Отиди на
Форум "Наука"

Доц. д-р Адриана Дамянова: "Нашите деца не разбират езика на Вазов и Йовков!"


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Доц. д-р Адриана Дамянова, ръководител на Катедрата по методика във Факултета по славянски филологии в СУ:

"Нашите деца не разбират езика на Вазов и Йовков!"

- Доц. Дамянова, отново е време на приемни изпити и експерти споделят, че учениците не владеят добре родния си език. Какво е мнението ви?

- Да, днешните деца не знаят добре правописа и граматиката на нашия език, не могат да пишат грамотно и да се изразяват писмено. Те просто имат малка читателска и писателска практика. Умението се усвоява единствено с действие - т. е. в училище трябва да се чете и пише под ръководството на компетентни учители. Затова тези, които правят програмите и пишат учебниците, не трябва да са безразлични към интереса и потребностите на младите хора. Това е въпрос на образователна концепция. Нашето средно образование има нужда от преподреждане на приоритетите. Най-напред трябва да си отговорим на въпроса, защо ги караме тези деца да ходят на училище и защо ги учим. Какво искаме да научат те?

- Доколко актуални са държавните образователни изисквания по български език и литература?

- Ние работим с държавни образователни изисквания, чиято давност изтече през 2004 г. Нещата обаче остаряват морално и трябва да се обновяват. Знанието, което е в момента, се удвоява на всеки 5 години. Кога ще преподадем всичко това на нашите деца? Колко години да стоят те в училище - 30, 40...? Затова трябва да се стремим повече да развиваме уменията за учене на младите хора, отколкото - да се грижим да складират в паметта си определени знания. Разбирате, че става дума за много сериозна промяна на целите на образованието, а оттам - и на учебните програми.

Образованието у нас е консервативна система, но ако искаме да се променят методите на обучение, първо трябва да бъдат обучени и квалифицирани учителите. Това означава или промяна в програмите на университетите, които обучават бъдещите учители, или да има адекватна система за следдипломната им квалификация. Съвременният свят се развива толкова динамично, че просто е немислимо да завършиш българска филология на 24 години и да останеш в точката, в която си завършил. Учителите трябва да бъдат подкрепяни в усилията им да отговарят на изискванията на съвременността.

- По какво се различават писмените работи на днешното поколение и това отпреди 15-20 години например?

- Наистина има разлика между писмените работи на едно поколение, за което книгата - "литерата", в буквалния смисъл на думата, писменият текст, са били основни източници на общуване и съвременното интернет поколение. Виртуалният свят е качествено различен от книжовния. В него са различни взаимоотношенията между тези, които пишат и четат. Границите между понятията "автор" и "читател" са по-скоро размити. Интернет пространството предполага снемане на йерархиите, стопяване на дистанциите, по-игрова идентичност на човека, защото там дори името, с което общуваш, често е измислено. Това слага отпечатък върху света на младия човек. Затова, ако искаме да сме полезни на младите, ние не можем да се правим, че този виртуален свят го няма. Все пак, ние работим заради децата, нали искаме тях да научим?

- Общуването с интернет ли е причината за това, че децата у нас не разбират голяма част от класическите автори?

- Не мога да кажа категорично дали само това е причината, но нашите деца наистина не разбират класическите ни творби. Това важи за Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков... Тези текстове са пълни с турцизми, архаизми, историзми. Това е мое лично впечатление от системното ми общуване в продължение на доста години с бъдещите кандидат-студенти, които са и ученици, в същото време. Аз водя част от курсовете по български език и литература за кандидатите. Те не разбират езика на класиците ни. Значението на една значима част от думите им убягва. Как тогава те да разберат естетическото послание на текстовете?

- Това значи ли, че старите класици трябва да се изхвърлят от учебниците по български език и литература?

- Не, разбира се, макар че учебното съдържание е остаряло и не е променяно от 90-те години на миналия век. Но както и проф. Кирова предложи, мисля, че е разумно към учебника да има речник, който да обяснява остарелите думи, използвани в класическите ни творби. Това малко обременява четенето, но трябва да се промени и стилът на преподаване на тези творби.

Ще ви разкажа за урок върху Шекспир на дванадесетгодишни деца, на който присъствах в Нотингам. Ставаше дума за прословутия монолог на Просперо: "Да, този свят е сцена, на която всички хора са актьори…" Учебникът се наричаше "Езикът на Шекспир". Децата учеха един сонет от великия автор, един монолог от негова творба, откъси от друга творба. Авторите на учебника в няколко реда представяха накратко съдържанието на творбата, след това децата първо се занимаваха с непознатите думи от откъса, след това със самия монолог. Всеки урок завършваше с упражнение за писане на техния собствен монолог, сонет, диалог. Там цялото учене на класиката има като свой смислов хоризонт аз да опитам да пиша не като Шекспир, а за да изживея удоволствието от творчеството. Не видях ужас от това, че няма да се прочете целият текст на Шекспир например. Впрочем и у нас в 6-ти клас по подобен начин се учат една-две глави от "Под игото".

- С какво трябва да се промени учебното съдържание по български език и литература?

- На първо място, нашите ученици трябва да усвоят първата от осемте европейски ключови компетентности и тя е - комуникативни умения на родния език. При мен идват хора, които са приети в специалност "право" и имат над 4,50 на изпита по български език, но не смеят да си попълнят формулярите за прием. Компетентността им не достига за това. Също така в учебното съдържание трябва да се включи малко повече модерна литература. Защо да не се учи поезията на една Петя Дубарова например? Не искам да навлизам в повече подробности, защото това е предмет на дискусия между специалисти, а не - на моето лично мнение.

Не може в 21-ви век да си част от Европа и програмата ти по европейска литература да завършва с френските символисти, които дори не са от миналия век. Не може да се окаже според нашите учебници, че българската литература приключва през 50-те години на миналия век. Все пак вече минаха 60 години оттогава, доста стойностни неща се създават и те по обясними причини като проблематика, като език, като мисловни нагласи, са по-близо до чувствителността и света на съвременните ученици.

Може да се помисли и около това сигурно ли е, че не е възможно да вървим не от корените и генезиса на нещата към съвременното, а - в обратен ред - от по-близкото и познатото - към по-далечното. Аз не съм уверена, че е безусловно вярно твърдението, че можем да разбираме нещата, само ако знаем корените им. У нас през 90-те години излезе учебник по литература за 11 клас, който си беше позволил да върви не по прословутия исторически принцип, а жанрово да говори за поезията, за прозата и за драмата. В 8-ми клас учебното съдържание също може да бъде организирано в някакви тематични ядра. Министерството на образованието трябва да делегира права на учителите по български език и литература да решат в каква последователност и кои произведения от даден автор да се изучават. Силно се надявам, че скоро ще има промяна в учебното съдържание.

- Смятате ли, че нашите учители са достатъчно компетентни, за да преценяват сами какво да бъде учебното съдържание?

- Грижата за осъвременяване на компетентността на учителите трябва да бъде постоянна, както си говорихме. Учителите, ако решат, могат да изберат да преподават това, което е било и досега. Но давайки им свобода, те неминуемо ще направят и промени. Аз не съм склонна да подценявам умението на учителя да посрещне предизвикателството. Нашите учители са прекалено репресивно управлявани. Те не чувстват подкрепа на експертно ниво.

Професията на учителите е социално неатрактивна заради ниското заплащане. В същото време висшите училища продължават да работят по социалистически модел, защото системата на финансиране не се е променила. На практика, ние получаваме заплатите си според броя на студентите, а не - според качеството на продукта, който произвеждаме. Аз не мога да си позволя да скъсам две трети от студентите си, защото моята заплата зависи от техния брой. От друга страна, не мога да изисквам кой знае какво от тях, защото те ще работят само за 500 лв. Ако една учителка знае обаче, че двама-трима чакат за нейното място, ако се провали в нещо, много бързо ще навакса пропуските си в граматиката, например, или пък просто ще напусне системата на образованието.

Маргарита Благоева

http://www.monitor.bg/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цитираната госпожа споменва 2 изключително важни въпроса, които св свързани - контрол и финансиране.

Дебатът дали контролът трябва да е на входа или на изхода при висшето образование за съжаление не е стигнал доникъде. Всички сериозни учебни заведения по света прилагат многоетапен контрол на изхода (всеки курс или семестър) и се опитват да го правят по максимално обективен начин.

Финансирането е пряко свързана тема с контрола. На първо място университетите в БГ не са поощрени да гонят лумпените и некдаърниците, защото ще загубят пари. Не са и поощрени да изкарват качествени абсолвенти, защото за това няма да получат повече пари и липсват обективни критерии за оценка.

Това няма да се промени скоро защото изисква усилие, търпение и непопулярни мерки.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...