mnogoznaiko

Какво бихте направили с 1200 евро всеки месец, просто така? Това е въпросът, който си зададоха хиляди хора, кандидатствали за смел социален експеримент в Германия. Дали парите биха ни направили по-щастливи, по-продуктивни или просто по-безделни? Едно малко градче в Германия се превърна в лаборатория за иновативно социално изследване, където група хора получиха уникалната възможност да живеят с гарантиран минимален доход. Дали този експеримент ще промени начина, по който мислим за работата, парите и щастието? Нека заедно да разгледаме резултатите и да си зададем въпроса: А вие какво бихте направили с тези пари? Три години, 1200 евро месечно, без никакви условия. За Доминик Шифър, както и за още 121 германци, този период е бил истински социален експеримент. Участниците в проекта, финансиран от Германския институт за икономически изследвания (DIW) и сдружението "Моят базов доход", имаха уникалната възможност да изпитат живота с гарантиран минимален доход. "Беше като да спечеля от лотарията", споделя Шифър. Без да е обременен от финансови тревоги, той успя да се откъсне от ежедневната рутина и да инвестира в себе си. Парамедикът най-накрая имаше възможността да си позволи шофьорски курсове за камион, да пътува и да се занимава с лични проекти. Целта на експеримента беше ясна: да се проучи как безусловният базов доход влияе върху живота на хората, тяхното работно поведение и цялостното им благосъстояние. И първите резултати са обнадеждаващи. Участниците, подобно на Шифър, отчитат по-висока степен на удовлетвореност от живота, по-малко стрес и повече смелост да преследват своите мечти. "Хората стават по-щастливи на работните си места и имат усещането, че сами определят как да живеят", твърди Михаел Бомайер, основател на сдружението "Моят базов доход". Въпреки положителните резултати, въпросът за въвеждането на безусловен базов доход на национално ниво остава спорен. Политиците от различни лагери имат различни виждания по темата. Зелените го подкрепят, докато Свободните демократи имат свои резерви. Социалдемократите са по-скоро скептични, а християндемократите и десните популисти са категорично против. Един от основните аргументи против безусловния базов доход е опасението, че хората ще спрат да работят, ако имат гарантиран доход. Резултатите от експеримента обаче показват, че това не е задължително да се случи. Повечето участници са продължили да работят, но с по-малко часове и с по-голяма мотивация. Въпреки че експериментът все още продължава, а окончателните резултати ще бъдат публикувани в началото на 2025 г., той вече предизвика сериозни дебати за бъдещето на социалните модели в Германия и в света. Безусловният базов доход може ли да бъде решение на проблемите на бедността, неравенството и социалното изключване? Или пък е твърде радикална идея, която не е готова за практическа реализация? Отговорите на тези въпроси ще оформят бъдещето на социалните политики в много страни. А вие какво бихте направили с тези пари?

Украинските въоръжени сили извършиха масирана атака с безпилотни летателни апарати срещу руски обекти. Нанесени са удари по рафинерия "Капотня" край Москва и по газова електроцентрала и газохранилище в Тверска област. Според руското министерство на отбраната са били засечени над 158 украински дрона. Това е най-голямата атака от подобен характер от началото на конфликта.

Месото - горивото на еволюцията? Дали без него щяхме да сме съвременни хора? Нов пробив в науката ни приближава с една крачка по-близо до разгадаването на една от най-древните загадки на човечеството: дали консумацията на месо е била решаващият фактор за нашето развитие в съвременния човек? Теорията, че месото е било горивото на нашата еволюция, не е нова. От десетилетия учените предполагат, че именно богатият на протеини и мазнини диета е осигурила на нашите предци допълнителната енергия, необходима за развитието на големия ни мозък. Но досега липсваха категорични доказателства, които да потвърдят тази хипотеза. Сега, благодарение на нова методика за анализ на зъбния емайл, учените от германския институт "Макс Планк" са на път да променят всичко. Чрез изследване на азотните изотопи в зъбния емайл, те могат да определят с висока точност дали индивидът е консумирал предимно растителна или животинска храна. Това означава, че за първи път ще имаме възможност да проследим кога и в каква степен нашите предци са включили месото в менюто си. Но какво би се случило, ако нашите предци не бяха открили вкуса на месото? Дали щяхме да се развием в същите интелигентни и социални същества, каквито сме днес? Или пък щяхме да останем примитивни същества, ограничени от растителната диета? Някои учени смятат, че консумацията на месо е била ключов фактор за увеличаването на размера на нашия мозък. По-големият мозък от своя страна ни е позволил да развием по-сложни мисловни процеси, език, инструменти и социални структури. Без допълнителната енергия, осигурена от месото, този скок в развитието може би никога не би се случил. Други учени обаче са по-скептични. Те отбелязват, че и други примати, които не консумират редовно месо, също имат големи мозъци. Освен това, те подчертават значението на други фактори, като например социалните взаимодействия и използването на инструменти, за развитието на човешкия мозък. Въпросът дали месото е било решаващият фактор за нашата еволюция все още няма окончателен отговор. Но новите изследвания ни приближават с една крачка по-близо до истината. Резултатите от анализа на зъбния емайл ще ни позволят да създадем по-пълна картина за храненето на нашите предци и да оценим ролята на месото в нашата еволюция. Защо този въпрос е толкова важен? Отговорът е прост: като разберем как сме се развили, можем да получим по-добра представа за това кои сме ние като вид. Можем да оценим как храненето е повлияло на нашето здраве, поведение и култура. И накрая, можем да използваме тези знания, за да вземаме по-добри решения за нашето бъдеще. Въпросът дали месото е било горивото на нашата еволюция е един от най-интригуващите в палеоантропологията. Въпреки че все още нямаме окончателен отговор, новите изследвания ни дават надежда, че скоро ще можем да разгадаем тази древна загадка.

Това ще е интересно да се опита

В разгара на лятото да разбудим малко старата тема История на бирата: Пенливо пътешествие през времето Представете си, че държите в ръка чаша пенлива, златиста бира. Това, което може би не осъзнавате, е че държите парче история - история на бирата, която се простира назад във времето почти колкото самата човешка цивилизация. Нека се впуснем в едно пътешествие през времето и проследим удивителната сага на бирата. Древни корени Бирата, известна още като пиво, не е просто напитка - тя е културен феномен. Тя е най-старата и най-консумирана алкохолна напитка в света. Нещо повече, тя се нарежда на почетното трето място сред всички напитки, отстъпвайки само на водата и чая. Но кога и как е започнало всичко това? Истината е, че точният изобретател на бирата остава забулен в мъглата на праисторията. Най-вероятно първите ферментирали напитки са се появили ръка за ръка с развитието на земеделието преди около 12 000 години. Представете си древни племена, които за първи път се заселват и започват да отглеждат пшеница, ориз, ечемик и царевица. Някъде по пътя те се натъкват на магията на ферментацията и - voilà! - ражда се бирата. От Изтока към Запада Интересно е да се отбележи, че най-старата известна алкохолна напитка не е точно бира, както я познаваме днес. Става въпрос за 9000-годишна китайска рецепта, базирана на ориз, мед и плодове. Звучи по-скоро като древен коктейл, нали? Но първата истинска бира, направена от ечемик, най-вероятно идва от Близкия изток. Това не е изненадващо, като се има предвид, че регионът е люлка на земеделието и много други аспекти на цивилизацията. Шумерите и божествената бира Когато говорим за твърди доказателства за съществуването на бира, трябва да се върнем около 5000 години назад във времето, до земите на древна Месопотамия. Там шумерите не само са пиели бира, но са я издигнали в култ. Буквално. Археолозите са открили керамични съдове с лепкави остатъци от бира, посветени на шумерската богиня на бирата. Да, правилно прочетохте - богиня на бирата! Изглежда, че дори в древността са оценявали бирата като божествен дар. Еволюцията на бирата От тези древни времена до наши дни, бирата е извървяла дълъг път. Тя е преживяла възход и падение на империи, преминала е през тъмните векове, разцъфтяла е през Ренесанса и е станала индустриален продукт през Индустриалната революция. Днес, от занаятчийски пивоварни до глобални марки, бирата продължава да еволюира и да се адаптира към променящите се вкусове и технологии. Но в основата си тя остава същата напитка, която е свързвала хората в общност от хилядолетия. Следващият път, когато вдигнете чаша бира, помислете за богатата ѝ история. Помислете за древните фермери, които случайно са открили ферментацията, за шумерските жреци, които са я почитали като божествен дар, и за безбройните поколения, които са усъвършенствали изкуството на пивоварството. Бирата в съвременната култура Влиянието на бирата в нашето общество далеч надхвърля самата консумация на напитката. Днес бирата е неизменна част от популярната култура, влияейки върху музика, изкуство и дори мода. Не е необичайно да видим хора, носещи тениски с бира - било то с логота на любими марки или с щури надписи, свързани с пивопиенето. Тези тениски са не просто дреха, а изразяване на идентичност и принадлежност към глобалната общност на любителите на бира. От древните керамични съдове до модерните тениски с бира, тази напитка продължава да оставя своя отпечатък върху човешката култура. Тя е повече от напитка - тя е жива история, културно наследство в чаша и върху дреха. Наздраве за миналото, настоящето и бъдещето на това течно злато!

Морски пътища към богатството: Епохата на португалските и испанските открития В края на 15-ти и началото на 16-ти век, Европа се изправя пред икономическо предизвикателство, което ще преобрази световната карта. Османската империя, в разгара на своето могъщество, контролира ключовите сухопътни търговски маршрути към Азия и Африка. Това поставя европейските държави, особено Португалия и Испания, в ситуация, която изисква иновативно решение: да се обърнат към морето и да търсят нови пътища към богатствата на Изтока. Португалия: Пионерът в морските експедиции Португалия, малка държава на брега на Атлантическия океан, се оказва в уникална позиция да поведе морските открития: 1. Географско положение: Излаз на Атлантическия океан и близост до африканското крайбрежие. 2. Политическа стабилност: Ранно обединение като кралство и липса на вътрешни конфликти. 3. Икономическа необходимост: Нужда от нови източници на приходи и търговски партньори. 4. Научен и технологичен напредък: Инвестиции в корабостроене, навигация и картография. Ключови експедиции и открития Под ръководството на принц Енрике Мореплавателя (1394-1460), Португалия систематично изследва африканското крайбрежие: - 1418-1420: Откриване и колонизация на Мадейра - 1427: Откриване на Азорските острови - 1434: Жил Еанеш заобикаля нос Бохадор, разбивайки мита за "морето на мрака" - 1445: Диниш Диаш достига най-западната точка на Африка (днешен Сенегал) - 1460: Педро де Синтра достига брега на Сиера Леоне - 1471: Откриване на Златния бряг (днешна Гана) - 1488: Бартоломеу Диаш заобикаля нос Добра Надежда - 1498: Вашко да Гама достига Индия по море Последствия 1. Икономически бум: Португалия получава директен достъп до подправки, злато и роби. 2. Създаване на търговска империя: Установяване на търговски постове по африканското крайбрежие и в Индия. 3. Технологичен напредък: Усъвършенстване на корабостроенето (създаване на каравелата) и навигационните инструменти. 4. Културен обмен: Среща с нови култури и обмен на знания. 5. Начало на колониалната епоха в Африка и Азия. Испания: В търсене на западен път Испания, наскоро обединена под властта на Фернандо Арагонски и Исабела Кастилска, се стреми да настигне португалския успех: 1. Конкуренция с Португалия: Нужда от алтернативен маршрут към Азия. 2. Реконкиста: Освобождаване на ресурси след края на борбата с маврите. 3. Религиозен плам: Желание за разпространение на християнството. 4. Икономически амбиции: Търсене на нови източници на богатство. Ключови експедиции и открития - 1492: Първото пътуване на Христофор Колумб, откриване на Карибите - 1493-1496: Второ пътуване на Колумб, откриване на повече карибски острови - 1498: Трето пътуване на Колумб, достигане на Южна Америка - 1502-1504: Четвърто и последно пътуване на Колумб - 1513: Васко Нунес де Балбоа пресича Панамския провлак и открива Тихия океан - 1519-1522: Експедицията на Фернандо Магелан и Хуан Себастиан Елкано осъществява първото околосветско пътешествие Последствия 1. Откриване на Новия свят: Неочакван резултат, който променя световната история. 2. Колумбов обмен: Обмен на растения, животни, култури и болести между Стария и Новия свят. 3. Създаване на обширна колониална империя: Испанска доминация в Централна и Южна Америка. 4. Приток на злато и сребро: Драматична промяна в европейската икономика. 5. Трансформация на световната търговия: Създаване на първата истинска глобална икономическа система. Експедициите на Португалия и Испания имат дълбоко въздействие върху световната история. Експедициите на Португалия и Испания имат дълбоко въздействие върху световната история. Преместването на центъра на световната търговия от Средиземно море към Атлантическия океан бележи началото на нова ера в глобалната икономика. Това преместване води до възхода на атлантическите пристанища и постепенния упадък на традиционните средиземноморски търговски центрове. Едновременно с това, тези експедиции поставят началото на европейската доминация в световен мащаб, базирана на технологично и икономическо превъзходство над други цивилизации. Европейските държави бързо се превръщат в глобални сили, способни да проектират влиянието си на огромни разстояния. Културната глобализация, която следва, води до широко разпространение на европейски езици, религии и обичаи по целия свят, трансформирайки местни култури и създавайки нови, хибридни форми на културно изразяване. Екологичните промени, предизвикани от тези открития, са не по-малко значими. Въвеждането на нови култури и животни в различни екосистеми води до драматични промени в местната флора и фауна, понякога с катастрофални последици за биоразнообразието. Демографските сътресения са особено тежки в Америка, където масовото намаляване на коренното население поради болести и конфликти преобразява цели общества и цивилизации. Накрая, тези експедиции стимулират научна революция, разширявайки географските познания и насърчавайки научните изследвания в области като астрономия, картография и биология. Това разширяване на хоризонтите на познанието поставя основите за бъдещи научни пробиви и технологични иновации. Търсенето на нови морски пътища от Португалия и Испания не само променя географските познания на Европа, но и поставя основите на модерния свят. Тези смели експедиции, мотивирани от необходимостта да се заобиколи османската хегемония, водят до епоха на открития, която трансформира световната политика, икономика и култура по фундаментален начин. Докато признаваме смелостта и иновациите на тези ранни изследователи, важно е също да осъзнаваме сложното и често трагично наследство на тази епоха, включително колониализма, робството и унищожаването на коренни култури. Тези събития продължават да формират нашия свят и да повдигат важни въпроси за глобалната справедливост и културното разбирателство.

Въпреки продължаващата украинска настъпателна операция в Курска област, ходът на войната в Украйна остава в полза на Русия. Руското настъпление в Донбас не само не се забавя, но дори ускорява темпото си, с основен фокус върху стратегически важния град Покровск. Този град има ключово значение като логистичен център за украинските сили в Донецка област, представлявайки важен железопътен и пътен възел за снабдяване на украинската армия в региона. Руските сили в момента са на около 10 километра от Покровск, което сериозно застрашава украинските линии за доставки. Падането на града би имало тежки последици за украинската отбрана в целия регион. Освен това, то би открило път за потенциално руско настъпление към Днепропетровска област, създавайки заплаха за големия град Днипро и възможност за излизане в тил на украинския южен фронт. Пред това предизвикателство, украинското командване е изправено пред необходимостта да разработи ефективна стратегия за защита на Покровск или да подготви мащабен контраудар. Въпреки че ситуацията изглежда тежка за Украйна, тя не е безнадеждна. Украинските въоръжени сили са демонстрирали способност за провеждане на изненадващи и ефективни контраатаки. Възможни са различни сценарии, включително примамване на руските сили в неизгодни позиции или нанасяне на неочакван удар в друг сектор на фронта. Развитието на ситуацията около Покровск през следващите седмици ще бъде от критично значение за общия ход на войната в Източна Украйна.

1. Вярно е, че в западните общества има по-широк и по-открит дебат относно колониалното минало и неговите последици. Този процес започва по-рано и е по-интензивен в сравнение с Русия. 2. В западните страни действително има по-голямо участие на средната класа и интелигенцията в обсъждането на колониалните проблеми, независимо от политическите убеждения. Разлики и нюанси: 1. Не е напълно вярно, че в Русия "НИКОЙ" не повдига въпроса за колониализма. Макар и по-ограничено, има руски интелектуалци и активисти, които обсъждат темата за руския колониализъм и неговите последици. 2. Руският колониализъм има някои уникални характеристики (например, континентална експанзия вместо отвъдморска), които го правят по-труден за разпознаване като "колониализъм" в традиционния смисъл. 3. Политическата ситуация в Русия често затруднява открития дебат по чувствителни теми, включително колониалното минало. 4. В последните години има нарастващ интерес към тези въпроси сред някои руски историци и социолози, макар и не толкова широко разпространен като на Запад. 5. Различията в историческия опит и политическата култура между Русия и Запада също влияят върху начина, по който се обсъждат тези теми. Разликите са по-скоро в степента и обхвата на дебата, отколкото в абсолютното му отсъствие в руския контекст. Важно е да се отчитат историческите, културните и политическите особености на Русия при сравнението с западните общества.

В историята на Китай има термин, който се отнася до първото обединение на страната под едно управление. Обикновено се използва терминът "Обединение на Китай" (на китайски: 中国统一 Zhōngguó tǒngyī), но за да се подчертае, че става въпрос за първото историческо обединение, често се добавят уточняващи детайли или се използва конкретното име на династията, която е постигнала това обединение. Първото обединение на Китай обикновено се свързва с династията Цин (秦 Qín), която управлява през 3-ти век пр.н.е. Цин Ши Хуанди, първият император на династията Цин, успява да завладее всички воюващи държави и да обедини Китай под една централизирана власт. Това събитие се счита за началото на имперския период в китайската история. Политическа централизация: Обединението на Китай под едно управление поставя началото на дълъг период на имперска власт и централизирана администрация. Културна хомогенизация: С обединението се насърчава културната хомогенизация, като се въвежда единна писменост, мерни единици и стандартизирана административна система. Икономически растеж: Обединената държава позволява по-ефективно управление на икономиката, развитие на инфраструктурата и насърчаване на търговията. Строителство на Великата китайска стена: Едно от най-известните постижения на династията Цин е строителството на Великата китайска стена, което има за цел да защити северните граници на империята от нашествия. "Обединение на Шестте държави" (六国统一 Liù guó tǒngyī): Този термин се използва, за да се подчертае, че Цин Ши Хуанди е обединил шестте основни воюващи държави. "Основаване на Цинската империя" (秦朝的建立 Qín cháo de jìnlì): Този термин се фокусира върху ролята на династията Цин в създаването на първата имперска династия в Китай. Първото обединение на Китай под управлението на династията Цин е едно от най-важните събития в китайската история. То поставя основата за развитието на китайската цивилизация през следващите векове и оказва дълбоко влияние върху политическата, икономическата и културната история на страната.

Руската колонизаторска дейност от края на 15-ти век Докато 1492 година бележи важен повратен момент в световната история с откриването на Америка, за Русия този период е част от по-дълъг процес на териториална експанзия и консолидация на властта. Въпреки че символично можем да свържем тази година с началото на руското разширяване, важно е да отбележим, че процесът започва много по-рано - още през 14-ти век, и се ускорява значително след освобождаването на Московското княжество от татарското владичество. Руската колонизаторска дейност се развива в няколко основни направления: 1. Колонизация на изток: Това е най-мащабното и продължително направление. Започвайки от завладяването на Казанското и Астраханското ханство в средата на 16-ти век, руската колонизация продължава през Урал и Сибир, достигайки до Тихия океан в средата на 17-ти век. Този процес е съпроводен с усвояването на огромни територии, богати на природни ресурси, и установяването на контрол над множество местни народи. 2. Колонизация на юг: Русия постепенно разширява влиянието си към Черно море и Кавказ, влизайки в конфликт с Османската империя и Персия. Тази колонизаторска дейност включва завладяването на Кримското ханство и установяването на контрол над степните райони на север от Черно море. 3. Колонизация на запад: Този процес е по-сложен и противоречив. Отношенията с Полша-Литва са били променливи, но руската колонизаторска политика в крайна сметка води до постепенното придобиване на територии от Полша-Литва и установяването на влияние в балтийския регион. Руската колонизаторска дейност се характеризира с няколко ключови особености: - Постепенно усвояване на територии: За разлика от морските колониални империи на Западна Европа, руската колонизация е предимно сухоземна и се осъществява чрез постепенно придвижване и усвояване на съседни територии. - Смесица от държавна политика и частна инициатива: Докато държавата играе ключова роля в планирането и осъществяването на колонизацията, важна роля имат и частни предприемачи, търговци и особено казаците. Казаците, със своята свободолюбива природа и военни умения, са ключови фигури в руската колонизаторска дейност, особено в Сибир. - Политика на асимилация: Руската колонизаторска политика често е включвала опити за асимилация на местното население, въпреки че този процес е бил бавен и неравномерен. Много местни народи са успели да запазят своята културна идентичност, особено в отдалечените региони. - Многообразие на мотивите: Колонизаторската дейност на Русия е била мотивирана от различни фактори, включително експлоатация на природни ресурси, търсене на нови търговски пътища и пазари, стратегически съображения за сигурност и разпространение на православието. - Влияние на географските фактори: Географските условия са оказвали значително влияние върху темповете и посоките на руската колонизация. Огромни разстояния, сурови климатични условия и трудно проходими терени са представлявали сериозно предизвикателство за руската колонизаторска експанзия в някои региони. Руската колонизаторска дейност има дълготрайни последици както за самата Русия, така и за колонизираните народи и територии. Тя води до създаването на огромна многонационална империя, която в различни форми съществува и до днес. Същевременно, поражда и редица проблеми, свързани с националните и етническите отношения, които продължават да оказват влияние върху руската политика и общество. В заключение, руската колонизаторска дейност, започнала още преди символичната 1492 година и продължила векове напред, е ключов фактор за формирането на съвременната руска държава. Тя не само разширява значително териториите под руски контрол, но и формира уникалната многонационална и мултикултурна структура на руското общество. Този процес на колонизация оставя дълбок отпечатък върху историята, културата и геополитическото положение на Русия, като неговите последици продължават да се усещат и в съвременната епоха. Външни препратки: https://en.wikipedia.org/wiki/Expansion_of_Russia_(1500–1800)

Възходът на държавата Цин - Китай преди 247 г. пр. Хр В периода преди 247 г. пр. Хр. древен Китай преминава през драматична трансформация, която ще остави дълбок отпечатък върху бъдещето на региона. Централна роля в този процес играе държавата Цин, чиято експанзионистична политика и военна мощ водят до завладяването и подчиняването на редица съседни страни и народи. Държавата Цин се издига като доминираща сила през периода на Воюващите държави (475-221 г. пр. Хр.). Най-интензивният период на експанзия на Цин започва около 350 г. пр. Хр. и продължава до окончателното обединение на Китай през 221 г. пр. Хр. Този век на агресивна експанзия трансформира не само територията на Цин, но и цялата политическа карта на древен Китай. Разположена в северозападната част на днешен Китай, Цин първоначално е считана за полуварварска от по-развитите източни държави. Въпреки това, благодарение на поредица от реформи и иновативни стратегии, Цин успява да изгради мощна военна машина и ефективна административна система. Ключов фактор за възхода на Цин е въвеждането на легализма като държавна философия. Този прагматичен подход към управлението набляга на строгите закони, централизацията на властта и ефективността на администрацията. Легализмът позволява на владетелите на Цин да мобилизират огромни ресурси и да създадат дисциплинирана армия, способна да води продължителни военни кампании. С нарастването на своята мощ, Цин започва агресивна експанзия. Първоначално фокусът е върху съседните държави и племена. Постепенно обаче амбициите на Цин нарастват, и държавата започва да завладява все по-големи територии. Този процес често е съпроводен с брутално насилие и масови депортации на покорените народи. Завладяването на нови земи от Цин води до значителни промени в социалната и културна структура на региона. Покорените народи са принудени да приемат езика, обичаите и административната система на Цин. Много от тях са преселени в други части на империята или са заставени да работят по мащабни строителни проекти, като например Великата китайска стена. Експанзията на Цин не се ограничава само до военни завоевания. Държавата активно насърчава колонизацията на новозавладените територии, изпращайки заселници, които да утвърдят контрола ѝ и да разпространят нейната култура. Това води до значителни демографски промени и постепенна синизация на много региони. Важно е да се отбележи, че политиката на Цин среща съпротива не само от страна на завладените народи, но и от част от собственото ѝ население. Тежките данъци, задължителната военна служба и суровите наказания за неподчинение водят до вътрешно напрежение и периодични бунтове. До 247 г. пр. Хр. - годината, в която на трона се възкачва бъдещият първи император на обединен Китай, Цин Шъхуан - държавата Цин вече е положила основите на своето бъдещо господство. Нейната военна мощ, административна ефективност и безмилостна експанзионистична политика я превръщат в доминиращата сила в региона. Кулминацията на тази експанзия настъпва през 221 г. пр. Хр., когато Цин Шъхуан успява да завърши процеса на обединение на Китай, покорявайки последните независими държави и провъзгласявайки се за първи император на обединената китайска империя. Това историческо събитие бележи края на периода на Воюващите държави и началото на имперската епоха в китайската история. В заключение, периодът преди 247 г. пр. Хр., и особено векът между 350 и 250 г. пр. Хр., е ключов за разбирането на по-нататъшното развитие на Китай. Възходът на държавата Цин и нейната политика на завоевания и асимилация поставят началото на процеса на обединение на Китай, който има възход през 221 г. пр. Хр. с създаването на първата централизирана китайска империя. Това наследство ще оформя китайската история и култура в продължение на хилядолетия напред.

Напоследък се наблюдава интересно развитие около Павел Дуров, създателя на Telegram. Появиха се спекулации, че Путин може да е насочил вниманието си към него, което вероятно е подтикнало Дуров да потърси споразумение с френската прокуратура в замяна на гаранции за безопасността си. Изглежда, че Дуров е предвиждал ареста си, което поставя под въпрос дали това е било планирано действие от негова страна. Преди това, в руските медийни канали се разпространи информация, че Дуров е посетил Азербайджан по същото време, когато и Путин е бил там на официално посещение. Твърдеше се, че целта на Дуров е била да уреди среща с руския президент. Въпреки това, според същите източници, Путин не е отговорил на това искане и срещата не се е състояла. Сега ситуацията се усложнява допълнително. Руските власти внезапно проявиха интерес към случая, настоявайки за обяснения от френските си колеги относно ареста на Дуров, когото те определят като руски гражданин. Тук обаче се появява интересен нюанс - оказва се, че Дуров притежава и френско гражданство. Този факт добавя нов слой към вече сложната международна ситуация около него. Тази последователност от събития повдига множество въпроси относно истинските мотиви и действия на всички замесени страни, както и за бъдещето на Дуров и неговата роля в глобалната технологична и политическа сцена.

Има си правила. Той знае какво ще се случи, ако го хванат да залага, но въпреки това го прави. Има последици и сега си носи тази отговорност. А иначе, ако нямаше ограничение за залагане, то си представи какви нагласени неща щеше да се случват. То така и така се случват де, а без правила нямаше да има нормален спорт.

Колониализацията е един от най-значимите процеси в световната история, оказал огромно влияние върху политическото, икономическото и културното развитие на човечеството. Този феномен, продължил няколко века, е оформил съвременния свят по начини, които продължаваме да осмисляме и до днес. В тази тема искам да разгледаме историята на колониализма, неговите различни форми и етапи, както и дългосрочните му последици. Ранни форми на колониализъм: Колониализацията има корени, датиращи от древността. Ранните форми на колониална експанзия включват: а) Гръцко морско заселничество: Древните гърци създават колонии по крайбрежията на Средиземно и Черно море, разпространявайки своя модел на градска организация - полиса. Това разширяване на гръцката цивилизация води до значителен културен обмен с местните "варварски" народи. б) Римски модел: Римската империя използва колониализма като средство за военно снабдяване и осигуряване на нова робска работна ръка. Римските колонии служат като стратегически опорни точки за контрол над завладените територии и разпространение на римската култура. в) Кръстоносни походи: Тези военни експедиции, започнали в края на 11 век, съчетават религиозни мотиви с търговски интереси. Макар и първоначално насочени към освобождаване на Светите земи, кръстоносните походи водят до създаване на европейски феодални държави в Близкия изток и засилване на търговските връзки между Европа и Изтока. 2. Ерата на Великите географски открития: Повече за Великите географски открития може да разгледате в сайта Читател: https://www.chitatel.net/velikite-geografski-otkritiya-i-pateshestviya/ През 15-16 век започва нова ера на колониализъм, която коренно променя световния ред. Този период се характеризира с: а) Търсене на нови пътища: Европейските държави, особено Португалия и Испания, се стремят да намерят нови морски пътища към Азия и Африка, заобикаляйки Османската империя, която контролира сухопътните търговски маршрути. б) Откриване и колонизация на Новия свят: Експедициите на Христофор Колумб, Вашку да Гама и други мореплаватели водят до откриването на Америка и установяването на първите европейски колонии там. в) Нови търговски пътища: Възходът на океанските търговски пътища води до упадък на средиземноморските градове-държави и издигане на нови търговски центрове като Амстердам, Ротердам и Антверпен. г) Договор от Тордесиляс: През 1494 г. Испания и Португалия подписват този договор, който разделя новооткритите земи между двете държави. Това споразумение е потвърдено от папска була през 1529 г. Този период се отличава с брутално завладяване и експлоатация на ресурси, унищожаване на местни държави, обичаи и население. Испанските конкистадори в Новия свят са особено известни със своята жестокост към местното население. 3. Конкуренция между европейските сили (17-18 век): С течение на времето, други европейски държави започват да оспорват доминацията на Испания и Португалия в колониалната сфера: а) Холандска и английска конкуренция: От края на 16 век Холандия и Англия започват да конкурират Испания и Португалия, особено в Азия. б) Източноиндийски компании: Създаването на холандската (1602) и английската (1600) Източноиндийски компании бележи нов етап в колониалната експанзия, където частни корпорации играят ключова роля. в) Англо-холандски войни: Серия от конфликти между Англия и Холандия от средата на 17 до края на 18 век, които постепенно отслабват холандската колониална мощ. г) Изместване на португалците: Холандците постепенно изместват португалците от ключови позиции в Югоизточна Азия, включително Индонезия. д) Френска намеса: Франция също се включва в колониалната надпревара, особено в Северна Америка и Индия. 4. Възход на Британската империя: Британската империя постепенно се издига като доминираща колониална сила: а) Разгром на испанската Велика армада (1588): Това събитие бележи упадъка на испанската морска мощ и възхода на Англия като първостепенна морска сила. б) Битката при Пласи (1757): Победата на Робърт Клайв над френските сили и наваба на Бенгал поставя началото на британското господство в Индия. в) Разширяване на владенията: През следващите десетилетия Британия постепенно разширява контрола си над Индийския субконтинент и други части на света. 5. Нова фаза на колониализъм (19 век): 19 век бележи нова, по-интензивна фаза на колониална експанзия: а) Берлинска конференция (1884): Това събитие легитимира т.нар. "нов империализъм" и поставя правилата за колониално разделяне на Африка. б) "Надпревара за Африка": Европейските сили, включително Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Португалия и Испания, се състезават за контрол над африканските територии. в) Нови колониални играчи: Германия и Италия, новообединени държави, също се стремят да придобият колонии. г) Руска експанзия: Русия провежда своя собствена експанзия в Сибир, Централна Азия и Далечния изток. д) САЩ и Япония: Тези държави също започват да проявяват колониални амбиции към края на века. 6. Колониализъм в началото на 20 век: В началото на 20 век колониализмът достига своя връх: а) Административни модели: Развиват се различни модели на колониално управление, включително "директно" и "индиректно" управление. б) Идеология на "цивилизаторска мисия": Колониалните сили оправдават своето господство с идеята, че носят цивилизация на "примитивните" народи. в) Расистки аргументи: Колониализмът често се обосновава с расистки теории за превъзходството на европейците. г) Глобална капиталистическа икономика: Развива се система на глобално капиталистическо производство, базирана на експлоатацията на колониални ресурси. 7. Междувоенен период и Втора световна война: Този период е белязан от значителни промени в колониалната система: а) Преразпределяне на колонии: След Първата световна война колониите на победените държави (особено Германия) са преразпределени между победителите. б) Възход на нови сили: САЩ и Япония увеличават своето влияние в глобален мащаб. в) Италианска експанзия: Италия завладява Етиопия през 1935-36 г., което е едно от последните колониални завоевания. г) Японска експанзия: Япония разширява влиянието си в Азия, окупирайки Манджурия и други територии. 8. Антиколониални движения и борби за независимост: Паралелно с колониалната експанзия се развиват и движения за независимост: а) Индийско национално движение: Под ръководството на Махатма Ганди, Индия развива мощно движение за независимост, базирано на философията на ненасилствената съпротива (сатяграха). б) Негърско движение: Във френскоезичните колонии се развива културно и политическо движение, свързано с концепцията за négritude, развита от интелектуалци като Еме Сезер и Леополд Сенгор. в) Панафриканизъм: Развива се идея за африканско единство и солидарност срещу колониализма. 9. Процес на деколонизация след Втората световна война: След 1945 г. започва процес на бърза деколонизация: а) Нов световен ред: Създаването на ООН и приемането на Всеобщата декларация за правата на човека създават нова международна рамка, несъвместима с колониализма. б) Натиск за независимост: Нараства международният и вътрешният натиск за предоставяне на независимост на колониите. в) Индийска независимост: През 1947 г. Индия получава независимост, но е разделена на две държави - Индия и Пакистан. г) Суецка криза (1956): Това събитие бележи края на старата колониална епоха и възхода на нови глобални сили - САЩ и СССР. д) Африканска деколонизация: През 1960-те години повечето африкански страни получават независимост. 10. Постколониален период: Краят на формалния колониализъм не означава край на глобалните неравенства: а) Движение на необвързаните страни: Създадено през 1961 г., това движение се опитва да защити интересите на бившите колонии в условията на Студената война. б) Проблеми на новите държави: Много от новите независими държави се сблъскват с проблеми като слаби институции, етнически конфликти и икономическа зависимост. в) Неоколониализъм: Продължаващото икономическо и културно влияние на бившите метрополии води до теории за неоколониализъм. г) Постколониални изследвания: Развива се ново академично поле, изследващо наследството на колониализма. Ключови фигури като Франц Фанон анализират психологическите и културните последици от колониалното господство.: Колониализмът е сложно историческо явление, което дълбоко е повлияло на световната история. Неговите последици продължават да оформят съвременния свят в политически, икономически и културен аспект. Разбирането на колониалното минало е ключово за осмислянето на съвременните глобални проблеми и неравенства. Въпреки формалния край на колониалната епоха, наследството на колониализма продължава да бъде обект на дебати и преосмисляне, както в бившите колонии, така и в бившите метрополии. В следващи постове ще опиша някой от горните събития по-подробно.

Хуманизмът като контекст на възникването на Ренесанса. Ренесансът е епоха с изключително значение за развитието на западноевропейската култура. Той се смята за преходен период между Средновековието и Новото време. Неговата примерна хронологическа рамка е началото на XIV – края на XVI или дори началото на XVII в., но тази хронологизация е спорна, тъй като Ренесансът не възниква едновременно във всички западноевропейски държави. Най-отличителната черта на Ренесанса е преминаването към светски начин на живот, обусловено от изключително големия интерес към човека и във всичките му проявления. Самият термин Ренесанс се превежда като Възраждане в смисъл на възраждане на интереса към Античността и античната култура и загърбване на Средновековието, наречено Тъмни векове и приемано като недостойно време, което трябва да бъде изоставено. Новият тип култура се появява благодарение на кардиналните промени, които се случват в Западна Европа по това време – разцвета на градската култура и увеличаването на свободното време на някои прослойки (занаятчии, търговци и др.). Това довежда до несъгласие с установената от църквата йерархия и аскетичен морал, характерни за Средновековието, както и с ограниченията, налагани от феодализма. Така се появява течението, наречено хуманизъм. Най-общо казано, хуманизмът е европейско интелектуално течение, което завинаги променя мисленето на хората и европейската култура като цяло. То се появява в Италия през XIV в. и проповядва усъвършенстване и изява на всички скрити качества на индивида чрез изучаване на антични текстове. Самата дума хуманизъм идва от латинската дума homo – човек, т.е. хуманизъм е система от идеи, която поставя човека като висша ценност. Първоначалната, латинска форма на този термин е бил studia humanitatis и е означавала, най-общо казано, изучаване на човека в противовес на studia divina или изучаване на божественото. В този си вид тази идея е въведена за първи път от италианския поет Петрарка, но тя е взета от съчиненията на древноримския философ Цицерон, който казва, че именно хората са най-важното условие за културата на Древна Гърция и Древен Рим такава, каквато е. Същинският термин „хуманизъм” обаче се въвежда доста по-късно, а самите хуманисти са наричали себе си „оратори” или „ретори”, с което искали да подчертаят връзката си с древните традиции на античността. Хуманизмът не е защита на правата на човека, а изучаването му такъв, какъвто е. За Петрарка и останалите хуманисти човекът се намира в центъра на вселената и именно той трябва да бъде изучаван с най-голямо усърдие, а не битието или Бог. Хуманистите казват, че чрез четене на антични автори всеки човек е способен да усъвършенства своите качества и да развие своите способности. За Петрарка studia humanitatis е преди всичко начин за самопознание и култивиране. Основният интерес на хуманистите е насочен към „словестността”, т.е. философията и реториката. Те издигат в култ правилната класическа реч. Словото е възрпиемано като въплащение на универсалната и хармонична човешка природа. Хуманизмът никога не е бил професия, а по-скоро хоби. Първите хуманисти са били хора от най-различни професионални кръгове, които просто са споделяли общи интереси. Те са се събирали в различни неформални места като например частни вили, библиотеки или другаде, където са можели да разговарят и четат антични произведения на спокойствие. По аналогия с любимата им епоха те са започнали да наричат своите малки групички „академии”. Според някои изследователи именно хуманистите съставят прослойката на първата „интелигенция”. Много важна част от studia humanitatis е наличието на свободно време, което да бъде рязко разграничено от работата и да бъде изпълвано с приятни занимания, които обаче трябва да са духовни, а не физически. Свободата да разполагаш с времето си и със себе си е едно от задължителните условия за един хуманист. Главната цел на хуманистите е да се превърнат в универсални хора, които да имат познания във всички области на културата. Само така те могат да бъдат свободни, т.е. свободата се приравнява със знанието. За хуманистите всеки човек е надарен с безгранични творчески способности, които трябва да развива посредством дисциплина и обучение. В центъра на тази идея стои както античната философия на Цицерон, така и християнската етика, според която човекът е създаден по образ и подобие на Бог, но тя отхвърля религиозния аскетизъм и строга йерархия, защитавани от църквата. За хуманистите разумът е безценен дар, който отличава човека от всички останали живи същества и го прави богоподобен, водейки го към добродетелта и мъдростта. Човекът може да постигне истинско щастие само чрез мъдростта, скрита в античната литература. Хуманистичният идеал е със строго изразена светска и социална ориентация. Идеалният човек обаче трябва не само да е мъдър, а и активен, тъй като истинското призвание на човека е да мисли и да действа. Важно условие за всеки хуманист е перфектното знание на латински и древногръцки език, както устно, така и писмено, тъй като е било много важно всички текстове да се четат в оригинал. Хуманистите не се интересуват от средновековната литература, а се концентрират изцяло върху античната и я издигат в култ. Именно в античността те виждат загубените идеали, които трябва да бъдат възродени. Средновековието за тях е тъмен, недостоен период, който трябва да бъде загърбен час по-скоро, а античността не е просто мъртво минало – хуманистите са възприемали себе си като потомци на античните философи и мислители. Античните произведения биват превеждани на разбираем за мнозинството език с цел популяризиране, което пък дава тласък на развитието на местните култури и техните специфики. По този начин постепенно се подпомага и развитието на еднонационалните държави, които ще заменят Свещената Римска империя. Правейки всичко това, хуманистите не влизали в конфликт с църквата. Те смятали, че именно Бог е надарил човека с разум, за да му даде възможност да се усъвършенства и да се докосне до божественото още в земния си живот. Подобно на Бог, и човекът е творец и именно затова трябва да живее активно в земния живот, а не да се отделя и аскетически да го наблюдава. Човекът сам „твори” себе си и собствения си живот. Той е най-съвършеното Божие творение, което от своя страна е създало културата. Един от най-разпространените творчески жанрове на хуманистите са писмата. Това обаче не са писма в днешния смисъл на думата, а своеобразни съчинения, предшественици на журналистиката. Хуманистите са си писали писма, но в никакъв случай не на ежедневни и лични теми, а писма-разсъждения или словесни упражнения, отличаващи се със своеобразна тържественост, които са се изпращали до повече от един адресат. Всеки от получателите е правил копие на всяко получено писмо и в крайна сметка са се появявали и разпространявали много екземпляри от всяко писмо. След като съберат достатъчно количество писма, авторите са ги издавали в сборници. Пръв така е постъпил Петрарка, от когото са взели пример и много други хуманисти. Той събира и преработва своите писма и ги публикува със задна дата. Някои от тях са адресовани до антични философи, което му позволява да изрази мнение по най-разнообразни теми. Известни италиански хуманисти са Петрарка (смятан също така за първия хуманист), Бокачо, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело. В последствие хуманизмът се разпространява и в други европейски държави, едновременно с Реформацията. Известни хуманисти неиталианци: Монтен, Шекспир, Бейкън, Сервантес. Може да се каже, че Тома Аквински (1225-1274) е най-известният представител на църковната схоластика, който е посял семената на Ренесанса. Той вярвал, че човекът въстанал срещу Бога и паднал, но неговата представа за падението била непълна. Мислил, че падението не засегнало човека като цяло – била покварена само волята му, но не и интелектът. Така хората можели да разчитат на собствената си мъдрост, следователно спокойно можели да смесват ученията на Библията с ученията на философите – нехристияни. Тома Аквински се опирал на един от най-известните гръцки философи – Аристотел.Това подготвило почвата за появата на хуманистичните елементи на Ренесанса. „Най-важното нещо за човека е самият той” - била доминиращата. мисъл.Това е хуманизмът(човекът в центъра на всичко). Какви биха били основите на морала, на ценностната система и на закона при този начин на мислене? Хуманизмът не може да предложи стандарт, според който човек да сравнява всичко или да осмисли битието и морала. Така животът става безсмислен. В мисленето на Тома Аквински имало и положителни елементи, които скоро се отразили в изкуството. На свена и на мястото на човека в света, вече се отдавала по-голямо значение. Преди Джото (1267-1337) италианското изкуство представлявало един по-груб вариант на византийското – било плоско и без художествена перспектива. С Джото настъпва коренна промяна. В неговото изкуство природата заела съответното си място и изобразяваните от него персонажи били по-реалистични , пластични и обемни – по-близки до живота. Щом Бог е създал света, значи природата е важна и затова тя се изобразявала такава, каквато е в действителност. Освен човека, в ренесансовото творчество за първи път се възпява и природата като ценност. Тя става обект на възхищение. Именно Петрарка изкачва връх, след което описва полученото от това удоволствие в писмо до свой приятел, поради което е смятан за „баща на алпинизма”. Ренесансът е епоха на блестящи постижения в областта на изкуството. Най-ярко те се проявяват в Италия. Всички големи италиански градове се застрояват с великолепни сгради от дворцов тип по подобие на античната архитектура, украсени с множество статуи. В изобразителното изкуство първоначално се рисуват различни сцени от Библията, представени обаче в по-светски образ. Постепенно религиозната тематика изцяло отстъпва място на светската – започват да се рисуват дори и портрети и автопорттрети – ясен израз на преклонението пред личността. Появява се и засилен интерес към науката, до голяма степен предизвикан от Големите географски открития, разработеният от Коперник хелиоцентричен модел на света и други открития, които коренно променят дотогавашните представи на хората – библейският модел започва постепенно да се разпада. Много учени се опитват да изучат строежа и анатомията на човешкото тяло и процесите, протичащи в него. Наблюдава се подем и в обществените науки – хора като например италианския философ Макиавели обръщат внимание на това, че историята до голяма степен зависи от процесите, протичащи в обществото. Появява се и жанрът на утопията – разработване на идеален модел за обществен ред – например „утопия” на Томас Мор. И така, Ренесансът се развива на основата на хуманизма, появил се благодарение на зараждащите се буржоазни отношение и залеза на феодализма. Той обаче не се появява и развива синхронно във всички части на Западна Европа. Ренесансът е сложна, нееднородна епоха, но при всички случаи той може да бъде приеман като време на преход.

Империя и кралства. Същност на средновековната империя: съ-съществуване на политически организми по публично и по патриархално право. След окончателното разпадане на Римската империя на Източна и Западна през 476 г. на територията на западната империя се обособяват множество кралства, повечето от които принадлежащи на варварски народи. Основна характеристика на тези кралства е тяхната нестабилност и децентрализираност, тъй като властта им е приемана като бащиния и всеки владетел на практика е разделял територията си между всичките си синове. Манталитетът и начинът на живот във всички отделни кралства на практика са едни и същи, но те изключително рядко се обединяват в някакво единно териториално цяло. В кралствата пък е разпространена т. нар. феодална система, т.е. разделение на територията на феоди, които се дават на отделни кастелани в замяна за военна служба. Тези феоди или кастеланства на практика започват да се самозадоволяват и самоуправляват. Всеки феод разполага със свои прилежащи селяни, които се задължават да управляват земята и да дават по-голямата част от реколтата на своя сеньор, както и да плащат данък на църквата. Сеньорът пък се задължава да защитава своите селяни. В центъра на всеки феод е разположен замъкът – домът не сеньора – и на практика целият обществен живот се съсредоточава около него (по-късно замъците прерастват в градове). Така, политическата карта на Средновековна Европа е разделена на стотици малки кастеланства. Така тя изглежда през целия период на т.нар. Тъмни векове (476 – 800 г.). Първото наистина сериозно обединение на средновековните кралства се случва през 800 г. и е извършено от Карл Велики, който основава т. нар. Свещена римска империя, смятана за наследник на Античната римската империя. Тя се разполагала на териториите на днешна Франция, Германия и Северна Италия. Преди Карл Велики на Запад тази империя представлява една практически неуправлявана централно съвкупност от владения на аристократи. Техен държавен глава е императорът от Константинопол. Властта на Карл Велики е призната и от папа Лъв III – главно условие за един крал да бъде признат за император. Именно империята на Карл Велики е и първата единна, централизирана християнска държава на територията на Западната римска империя. Освен с титлата „Крал на франките”, Карл започва да се титулова и с „Император на римляните”. За столица на Империята на Карл Велики е обявено градчето Аахен. В основата на средновековното разбиране за империя стои концепцията за обединението на целия християнски свят под едноличната власт на императора, чиято основна отговорност е защита на църквата. В условията на феодализма това разбиране не предполага централизация и на бюрократичната система. Средновековната европейска империя представлява едно децентрализирано държавно образувание, чието единство се поддържа главно от сакралността на императорската власт, която се легитимира само и единствено от папата. Без да е признат от него, даден владетел е прото крал, но в никакъв случай не и император. След смъртта на Карл обаче създадената от него империя претърпява упадък. Типично в традицията на франкската държавност, тя е поделена между тримата му синове. Постепенно властта на Каролингите отслабва, а държавата им се децентрализира. Тя отново е разпокъсана съвкупност от самоуправляващи се кралства. Свещената римска империя е възстановена едва през X век, но този път не от франките, а от германската династия на Саксонците и по-точно, от нейния представител Отон Велики. По своята същност Свещената римска империя е бицентрична. Нейният държавен център е в Германия, а църковният – в Италия. Тази бицентричност постепенно започва да бъде възприемана като проблем. Новоевропейската история може да бъде разглеждана именно през призмата на разделението на Свещената римска империя на проримска и германоцентрична част. Наследник на проримско настроената половина е Австро-Унгария, която изкарва на преден план християнската си същност, докато наследник на германоцентричната половина е днешна Германия.

Още малко по темата: От Nadezhda Moskovska: https://www.facebook.com/nmoskovska/posts/pfbid0sYGptDhLTfjNPSZpm9rZmZvnrQFPJNw8bRfDk6MRfP2WCs2mzGBBa7tgCTqVL6Mvl Снимка от този ден преди 96 години. На 2 август 1928 Хитоми Кинуе и Лина Радке, заедно с още шест състезателки подобряват предишния световен рекорд на 800 м. Радке печели златния медал, финиширайки с време под 2'17". След състезанието, в което участват и завършват общо девет жени, медиите започват да се занимават с всичко друго, освен с постиженията им. Пет от тях били припаднали след финиша, не било поучително зрелище да видиш група прекрасни момичета да тичат до изтощение, състезанието било "срамно" следвало да бъде изключено от всяка бъдеща програма, защото "очевидно надхвърля възможностите за издръжливост на жените и може само да им навреди". С което само напомням историята на несъвместимост между това някому да бъдат признати едновременно женствеността и спортното (или друго, по един или друг начин "силово") постижение. Повече по темата: https://ussporthistory.com/2015/10/08/not-a-very-edifying-spectacle-the-controversial-womens-800-meter-race-in-the-1928-olympics/

Нещо не разбирам, кое не е ясно? Жена се бие срещу жена, едната е победител, другата победена, вече не веднъж и едната и другата са участвали и са се състезавали в много турнири и олимпиади. Сега обаче има проблем, къде е? Кажи ти къде е проблема, че не го виждам аз.

Правила си има, горе в циатата също е обяснено за правилата. Родена е жена, с женски полови органи, с женски паспорт. Цял живот се състезава в женски бокс. В Игрите в Токио отпада от жена и през 2023 година, някаква нелегитимна организация, която е непризната от МОК й спира правата след някакъв “тест”. Становището на МОК по темата - то е важно: https://olympics.com/ioc/news/joint-paris-2024-boxing-unit-ioc-statement?fbclid=IwY2xjawEZuDFleHRuA2FlbQIxMAABHeRQfFw388QhobPCnXjRV6tEy-R8CPpY1xJ8hgfvzTe0DYG3kQwwbOB4qQ_aem_yNtMl01k97ehXA-khCV92Q

А това защо? От Lubomir Alamanov: За да се разбере спокойно ситуацията в бокса, е добре да се разгледат различните аспекти. Затова предлагам малко информация. А. Историческа информация. Жени с подчертани физически преимущества поради генетични аномалии са участвали в олимпийски и други състезания от много години. Само някои примери: Снимка1. Жън Жу – китайска баскетболистка с ръст от 2,20 метра, която се състезава в азиатски шампионат за девойки до 18-годишна възраст. Тя е едва на 17 години. Снимка2. Уляна Семьонова, висока 213 сантиметра, никога не е губила мач в международно състезание, играе за националния отбор на бившия СССР от 1968 до 1986 година. Тя печели златен медал на Олимпиада два пъти. През 1976 година в Монреал и през 1980 г. в Москва. На финала СССР срещат България и ни побеждаваt със 104-73. Т.е. може да се каже „гигантки мачкат българки“. Снимка3. Тамара и Ирина Прес – многократни олимпийски и световни шампионки от 1958 г. до 1966 г. Отказването им още преди да навършат 30, съвпада с въвеждането на проверката на пола на състезателите от Международната атлетическа федерация през 1967-а. Впоследствие редица спортисти се провалят на този тест, включително и няколко съветски. Сестрите Прес обаче никога не са се подлагали на подобен тест. Снимка4. Ева Клобуко̀вска е полска лекоатлетка спринтьорка, златна медалистка като част от полската щафета на 4х100 метра и бронзова медалистка на 100 метра от олимпийските игри в Токио (1964), двукратна европейска шампионка на 100 и 4х100 метра (1966). Световна, европейска и държавна рекордьорка в спринтовите дисциплини. През 1967 година спортната и кариера е прекратена, след като при направено изследване за конфигурация на хромозомите, чрез който по това Медицинската комисия на МОК разграничава половете в спорта, е обвинена че „няма удостоверение за жена“. През годините има и множество протести и критики срещу тестовете за полова принадлежност, предимно защото някои хромозомни аномалии не дават никакво предимство на пистата, а физическият преглед на неиздържалите се възприема като недопустимо навлизане в личното пространство. Това кара Олимпийския комитет да отмени през 1999 г. задължителните тестове за всички жени-участнички в Олимпиадите. Сега организаторите имат пълномощия да проверяват половата принадлежност само при възникнали съмнения. Но привържениците на по-строги проверки напомнят, че ако на 20 000 жители на планетата се пада по един хермафродит, то в спорта те са един на 500. Б. Медицинска информация. Генетични аномалии се случват много по-често, отколкото си мислим. Някои примери: • Един от 15 000 мъже се ражда и израства като момиче. И нито тези момичета, нито техните родители го знаят. • Някои жени имат завишено количество тестостерон, което оказва сериозно влияние върху развитието им. • Има и случаи на хермафродизъм, и то доста често. • Синдром на Морис - характеризира с женски фенотип, първична аменорея (липса на менструация) първичен стерилитет, липса на матка и яйчници и наличието на тестикули, които освен в коремната кухина, могат да бъдат открити и в ингвиналния (слабинния) канал, или в срамните устни. При изследване се оказва, че това са нормално изглеждащи жени със слабо, или никакво окосмяване и с по-висок ръст. Те физически изглеждат като жени и се възприемат като такива и психически. Имат нормално развити гръдни жлези, женски външни гениталии, но сляпо завършващо влагалище. • Разстройствата на половото развитие (DSD) са група редки вродени състояния. За разлика от 46,ХХ DSD чиято причина е ясна, установяването на причината за ХY DSD е често неясна и може да се дължи на нарушение на гонадното развитието, на половите жлези, на синтеза и действието на андрогените. Повече информация – в линкове и коментари. Всяка спортна федерация сама определя правилата за допустимост на състезателите. В. Текущата ситуация. Имане Хелиф и Лин Ю-тинг не са трансжени. Те са родени жени, записани като жени, с полови белези като жени. Никога не са минавали по каквито и да е процедури по смяна на пола. Нямат изказвания или други изяви, че са мъже, но са се почувствали жени, или нещо подобно. Вероятно имат DSD. Факт е, че Хелиф и Ю-тинг са били дисквалифицирани от надпреварата за Световната титла през 2023 г. на основава на резултати от тест за установяване на пола. Тест, за който IBA подробности не дават. Но е и факт, че са участвали на предишните Олимпийски игри. МОК се е отказал от тестове за полова принадлежност още през 1999г. Г. Информация за федерацията по бокс. За да е пълна картинката, Международната боксова асоциация (IBA) вече не е призната от МОК за спортна федерация. Сега олимпийският турнир по бокс се организира от Парижкото Боксово обединение (ПБУ) – временно и специално създадено звено от Изпълнителния комитет на МОК. Президентът на IBA Умар Кремльов казва, че „МОК са политически курви, политически проститутки.“ след като разбира, че е изхвърлен от олимпийското движение. Умар Кремьлов бе преизбран на поста президент на IBA през този май, но изборът му бе съпътстван със скандали и сериозни съмнения за корупция. Кремльов, който допреди няколко години бе начело на Руската федерация по бокс, бе единственият допуснат кандидат. Позната история. Тази цялата информация е, за да се види, че подобни скандали водят до липса на еднакви правила кое е допустимо и кое не в боксовите турнири. Д. Финал. • Подобни случаи е имало, има и ще продължава да има. Всяка държава иска да използва максимално всички преимущества, които има. • Затова са правилата, които трябва да са еднакви за всички. И ако някой не отговаря на правилата, трябва да бъде отстранен. • Разбираемо е възмущението защо двете състезателки не са проверени след като миналата година са били отстранени от друг шампионат. • Разбираемо е и отношението на МОК, че проверката на всяка жена дали е жена, е обидно. • Правилно БОК е пуснал жалба, това му е работата. • Липсата на нормални институции и разбирателство между тях водят до подобни казуси (спомнете си казуса с шахматните федерации). • Идеята, че това е „либерално затваряне на очите към ЛГБТИ общността“, е невярна. Това е само казус за правила между спортни федерации. • Идеята, че това е „мъже бият жени, брат“, е клик-бейт. И целенасочено използва казуса с голия син мъж от откриването на Олимпийските игри, за да внуши връзка, която я няма. • Все пак „мъже бият жени, брат“ звучи много по-стряскащо от „делфини плуват с хора, брат“ или „гиганти поставят топка в кош, брат“. А като цяло, ако обществото ни обръщаше поне 10% от вниманието, което обръща на жени с много тестостерон в Париж, към политиците, които ни управляват, сигурно нямаше за седми път да отиваме на предсрочни избори. Но „всеки сам си преЦеня“, нали така беше. С огромни благодарности към Nikolay Lefedjiev, който ми припомни много факти. И към всички журналисти и коментатори, които запазиха спокойствие и провериха информацията, преди да се хванат на поредната лъжлива истерия. Спокоен ден! P.S. Някои линкове, ще ги сложа и в коментари: https://www.dw.com/.../helif-i-uting-zaso-se.../a-69828404 https://nauka.offnews.bg/.../poveche-zheni-ot-ochakvanoto... https://www.mediapool.bg/skandalat-s-polovata... https://webcafe.bg/.../zapadat-gi-narichashe-bratyata... https://clubz.bg/152332 See less

И във връзка с нашумялата боксува загуба от италианката: Италианската боксьорка Анджела Карини се предаде след само 46 секунди срещу Имане Хелиф. Имане Хелиф е родена момиче, записана е момиче, с полови белези на жена, но от пубертета нататък е със завишени нива на тестостерон. По природа е при нея, не са й били нищо, в Алжир не се правят такива неща. Всяка жена с повече тестостерон започва да изглежда като мъж. Вероятно има предимство, както Станка Златева. Но Иман не е мъж, който е решил да се прави на жена, по-сложно е.

Имаш уникален талант да тролиш всяка тема, в която влезеш. Ако го напиша, ще го повториш ли на глас и после да го разбереш? Културата е нещо, което имаме около нас, както и нещо, което ние носим със себе си. Ето горе ти дадоха линк за това що е култура: https://kultura.bg/web/що-е-култура/ Прочети и разбери, след това може да се върнем към дискусията.

Спортна справедливост? В спортния свят често възникват дискусии относно справедливостта на участието на атлети с нетипични полови характеристики в женските състезания. Този въпрос е изключително сложен и изисква внимателно разглеждане на множество фактори. Противно на често срещаното мнение, нито хромозомите, нито външните полови органи са определящи за спортните способности. Два ключови фактора играят решаваща роля: Хормоналният профил по време на пубертета Настоящият хормонален профил От тези два фактора, хормоналният профил по време на пубертета е особено важен. Високите нива на тестостерон през този период водят до трайни промени в опорно-двигателния апарат, които дават значително предимство по отношение на сила и издръжливост. Тези промени са до голяма степен необратими, дори при последващи хормонални промени. Нуждата от обективни критерии Спортните организации като Международния олимпийски комитет (МОК) трябва да разработят обективни методи за оценка на спортистите. Например, измерване на силата на ударите преди състезания може да помогне за идентифициране на значителни статистически отклонения. Провеждането на независими кръвни изследвания също би било полезно за определяне на хормоналния профил на спортистите. Междуполови състояния в спорта В някои случаи, особено когато става въпрос за спортисти от страни с по-консервативни възгледи по въпросите на пола, може да става дума за междуполово (интерсекс) състояние, а не за трансджендър идентичност. Междуполовите състояния са естествени вариации в половите характеристики, които могат да включват атипични комбинации от хромозоми, полови жлези или анатомични особености. Спортните организации трябва да продължат да работят за разработването на справедливи и обективни критерии, които осигуряват равни възможности за всички, като същевременно запазват интегритета на спортните състезания.