослав

В лýто s҃ у҃ о҃в [6472 (964)] Кнѧзю Ст҃ославу възрастьшю и възмужавшю нача воӕ съвокуплѧти многы и храбры бѣ бо и самъ хоробръ и легокъ ходѧ акы пардусъ воины многы творѧше возъ бо по себѣ не возѧше ни котла ни мѧсъ варѧ но по тонку изрѣзавъ конину или звѣрину или говѧдину на оугълехъ испекь ӕдѧшє ни шатра имѧше но подъкла̑дъ постилаше а сѣдло въ головах̑ тако же и прочии вои єг̑ вси бѧху и посылашє къ странам гл҃ѧ хочю на вы ити [ИпатСп, 37].

Сей Князь, возмужав, думал единственно о подвигах великодушной храбрости, пылал ревностию отличить себя делами и возобновить славу оружия Российского, столь счастливого при Олеге; собрал войско многочисленное и с нетерпением юного Героя летел в поле. Там суровою жизнию он укрепил себя для трудов воинских, не имел ни станов, ни обоза; питался кониною, мясом диких зверей и сам жарил его на углях; презирал хлад и ненастье северного климата; не знал шатра и спал под сводом неба: войлок подседельный служил ему вместо мягкого ложа, седло изголовьем. Каков был Военачальник, таковы и воины. - Древняя летопись сохранила для потомства еще прекрасную черту характера его: он не хотел пользоваться выгодами нечаянного нападения, но всегда заранее объявлял войну народам, повелевая сказать им: иду на вас! В сии времена общего варварства гордый Святослав соблюдал правила истинно Рыцарской чести [Карамзин 2009, 5].

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В тоя текст е описан битът на пътуващ воин, а не на аскет.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
On 5/1/2011, 2:14:37, Galahad said:

Ако столицата е Охрид, би трябвало там да се случат повече неща, примерно да бъде погребан Самуил. Защо не става в Скопие е ясно - Василий го е бил превзел вече. Ще рече, че най-вероятната Самулова столица си е Романовата столица Скпоие.

Роман вече не е цар, а управител на Скопие и не Василий го превзема, а той, Роман го предава и то без бой:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

Самуил обаче много лесно и бързо разгадава политическата интрига на Василий и я парира, като наистина провъзгласява Роман за български цар и то под името Симеон, от което, разбира се, на гърците им става лошо: С появяването на Роман ще трябва да обясним и прекъсването на обсадата на Лариса в 979 г., защото Самуил трябвало да се върне в областта, за да уреди новото положение на работите, което завършило с въдворяването на Роман във Воден като български цар редом с българския патриарх, а своята резиденция пренесъл отново в Преспа (В. Златарски).

Същевременно обаче той не му предоставя каквато и да било реална политическа власт и правомощия, т.е. Роман е цар чисто номинално. А след като пък през 997 г. патриарх Филип извършва коронацията на Самуил за български цар (КМЕц), пак той назначава Роман за управител на Скопие: Санкцията на българския патриархъ била достатъчна за признаване у българските господари царско достойнство отъ народа и от външния святъ (Ив. Снегаров).

Ето защо няма нищо странно или чудно в това, че след второто поражение на Самуил от Василий, Роман изобщо не се колебае и побързва да предаде града на ромеите без бой, срещу което пък получава от императора сан патриций и длъжността стратег на Абидос (В. Златарски) [вж. Микулчиќ 1996, 39, срв. Павлов 2010а, 5].

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Виждам, че съм пропуснал продължителна баталия, но един човек на е в състояние едновременно да участва в баталия на два и повече фронта, но по-добре по-късно, от колкото никога. А това което не е било в ръцете на човек, не е загуба!

Сега по същество, Имам под ръка книгата на проф. Ив. Добрев и съм я чел внимателно, доколкото е възможно и добре познавам съдържанието й. Дори наскоро му предложих да му изпратя един неизвестен за него източник, прибран веднага след първото му издание и непознат, както на читателите, така и на специалистите. Негов автор е най-компетентният познавач на живота и делото на Олга и на Григорий, Княз М.А. Оболенский.

Няколко факта, съобщени от него и от Евгений Болгар, специално за посещението й в Констанинопол.

1) Олга не е възможно да бъде дъщеря на Симеон, тъй като изследванията, а има и съобщения от руски летописи, показват, че тя е родена през 890 г., а по това време Симеон е бил монах, т.е. приел обет за безбрачие! Цар става през 897 г.

2) Записите в «EkqesiV thV basileiou taxeoV» или «De Cerimoniis aulae Byzantinae», известни като Книга за обрядите или за церемонийте, на единственият пълен екземпляр от Лайпцигската градска библиотека на листи от пергамент, които са копия от времето на Константин, са приписки към дати от 946 г., а не са части от основния текст на Константин за тези дати!

3) Всички обстоятелства и факти сочат, а и от съдържанието на самите записи е видно, че това посещение тя е направила през 955 г., макар да са писани и датирани на листи от 946 г. от друго лице, и че неин съпровождащ е бил Григорий "папас", това е доказано и от едно изследване на Евгений Болгар [(българин по родословие, от родители майка и баща българи, той и Элефтериос Вулгарис, Ελευθέριος Βούλγαρης , Евгений Вулгарис, с изключителен авторитет на учен, както в Европа, така и в Русия, където е поканен от Екатерина II да живее и работи и където ьвършва земният му път ) и се приема от тогавашните и по-късните руски учени-историци, след като е публикувано от Алексей Минин-Пушкин.] Тогава е била на 65 години, това твърди и Княз Оболенский!

4) Игор, нейният съпруг, почива в 945 г. и тя, като майка на Светослав, става негова регентка и от 945 г. управлява самостоятелно Киевска Русь до 963 г., когато Светослав става пълнолетен и поема самостоятелно княженето на Киевска Русь. От тези факти става ясно, че Светослав е роден през 942 г., а тя по това време е 52-годишна!?

5) Олга почива в 969 г., почти 80-годишна.

6) Изследването на Княз Оболенски доказва, че:

- тя не е покръстена като християнка от патриарха в Константинопол,

- не е получавала предложение да сключва брак с императора и

- не е постигнала целта си да получи съгласие за сключване на брак на нейния син с византийска принцеса,

но пък има изключителни заслуги, с помощта на съветите на Григорий, за превръщането на Русь в царство , както и за възприемането на азбуката и ограмотяването на русите, чрез българските книги, които занася там този същият Григорий, по време на залязването на Златния век, след кончината на Симеон Велики, поради политиката на неговия син и приемник на Престола, Петър, довела до гибелта на Преславското царство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Който се интересува от изследването на Евгений Болгар може да се запознае с първият му превод на български език на http://talasin.blog.bg/history/2014/02/03/istoricheskoe-razyiskanie-o-vremeni-kreshtenia-oligi-velikii.1234679

или на https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski/Posts/1311157/p , който се птвори.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...