Отиди на
Форум "Наука"

Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 минути, genefan said:

Ами как се получават нови видове, това го пише по Дарвин - наблюденията му на чинките на Галапагосите, които се изменят в зависимост каква храна ядат.

Ми нали 😎 и аз това казвам😝 - хоризонтална мутация - баш по естествен отбор. А не мутация, благодарение на употребена храна.😎

...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 509
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 4 часа, genefan said:

Поради това, че дава предимство на притежаващите я, тя се разпространява до 100% в североевропейските народи, където зърнените храни не са виреели добре и се е разчитало повече на месно-млечна диета. 

Тука може да се дискустира, защото  в умерения климат на европейския север ечемикът и просото виреят най-добре, а техните стъбла (като слама и сено) имат висока хранителна стойност за преживните..

Апропо: Имат кратък вегетационен период, и при узряването и жътвата дават по-високи добиви , ако температурите са умерени (за разлика от пшеницата),
Поради тази причина в горещите и сухи по време на жътвата равнини части ма България - Добружда и Тракия е рентабилна  и отглеждана пшеницата. 
Просо масово /индустриално/ днес се гледа да кажем в Русия, Казахстан и Якутия , а ечемик - в Ирландия

https://en.wikipedia.org/wiki/Proso_millet

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, nik1 said:

а техните стъбла (като слама и сено) имат висока храниотелна стойност за преживните..

Сламата и сеното също са преработени химически храни. Както ние подлагаме месото на термична обработка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:


Просо масово /индустриално/ днес се гледа да кажем в Русия, Казахстан и Якутия , а ечемик - в Ирландия

https://en.wikipedia.org/wiki/Proso_millet

https://cyberleninka.ru/article/n/proso-v-suhostepnoy-zone-zapadnogo-kazahstana

 

http://kazatu.edu.kz/assets/i/science/sf16-agro1-415.pdf

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Ако е храна - не може да променя генетиката. Човек се приспособява, без да му се променя генетичният материал. Например - храна от южното полукълбо, не е точна храна за хора от северното. Разболява - казвали са за търсачите южни приключения "треска" - висока Т, изпотяване, почти безсъзнание, но - организмът, ако се справи с "дясно"-ориентираните "храни" , значи е здрав- преживява треската и се приспособява към храненето в южното.

Това твърдение е в основата на тъй нареченият генетически детерминизъм, и съвременната наука го счита за невярно.

Генетиката е много сложна система. Много гени в човешкият геном са изключени, не участват в синтезирането на белтъци. Но под влияние на външни фактори, включая храната, такива гени могат да се активират (да се промени генната експресия) и да дадат своят принос. Най-често това са болести и рак, но не е задължително, това са и средства за приспособяване, които могат да се предават в поколението вече активирани. С изучаване на това се занимава епигенетиката.

Има много изследвания, че цели участъци на гени от храни могат да се вграждат директно в човешкият (и не само) геном. Генетиците от край време твърдят, че това е напълно естествено процес. На база един от механизмите по които протича такова вграждане (как една бактерия вгражда свои гени в генома на дърво, от което после произраства шикалка - притежаваща удобни условия за развитие на същата бактерия) е създаден първият метод за генно модифициране на културите, а от там и цялата индустрия за ГМО продукти. Много добре са описани тези неща в книгата на Джейм Уотсън "ДНК: Таймата на живота", има я в читанката.

След протестите свързани с ГМО-противниците има куп изследвания, които сочат, че участъци от генно модифицираните храни се вграждат директно в генома на човека. Както обяснява самия Дж. Уотсън, това е съвсем естествен природен процес и не застрашава с нищо организма. Така генома се обогатява на гени, които могат да се експресират за противодействие при някакви неблагоприятни условия.

Съвсем последни изследвания върху човешки клетъчни култури сочат, че HIV и SARS-Cov-2 вирусите мога също да встрояват собствен генетичен материал в човешките хромозоми (за ретровирусите това е известно от преди). Това става, когато при някакви условия (в случая насилствено) се включи гена за обратна трансфертаза, който от РНК на вирусите създава пълноценна ДНК верига, която се включва в процеса. Ето ТУК популярно описание на откритието (на руски), а ТОВа е самата статия.

 

А това за дясно ориентираните храни не е вярно. Това се нарича хиралност, и всички естествени аминокиселини са ляво-ориентирани, а всички естествени захари - дясно ориентирани. Без разлика от северно или южно полукълбо. Тук проблемът възниква с изкуствено синтезираните аминокиселини и захари, които могат да имат и двете ориентации - лява и дясна. Но проблемът пак не зависи от полукълбото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, genefan said:

Храната може да променя генетиката, доколкото влияе на естествения отбор. Например, разпространението на поносимостта към лактозата. Човек първоначално не е могъл да се храни с мляко след детска възраст, понеже не може да смила лактозата. Но след като започва опитомяването на някои домашни животи се намира доста добър източник на храна - издоеното мляко. Въпреки това първите земеделци са били 100% нетолерантни и вероятно са ползвали мляко само във ферментиран вид, или като сирене. Едва много по-късно в Европа или накъде наблизо възниква мутация за толетрантност към лактозата. Поради това, че дава предимство на притежаващите я, тя се разпространява до 100% в североевропейските народи, където зърнените храни не са виреели добре и се е разчитало повече на месно-млечна диета. При някои африкански народи пък са се разпространили други мутации, свързани с това. Повечето мутации са вредни, но от време навреме възниква някоя, която можа да даде предимство в оцеляването на вида.

Ще е интеретно да видим някакви данни за това, че първите земеделци са били нетолерантни към лактозата. И като цяло дали има данни за лактозна нетолерантност от преди индустриалната храна. 

Това с адаптацията към млякото е малко спорна тема. Човека си има производство на лактаза по принцип, и тя не спира да се произвежда. Преди време просто хората не са пиели мляко като пораснат не защото не са можели да го пият, а защото го е нямало. А тези които са гледали животни и са пиели мляко са си го произвеждали и са си го пиели без проблем от как свят светува. 

Лактозната нетолерантност според мен е не мутация, а някакъв проблем на средата в днешно време. Когато наблягаш на разни преработени и бедни храни и съответно страдаш от недостатъчно производство на лактаза ставаш нетолерантен. По същия начин днес паралелно хората си причиняват и инсулинова нетолерантност и диабет, поради подобни причини свързани с грешно и токсично хранене с богати на захар, алкохол и мазнини храни.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 12.08.2021 г. at 21:19, Orbit said:

Един от най силините продукти който е дал развитието на цивилизацията е пшеницата .

Не трябва да се бърка биологичното качество на човешкия организъм със социалното качество на човешкото общество. Тези две неща са в конфликт помежду си. Колкото повече се развива цивилизацията, толкова по-некачествени ставаме като геном. Причината е, разбира се, в липсата на естествен отбор - има медицинска помощ, социални помощи и т. н.

Тъй че пшеницата в контекста на тази тема е абсолютно зло - води до най-различни здравословни проблеми, но пък ни дава възможност по-бързо да се размножаваме :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, makebulgar said:

Ще е интеретно да видим някакви данни за това, че първите земеделци са били нетолерантни към лактозата. И като цяло дали има данни за лактозна нетолерантност от преди индустриалната храна. 

Това с адаптацията към млякото е малко спорна тема. Човека си има производство на лактаза по принцип, и тя не спира да се произвежда. Преди време просто хората не са пиели мляко като пораснат не защото не са можели да го пият, а защото го е нямало. А тези които са гледали животни и са пиели мляко са си го произвеждали и са си го пиели без проблем от как свят светува. 

Лактозната нетолерантност според мен е не мутация, а някакъв проблем на средата в днешно време. Когато наблягаш на разни преработени и бедни храни и съответно страдаш от недостатъчно производство на лактаза ставаш нетолерантен. По същия начин днес паралелно хората си причиняват и инсулинова нетолерантност и диабет, поради подобни причини свързани с грешно и токсично хранене с богати на захар, алкохол и мазнини храни.

Относно лактозната толерантност при древните народи има много изследвания напоследък. Неолитните земеделци, пък и сегашните жители на Близкия Изток са 100% нетолерантни, Отначало имаше теорията, че това е донесено в Европа от степняците/ямненци, нали те са се занимавали основно със скотовъдство, но и това се отрече. Макар да е налична в някои стари кости от Средна Азия, тя не се разпространява масово там, т.е не е играл роля естествения отбор. Истината е, че  се разпространява  в Европа едва от Железния век нататък по причини, които изтъкнах - пиенето на прясно и неферментирало мляко. Искам да посоча, че например в Австралия, където всички пият прясно мляко с големи чаши, а не само при кафе лате, киселото мляко става известно едва при идване на гърците след ВСВ. Като направили фабрика за кисело мляко, някои австралийци им викали - какво е това развалено мляко, ще отровите хората.

https://journals.plos.org/plosbiology/article?id=10.1371/journal.pbio.3000742

Да, толерантността е вид мутация, но има и друга възможност - гена за смилане на лактозата да не се метилира, т.е обезсилва  и в по-късна възраст. Това, обаче е индивидуално и по принцип може всеки да си направи тест доколко пиенето на прясно мляко му вреди.

Аз, например знам, че съм нетолерантна от теста с 23андМе и мразех да пия прясно мляко още от дете(тогава бабите задължително те гонеха да си изпиеш пълната чаша).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, makebulgar said:

Същото е и със суровото месо, рибата, мършата и патогените и паразитите в тях - трябва да ги готви и преработва, иначе са опасни. Но човека няма проблем да яде сурови плодове, много от ядките и семената, много от растенията, без да е нужно да ги готви. Явно това му е естествената храна по начало.  

Това е естествената храна за прадедите на човека - маймуните.  Човекът от самото начало консумира както растителна, така и животинска храна и се нуждае и от двете. Не ми е известно археологията, антропологията или друга някоя наука да е фиксирала първобитни групи които да се изхранват само със събирачество, без лов или риболов.  Съществуването на човека само с растителна храна става възможно едва след земеделската революция. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Кухулин said:

Колкото повече се развива цивилизацията, толкова по-некачествени ставаме като геном. Причината е, разбира се, в липсата на естествен отбор - има медицинска помощ, социални помощи и т. н.

Да,но този който оцелее в тази среда от нисши и болни типове хора,ще стане много по-висш човек (свръхчовек) в сравнение с висшите хора от миналото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, nik1 said:

Ечемик  се отглежда най-много в Северна Европа вкл. Русия, и Канада

 

2005barley.PNG

 

Като от ечемика се прави основно бира и водка, а не храни за човека. В миналото ечемика и овеса са отглеждани главно за храна на животни, най-вече коне. Хората в Северна Европа са се хранели основно с ръжен хляб, само по-богатите са могли да ядат бял пшеничен хляб. Преди въвеждането на картофите в Северна Европа са използвали за храна много кореноплодни като цвекло и гулии и разни варианти на зелевите.  Друго, което ги отличава от балканците и близкоазиатците е, че са консумирали много риба - дали морска, дали от многобройните реки и езера, които са останали след ледниците. Във влажните северни гори пък са се въдели много гъби и горски плодове. Т.е при тях има остатъци от живота на ловците-събирачи. Това се отразява и до днес в техните национални кухни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Кухулин said:

Не трябва да се бърка биологичното качество на човешкия организъм със социалното качество на човешкото общество. Тези две неща са в конфликт помежду си. Колкото повече се развива цивилизацията, толкова по-некачествени ставаме като геном. Причината е, разбира се, в липсата на естествен отбор - има медицинска помощ, социални помощи и т. н.

Тъй че пшеницата в контекста на тази тема е абсолютно зло - води до най-различни здравословни проблеми, но пък ни дава възможност по-бързо да се размножаваме :)

Какво е това  : " качество на човешкия организъм " ?  Не знам дали са в конфликт нещата за които пишеш, но че тези неща нямат смисъл е очевидно. 

 Няма качесвтен и некачествен геном .  За генома е важно количесвто на неговите носители, другото е въпрос на средата в която обитават носителите му.

 Много заблудени  хора си мислят че има два вида храна : месото и всички останали храни, и че ако не употребяваш месото не си добавят протеините. Вече писах че има храни които превъзхождат месото по показателите на протеина.  Така че всичките предположения че месото е някакъв уникален продукт и той дава някакво развитие на хората е въздух под налягане.  

 Човешкият мозък и човешкият интелект се развива когато на човек му се освобождава време за това, а не когато той бяга след плячката си и е принуден да оцелява постоянно. Пшеницата прави точно това, осигурява време на "мързелуващият" за да развива интелектуалните си способности.  ( Нещо което правим и ние в момента, само че в случая по добрия вариант е да се намери добра книга по темата и после да се дискутира тука, но уви...)

Как може пшеницата да е зло? Ако можеш да се възпозваш от този природен продукт е супер, ако не можеш и го превръщаш в убиец , това си е твой проблем или проблемът на обществото...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, Orbit said:

Вече писах че има храни които превъзхождат месото по показателите на протеина.  Така че всичките предположения че месото е някакъв уникален продукт и той дава някакво развитие на хората е въздух под налягане.  

Протеините едни и същи ли са в месото и останалите храни?

Науката способна ли е да изследва докрай съдържанието на протеините?

Всяка вода е уникална в света като съдържание. Защо да не допуснем,че и месото е уникална храна? Всеки вид месо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, Orbit said:

Какво е това  : " качество на човешкия организъм " ?  Не знам дали са в конфликт нещата за които пишеш, но че тези неща нямат смисъл е очевидно. 

 Няма качесвтен и некачествен геном .  За генома е важно количесвто на неговите носители, другото е въпрос на средата в която обитават носителите му.

Има мутации, които безспорно снижават качеството на генома, въпреки че са в голямо количество. Например хемофилията. За теб може да е очевидно, че тези неща нямат смисъл, но за болните и близките им смисълът е достатъчно ясен. Геномът би бил по-качествен, ако не носеше хемофилия.

 

Преди 18 часа, Orbit said:

Как може пшеницата да е зло? Ако можеш да се възпозваш от този природен продукт е супер, ако не можеш и го превръщаш в убиец , това си е твой проблем или проблемът на обществото...

На мен ми се струва, че косвените влияния на пшеницата идват прекалено сложни за нашия разговор, затова нека се ограничим с едно от преките и зловредни въздействия - развалените зъби :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, genefan said:

Като от ечемика се прави основно бира и водка, а не храни за човека. В миналото ечемика и овеса са отглеждани главно за храна на животни, най-вече коне. Хората в Северна Европа са се хранели основно с ръжен хляб, само по-богатите са могли да ядат бял пшеничен хляб. Преди въвеждането на картофите в Северна Европа са използвали за храна много кореноплодни като цвекло и гулии и разни варианти на зелевите.  Друго, което ги отличава от балканците и близкоазиатците е, че са консумирали много риба - дали морска, дали от многобройните реки и езера, които са останали след ледниците. Във влажните северни гори пък са се въдели много гъби и горски плодове. Т.е при тях има остатъци от живота на ловците-събирачи. Това се отразява и до днес в техните национални кухни.

До 16 век ечемикът и хлябът от ечемик са  основни храни за хората в Северна Европа

https://www.google.com/search?q=Barley+as+a+food+in+northern+Europe+until+the+16th+century&oq=Barley+as+a+food+in+northern+Europe+until+the+16th+century&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

 

Ранните хортикултуристрите/земеделци в Северна Европа отглеждат ечемика, овеса и просото за основна храна. 

Това че  ловуват, не значи че обществата им не са аграрни (в Северна Европа, или на Балканите ) или че диетета им е месна  

 

Също така - това че хортикултуриристите от Южна Америка ловувуат не ги прави ловци по диета.. Основната часат от диетата им са кутурните видове (75-80 процента), и 20-25 от храната им е от лов

 

То няма такова нещо като "месоядни хортултуристи/земеделци", да не говорим че дори и ловците в цяла свят , с изключение на Артктическите практикуват събирачество, това се отнася и за преисторическите европейски такива

 

Преходът към аграрна икономика в Северна Европа се извършва в неолита

 https://www.researchgate.net/publication/291911861_The_agricultural_transition_and_the_origins_of_Neolithic_society_in_Europe

https://link.springer.com/article/10.1007/s00334-011-0328-9

В най-ранните случаи може да  се  говори за икономика тип събирачество-лов-хортикултуризъм, която, по- късно с развитието на технологиите (използването на ралото, и други) се транформира в класическа земеделска

 

 

Цитирай

Като от ечемика се прави основно бира и водка, а не храни за човека.

Да, днес.

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:

То няма такова нещо като "месоядни хортултуристи/земеделци", да не говорим че дори и ловците в цяла свят , с изключение на Артктическите практикуват събирачество, това се отнася и за преисторическите европейски такива

 

Преходът към аграрна икономика в Северна Европа се извършва в неолита

 https://www.researchgate.net/publication/291911861_The_agricultural_transition_and_the_origins_of_Neolithic_society_in_Europe

https://link.springer.com/article/10.1007/s00334-011-0328-9

В най-ранните случаи може да  се  говори за икономика тип събирачество-лов-хортикултуризъм, която, по- късно с развитието на технологиите (използването на ралото, и други) се транформира в класическа земеделска

PS

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1631069110002994

 

Говорим за преход, революция ( не еволюция) който бележи забележителна демографска трансформация,   и създаване на комплекскни общества , каквото при ловците-събирачи липсват.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ечемика доколкото помня предпочита по-хладни и влажни райони (същото се отнасяше и за ръжта ). С особена сила това важи за пивоварния ечемик - за това най-добрия става приблизително в пояса на Централна Европа. Например у нас в Северна България е с по-добри качества за бирата отколкото в Южна, дори и на юг да има достатъчно големи добиви. / Така че бири от Мексико, Африка и Индия? не, мерси!  🙂 /.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За какво всъщност спорим, през неолита не само че не е имало лактозо толерантни, но вероятно пиенето на мляко не е било популярно, а ако изобщо са го доили се е преработвало в сирене и пр.. Почти всички домашни животни са били много по-дребни от сегашните и са се отглеждали основно за месо. Даже не са се използвали за теглителна сила, защото замята се е обработвала с мотики. Плужното земеделие се разпространява първо в Месопотамия и Египет едва през 4-3000 пр.н.е. Неолита пък достига Скандинавия  4000 пр,н.е когато в България свършва халколита. В северните части неолита изобщо не стига, а земеделието се разпространява едва от Желязото нататък. Точно тогава има някакъв естествен отбор за увеличение честотата на лактозната мутация.

Farming and animal husbandry, along with monumental burial, polished flint axes and decorated pottery, arrived from the Continent with the Funnel-beaker Culture in c. 4,000 BC. Whether this happened by diffusion of knowledge or by mass migration or both is controversial. Within a century or two, all of Denmark and the southern third of Sweden became neolithised and much of the area became dotted with megalithic tombs. Farmers were capable of rearing calves to collect milk from cows all year round.[3][4] The people of the country's northern two thirds retained an essentially Mesolithic lifestyle into the first millennium BC. Coastal south-eastern Sweden, likewise, reverted from neolithisation to a hunting and fishing economy after only a few centuries, with the Pitted Ware Culture.
https://en.wikipedia.org/wiki/Prehistoric_Sweden

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 12.08.2021 г. at 11:32, nik1 said:

 

В оригиналната публикация на  Milton R. Mills (MD), която се обсъжда в  блога, авторът Milton R. Mills е написал:

"Human: pH 4 to 5 with food in stomach",  

Което е точно толкова (ако е по-малко от 4 трябва да се обърнете към личния си лекар

http://scienceline.ucsb.edu/getkey.php?key=275

Какво не e разбрал авторът на блога?

Той смята и твърди  (или поне агресивно внушава) че сравненията не трябва да се правят за pH с храна в стомасите (и че Милтън "мами") , a трябва да се правят сравнения за pH при празни стомаси

(в действителност pH при празен стомах при човека е много ниско, и е съпоставимо с това на мършоядните, и поради това авторът на блога твърди, че хората са "мършоядни")

Да ,ама не, напълно погрешно ще е такова виждане и подход..  

A Милтън е съвсем прав да прави сравенията за pH настомаси с храна в него..

Защо? Ами просто е

Няма начин pH 4 to 5 ( колко е при pH на  човешки стомах с храна ) да създаде нормални условия за разграждане на високопротеинова храна, (вижте болданото по-долу)

Изобщо - киселината не e тази  която разгражда протеините, тя просто задава условия за създаване на пепсиногените и активиране на съответните пепсини (пепсините са ферментите, разграждащи белтъчините)

pH 4-5 в стомаха прави пепсините по слабо активни , т.е pH 4-5 съответства на храненe тип " herbivora" (нискобелтъчно)

То затова Милтън (той е MD) коректно  прави сравенията за pH за стомаси с храна в него

 

Цък:

 

  • Пепсин 1 (собственно пепсин) — максимум активности при рН = 1,9. При рН = 6 быстро инактивируется.
  • Пепсин 2 — максимум активности при рН = 2,1.
  • Пепсин 3 — максимум активности при рН = 2,4 — 2,8.
  • Пепсин 5 («гастриксин») — максимум активности при рН = 2,8 — 3,4.
  • Пепсин 7 — максимум активности при рН = 3,3 — 3,9.

 

 

 

Написах тази статия)). Извинявам се, но изглежда просто не сте прочели статията. Повече от половината от статията се фокусира върху изследването на рН на стомаха след хранене и сравняването му с хищници или всеядни, като кучета, а аз също съм писал за пепсин и активността на пепсин. Всичко в статията е. Ако сравним приматите и хората, никой от приматите не може да се сравни с активността на стомашния сок като човек. Учените се опитват да направят изследвания върху маймуни cynomolgus, за да тестват храна и лекарства върху тях. Но и тези опити се провалиха. Дори маймуните cynomolgus, които имат най -високи нива на рН без храна, показват доста различни рН профили от хората. При хората, след консумация на храна, рН се възстановява до базалното ниво за няколко часа, докато при маймуните cynomolgus, дори след ядене на бисквити, рН е в неутралната зона (5-7) за 9 часа! Има и проучвания (използващи симулиран стомах) върху консумацията на говеждо месо. При хората рН на стомаха се повишава до 3-3,9 след ядене на много месо за по-малко от час. И при това ниво на рН, пепсин 5 и 7 са активни. Сравних също рН профилите на хора и кучета, нивата на рН на кучетата ще паднат до неутрални по -дълго от хората! Кучетата не са пригодени да ядат месо))? Как така))? 

Но при кучета по някаква причина рН профилите се различават доста дори в една порода, когато като хора от всички раси, както е написано в едно проучване (връзките са в статията), рН профилите като цяло са сходни.

Редактирано от SSlava
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 15.08.2021 г. at 5:27, Orbit said:

Човешкият мозък и човешкият интелект се развива когато на човек му се освобождава време за това, а не когато той бяга след плячката си и е принуден да оцелява постоянно. Пшеницата прави точно това, осигурява време на "мързелуващият" за да развива интелектуалните си способности.  ( Нещо което правим и ние в момента, само че в случая по добрия вариант е да се намери добра книга по темата и после да се дискутира тука, но уви...)

Нещо не ми се връзва. Човешкият мозък се рязвива от социалната еволюция и общуването, от разделението на социалните и работни функции, от използването на инструменти, включително езикови и символни, от изменянето на средата си. Пшеницата е част от този процес, но когато хората започват “умишлено” да я култивират, вече са си “хора”.

Да се каже, че сме се превърнали в хора заради пшеницата е все едно да кажем че самолета лети, защото има…седалки. Да има свеалки и те си имат своята функция…

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 12.08.2021 г. at 16:18, nik1 said:

Това е тъпо.. Милтън не твърди, че хората не са способни да се хранят с месо

https://www.adaptt.org/documents/Mills The Comparative Anatomy of Eating1.pdf

Да бе, според автора на блога сме мършояди, само защото pH на празния стомах ни е много ниско. Какво излиза: най-пригодени сме да се храним  с "мърша" или (само) с месо?

Това е смехотворно. 

Авторът явно има рудиментално понятие от медицина и билогия. 
Взел е едни данни от две  други статии, опитал се е да компилира антитеза, и тя е станала ...."бомба" :): "Яжте само месо и/или много месо и не се притеснявайте..

Няма такова нещо като протеинови отравяния при хората (цък), не говорим и за патогени, а и изобщо за "по-високите топки": като тези, че прекалената употреба на месо води до увеличение на диабетите от тип 2 (цък-цък-цък), на сърдечно-съдовите заболявания, и на много други доказани гадости (цък, цъкцък)

 

Статията на Милтън е лъжа. Човекът определено е всеяден във всяко отношение.
Сега човекът е приспособен да яде само високоенергийна храна, както от растителен, така и от животински произход (мляко и месо).
Да, вегетарианците могат да се хранят само с растения и да се чувстват нормално, но това не са растенията, които тревопасните животни консумират в естествената си среда (дори най -близките ни роднини - шимпанзетата и горилите).
Нашите растения всъщност са зеленчуково месо (соя, картофи, плодове и т.н.).
Човешките растения са силно модифицирани)).
Вземете същите банани. Мит е, че приматите ги ядат в природата. Те са много по -сладки от дивите банани и просто са много вредни за приматите. Можете също да вземете много плодове и зеленчуци, които човек яде.
Хората имат по -добра способност да усвояват нишестето от приматите. Тоест човек е по -пригоден да яде, например грудки)).
При хората е имало огромно преструктуриране на стомашно -чревния тракт, дори в сравнение с шимпанзетата. Ние имаме предимно тънки черва, докато шимпанзетата имат големи. Стомашно -чревната система на шимпанзетата (и други примати също) е по -адаптирана към консумацията на храни с високо съдържание на фибри, докато такава храна не е подходяща за хора. Следователно приматите (като повечето тревопасни животни) имат ниско ниво на стомашна киселинност. Храната просто се скита там за дълго време, за да изцеди максимално хранителни вещества от такива растения. И човек просто не е в състояние да обработва напълно такива растения. 

Както вече сравнявах рН профилите на стомаха след консумацията на храна, човек в това отношение е много по-близо до кучетата, отколкото до всички примати. Но това не означава, че човек има същата напълно "хищническа" храносмилателна система.  Не знам, трябва по-добре да проучим този въпрос. Дори учените не са го изучили напълно, публикувах линк към статия, в която учените сравняват храносмилателната система на човека и животните .И човек не прилича на нищо! Уникална храносмилателна система! това е основният извод)).

Редактирано от SSlava
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

 

On 12.08.2021 г. at 16:18, nik1 said:

Това е тъпо.. Милтън не твърди, че хората не са способни да се хранят с месо

https://www.adaptt.org/documents/Mills The Comparative Anatomy of Eating1.pdf

Да бе, според автора на блога сме мършояди, само защото pH на празния стомах ни е много ниско. Какво излиза: най-пригодени сме да се храним  с "мърша" или (само) с месо?

Това е смехотворно. 

Авторът явно има рудиментално понятие от медицина и билогия. 
Взел е едни данни от две  други статии, опитал се е да компилира антитеза, и тя е станала ...."бомба" :): "Яжте само месо и/или много месо и не се притеснявайте..

Няма такова нещо като протеинови отравяния при хората (цък), не говорим и за патогени, а и изобщо за "по-високите топки": като тези, че прекалената употреба на месо води до увеличение на диабетите от тип 2 (цък-цък-цък), на сърдечно-съдовите заболявания, и на много други доказани гадости (цък, цъкцък)

 

По - голямата част от статията на Милтън е за особеностите на структурата на човешкото лице и челюстите. Това е просто смешно)). Не е тайна, че човек е еволюирал от животни, които са имали повече растителни храни с високо съдържание на фибри. Човек изобщо не трябваше да израства зъби, нокти и всичко останало, за да застане начело на хранителната верига. Вместо това, човек започва да расте мозък. Мозъкът е основното оръжие на човека. И човешките ръце също са оръжия. След промяната на диетата преди няколко милиона години човешкият мозък започна да се увеличава драстично.Човекът е най-енергийно скъпият примат, въпреки факта, че мускулатурата на горилите е много развита. И това е доказан факт (изследван депозити на зъбите в древни скелети).Въпреки че сега, както писах, човекът е извел високоенергийни растения, които могат да заменят месото.

Цитирай

Bears cannot digest fibrous vegetation well, and therefore, are highly selective
feeders. Their diet is dominated by primarily succulent lent herbage, tubers and berries.

Но наистина ли човек смила добре грубата зеленчукова храна))? Бих погледнал към човек, който ще яде листа, като горила или дори шимпанзе (въпреки че шимпанзетата са частично всеядни - диетата им включва месо, насекоми, яйца и т.н.). Човек също е по -адаптиран да яде грудки, в които има много нишесте. Но не от влакнести растения. 

Цитирай

Striking differences between carnivores and herbivores are seen in these organs. Carnivores have a capacious simple (single-chambered) stomach. The stomach volume of a carnivore represents 60-70% of the total capacity of the digestive system. Because meat is relatively easily digested, their small intestines (where absorption of food molecules takes place) are short&151;about three to five or six times the body length. Since these animals average a kill only about once a week, a large stomach volume is advantageous because it allows the animals to quickly gorge themselves when eating, taking in as much meat as possible at one time which can then be digested later while resting. Additionally, the ability of the carnivore stomach to secrete hydrochloric acid is exceptional. Carnivores are able to keep their gastric pH down around 1-2 even with food present. This is necessary to facilitate protein breakdown and to kill the abundant dangerous bacteria often found in decaying flesh foods.

Цитирай

Man's stomach is single-chambered, but only moderately acidic. (Clinically, a person presenting with a gastric pH less than 4-5 when there is food in the stomach is cause for concern.) The stomach volume represents about 21-27% of the total volume of the human GI tract. The stomach serves as a mixing and storage chamber, mixing and liquefying ingested foodstuffs and regulating their entry into the small intestine. The human small intestine is long, averaging from 10 to 11 times the body length. (Our small intestine averages 22 to 30 feet in length. Human body size is measured from the top of the head to end of the spine and averages between two to three feet in length in normal-sized individuals.) The human colon demonstrates th

Цитирай

The human colon demonstrates the pouched structure peculiar to 
In conclusion, we see that human beings have the gastrointestinal tract structure of a
“committed” herbivore. Humankind does not show the mixed structural features one
expects and finds in anatomical omnivores such as bears and raccoons. Thus, from
comparing the gastrointestinal tract of humans to that of carnivores, herbivores and
omnivores we must conclude that humankind's GI t

един малък параграф има твърде много лъжи. Каква е изключителната способност на месоядните да поддържат високо стомашно рН с храната? 

Подозирам, че с много храна рН пада при много животни. За да поддържате рН над 1 веднага след хранене, имате нужда от толкова бясна секреция на пепсин и стомашен сок, че вместо стомаха ще има една голяма дупка дори в най-силните стомаси)).

Редактирано от SSlava
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...