mnogoznaiko

Как икономистите обясняват провала на нациите и България Нобеловата награда за икономика за 2024 г. беше присъдена на трима икономисти – Джеймс Робинсън, Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън – за тяхната новаторска теоретична рамка, която обяснява защо нациите се провалят. Това изследване не само дава задълбочен поглед върху глобалните икономически и политически неуспехи, но също така хвърля светлина върху причините, поради които страни като България продължават да се борят с проблеми, свързани с институционална слабост и икономическо развитие. Защо нациите се провалят? Изследването на Робинсън, Аджемоглу и Джонсън разглежда въпроса защо някои държави просперират, докато други остават в застой. Основната причина, според тях, се крие в институциите. Нациите с „включващи“ институции – тези, които позволяват на широк спектър от хора да участват в икономиката и политиката – са склонни да просперират. Обратно, страните с „екстрактивни“ институции – тези, които концентрират властта и ресурсите в ръцете на малък елит – изпитват трудности в развитието. Теорията им обяснява, че екстрактивните институции блокират иновациите и прогреса, тъй като хората в тези общества нямат стимул да работят за общото благо или да създават стойност. Резултатът е стагнация и икономическа бедност, които се превръщат в самоподдържаща се система. Провалът на България: Исторически наследства и институционална слабост Интервюто на Джеймс Робинсън преди повече от 10 години за българското издание „Дневник“ отразява дълбокото разбиране за причините, поради които България не успява да преодолее институционалните си проблеми. Робинсън посочва, че българската държава е наследила „остарели практики“ от османския и съветския период, които са в основата на днешния институционален дефицит. Става въпрос за система, основана на „сделки“ и „източване“, вместо на съзидание и прилагане на ясни правила. Това затруднява създаването на истински включващи институции, които биха могли да трансформират страната. Един от най-показателните примери за този провал е дългогодишната борба на България с реформата на съдебната система. Неспособността да се реформира прокуратурата и съдебната власт е символ на дълбоката институционална криза. Дори днес, инициатива като „Правосъдие за всеки“ свиква протест срещу поредната спорна процедура за избор на главен прокурор – процес, който според критиците е пореден пример за затвърждаване на старите, неефективни практики. Макар изследването на Робинсън и колегите му да описва предизвикателствата, които стоят пред промяната, те също така подчертават, че трансформацията е възможна. Примерите от различни страни по света показват, че дори нации, затънали в корупция и институционална слабост, могат да намерят пътя към прогреса чрез създаването на включващи институции. Това, разбира се, изисква смела политическа воля и участие на гражданското общество. Само когато общественото недоволство и натиск доведат до истински реформи, а не до временни козметични промени, България ще има шанс да се измъкне от институционалния капан, в който се намира от десетилетия. Наградата на Робинсън и колегите му за 2024 г. идва в момент, когато България се намира на кръстопът. От една страна, страната има шанс да промени траекторията си чрез създаване на включващи институции, които ще дадат на хората възможност да участват в изграждането на един по-прозрачен и справедлив обществен ред. От друга страна, ако остарелите практики продължат да доминират, България рискува да се затвърди като пример за страна, която не успява да преодолее историческите си наследства. Наградата за икономика за 2024 г. ни напомня, че причините за провалите на нациите са ясни и известни. Но тя също така ни показва, че промяната е възможна. Въпросът е дали България ще успее да се възползва от този исторически момент и да направи крачка напред към истински включващи институции или ще остане в плен на своето минало. По материали: Джеймс Робинсън: С държава, основана на връзки и кланове, не се постига много Икономисти, знаещи защо нациите се провалят, спечелиха Нобелова награда за 2024 г.

В този ред на мисли

Защо толкова много танкове бяха унищожени в Украйна? Танкът M1 "Абрамс" е считан за един от най-добрите бойни танкове в света, символ на мощ и устойчивост на модерното бойно поле. Въпреки това, Украйна загуби три от тези машини още в първата им седмица на бойните действия срещу руските сили, а още повече бяха унищожени в последствие. Тези впечатляващи 4.3 милиона долара струващи американски танкове станаха мишена на евтини, но ефективни руски дронове тип „Пираня“, натоварени с експлозиви. Но дали това е достатъчно, за да бъде спряно използването на тези тежки оръжия? И как армиите на бъдещето ще успеят да защитят скъпата си военна техника от новата заплаха, която представлява дроновата война? Танкът "Абрамс" е проектиран да бъде изключително устойчив на огън и има значително предимство по отношение на технологията и бронята. Създаден е, за да издържа на тежки удари и да доминира на традиционното бойно поле срещу други танкове като руските Т-72. Въоръжен е със 120 мм гладкостволно оръдие, което може да поразява цели на големи разстояния, и е защитен с композитна броня, която го прави трудна мишена за противниковите сили. Но модерното бойно поле се променя. Войната в Украйна показа, че дроновете – евтини, но изключително ефективни оръжия – могат да представляват сериозна заплаха за скъпо струващите военни машини като "Абрамс". Русия и Украйна използват така наречените FPV дронове, натоварени с експлозиви, които могат да поразяват дори най-добре защитените цели. Тези дронове са малки, бързи и трудни за засичане, което им позволява да достигат и унищожават танкове като "Абрамс" или Т-72. Техниката, наречена „М-убийство“ (M-Kill), се прилага за унищожаване на мобилността на танка, докато „К-убийство“ (K-Kill) има за цел напълно да го унищожи. Възниква въпросът дали танковете имат бъдеще на съвременния бойно поле, доминирано от дронове и други нови технологии. Бойната техника като „Абрамс“ е проектирана за традиционни фронтови сражения, но модерните конфликти, особено като този в Украйна, показват, че мобилността, невидимостта и способността за бърза реакция са все по-важни. Един от основните въпроси е как танковите екипажи могат да се защитят по-добре от дронови атаки. Част от решението може да бъде подобряване на средствата за противовъздушна защита на самите танкове. Например, интегрирането на системи за откриване и унищожаване на дронове би било важна стъпка към запазване на сигурността на екипажите. Друга мярка е обучението на екипажите в нови тактики за движение и разполагане на танкове. На съвременния бойно поле, където асиметричните заплахи са постоянни, танковете трябва да бъдат използвани в комбинация с други единици, които да осигуряват тяхната защита. Танковете със сигурност ще останат важна част от военните арсенали, но тяхната роля и стратегия на използване ще трябва да се адаптират към новите реалности. Една от възможностите е развитието на още по-усъвършенствани бронирани машини, които да бъдат по-устойчиви на дронови атаки. Но дори и с тези подобрения, бъдещето на танковете ще бъде свързано с това как те ще взаимодействат с новите технологии и тактики на бойното поле. Съвременната война се развива бързо, и това, което прави една техника силна днес, утре може да се окаже уязвимо. Докато военните експерти продължават да анализират и адаптират стратегиите си, един урок от войната в Украйна е ясен – дроновете променят правилата на играта, и тези, които не се приспособят, рискуват да останат в миналото. По визуални данни до момента Украйна е загубила около 800 танка, а Русия около 3000 танка. Украйна е загубила само 130 западен модел танкове от тези общо 800 танка. Като от тези 130 само 41 са напълно унищожени.

Как Украйна осуети руските планове В началните часове на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. стратегически важният обект, който Владимир Путин се опита да завладее, беше летището в Хостомел. Планът на Кремъл беше прост, но изключително опасен: руските сили трябваше да превземат летището, да разположат хиляди войници на неговата писта и оттам бързо да се насочат към Киев. Целта им беше ясна – да свалят украинското правителство и да установят контрол над страната само за няколко дни. Но нещата не се развиха според очакванията на Москва. Украинската армия успя да отблъсне атаката, което значително забави руските операции и в крайна сметка доведе до провала на инвазията в първите дни. Първоначалният план на руските военни включваше бързо завземане на ключови инфраструктурни обекти, които щяха да осигурят стратегическо предимство. Летището в Хостомел, разположено на около 30 километра от столицата Киев, беше перфектната цел. Руските сили планираха да изпратят специални части, които да осигурят контрол над летището, след което масивни транспортни самолети да приземят войници и тежка техника на неговата писта. Оттам Русия планираше да нападне Киев и да елиминира украинските лидери. Украинската отбрана се оказа изключително добре организирана и подготвена за тази атака. В първите часове на инвазията украинските сили използваха ефективни тактики, за да предотвратят превземането на летището в Хостомел. Те започнаха интензивна артилерийска и въздушна атака, която унищожи значителна част от руските сили, разположени на пистата. Това затрудни способността на Русия да приземи подкрепления и тежка техника. Освен това, украинските военни използваха мобилни части, които бързо се прегрупираха и атакуваха руските позиции. Те получиха подкрепа от цивилни доброволци и местни сили, което допълнително подсили отбранителните линии. Благодарение на бързите реакции и ефективната координация, Украйна успя да задържи контрола над летището в критичен момент от конфликта. Руските сили срещнаха множество препятствия, които не бяха предвидени в техния план. Една от основните причини за провала беше подценяването на съпротивата на украинската армия и население. Русия разчиташе на бърз и лесен успех, но украинските сили се оказаха по-организирани и мотивирани, отколкото руските стратези очакваха. Друг ключов фактор беше проблемът с руската логистика. След като не успяха да превземат летището, руските войски бяха принудени да се изтеглят и да търсят други маршрути за навлизане в Киев, което доведе до забавяне и загуба на стратегическа инициатива. Украинската отбрана продължи да оказва натиск, а руските сили бяха разпръснати и уязвими на контраатаки. Битката за летището в Хостомел беше един от ключовите моменти, който предотврати бързото завладяване на Украйна от руските сили. Този успех не само даде време на украинската армия да се реорганизира и укрепи отбранителните си позиции, но и вдъхна на украинския народ увереност в способността си да се противопостави на агресията. Случилото се в Хостомел показа важността на стратегическото мислене, бързите реакции и сътрудничеството между различните елементи на военните и гражданските структури. Тази битка е символ на съпротивата на Украйна срещу руската инвазия и важен пример за това как добре подготвена и мотивирана отбрана може да обърка плановете дори на значително по-мощен враг. Битката за летището в Хостомел е ярък пример за това как Украйна успя да осуети плановете на Путин за бърза победа. Този успех в първите дни на войната беше от решаващо значение за хода на конфликта и демонстрира важността на решителността, координацията и готовността за защита на суверенитета на страната.

В момента света е по-отворен от всякога. От София можеш да отидеш до почти всеки край на света. И това може да си го позволят повече от 50% от българите. Може и да си прави, че е до някъде начин на живот, но този начин на живот не е само избор или образование, той е и финансов месечен доход. За това средната класа се измерва по различни показатели, като за мен най-ключовите са какво образование имаш и колко печелиш на месец. Тези две неща са много сериозно свързани и едното ако го имаш, почти винаги имаш и другото. Т.е. ако имаш висше образование, то изкарваш повече пари от тези, които нямат висше образование. Това е вярно в повечето случай, не е константа, но някак върви ръка за ръка. Има хора, които изкарват на месечна или годишна база много повече от други, но не се приемат за средна класа или такива, които смятат, че не могат да си позволят да живеят както те смятат трябва да се живее като "член" на средната класа. За това си има статистически показатели, които определят какво е средна класа в момента и какво не е.

Нобелов лауреат по физика изрази тревога относно изкуствения интелект През 2024 година Нобеловата награда по физика беше присъдена на американския учен Джон Хопфилд за новаторската му работа в областта на изкуствения интелект (ИИ). Въпреки своите значими научни постижения, Хопфилд направи изненадващо признание, че не напълно разбира сложните технологии, които е помогнал да бъдат създадени. В своята реч при награждаването, той изрази сериозни притеснения за бъдещето на ИИ и предупреди за възможни катастрофални последици, ако не се предприемат навременни мерки. Постиженията на Джон Хопфилд и ИИ Джон Хопфилд, почетен професор в Принстънския университет, е учен с дългогодишен принос в науката за изкуствения интелект. Неговите изследвания в областта на невронните мрежи, които лежат в основата на много съвременни ИИ системи, помогнаха за революционното развитие на тази технология. Невронните мрежи, които имитират работата на човешкия мозък, са основата на голяма част от съвременните алгоритми за машинно обучение и изкуствен интелект. Въпреки този успех, Хопфилд признава, че последните постижения на ИИ в някои аспекти надминават разбиранията на учените, включително и неговото собствено. Според него, системите, които се използват днес, изглеждат като "абсолютни чудеса", но въпреки това липсва достатъчно познание за това как точно работят на по-дълбоко ниво. Тревоги относно бъдещето на изкуствения интелект По време на своята реч, Хопфилд изрази сериозни опасения относно бъдещето на изкуствения интелект. Той сподели, че го "нервира" липсата на пълно разбиране за начина, по който функционират днешните ИИ системи. Според него, научните постижения са достигнали до етап, където изкуственият интелект може да взема решения и да изпълнява задачи с изключителна точност и скорост, но хората не винаги могат да обяснят как точно се случва това. Една от най-големите тревоги на Хопфилд е свързана с нарастващата изчислителна мощност, която големите технологични компании предоставят на своите ИИ системи. Според него, когато тези системи разполагат с прекалено много ресурси, рискът от загуба на контрол и създаването на катастрофални сценарии се увеличава значително. Интересното е, че Джон Хопфилд не е сам в своите тревоги. Вторият носител на Нобелова награда по физика за 2024 г., Джефри Хинтън, също споделя подобни опасения. Хинтън е един от водещите изследователи в областта на изкуствения интелект и неговото влияние върху развитието на невронните мрежи е неоспоримо. Хопфилд и Хинтън заедно подчертават нуждата от по-задълбочено изучаване на начина, по който функционират невронните мрежи. Те настояват, че в момента е невъзможно да се предскажат всички потенциални рискове, които ИИ може да създаде, ако тези технологии продължат да се развиват без необходимото разбиране и контрол. Те също така предупреждават, че обществото трябва да бъде готово за тези предизвикателства, преди да е станало твърде късно. Възможни сценарии за катастрофа Според Хопфилд, един от най-големите рискове е свързан с потенциалната автономност на ИИ системите. В момента, ИИ се използва за множество различни цели — от управление на данни до контрол на инфраструктура и автоматизация в промишлеността. Въпреки че тези технологии предлагат значителни ползи, учените се тревожат, че при липса на необходимите регулации, ИИ може да започне да взема решения, които хората не са в състояние да разбират или контролират. Този сценарий може да доведе до непредсказуеми последици, особено ако системите с висока автономност получат достъп до критични ресурси или инфраструктура. Хопфилд и Хинтън призовават за глобален диалог по въпроса за етичните и правните аспекти на ИИ, както и за въвеждането на строги регулации, които да ограничат потенциално вредни сценарии. Въпросът за бъдещето на изкуствения интелект е по-актуален от всякога. Въпреки че постиженията в тази област са впечатляващи, те също така създават множество въпроси за сигурността и етиката на използването на тези технологии. Джон Хопфилд и Джефри Хинтън са сред водещите гласове, които призовават за по-задълбочено изследване на ИИ и въвеждането на мерки за контрол. Докато изкуственият интелект продължава да се развива, все повече учени и експерти изразяват загриженост относно бъдещето на тези технологии. Едно е ясно — ако не се подхожда внимателно към този въпрос, рисковете могат да надвишат ползите. Затова призивите на лауреатите на Нобелова награда по физика през 2024 г. трябва да бъдат взети сериозно и да се предприемат конкретни стъпки за осигуряване на безопасното развитие на изкуствения интелект. Техните предупреждения не са просто песимистични прогнози, а предупреждения, основани на дълбокото разбиране на технологията и възможните й последици. Времето ще покаже дали обществото е готово да отговори на тези предизвикателства.

Хоботът — един невероятен орган Слоновете са известни със своите внушителни размери, интелигентност и уникални хоботи, които са сред най-сложните и многофункционални органи в животинския свят. Но знаете ли, че бръчките по техните хоботи играят важна роля в тяхното ежедневие? Наскоро международен екип от учени разкри нови факти за това, защо хоботите на слоновете са покрити с бръчки и как тези анатомични особености им помагат да се справят с предизвикателствата в тяхната среда. Хоботът на слона не е просто нос или продължение на лицето му. Той е изключително сложен и способен орган, който се състои от повече от 40 000 мускули! За сравнение, в човешкото тяло има само около 600 мускули. С помощта на хобота слоновете дишат, пият вода, хранят се, издават звуци, комуникират с другите слонове и манипулират различни обекти. Той също така играе ключова роля в обонянието и осезанието, което прави хобота незаменим инструмент в живота на тези животни. В ново изследване, публикувано в Royal Society Open Science, учените откриват, че бръчките на хобота на африканските (Loxodonta africana) и азиатските слонове (Elephas maximus) играят решаваща роля в гъвкавостта и функционалността на този орган. Изследването показва, че бръчките помагат на слоновете да разтягат и свиват хобота, което им позволява да манипулират по-добре обекти и да изпълняват сложни движения. Чрез анализиране на кожната структура на новородени слончета с помощта на микрокомпютърна томография и микроскопия, учените установяват, че дебелината на епидермиса по цялата дължина на хобота остава непроменена. Въпреки това, дермата (по-дълбокият слой на кожата) се сгъва в бръчките, което осигурява баланс между здравината и гъвкавостта на кожата. Тази уникална структура позволява на слоновете да използват хобота си като многофункционален инструмент — от захващане на малки предмети до извършване на деликатни движения. Още по-интересен е фактът, че броят на бръчките на хобота се удвоява на всеки 20 дни по време на вътреутробното развитие на слоновете. С напредването на възрастта този процес се забавя, но при азиатските слонове новите бръчки се формират по-бързо, отколкото при африканските. Това откритие подчертава значението на генетичните и поведенческите фактори, които влияят върху развитието на хобота и неговата функционалност. Изследването също така разкрива важни различия в броя и разпределението на бръчките при африканските и азиатските слонове. Учените установили, че азиатските слонове имат значително повече големи бръчки на задната част на хобота си (средно 126), отколкото африканските (около 83). Освен това, и при двата вида плътността на бръчките се увеличава към върха на хобота, което го прави по-гъвкав и способен да извършва по-прецизни движения. Едно от най-забележителните открития е, че азиатските слонове използват хобота си като ръка, ефективно захващайки и държейки обекти с висока точност. Това води до образуването на по-голям брой бръчки в областта на "захващане" на хобота. Африканските слонове, от друга страна, разчитат основно на два пръстовидни израстъка в края на хобота за захващане на обекти, което обяснява по-малкия брой бръчки в тази зона. Интересен аспект от изследването е свързан с личните предпочитания на слоновете при използването на хобота. Подобно на хората, които могат да бъдат левичари или десничари, слоновете също показват склонност към използване на определена страна на хобота при манипулации с обекти. Ако слонът по-често сгъва хобота си наляво, там се образуват повече бръчки, и обратно. Това откритие добавя още едно измерение към разбирането за сложната връзка между анатомията и поведението на тези величествени животни. Новите данни предоставят важни прозрения за това как анатомията, средата и поведението на слоновете са тясно свързани. Бръчките на хобота не са просто естетически белег, а съществен елемент, който помага на слоновете да изпълняват сложни задачи, да оцеляват в дивата природа и да се адаптират към различни среди. Слоновете са известни с изключителната си интелигентност и емоционална сложност, а новите открития за функциите на хобота подчертават още повече тяхната уникалност. Това изследване е поредното доказателство за сложната природа на тези величествени животни и подчертава колко много още можем да научим за тях.

Нобелова награда за литература 2024 присъдена на южнокорейската писателка Хан Ган Тази година Нобеловата награда за литература беше присъдена на изключителната южнокорейска писателка Хан Ган. Съобщението за това престижно отличие беше направено от Шведската академия в Стокхолм на 5 октомври 2024 г. Академията отличи Хан Ган с наградата „за наситена и поетична проза, която се противопоставя на историческите травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“. Награда за творческа иновация и дълбочина Комитетът на Нобеловата награда обоснова избора си с уникалния стил на писателката, който съчетава поетичност и експерименталност. „Хан Ган се изправя пред историческите травми и невидимите правила на обществото, като по този начин разкрива крехкостта на човешката същност,“ отбелязаха от комитета. Тя притежава уникално разбиране за връзката между тялото и душата, между живите и мъртвите, което прави нейната литература не само изключително поетична, но и новаторска. Това не е първото признание за Хан Ган в световната литературна сцена. През 2016 г. тя стана носител на престижната награда „Букър“ за романа си „Вегетарианката“, който изследва въпросите за идентичността, сексуалността и насилието. Творчеството на Хан Ган се отличава с дълбочина, която пречупва сложните теми през изключително личен и емоционален поглед. История на Нобеловата награда за литература Нобеловата награда за литература е една от най-престижните награди в света на литературата, която се връчва ежегодно от 1901 г. През годините лауреатите са разнообразни и значими писатели от всички краища на света, а имената на номинираните остават в тайна за период от 50 години. От основаването си, наградата е връчвана 117 пъти на 121 различни автори, като някои от тях са се превърнали в истински литературни икони. Сред най-известните лауреати са Уилям Фокнър (1950), отличен за своето дълбоко въздействие върху съвременната американска литература, и Ърнест Хемингуей (1954), който получава наградата за новелата си „Старецът и морето“, символ на повествователно майсторство. Томас Ман (1929) също се нарежда сред великите носители на Нобеловата награда с романа си „Буденброкови“, където изследва упадъка на германско буржоазно семейство. Друго важно име е американската поетеса Тони Морисън (1993), която е отличена за новаторската си проза, която изследва опита на афроамериканците. Жозе Сарамаго (1998), португалският романист, е почетен за своята обширна работа, белязана от фантазия и философски размисъл, като в произведението си „Слепота“ той изследва силата на човешката солидарност. Една от най-забележителните награди е присъдена на чилийския поет Пабло Неруда (1971), който е почетен за своята всеобхватна поезия, докосваща различни аспекти на човешкото преживяване – от революционните до интимните моменти на човека. Същевременно Вислава Шимборска (1996), полската поетеса, получава признание за своята минималистична поезия, която чрез малко думи казва толкова много за човешкото състояние и моралните дилеми. Специални моменти в историята на наградата През годините Нобеловата награда за литература е съпътствана от редица значими и понякога спорни моменти. Един от най-интересните случаи е този с Жан-Пол Сартр, френския философ и писател, който през 1964 г. отказва Нобеловата награда за литература. Той прави това, следвайки своята философия за личната автономия и отхвърлянето на всякакви институционални награди. Друг запомнящ се момент е присъждането на наградата през 1953 г. на Уинстън Чърчил. Бившият британски премиер я получава не за политическите си заслуги, а за своето „възхитително майсторство в историческото и биографично писане“, най-вече заради автобиографичното си произведение „Втората световна война“. През 2016 г. наградата бе връчена на американския музикант и текстописец Боб Дилън. Това решение изненада много хора, тъй като то разшири представите за литературния принос, включвайки текстовете на песни като форма на поетично изразяване. Дилън бе отличен за „създаването на нови поетични изразни форми в рамките на великата американска песенна традиция“. Интересен случай е и присъждането на наградата на Хърватския писател Иво Андрич през 1961 г. за романа му „Мостът на Дрина“. Неговото творчество изследва сложността на историческите конфликти и културни различия в региона на Балканите, като творбите му са дълбоко пропити с исторически контексти. Тържествената церемония през декември Церемонията по награждаването на лауреатите за 2024 г. ще се състои на 10 декември – денят на смъртта на Алфред Нобел. Лауреатите ще получат своите медали, дипломи и паричната награда от 11 милиона шведски крони, което се равнява на приблизително 1,1 милиона долара. Присъждането на Нобелова награда на Хан Ган представлява не само значимо признание за нейната творческа работа, но и важен момент за развитието на съвременната южнокорейска литература. Нейните произведения отразяват дълбоки философски и емоционални въпроси, които намират отклик в читатели от цял свят.

Университетите не са просто бизнес, а инвестиция в бъдещите поколения В съвременния свят на бързо развиващи се технологии и глобална конкуренция, ролята на университетите става все по-важна. Те не са просто образователни институции, а ключови двигатели на обществения прогрес, иновациите и икономическия растеж. Въпреки това, много университети по света, особено във Великобритания, се сблъскват с тежка финансова криза, която поставя под въпрос тяхното бъдеще и ролята им в обществото. Кризата във висшето образование Според доклад на списание Nature, много британски университети се приближават към финансов колапс. Високата инфлация, замразените такси за обучение и неотдавнашните промени в имиграционната политика са създали перфектна буря, която заплашва да потопи цели институции. Проблемът се корени в начина, по който се финансира висшето образование във Великобритания. За разлика от много други страни, където държавата директно финансира университетите, в Англия, Северна Ирландия и Уелс те разчитат предимно на приходи от такси за обучение. Това превръща университетите в своеобразни бизнес организации, а студентите - в клиенти. Неравномерно разпределение на проблема Не всички университети са еднакво засегнати от кризата. Старите, световноизвестни институции като членовете на Групата Ръсел, са в по-добра позиция благодарение на своята репутация и способността си да привличат международни студенти, които плащат по-високи такси. От друга страна, по-новите университети, които разчитат предимно на местни студенти, са изправени пред сериозни финансови затруднения. Много от тях са взели значителни заеми за подобряване на инфраструктурата си, за да останат конкурентоспособни. Последствията от евентуален фалит Фалитът на университет би бил катастрофа не само за образователната система, но и за цели региони. Много от застрашените институции са сред най-големите работодатели в своите градове и играят ключова роля в осигуряването на достъп до висше образование за студенти от първо поколение. Необходимост от промяна в подхода Досегашният подход на британското правителство, което третира университетите като обикновени бизнес организации, е крайно недалновиден. Това пренебрегва факта, че университетите организират голяма част от националните научни изследвания, които са субсидирани от държавата с разбирането, че те движат обществото напред и стимулират икономическия растеж. Изследване, поръчано от Universities UK, показва, че всеки 1 паунд публична инвестиция в университетите генерира 14 паунда икономическа полза. Следователно, няма логика научните изследвания да се третират като публична инвестиция, а висшето образование - като частен сектор. Много европейски страни, както и Китай, инвестират значителни средства във висшето образование паралелно с научните изследвания. В тези страни студентите плащат минимални или силно субсидирани такси, а правителствата осигуряват стипендии. Дори в САЩ, където образованието е сравнително скъпо, обществените университети получават директно финансиране от щатските правителства в допълнение към таксите за обучение. Университетите са много повече от бизнес организации Университетите са ключови институции за инвестиране в младите хора, развитие на независимост и способности, както и двигатели на иновации и икономически растеж. Бъдещето на висшето образование трябва да включва дългосрочни, стабилни публични инвестиции в университетите. Само така можем да гарантираме, че следващите поколения ще имат достъп до качествено образование и че обществото ни ще продължи да се развива и просперира. По материали от: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1059056022002076?via%3Dihub https://www.nature.com/articles/d41586-024-03109-7

Представете си, че сте на 18-19 години, завършващи гимназия, и стоите пред един от най-важните избори в живота си - къде да продължите образованието си. Към тази добре позната дилема сега се добавят и други фактори освен познатите досега. Това е един от изводите в новата тема на броя на "Капитал", която разказваме в подкаста "Гласът на Капитал". Разглеждаме как се променя изборът на българските студенти, кои са предпочитаните дестинации за учене в чужбина и защо, какви са предизвикателствата, както и как тенденциите се отразяват на компаниите, които търсят кадри. Например нарастващия интерес към менторските програми. В този епизод разговаряме по темата с журналистката Мери Иванова.

А без да отварям линка, за какво става въпрос? По същество, ако може

Отговорът на въпроса "Искате ли да живеете вечно?" не е лесен. Причината за това е, че не само продължителността, но и качеството на живот са от ключово значение по отношение на дълголетието. Затова все повече хора се фокусират върху подобряването на всекидневните си навици, диетата и движението. Това обаче са само част от факторите, които влияят на продължителността на живота. Особено важна е околната среда, в която живеем. Това включва и намеса на държавата по отношение на качеството на храната, водата и въздуха и разбира се, здравната система. По всички тези критерии България все още изостава. Със средна продължителност на живота от 74.2 години, застаряващо и болно население, страната ни е с най-висок показател за обща смъртност сред всички членки на ЕС. Добрата новина е, че все още това може да се промени. В тазседмичния епизод на "Гласът на Капитал" разговаряме с журналистките Калина Горанова и Зорница Стоилова за научните и технологичните опити за постигане на дълголетие и решенията за по-продължителен и качествен живот.

Стареенето – болест или естествен процес? В днешно време живеем в епоха, белязана от безпрецедентен интерес към процеса на стареене и продължителността на живота. Стремежът към дълъг и здравословен живот се е превърнал в своеобразен култ, а пазарът е наводнен от безброй продукти и услуги, обещаващи вечна младост. Зад този блясък обаче се крие един фундаментален научен въпрос, който разделя експертите и обществото: дали стареенето е просто естествен биологичен процес, съпътстван от различни заболявания, или самото то представлява болестно състояние, което подлежи на лечение? Стареенето като патология – нова перспектива в науката Все повече учени започват да разглеждат стареенето не просто като неизбежен резултат от постепенното износване на организма, а като специфично биологично състояние, което потенциално може да бъде забавено или дори обърнато. Тази нова перспектива отваря вратата към радикално нови подходи в медицината и фармацията. Ако приемем, че стареенето е болест, това би означавало, че могат да бъдат разработени лекарства и терапии, насочени директно към процесите на стареене на клетъчно и молекулярно ниво. Този подход би могъл да доведе до революция в здравеопазването, фокусирайки се върху превенцията и лечението на множество възрастово-свързани заболявания едновременно, вместо да се борим с всяко от тях поотделно. Биологични механизми на стареенето За да разберем по-добре дебата около природата на стареенето, е важно да се запознаем с някои от основните биологични механизми, които стоят зад този процес: Теломери: Тези защитни структури на края на хромозомите се скъсяват с всяко клетъчно делене, което в крайна сметка води до клетъчно стареене и смърт. Оксидативен стрес: Натрупването на свободни радикали в организма води до увреждане на клетъчните структури и ДНК. Епигенетични промени: С възрастта настъпват промени в експресията на гените, което може да доведе до нарушения в клетъчните функции. Стволови клетки: Намаляването на броя и функционалността на стволовите клетки ограничава способността на организма да се възстановява и регенерира. Хронично възпаление: С напредването на възрастта се наблюдава постоянно нискостепенно възпаление в организма, което допринася за развитието на множество заболявания. Защо този въпрос е толкова важен? Дебатът относно природата на стареенето не е просто академичен спор. Той има дълбоки импликации за обществото като цяло: Икономически последствия С увеличаващата се продължителност на живота се променят драстично демографските и икономическите модели. Пенсионните системи са изправени пред сериозни предизвикателства, тъй като все по-голям брой хора живеят по-дълго след пенсиониране. Същевременно, пазарът на здравеопазване е все по-натоварен поради нарастващия брой възрастни хора, нуждаещи се от медицински грижи. Социални промени Удължаването на живота води до значителни промени в семейните отношения, ролевите модели и социалната структура като цяло. Вече не е рядкост да има четири поколения в едно семейство, което създава нови динамики и предизвикателства. Медицински постижения Разбирането на механизмите на стареене може да доведе до революционни открития в лечението на множество хронични заболявания, свързани с възрастта, като сърдечно-съдови заболявания, диабет, невродегенеративни разстройства и рак. Антиейджинг терапии: Настояще и бъдеще Независимо от дебата дали стареенето е болест или не, изследователите активно работят върху разработването на терапии, насочени към забавяне или обръщане на процесите на стареене: Генна терапия: Целяща коригиране на генетични дефекти или подобряване на генната експресия за удължаване на живота. Стволови клетки: Използване на стволови клетки за регенерация на тъкани и органи. Сенолитици: Лекарства, които селективно елиминират остарели клетки, допринасящи за възпалението и увреждането на тъканите. Метформин: Лекарство за диабет, което се изследва за потенциалните му анти-стареещи ефекти. НАД+ бустери: Добавки, които повишават нивата на никотинамид аденин динуклеотид (НАД+), важен за клетъчния метаболизъм и репарация на ДНК. Етични аспекти на удължаването на живота Възможността за значително удължаване на човешкия живот повдига редица етични въпроси: Неравенство: Ще бъдат ли анти-стареещите терапии достъпни за всички или ще задълбочат социалното неравенство? Пренаселеност: Как ще се отрази драстичното удължаване на живота върху световните ресурси и околната среда? Качество на живот: Дали удължаването на живота ще доведе до повече години в добро здраве или просто ще удължи периода на старческа немощ? Социални роли: Как ще се променят концепциите за кариера, пенсиониране и семейни отношения в свят, където хората живеят значително по-дълго? Ролята на начина на живот Независимо от научния прогрес в областта на анти-стареещите терапии, начинът на живот остава ключов фактор за здравословното стареене: Хранене: Балансирана диета, богата на антиоксиданти и с ограничен прием на преработени храни. Физическа активност: Редовни упражнения за поддържане на мускулна маса, гъвкавост и сърдечно-съдово здраве. Управление на стреса: Практикуване на техники за релаксация и медитация за намаляване на хроничния стрес. Социални връзки: Поддържане на силни социални отношения, които са свързани с по-добро физическо и психическо здраве в напреднала възраст. Когнитивна стимулация: Постоянно учене и интелектуално предизвикателство за поддържане на мозъчната функция. Въпросът дали стареенето е болест или естествен процес продължава да бъде обект на интензивен научен и обществен дебат. Независимо от крайния отговор, ясно е, че разбирането и потенциалното манипулиране на процесите на стареене ще има огромно влияние върху бъдещето на човечеството. Докато науката продължава да напредва, обществото трябва внимателно да обмисли етичните, социалните и икономическите последици от потенциалното драстично удължаване на човешкия живот. Балансът между научния прогрес и етичните съображения ще бъде ключов за формирането на бъдеще, в което дълголетието е не само възможно, но и желано за всички. В крайна сметка, независимо дали стареенето ще бъде официално класифицирано като болест или не, стремежът към здравословно и пълноценно стареене остава общ за всички нас. Комбинацията от научни открития, отговорни политики и индивидуални избори на здравословен начин на живот ще определи как ще изглежда старостта за бъдещите поколения. Забележка: Тази статия е информативна и не трябва да се използва като медицински съвет. За повече информация относно здравето и стареенето, моля, консултирайте се с квалифициран медицински специалист.

„Адмирал Кузнецов“, единственият самолетоносач на руския военноморски флот, не е разгръщан в открито море от осем години и е все по-малко вероятно някога това да се случи отново. Това донякъде обяснява защо през последните месеци Кремъл пренасочва моряците от екипажа на кораба към армията и ги изпраща да се сражават в Украйна. Това е изумително разкритие, което подчертава проблема с живата сила в руската армия, докато пълномащабната руска инвазия срещу Украйна наближава своя 31-ви месец. Това подчертава също и окаяното състояние на най-големите военни кораби на руския флот, повечето от които са останки от годините на Студената война. Преназначаването на част от 1500-членния екипаж на самолетоносача беше съобщено за първи път от OSINT анализатора Moklasen, който е претърсил руските социални медии за улики, за да стигне до извода, че моряците са сформирали т. нар. механизиран батальон „фрегата“ в рамките на 1-ва гвардейска танкова армия. Въпросният батальон се е сражавал в района на североизточната Харковска област, преди да се прехвърли към района на Покровск в Донецка област. Мокласен предположи, че поне един бивш член на екипажа на самолетоносача, Олег Соседов, е изчезнал по време на руска атака в района на Харков на 23 юли. Това, че руската армия очевидно изтегля хора от Кузнецов, не бива да изненадва никого. Кремъл предприема крайни мерки, за да си набави 30 000 нови войници месечно, които са му необходими за попълване на загубите на бойното поле – убити, ранени и пленени. Алтернативата би била нова мобилизационна вълна, което изглежда политически неприемливо за президента Владимир Путин. И освен това, единственият руски самолетоносач надали има намерение да се връща в морето. 39-годишният кораб трябваше да напусне пристанището на Мурманск през пролетта за първи път от осем години. Вместо това той остана на закотвен на кея. Кузнецов е извършил само седем патрула от пускането му на вода през 1985 г. и въвеждането му в съветския флот шест години по-късно. По време на последното му разгръщане край бреговете на Сирия през 2016 г., въздушното крило загуби два от своите 24 самолета поради инциденти в рамките на само три седмици. Катастрофите бяха първите от безкрайна поредица инциденти. Две години по-късно Кузнецов претърпя сериозни щети, когато сухият док PD-50 потъна, докато корабът беше там за ремонт. По-късно на борда на самолетоносача избухна пожар през декември 2019 г. Ръководителите на флота обмисляха да изведат от експлоатация повредения кораб. Въпреки това, Кремъл избра да го ремонтира и модернизира. По това време планът беше той да се завърне на вода през 2022 г. Но през декември същата година на борда му избухна още един пожар. Почти две години по-късно самолетоносачът все още не е напускал пристанището. Всеки друг флот може просто да намали загубите си, да изведе от експлоатация негодния и морално остарял самолетоносач и да построи нов на негово място. Но руската военна индустрия вероятно не е в състояние да произведе директен заместител на Кузнецов или който и да е друг голям военен кораб, поради което много от по-големите плавателни съдове в състава на руските военноморски сили са бивши съветски кораби с десетилетия на амортизация и износване. „Основният проблем са двигателите“, каза Павел Лузин, военен експерт в Пермския университет. Украинските заводи построиха повечето от големите корабни двигатели на съветския флот. Излишно е да казвам, че украинците вече не изнасят тези двигатели за Русия. И руснаците се затрудниха да организират самостоятелно производство на подобно оборудване. И така, Адмирал Кузнецов се разпада. Лишен от екипажа си, от ден на ден става все по-вероятно да се превърне в постоянен жител на бреговата линия на Мурманск. А неговите моряци се сражават и умират в Украйна – жертви на същата агресивна война, която лиши Кузнецов от ремонта, от който имаше нужда, за да продължи да плава. https://www.facebook.com/FrontlineMntr/posts/pfbid0nkN46tfxXjAcPWjMg6ifEq4Q3QBXwrq32fP1PTvDw1kudrYRPgKpUBGFosSqUb4ql

Изкуственият интелект (ИИ) отдавна се смята за перспективна технология в научните среди, с потенциал за бързо и ефективно внедряване. Неотдавнашно постижение потвърждава това: екип от Allen Institute for AI в Йерусалим създаде ИИ инструмент, способен да генерира нови изследователски идеи за броени часове. Проучване, публикувано в arXiv, разкрива, че този ИИ генератор е предложил повече оригинални научни задачи от 50 независимо работещи учени. Анонимна оценка на идеите, направена от рецензенти, показа, че концепциите на ИИ са по-вълнуващи от човешките предложения. Въпреки това, ИИ идеите получиха малко по-ниски оценки за осъществимост. Изследователите признават ограниченията на проучването, което все още не е рецензирано. То се фокусира върху една конкретна научна област и изисква от човешките участници да създават идеи спонтанно, което вероятно е повлияло на способността им да предложат най-добрите си концепции. https://www.nature.com/articles/d41586-024-03070-5 Researchers built an artificial intelligence tool that came up with 4000 novel research ideas in a matter of hours. Credit: Malte Mueller/Getty

Филмът на Стивън Спилбърг "Специален доклад" разви идеята, че убийствата могат да бъдат предсказани и предотвратени още на етап намерения. Сега Южна Корея е напът да реализира подобна технология, използвайки специализиран изкуствен интелект. Разработката е на южнокорейски изследователи от Изследователския институт по електроника и телекомуникации (ETRI), като изкуственият интелект ще може да открива престъпна дейност и дори да предвижда кога ще се случи престъпление. Системата е предназначена да се прилага в камери за видеонаблюдение (CCTV), които биха могли да да захранват със своите видеоемисии в реално време AI механизма, който да анализира и разпознава възможни бъдещи инциденти. https://digitalk.bg/ai/2024/09/24/4679724_dejavju_ili_kak_koreiski_ai_shte_predskazva Огромните възможности на тази технология до голяма степен ще помогнат на правоприлагащите органи в работата им с нов инструмент, който може да помогне за предотвратяване на престъпения и намеса във вече случващи се сложни ситуации.

Наблюдения върху видеозаписа от разбиването на учебен самолет L-39 по време на тренировъчен полет на Трета авиобаза https://telegra.ph/Nablyudeniya-vrhu-videozapisa-ot-razbivaneto-na-ucheben-samolet-L-39-po-vreme-na-trenirovchen-polet-na-Treta-aviobaza-09-16 https://t.me/drmjournal/9463 Божидар Колев и Станислав Иванов, De Re MilitariSeptember 16, 2024 via @HellenicEye Двама летци загинаха, след като самолета им L-39ZA на българските военновъздушни сили се разби по време на тренировка във военновъздушната Трета авиобаза на 13 септември. Имената на загиналите са майор Петко Димитров, 51 г., и лейтенант Венцислав, 28 г. И двамата са били пилоти-инструктори. Катастрофата стана малко след обяд, докато са извършвани маневри на ниска височина в авиобазата в рамките на репетиция за авиошоу, което е било насрочено за 14 септември, но бе отменено по заповед на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов. Смъртта на пилотите беше потвърдена на кратка пресконференция в авиобазата от служебния министър-председател Димитър Главчев, министър Запрянов, заместник-началника на отбраната лейтенант Цанко Стойков и командира на българските ВВС генерал-майор Димитър Петров. Преглеждайки налични кадри, поместени широко онлайн и в медии, може да се направим информирано предположение, че причината за инцидента е пилотска грешка, следствие от цялостната организация на ВВС, управлението и културата в авиацията. Техническа неизправност на катапултите? От видеозаписа екипът на ДРМ смята, че пилотът до последния момент извършва въздействие върху контролният стик за самолета с цел увеличаване на ъгъла на атака за излизане от стръмното спускане. За катапултиране е нужно пилот да отпусне контрола върху стика, за да въздейства върху определения инструмент с двете ръце за извършване на катапултиране, което резултира в свободно падане на самолета. От видеозаписа смятаме става ясно, че пилотът не прекъсва опитите си за възстановяване на контрол. Отбелязваме, че наблюдението има възможност да е грешно, тъй като в учебниците за този самолет се казва, че при увеличаване на скоростта, изтребителя често самостоятелно се опитва да излезе от пикиране. Относно загубата на контрол Без разчитане на данните от черната кутия, няма как да знаем точната скорост и височина на самолета, за да се направят изводи относно потенциални грешки на пилота. Затова ще изведем изключително основни и ориентировъчни минимални скорости от учебниците на самолета. На всички височини минималната допустима скорост е 200 км/ч, като при тази скорост самолетът е достатъчно стабилен и управляем. По време на изпълнение на акробатика пилотът трябва да избягва полети с приборна скорост по-малка от 200 км/ч. Това е особено важно при изпълнение на вертикални фигури. В случай на скорост, по-малка от 200 км/ч, трябва да се избягва прекомерното издърпване на лоста за управление. Минималната приборна скорост (скорост на претоварване с G-фактор, равен на 1) при прибрани задкрилки и колесници, когато двигателят работи на празен ход е 180 км/ч. Когато самолетът достигне скорост, която е с 5-10 км/ч по-висока от минималната, се появява треперене на самолета и трептене на стика (от елероните). Когато се достигне скорост от 160-165 км/ч и стика се издърпа докрай назад, самолетът нормално снижава носа си и преминава в режим на парашутизъм с постепенно увеличаване на скоростта до 200-220 км/ч. Дадени са и ориентировъчни указания за извършване на “лупинг”: При стартиране на маневрата е нужна приборна скорост от около 650 км/ч, като се поддържа около 4G натоварване при изкачване. В най-високата си точка самолетът не трябва да има по-ниска скорост от 200 км/ч. Постигнатата височина при издигане би трябвало да е от порядъка на на 1 км до 1,4 км. При излизане от лупинга, скоростта би трябвало да е 650 км/ч. Уточняваме, че това са изключително базови величини и пилотите всъщност следят много повече индикатори при извършване на такъв тип маневри, особено на екстремно ниска височина. От екипа на ДРМ смятаме, че има два рискови фактора, които са допринесли за инцидента: твърде ниска скорост и твърде ниска височина. Фаталният риск е височината, тъй като самолетът в последните мигове преди да се разбие започна да излиза от пикиране, тоест е възстановил маневреност чрез ускорение до най-вероятно така нужните 220 км/ч приборна скорост. Но най-важният въпрос е кой е направил плана за тази маневра и защо е дадена на учебен самолет L-39, който има съотношение тяга към тегло под 1.0? Подобен тип маневра би била ненужно опасна дори за изтребител МиГ-29 със съотношение по-високо от 1.0, освен ако не извърши по-дълго изкачване, за да има буферна височина в случай на грешка. Употребата на L-39 за фигури на толкова ниска височина според екипа на ДРМ е абсолютно ненужен риск. Нужен е пълен преглед на времевата линия от инцидента до планирането на тази фигура и дали изобщо предварително е била планирана с нужните параметри. Кои са причините да се поемат тези рискове? Културата във ВВС, твърде високи очаквания, дългогодишни грешки в управлението или други фактори?

Вие нещо сте се объркали Аз виждам, че не се чете, но все пак ще пробвам отново: По-новите изследвания се съсредоточават върху това да измерят какви са доходите на “средната страта” в обществото, без да се засягат характеристики като образование и източник на имущество/богатство. Опитът е просто да се определи колко са хората, които са нито бедни, нито богати, защото променящата се структура на икономиката в много случаи измества по-високите доходи от едни групи към други и по този начин обезсмисля по-ранните дефиниции. https://ime.bg/articles/kakvo-e-srednata-klasa/ Ето още малко: https://smartmoney.bg/sredna-klasa-v-bulgaria/ Учителите никога не са били по-свободни от колкото са в момента. А зависимост не намирам в хората, които работят и получават високи заплати, защото са специалисти и/или добри позиции в различни сфери на производството, услугите или администрацията. Давам пример, за мои близки хора. Някой от тях работят в световни компании като мениджъри, а са започнали като стажанти на минимално заплащане или без. В момента разполагат с високи доходи, които им позволяват да живеят добре. Имам приятел, който живее в чужбина 6 месеца от времето, като има малък собствен бизнес и в същото време работи на 4 часа в IT компания в България. Той не е богат, но може да живее както иска и това го нарежда в средната класа. Други примери има както с хора, които имат деца и такива, които нямат деца. Някой имат лични имоти, други нямат. Но получават достатъчно добри заплати, за да няма голямо значение това.

Така говореха и за Ф-16. Така говореха и за половината неща, които в момента са в Украйна и се използват. Колкото и да изглежда странно, стратегията на Зеленски работи. Той вдига шум и говори директно за проблемите, които имат и директно назовава нещата от които има нужда. Преди изборите в САЩ се съмнявам да се случат големи неща. В Европа е подобно положението, в Германия крайно десни взимат избори, абе сложно е за дисижън мейкърите

Хайде сега, точно за това и дадох описание на това какво е "средна класа", за да няма такива мнения, че тука го няма. Има средна класа, има лекари, инженери, много видове специалисти, които взимат доста добри заплати и с тях са успели да създадат добри условия на живот. Някой дори някой от тях са успели да създадат и много успешни бизнеси. Някой от тези бизнеси бяха продадени, покрай тези продажби много хора взеха пари.

Капитал са пуснали "Тест: Средна класа ли си?" - чрез който можете да определите къде сте Вие в общата картинка. Може да видите теста тук: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2024/09/05/4671130_test_sredna_klasa_li_si Има ли въобще средна класа в България и какво значи за самата България това? Или въобще няма никакво значение Ето малко повече информация за това какво е средна класа въобще. "Средната класа" е социално-икономическа група в обществото, която се намира между работническата класа и богатите. Основни характеристики на средната класа включват: Доходи: Обикновено имат доходи около или малко над средното за страната ниво. Образование: Често имат висше или поне средно образование. Професии: Типично работят като специалисти, мениджъри на средно ниво, собственици на малък бизнес и т.н. Жилище: Обикновено притежават собствен дом или имат възможност да плащат наем в добър квартал. Спестявания: Имат някакви спестявания и възможност за инвестиции. Потребление: Могат да си позволят повече от основните нужди, включително някои луксозни стоки и услуги. Социална мобилност: Имат възможности за подобряване на икономическото си положение. Средната класа играе ключова роля за икономическата стабилност и растеж на всяко общество. Нейното значение се проявява в множество аспекти на икономическия живот, създавайки основа за устойчиво развитие и просперитет. Като значителна част от потребителската база, средната класа поддържа постоянно търсене на широк спектър от стоки и услуги. Това стимулира бизнеса, създава работни места и допринася за икономическия растеж. Същевременно, капацитетът на средната класа за спестяване е от съществено значение за дългосрочното икономическо развитие. Тези спестявания се трансформират в инвестиции чрез финансовата система, осигурявайки капитал за бизнес експанзии и иновации. Образованието и специализираните умения, характерни за средната класа, формират гръбнака на професионалната и техническата работна сила. Тази квалифицирана работна ръка е ключова за повишаване на производителността и конкурентоспособността на икономиката. Нещо повече, средната класа често е източник на предприемачески инициативи и иновации, допринасяйки за динамичността на икономиката. Стабилността, която носи силната средна класа, се простира и в социалната, и политическата сфера. Подкрепяйки умерени политически възгледи и институции, тя създава благоприятна среда за икономически растеж. Като значителен източник на данъчни приходи, средната класа също така допринася за финансирането на обществени услуги и инфраструктура, от които се възползва цялото общество. Разнообразието на средната класа по отношение на професии и сектори прави икономиката по-устойчива на шокове. Действайки като буфер между най-богатите и най-бедните, тя спомага за намаляване на социалното напрежение. Не на последно място, инвестициите на средната класа в образованието и развитието на следващото поколение водят до натрупване на човешки капитал, който е от решаващо значение за дългосрочния икономически растеж. Силната средна класа създава положителен цикъл на икономическо развитие: нейното потребление стимулира бизнеса, спестяванията ѝ финансират инвестиции, а уменията ѝ движат производителността и иновациите. Всичко това прави средната класа незаменим фактор за здравословна, стабилна и процъфтяваща икономика.

И все пак А вие какво бихте направили с тези пари?

През комунизма водеща е доктрината за превъзпитанието. В нея няма място за емпатия. Вярването е, че всеки може да бъде освободен от чувствата си и обучен да има определено поведение. В днешното дехуманизиране на ЛГБТ хората прозира именно този тоталитарен начин на мислене, пише Диана Иванова. Законът, с който беше забранено обсъждането на ЛГБТ теми в училище, извади на повърхността един по-дълбок проблем – пренебрегването и игнорирането на психиката и чувствата, както и вярването, че хората могат за бъдат „превъзпитани“. Казусът, парадоксално, ни връща към дългата традиция на комунизма, в която индивидуалните чувства и емоции на хората бяха пренебрегвани, а психологическите подходи, които им отделяха място, обявени за „буржоазни отживелици“ и забранени. Отношението на комунизма към чувствата Проблемът с историята на психиката и отношението към чувствата по времето на комунизма е една от най-малко изследваните теми. Наследствата на тоталитаризма Какво точно се случва обаче с чувствата по време на тоталитаризма? И защо комунизмът е срещу чувствата и психиката? Кой е Павлов и каква е неговата теория Павлов получава първата Нобелова награда за Русия през 1904 г. с изследвания на храносмилателната система. Не се интересува от политика, не приветства идването на власт на болшевиките, никога не става комунист. С какво теорията му завладява Сталин Тази теория става постепенно знамето на следващия съветски доктатор Йосиф Сталин и сталинизма. Сталин вижда в Павлов огледало на своето мислене. Човекът се управлява от мозъка. Обществото се управлява от Политбюро. Можем ли да открием следи от това мислене у себе си Шокиращо е да открием как отричането на чувствата, влюбването в контрола, може да вземе такива гигантски нечовешки размери и години по-късно, днес, да наблюдаваме метастазите на това дехуманизиращо мислене. Цялата статия: Без емпатия към ЛГБТ хората. Как теорията на Павлов ни управлява и до днес https://www.svobodnaevropa.bg/a/lgbt-empatiya-teroriyata-na-pavlov/33099666.html