Лазаровден 16. Іv

[emilia_n]

Лазаров ден 15.ІV Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постояни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава карт бланш на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните. Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви.

Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Главнодействащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т.е. те вече не са деца. Веднъш взела участие в лазаруването всяка една девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже. Обикновено едно село има няколко лазарски групи. По-рядко се среща в едно село всички момичета да лазаруват. Това става само в много малки села и махали. Тяхното разделяне става по местоживеене. Бъдешите лазарки се събират предварително както коледарите за да си припомнят стари и да усвоят нови песни посветени на този празник. Това става на свети 40 мъченици ( 9. ІІІ. ). На самия празник Лазаровден ( тази година се пада на 15.ІV. ) те започват да обикалят къщите на хората като изпълняват различни песни. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Тези песни се пеят за здраве и берекет. Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора. В някои райони на страната изпълняваните ритуални лазарски игри се наричат буенек. За разлика от лазаруването буенека се изпълнява по време на Великденските пости. Това означава, че не се извършват само на Лазаровден. Участичките както в останалите крайища на България, така и в Източна България са млади моми. Те избират една между тях за водач- буенец. Тя събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се препомнят старите. Тя е облечена с празнична носия, но понякога тази девойка облича и невестенската премяна на скоро омъжила се млада жена. За разлика от другите момичета водачката облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Пак водачката води групата из селото. С буенеца върви и булка. Обикновено за булка се избира момиче, чиято възраст е не по-малка от 8-10 години. То задължително трябва да е от семейство в което и двамата родители да са живи. Това дете е облечено в булченска премяна и е забулено с невестенско було. При изпълнение на ритуалните танци участничките в тези игри застават едни срещу други и пеят, а в средата се намират буенеца и булката. По време на ритуала буенеца замахва със сабя, секира или обикновена пръчка над главата на булката. След това хвърля кърпа към стопанка, която от своя страна завързва в нея пари. В същото време тя дарява буенеца, булката и останалите участнички с яйца и брашно. Тези яйца по-късно ще бъдат боядисани от момичетата за Великден. След като приключи обредния танц домакинята изнася сито, което търкулва и по това се гадай каква ще бъде годината. С приключването на лазарските игри не свършва празничния цикъл от ритуали и обреди, които се изпълняват непосредствено преди Великден ( Възкресение Христово ). Празничните ритуали продължават и на следващия ден – Цветница. Ето и някои лазарски песни: Изгряло е ясно слънце, Ой. Лазаре, Лазаре, Изгряло е е ясно слънце, у Радкини равни двори, не е било ясно слънце, най била сама Рада, с черни очи еленови, с бели зъби бисерови, с тънка снага самодивска. Песента е записана от Мария Калчева-род. на 28.VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци ( кметство Тодювци ), общ. Елена Блаза на момина мама Блаза на момина мама, Добро чедо ранила: Мама си не засрамила, Татко си не посрамила! Ранила и отгледала, Гледала и отгледала, Със шекер ли ú ранила, Във сандък ли го ú държала. Майка си не засрамила, Татка си не зачернила, Петлите пели, не пели, Момина мама разсмели. Аферим момина майко, Добро си чедо ранила! Източник: Васил Стоин „ Народни песни от Средна Северна България “, С. 1931г.