Прогресът на индоевропейците

[nik1]

Преди да представя идеята си, ще дам светлина върху някои спорни и неясни моменти:

Най-важен според мен е въпросът къде ще локализираме Urheimat-а на пра-ИЕ общност.

Доказа се през последните години, чрез изследванията на субстратни топоними и хидроними на Балканите, че коренното население, обитавало Балканите, не е било ИЕ по език. Изключвайки Балканите, най-вероятните места според изследванията на водещите ИЕ-сти остават: 1) източноевропейските и северокавказки степи (вариант "Понто-Каспийска прародина");

2) лесната и лесостепна част в Централна и Източна Европа;

3) по-широк регион, обхващащ частично или напълно тези два региона.

Друг важен според мен въпрос, които мисля трябва да осветлим, смятам е: „какво е било, и с какво се занимавало, населението в Европа преди неолита”.

През мезолита, Европа е населена от ловци и събирачи, чийто предци са проникнали първоначално (или прониквали неколкократно) в Източна Европа - от Средна и Централна Азия. Тези хора (част от тях, вероятно неголеми групи) са преживели последното заледяване в Европа, населявайки по-южните зони (полуостровите), и вероятно това е довело до тяхното разделяне и съответно еволюция (и езикова такава).

От друга страна -преди началото на неолита в Европа, настъпилите климатични промени в Близкия изток, и/или демографско разширение на хората населяващи Близкия изток и Анатолия, са причина за миграции в Европа на хората, занимаващи се и изхранващи се с фермерство (градинарство) и съпътстващото го животновъдство. Балканите са предмостие за тези миграции, и също така място за заселване. Балканите са и транзитно място (едно от тях, ако приемем, че и крайбрежния Каспийски или Понтийски Кавказ е такова) за проникване на непознатите за Европа аграрни и животновъдни технологии.

В действителност тези технологии и тяхното приемане и използване - коренно преобразяват живота на хората в Европа, вкл. и тяхната социална структура.

При ловците събирачи, населявали Европа е съществува егалитарно общество, и вероятно патрилинеарността е била по-застъпена от матрилинеарността. При съвременните общества на ловци и събирачи това отношение е 70:30 процента (от общия брой групи в един регион, континент)– обяснява се със създаването на групи от мъже, в някои често срещани ситуации – т.е получава се нещо като специлизация и разделяне на отговорностите по изхранване и оцеляване на племената - между половете - със засилена мъжко присъствие).

Какво донася на европейците аграризма и скотовъдството? Сами по себе си фермерите-градинари имат ясно изразено матрилинеарно общество : жените и мъжете извършват една и съща трудова дейност, но жените, като раждащи и увеличаващи броя на членовете в племето (групата), имат условно по високи отговорности, и положение. Само по себе си фермерството съдържа в себе си предпоставки и условия които благоприятстват патрилинеаризинето/патриархизрането на обществото. Кои са тези фактори? Именно пастирсткото животновъдство (вероятно развито от източноеврпейците от степната и лесостепната зона) довежда до преразпределяне на труда и отговорностите: вероятно двукратно такова - един път мъжете се явяват пастири и изхранващи клана, рода, и втори път те влизат в конфликти с фермерите, и с други пастири (за територии) така че стават и воини („военизират се”).

Друго следствие от аграризма и усядането е развитието на търговията, която като дейност също води до разделяне на отговорностите по изхранването - мъжете започват търгуват и пътешестват, и вероятно се военизират в тази връзка – такова търговско общество е Варненската култура, търгуваща с черноморските региони, и дори с Близкия изток – смята се със сол.

От трета страна - самите фермери са обекти на инвазии и нападения от пастирските и номадски общности (това е доказано за неолитните и раннобронзовите Балканите, и не само в този регион), така че те също се военизират, и съответно патриархизират)

Гибелта на социалната структура на фермерите-градинари очевидно е заложена в самото фермерство като явление.

Къде стоят източноевропейците – ПИЕ (праиндоеврпопейци)?

Очевидно тези хора в началото на бронзовата епоха са станали една агресивна/подвижна патриархална общност от пастири (степите не са култивирани до към втората половина на нашето хилядолетие, те са идеалния източник за развитие на пастирството, и осигуряват ловна плячка - антилопи, коне, и други копитни)

Другото важно според мне предимство на тези хора е познаването и опитомяването на коня. Той им осигурява възможности за бързо придвижване, и възможност конят да се ползва като „локомотив”, съответно – дава им възможности да увеличат броя на животните, и тяхната пастирската и битова, и ловна територия (включително и грабителската, и търговската, доколкото са се заминавали и с войни и с търговия).

И така, до края на езиците и културите не-ИЕ-ците в Европа остават броени „часове”. Агресивните, и подвижни източноевропейци -ПИЕ се разселват в останалата част на Европа след някоя климатична промяна в Евразия (директно или чрез ефекта на доминото), или в следствие на демографското си разширение; тези хора съответно асимилират останалите европейци, в голямата си част все още недокоснати от социалните промени настъпили в Южна и Източна Европа вследствие на навлизането на фермерите и технологиите им.

Създава се една нова „креолска” Европа..