"Президентът" на Ичкерия бе ликвидиран

[П. Теодосиев]

"Президентът" на Ичкерия бе ликвидиран

17 Юни 2006

Руските сили за сигурност ликвидираха най-високопоставения чеченски политически лидер - Абдулхамид Сайдулаев. Той бе "президент" на непризната от никого република Ичкерия.

Сайдулаев е убит в град Аргун, надалеч от столицата Грозни. Самият бунтовнически лидер е родом от този град. Той е бил обкръжен в частен дом заедно с няколко свои сподвижници. При последвалата престрелка "чеченският президент" е бил убит. При операцията за обезвреждане на Сайдулаев е бил освободен и заложник.

Продължава преследването на двама от чеченските бойци, успели да избягат от къщата. Руските и чеченски сили за сигурност са получили информация за местонаходището на сепаратисткия лидер от негов приближен. Според проруския премиер на Чечения Рамзан Кадиров, Сайдулаев е бил предаден за 1500 рубли, или около 50 долара.

***

Абдулхамид Сайдулаев е четвъртият чеченски президент, ликвидиран от руските сили за сигурност. Той наследи Аслан Масхадов на поста президент на самообявилата се чеченска република Ичкерия.

Войната на Русия срещу сепаратистите в Чечения започна през 1994 и продължи до 1996 година. През 1996 година бе убит първият самообявил се президент на така наречената република Ичкерия Джохар Дудаев. Той бе избран за президент на Чечения през октомври 1991 година и няколко месеца по-късно обяви независимостта на републиката. Дудаев бе убит, след като руското разузнаване проследи местонахождението му по време на разговор със сателитен телефон с Кремъл. Той бе наследен на поста от Зелимхан Яндарбиев. Яндарбиев оцеля в Чечения, но бе застигнат от руското разузнаване в Катар и убит през февруари 2004 година по време на петъчна молитва заедно с 13-годишния му син. Междувременно президент на Ичкерия бе станал Аслан Масхадов, но и той бе убит в скривалището му през март миналата година.

Застреляният днес Абдулхамид Сайдулаев ще бъде наследен на поста от сегашния вицепрезидент Доку Умаров. В Деня на победата 9 май 2004 година при атентат бе убит и официалният проруски президент на Чечения Ахмад Кадиров.

Източник :http://www.btv.bg

[Skubi]

 

 

2026. jan. 19. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 19.

Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg   Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Руската федерация. Тук Русия балансира по тънко въже, за да запази бурната Чечения и традиционно бунтовния регион стабилни и под контрол. Сега, когато здравословното състояние на лидера на малката република се е влошило, е избухнала борба за власт, която може да предвещава нов конфликт, тъй като съществува реален риск Москва да загуби влияние. Дълго носеният слух за влошаващото се здраве на Рамзан Кадиров отново излезе на преден план на фона на информации за нова хоспитализация и тежка бъбречна недостатъчност. В края на декември той пропусна ключови събития и се нуждаеше от интензивно лечение в Москва, като има твърдения, че сега преминава през диализа обратно в Чечения. Кадиров се възприема като единствената власт, която държи страната вярна, тъй като лично контролира силите за сигурност, потиска съперничещи кланове, налага лоялност към Москва и предотвратява връщане към сепаратизъм и въстаническа дейност. Тази стабилност е персонализирана и принудителна и ако неговият капацитет отслабне, дълго потискана конкуренция може да се появи отново, рискувайки фрагментация и принуждавайки Кремъл да се намеси, за да запази контрола. Потенциалните претенденти да наследят Рамзан Кадиров обхващат членове на семейството, представители на силовия елит и администратори, ориентирани към Москва. Магомед Даудов, председател на чеченския парламент и министър-председател, управлява вътрешната политическа машина и репресиите, представяйки приемственост и институционален контрол, привлекателни за Кремъл, поради което се разглежда като способен да поддържа институционална непрекъснатост. Апти Алаудинов, командир на специалните части Ахмат, ръководи чеченски подразделения в Украйна и носи бойна отговорност, което го прави популярен сред военните среди и сигнализира надеждност и видима лоялност към Москва. Ахмат Кадиров, двайсет годишният най-голям син на Рамзан, заема постовете изпълняващ длъжността заместник министър-председател и министър на спорта, давайки на Москва династичен вариант за запазване на контрола на клана Кадирови без незабавни сътресения. Ако бъде избран най-популярният вариант, синът, това ще помогне да се запази балансът на властта. Много хора в Чечения се страхуват, че ако управляващият клан бъде сменен, това ще промени финансовото им положение, а елитите са се облагодетелствали от управлението на Кадиров. Забележително е обаче, че това ги прави по-лоялни лично към него, отколкото към Путин или Москва. Въпреки съперничеството между претендентите, Москва е мястото, където ще бъде решено кой ще наследи позицията на власт на Рамзан Кадиров. Прецедентът е ясен, тъй като бащата на Рамзан Кадиров, Ахмат Кадиров, първоначално се е сражавал срещу Русия, след това е сменил страната, а по-късно е бил убит с предполагаемо мълчаливо съгласие от страна на Москва. Рамзан прие сделката, която тогава му е предложена, власт и ресурси в замяна на абсолютна лоялност. Легитимността в Чечения следователно е конструирана, а не наследена, и се опира на одобрението на Кремъл. Руската държава поставя послушанието над популярността или произхода и независимо кой бъде избран, той ще бъде представен като законния наследник от руските държавни медии. Въпреки това, сблъсък може да възникне, ако чеченските елити или популярни сили издигнат местно предпочитан наследник, когото Москва отхвърля, създавайки разцепление във властта. Обратно, лидер, наложен от Кремъл, може да срещне съпротива от мрежи, които все още таят прокадировски или антируски настроения въпреки годините на репресии. И двата варианта крият риск от фрагментиране на властта, възраждане на кланови съперничества и принуждаване на пряка намеса от страна на Кремъл. Подобни развития биха разкрили крехкостта на стабилността, след като личният контрол на Кадиров бъде премахнат, и биха повишили вероятността от подновен конфликт. Оспорваното наследяване може бързо да ескалира в покушения, чистки и протести, посрещнати със сила. В по-радикален сценарий въоръжени фракции могат да мобилизират свои поддръжници, превръщайки политическия конфликт в открито насилие и угроза за трета чеченска война. Кадировците или съперничещи групи биха могли да пренасочат закалени в бой бойци от Украйна, за да оспорят всяко решение, напомняйки динамиката на опита за преврат на Вагнер. Целенасочени убийства, репресии и възможно възраждане на въстаническа дейност биха дестабилизирали републиката и биха натоварили способността на Москва да овладее всяко потенциално разпространение, особено предвид факта, че войната в Украйна скоро навлиза в четвъртата си година.