Отиди на
Форум "Наука"

Синтетично масло


Anto

Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте, интересуваме имали някакъв прост начин да се отличи систетичното моторно масло от минералното?

С други думи ако имаме два съда с масло, в единият от единият вид, а в другия от другия как може да се различат?

Използването на някаква химична реакция при което имаме промяна в цвета на реагентите също върши работа.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Здравей, органолептично много е трудно и бих казал невъзможно да се познае дали едно масло е синтетично или минерално. Аз самият съм разработил няколко вида синтетични масла и трудно мога да ги различа от минералните. Трябват ти малко по специфични анализи.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Здравейте, интересуваме имали някакъв прост начин да се отличи систетичното моторно масло от минералното?

С други думи ако имаме два съда с масло, в единият от единият вид, а в другия от другия как може да се различат?

Използването на някаква химична реакция при което имаме промяна в цвета на реагентите също върши работа.

Ако загрееш двете масла до 90-100 градуса и после ги смесиш и се получи бяло пресичане това означава че едно от двете масла е различно т.е смесил си синтетично със минерално масло. Ако едно от маслата е получинтетично няма да получиш реакция.

Това е на теория.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Здравей, органолептично много е трудно и бих казал невъзможно да се познае дали едно масло е синтетично или минерално. Аз самият съм разработил няколко вида синтетични масла и трудно мога да ги различа от минералните. Трябват ти малко по специфични анализи.

Здрасти!

Изтина ли е, че маргаринът само в една молекула се различава от пласмасата?

:punk::w00t::crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Ако загрееш двете масла до 90-100 градуса и после ги смесиш и се получи бяло пресичане това означава че едно от двете масла е различно т.е смесил си синтетично със минерално масло. Ако едно от маслата е получинтетично няма да получиш реакция.

Това е на теория.

ХМММ това за нагряването и смесването не звучи много добре. Да на теория е така (донякъде). но е и напълно възможно да се получи ако се смесят две минерални масла. Особено ако имат доста различни физико-химични показатели, а и ако имат и различен пакет от добавки (повечето използват думата "присадка" но това е русизъм и не е уместно да се използва в България). Иначе за въпроса за това как да ги различим......... трудно е. Е може и по миризма, но това е при условие, че синтетичното масло е от точно определени компоненти със специфична миризма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря ви за отговорите.

Питането ми беше във връзка с това как да позная дали маслото което съм си взел от магазина за синтетично не е някакъв минерален боклук(което не е никак невъзможно тук в БГ).

И след много разпитване(а гледам че и тук ми давате тази идея) стигнах до решението, че отсипвам от старото и при смесване с новото ако няма някакво пресичане значи всичко е ОК(е ще пропусна момента със загряването).

А така като сме заговорили за синтетични масла с какво те са по-добри от минералните, освен с по-дългият си живот.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Eто част от една моя статия преди няколко години. Дано да ви свърши работа

СИНТЕЗ И БИОРАЗГРАЖДАНЕ НА СИНТЕТИЧНИ МАСЛА ОТ ЕСТЕРЕН ТИП

Съвременните механизми предявяват към смазочните масла изключително тежки изисквания, обусловени от конструкциите и условията на експлоатация. Изискванията са многобройни и разнообразни. По-важните от тях са способност за работа в широк температурен интервал (от +100°С и повече, до - 60°С), постоянство в основните свойства в процеса на работа, висока смазваща способност. Тези изисквания могат да се удовлетворят от масло, притежаващо необходимия вискозитет при положителни температури, висока химическа стабилност, ниска изпаряемост, способност да обезпечава работа с минимално триене и възможно по-малко износване. Оказва се, че нефтените смазочни масла не напълно удовлетворяват тези изисквания, дори и с прибавяне на специални добавки. Всичко това обуславя широко развитие в областта на синтетичните масла, както и откриването и синтеза на подходящи добавки за тях. За разлика от минералните масла, които биват добивани на базата на дестилатни нефтени фракции, синтетичните масла се добиват на базата на продукти на нефтопреработването. Понастоящем са изучени и широко застъпени в производство синтетични материали, използвани в качество на специални смазочни масла, като синтетични въглеводородни масла, сложни естери на двуосновни карбоксилни киселини и многоатомни алкохоли, полиалкиленгликоли, флуор и хлорфлуоровъглеводороди, полисилоксанови течности.

Синтетичните смазочни масла и течности от сложноестерен тип притежават редица преимущества пред нефтените масла, а именно, добри вискозитетни температурни и смазващи свойства, ниска температура па застиваме, висока термоокислителна стабилност. Тези преимущества позволяват да се използват синтетични смазочни материали в по-тежки условия на експлоатация т.е. при високи температури 200°С и повече, и в контакт с кислород. Обаче в чист вид тези естери не удовлетворяват съвременните изисквания (полегата крива на зависимостта вискозитет - температура в интервала - 6÷200°С, относително мальк вискозитет при ниски температури, относително ниска температура на заставане, висока термоокислителна стабилност. За тази цел са разработени добавки (вискозитетни, антиокислителни, антикорозионни и др.), които с прибавяне към тях дават възможност от сложните естери да се получат смазочни материали удовлетворяващи основните изисквания. Известно е, че естерите на пентаеритрита и карбоксилните киселини се използват като компоненти за синтетичните смазочни масла имащи висока термоокислителна стабилност, добри смазващи и нискотемпературни свойства.

Полиестерите на алифатните многоатомни алкохоли, като пентаеритрита и едно и двуосновни киселини, могат да се използват като основа за високотемпературни смазочни материали, работещи в натоварените възли на триене. Изследвани са свойствата на нискомолекулни полиестери на пентаеритрита, н-каприлова, адипинова и себацинова киселина и 2-етилхексанол. Полиестерите се синтезират в присъствие на трибутилфосфат (1 - 1,5 % тазз) от киселината. Реакцията на естерификация се провежда в среда от азот при атмосферно налягане в интервала 200 ÷ 240°С. Разтвора на готовия продукт в толуен се промива с воден разтвор на натриева основа и вода до неутрална реакция и следва отделянето на толуена под вакуум при остатъчно налягане 1 - 2 mm Нg ст. Добива е 80-85 % от теоретичния.

Полиестерите на пентаеритрита, едно и двуосновни киселини и едноатомни алкохоли се синтезират в три стадия. Първо се получава непълен естер на пентаеритрита и н-каприлова киселина, след това свободните хидроксилни групи на пентаеритрита се свързват с адипинова киселина и в третия стадий свободните карбоксилни групи на адипиновата киселина се естерифицират с 2-етилхексилов алкохол. Ниската температура на застиване, сравнително неголемия вискозитет и плътност, показват че синтезираните полиестери са относително нискомолекулни. Затова свидетелстват и близките естерни числа, намерени експериментално и изчислени по молекулна маса, изчислени по избраните стехиометрични съотношения на реагентите.

Синтезираното масло може да се подложи на биоразграждане. Разработена е методика за определяне на пълната степен на биоразграждане на синтетични смазочни материали. За разработването на методиката са използвани международни стандарти 180 9888 и 180 6060. Методът се основава на определянето на химичната потребност на кислород (ХПК). Методът е приложим за синтетични масла, смазки и СОТ, които са частично или пълно водоразтворими при концентрациите, използвани в условията на изпитване, нелетливи или с ниско парно налягане при условията на анализа, или не се губят като пяна и не са инхибитори на участващите в процеса микроорганизми. Биоразграждането се извършва чрез аеробни микроорганизми, съдържащи се в активната утайка от пречиствателните станции, предимно за битови отпадни води, като се използва статична водна система, на тъмно или при разсеяна светлина, при температура в интервала 20 - 25°С, която не трябва да варира с повече от 2°С по време на анализа. Околната среда трябва да бъде свободна от газове и пари, които са токсични за микроорганизмите. Разтворите, които се приготвят за изследването съдържат азотни и фосфорни съединения, поддържане на метаболизма на микроорганизмите, образуват т.нар. анализна среда.

В крайна сметка полиестерите на пентаеритрита едно и двуосновните киселини и едноатомни алкохоли с увеличаване на молекулната маса расте вискозитета, температурата на заставане, плътността. За полиестерите е характерна тази зависимост, но при по-голяма молекулна маса, техния вискозитет и температура на застиване са близки до съответните показатели на полиестери на пентаеритрита, едно и двуосновни киселини и едноатомни алкохоли. За всички синтезирани полиестери се оказва, че с увеличаването на молекулната маса, расте и вискозитета и температурата на застиване. Плътността при 20°С е повече от 1. Най-малка изпаряемост има полиестер 1, който е и с най-малка молекулна маса. Обаче работоспособността се увеличава с нарастване на молекулната маса. Техни ко-икономическия анализ на синтезираните естери, използвани като синтетично масло, показва, че цената на маслото е доста по-ниска от предлаганите в момента на българския пазар, а и това, че е и разработена методика за тяхното биоразграждане, ги прави перспективни.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Благодаря ви за отговорите.

Питането ми беше във връзка с това как да позная дали маслото което съм си взел от магазина за синтетично не е някакъв минерален боклук(което не е никак невъзможно тук в БГ).

И след много разпитване(а гледам че и тук ми давате тази идея) стигнах до решението, че отсипвам от старото и при смесване с новото ако няма някакво пресичане значи всичко е ОК(е ще пропусна момента със загряването).

А така като сме заговорили за синтетични масла с какво те са по-добри от минералните, освен с по-дългият си живот.

Гарантирам ти, че ако са две различни масла ще се пресече !!! даже и да не е загрято маслото. температурата е просто като катализатор на реакцията.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...