Отиди на
Форум "Наука"

Защо у нас се запази етническият мир


Recommended Posts

  • Потребител

Сега, като продължение на статията за Балканите, ми се иска да обобщим причините, поради които етническият и религиозен конфликт в бивша Югославия не се състоя в България.

Първата причина е, че България не е федеративна, а унитарна държава. Териториалното устройство на страната ни според всички конституции от Освобождението до днес подчертават единството на българската нация и нейната териториална неделимост. Не така е обаче в бивша Югославия, СССР и Испания, където конституциите чертаят ясно обособени етнически граници на отделни съюзни републики или автономни областни, формирани на етнически и лингвистичен признак. Когато се изгуби единната легитимност на федералната държава, съвсем нормално е новопоявилите се държави, които са очертани географски и административно в предходния етап на федерализъм, да търсят своята легитимност чрез национализма. В случая със Сърбия, още когато се чертаеха федералните граници, беше заложена бомба или гарант за целостта, като сърбите включиха съвсем съзнателно в теритириите на някои федерални републики области със сръбско население, и именно това население след това беше удобен повод за военен конфликт. В България такива процеси не се случиха, но можем да очакваме, че ако бай Тошо беше очертал Родопите или Делиормана като отделен административен регион на база на етнически или конфесионален признак, това да улесни турци и помаци в техните претенции след това. Днес обаче те нямат териториална база за своите претенции – какво ще се отцепи, отделна къща, ливада или планина? Затова фактът, че всички конституции на България я определяха като политически единна еднонационална нация, с един език и като унитарна държава, ни изигра много голяма услуга.

Нека видим как действа новата конституция на Испания от 1976. Тя очерта 4 ясно разграничими автономни региона, оформени на базата на етническия принцип, които надделява изключително силно над административния, икономическия и тн. И като резултат от това ново етнико-автономно чертаене на граници и райони, поне 2 от тях днес претендират за политическа независимост и отделяне като отделни държави и нации – Каталуня и Еускади.

В този контекст, е много уместно разсъждението на Тойнби за универсалните държави и провинциите. Универсалната държава осъщестява цял набор от услуги, реализирани с цел самата тя да се управлява по-добре. Строи пътища, крепости, осъществява административно деление на провинции. Всички тези услуги са замислени от доминиращото мълцинство, за да служат на самата държава и на тях самите. Но всъщност, най-облагодетелствани от тези услуги са варварите, защото използват всяка една от тях, за да разбият държавата. Варварите се упражняват да воюват срещу граничните крепости, така се тренират, и в крайна сметка се научават как да ги превземат. Варварите използват същите онези пътища, създадени от империята, за да проникнат дълбоко в нея, и да я ударят жестоко. А пък мисионерите на християнството ползват пътищата и удобния имперски транспорт, за да разпространяват божието слово. Но най-лоша услуга на империята изиграват провинциите, които тя самата е очертала, за да се управлява по-ефективно. Същите тези добре очертани провинции по-късно служат за граници на новите варварски държави, които се отцепват от империята.

Втората причина е възродителният процес. Това беше една крайно радикална акция по мюсюлманската общност чрез националистическа хомогенизация насила и по изкуствен път, и когато тя беше отхвърлена, обществото отиде в другата крайност – част от българския елит почувства срам и потърси начини за измиване на този срам, като стана прекалено отстъпчив към отделни турски елементи – например ДПС, които пък на драго сърце размахват спомена за възродителния процес винаги, когато искат да се легитимират. Друга част от елита ни, обзет от неприятното чувство пред този срамен факт, потърси други начини за ориентация и консолидация на България, и тези начини бяха европейската ориентация, членството в НАТО, демократизацията и пазарната икономика. Така у нас, за разлика от Сърбия, не се стигна до замяна на идеологическата идентификация с националистическа. Основните източници на легитимност и национална консолидация у нас бяха търсени в лицето на общите европейски ценности, които са универсални, а не в лицето на спецификите на българина и българското. Разбира се, има и групи, които издигаха национализма като фундамент на идеите си, но те не намериха сериозно място в политическия живот и процеси у нас. Главно поради факта, че винаги, когато в България е била издигана националистическата кауза, страната е изпадала в национални катастрофи – Междусъюзническа, Първа и Втора световна войни, възродителен процес. Само че същите тези наши национални катастрофи за Сърбия бяха национални победи и те изградиха в тях мита за уникалната национална идентичност и мисия, затова и при разпада на титова Югославия не се поколебаха да заблегнат на национализма за пореден път.

Третата причина е фактът, че през Студената война Югаславия демонстрира независим път на развитие, което вдъхна на народите й самочувствието да не се съобразява с модели, налагана отвън. Това важи особено силно за Сърбия, в чието национално самосъзнание бе вкоренено чувството на изключителност, уникалност и превъзходнство, като ядро на цялата конфедерация. В България обаче положението беше съвсем различно. След като десетилетия народът ни се бори за каузи, неодобрявани от великите сили, което доведе до спад в националното самочувствие, и рефлексът на съобразяване с другите, които БКП разви към СССР, се пренасочи към ЕС и търсене на легитимация чрез послушна европеизация. Новопоявилата се опозиция на БКП също имаше нужда от легитимация, и тя я потърси не в мита за националното превъзходство и самочувствие, мит, опроверган и доста слабо заложен в психиката на българина, а в други източници. Така легитимацията на новата опозиция бе базирана на остри и крайни форми на антикомунизъм. И конфликтите, патосът и социалната енергия на нацията се насочиха не към етнонационалното и етнорелигиозното, а по оста комунизъм-антикомунизъм, която бе най-прекият път към демократизация и европеизация, и тази ост стана база за социална идентификация на големи маси хора. Това противопоставяне имаше катастрофални ефекти в други сфери – политическа, икономическа, социална, културна – но предпази страната от етнически и религиозни воини, като измести центъра на конфликтивност и изчерпи социалната енегрия.

Четвъртата причина е масовата миграция на младо и активно турско население през 1989 г. към Турция. Това всъщност бяха едни от най-активните противници на възродителния процес, и тяхното изселване попречи конфликтите да се разпалят. Най-светският и свързан с държавата още преди 10 ноември елит на турската общост остана, и се реализира в рамките на демократична конкуренция, не чрез насилие и верски конфликти.

Петата причина е, че както Българската църква, така и Мюфтийството, изпадната още в зората на демокрацията в тежки вътрешни конфликти и дразги в борбата за властови позиции, и това изчерпи възможностите им да бъдат мобилизиращи сили в обществото в един вероятен религиозен и етнически конфликт. Авторитетът на БЦ сред християнското население спадна, и те концентрираха лоялонстта и легитимацията си към партиите, по същия начин, по който официален представител на ислямската общност у нас стана ДПС, не мюфтийството. Така конфликтите се насочиха към демократичната плоскост, не към религиозното поле. В Сърбия обаче, националната църква засили позициите си още през 80те, и се превърна в ключова институция за засилване на национализма като изключителен избраник, свързан със сръбско-православния синтез. Освен това, културно-историческият й статус е несъизмеримо по-голям в сравнение с този на Българската църква, която след Освобождението зае странично място в самоосъзнаването на българина. Ролята й като елемент в нациоланото самосъзнание се базира предимно на функциите, които изигра по време на робството и Възраждането, а не значението й в религиозно отношение. Освен това е много важен и фактът, че както по традиция, така и в резултат на 45 годишен насаждан атеизъм, българското общество е сравнително слабо религиозно, като това се отнася както за християните, така и за мюсюлманите.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 89
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Това е мит, нека видим толерантността към роми или хомосексуални.

И второ, дори да сме толерантни, много лесно е да се разпали верски и етнически конфликт по изкуствен начин, стига гореизброените 5 причини да са в сръбския си вариант.

И трето, всяка една държава и толерантни, и нетолерантни хора, но дори и най-нетолерантните не желят да започнат война по тази причина.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не е мит, а факт. В България шовинизъм никога няма да се разпали, освен сред незначителни маргинални среди. В тово отношение разумът на българите е непоклатим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За да говориш за факти, трябва да имаш факти. А фактите показват, че България е сред най-нетолерантните държави в Европа по всички проучвания, които се правят. Има други, много по-важни и сериозни фактори, които определят етническия мир, не нагласите и условните конструкти и хорми на характера. И това са социални, политически, икономически фактори и тн.

А иначе, има достатъчно примери за етническа неторелантност - например избиването на софийстоко турско население във владайското дере, или възродителният процес.

КГ, шовинизмът и ксенофобията винаги се разпалват в незначителни маргинални среди. Страшното е когато тези среди станат управляващи, а у нас имаше достатъчно фактори, които допринесоха това да не стане.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това са глупости, ще ме прощаваш, ама така е. Фактите са в цялата българска нова история. Имаме турско робство и балкански войни, турците си стоят. Историята с "хората, които спряха Хитлер" няма защо да я преповтаряме. Арменците, бягащи от геноцида са приети в България 100%. А като искаш факти, лично съм пазил хора през възродителния процес и видях отношението на обикновения български войник и военен. Какво са правили милиционерите не знам, то си е тяхна работа.

Сравни сега с останалите съседи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами именно, толерантността е заложена винаги у мнозинството жители на една страна. Затова е много важно да са налице онези други фактори, които не позволяват на власт да дойде шовинистичната върхушка, която да разпали верски и етнически войни.

Иначе, да се твърди, че един народ е толерантен, е толкова невярно, както и да се твърди, че цял народ е нетолерантен или шовинистичен. Айде малко по-реалистично да се гледа, и да оставим клишетата тип учебник по история на 5ти клас.Ще ме извиняваш, и немците са толерантен и цивилизован народ, но виж ккаво става с Холокоста. Една шепа луди могат да изтребят 5 милиона, пък после върви обяснявай кой толерантен и кой не.

Немците са една пъстра мозайка от княжества, народи и религии, но въпреки това не се трепаха етнимески и врески нито в 19, нито в 20 век. И въпреки това, направиха Холокоста, нали. Това е една шайка ненормалници, които разпалиха една омраза.

АБсолютно същото е и в Сърбия. ЕДна шепа хора, които заиграха с етничесата карта, а когато вкараш войната, много лесно е нагласите от толерантни да станат нетолерантни. Това за дни става.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прекалено сме толерантни даже, в това ни е проблема. Етническите въпроси е трябвало да бъдат решени веднага след Освобожението. Вместо това оставихме комунягите да ги решават в края на 80-те на 20 век и видяхме до къде се стигна, а просто много преди това е трябвало всичко да е преименувано и покръстено. Сега тези въпроси изглеждат почти нерешими и вървим яко към турцизация и мангализация, Бог да ни е на помощ! :(

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами именно, толерантността е заложена винаги у мнозинството жители на една страна. Затова е много важно да са налице онези други фактори, които не позволяват на власт да дойде шовинистичната върхушка, която да разпали верски и етнически войни.

Иначе, да се твърди, че един народ е толерантен, е толкова невярно, както и да се твърди, че цял народ е нетолерантен или шовинистичен. Айде малко по-реалистично да се гледа, и да оставим клишетата тип учебник по история на 5ти клас.Ще ме извиняваш, и немците са толерантен и цивилизован народ, но виж ккаво става с Холокоста. Една шепа луди могат да изтребят 5 милиона, пък после върви обяснявай кой толерантен и кой не.

Става дума за народопсихологически нива. Проследи само в литературата отношението към враговете от балканските войни. Ще ми е интересно (виж темата "Той не ми е вече враг") дали ще се намерят такива образци аналогични на българските от сръбска, или гръцка ! страна.

При реокупацията на Западна Тракия знаем какво се случи с българите там. Какво се случи с българските турци? Нищо.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

АБсолютно същото е и в Сърбия. ЕДна шепа хора, които заиграха с етничесата карта, а когато вкараш войната, много лесно е нагласите от толерантни да станат нетолерантни. Това за дни става.

За съжаление, сърбите през 20-ти век воюват прекалено жестоко извън битките.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще се намерят, спокойно.

Народопсихологическите нива както ги наричаш ти, са едно нещо. Всяка държава е съставена от мнозинство торелантни и добри хора. СТрашното е, когато шепа луди шовинисти дойдат на власт, а това става при определени политически и социални условия. Те разпалват война, която като огън изменя нагласите от толерантни към нетолерантни.

Стига говори със заучени фрази и патетични изрази. Конкретни неща има тука и това дали народът е толерантин или не няма значение.

Ето ти пример - Германия. Много толерантен и цивилизован народ, със цял комплект народопсихологически нива, какво направи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е мит, нека видим толерантността към роми или хомосексуални.

Ами нека я видим, да.

Но първо виж толерантността към гореспоменатите групи в една централноевропейска страта като Словакия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мога да разбера значи защо постоянно се измества темата. какво общо има словакия тук?

Ами да, толерантността тук е същата, или по-голяма, или пък по-малка, от тази в Словакия? И??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защото постоянно се втълпява на българите колко са нетолерантни, какви неандерталци са и т.н. Затова нека видим европейските народи. Не тъмните балкански субекти. Но се оказва, че те са по-нетолерантни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сигурен ли си, че живееш в България? :head_hurts_kr:

И още как! :) Но не ми се отваря тая тема, защото би била злободневно политическа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не мога да разбера значи защо постоянно се измества темата. какво общо има словакия тук?

Ами да, толерантността тук е същата, или по-голяма, или пък по-малка, от тази в Словакия? И??

Всичко тръгна от моята добавка, която обаче смятам за основателна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защото постоянно се втълпява на българите колко са нетолерантни, какви неандерталци са и т.н. Затова нека видим европейските народи. Не тъмните балкански субекти. Но се оказва, че те са по-нетолерантни.

Никой не оспорва това.

Става въпрос за друго. Че за да станат етнически войни изобщо не е от първостепенна важност толерантен ли е, или не е толерантен народът в своята народопсихология.

Защото и най-нетолерантният народ все пак не желае война. А да се говори за нетолерантен народ в неговата цялост е е също толкова абсурдно, колкото и за толерантен.

Айде агитката на тези, които желаят постоянно да ми противоречат, без значение какво казвам и какво казват, да си вземе малка почивка за обеден сън.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чакай сега, просто си говорим. Или май искаш да си говориш сам? Не ти противореча само заради желанието да го правя, всъщност за доста неща сме на едно мнение...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е лоша статията. А за толерантността и двамата сте прави - у нас има избирателна толерантност. Примерно арменците никой не ги схваща като чужденци, но към гърците често имаме силни предразсъдъци. Примерите са много.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не може и двамата да сме прави, защото единият, айде да не цитирам имена, твърди, че народът е толерантен в негомвата цялост, а другият, него може да се цитирам, казва, че има и едното, и другото, и затова най-важното е кой държи властта.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сега, като продължение на статията за Балканите, ми се иска да обобщим причините, поради които етническият и религиозен конфликт в бивша Югославия не се състоя в България.

Пишеш за неща, от които не разбираш.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, разбира се, че е важно и кой е на власт, както е и вярно, че има елементи с друго настроение. Мисълта ми е за общата, доминираща, типична нагласа, демек за обекта на народопсихологията.

Гърците... абе ясно, но в България никой не е прочиствал гърци етнически, нали? Има конфликти във Варна и Станимака, но те са много много локални и не могат да са доминантни. Я що гърци живеят в БГ още от турско... Това при 1913.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...