Отиди на
Форум "Наука"

Грамота "carta Bulgarica" на воеводата Дан /1431г./!


Recommended Posts

  • Потребители

относно "българската грамота" на Дан /1431г./, една от всичките...

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8773&view=findpost&p=100952

по първоначална информация от Tyroglyphos

Историята на документа е следната. Жителите на Брашов/Кронщад превеждат на латински една грамота на Мирчо и отиват при воеводата Дан да я потвърди и поднови. Под латинския текст те пишат бележка, пак на латински, че грамотата се потвърждава и допълва от Дан според изписаната по-долу "българска грамота". Под тази бележка Дан им написва потвърждение и допълнение към Мирчовата грамота: "Азъ Іѡ Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іѡана Мирча воеводѫ", и т.н.

Превода на латински език извършен от търговците в Брашов:

Nos Mirche waiwoda Transalpinus ad universorum tam praesentium quam futurorum noticiam cupimus pervenire, quod venientes in nostrum praesentiam honorabiles et providi viri videlicet Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus de villa Rosarum seniores etc. coram nobis autem ostendentes literas privilegiales per magnifìcos viros dominum Stiborium waywodam etc. et Michaelem Salamonis de Nadas, comitem Siculorum, plena autoritate regia renovatas, rogantes praecibus obnixis nobis suplicantes quatennus iusticias et consuetudines antiquas et signanter tributorum utriusque partium videlicet terrae nostrae Walachiae et Wurciae similiter ad pristinum statum reducere et confirmare dignemur et velimus roborare. Nos autem et nostri barones, videlicet Radol Kalaca, pridern banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban, item Andreas, item Radwl frater Kazan, item Walduwin logofeth et alii nostri barones et milites terrae nostrae multi, qui, *** haec agerentur, erant praesentes, voluntatem et assensum dedimus, peticiam ipsorum condicione autem ista videlicet iusticias et tributorum exactiones suo modo antiquo decernimus confirmare et roborare. Primo ut omnes cives, hospites et incolae civitatis Brassoviensis et totius districtus Barczensis Walachiam *** rebus seu mercimoniis suis intrantes in tributo ad Ruffam arborem persolvant de panno Yppriensi vel Gallicali XXIIII ducatos, de Lobiensi XVIII, de Coloniensi XII, de Polonicali VI, de panno scisso, de caligisque et mitris nihil, et de eisdem pannis in nullo alio loco Walachiae tributum dent nisi in foro, ubi praedictos pannos vendiderint et ibi tributum dent, ut est praeexpressum, et nisi in Dombowycza, ubi tantum medietatem tributi de supradictis pannis dare teneantur. De vase medonis in Ruffa arbore duodecim den., de vase vinia ibidem sex den., ceterum de ferro, panno griseo, tela, lino, gladiis, bicellis cultellis ac singulis artificiali manufactis, de arcubus, funibus, pelliciis, mastrucis et omnibus aliis rebus cuiuscunque generis existant, quae ad Walachiam apportantur, in nullo loco Walachiae tributa persolvant; sed si *** mercimoniis suis transierint ultra Danubium extunc in vado Danubii, de centum persolvant tria, et si sic persolverint extunc redeundo *** rebus suis mercimonialibus nihil dare tenentur; insuper ipsi de Walachia exeuntes de curru piscibus vel aliis quibusvis onerato in Brayl XVIII den. de curru piscium in Novo foro unum piscem, in Trgovist unum piscem, in Dombowicza de quolibet equo, currui allegato, unum den., de curru piscium unum piscem, de equo zomentato, quidquid portet duos den., de equo non onerato unum den., de equestre unum den., de pedestre unum banum. Haec ibi in Ruffa arbore de curru piscium septem pisces et treginta sex den., de centenario cerae duodecim den., de bove vel vacca tres den., de castrato unum den., de porco duos, de cute cervi unum denarium, sed de omnibus aliis cutibus nihil, de vermasio vulgo Temelturalt unum den., de equo zomentato, quodquod portet, tres ducatos, de equo non onerato 2 den., de equestre duos den., de pedestre unum den., de pellibus ferinis cuiuscunque speciei, wulgaliter Wiltwerk, que de Walachia exportantur, de centum tres; de equo, qui in Walachia emitur, 6 den., et de universis aliis nullum omnino tributum persolvere teneantur. Sed ipsi venientes de marinis fortibus seu trans Danubium, de centum persolvant tria. Volumusque ut nullus ipsorum in terra nostra Walachiae ab hominibus nostris pro debitis vel delictis aliorum impignoretur aut quolibet impediatur, sed quivis provideat, quod cui bona sua assignat, ab eodem et valeat rehabere.

Datum in Longocampo feria sexta post festum sancti Bartholomei apostoli anno domini etc. tredecimo.

Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.

Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc.

Оригинален текст на издателя на грамота воеводата Дан:

Азъ Іω Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашоу и Фаграшоу херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іωана Мирча воеводѫ, и даровах сѫи хрисовоул господства ми пръгарем ωт Брашева и въсеи земи Бръсѣньскои. Іaко да им е старїи закон, како да коупчюѫт въсѣкѫ коупїѫ по вьсеи земи и ωбласти посподства ми слободно без никое позабавленїе, ωт желѣзних врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не даваѫтъ, ни на коем тръѕѣ, ни на коем бродѣ. Тъкмо прѣхωдещи Брашевци със коупїѧ въ земѧ господства ми да дадѫт на Роукерωт вилар и прїіa кд доук.; ωт роутища фроушского такождере, а ωт хоуселеви иı доук.; ωт колоуни вı доук.; чех. ѕ доук.; ωт роутища резана нищо; ωт шапках и калцах нищо; ωт возилницѫ медовинѫ вı доук.; ωт возилница вина ѕ доук.; ωт желѣза и ωт бобова и ωт платно и ωт лена нищо; и ωт меча и ωт лѫка и ωт кордах и ωт ножевех нищо; ωт вѫжах и ωт кожоух и крезнах нищо; и на Дѫмбовиц ωт ипрїіa вı доук.; и ωт фрушскωг рутища такожде; ωт хоуселеви θ доук.; ωт колоунїіa ѕ доук.; ωт чех г доук. – Поминѫвши же тїѫзи вами и нигде роутище кумеркъ да не имат, тъкмо гдѣ сѧ продас, и вь Браилово, когы натоварит кола с рибѫ, иı доук., а вь Тръг(ъ)шоре а риба и оу Трьгоищи такождере, и на Дѫмбовиц ωт хама а доук., и ωт кола с рибѫ а риба; ωт товара г бани; ωт конѣ читова а доук.; ωт конника а доук.; ωт пешца а бан. – И на Роукер ωт кола с рибѫ з риб и к перпер; ωт маж воска вı доук.; ωт вола или ωт кравѫ г доук.; ωт ωвна а доук.; ωт свини брав в доук.; ωт печїѫ еленїѧ а доук.; ωт дроугих печїіaх нищо; ωт мех сирене а доук.; ωт товара, бѫдї что ес въ нем, г доук.; ωт конѣ читова г бани; ωт конника такождере; ωт пешца доук. а; ωт ждера и ωт лисицах и ωт дроугїѫ ѕвѣри ωт р – г; ωт конѣ коупена ѕ доук. А елико нѣс(т) записано здѣ, нищо. И кто ес длъжен, или ωт земи господства ми на Въгрех, или ωт оугръскѫѧ землѧ въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да сѧ платит. А изем да нѣс(т), ни чл(овѣ)к или коупїіa да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз Доунавъ със коупїѧ, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваѫт ωт р – г.

Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовоулωм Мирчѣ воеводѣ, сътворен със волѧ господина кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михаил Соломонъ Секилскым и съ великым ωбещаніем. Тωг(о) радї, кто сѧ щет покоусит прѣстѫпити сыи хрисовоул господства ми ωт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт велико зло и ωргїѧ ωт господства ми, како невѣрник и посрамител сїемоу ωбѣщанїю господства ми. И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ.

относно израза "carta Bulgarica" /"грамота Българска"/ от превода на латински език:

"Българска грамота" от Дан /1431г./, според мен означава, че е грамота на България, чийто воевода е издателят Дан. Не касае наименованието за езика. Другият вариант, застъпен от

Tyroglyphos - също не лишен от логика и особено вероятен е - да касае именно, че това е наименованието на езика на който е писана грамотата от воеводата Дан /в 1431г./, а именно "български език", в този смисъл "грамота Българска" или "carta Bulgarica".

За разкриване на фактологията, следва да се изучат следните въпроси:

В дадения оригинал на български език не виждам думите "българика" /carta Bulgarica/, докато в латинския превод се съдържат. Има и други разминавания, досежно свидетелите - в латинския вариант не са указани. За една и съща грамота ли става въпрос и ако да, тогава какъв е латинския текстови превод, за да се види къде има разминаване в превода?

Къде е и как се превежда пасажа:

"Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.

Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc."

Това е приписка към грамотата или е част от грамотата. Тъй като смятам, че е първото, тогава тази приписка къде е съставена? В Търговище при издаването на документа от изпращащата страна /"изходяща приписка"/ или в Брашов от приемащата страна /"входяща приписка"/? Това е особено важен въпрос, за изучаване първичния източник и терминологията, която същия използва.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 59
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Ще изчакам някой да преведе точно латинския добавен текст, защото не смея да се произнасям без да знам точно за какво става дума.

Друго обаче ми направи впечатление - изброените имена могат да са нещо като представителна извадка:

И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ.

От 13 човека за мен 3-ма носят влашки, а не бъгарски имена - Негрил и двамата Нановци. Това име "Нан" ми е интересно - дали то идва от известно българско Нано или Нанко, или те двете имат нещо общо с унгарските "нандори"???? не знам, но Нан си звъчи порумънечено някак, поне за мен като неспециалист.

Негрил е повече от ясно - това е българското Черньо, но вече на чист влашки. Името явно е разпространено, защото се засича с зетя на Нешо от Дългополе - Негри (освен ако последното не е загубено в превода Черньо, както Дългополе е станало Кампулунг, но май си е Негри в оригиналния текст).

Значи това е доказателства за влашки етнос сред иначе видимо българските останали аристократи от списъка.

И след този малък ОТ, голяма молба към знаещите латински да преведат края на латинския текст (аз нещо не мога да видя и имената на болярите, ??!!!?? )

Съвадат ли всъщност текстовете??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много ми е интересно дали Иванко е разбрал за какво изобщо става въпрос. Хората са писали,че грамотата е на български език, което никой никога не е оспорвал. А интересто защо нито Дан, нито Мерчо са писали че са българи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някой може ли да даде и текста на решението на търговците в Брашов/ Кронщад /"брашовенете", "пръгари"/ за отпущане на парични средства за преводача българин? В този документ е израза: "litterae sermone bolgarico scriptae". Съответно и превод на текста!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой може ли да даде и текста на решението на търговците в Брашов/ Кронщад /"брашовенете", "пръгари"/ за отпущане на парични средства за преводача българин? В този документ е израза: "litterae sermone bolgarico scriptae". Съответно и превод на текста!

Нещо четеш като дявола евангелието. Никъде не пише бе брашовените са българи или пък преводача.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много ми е интересно дали Иванко е разбрал за какво изобщо става въпрос. Хората са писали,че грамотата е на български език, което никой никога не е оспорвал. А интересто защо нито Дан, нито Мерчо са писали че са българи?

Защото това не е нужно за контекста на писмото, навярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В дадения оригинал на български език не виждам думите "българика" /carta Bulgarica/, докато в латинския превод се съдържат. Има и други разминавания, досежно свидетелите - в латинския вариант не са указани. За една и съща грамота ли става въпрос и ако да, тогава какъв е латинския текстови превод, за да се види къде има разминаване в превода?

Не си ме разбрал. Текстът на латински е превод (доста свободен) на по-стара грамота на Мирчо - можеш да видиш текста й тук.

Брашовци изготвят този превод и след това Дан го потвърждава, като написва на същия лист "българската грамота".

Имената от латинския текст съответстват на имена от българския текст на Мирчовата грамота - "Фелентин и Мартин и Кроуш" са "Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus", които отишли при Мирчо, а свидетелите "Радул бан (1) и жупан Андрїаш (2), жупан Радул брат жупан Казана (3), жупан Шербан Килчарев (4), жупан Стоика (5), жупан Бадѣ Вамешов (6) и лωгоθет Балдовин (7)" отговарят на "Radol Kalaca (1), pridem banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban (4), item Andreas (2), item Radwl frater Kazan (3), item Walduwin logofeth (7) et alii nostri barones (5-6)". Споменатият в добавката "Iohannes Hoppendey" е "Хана Хопъндеи" от българския текст на Дан.

Къде е и как се превежда пасажа:

"Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.

Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc."

Този пасаж е между двата текста - латинския превод на Мирчовата грамота и новата грамота на Дан.

"Привилегиите от написания по-горе текст великият господин Дан войвода и пр., след като проведе съвет със своите барони и се постигна единодушие, благоволи да предостави на град Брашов и цялата му област и пр. във вид на потвърждение, както е изложено по-обстойно в добавената по-долу българска грамота.

В лето господне 1431, в неделята преди празника Сретение, в Търговище. А пратеници по този въпрос бяха Йохан Хопендей и пр. и магистър Леонард, по онова време брашовски нотарий, и пр."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нещо четеш като дявола евангелието. Никъде не пише че брашовените са българи или пък преводача.

Напротив, изрично е писано, че преводачът е българин.

"Stoykan bolgaro, qui in scribendis et interpretandis litteris sermone bοlgarico scriptis civitati et provinciae ad optata dominorum inservivit, flor. 4."

"На Стойкан българина, който услужи на града и областта според желанията на господарите при писането и превеждането на писма/документи, написани на български език - 4 флорина."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Грамотата на Мирчо Велики (1386-1418) е наречена "българската грамота"

На монетите ма Мирчо Велики (1386-1418)си пише Иван Шишман.

Ей,голямо пресяване е ставало ! В руските хранилища се пазят тонове,хиляди грамоти от Молдова и Валахия. Що ги крият.Публикували са само тези в които старателно е проследено да няма думата българин,български.А такава стерилизация е неестествена и е невъзможно да се получи в естествена среда.Ами че във всички карти от периода България е на север от Дунав ! Да,ама няма грамота да се спомене българин,не царство България.Сумати грамоти има в които пише как се дарявали цигани на манастирите. И даже как говорели на техния си език,иначе български имена носят. ето ги кои са били ромънещето,народа ромънеще дето говорел на друг език. Ами не казват ли днес циганите и им е признато,че са Романи. С ударение на първата.Ами ето откъде идава. Живеели са и са се множали под българската римска власт във Влашко на север от Дунав и Молдавия и сега си спомнят че са романи.Ами че основна част от романещето са точно тези хора,наред с татарите .

Ей,цигани споменават във всяка втора грамота ,жив българин няма ! Шмекери.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Пръгари" не означава българи, а е производно на немското (сакското) бюргери - граждани, това отдавна е известно. Че Стойко превел грамотата и получил няколко флорина за това, нормално в Брашов сигурно е имало бая бегълци от България, бягали са хората от "великата турска култура" и "мирното турско присъствие" на Балакните!

Старобългарският език е официална писмена норма но която влашките князе са писали грамотите си, както латинския на Запад, но това не означава че всички власи са го шпрехали, неслучайно Бай Стойко им превел текста!

Как ще си обясните факта че в България, кановете предпочитата да пишат надписите си по разни корлони (един вид официални документи) на гръцки, даже не на прабългарски с гръцки букви а на гръцки! :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Пръгари" не означава българи, а е производно на немското (сакското) бюргери - граждани, това отдавна е известно. Че Стойко превел грамотата и получил няколко флорина за това, нормално в Брашов сигурно е имало бая бегълци от България, бягали са хората от "великата турска култура" и "мирното турско присъствие" на Балакните!

Старобългарският език е официална писмена норма но която влашките князе са писали грамотите си, както латинския на Запад, но това не означава че всички власи са го шпрехали, неслучайно Бай Стойко им превел текста!

Как ще си обясните факта че в България, кановете предпочитата да пишат надписите си по разни корлони (един вид официални документи) на гръцки, даже не на прабългарски с гръцки букви а на гръцки! :laugh:

Няма как да ти го обясня през призмата на тюрко-алтайскта/татаро-монголска (тъй наречената "дошляшка") теория за българите. Но мога да ти задам следния въпрос, на какъв език са писали българските "архонти" на Балканите през VI в. и по какво те се различават от българскте "архонти" от VIII в.?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Старобългарският език е официална писмена норма но която влашките князе са писали грамотите си, както латинския на Запад, но това не означава че всички власи са го шпрехали, неслучайно Бай Стойко им превел текста!

Само дето наш Стойко не е превеждал на власите, ами на немците от Брашов - я на немски, я на латински. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Грамотата на Мирчо Велики (1386-1418) е наречена "българската грамота"

На монетите ма Мирчо Велики (1386-1418)си пише Иван Шишман.

Europa Regina към 1580 г не признава ромънещето и си пише България ,пак на север от Дунав земите и грамотите са български

post-4727-12744969560583_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще изчакам някой да преведе точно латинския добавен текст, защото не смея да се произнасям без да знам точно за какво става дума.

Друго обаче ми направи впечатление - изброените имена могат да са нещо като представителна извадка:

И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ.

От 13 човека за мен 3-ма носят влашки, а не бъгарски имена - Негрил и двамата Нановци. Това име "Нан" ми е интересно - дали то идва от известно българско Нано или Нанко, или те двете имат нещо общо с унгарските "нандори"???? не знам, но Нан си звъчи порумънечено някак, поне за мен като неспециалист.

Негрил е повече от ясно - това е българското Черньо, но вече на чист влашки. Името явно е разпространено, защото се засича с зетя на Нешо от Дългополе - Негри (освен ако последното не е загубено в превода Черньо, както Дългополе е станало Кампулунг, но май си е Негри в оригиналния текст).

Значи това е доказателства за влашки етнос сред иначе видимо българските останали аристократи от списъка.

И след този малък ОТ, голяма молба към знаещите латински да преведат края на латинския текст (аз нещо не мога да видя и имената на болярите, ??!!!?? )

Съвадат ли всъщност текстовете??

КГБ ти трябва да имаш някаква специална подготовка към Секуритате за да ги душкаш тези ромънски имена от 14 век

Много ме интересува да ми обясниш за името Цено. Румънско ли е , германско ли е ,турско ли е .

За пример да вземем фамилията на две световно известни личности

Българския учен историк Ганчо Ценов (* 6 юни 1870 в с.Бойница, Кулско - † 25 септември 1949 г. в гр. Берлин, Германия)

и венецианският доже CENO - Раниере Цено (1252–1268)

Е така се изписва на грошовете му RA-CENO-SM-VENETI.

И двамата вероятно са имали напевния кулски акцент който отличава баш италианския.

Е големия учен Ценов Ромънец ли е . Или дожето е ромънеще . Какво казва секуритате.

post-4727-12745536920274_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много ме интересува да ми обясниш за името Цено. Румънско ли е , германско ли е ,турско ли е .

За пример да вземем фамилията на две световно известни личности

Българския учен историк Ганчо Ценов (* 6 юни 1870 в с.Бойница, Кулско - † 25 септември 1949 г. в гр. Берлин, Германия)

Като се има предвид писаното от Ценов, нищо чудно да е бил с влашки произход. Най-добре провери данните за процента на власите в родното му село. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не ,не било ромънеще . Там Цено идвало от благородническите императорското Зено и това на дожето Ceno.Е те сега италианцито го пишат Zeno.Те и Бонония са я направили на Болония,Тициниум през Папия,сега е Падуа.Много скитски им звучат Сакън нещо келто скитско да не остане и там. Повече преименоват и от ромънещето Ама те ромънещето трябваше да са подготвени и за гръцка и за латинска румънизация.

При Ганчо идвало от Сено,за животните. Е,на, българите имат Сенов пръстен.

И все пак,музикалността на този език,кулския диалект,па и на македонския,не може да се обърка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Любомир Милетич нещо се е объркал, обяснявайки: „пръгари — граждани, нѣм. Bürger, срав. сръб.-хърв. пургари, пургери”. В сръбско-хърватския речник, който имам (40 000 думи), няма „пургари”. Бюргер на немски буквално е кмет. „Бюргерството (Bürgerschaft) е социална средновековна прослойка (съсловие) от т. нар. трето съсловие”, пък се казва в Уикипедия.

В „Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II”, грамота № 121 от ХVІ в. започва с обръщение: „† Брашовѣним въси и пръгарѡм и Крьстѣ Рошоѹ и бирѫѵ.” Вижда се, че пръгарите са споменати отделно от „всички Брашовяни”. Началото на грамота № 104 от втората половина на ХV в., пък е: „† Сѫдцѹ ѿ Брашов и дванадесетем прьгарем.” Пръгарите в Брашов са били само 12. В по-ранните грамоти, напр. 66, 69 и т. н., пред пръгари има буквено обозначение на цифрата: „в҃ı-тим прьгаром ѿ Брашов”.

„Пръгари” е нещо като общинари. Т. е. член на управата на селището. Документите, които е намерил Милетич в Брашовския архив, всъщност са на общината на града. Затова са и събрани на едно място. Едва ли тогава е имало Държавен архив.

И не са „грамоти”. Грамота е, когато е спомената думата „оризмо”. Повечето от дако-румънските „грамоти” на Милетич са писма. Например има писма до майката на Мирчо, Войка. Те изглежда са останали в общината, защото там са били преведени. Войка май не е знаела български, ако и да е била аристократка.

Милетич е направил и още една грешка. Тя грешката е може би правописна още в оригинала. Става дума за документ № 78, който е на Радулъ IV (Radu cel Frumes, 1462–1472). Там се казва: „† Іѡ Радѹл воевода и господинь, пишет господство ми вам б л ъ г а р е м ѿ Брашов, тко се сте съблазнили, та сте ѡтишли със Зъгорѣи, та сте ходїли, а ѡн ми говори жѹпан Семка, сѹлџар, господство ми на вас, та да ви давам мир, да ходїте слободно, да се храните ѹ землю господства ми...”

Всички съседни грамоти-писма са все до „пръгарите” в Брашов. „Блъгарите” в писмото трябва всъщност да са „пръгари”. То и съдържанието не върви да се отнася само до една етническа прослойка в града, която самосиндикално се е свързала с трансилванските „загоряни”. Това си е направо завера. Или е неточно написано, или зле разчетено. Иначе как документ до българите ще попадне в архива на общината. Да не би да е имало цензура на писмата тогава. Едва ли някой е превеждал на българите въпросното писмо, освен ако не са знаели български.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Любомир Милетич нещо се е объркал, обяснявайки: „пръгари — граждани, нѣм. Bürger, срав. сръб.-хърв. пургари, пургери”. В сръбско-хърватския речник, който имам (40 000 думи), няма „пургари”. Бюргер на немски буквално е кмет. „Бюргерството (Bürgerschaft) е социална средновековна прослойка (съсловие) от т. нар. трето съсловие”, пък се казва в Уикипедия.

И ти ли не прочете заглавието на темата преди да пишеш в нея? Един от участниците, както нерядко прави, започна да отговаря на страховете си - без някой да пита или констатира нещо, да отбранява дадена заета от него "научна" амбразура, като мисли че някой я атакува. След това ти продължаваш делото му. :biggrin:

Защо не си направите една отделна темичка за това, което ви вълнува и там да си излеете душата по въпроса, а оставите в тази тема да пишат само тези, които имат да споделят някоя мисъл по тематиката й поставено в заглавието и уводния първия постинг?

В другата интресуваща Ви Вас тема, сигурно натан има какво да сподели. По отношение появата на термина "бюргер или бугер или буйер или боерин", откъде, от кого, кога се появило в северна централна и западна Европа и т.н. и т.н. за да се стигне до използването му в ХV век, векът на цитираната българска грамота.

Да си имаме уважението. Ако Ви мързи, може би натан ще Ви я направи?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Buerger" означава просто гражданин. Кметът е "Burgmeister", все пак. А "Buergerschaft" е гражданство, бюргерство или буржоазия. Това именно е третото съсловие. Пиша с дифтонг, защото не знам как да поставя умлаут (трема).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"На Стойкан българина, който услужи на града и областта според желанията на господарите при писането и превеждането на писма/документи, написани на български език - 4 флорина."

Ами случайно да знаеш, че в Брашов е имало доста голяма българска колония. :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Грамотата на Мирчо Велики (1386-1418) е наречена "българската грамота"

На монетите ма Мирчо Велики (1386-1418)си пише Иван Шишман.

И къде ги видя тези монети. Освен картографска ни демонстрираш и нумизматична неграмотност :tooth:

И стига сте лъгали че пишело българска грамота. Точното наименование е bolgarico scriptae, буквално "българско писане" или "написано на български", което ще рече че грамотат е написана на български, а не че е българска. Това са съвсем различни неща. И много интересно, защо власите не са си превели сами грамотата, а са прибягнали до услугите на българин. Нали са си 100% българи. :punk:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Българския учен историк Ганчо Ценов (* 6 юни 1870 в с.Бойница, Кулско - † 25 септември 1949 г. в гр. Берлин, Германия)

и венецианският доже CENO - Раниере Цено (1252–1268)

Е така се изписва на грошовете му RA-CENO-SM-VENETI.

И двамата вероятно са имали напевния кулски акцент който отличава баш италианския.

Е големия учен Ценов Ромънец ли е . Или дожето е ромънеще . Какво казва секуритате.

Както обикновено Натан се сбърква да ни демонстрира, как нищо не знае. Името е Zenо,а на Цено. Произлиза от гръцки език- Зенон. А Ганчо Ценов е нещо като проф Добрев от началото на ХХ в. :tooth:

Изводите си направете сами.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В другата интресуваща Ви Вас тема, сигурно натан има какво да сподели. По отношение появата на термина "бюргер или бугер или буйер или боерин", откъде, от кого, кога се появило в северна централна и западна Европа и т.н. и т.н. за да се стигне до използването му в ХV век, векът на цитираната българска грамота.

Да си имаме уважението. Ако Ви мързи, може би натан ще Ви я направи?!

Отново глусопсти Иванко. Кога най-накрая ще напишеш нещо свястно. Бюргер произлиза не от боляр, а от немското Burg, означаващо крепост, а също и град.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...