Отиди на
Форум "Наука"

Изисквания за компетентност в съвременната езикова комуникация


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ В СЪВРЕМЕННАТА ЕЗИКОВА КОМУНИКАЦИЯ

Людмила Кирова

За да владееш един език, трябва не само да познаваш неговия речник и граматични правила, но и да живееш сред неговите създатели.

Хората, които отдавна са напуснали родината си, срещат трудности да разбират сънародниците си. Пространствено-времевото отдалечаване от едно езиково общество обрича всеки негов член да "вкамени" определено състояние от развитието на този език. И колкото по-сериозни са движенията, разтърсващи обществените пластове, толкова по-значително ще изостава комуникативната компетентност на емигранта. Подобна загуба на компетентност бихме нарекли социално-историческа. При нея, у говорещия липсват знания за обществото като цяло, поради факта, че в неговото съзнание езикът живее като реч от друг исторически момент. Той притежава и езикова, и комуникативна компетентност, но те са спрямо това отминало състояние. Следователно те са архаизирани.

Когато чужденец, който е изучавал език в организиран процес на обучение, (ползващ т.нар. академичен билингвизъм), попадне в съответната за този език страна или сред група представители на нейното общество. Той притежава конструирана езикова компетентност и силно ограничена комуникативна. Чужденецът не е в състояние на загуба, защото никога не е имал социалното знание, което му е необходимо за пълноценно общуване с членовете на това общество в най-разнообразни ситуации. Той е в състояние на недостиг на комуникативна компетентност.

Бих искала да насоча вниманието и към друг вид изоставане на комуникативната компетентност поради ограничена социална активност. Усложняването на обществената структура все повече ни се представя като процес на диференциация и специализация на знанието и труда, съчетана с ускорена и многопосочна комуникация между различните социални групи. Образът на "мрежата" е най-подходящият, за да си представим социалната инфраструктура и функционирането на съвременното общество. То вече не е строго йерархизирана, а гъвкава, динамична конструкция от елементи с тотална връзка помежду им.

Всеки човек попада в различни колективи, конституирани по социалните признаци на видовете дейност, която той извършва. Ако определен индивид е ограничен в количеството и разнообразието на контактите си, той се локализира - остава да съществува в един малък сегмент от социалната мрежа. Постепенно той се закрепостява към него и губи способността си да комуникира без затруднения с останалите участъци. Проблемът е, че е блокирал определен тип информационни потоци по определени комуникативни канали, а за темпа на комуникациония обмен днес критичният праг за загуба на компетентност е нисък. Ако не поддържа една добре развита индивидуална мрежа от социални връзки и медийни канали, която непрестанно да го захранва със знания за изменящото се общество, говорещият човек не актуализира пълноценно своята социокултурна компетентност. Като следствие към настоящия момент той разполага с ограничена социокултурна (социолингвистична) компетентност. Познанията му върху речта се свеждат само до определени социални групи и регистрите, които предимствено функционират сред тях. Такъв човек има бели полета по отношение на действащата социална структура на обществото и нейното речево поведение. При многопосочния и усилен информационен обмен в обществото той може да се окаже твърде безпомощен в ситуации на контакт. Неспособността му да декодира пълноценно много от съобщенията и да създава такива, задълбочава неговата неадекватност.

Информацията е основният ресурс, главният двигател на глобализираното Информационно общество, което осъществяваме. Определени информационни потоци имат водещо за световния прогрес значение и засягат социални групи с огромна численост. Когато не се интересуваме от тях, ние оставаме изолирани от най-активните и влиятелни за обществото сектори и непрестанните изменения, извършващи се там. В настоящия момент във всички езици най-активно се развиват преди всичко подезиците на науката и социалните жаргони. Колкото повече игнорираме дадени групи от обкръжаващото ни общество, толкова повече изоставаме от развитието на родния си език. За да успеем да общуваме със съвременните информационни поколения например е необходимо да се интересуваме от техния начин на живот и да познаваме особеностите на техния език. Това е задължително за учителите, които не могат да изискват общуване, без да познават философията на мислене, действие и говорене на постмодерния човек, чието ярко въплъщение са съвременните млади поколения и техните субкултури.

Нормите за взаимодействие еволюират. Съобразяването със стандарти, които имат локална задължителност и допустимост, е отстъпило пред толерирането на такива интеракции, които осигуряват разбирането чрез прилагане на глобални правила и универсални модели. Става така, че еднаквите начини на действие и мислене, придават сходни социални параметри и сближават речта даже на хора, говорещи различни езици. Дори първокласният професионалист в дадена сфера може да остане такъв, само ако актуализира знанията и уменията си. Но освен това той трябва да познава инфраструктурата на оповестяването и да владее стратегиите за успешно разпространение на своя продукт, в това число и речев. Това налага да знае водещия/те езици в научната си област или практически утвърдения като международен език за комуникация - английския. Той трябва да е способен да борави с техниката и технологиите, които при това непрестанно се обновяват. Тази компетентност е функционална. Тя почива на познания и способности, които осигуряват безпрепятствено функциониране на комуникативните канали, които се използват при предаване на съобщението.

Речевите общности могат да се различават по относителното изтъкване на фактори и функции. Непрестанната зависимост на говоренето от социални и стилистични параметри налага идеята за една вариативна граматика на опции и избори, различна от традиционната граматика, разбирана като независима. При съвременната комуникация настъпва разместване на приоритетите на функциите, първопричините за което, се коренят в постмодерното общество. Като резултат днес комуникативните намерения на участниците в акта на общуване могат да бъдат твърде различни от тези на родителите им. Ключът за интерпретиране на тяхното вербално и невербално поведение е друг. Сега много по-често водещи функции при комуникацията са: обменът на професионална информация, подчертаването на принадлежността към групата и забавлението. Ако за единия събеседник прагматичната същност на даден разговор се свежда до езикова игра, а другият търси информативната му стойност, те със сигурност ще се разминат в оценката за неговата ефективност. Умението да се улавят водещите функции на изказванията, както и да се изтъкват така, че да предизвикат очакваната реакция от страна на слушащия, наричаме прагматична компетентност. Обикновено, целта на изказването се разглежда в рамките на ситуацията като неин елемент и е свързана с йерархията на функциите в дадена комуникативна ситуация.

Прагматичната компетентност означава успешно използване на социалното и психологическото познание за човека, за да се постигнат определени лични и обществени цели. Основен инструмент за прилагане на тези умения е езикът. Свързването на определени прагматични цели с подходящи дискурси, адекватна организация на текста и комуникативни техники гарантира, че отправеното съобщение не само ще бъде регистрирано от адресата, но ще последват точно предвидени действия от негова страна. Езикознанието все повече се развива освен като социолингвистика, също така като психолингвистика, прагматика и текстолингвистика. Тези приложни дисциплини са в услуга на рекламата, на медиите, на имиджмейкърите, на политическата, академичната и друга публична реч, и пр. Ето защо т.нар. дискурсни стратегии са основен обект на разработване днес.

Стратегийната компетентност, наричаме стремежа да се осигури максимална ефективност на общуването, като се елиминират евентуални сривове или разминавания в разбирането на обменената информация. Ние сме предпочели да отделим познанията как да реализираме определени цели чрез речта (прагматична компетентност) от познанията как да използваме разнообразието от канали и кодове, за да осигурим безпрепятственото приемане на информацията (стратегийна компетентност). Съществено е да осъзнаем върху кои елементи от комуникативната ситуация сме в състояние да повлияем и да развиваме начините, по които можем да го постигаме съобразно ефекта, който желаем да окажем върху събеседниците си.

Не само въвеждането на нови форми на поведение, но и засилената знаковост (символичност) на старите форми, може да свидетелства за определена промяна в типа култура. Показателно е, че смяната на културите (например в епохи на социални катаклизми) обикновено е съпроводена с рязко повишаване на семиотичността на поведението. Само езикът, усвоен в неговия ситуативен контекст, може да осигури пълноценна комуникация. Езикът се разглежда не като някаква структура, а като дейност на субекти, вписани в определени контексти. Дискурсът е комуникативна единица, свързана с определени условия на произвеждане. Комплексите от условия могат да бъдат типологизирани в палитра от жанрове. Така своеобразието на всеки дискурс може да бъде изучавано в рамките на даден жанр, от който основно произтича спецификата му.

За да "е в час", членът на едно езиково общество не само трябва да има представа за актуалните кодове, които функционират в него, но да е запознат с жанровете и дискурсите, в които те се реализират. Възникнали са например множество нови типове ситуации на компютърно опосредствана комуникация. Общото при тях е каналът за връзка - интернет средата, а останалите елементи се различават. Като резултат се оформят варианти на речта с различна композиционно-структурна организация. Има вариране на жанровете в една обща виртуална среда в зависимост от промяната на водещите функции, комуникативната интенция (целта на комуникирането), събеседниците, начинът на говорене и др. Компютърно опосредстваната комуникация дава определен регламент кое е договореност вътре в колектива и кое е въпрос на предпочитание на отделна личност и те трябва да се разграничават.

От съществено значение е да се владеят "компютърно предопределените" начини на общуване и речево поведение, чиято употреба ще се разширява и ще нараства. Новосъздадените жанрове - електронно писмо (е-mail), чат, ICQ, mailing list, е-форум, SMS и пр. - притежават съвършено нови характеристики, които съвместяват особености на спонтанната устна и писмена реч; на два езика и на две графични системи; на буквени и на прагматични знаци и др. Те трябва да се усвояват и интерпретират само като единство на текста с неговата употреба. Налагането на чисто лингвистични оценки спрямо силно прагматични жанрове е проява на отричане на природата на езика - да служи на човека да усвоява, изразява и управлява действителността, която възприема. Невъзможно е езикът да съхранява характеристиките си, когато светът драстично се променя.

Необходимо е говорещият да се ориентира в многообразието от маркери на новите субкултури и професиолекти в областта на информационните и комуникационни технологии, бизнеса, музиката, киното; да знае кога и къде може да си позволи професионален или социален жаргон, диграфия, билингвизъм, графични маркери и емотикони, преднамерено нарушаване на правилата за правоговор, пунктуация и правопис в ролята на знак и т.н. Способността за възприемане и създаване на подходящи текстове за наличните събеседници в актуалния канал с оглед на поставените цели е дискурсна компетентност. Това е компетентност по отношение на адекватните за ситуацията езикови формати и средствата, които ги осъществяват. Дискурсната компетентност е обединяваща по отношение на останалите и ги реализира в конкретен текст. Тя е практическо умение, приложено по повод конкретна цел. Ето защо езиковото образование трябва да протича като непрестанен уъркшоп, ателие по създаване на някаква дискурсна компетентност, т.е. творене на жива реч във всевъзможни жанрове в широк диапазон от комуникативни ситуации.

Независимо, дали поради мобилността или поради усложнените социални структури, човешката среда се променя изключително бързо. Следователно, адаптационните механизми на човека трябва да сработват за максимално кратко време. Новите изисквания, които поставя промененото общество, формират нови нагласи. Това е нова организационна култура, чийто основен признак е динамичната й природа. Както подчертават социолозите, изследвали съвременния действащ човек, чертите, които го отличават, са: автономия, творчество, стратегическо мислене, гъвкавост, прагматичност, интерактивност, интеграция и т.н.

Изводът е, че е наложително съвременните младежи да бъдат подготвяни за множествени паралелни кариери, за да могат да реагират адекватно на бързите изменения в трудовата среда. Не случайно всички родители и самите деца се стремят от ранна възраст да овладяват чужди езици и компютърни умения. Все повече се налага нуждата от развитие на социалните умения на личността, които дават възможност съвременният човек да се представя и провежда целите си с всеки елемент на своето присъствие и поведение в групата и обществото. Всичко това означава, че за него основа на всяка себереализация е да овладее средствата и начините за комуникация с цялото множество от субекти и обекти в свят с вечно разширяващ се хоризонт.

http://liternet.bg/publish3/lkirova/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...