SAlexandrov

УСПЕХ: Космическият кораб Старлайнър на Боинг изпълни сложен летателен тест на парашутните системи! На снимката: изпитателният макет на кораба "Старлайнър" бива прикачен към височинен балон с цел летателен тест на парашутните системи. Photo credit : Boeing 30 юни 2020 г. 16:57 ч. Светослав Александров. Въпреки че космическата компания на Илон Мъск първа изпрати хора в орбита след приключването на програмата "Космическа совалка", символично спечелвайки надпреварата между частните космически превозвачи, не всичко е загубено за Боинг. Освен че най-после започнаха изпитателните полети на самолетите "737 MAX", на 21-ви юни компанията извърши успешен полетен тест на кораба "Старлайнър", в хода на който бяха изпитани парашутните системи в условия на голямо натоварване. Новината, че Боинг са успели да създадат надеждна система за кацането на "Старлайнър", е окуражаваща, но нека напомним - не хардуерът е слабото звено на компанията, а софтуерът. Изпитателният полет, проведен през този месец, бе организиран съвместно от Боинг и НАСА и успя да докаже, че парашутите могат да сработят дори и при динамични атмосферни условия и така в случай на авария астронавтите могат да бъдат спасени. "Парашутите обичат добрия въздушен поток", съобщава Джим Хардър от екипа на Боинг. "Разгръщането им е предсказуемо при широк обхват от обстоятелства, но при определени аварийни сценарии по време на изкачването, ти ги разтваряш в условията на неустойчив въздух, където правилното раздуване става все по-малко предсказуемо. Ние пожелахме да изпитаме характеристиките им в условията на ниско динамично налягане, така че да сме напълно уверени в системата, която сме разработили". Изпитанието започна след като летателен макет на "Старлайнър" бе издигнат с помощта на височинен балон и освободен в свободен полет. Шест секунди след освобождаването се разгърнаха малките парашути, предназначени да издърпат предния топлинен щит. Десет секунди по-късно се разтвориха двата спирачни парашута - и всичко бе перфектно въпреки ниското динамично налягане. Но не всичко бе приключило за капсулата на "Старлайнър". Екипите бяха добавили умишлено повреда, която да гарантира, че един от трите основни парашута на кораба няма да се разтвори. На 98-мата секунда от полета сработиха само два пилотски парашута, благодарение на които се разгърнаха два основни парашута. Независимо от по-голямото натоварване, парашутите на "Старлайнър" си свършиха задачите успешно и две минути и половина от началото на полета капсулата се завърна на Земята. Най-важното от теста е, че Боинг ще сподели получените резултати с НАСА, за да може агенцията да подобри надеждността на собствените си космически кораби. "Нашата парашутна система е много сходна с тази, използвана от специалистите на НАСА, когато агенцията е връщала на Земята астронавтите си след полетите до Луната", съобщава Дан Найдърмеър от екипа на Боинг. "Изглежда, че ние може да използваме някои от техните данни, за да моделираме сценариите за нашите мисии, а те също могат да използват нашите данни, за да си моделират своите. Наистина, всичко е въпрос на данни. Колкото повече имаме, толкова по-точни ще са моделите. Този споделен подход помага да направим безопасни и двете системи". През останалата част от лятото Боинг и НАСА ще продължат да изпитват парашутите. "Нашите парашути са издържали всеки един тест", казва Найдърмеър. "Ще продължим да тестваме нашата система, защото знаем какъв е залогът. Тази взискателна изпитателна програма подсигурява, че "Старлайнър" може да върне астронавтите си безопасно у дома". Напомням на читателите, че през месец ноември 2019 г. Боинг изпълни успешен тест на спасителните системи от стартова площадка, а през декември същата година беше осъществен първият космически полет на "Старлайнър" в безпилотен режим. Скоро след изстрелването обаче поради софтуерен проблем, довел до сериозно отклонение в настройките на бордовия часовник, корабът не успя да извърши сближаваща маневра с Международната космическа станция. Само бързата намеса на наземните специалисти спаси мисията от провал и два дни по-късно "Старлайнър" се прибра успешно на Земята. Последващият анализ доказа, че Боинг са пропуснали да изпълнят голяма част от предвидените тестове на космическия кораб, а софтуерът е пълен с бъгове, които е трябвало да бъдат установени и коригирани още преди старта. Като резултат компанията ще трябва да проведе до края на настоящата 2020-та година още един безпилотен полет на "Старлайнър", като този път корабът ще трябва да се скачи с Международната космическа станция и едва ако всичко мине наред, може да се мисли за пилотирано изстрелване през пролетта на 2021-ва. Така Боинг вече изостава с една година от конкурентната компания СпейсЕкс, която на 30-ти май изстреля за пръв път кораба "Крю Драгън" в пилотиран режим и извози астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли до Международната космическа станция. За повече информация: Боинг https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3443-2020-boeing-starliner-parachute-success

Новите руски ракети Ангара са скъпи и нямат никакъв шанс да конкурират Илон Мъск Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос 30 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Новото поколение космически ракети "Ангара", които Русия създава, за да заменят остарелите носители "Протон" и също така да извеждат в космоса новия пилотиран кораб "Орел", са твърде скъпи. Експертите са категорични, че няма никакъв шанс те да са конкурентноспособни в новата космическа обстановка, доминирана от фирмата СпейсЕкс на Илон Мъск. Нещо повече - "Ангара" са даже по-скъпи от "Протон"! Вчера, на 29-ти юни, руската информационна агенция РИА Новости съобщи, че от финансовия доклад на предприятието-производител ГКНПЦ "Хруничев" е станало ясно, че за изготовлението на една ракета "Ангара А5" са необходими 7 милиарда рубли. Това е с три милиарда повече, отколкото е нужно за производството на ракета "Протон". Роскосмос обяснява високата цена с факта, че производството на "Ангара" се координира на две места - в Москва и Омск. Агенцията съобщава, че когато всичките производствени процеси бъдат прехвърлени в Омск, цената ще спадне до 4 милиарда рубли. Но според член-кореспондент Андрей Ионин от Руската академия за космонавтика "Циолковски", такова драстично снижаване на себестойността на производството е невъзможно. "Изказването на Роскосмос е опит да бъдат бомбардирани истинските факти посредством информационен боклук", съобщава Ионин за Взгляд. "След като на пазара се появи Илон Мъск с цена от $60 милиона за ракетите, които са в същия сегмент, в който са и "Ангара", няма никакви шансове за "Ангара" да са успешна конкуренция". Ионин подчертава, че ако руснаците не заработват пари на пазара, за неефективната работа на Роскосмос ще трябва да бъде плащано от бюджета. Иван Моисеев от Института по космическа политика не само се съгласява с Ионин, но смята, че положението е даже още по-тежко. Ракетите "Ангара" не просто трябва да летят също толкова често, колкото и ракетите на Мъск, но и да са изключително надеждни. Това е така, защото застаряващите "Протон" извеждат само спътници, докато "Ангара" ще трябва да е в състояние да лети и в пилотиран вариант, тъй като ще извежда кораба "Орел". "Към настоящия момент "Ангара" е летяла само веднъж, при това без полезен товар. Без провеждането на полетни изпитания изобщо не може да говорим за излизането на пазара", категоричен е Моисеев. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3442-2020-angara-rocket-too-expensive

Американските астронавти Боб Бенкен и Крис Касиди прекараха над шест часа в открития космос 26 юни 2020 г. 22:10 ч. За пръв път след възобновяването на американските пилотирани космически полети, в открития космос излязоха астронавти на НАСА! Това бяха Боб Бенкен, който пристигна на Международната космическа станция в края на май посредством кораба "Крю Драгън", и неговият колега Крис Касиди, който бе извозен с руския космически кораб "Союз МС-16" през април. "Космическата разходка" на Бенкен и Касиди продължи общо шест часа и седем минути. Предвидени са общо четири извънбордови дейности, в рамките на които астронавтите трябва да приключат окончателно с подмяната на остарелите никел-водородни батерии с нови литиево-йонни. Батериите са произведени от Боинг. Американският аерокосмически гигант е построил и по-голямата част от Международната космическа станция. Следващата "космическа разходка" е планирана за 1-ви юли, когато Бенкен и Касиди ще продължат със замяната на батериите. Ъпгрейдът ще позволи станцията да бъде експлоатирана още дълги години. За повече информация: НАСА На кадъра: Крис Касиди работи в открития космос по време на днешната извънбордова дейност. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3441-2020-cassidy-benken-complete-spacewalk

Гост статия: Възможно е Марс да е имал пръстен в миналото Артистична илюстрация на това как би изглеждал Марс с пръстени. Автор: Kevin Gill/Flickr Прашният ни съсед Марс може да е бил още по-интригуващ в миналото. Ново изследване дава повод да смятаме, че в миналото Червената планета е имала пръстен. Този извод разкрива Деймос – по-малкият от двата естeствени спътника на Марс. Той обикаля около планетата под лек наклон спрямо екватора ѝ, което е възможно да е породено именно от пръстен около планетата в миналото. 26 юни 2020 г. 08:05 ч. Цветомира Бекриева. Когато си представим планета с пръстени, обикновено в съзнанието ни изниква газовият гигант Сатурн – втората по големина планета в Слънчевата система. Всъщност половината от планетите в Слънчевата система имат пръстени – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Освен това с пръстени разполага планетата джудже Хаумея, както и планетоидите Хирон и Хиракло. През 2017 г. двама изследователи предлагат теория, според която Марс също е имал пръстен. Те достигат до този извод след поредица от симулации на по-голямата марсианска луна Фобос. Според тях е възможно тя да се е образувала при сблъсък на Марс с астероид, чрез който от планетата се изхрърлят отломки в космоса, които влизат в орбита около нея и така формират пръстен. Впоследствие тези отломки се приближават и „слепват“ и така се образува първоначалната версия на Фобос, много по-голям, отколкото е днес. Новото изследване добавя в теорията Деймос, като се оказва, че резултатите съвпадат с досегашните предположения. „Фактът, че орбитата на Деймос не е в равнината на марсианския екватор, досега се считаше за маловажен детайл“, споделя Матия Чък от института SETI. „След като се зароди новата ни идея обаче, ние погледнахме на него с други очи и орбитата на Деймос ни разкри голяма тайна.“ Наклонът на орбитата на Деймос спрямо екватора на Марс не е голям – около 1,8 градуса. Освен тази малка особенност на Деймос, орбиталното движение на луната е съвсем обичайно и поради това досега никой не е подозирал, че тя крие интригуваща тайна. При Фобос обаче ситуацията не е такава – той е много по-близо разположен до Марс, като завършва една обиколка около планетата само за 7 часа и 39 минути (за съпоставка, Деймос обикаля около Марс за 30 часа). Освен това Фобос се приближава към Марс с около 1,8 сантиментра на година. Така е установено, че след 100 милиона години луната ще е достигнала границата на Рош - разстояние, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника. В този момент луната не би могла да поддържа своята цялост и ще се „разкъса“ под действието на тези приливни сили. На разстояние, равно на границата на Рош, приливните сили от планетата и силата на гравитацията на спътника се изравняват. В този момент и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника. Източник: Theresa Knott, CC BY-SA 3.0 От отломките от раздробилия се Фобос е възможно да се формира пръстен около планетата. Очаква се част от тези отломки отново да се сгъстят и да формират нов по-малък спътник на Марс, който да започне да се отдалечава от планетата, докато остатъкът от пръстена продължава да се приближава и „пада“ към Марс. Според изследване от 2017 г. това най-вероятно се е случвало повече от веднъж в миналото и така всъщност се е зародил Деймос. С помощта на симулации, Чък, заедно с екипа си, съставя модели на движението на новозародилата се от пръстените луна и показва как то влияе на наклона на орбитата на Деймос. Така те стигат до извода, че Фобос първоначално е бил 20 пъти по-масивен, в сравнение с настоящата му версия. И нещо повече – този млад Фобос би попаднал в орбитален резонанс с Деймос, което би причинило наклон в орбитата на Деймос, какъвто наблюдаваме днес. Най-вероятно това се е случило по време на "късната тежка бомбардировка" (Late Heavy Bombardment) – период на чести кометни и астероидни сблъсъци преди около 3,9 милиарда години. Най-вероятно тогава се разрушава ранния Деймос, след което по гореспоменатия начин отново се формира. През 2024 г. Японската космическа агенция JAXA планира да изпрати сонда, която да кацне на Фобос и да събере проби от повърхността, които след това да донесе обратно на Земята. Чрез тях ще можем най-точно да установим възрастта на повърхността на луната. Цялото изследване можете да намерите тук. Автор: Цветомира Бекриева https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3440-2020-mars-prusten

УСПЕХ: Корабът Юнити извърши втория си планиращ полет от космодрума Ню Мексико! Кадър от вчерашния успешен полет. Photo credit : Virgin Galactic 26 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 25-ти юни, космическият кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" на частната компания Върджин Галактик изпълни успешно своя втори планиращ полет от новия космодрум в Ню Мексико, САЩ. С това приключва първият етап от тестовата програма на Ню Мексико. Оттук насетне корабът отново ще запалва ракетния си двигател и в близко бъдеще пак ще извежда хора в космоса! Напомням на читателите, че "Юнити" летя на две космически мисии през 2018 и 2019 г. и общо петима души станаха комерисиални астронавти. Да се върнем обаче на вчерашния полет. "Юнити" бе управляван от Марк Стъки и Майкъл Масучи - двама пилоти, вече летяли в космоса по време на една от двете гореспоменати експедиции. Самолетът-носител "Ийв" пък бе пилотиран от Никола Песил и СиДжей Стъркоу. Корабът бе изведен на височина 15 километра, след което се отдели от "Ийв" и макар и да не запали ракетния си двигател, той достигна до скорост 0.85 маха. Събрани са ценни данни, които ще позволят на екипите да възобновят космическите изстрелвания, този път от новия космодрум. Полетът бе проведен при спазването на строги мерки срещу разпространението на COVID-19, като наземните екипи спазваха социална дистанция и носиха маски. Върджин Галактик не се наема да оповести кога да очакваме дебютният ракетен полет от Ню Мексико. Първо екипите ще трябва да анализират събраните данни и да инспектират щателно всички системи на самолета-носител и на кораба. За повече информация: Върджин Галактик https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3439-2020-unity-second-new-mexico-flight-success

Американски експерти препоръчаха на НАСА да изпрати Крю Драгън до Луната На илюстрацията: "Крю Драгън" в орбита около Луната. Image credit : Bruce Irving 24 юни 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 30-ти май американската космическа агенция НАСА възобнови пилотираната си космическа програма, след като в този ден корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" изведе астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на път към Международната космическа станция. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп и ръководството на НАСА обаче имат по-сериозни цели от експедиции до ниска околоземна орбита. Най-важната задача е човешки крак да стъпи отново на Луната най-късно през 2024 година. Според експертите Робърт Зубрин, основател на Марсианско Общество, и Хомър Хикам, бивш инженер от НАСА и треньор на американските астронавти, задачата най-добре може да бъде постигната, ако корабът "Крю Драгън" бъде изстрелян към Луната. Двамата публикуваха своя съвместна статия по темата в сайта Washington Post (натиснете тук, за да я прочетете в оригинал). Според Зубрин и Хикам частните космически кораби вече доказват своя огромен потенциал в сравнение с класическите космически проекти. Съобразно настоящите планове, завръщането на човек на Луната трябва да се осъществи посредством космическия кораб "Орион" и разработената за него ракета "Спейс Лонч Систъм". Експертите напомнят, че този кораб и ракетата му се конструират още от 2006-та година и за тях са похарчени $18 милиарда, а те все още не са излетяли. За сравнение СпейсЕкс усвои само $3 милиарда, а на компанията бяха нужни едва шест години, за да изпрати човек в космоса. "Това, което СпейсЕкс направи, бе да покаже, че един добре ръководен предприемачески екип може да постигне резултати, за които преди се смяташе, че са необходими усилията на суперсили. При това то бе направено за малка част от необходимото време и сума и, също така, както бе демонстрирано посредством възвръщаемите ракети "Фолкън", бяха постигнати неща, считани за невъзможни. Това е революция", пишат експертите. Зубрин и Хикам оценяват положително работата, която е вложена в създаването на "Спейс Лонч Систъм" и "Орион", но този проект е вече изостанал от проектите на гъвкавите частни фирми. Експертите смятат, че "Крю Драгън" е не само по-евтин от "Орион", но и по-добър. "Крю Драгън" тежи само 9.5 тона, докато "Орион" е 26.5 тона. Свръхтеглото на "Орион" е пряк резултат от противоречивите директиви, задавани от администрациите на предишни президенти. Например по времето на Барак Обама "Орион" е трябвало да може може да лети до астероидния пояс. "Така той (т.е. корабът) се оказа слон, а не състезателният кон, от който НАСА се нуждаеше", категорични са Зубрин и Хикам. Двамата са на мнение, че НАСА трябва да изпрати "Крю Драгън" до окололунна орбита на мисия, сходна с тази на "Аполо 8". Впоследствие може да се осъществи пилотирано кацане посредством комерсиален спускаем апарат. Експертите не отхвърлят необходимостта от "Спейс Лонч Систъм", но те смятат, че тази мегаракета може да бъде запазена за бъдещи тежки товари, а "Орион" да се подготви за мисия до Марс. Но истинският въпрос пред администрацията и Конгреса е дали наистина желаят човек да стъпи отново на Луната до 2024-та година. Ако отговорът е "да", би следвало целта да е тази, която е определяща, без значение какви са средствата. В случай че "Крю Драгън" е по-добрият космически кораб, следва да се използва той. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3438-2020-sending-crew-dragon-moon-orbit

Русия загуби международните си партньори, с които трябваше да създаде следващия космически телескоп 24 юни 2020 г. 12:30 ч. След два успешни космически телескопа "Спектр-Р" и "Спектр-РГ", Русия остана без международни партньори за строежа на следващата голяма космическа обсерватория "Гамма-400". Това стана ясно днес, след като Италия и Украйна се отдръпнаха от проекта. "Гамма-400" ще продължи като изцяло руска мисия. "У нас в един момент настъпи разрив в отношенията ни с нашите италиански колеги. Нещата не сработиха чисто административно. Не са имали финансови ограничения", съобщи главният научен сътрудник на Физическия институт към Руската академия на науките (РАН) Аркадий Галпер. Ученият оповести и причината за отдръпването на Украйна. Ръководството на украинския научен екип е препоръчало да не взима участие - очевидно заради влошените политически отношения. Първоначално специалистите на Украйна е трябвало да направят детектори - прозрачни кристали, през които преминаващите гама лъчи губят енергията си и могат да бъдат измерени. Сега работата трябва да бъде свършена от Института по космически изследвания към РАН. Очакванията са кристалите да са готови до две години и да са със същите характеристики. Вместо Украйна и Италия, руснаците се надяват да привлекат вниманието на Беларус. Академиите на науките на двете държави вече са подписали споразумение за съвместна работа. Изстрелването на телескопа "Гамма-400", който ще изучава Вселената в гамалъчевата област на електромагнитния спектър, остава планирано за 2030 година. Новината бе съобщена от РИА Новости. Космическият телескоп "Гамма-400". Илюстрация: НПО Лавочкин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3437-2020-italy-ukraine-leave-gamma-project

От втория опит: Старшип SN7 най-сетне гръмна. Старшип SN5 излиза на стартовата площадка утре! 23 юни 2020 г. 21:55 ч. Днес СпейсЕкс най-накрая успя да извърши изпитанието на "Старшип SN7" с подаване на сгъстени газове под високо налягане до точката на пръсване. Предният път, на 15-ти юни, резервоарът само протече. Затова той бе закърпен и днес бе подложен отново на тест. И както беше предвидено - резервоарът гръмна. Гръмна толкова ефектно, че преобърна изпитателния стенд! Все още очакваме информация от Илон Мъск какво е било максимално постигнатото налягане, преди "Старшип SN7" да бъде унищожен. Сега, след като "Старшип SN7" е приключил успешно своите тестове, предстои извеждането на "Старшип SN5" на стартовата си площадка. По последна информация това може да стане още утре! Запис от днешното изпитание: Тук (LabPadre Youtube връзка) Кадър от успешното изпитание днес. Photo credit : LabPadre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3436-2020-starship-sn-7-bursts

Защо псевдоучените не се отказват никога от вярванията си дори на фона на фактите На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 22 юни 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Случи се неизбежното. Живеем във времена на засилен интерес към Луната и нови роботизирани мисии - на САЩ, на Индия, на Китай, се отправиха към естествения ни спътник. Беше ясно, че в един момент тези мисии не просто ще изпратят нови снимки на лунната повърхност, но и ще прелетят над местата, където са се спускали историческите експедиции от 60-те години, най-интересни от които са тези от пилотираната програма на НАСА "Аполо". Преди броени дни бе оповестено, че руските експерти Виталий Егоров и Игор Тирски са успели да открият останките от "Аполо" на фотографиите от китайската автоматична станция "Чанг'e 2". За космическите ентусиасти е вълнуващ самият факт, че няколко десетилетия след лунните екскурзии оставеният хардуер и следите на астронавтите се различават доста добре. Не всички обаче останаха впечатлени. Някои от стандартните тролове и псевдоучени в социалните мрежи за пореден път се включиха с изказвания, че продължават да смятат програмата "Аполо" за грандиозна фалшификация и че новите снимки нямат стойност. Това е поводът да напиша тази статия. Забележително е как определени хора са не просто неграмотни, но и упорстват в своята неграмотност до такава степен, че се чудиш доколко мъдър е бил Карл Линей да кръсти човека с названието Homo sapiens (sapiens = мъдър, разумен). Че човек е стъпил на Луната, това е исторически факт. Всеки би следвало да се чувства спокоен да вярва в този факт, защото това не е просто твърдение на някоя си лъжлива държава (в случая САЩ). Напротив, има множество независими доказателства, за които нееднократно съм писал - доставените скални и почвени проби, съветското проследяване на траекториите на "Аполо" с антената ТНА-400 в Крим, проследяванията на великобританската обсерватория Джодрел-Бенк, западногерманската обсерватория Бохум и испанската обсерватория Френсевиля, прихващането на радиосигналите от радиолюбители, визуалните потвърждения за изпълнението на транс-лунните маневри, наблюдавани от жителите на Хаваите и прочие. Да отричаш автентичността на пилотираните експедиции "Аполо" и да ги отписваш като филмова фалшификация е проява на огромно невежество на фона на всичките тези доказателства. И въпреки това някои хора го правят. По информация от Тренд, един-двама от всеки десетина българи не вярват, че човек е стъпвал на Луната. Именно затова анализаторите предупреждаваха, че когато новите мисии на САЩ, Япония, Китай и Индия започнат да снимат останките от "Аполо", това няма да провери вярванията на псевдоучените. Дали имаме едно доказателство в повече или по-малко, за тях няма голямо значение. За един псевдоучен нищо не е достатъчно и той ще продължи да рационализира, да върти и да суче, за да се изкара прав. Може да бъдем сигурни - ако натикаме трима-четирима отрицатели на "Аполо" в един кораб "Крю Драгън" и го изстреляме с ракета "Фалкън Хеви" към орбитата на Луната, те пак не биха повярвали, дори и да видят със собствените си очи следите от астронавтите. Фактите никога не са достатъчни дори и когато стопроцентово, абсолютно доказват, че човек греши. Може да дадем елементарен пример с предсказанията за края на света. През последните десетилетия определени хора ни убеждават как и кога ще свърши светът, правейки изчисления на базата на календара на маите. Спомням си за голямата паника през 2012 година и даже няколко години по-рано бяха направили доста популярен кинофилм. Естествено, тогава светът не свърши. Но изумително - хората, стоящи зад подобни теории, никога не се отказват! Те са убедени, че краят наближава, правят повторни изчисления и отново убеждават останалите в правотата си. Последното пресмятане бе, че апокалипсисът ще дойде през тази неделя - и естествено, той пак не дойде. Чакаме с нетърпение следващата дата Упорството на тези "пророци" от десетилетия вълнува психолозите, които анализират причините защо някои псевдоучени са толкова наивни и глуповати. Именно посредством изучаването на поведението на такава група хора, американският психолог Леон Фестингър и неговият екип създават през 50-те години на миналия век теорията за когнитивния дисонанс. Фестингър и колегите му се внедряват в сектата на Дороти Мартин, представителите на която вярват, че извънземни на име Пазителите ще дойдат, за да ги спасят със своите летящи чинии от всемирен потоп. През октомври 1954 г. учените успяват да се сближат с г-жа Мартин и тя ги допуска близко до себе си. Така изследователите имат възможността да наблюдават реакцията на лидерката на сектата. На 17 декември Мартин и нейните последователи излизат на улицата в 7:00 часа, за да чакат своето грабване от Пазителите. Минават около двадесетина минути ... и нищо не се случва. Госпожа Мартин влиза обратно в къщата си, следвана от своите последователи. Започва дискусия какво не наред. Накрая членовете на сектата стигат до заключението, че неуспешното грабване представлява подготовка към истинското грабване. "Летящите чинии наистина ще дойдат, когато времето назрее, но всеки трябва да бъде много добре обучен", описва реакцията Фестингър в книгата си "Когато пророчествата се провалят", издадена през 1956 година. Какво научава екипът от психолози, оглавяван от Фестингър? Членовете на сектата са изпитали т.нар. "когнитивен дисонанс" - т.е. попаднали са под въздействието на две противоречиви мисли (едновременно са повярвали, че извънземните е трябвало да дойдат, но са осъзнали, че не са дошли). Когнитивният дисонанс е неприятно преживяване за всеки човек. Той може да реагира по един от следните начини: 1. Като се опита да забрави за събитията, причинили дисонанс; 2. Като промени становището си по въпроса или 3. Като потърси нова информация, която ще му помогне да изглади противоречията. Човекът в когнитивен дисонанс може също така да избере да се вкопчи още повече към старите си вярвания, дори и новата информация да ги оборва. В полунощ на 17-ти срещу 18-ти декември г-жа Мартин обявява, че е приела телепатично съобщение от извънземните - този път те наистина идват и всички трябва да излязат навън да бъдат грабнати, иначе в противен случай ще бъдат изоставени. Участниците в сектата чакат до 2:00 ч., но отново от летящите чинии няма никаква следа. Същото се случва на 21-ви декември, както и на 24-ти декември - последното става известно под названието "Разочарованието на Бъдни вечер". Огорчението е особено силно, тъй като сектата е информирала медиите, за да дойдат да наблюдават събитието и всичко се случва пред очите на журналистите. В този момент когнитивният дисонанс става изключително силен - вече няколко пъти е направено предсказание и няколко пъти то не се сбъдва. Но тогава сред наблюдателите присъства още един учен, колега на Фестингър, който дотогава е бил неизвестен за сектата. Г-жа Мартин и останалите не могат да се отърсят от когнитивния дисонанс и заключават, че непознатият е представител на извънземните, който е дошъл да ги посрещне. Г-жа Мартин го кани в дома си и го гощава добре. Впоследствие ученият-наблюдател описва пред колегите си поведението на участниците в сектата - когато вярата им не се оправдала, те започнали нервно и настоятелно да търсят обяснение какво точно се е случило. Г-жа Мартин до последно била убедена, че ученият е представител на извънземните. "Сигурен ли си, че не ми носиш никакво съобщение? Сега, когато сме сами, може да поговорим", настоявала тя. След толкова много разочарования някои членове на сектата осъзнават, че всичко е голяма глупост и напускат общността завинаги. Но не всички. Дори самата г-жа Мартин никога не признава, че е сбъркала и по-късно основава Ордена на Сананда и Санат Кумара, кръстен на имената на двамата Пазители, като се изявява като гуру под името Сестра Тедра. "Един твърдо убеден човек много трудно може да бъде променен", пишат Фестингър и колегите му в книгата "Когато пророчествата се провалят". "Кажете му, че не сте съгласни с него и той ще се обърне настрани. Покажете му факти или графики и той ще се усъмни в твоите източници. Обърнете се към логиката и той няма да разбере вашата гледна точка. Представете си, че на него му бъде предоставено доказателство - недвусмислено и неоспоримо, че вярата му е грешна. Какво ще се случи? Този човек ще се появи отново, не просто непоколебим, но даже още по-убеден в истинността на своите вярвания, отколкото е бил преди". В днешната епоха на интернет се разпространяват всякакви глупости - и това, че човек никога не е стъпвал на Луната, е само една от тях. Замислете се и за останалите безобразни вярвания - например, че няма коронавирус и че пандемията е предизвикана от 5G мрежите. Много е трудно да се оборват лъженаучни теории - за вярващия в псевдонауката тези вярвания са равносилни на истина. Безспорно е, че човешките мозъци се провалят много често в установяването на реалните факти. Еволюционните биолози са наясно, че разумът не е възникнал с целта човек да решава абстрактни проблеми, а за да може човечеството да оцелява. Това се гарантира най-добре, когато хората се организират в рамките на групи и комуникират помежду си. Според книгата "Енигмата на разума", написана от изследователите Уго Мърсиър и Дан Спербър, основната сила на разума се проявава когато рационализираме нашите собствени вярвания и когато използваме аргументация, за да убедим останалите в нашата правота. Предимството е, че това ни помага да си създадем социална среда, но големият недостатък е, че по този начин изпадаме в логически клопки, една от които е "склонността на потвърждение" (англ. confirmation bias) - т.е. тенденцията да търсим само тази информация, която пасва на вече съществуващите ни вярвания, а същевременно игнорираме информацията, противоречаща на възгледите ни. Като резултат принадлежността на човек към дадена група, а не търсенето на чистата истина се явява по-силният мотивиращ фактор за това кое мнение ще подкрепи. Но хората от една общност разсъждават по един начин, а от друга - по друг, като отклонения не се допускат. "Промяната на мнението се третира като срамна и недопустима постъпка", пише Габриел Димитров, един от съоснователите на Българско рационално общество. От зрелите хора се очаква да са постоянни в своите възгледи. Никой не обича фурнаджийски лопати. Или ако се пренесем обратно в полето на започнатата в началото на статията дискусия за кацането на Луната, дори т.нар. български фенове на авиацията и космонавтиката са разделени на групички. Едната група отрича американските постижения, а другата - руските. Т.нар. "русофили" трудно биха казали, че човек е стъпвал на Луната, защото това означава да признаят превъзходството на САЩ. Аналогично и в другата групичка вече се срещат хора, които се убеждават едни други, че полетът на Гагарин е фалшификация. Периодично двете групи влизат в препирни, а резултатът от споровете е само този, че някои хора си правят вятър на устата. Никой не би се отказал от собствените си възгледи, защото е останал убеден от аргументите на другите. Да се откажеш от възглед е предпоставка да се дискредитираш пред съмишлениците си. А и никой не обича да го правят на глупак. Ако се откажеш от нещо, в което си вярвал доскоро, това означава, че първоначалната ти преценка не е била правилна - значи все едно признаваш, че си бил глупак. Уви, много хора разсъждават така... Естествено, тази моя статия не би променила нищо по отношение на възгледите на читателите на сайта. Но се надявам поне някои от хората да запомнят, че търсенето и придържането към истината би следвало да са с по-голям приоритет от това дали тази истина пасва на личните им възгледи и дали тя ще се посрещне с одобрението на хората от тяхното обкръжение. Прочие, най-добрите учени в света са тези, които имат смелостта да ревизират позициите си съобразно най-актуалната и достоверна научна информация. Но за съжаление научната сфера си остава една от малкото области в нашето общество, в които промяната на схващанията в светлината на новите факти се цени. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3435-2020-why-pseudoscientists-never-change

Старшип SN7 беше закърпен за ново изпитание до точката на пръсване 2 юни 2020 г. 08:05 ч. Песента все още не е изпята за нещастния резервоар на прототипа "Старшип SN7". След като на 15-ти юни той беше тестван под високо налягане до предела на неговите възможности, прототипът не щя да гръмне, а само протече. Затова инженерите просто го закърпиха, след което идва нова порция тестове - пак докато издържи. Според сайта Тесманиан, космическият кораб "Старшип" трябва да може да издържа на налягане между 6 и 8.5 бара. Около 6 бара са необходими за орбитални (безпилотни) изстрелвания, 8.5 - за пилотирани полети. Все още обаче сме далече от реализацията на последните. По време на изпитанието на 15-ти юни, достигнатото налягане е било 7.6 бара. Очакванията са през следващите няколко дни да бъдат достигнати 8 бара. Последните тестове доказват, че сплавта 304L от неръждаема стомана е по-добра от 301. СпейсЕкс разработва и своя собствена сплав. Конкретно за "Старшип SN7", знае се, че този резервоар има няколко слаби точки, така че очакваме да видим какъв е пределът на възможностите му. Credit : Austin Barnard https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3434-2020-starshhip-sn-7-patched

НАСА ще качва астронавтите си на частни суборбитални космически кораби На снимката: космическият кораб "СпейсШипТу" - "Юнити" каца успешно след изпитателен атмосферен полет на 1-ви май тази година. Photo credit : Virgin Galactic 21 юни 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн съобщи в Туитър, че американската космическа агенция ще качва астронавтите си на суборбитални космически кораби. Това е огромна стъпка напред за комерсиалната космонавтика. Понастоящем в САЩ са в експлоатация два суборбитални космически кораба - "СпейсШипТу" на Върджин Галактик и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин. "СпейсШипТу" вече превозва хора в космоса и има два пилотирани космически полета зад себе си - през 2018 и 2019 година, когато общо петима души бяха признати за комерсиални астронавти. "Ню Шепърд" все още не е извозил човек в космическото пространство, но е летял в безпилотен вариант 12 пъти. НАСА отдавна възнамерява да качва астронавти на суборбиталните кораби, но по думите на бившата заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър агенцията е срещала опозиция дори от страна на някои от астронавтите. На запитване, отправено от администратора на КОСМОС БГ Светослав Александров, Гарвър поясни, че основното притеснение е било във връзка със сигурността на космическите кораби. Считало се е, че единствените космически кораби, които са надеждни, са тези, които са разработени в рамките на правителствена програма - дори ако тя е била на правителството на Русия. Днес очевидно настроението се е променило, защото на 30-ти май СпейсЕкс доказа, че може да изпраща успешно хора в космоса. Новината, оповестена от Брайденстайн, бе посрещната въодушевено както от Върджин Галактик, така и от Блу Ориджин. "Фантастична новина и ние аплодираме вашето лидерство затова, че продължавате да укрепвате публично-частните космически партньорства", бе оповестено на страницата на Блу Ориджин в Туитър. Компанията също така изрази надежда, че ще разшири възможностите астронавтите на НАСА да летят на борда на "Ню Шепърд". "Ние сме развълнувани да сме свидетели как ръководството на НАСА в лицето на Джим Брайденстайн предприема следващата стъпка в оползотворяването на комерсиалните суборбитални платформи за своите астронавти", съобщи на свой ред Върджин Галактик в Туитър. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3433-2020-nasa-suborbital-spacecraft

Руски експерти откриха следите от кацанията на лунните кораби Аполо благодарение на китайските автоматични станции! Следите от кацане на пилотираната експедиция "Аполо 16", заснети от съвременната китайска мисия "Чанг'e 2" (вляво) и от американската "Лунър Риконисънс Орбитър" (вдясно). Photo credit : NASA/LROC/CLEP 20 юни 2020 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Китайската автоматична станция "Чанг'e 2" е успяла да заснеме местата на кацане на корабите "Аполо" и да открие следите от работата на астронавтите на Луната, съобщи днес руската медия Газета.Ру. Снимките са обнародвани на портала на Китайската програма за изучаване на Луната още през 2018 година, но придобиват широк отзвук едва през май тази година след публикуването на книгата "Люди на Луне. Главные ответы", написана от експерта Виталий Егоров. За част от фотографиите вече писах на страниците на КОСМОС БГ през 2019 г., но благодарение на Егоров днес виждам за пръв път следите от кацането на мисия "Аполо 16". Китайската изследователска програма изпълнява поетапно усвояване на Луната. Първият етап - достигане на орбита, е осъществен от автоматичните лунни станции "Чанг'e 1" и "Чанг'e 2" в периода 2007-2011. Резултатите от тези проучвания са постепенно публикувани на сайта на китайската програма CLEP. Най-подробните изображения, заснети от "Чанг'е 2", са качени в отворен научен архив през 2018 година. Резолюцията на снимките достига до 7 метра, т.е. на тях могат да се виждат детайли на повърхността с този размер или малко по-малък. Примерно, долната степен на лунните модули на "Аполо" е 9 метра. Теренът, който е изровен от ботушите на астронавтите по време на лунните им разходки, също има достатъчно голям размер и може да се различи на снимките на "Чанг'e 2". Руските популяризатори на астрономията и космонавтиката Виталий Егоров и Игор Тирски успяват да намерят всичките кадри в научния архив на "Чанг'e 2", които са нужни за изучаването на спускаемите места от програмата "Аполо". Резултатите са публикувани в книгата "Люди на Луне" на Егоров и издадена от ИК "Альпина нон-фикшн" през тази година. Егоров и Тирски са се опитали да открият следите от работа и на съветските автоматични междупланетни станции. "За съжаление обаче нашите луноходи са твърде малки, за да се различат на снимките. И все пак успяхме да видим мястото на кацане на "Луна 17" като светло петно", казва Егоров. Оказва се, че китайската мисия "Чанг'e 2" е сполучила да заснеме най-добре региона на "Аполо 16". Заради ярката повърхност е възможно да се открие не само къде е лунният модул, но и луноходът, благодарение на който астронавтите са се придвижвали на Луната. Дори може да се забележи къде е нарушена структурата на грунда вследствие на разходките на екипажа. За повече информация: Газета.ру https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3432-2020-russian-experts-apollo-china

Немският телескопичен прибор eROSITA на руската обсерватория Спектр-РГ направи първа снимка на цялото небе! 19 юни 2020 г. 17:44 ч. Няколко дни след като оповестих, че руският телескопичен прибор "АРТ-ХС" на борда на "Спектр-РГ" е направил първата си снимка в рентгеновия диапазон на небето, дойде ред и на немския инструмент "eROSITA". Днес научното му ръководство показа своята първа фотография на цялото небе. Изображението е било изготвяно в продължение на шест месеца. На снимката (показана по-долу) са регистрирани над един милион източници, които излъчват в рентгеновия диапазон. Повечето от тях (80%) са свръхмасивни черни дупки. Други са останки от свръхнови. Основната цел на "eROSITA" е да изследва галактичните суперкупове, които могат да разкрият структурата на Вселената и ролята на тъмната енергия. Напомням на читателите, че "eROSITA" и "ART-XC" са двата основни телескопични прибора на руската обсерватория "Спектр-РГ". Изстреляна през лятото на миналата година, до този момент мисията протича нормално. Photo : Roscosmos /eROSITA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3431-2020-erosita-sky-image

Първата мисия на ОАЕ до Марс е в готовност за изстрелване през юли На снимката: техници подготвят първата мисия на ОАЕ "Ал-Амал" за полет до Червената планета. Photo credit : Mohammed bin Rashid Space Centre 19 юни 2020 г. 17:37 ч. Светослав Александров. След като вчера ви разказах за най-амбициозната мисия на САЩ, която ще излети към Марс през това лято, днес насочвам вниманието ви към Обединените арабски емирства. Ако всичко мине по план, първата роботизирана експедиция на арабска държава може да се отправи към Червената планета още на 15-ти юли. За реализацията на мисията "Ал-Амал" (което означава "Надежда") са помогнали специалисти от САЩ, а самото изстрелване ще бъде осъществено с японска ракета "H-II". ОАЕ вече има някои постижения в сферата на космонавтиката. Страната е извела спътници в околоземна орбита, а на 25 септември 2019 година първият космонавт на Емиратите Хаззаа Ал Мансури излетя в космоса на борда на руския космически кораб "Союз МС-15". Следващата логична стъпка на държавата е реализацията на междупланетна мисия. Космическата програма на Емиратите нямаше да напредне толкова бързо, ако не работеше в тясно сътрудничество с утвърдените космически сили. Изпращането на Мансури нямаше да е факт, ако не беше постигнато споразумение между ОАЕ и Русия. Респективно марсианската мисия "Ал-Амал" е построена от 150 емиратски инженери съвместно с 200 американски инженери и учени в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. Роботизираната експедиция няма да каца на повърхността на Червената планета, а ще работи в орбита около нея - логично начало за зараждащата се междупланетна програма на ОАЕ. "Ал-Амал" е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и тежи общо 1 500 килограма. На борда ѝ са монтирани следните научни прибори: ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. Пристигането в околомарсианска орбита е планирано за февруари 2021 година. Орбитата ще е елиптична, с параметри 22 000 на 44 000 километра. Очаква се научната мисия да продължи минимум до 2023 година, но ръководството на проекта се надява на разширена научна работа до 2025 година. Основните изследователски цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла, покрита с океани, а днес е студена пустиня. Екипът на мисията обещава, че данните ще са отворени и достъпни за цялата научна общност. Това ще позволи те да бъдат комбинирани с данните от други роботизирани експедиции като американските "Мейвън" и "ИнСайт". Очакваме с интерес изстрелването и дано то бъде успешно! Стартът ще бъде осъществен от японския космодрум Танегашима. Тук е интересно да отбележа, че Япония все още няма благополучна мисия до Червената планета, а единственият предходен опит с роботизираната експедиция "Нозоми" бе обявен за провал през 2003 година. Макар че "Ал-Амал" е мисия на ОАЕ и японците нямат научни прибори на борда, те ще натрупат известен опит, ако изстрелването е успешно и така ще са по-спокойни, когато изстрелят собствената си мисия до марсианските луни Фобос и Деймос през 2024 година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3430-2020-uae-first-mars-mission-preview

След шестгодишно прекъсване: Русия насрочи полета на Ангара за 3 ноември 18 юни 2020 г. 18:40 ч. Съгласно публикация на страниците на РИА Новости, следващото изстрелване на новата руска ракета "Ангара А5" след шестгодишно прекъсване е предварително планирано за 3-ти ноември. Единственият до този момент полет на тежкотоварния носител през декември 2014 г. доведе до въвеждането на макет на спътник в геостационарна орбита, на 36 000 километра над Земята. По време на ноемврийската мисия отново предстои изстрелване на макет в геостационарна орбита. Няма спор, че дългогодишната пауза в изстрелванията на ракетите "Ангара" е разочароваща за феновете на руската космонавтика. Експерти обясняват това прекъсване с преместването на производството от Москва в Омск. Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3429-2020-angara-3-november

НАСА се подготвя да изстреля най-амбициозната си мисия до Марс през това лято Новият марсоход на НАСА "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 18 юни 2020 г. 18:15 ч. Светослав Александров. На 20-ти юли т.г. човечеството ще отбележи 51 години от успешното кацане на спускаемия модул "Ийгъл" от мисията "Аполо 11" с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на повърхността на Луната. Ако всичко мине по план, НАСА ще отпразнува събитието с изстрелването на мисията "Марс 2020", включваща марсохода "Пърсъвиърънс". Това ще е най-амбициозната роботизирана експедиция до Червената планета в историята на космонавтиката. Също както Армстронг и Олдрин събират скали и проби от грунта на естествения ни спътник през 1969 г., така и "Марс 2020" ще първата мисия, която се очертава да събере скални и почвени проби за по-нататъшното им доставяне на Земята. Освен това досегашните мисии на НАСА са фокусирани върху изследването на геологичното минало на Червената планета. Марсоходът "Пърсъвиърънс" за пръв път след епохата на "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" през 70-те години ще търси следи от марсиански живот. Няма никакъв спор, че "Пърсъвиърънс" е много по-амбициозен от своя събрат "Кюриосити", който пъпли по марсианската повърхност от 2012 г. до ден днешен. Новият марсоход на НАСА е оборудван с общо 23 камери, сред които изпъква Mastcam-Z. Тази камера ще заснема панорамни изображения и притежава функция zoom за приближаване на обекти. Друга камера на име SuperCam е екипирана с два лазера и четири спектрометъра, благодарение на които, освен че ще може да заснема снимки, ще определя от разстояние какъв е химичният състав на скалите и марсианската почва. Т.е. тя прилича на камерата ChemCam на сегашния марсоход "Кюриосити", но е по-мощна. Ето кои са останалите прибори: Planetary Instrument for X-Ray Lithochemistry (PIXL) - рентгенов флуоресцентен спектрометър, който ще изучава финия състав на почвата и скалите. Radar Imager for Mars' subsurface experiment (RIMFAX) - този радар ще проучва характеристиките на марсианската кора до дълбочина 10 метра, като ще измерва плътността на материята, структурните слоеве, ще установява наличието на заровени скали и метеорити и ще е в състояние да открива дали под почвата има лед или солена вода в течно агрегатно състояние. Приборът е построен от норвежки специалисти. Mars Environmental Dynamics Analyzer (MEDA) - това е метеорологичната станция на "Марс 2020", която ще измерва температурите на Марс, скоростта и посоката на ветровете, влажността, радиацията и праховата обстановка. Станцията е построена от Испанския астробиологичен център. Mars Oxygen ISRU Experiment (MOXIE) - в рамките на този любопитен експеримент ще бъде получен кислород от наличния в марсианската атмосфера въглероден диоксид. Ако опитът бъде успешен, технологията ще може да се използва по-нататък за генериране на кислород за поддържането на живота на заселниците на Марс или за зареждането на ракетите, които ще пътуват от Марс към Земята. Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals (SHERLOC) - този Раманов спектрометър ще изучава състава на минералите на Марс и ще търси органични вещества. Mars Helicopter Ingenuity представлява малък хеликоптер, тежащ 1.8 килограма, който притежава само камери, но не и научни инструменти. Дронът ще демонстрира способността си да лети в тънката марсианска атмосфера и да подбира пътя на "Пърсъвиърънс". Хеликоптерът, който ще бъде доставен от "Пърсъвиърънс" на повърхността на Марс. Credit : NASA/JPL-Caltech Изстрелването на мисията "Марс 2020" ще се осъществи посредством американската ракета "Атлас 5" на Юнайтед Лонч Алайънс. В случай че полетът бъде отложен и не се проведе на 20-ти юли, НАСА има отсрочка до 11-ти август. Ако стартовият прозорец бъде пропуснат, следващата възможност за изстрелване ще е чак след две години. Но независимо дали "Пърсъвиърънс" ще излети на 20-ти юли или в който и да е от дните до 11-ти август, траекторията на полета е такава, че кацането задължително ще е на 18-ти февруари 2021-ва година. Технологията на спускане е от типа "Небесен кран", която е утвърдена и изпробвана по време на кацането на "Кюриосити" през 2012 година. За първоначалните етапи от навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. В последната фаза "небесният кран" ще се отдели от задния щит с парашута и ще запали ретроракетите си за окончателното забавяне на скоростта. Спускането на "Пърсъвиърънс" върху марсианската повърхност ще стане посредством въжета, след което те ще бъдат срязани, а "небесният кран" ще отлети бързо, за да падне на безопасно разстояние от марсохода. Преди десетина години тази технология изглеждаше твърде рискована и мнозина си казваха, че никога няма да проработи. Но нямаше никакви проблеми с кацането на "Кюриосити". НАСА няма провалено кацане на Марс от 1999 г., когато беше загубена мисията "Марс Полър Лендър". Последното успешно кацане на роботизирана експедиция на САЩ на Марс бе в края на 2018-та година. Разбира се, Червената планета е коварна и успехът никога не е гарантиран. Предполагам, че всички ще са си отдъхнали на 19-ти февруари, когато кацането ще е вече в историята и всичко ще е приключило по един или друг начин. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3428-2020-nasa-preparing-perseverance-launch

Историческо постижение: Първата американка в открития космос Катрин Съливан достигна Марианската падина! На снимката: Катрин Съливан на дъното на Марианската падина. Photo credit : Kathryn Sullivan 16 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Невероятно, но факт: 12 души са стъпвали на Луната, 24 астронавти са пътували отвъд околоземна орбита, а общият брой на хората, достигнали до космическото пространство, е над 550. Но само 8 човека са се спускали до най-дълбокото място в океана. На 8-ми юни, когато отбелязахме Световния ден на океана, за пръв път жена се спусна до Чалънджър дийп, най-дълбоката част от Марианската падина. Това е Катрин Съливан, която 36 години по-рано е станала първата американка, излязла в открития космос. Съливан осъществи експедицията си заедно с предприемача Виктор Весково, който финансира начинанието. Спускането отне повече от четири часа, след което Съливан и Весково прекараха на дъното на океана близо час и половина и отново се издигнаха към повърхността за четири часа. При налягане от 1103 бара, на дъното на Марианската падина няма риба, потвърди астронавтката. След приключването на мисията, Катрин Съливан се свърза с Международната космическа станция и проведе разговор с пристигналите по-рано американски астронавти на "Крю Драгън" Боб Бенкен и Дъг Хърли. Самата Съливан е летяла три пъти в космоса - със совалките "Чалънджър", "Дискавъри" и "Атлантис", съответно през 1984, 1990 и 1992 година. Освен че тя е първата американка, провела "космическа разходка", по време на нейната втора мисия е изведен телескопът "Хъбъл". За повече информация: Туитър акаунта на Катрин Съливан https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3427-2020-kathy-sullivan-challenger-deep

СпейсЕкс ще взривят нарочно резервоара на Старшип SN7 в рамките на нов тест 15 юни 2020 г. 23:30 ч. Американската космическа компания СпейсЕкс продължава с изпитанията на новия космически кораб "Старшип". Понастоящем се изпитва резервоарът на последната итерация "SN7", като той бива подложен на високо налягане. Според информация от Илон Мъск, налягането на резервоара на прототипа ще бъде повишавано постепенно, докато резервоарът се пръсне. На въпроса дали той ще бъде тестван до неговото пълно унищожение, Мъск отговори: "Да". "Това е целта. Има някои известни слаби места на този тестов резервоар, вероятно може и да издържи при по-голямо налягане. При следващия резервоар въпросните слабости са отчетени", пояснява предприемачът в Туитър. В крайна сметка целта на изпитанията на прототипите е да се събират данни и числа, които ще спомогнат при строежа на същинските кораби "Старшип". Наблюдавайте изпитанието на този линк в реално време Резервоарът на "Старшип SN7" по време на днешното изпитание. Credit : Lab Padre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3426-2020-starship-sn-7-testing-to-destruction

НАСА избра луноходът Вайпър да бъде превозен от компания Астроботик 15 юни 2020 г. 18:50 ч. Американската космическа агенция НАСА се спря върху частната компания Астроботик, която ще трябва да достави лунохода "Вайпър" в района на Южния полюс на Луната в края на 2023-та година. За тази цел на компанията бяха връчени $199.5 милиона. Тази сума включва не само разработката на спускаемите технологии, но и разходите по изстрелване. Астроботик ще създаде голям спускаем апарат на име "Грифин", който ще достави лунохода. Преди това обаче друг, по-малък спускаем апарат на име "Перегрин" ще трябва да излети през 2021 г., с което компанията ще докаже способността си да извършва меко кацане на Луната. "Перегрин" ще бъде изпратен към естествения ни спътник посредством новата ракета "Вулкан" на Юнайтед Лонч Алайънс. Напомням на читателите, че "Вулкан" ще замести използващата руски двигатели ракета "Атлас 5" и за разлика от нея притежава изцяло американски технологии. Що се касае до спускаемия апарат "Грифин", Астроботик ще се спре по-късно върху ракетата-носител, която ще го изстреля към Луната. Самият луноход "Вайпър" ще търси къде се намират залежите от вода на Луната. Източник : НАСА На илюстрацията - луноходът "Вайпър". Image credit : NASA Ames/Daniel Rutter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3425-2020-astrobotic-viper

Пултът за управление на космическия кораб Старлайнър е по-различен от този на Крю Драгън Без тъч скрийнове на контролния пулт на "Старлайнър". Photo credit : Boeing 15 юни 2020 г. 18:42 ч. Светослав Александров. Докато СпейсЕкс днес изпълнява първата си пилотирана мисия до Международната космическа станция с кораба "Крю Драгън", нека не забравяме, че Боинг също подготвя своя кораб "Старлайнър". Макар че безпилотната експедиция през декември беше прекратена преждевременно заради софтуерен проблем, който предотврати скачването с МКС, компанията се готви за нов безпилотен полет през ноември и дебютна пилотирана мисия за догодина. Преди броени дни Боинг оповести, че работи с финландската компания Varjo, за да могат да създадат съвместно симулация, благодарение на която астронавтите ще могат да тренират за космическите си полети посредством шлем за виртуална реалност. Покрай тази новина ние имахме възможност да разгледаме за пръв път как изглежда пултът за управление на "Старлайнър". Наистина, той е доста по-различен от това, което видяхме по време на полета на "Крю Драгън". Забравете за тъч скрийновете. Вместо това - измервателни уреди, превключватели, клавиши, джойстик. Отвътре "Старлайнър" прилича повече на космическата совалка. Класика! Когато СпейсЕкс изстреля в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 30-ти май, корабът вършеше работата си през по-голямата част от времето в автоматичен режим. Само неколкократно бе предвидено двамата да поемат кораба на ръчен контрол. "Вероятно мечтата на всеки ученик, който учи за летец-изпитател, е да има възможността да лети на изцяло нов космически кораб. Щастлив съм да притежавам тази възможност с моя добър приятел до мен", сподели Бенкен няколко седмици преди историческото изстрелване. Скафандрите, които астронавтите на "Старлайнър" ще обличат, също ще се различават от тези на СпейсЕкс. Ако модата на Бенкен и Хърли беше бяла, костюмите на летците на Боинг ще са сини - съобразно логото и излъчването на компанията. За повече информация: Futurism https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3424-2020-boeing-starliner-cockpit-different

За пръв път в историята: американската междузвездна мисия Ню Хърайзънс засне чуждо небе! Най-близката до нас звезда Проксима Кентавър, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Photo credit : NASA 14 юни 2020 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Важно постижение в космонавтиката! За пръв път в историята на човечеството космическа мисия с работеща камера се намира толкова далече, че когато снима небето, то е различно от това, което се вижда от Земята! Става въпрос за мисията на НАСА "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. посети Плутон, през 2019 г. се сближи с първия обект отвъд орбитата на Плутон на име Арокот, а през 2020 г. се намира почти на 7 милиарда километра от Земята. Подобно на историческите "Пайъниър 10", "Пайъниър 11", "Вояджър 1" и "Вояджър 2", "Ню Хърайзънс" се очертава да е следващата междузвездна роботизирана експедиция. Звездата Вълк 359, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Photo credit : NASA "Справедливо е да кажем, че "Ню Хърайзънс" наблюдава чуждо небе, различно от това, което виждаме от Земята", съобщава ръководителят на мисията Алан Стърн. "И това ни позволява да направим нещо, което никога не е постигано преди - да погледнем към най-близките звезди, видимо отместени от техните позиции спрямо наблюдаваното от Земята". На 22-ри и 23-ти април тази година "Ню Хърайзънс" насочи телескопичната си камера към най-близките до нас звезди - Проксима Кентавър и Вълк 359. Ясно се вижда как те са на различно място. Учените от дълги години използват т.нар. паралакс (термин, характеризиращ изместването на местоположението на даден обект вследствие на наблюдението му от две различни точки), за да измерят разстоянието до звездите. Това може да се направи дори от Земята, докато тя се движи около Слънцето, но само с много прецизна техника. Дори и най-близките до нас звезди са стотици хиляди пъти по-далече от диаметъра на орбитата на Земята. "Не е възможно човешкото око да забележи тези отмествания", казва Стърн. Но тъй като "Ню Хърайзънс" е вече толкова далече от Земята, когато снима небето с телескопичната си камера, снимките са много по-различни в сравнение с фотографиите, получени от наземните телескопи. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" бе изстреляна през 2006-та година. За своите 16 години работа тя е една от най-успешните научно-изследователски мисии в историята на космонавтиката. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3423-2020-new-horizons-alien-sky

Кои са най-перспективните частни космически компании в Русия? Със своя полет на 3-ти юни, Националната космическа компания ще влезе в Книгата за рекордите на Русия. За пръв път частна руска космическа ракета достигна до височина 15 километра. Фото: Национална космическа компания 13 юни 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. След успешния полет на частния пилотиран космически кораб "Крю Драгън" в САЩ, настъпи време за размисъл и равносметка в Русия. Всички говорят колко е тромава и бюрократизирана руската космическа агенция Роскосмос и как руснаците изостават с 10 години от американските си колеги. И все пак светлина в тунела има - през последните месеци и години се появиха някои интересни руски частни космически компании. На 3-ти юни една от тях на име Национална космическа компания успя да изстреля за пръв път своя суборбитална ракета на име "Вятка" на височина 15 километра. Макар че постижението бледнее пред успехите на Илон Мъск и дори на суборбиталните предприемачи Джеф Безос и Ричард Брансън, полетът е рекорден за частна руска ракета и дава знак, че може и да има бъдеще пред руското космическо предприемачество. Според блогъра и космически експерт Виталий Егоров, пред частните космически компании има два пътя на развитие. Единият е да правят неща, от които Роскосмос не се интересува. По този път е поела компанията Космокурс, която иска да изстрелва туристи. Разбира се, американските конкуренти Блу Ориджин и Върджин Галактик са много напред и вече изстрелват тестови ракети (Върджин Галактик на два пъти е изстреляла хора в космоса по суборбитална траектория през 2018 и 2019 г.), докато Космокурс все още дори няма двигател или стартова площадка. Освен това бюрократите много пречат на развитието на фирмата. И все пак това е най-перспективната руска космическа компания, защото се опитва да заеме нов пазар. Друга ниша е създаването на микроспътници. Перспективна руска компания в тази област е Спутникс и тя вече строи кюбсати за училища и институции. Вторият път за развитие е фирмите да правят неща, от които Роскосмос се нуждаят и с които държавната агенция няма време да се заеме. По този път е поела компания "Азмерит", която произвежда звезден датчик, необходим за ориентацията на космическите кораби. Този стартъп е частично придобит от държавната компания Руски космически системи. Сега в него работят както частници, които развиват технологиите, така и държавата, осигуряваща тестови съоръжения. Националната космическа компания, за която беше споменато в началото на публикацията, не е избрала нито един от тези два варианта и се мъчи да "изобрети космонавтиката от нулата". Тя иска да създаде своя собствена лекотоварна ракета. Вярно е, че фирмата още няма лиценз за космически полети, но постижението на 3-ти юни - т.е. изстрелването на ракета на височина от 15 километра е съществено. Да, на фона на Илон Мъск усилията на фирмата са твърде наивни, но тя поне се опитва да създаде нещо. Полетите на такива малки ракети напомнят на това, което Сергей Корольов е правил през 30-те години, когато е изстрелял първата си ракета на няколкостотин метра. Егоров признава, че има някои добри стъпки от страна на Роскосмос да облекчи пътя на частните компании - например лицензите са вече опростени. Това облекчава живота на стартъпите по време на периода от разработка до първите полети. Но според експерта това не е достатъчно и все още компаниите не привличат достатъчно бизнес интерес. За съжаление в руското съзнание има противопоставяне между държавните агенции и частните компании. Ето защо частното космическо развитие в Русия се развива не благодарение на държавната помощ, а въпреки нея. Инерцията на предразсъдъците в държавния сектор са много силни. Затова експертът смята, че единствената възможност е частните компании да покажат успехи в тесния диапазон, който е възможен за тях, за да получат доверие да изпълняват по-големи поръчки. Егоров дава пример с Мъск. През по-миналото десетилетие той говореше за Марс, но докато ракетите му непрекъснато падаха, никой не го взимаше насериозно. Накрая той сам построи малък ракетен двигател, малка ракета и изведе малък товар в орбита. Едва тогава му беше връчен държавен договор. С държавата можеш да преговаряш само от позицията на успеха си, категоричен е Егоров. За повече информация: Rc.ru https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3422-2020-russian-space-startups

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 изведе в космоса 58 спътника Старлинк и 3 Скайсат на Планет Лабс! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 13 юни 2020 г. 13:20 ч. Светослав Александров. 13-тото число на месеца се оказа щастливо и за американската компания СпейсЕкс! Днешният ден е знаменателен поради три причини. Първата е, че за пръв път фирмата на Илон Мъск се осмели да изстреля ракета "Фолкън 9" без преди това да е провела статичен огневи тест - това доказва голямото доверие, което вече може да имаме, че работата на чисто американските двигатели "Мерлин" би била безпроблемна! Втората причина е, че СпейсЕкс изстреля за пръв път комерсиални спътници в рамките на специалната програма на компанията за извеждане на вторичен полезен товар на ниска цена. В космоса бяха изпратени три сателита "Скайсат", произведени от частната компания Планет Лабс. Третата е, че това е трето изстрелване за СпейсЕкс в рамките на две седмици! Ракетата "Фолкън 9" излетя в 12:21 ч. българско време. В рамките на мисията имахме безпроблемно приземяване на първата степен върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Кацането беше излъчвано на живо - и освен това стриймът за пореден път не прекъсна. СпейсЕкс стават все по-добри в излъчванията си! Действително фактът, че СпейсЕкс изстрелва микроспътници на други компании, е изключително важен момент в историята на комерсиалната космонавтика. Вероятно американската компания предлага най-ниските цени в цял свят. За да изпратите 200-килограмов полезен товар до слънчево-синхронна орбита на борда на "Фолкън 9" ще платите само $1 милион. За сравнение едно изстрелване на борда на американската ракета "Електрон" (която също летя успешно по-рано през деня) струва около $5.7 милиона, а нейната товароподемност е около 150 килограма до слънчево-синхронна орбита. Успешната година за СпейсЕкс продължава. Компанията е провела общо девет полета на ракети "Фолкън 9" през 2020-та. Напомням на читателите, че на 30 май СпейсЕкс влезе в историята, като се превърна в първата частна компания, изстреляла астронавти на мисия до Международната космическа станция. Общо за ракетите "Фолкън 9" от началото на тяхната експлоатация, днешният полет бе 87-ми, а компанията е върнала вече 55 първи степени. През 2020-та година "Фолкън 9" с чисто американските си двигатели задмина "Атлас 5" с руски двигатели "РД-180" и общо 84 полета. Не съществува никаква зависимост на Щатите от Русия - и до голяма степен това се дължи на СпейсЕкс. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3421-2020-13-june-starlink-launches

УСПЕХ: Американската ракета Електрон излетя от космодрума в Нова Зеландия и изведе в орбита 5 спътника! Кадър от днешния полет. Photo credit : Rocket Lab 13 юни 2020 г. 09:15 ч. Светослав Александров. 13-тият ден на месец юни се оказа щастлив за американската компания Рокет Лаб, след като нейната ракета "Електрон" излетя благополучно от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия. Стартът бе осъществен в 08:12 ч. българско време, а в орбита бяха изведени пет спътника. Три от спътниците са за нуждите на разузнаването на САЩ и ще проверяват "нови възможности за изстрелване, които осигуряват рационализиран, търговски подход за въвеждането на микроспътници в космоса, както и ще осигуряват възможност на тези, работещи в микроспътниковата индустрия, да притежават навременен и икономичен достъп до космическото пространство". Това е единственото, което знаем за тях. Подобни обяснения с много думи, които не казват нищо съществено, са типични за Националния разузнавателен офис на Щатите. Четвъртият спътник на име "Андезит" е изготвен в рамките на Кюбсат инициативата на НАСА от студенти в Бостънския университет. Сателитът ще изучава магнитното поле на Земята и космическите метеорологични явления. Петият спътник не е американски, а австралийски - казва се "М2 Патфайндър" и ще тества нова комуникационна архитектура. Напомням на читателите, че Рокет Лаб е американска компания със седалище в Калифорния, която е създател и оператор на ракетите "Електрон" с иновативни американски ракетни двигатели "Ръдърфорд", притежаващи електрически турбопомпи. Първоначално компанията е основана в Нова Зеландия през 2006 г., но впоследствие е прехвърлена в Щатите заради сериозно финансиране от американска страна и множество поръчки на американското правителство. Досега полетите продължават да се провеждат от Нова Зеландия, но тази година бе завършена стартова площадка и на Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс, САЩ. Дебютният полет от територията на Щатите е планиран за третото тримесечие на годината. Напомням също така, че ракета "Електрон" бе тази, която изведе в космоса през декември моята книга "Аз, виртуалният астронавт" - за повече информация - на този линк. Запис от полета: Тук (Youtube Link) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3420-2020-13-june-rocket-lab-electron-launches

Американските мисии вече над 20 години извозват руските прибори до Луната и Марс. Защо никой не забелязва? Приборът DAN на Русия, монтиран към американския марсоход "Кюриосити", е единственият руски научен инструмент, изпратил данни от повърхността на Червената планета. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 12 юни 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. През изминалото десетилетие руски космически дейци и медии направиха всичко възможно целият свят да научи, че някои от американските ракети (като "Атлас 5" и "Антарес") използват построени в Русия ракетни двигатели, както и че след пенсионирането на космическите совалки и до въвеждането на "Крю Драгън" в експлоатация американските астронавти са летели до Международната космическа станция само като пътешественици на руските кораби "Союз". На фона на целия този наратив, има едно нещо, което не спира да ме изумява. Защо малцина говорят за факта, че след разпадането на СССР до ден днешен мисиите на САЩ извозват научните инструменти на Русия до Луната и Марс? Руските медии не го споменават по понятни причини - за тях е неудобно да признаят, че междупланетната руска програма е абсолютна катастрофа, след като и двата опита за самостоятелни роботизирани експедиции до Червената планета "Марс 96" (през 1996 г.) и "Фобос-Грунт" (през 2011 г.) претърпяват епични провали, а лунните полети се отлагат с поредните две години на всеки две години. Американските журналисти не го споменават, защото очевидно не знаят - НАСА не се ръководи от шеф като Рогозин, който да се тупа в гърдите какво правят американците... и освен това за Щатите международното сътрудничество е нещо нормално. В мрежата трудно ще намерите кой е първият руски научен инструмент, който лети на борда на американска мисия - но не е невъзможно. С малко повече търсене, в по-вътрешните страници на сайта на НАСА ще откриете отговора (линк - ТУК). И Така, първият космически апарат на НАСА, превозващ руски прибор, е "Уинд" - изстрелян през 1994 г. и работещ в околослънчева орбита до ден днешен. Приборът изследва гама-лъчевите изригвания. След аварията на руската автоматична междупланетна станция "Марс 96", единственият начин, по който руснаците имат възможността да изследват Луната или Марс, е като качат прибори на американски (а след години и на европейски) космически апарати. На страниците на НАСА ще откриете подробно описание на научните прибори, които излитат през 2001 г. на борда на мисията "Марс Одисей". Към един от тях, Gamma-Ray Spectrometer, е монтиран HEND - или High Energy Neutron Detector. Приборът е построен от ИКИ на РАН и е ръководен от големия руски учен Игор Митрофанов. През 2007 г. НАСА се съгласява да извози още два руски прибора на борда на американски мисии, а договорът е подписан между тогавашния администратор на агенцията Майк Грифин и ръководителя на Роскосмос Анатолий Перминов. Става въпрос за два неутронни детектора на "Лунър Риконисънс Орбитър" и на "Марсианска научна лаборатория" (т.е. марсохода "Кюриосити"). Отново ръководител на инициативата от руска страна от Игор Митрофанов. И двете мисии са напълно успешни и работят до ден днешен. "Лунар Риконисънс Орбитър" излита през 2009 г. и все още обикаля около Луната. "Кюриосити" е изстрелян през 2011 г., броени седмици след фиаското с "Фобос-Грунт" - и това се оказва единственият шанс на руснаците да достигнат до самата повърхност на Червената планета. Тук е коректно да напомня, че Русия няма нито една успешна мисия до повърхността на Марс. Макар че много руснаци продължават да се хвалят със спускаемата мисия "Марс 3", която достига до марсианската повърхност в началото на 70-те години, тя работи не повече от 14.5 секунди и нито един от приборите или камерите не изпращат каквито и да е научни данни (повече информация съм представил на този линк). За сметка на това "Кюриосити" извършва меко кацане благодарение на авангардна спускаема технология, разработена от НАСА, наречена "Небесен кран". Именно благодарение на тази технология, а и на САЩ, Русия за пръв път има свой собствен прибор на повърхността на Марс. Много фенове на руската космонавтика се заяждаха със Щатите и дългото време, което им отне да построят нов пилотиран космически кораб след совалките. Накрая такъв кораб има - "Крю Драгън". Но аз питам - кога най-накрая руски мисии отново ще полетят до Луната и Марс? Колко време още ще чакаме? Уж "Луна-Ресурс" и "Луна-Грунт" щяха да летят 2013 г., а сега стартът на първата от тези мисии е планиран най-рано за 2021-ва. Ами Марс? Вярно е, че руснаците получиха шанс да са пълноправен партньор в програмата "ЕкзоМарс", но тя е ръководена основно от Европейската космическа агенция, като космическият апарат от мисията до 2016-та година, ако и да има равен брой европейски и руски инструменти, е построен от европейската фирма Thales Alenia Space. Следващата мисия вече ще има спускаем апарат, построен от Русия - "Казачок", но тя вече на два пъти бе отложена - първо от 2018 за 2020-та, а сега за 2022-ра година. Та така... кога най-накрая ще станем свидетели на възраждането на руската междупланетна космонавтика? Изчака ми се чакалото, а чакам повече време, отколкото чаках американците да направят нов пилотиран кораб. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3419-2020-russian-instruments-american-missions