София Тодорова: "Наказват учителя, защото не следва безумните правилници!

[ISTORIK]

Преди три години звънецът за първия учебен ден заглъхна сред възгласите на протестиращите учители. Днес голяма част от проблемите в образованието остават нерешени.

За тях пред news.bg разказа София Тодорова - дългогодишен преподавател по български език и литература в 9-та френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин".

Преди три години първият учебен ден беше посрещнат на фона на най-голямата учителска стачка. Кои искания на учителското съсловие останаха нереализирани?

Имахме идеи за промяна, за реформи, които да променят статута на учителя и да го превърнат от изпълнител в активна персона. Тогава беше акумулирана една градивна енергия, която впоследствие се разпиля. Това бе един от лошите резултати от тази стачка. Направи се това, което бе решено да се направи. Конкретно за нашето училище, ние имахме публикувани дори на самия сайт много материали как точно си представяме реформата. Сега отново сме на позицията на надяващите се - нещо от това, което тогава сме промечтали, да започне да се случва.

Кое не се случи?

Имаше реформи, но те се сведоха до опериране с финанси и изчисления на бюджети, до оптимизация, което означава единствено съкращение...Имах великолепни колеги, които загубиха работата си. Финансовата част също е сериозна тема.

По време на протеста в един момент се стигна до почти кръчмарски сметки относно възнагражденията на учителите...

Не искам да говорим за числа, но - да и тогава тези суми бяха обидно малко. Въпросът е не само в самите числа, а се отнася до статута на учителя, дейностите, който той би могъл да осъществи - например да си купи книга.

И все пак, имаше ли някакъв ефект от обещаните реформи?

Разбира се, ефект има. Въпросът е доколко той е положителен. Същевременно реформирането започна да се разбира или като тотална либерализация, без ясна цел и посока, или в обратната посока на махалото.

Много неща трябва да се премислят от експерти. Когато говорим за учебни планове, учебници - това са неща, които не трябва да се пипат заради популизъм. Онова, което е било положително, нека то да се вземе, но и да се надгражда. Проблемите не могат да бъдат решавани хаотично или механично да бъдат пренасяни модели на образование. Трябва да има съобразяване - как да присъства традицията и как да бъдат въведени иновации.

Сега бихте ли излезли отново на протест?

Това зависи от много неща. Първо, една стачка не се организира лесно. Второ, това, което се случи като негатив от предния протест е, че много от колегите се почувстваха излъгани, обезверени... От друга страна това, което тогава усетих като най-страшно, беше отсъствието на обществена подкрепа. Като цяло обществото не подкрепи стачката. Съотнесена към настоящия момент, тя беше и много скоро - раните са още пресни. Необходимо е да има и убеденост в постижимостта на една цел, защото стачката не е самоцел.

Кое все още спъва работата ви?

Има страшно много административна работа, с която учителят е обременен и която започва едва ли не да се превръща в негов приоритет. Ако говорим за нарушения и санкции - един учител може да бъде наказан, защото не следва дословно безумните правилници, на които е обречен. Този огромен административен апарат не само отнема енергия, но пречи на учителя.

Тоест, нормативната база е доста утежнена и излишно натоварена?

Да и именно тя трябва да се облекчи, трябва да се изработи по-работещ принцип в тази насока. В момента това, което представлява нашата нормативна база, е една интересна компилация от текстове, които са от 50 и 60-те години, съчетани с много модерни идеи, плюс една много конкретна материализация - делегирани бюджети, разпределители на средства и прочие. Говори се много за икономика в образованието, а не всичко в училище лежи на пазарен принцип.

Често има задължения, които си противоречат. Това може да не се вижда на пръв поглед, но за работещия в системата е проблем. Например, имаме задължение преди началото на годината да направим разпределения на материала, който да бъде преподаван. Същевременно, това разпределение не допуска свободата на учителя да предложи тема, извън тази, която е записана.

Освен това - всичко онова, което е свързано с учебниците, учебните помагала. От една страна, ние имаме правото да избираме, а от друга - този избор е ограничен. Тоест, всичко ни вкарва в едни затворени кръгове, инициатива няма. От тук-нататък учителят е просто изпълнител на задължения, които няма как да се случат всичките.

Друг елементарен пример - безсмислено е да се попълва една и съща информация на различни места, по няколко пъти. И още - в училищния правилник е записано, че учителят е "длъжен да се явява на работното си място в облекло, подходящо за статута му на учител, което да съответства на добрите нрави..."

Вие така ли се обличате?

Надявам се, че не!

А облеклото на ученичките от Френската отговаря ли на "моралните норми"?

Аз не смятам да бъда техен арбитър в това отношение. Мисля, че социалната среда може ясно да покаже на някой, че не е уместен и това да не бъде ангажимент сред безкрайните функции на учителите. Ако социалната среда сама по себе си допуска някакво поведение, училището не може да бъде един остров далеч от него.

Като заговорихме за социална среда и култура, какво мислите за чалгата?

Само лоши неща и съм на мнение, че действа доста разрушително. Бих я определила за кич и антиестетическо явление.

Учениците се оплакват, че системата е "застаряла". Млади преподаватели почти няма...

Старостта на една образователна система би могла да бъде нещо прекрасно. Ако говорим за старост от гледна точка на традициите и сега, в навечерието на 15 септември, можем да кажем, че нашата образователна система е завещание от предците ни. Възрожденците оставиха след себе си училищата. В най-бурните периоди от развитието на страната ни е имало грижа, мисъл за училищата.

Ако погледнем сега - в последните години се закриха стотици училища. Това е ужасяващо и не може да бъде оправдано нито с демографския срив, нито с твърдения за оптимизация. Това е поредната мантра за реформа. Закриването на едно училище може да има финансова изгода, но пак ще се повторя - образованието е област, в която пазарните механизми не могат да бъдат единствени. Не бива да бъдат.

На съвременния учител е отнета възможността да изразява своята съпротива спрямо идеи и практики, в които той не вярва. Не можем да се питаме така патетично "къде е съвременният Ботев". За да се случи Ботев, самото време трябва да позволи на тази личност, ако щете, да загине на 28г. за една идея, която изглежда абсолютно фантасмагорична.

Да се върнем на темата за "младите" и "старите" сред учителите. Факт е, че все по-малко "свежи" кадри се вливат в системата, продължава ли този проблем?

Надявам се, че когато говорим за млади учители, не визираме само възрастовия диапазон между 20 и 30 години. Въпреки това, точно от него, струва ми се, няма преподаватели, което е много лошо.

От друга страна този факт се припокрива с друг, доста обезпокояващ. В много училища се наемат млади учители без нужния ценз и специалност. Причината отново е финансова - те ще взимат минималната заплата за квалификацията си. Тези млади хора не остават в системата повече от половин година. Надявам се и да се преодолее периодът на неатрактивност на тази рофесия, защото учителят, каквито и новости да се въвеждат, ще бъде необходим.

Каква е началната заплата на един млад учител в момента?

Под 400 лв.

А Вашата - какво възнаграждение получавате за работата си като преподавател по български език и литература?

Моята заплата в момента е 595 лв. За сравнение, на всеки десет дни трябва да плащам хосписа на майка ми, която е много тежко болна. Това ми струва 400 лв.

Как ще коментирате доклада от преди дни на Световната банка за образованието у нас?

Спомням си заглавието, изведено в една медия, което за мен като специалист е оксиморон, а именно, че нашето образование е ефективно, но некачествено. За мен тези две понятия не могат да бъдат положени по този начин. Ако го обърнем, какво ще се получи - образованието ни е качествено, но неефективно?!

Доста тревожни неща като цяло са посочени в този доклад, но те са и във връзка с предишни препоръки и свършеното по тях. Това, което в момента се случва в образованието - говорим и за падащата грамотност, и за отпадащите ученици, нямаше как да не се случи.

Аз ще повторя един наш любим девиз от стачката - "Качественото образование зависи от качественото управление". Така че, има много отговорни за това, което се случва. Естествено, отговорност трябва да се търси и от учителя, но нека да се помисли и за това колко дини е принуден да носи под една мишница.

Двойките на държавния зрелостен изпит по български език и литература тази година бяха 3 153. Като цяло, основният извод беше, че зрелостниците ни са добри по чужди езици и зле по български. Така ли е наистина и знаят ли учениците ни родният си език?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото имам късмета да съм завършила Френската и да се върна там като преподавател. При нас нивото винаги е било по-високо. Овладяването на един чужд език просто е невъзможно без владеенето на собствения. Тоест, проблеми с абсолютно нечетящи и непишещи хора нямам. Но това не означава, че в по-глобален мащаб нещата не стоят по друг начин. Ясно е, че това (грамотността- бел.ред.) е проблем. В сравнение с чуждите езици тази тенденция няма как да не е налице, след като часовете за чуждоезиково обучение са повече от тези по български език и литература. В гимназиалната степен при 15-16 часа за чужди езици имаме 3-4 по БЕЛ. Като прибавим и това "пресиране" на материала...

А и учениците се оплакват, че им е скучно в училище...

Да, така е. Но тук искам да припомня една сентенция на Оскар Уайлд, че "на интелигентния човек никога не му е скучно". Скучно може да им е това, за което не са подготвени. Или обратното - точно защото са подготвени, не виждат смисъл в това, което преподава учителят.

Но твърденията, че дори студентите влизат почти неграмотни в университетите не спират.

Биха казала, че все повече се разширява ножицата между много четящите и обратното - ученици с по-слаби интереси, по-беден лексикален обем и речник, с повече проблеми при изразяването. Тоест, картината става все по-пъстра. Става дума по-скоро за трайни интереси, за самообразоване, самоусъвършенстване и липса на желание на такова.

А как ще коментирате неграмотността сред малцинствата, имам предвид най-вече циганите?

Проблемът е страшен и трябва да намери своето решение. Необходими са механизми за включването на тези деца в системата от възможно най-ранна детска възраст. Между другото, чела съм много материали, в които се посочва, че възрастните поколения сред ромите са много по-грамотни от децата си. Тоест, нивото на грамотност се снижава с възрастта. Едно равнище на ограмотяване е било изгубено, а сега неграмотността се възпроизвежда, защото един неграмотен родител трудно би оценил важността на образованието.

Като цяло, мислите ли, че има занижаване или по-скоро объркване на критериите на много места в образователната система. Ето пример - във Факултета по журналистика към Софийския университет вече се влиза без изпит по БЕЛ. Същевременно в СУ има магистърски програми, за чието приемане се полага изпит по материал от самата магистърска програма.

Вярно е наблюдението Ви. Друг пример - студентите, които следват българска филология, често се явяват на изпит, който буквално припокрива материала, подготвян от тях при кандидатстването.

Софийският университет обяви, че има празни бройки за запълване...

Да, примери като този са само част от боледуването на нашата образователна система. Причините за конкретния случай са много - демографският срив, многобройните университети у нас, неатрактивността на други.

Затвърждава ли се тенденцията учениците ни да искат да продължат образованието си в чужбина?

Да, най-малкото пробват. Поне тези от Френската. Това е тенденция, която не спира. Даже бих казала, че тя е налице още при самото кандидатстване. Повече от 50% от учениците ни опитват да продължат навън и впоследствие заминават.

Преди време учителите от 9ФЕГ писахте "отличен шест" на всичките си ученици в знак на протест срещу проблемите в образованието. Колко бихте писали сега на МОНМ?

Тогава писахме шестици не на образователното министерство, а не на учениците, които въпреки системата са отличници. Тоест, направихме го, за да покажем принципа - оцеляваме въпреки системата. Искахме и да акцентираме на проблема, свързан с отсъствието на стандарт за оценяване, което някак обезсмисляше поставянето на каквито и да е било оценки. Беше сигнал към системата.

И все пак, колко бихте писали на образователното ведомство?

Обикновено системата поставя оценки на учителите. По моя предмет оценката има смисъл само най-вече като словесна. Бих искала да пожелая на системата, ако мога да цитирам Пенчо Славейков, да не поставя учителя в ситуацията да се колебае между "халосна надежда" и "ведра безнадеждност". Защото в момента той ми се струва доста разколебан...

Ще Ви върна към отправения сигнал от вас учителите? Разбра ли го системата тогава?

Мисля, че го разбра, защото от тогава не е спряла да ни отмъщава. Проблемите около това свръхадминистриране на работата, разпиляването в безсмислени дейности и от друга страна отнемането на някои инициативи преди стачката. Например, премахването на длъжността технически секретар, който улесняваше работата ни.

Има ли диалог между образователното министерство и училищата?

Понякога няма комуникация. Пример за това е въвеждането на видеонаблюдение в училищата, при нас това стана с борба. Аз и до ден днешен не съм убедена, че случилото се не е в нарушение на конституционното право да не бъдеш сниман. Това е едно нововъведение, което се случи без дебати - дори самите родители не се позаинтересуваха.

Къде е ролята на родителите във веригата ученици-училище-учители?

Факт е, че родителите са безкрайно обременени с битовите и социалните си грижи. Когато един родител трябва да работи на няколко места, той няма как да бъде по 10 часа на ден с децата си. Тогава е нормално да очаква тази грижа да бъде поета от някой друг. Същевременно, това води до смесване на някои дейности. Напоследък много се говори за "възпитателната роля" на училището. Отново обаче трябва да преценим кои училища визираме - в нашия тип училище "нравоучението" само по себе си би могло да бъде само досадно и да отблъсне. Да казваш на един 16, 17-годишен ученик как да си подреди всекидневието изобщо не би могло да бъде подход.

Проблеми има и сред самите ученици. Непрекъснато се публикуват изследвания, според които все по-малки деца консумират алкохол. Не са редки и случаите, в които ученици ходят пияни на училище...

Така е и това също е резултат на отчуждението, на търсенето на спасение. Но много често могат да бъдат прощавани непростими неща, което е и резултат от страха да не останем без ученици. Страх, отново породен от чисто финансовия механизъм, който е отвъд етика и педагогика - задържаме ученика, който, да предположим, е убиец, защото носи конкретна сума на училището. От друга страна, често се случва и обратното - този е опасен за училище, отстраняваме го и решаваме проблема.

Френската гимназия също не се размина с вътрешни конфликти... Преди време ученици и учители излязохте на протест в защита на предишната директорка г-жа Малинска. Добър неин заместник ли е новата ръководителка на гимназията?

Не искам да отговоря на този въпрос.

Тоест, да разбирам, че сега Френската не би организирала протестна акция в подкрепа на новата директорка?

Не мога да кажа. Аз лично не бих участвала в нея.

Факт е, че за последните пет години се е сменил почти целият учителски колектив на гимназията, на какво се дължи това?

Така е. Много колеги напуснаха веднага след стачката. Една от причините беше общата промяна това, което се усети веднага - "смачкването" на самия протест. Колегите ми, които напуснаха веднага, не се върнаха в системата. Занимават се с други неща и не иска да се върнат, което е лошо за самата система.

Но Вие все пак сте останала, какво Ви задържа?

Освен факта, че бях обвързана по много начини с това, което правех като преподавател, надеждата ми, че хора като мен ще останат. Хора, които имат позиция, идеи, концепция за развитие на образованието и не са единствено изпълнители.

Като учител по български език и литература как оценявате изказа на българските политици?

Най-общо казано, невинаги премерен и с доста разточителна, празна риторика, която подменя казването.

Нуждаят ли се държавниците ни от урок по български?

Политическото говорене има нужда от стилизация, която не би трябвало да го направи "беззъбо" и безинтересно. Както винаги, езикът и мисленето са свързани и ако имаме някакво съмнение в езика на някой политик, то би следвало да имаме съмнение и в мисълта му. Така че, мисля, че всеки политик се нуждае от урок от български език и литература, въпросът е кой ще му го преподаде. Аз нямам нищо против.

Образова ли образованието децата ни?

Частично. Нека се вдига процентът на това, което се свърза с понятието образованост, а именно грамотен човек, който е наясно със съвременното състояние на науките, който се е докоснал до света на изкуството, който може да се изразява писмено и устно, владее езици, комуникативен е, който може да прави съзнателни избори, който е гражданска личност. Ето това би следвало да е цел на образованието, ако тя е постигната, няма за какво да се тревожим.

Какво бихте казали на онези наши "златни момчета" от олимпиадата по информатика в Канада, които не виждат смисъл да останат в България?

Стискам им палци и им желая успех. Мъчно ми е като се разделям с ученици, но не мога да не им пожелая успех по пътя извън родината, защото ако това ги прави по-успешни хора, защо не? Стискам им палци и се надявам родината им да стане достатъчно привлекателна, за да се завърнат в нея.