SAlexandrov

Работници на Боинг: Мразим СпейсЕкс! Унизени сме! На снимката: “Старлайнър”, който ще се върне на Земята в безпилотен режим. Photo credit : NASA 26 август 2024 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Този уикенд стана ясно, че американската компания СпейсЕкс ще спаси двамата астронавти на НАСА Бъч Уилмор и Съни Уилямс, след като техният кораб “Старлайнър”, построен от Боинг, бе обявен за недостатъчно надежден. Работниците на Боинг се чувстват унизени от този факт и моралът е на много ниско ниво. Новината бе съобщена от New York Post и препечатана от сайта Тесларати. “Имахме толкова затруднения напоследък и сега ни гледат под микроскоп. А случилото се го направи, да кажем, сто пъти по-зле”, сподели работник в Боинг пред New York Post под условие, че бъде запазена анонимността му. “Мразим СпейсЕкс”, добавя той и признава: “говорим мръсно по техен адрес”. На фона на това сега в Боинг разбират, “че ще ни спасяват”. “Срамно е. Аз съм засрамен, аз съм ужасѐн”, казва работникът. Според него мнозина във фирмата обвиняват НАСА за това унижение. Боинг продължава да твърди, че може да върне астронавтите безопасно на Земята. Но НАСА реши да се обърне към СпейсЕкс за помощ, след като “Старлайнър” претърпя теч от горивната му система и част от двигателите му отказаха. “НАСА си имат своите проблеми с пиара и не искат двама мъртви астронавти”, добавя работникът. “Но ние не мислим, че ще има мъртви астронавти. Никога нямаше да им предложим да ползват кораба, ако смятахме, че няма да е безопасен за тях”. Стийв Стич, ръководителят на комерсиалната програма на НАСА, признава, че агенцията и компанията не са се съгласили за нивото на риска. Но решението е взето. Сега Боинг има само един начин да се реваншира – да върне “Старлайнър” успешно на Земята в безпилотен режим, без проблеми и без да се стига до катастрофа. Едва тогава фирмата ще може да говори убедително, че корабът наистина е безопасен. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/26/boeing-comments-spacex/

Корабът Крю Драгън бе обявен за технически годен преди историческата мисия На снимката: Ракетата “Фалкън 9” запалва двигателите си вчера, на 25-ти август, с цел проверка на нейната готовност. Photo credit : SpaceX 26 август 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес бе проведен техническият преглед на пилотирания космически кораб “Крю Драгън” и той бе обявен за годен за изстрелване! Предстои историческа експедиция, каквато не е виждана от епохата “Аполо”, с рекордно отдалечаване от Земята след последното пилотирано лунно кацане през 1972 година. Стартът е насрочен предварително за утре, 27-ми август, в 10:38 ч. българско време – но Илон Мъск предупреждава, че шансът за отлагане е съществен. “Безопасността на екипажа е от първостепенно значение. Тази мисия носи по-голям риск от обикновено, защото това ще е най-далечното разстояние от Земята, пропътувано от човек след “Аполо” и включва първата комерсиална космическа разходка! Ако възникнат каквито и да е опасения, изстрелването ще бъде отложено, докато тези опасения бъдат разрешени”, съобщава Мъск. “Това е още една от причините, поради които имам пълна увереност и убеждение и няма да се поколебая да си затегна колана”, сподели пилотът на мисията Скот Потийт. Напомням на читателите, че Потийт ще бъде изстрелян заедно с командира и спонсор на мисията Джаред Айзъкман, както и с работещите в СпейсЕкс Сара Джилис и Ана Менън. Четиримата ще се отдалечат на разстояние 1 400 километра от Земята. Подробно описание на полетната програма има на страниците на КОСМОС БГ на този линк. Корабът “Крю Драгън” ще прекоси вътрешния радиационен пояс на Ван Алън. След приключването на лунните експедиции в началото на 70-те астронавти не са навлизали в поясите на Ван Алън, като се изключат периодичните преминавания на орбиталните станции през Южноатлантическата аномалия. Вчера, на 25-ти август, беше проведена “суха тренировка”, с цялостно отрепетиране на обратното броене. Малко по-късно ракетата бе заредена с гориво и подложена на статично огнево изпитание. Всичко изглежда в пълна техническа изправност. Шансът лошо време да отложи полета е 20% https://cosmos.1.bg/space/2024/08/26/crew-dragon-ready-for-launch/

Пилотираният кораб Крю Драгън е на стартовата площадка, за да изпълни невиждана мисия от епохата на Аполо! … всички тръпнем в очакване! Photo credit : SpaceX 25 август 2024 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Човечеството е на прага на най-вълнуващата и най-очаквана пилотирана космическа мисия за 2024 година – мисия, невиждана от епохите на “Джемини” и “Аполо”! За пръв път след половин век прекъсване астронавти ще се отправят на разстояние повече от 1 000 километра от Земята и ще прекосят радиационните пояси на Ван Алън! Изстрелването е насрочено за не по-рано от 27-ми август в 10:38 ч. българско време. Датата е ориентировъчна, защото, както казва милиардерът Джаред Айзъкман, който финансира мисията на име “Поларис Доун” и ще лети на борда, все още има още много работа преди изстрелването. Корабът “Крю Драгън” е на стартовата площадка и е във вертикално положение, но тепърва предстои “суха тренировка”, която включва симулация на обратното броене, както и статично огнево изпитание, което трябва да докаже, че ракетата “Фалкън 9” е в изправност. Ракетата ще изведе кораба директно (без начална паркираща орбита) в орбита с висок апогей от 1 200 километра, като по-нататък двигателите “Крю Драгън” допълнително ще повдигнат апогея до 1 400 километра. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк! Никога след приключването на програмата “Аполо” астронавт не е пътувал толкова далече от Земята! Рекордът за най-голямо отдалечаване след последното кацане на Луната през декември 1972 г. бе отбелязан по време на мисията “STS-31” през 1990 г., когато совалката “Дискавъри” изведе в орбита космическия телескоп “Хъбъл”. Тогава совалката стигна височина 621 километра. Преди програмата “Аполо”, рекорд за височина в рамките на околоземна орбитална мисия бе поставен от астронавтите Дик Гордън и Пийт Конрад през 1966 г. по време на полета на “Джемини 11”. Тогава двамата се отдалечиха на 1 368 километра от Земята. Именно този рекорд ще се опитат да счупят идните дни астронавтите от мисията “Поларис Доун”. Но за разлика от епохите на “Джемини” и “Аполо”, днес има една съществена разлика. По време на ранната космическа надпревара всички американски астронавти са били мъже. Но заедно с Джаред Айзъкман в космоса ще полетят Ана Менън и Сара Джилис – две жени, които работят в СпейсЕкс като инженери. Така че предстоящият полет предстои да постави рекорд за най-голямото отдалечаване от Земята, постигнато от жена. И тенденцията ще продължи през следващите години, тъй като жени са част и от новите екипажи, които ще напускат ниска околоземна орбита и ще се отправят към Луната. Четвъртият член на екипажа е мъж – Скот “Кид” Потийт. На десетия час след изстрелването, след като четиримата астронавти са постигнали орбиталния рекорд, корабът “Крю Драгън” ще снижи апогея си до 700 километра. От тази височина ще започне подготовката за космическата разходка, която ще се проточи през целия втори ден от началото на експедицията. Самата разходка, която ще е факт на третия ден, е изключително рискована – тъй като “Крю Драгън” не притежава шлюз, целият кораб ще бъде разхерметизиран. Това ще е първото изпитание на новите скафандри на СпейсЕкс, специално предназначени за космически разходки. Илон Мъск предвижда този тип скафандри да са само първата версия, а в бъдеще да бъдат произведени множество изделия, вероятно хиляди и даже милиони. Тук говорим за заселване на Марс! Мисия “Поларис Доун” се отдалечава на такова невиждано от “Аполо” разстояние, защото всичко това се прави с цел подготовка да заселим Марс! Четвъртият ден от мисията ще е посветен на комуникационни тестове между кораба “Крю Драгън” и орбиталната групировка “Старлинк”. Подсигуряването на добри комуникации в далечния космос е също неизменна част от предстоящото колонизиране на Слънчевата система. На петия ден корабът допълнително ще снижи орбитата си с цел подготовка за завръщане, а самото кацане е насрочено за шестия ден след старта. Мисия “Поларис Доун” става факт след двугодишно закъснение – първоначално изстрелването бе насрочено да е за 2022 година. Но макар че на нас, космическите ентусиасти, ни се иска нещата да стават по-бързо и вече е дразнещо, че половин век след кацанията на Луната ни отнема толкова време, за да напуснем най-ниската околоземна орбита, истината е, че СпейсЕкс се придвижва светкавично в сравнение с НАСА. Например безпилотният полет на “Артемис 1” бе факт през 2022 г., а първият пилотиран – “Артемис 2”, с обиколка на Луната, ще бъде осъществен не по-рано от догодина – и то само ако проблемите с топлинния щит на кораба “Орион” бъдат разрешени. Иначе нещата могат да се проточат чак до 2027 година. Но при СпейсЕкс не е така. Както съобщи Бил Герстенмеър, който е работил четири десетилетия в НАСА, преди да се присъедини към СпейсЕкс, фирмата на Илон Мъск работи с темпове, невиждани от ранната епоха “Аполо”. Точно така – СпейсЕкс ни донесе ново “Аполо” – и това е факт, който само може да ни радва. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/25/crew-dragon-launch-pad-polaris-preview/

ОФИЦИАЛНО: НАСА реши корабът Старлайнър да се завърне на Земята без екипаж! Корабът “Старлайнър” ще се разкачи от МКС и ще се завърне в началото на септември, но без екипаж. Photo credit : NASA 24 август 2024 г. 22:40 ч. Светослав Александров. След дълги месеци на анализи, НАСА взе своето решение – получените данни не са достатъчни, за да се гарантира безопасното завръщане на кораба на Боинг “Старлайнър” на Земята. Поради това той ще кацне през септември без екипаж, а астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс ще станат част от дългосрочната експедиция на МКС и ще се приберат у дома през февруари 2025 година. За да бъде изпълнен този план, следващият пилотиран космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който ще излети по програмата на НАСА в края на септември, ще има двучленен, а не четиричленен екипаж. Агенцията все още не е решила кои ще са двамата души, но се предполага, че това ще са командирът на кораба Зена Кардман и руският космонавт Александр Горбунов, който ще поеме ролята на пилот. Как се стигна до този неприятен, макар че не може да си кривим душата – напълно очакван за Боинг развой? “Старлайнър” бе изстрелян към МКС на 5-ти юни посредством ракета “Атлас 5” въпреки наличието на известен проблем – теч на хелий от горивната му система. Но докато корабът приближаваше станцията за скачване, се появи още един проблем – някои от двигателите му отказаха. Впоследствие Боинг възобнови работоспособността на тези двигатели, но НАСА не остана доволна, защото макар и понастоящем двигателите да са в изправност, не е изяснена първопричината за първоначалния отказ. Ето защо агенцията нареди през месец юли да бъде направено наземно изпитание на двигател, при което се симулират условията на скачване, след което двигателят да бъде разглобен и анализиран. Изпитанието трябваше да успокои специалистите на НАСА, че двигателят не търпи опасни повреди. Но вместо да доведе до нужното успокоение, изпитанието имаше точно обратен ефект. При запалването на двигателя той се нагрява и тефлоновото му уплътнение се разширява до степен, при която се блокира горивната струя и това води до отказ. Така през следващите седмици в НАСА все повече специалисти надигаха глас, че при навлизането на “Старлайнър” в атмосферата може да се стигне до ситуация в която корабът да стане некотролируем и да катастрофира. Боинг не бяха съгласни и официалният Туитър акаунт на компанията непрекъснато бълваше информация, че “Старлайнър” е абсолютно безопасен. Дори тази вечер Боинг излезе със съобщение, че ще работи за успешно безпилотно завръщане на Земята. Но в НАСА не вярват на тези уверения. Специалистите на агенцията смятат, че тъй като “Старлайнър” е в космоса, той не може да бъде разглобен и да се провери какво е състоянието на двигателите му, съответно не може да бъде изчислен рискът с нужната точност. Границите на несигурност са големи. Поради тази причина Кен Бауърсокс, асоциираният администратор на НАСА, е съобщил, че когато днес е провел анкета срещу работниците в агенцията как да се процедира – дали “Старлайнър” да се завърне на Земята с екипаж или в безпилотен режим, работниците са гласували с пълно единодушие. Корабът трябва да се завърне без екипаж. Какво следва оттук насетне? Мнозина смятат, че това е краят на “Старлайнър”, но истината е, че на този етап подобно заключение би било прибързано. Мисията на “Старлайнър” все още продължава. Корабът е в орбита – и предстои да се завърне. Тук е моментът Боинг да се докаже – независимо, че “Старлайнър” ще се прибере в безпилотен режим, корабът трябва да изпълни успешно кацане. И макар че това ще даде известен повод за фирмата да направи изявление: “ето, всичко мина успешно, а вие не ни вярвахте”, истината е, че успешно завръщане на “Старлайнър” би гарантирало бъдещето на програмата. Фирмата Боинг е построила само два възвръщаеми космически кораба. Ако единият от тях бъде загубен, това ще е истински сериозен удар и може би ще е краят на програмата. Обратно, ако кацането бъде успешно, това ще даде шанс проблемите да бъдат разрешени и програмата да продължи напред. Администраторът на НАСА Бил Нелсън заяви, че лично той е убеден, че някой ден “Старлайнър” ще лети отново с екипаж. Предстои да видим доколко оптимизмът му е оправдан. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/24/starliner-to-return-to-earth-without-crew/

УСПЕХ: Европейската мисия Джус изпълни първото в историята на космонавтиката тандемно облитане на Луната и Земята! Снимка на Земята, заснета от “Джус” тази нощ. Photo credit : ESA/Juice/JMC 21 август 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция успя!!! Мисията “Джус” изпълни първото в човешката история тандемно облитане на Луната и на Земята. Сега космическият апарат е на правилната траектория към Венера и след като тази планета бъде посетена догодина, започва поетапното ускоряване към крайната цел – Юпитер! Според информацията, разпространена от ЕКА, най-голямото сближение между “Джус” и Луната се е случило на 20-ти август в 00:15 ч. българско време, а най-голямото сближение между апарата и Земята – тази нощ, на 21-ви август в 00:56 ч. българско време. По време на тазнощното посещение на нашата планета, “Джус” премина само на 6 840 километра над Югоизточна Азия и Тихия Океан. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк! Мисията сполучи да заснеме серия от снимки на Луната и на Земята, както и да събере научни данни от осем от десетте изследователски прибора. Цветна снимка на Луната, заснета от “Джус” миналата нощ. Photo credit : ESA/Juice/JMC “Облитането с цел гравитационно асистиране бе безпроблемно, всичко премина без засечки и сме развълнувани, че виждаме “Джус” да идва отново толкова близо до Земята”, съобщи Игнасио Танко, ръководител на полетните операции на мисията. Облитането на Луната увеличи скоростта на космическия апарат спрямо Слънцето с 0.9 km/s, докато това на Земята го забави с 4.8 km/s. Маневрата бе изключително рискована, но резултатът е, че тя спести на “Джус” между 100 и 150 килограма гориво. Като добавим и безпроблемното и много точно изстрелване с ракета “Ариана 5” през април 2023, мисията ще разполага с бонус възможност да се доближи максимално до юпитерианската луна Ганимед. Но това ще се случи чак през 30-те години. Засега фокусът на екипите е да бъдат свалени събраните от изследователските прибори данни на Земята и нашата Луна. Сред тях са снимки с много висока резолюция, фотографирани посредством основната научна камера JANUS. Те ще бъдат публикувани до няколко седмици. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2024/08/21/esa-juice-success-earth-moon/

Европейската мисия Джус изпрати кадри от Луната в реално време! Един от кадрите, изпратени от “Джус” тази нощ. Photo credit : ESA 20 август 2024 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Снимки на Луната, заснети от европейска мисия, изстреляна с европейска ракета, излъчени в реално време! Тази нощ Европейската космическа агенция (ЕКА) предостави на зрителите си вълнуващо шоу, докато мисията “Джус” прелиташе край естествения ни спътник! Напомням на читателите, че понастоящем “Джус” изпълнява първото в историята на космонавтиката тандемно облитане на Луната и Земята. Започна се с облитане на Луната тази нощ в 00:16 ч. българско време, а сближението на мисията със Земята ще е през следващата нощ в 00:55 ч. българско време. Стига всичко да мине успешно (а успехът не е гарантиран), “Джус” ще забави скоростта си, което ще позволи на космическия апарат да започне да пада към вътрешността на Слънчевата система. Там през август 2025 г. “Джус” ще се сближи със Венера, използвайки гравитацията на планетата, за да започне своето ускоряване към Юпитер. За тази цел ще са нужни и две облитания на Земята през 2026 и 2029 г., а пристигането в околоюпитерианска орбита е насрочено за 2031 година. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/20/juice-photos-moon/

Eвропейската мисия Джус провежда безпрецедентно тандемно облитане на Земята и Луната идната нощ! Схема на предстоящото облитане. Image credit : ESA 19 август 2024 г. 19:00 ч. Светослав Александров. За огромно съжаление космическите агенции и научните институции на Стария континент рядко биват споменавани като първопроходци при изучаването на Луната. Но през идната нощ Европейската космическа агенция може да постигне нещо, с което да се гордее години напред – първото тандемно облитане на Луната и Земята! Напомням на читателите, че мисията на ЕКА “Джус” бе изстреляна през април 2023 г. и е предвидена да влезе в орбита около Юпитер през юли 2031 година. За съжаление обаче тази планета е твърде далече, на 800 милиона километра от нас, а ЕКА още не разполага със свръхтежка ракета, която да можеше да изстреля мисията на директна траектория към Юпитер. Ако на борда на космическия апарат имаше 60 000 килограма гориво, щеше да е иначе, но това е невъзможно. Ето защо “Джус” ще направи няколко обиколки около Слънцето, съчетани с облитания на Луната, Земята и Венера, използвайки гравитацията на тези небесни тела, за да коригира траекторията и скоростта си. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк! До известна степен е антиинтуитивно, но по време на облитането на Луната и Земята идната нощ “Джус” първо ще трябва да забави скоростта си. Така космическият апарат ще започне да пада към вътрешната Слънчева система и първо през август 2025 ще прелети край Венера, а после през 2026 и 2029 г. двукратно ще мине край Земята, за да се ускори към Юпитер. Първоначалното забавяне е изключително критично. Тази нощ в 00:30 ч. българско време “Джус” първо ще посети Луната, а по-късно през деня и Земята. Маневрата е изключително комплексна, а шансът за грешка е съществен. Ето защо залозите са толкова големи – ако нещо през следващите часове се обърка, “Джус” може да се отклони от траеторията си до такава степен, че никога да не достигне Юпитер и това ще е провал за цялата мисия!!! Надяваме се, че няма да се стигне до такъв развой. Ръководството на мисията ни съобщава, че планирането е отнело 20 години и всичко е изчислено много внимателно. Според Игнасио Танко от екипа на мисията, макар и специалистите да имат известна увереност, че ще успеят, предстоящата маневра наподобява “преминаването през много тесен тунел, много, много бързо, все едно натискате педала на газта до максимум, а същевременно се доближавате до края на пътя с няколко милиметра”. За да няма шанс за грешки, в периода между 17 до 22 август “Джус” е в постоянна комуникация с наземни станции, пръснати из цялото земно кълбо. Непрекъснато постъпват данни, а екипът е в готовност веднага да реагира, ако някакъв параметър се отклони от предначертания план. Освен нуждата от гравитационно асистиране, екипите ще използват случая “Джус” да изпробва научните си инструменти, за да ги настрои и калибрира. Ще бъдат получени изследователски данни от Луната и Земята, които биха могли да доведат и до открития! За някои прибори предстоящото облитане представлява единственият шанс да бъдат решени някои дребни проблеми преди научната работа около Юпитер. Тук става въпрос най-вече за гигантския радар RIME, с помощта на който изследователите ще изследват характеристиките на подповърхностните океани на юпитерианските луни. За съжаление електронните компоненти на “Джус” влияят на работата на радара, тъй като придават нежелани смущения. Така че скоро след полунощ, когато космическият апарат се сближава с Луната, учените ще разполагат с осем минути наблюдателно време за RIME, като през това време останалите прибори ще бъдат изключени. Данните ще позволят на екипа да разработи алгоритъм, чрез който смущенията ще бъдат коригирани. Същевременно астрономите-любители по света ще имат възможност да наблюдават “Джус”, докато се приближава към Земята. Ако искате да се включите и да видите космическия апарат в небето, ще е необходимо да притежавате мощен бинокъл или телескоп. Данните за траекторията можете да откриете тук. ЕКА обещава, че всички снимки, които “Джус” заснеме на Луната и Земята, ще бъдат споделяни публично в социалните мрежи веднага щом бъдат получени. Гледайте живото предаване на ЕКА в 00:30 ч. на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/08/19/esa-juice-flyby-moon-preview/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля наведнъж 116 спътника! На снимката: ракета “Фалкън 9” излита от базата Ванденберг. Photo credit : SpaceX 17 август 2024 г. 09:50 ч. Светослав Александров. Снощи в 21:56 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния бе проведено успешно изстрелване на американска ракета “Фалкън 9”. На борда ѝ имаше 116 спътника, които бяха изведени в хода на програмата за споделено пътуване “Транспортър”. Това бе 11-тото изстрелване за тази програма. За нуждите на полета бе използвана ракета с употребявана първа степен, която преди вчерашния старт бе извела мисиите SDA-0A, SARah-2 и девет партиди “Старлинк”. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4. Извеждането на спътниците в орбита бе сложно, като горната степен трябваше да проведе общо четири запалвания, за да могат да бъдат позиционирани в нужните орбити. На световната карта се появи нова космическа държава – африканската страна Сенегал изпрати своя първи изкуствен спътник! Спътникът носи название GaindéSat-1A, като той пътува на борда на специализирания интегратор за освобождаване на микросателити Екзопод, построен от фирмата Exolaunch. Тук е коректно да подчертая, че докато повечето спътници бяха изведени в орбита директно от втората степен, някои от тях разчитат на интегратори, предоставяни от посредници – такива на Еxolaunch, ISISpace, SEOPS и Maverick. А пък италианската фирма D-Orbit извозва общо пет спътника посредством буксир на име ION. Макар че известна част от спътниците на борда бяха частни, имаше такива и на космически агенции. Австралийската космическа агенция бе качила три специализирани мисии. Европейската космическа агенция (ЕКА) прати два спътника, единият от които тества възможностите на изкуствения интелект за наблюдения на Земята, а другият е арктически метеорологичен спътник, който представлява прототип на бъдеща групировка за наблюдаване на северния полярен регион. И, разбира се, два спътника са на НАСА. Те ще изпитат нови технологии за разгръщане на слънчеви панели и ще демонстрират модерни възможности за заснемане в инфрачервената и ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Най-големият клиент за снощния полет бе американската фирма Planet, която бе качила общо 36 спътника от нейната групировка “Дав”, както и първият за фирмата хиперспектрален спътник. Други фирми, които качиха спътници, са Capella Space, Iceye, iQPS, Satellogic, Spire и Umbra. След снощното изстрелване общият брой на спътници, изведени от СпейсЕкс в хода на програмата “Транспортър”, надхвърли 1 000. С това фирмата на Илон Мъск е най-големият микроспътников превозвач. СпейсЕкс планира да провежда три мисии “Транспортър” годишно плюс две от другата програма за споделено возене на товари “Бандуагън”. Следващото изстрелване на СпейсЕкс за годината ще е на 20-ти август – по програмата “Старлинк”. То ще бъде последвано от още един полет по програма “Старлинк” на 21-ви август. А след това става изключително интересно – на 26-ти август ще бъде изстрелян пилотиран кораб “Крю Драгън” в хода на частната програма Поларис – и за пръв път след приключването на програмите “Джемини” и “Аполо” през 60-те и 70-те години на миналия век астронавти ще се отдалечат на разстояние от Земята по-голямо от 1 000 километра!!! Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/08/17/spacex-launches-116-satellites/

Кръстиха астероид на космическия популяризатор Светослав Александров Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons 16 август 2024 г. 13:10 ч. Светослав Александров. Вчера, на 15-ти август, Работната група на Международния астрономически съюз публикува поредното издание на своя бюлетин, в което бяха обявени 46 нови имена на малки планети в Слънчевата система. Една от тях бе кръстена на мен (Светослав Александров). За мен е изключителна чест да приема това признание, което ми се връчва във връзка с работата ми в граждански научни проекти. Предложението астероидът да бъде кръстен на мое име бе дадено от американските екипи, работещи в програмата Catalina Sky Survey. Напомням, че миналата година се присъединих към финансирания от НАСА граждански научен проект Daily Minor Planet под ръководството на д-р Карсън Фулс. Кой е астероидът? Информация за астероида, кръстен на мен, можете да намерите в бюлетина на Работната група на Международния астрономически съюз (линк тук – PDF файл), както и на страницата на Minor Planet Center – официалния орган на Международния астрономически съюз, който отговаря за откритията и именуванията на малки планети (линк тук). Астероидът, който е част от Главния астероиден пояс, намиращ се между Марс и Юпитер, е открит през 1999 г. от Catalina Sky Survey и първоначално е класифициран като 1999 JT9. След вчерашното именуване той ще се казва (91335) Alexandrov. Какви са моите приноси в сферата на гражданската наука? За пръв път научих за възможността да участвам в граждански научни проекти през 2019 г., когато НАСА и организацията Космокуест обявиха, че се търсят доброволци, които да картографират повърхността на астероида Бену. Това беше необходимо във връзка с кацането на американската мисия “Озирис-Рекс”. Кацането бе успешно. Мисията впоследствие се завърна на Земята с пробите от Бену на 24-ти септември 2023 г. след 7-годишно пътешествие. В хода на своята работа аз картографирах над 200 снимки, сред които и такива на региона на име Найтингейл, където “Озирис-Рекс” кацна, поради което получих наградата от КосмоКуест Sulfur Rockstar. Повече затова съм писал на сайта на КОСМОС БГ на този линк. Вторият граждански научен проект, в който участвах, не бе свързан с астероиди, а с Марс – и включваше картографиране на облаците в марсианската атмосфера. След направени над 500 класификации, получих благодарствено писмо от Лабораторията за реактивно движение към НАСА. По проекта на НАСА Daily Minor Project, в който продължавам да участвам до ден днешен и към който можете да се включите и вие, съм класифицирал повече от 85 000 снимки. Според страницата за индивидуални статистики на проекта към платформата Zooniverse, аз съм участвал в откриването на 10 нови астероида. Именно за приносите ми по този проект получих честта астероид да бъде кръстен на мое име. Други инициативи, в които съм участвал, са проектът Floating Forests, в хода на който се картографират гори от водорасли на базата на спътникови изображения и към който съм класифицирал над 1 000 снимки, както и проектът Planet Hunters TESS, в хода на който се търсят извънслънчеви планети на базата на данни от космическия телескоп TESS. Според страницата за резултати на TESS съм участвал в потвърждението на пасаж на потенциална извънслънчева планета, маркирана като TIC 296737508. Как се кръщават астероиди? Според информацията на сайта Asteroid Day под патронажа на Космическата агенция на Люксембург, до 19-ти век именуването на астероиди се случва по подобие на именуването на планети, използвайки имена на богове от гръцката и римската митология. Така се появяват астероидите Церера, Палада, Юнона. Същият този век кипи голяма откривателска дейност, което налага новооткритите малки планети да бъдат кръщавани и на други божества – напр. от египетската митология. Но чак до 1857 г. се избягва да се кръщават астероиди на живи хора. Това започва да се случва след откритието на астероида Евгения, кръстен в чест на Евгения де Монтихо, жената на Наполеон Трети, племенникът на Наполеон Бонапарт. След 1892 г. започва нова традиция, спазваща се и до днес – когато нов астероид бива открит, първоначално той получава временно обозначение. Ако орбитата на астероида бъде добре дефинирана от множество наблюдения, той получава постоянен номер. Оттук насетне откривателят на астероида получава правото да предложи име. Правилата, които се спазват, са: името не бива да е по-дълго от 16 символа, да не е обидно, да не се отнася до политически или военни действия, да не нарушава авторско право и да не съвпада с други имена на астероиди и луни в Слънчевата система. За да може да бъде кръстен астероид на ваше име, трябва да се случат следните неща: 1. Откривателят на даден астероид трябва да внесе предложение и 2. Комитет от 15 души към Международния астрономически съюз трябва да го одобри. Българските астероиди Според информация в българската Уикипедия, първото българско наименование в космоса е 785 Цветана, открит през 1914 г., като този астероид е кръстен на дъщерята Цветана на академик Кирил Попов, който е първият български изследовател на астероиди. Следващите български имена са факт половин век по-късно – съветската астрономка Тамара Смирнова в Крим открива и кръщава астероида 2575 България през 1970 г., както и астероида 2371 Димитров (на политика Георги Димитров). После се появяват 2530 Шипка (по случай 100-годишнината от Шипченската епопея) и 2206 Габрова (на гр. Габрово). През 70-те и 80-те изтъкнати български откриватели на астероиди стават проф. Владимир Шкодров и ст. н. с. Виолета Иванова. След 2000 г. един от най-активните български откриватели на астероиди е Филип Фратев. Той е кръстник на няколко от тях и благодарение на него се появяват имена като 204831 Левски (на Васил Левски) и 225238 Христо Ботев. Именуването на астероиди на живи българи се случва периодично, макар и по-рядко. Например през 2021 г. бе дадено името 42772 Кокотанекова, на младата българска изследователка Росита Кокотанекова. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/16/krustiha-asteroid-salexandrov/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса два важни комуникационни спътника на Норвегия! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 12 август 2024 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 05:02 ч. българско време от базата Ванденберг в Калифорния, САЩ, беше проведено успешно изстрелване на американска ракета “Фалкън 9”. На борда ѝ се намираха два важни комуникационни спътника за нуждите на Норвегия. Спътниците, обозначени като ASBM-1 и ASBM-2, се отделиха от горната степен на ракетата-носител на 42-рата и 47-мата минута след старта. ASBM представлява съкращение от Arctic Satellite Broadband Mission, като проектът е ръководен от компанията Space Norway, собственост на норвежкото правителство. Двата спътника са построени съобразно договор от американската фирма Нортроп Груман на базата на платформата GEOstar 3. Защо сателитите са важни? До този момент практически нямаше добра мобилна и интернет свързаност над 75° северна ширина, което водеше до това самолети, изследователски кораби, риболовни кораби, круизни кораби и различни експедиции в Арктика да използват еднопосочни гласови съобщения или спътниковата телефонна услуга на Иридиум. ASBM-1 и ASBM-2 ще осигурят нужното покритие за горепосочените заинтересовани страни, но също така те са важни и за военновъздушните сили на Норвегия и силите на НАТО. Изстрелването се случи на фона на натоварен период за СпейсЕкс. По-рано в събота ракета “Фалкън 9” изведе 21 спътника “Старлинк”. Фирмата на Илон Мъск можеше да изстреля и трета ракета, но полетът ѝ бе прекратен на 46-тата секунда преди старта и пренасрочен най-рано за днес. Но да се върнем на изстрелването на ASBM. Това бе 22-рото изстрелване на ракета с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1061”, с което бе изравнен рекордът за най-много изстрелвания на една и съща степен, първоначално поставен през юни! “B1061” е служила за извеждането на два пилотирани кораба “Крю Драгън”, на един товарен кораб “Карго Драгън”, на мисиите SXM-8, IXPE, Транспортър-4 и Транспортър-5, Globalstar-2 FM15, EROS C-3, Korea 425, Maxar 1, а също така на 10 партиди “Старлинк”. Днешното изстрелване бе отново безпроблемно, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Спътниците бяха освободени в силно елиптична орбита, позволявайки им да осигуряват покритие в Арктическия регион. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/12/spacex-launches-two-communications-satellites/

УСПЕХ: Американска ракета Електрон изведе в орбита нов радарен спътник! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 12 август 2024 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа фирма Рокет Лаб, която е световен лидер в лекотоварните космически превози, проведе успешно изстрелване на ракета “Електрон” от базата на фирмата на п-ов Махия в Нова Зеландия. В орбита бе изведен нов радарен спътник на американската фирма Капела Спейс. Изстрелването бе проведено вчера, на 11-ти август, в 16:18 ч. българско време. На 57-рата минута след старта спътникът Acadia-3 бе въведен в целевата му кръгова околоземна орбита на 615 километра над Земята. Макар че Рокет Лаб е едва втората фирма след СпейсЕкс, успешно връщала първи степени след изстрелване, вчера опит за кацане на степента не бе проведен. Вчерашното изстрелване бе 10-то за Рокет Лаб през 2024-та година и общо 52-ро от началото на въвеждането на ракетите “Електрон” в експлоатация. Десет полета за календарна година не са маловажно постижение, като Рокет Лаб се превръща във втория най-активен космически превозвач след СпейсЕкс. Рокет Лаб също така изпреварва Русия, която има само осем изстрелвания през 2024-та, а през последните два месеца няма нито един полет. Също така е важно да се подчертае, че изстрелванията на “Електрон” са изцяло диктувани от пазара – Рокет Лаб няма собствена групировка, подобно на групировката на СпейсЕкс “Старлинк”. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/12/еlectron-capella-space/

НАСА призна официално за всички проблеми със Старлайнър Снимка на скачения “Старлайнър” с МКС. Photo credit : NASA 8 август 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. На специална телеконференция, излъчена вчера, НАСА призна, че информацията за “Старлайнър”, която изтече в медиите през последните дни, е вярна. Агенцията наистина обмисля вариант астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс да се завърнат с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”, макар и този вариант още да не е официално одобрен и засега предпочитаната от НАСА опция остава да е завръщане със “Старлайнър”. Напомням на читателите, че по време на скачването на “Старлайнър” на 6-ти юни, някои от двигателите на кораба отказаха. През следващите месеци Боинг проведе различни тестове на двигателите, докато “Старлайнър” е скачен с МКС, както и на двигател, намиращ се на Земята. Тестовете показаха, че двигателите към настоящия момент са напълно изправни. Въпреки това бе установено нещо смущаващо, което води до опасения за предстоящото завръщане на Земята. Подозренията са свързани с тефлоново уплътнение, което при работата на двигателите се нагрява и разширява (съответно блокира горивния поток). Този факт е довел до опасения сред някои среди в НАСА, че проблемът може да се прояви при кацането. Кен Бауърсокс, бивш астронавт на НАСА и настоящ директор на пилотираната програма, потвърди, че има сериозни разногласия между Боинг и агенцията. “Признавам, че когато се стигне до несъгласие, не е забавно. Болезнено е да водим тези разговори, но това е, което ни прави добра организация”. Какво следва оттук насетне? Предстои много сериозен анализ на получените от изпитанията данни. НАСА е привлякла експерти в сферата на двигателостроенето, които разглеждат всички числа. Най-лошият възможен сценарий, който касае поведението на двигателите, както и известните течове на хелий, включва невъзможност “Старлайнър” да поддържа ориентация по време на излизането от орбита. Екипите искат да разберат какво точно се случва, когато двигателят се нагрее прекомерно, и че това няма да доведе до катастрофален сценарии. Така Боинг са убедени, че “Старлайнър” е безопасен, докато някои инженери в НАСА смятат, че има риск. “Хората на Боинг, със своя опит и вяра в хардуера, са изключително уверени, че корабът може да прибере екипажът безопасно, дори и сега на фона на известната несигурност. Но има и други хора, които са може би мъничко по-консервативни. Те се страхуват, че не знаем със сигурност, следователно оценяват риска като малко по-голям”, казва Бауърсокс. Дори и с отлагането на изстрелването на следващата редовна експедиция на “Крю Драгън” до МКС за 24-ти септември, времето притиска НАСА. Агенцията уверява, че решение за завръщането на “Старлайнър” трябва да бъде взето скоро – някъде към средата на месеца. Това значи, че Боинг разполагат с още около седмица, за да убедят НАСА, че “Старлайнър” наистина е безопасен. Ако обаче не успеят и ако “консервативните” кръгове в агенцията наложат мнението си, че Уилмор и Уилямс е по-добре да се завърнат на Земята с кораб на СпейсЕкс, то тогава следващият “Крю Драгън” ще излети през септември с двама души вместо четирима. Екипажът на “Старлайнър” ще стане част от екипажа на “Крю Драгън”, което значи, че Уилмор и Уилямс ще се приберат на Земята след като приключи шестмесечната експедиция – т.е. в началото на 2025 година. В такъв случай “Старлайнър” ще кацне без екипаж, но затова е необходимо обновяването на бордовия му софтуер – т.е. НАСА призна, че пак има проблеми със софтуера. С отлагането на полета на “Крю Драгън” и неяснотите около “Старлайнър”, положителното е, че сега СпейсЕкс и Поларис са в готовност да изстрелят частната пилотирана мисия “Поларис Доун”. Стартът ѝ е насрочен за 26-ти август. Това ще е първото отдалечаване на човек от Земята на разстояние повече от 1 000 километра след приключването на програмите “Джемини” и “Аполо”, както и първата изцяло комерсиална космическа разходка. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/08/nasa-starliner-problems/

Нов граждански научен проект на ЕКА дава възможност да правите открития с Евклид Спирална галактика, заснета от “Евклид”. Photo credit : ESA 7 август 2024 г. 10:45 ч. Светослав Александров. През юли 2023 г. ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” изведе в космоса европейския космически телескоп “Евклид”. През февруари т.г. той започна научна работа. А сега ЕКА откри възможност да се включите в граждански научен проект и да правите открития с новия телескоп! За какво става въпрос? Понастоящем по проекта “Евклид” работят 2 000 учени от 300 институции в 15 европейски държави. Това е внушителна бройка работници – но проблемът е в това, че телескопът изпраща около 100 GB данни към Земята всеки ден. Новината е страхотна – имаме астрономически прибор, който наистина ни залива със снимки и сведения, но няма как всички тези данни да бъдат анализирани от научните екипи. Те са наистина много. Затова ЕКА си партнира с гражданския научен проект Galaxy Zoo на платформата за гражданска наука Zooniverse. От там, всеки, който желае – включително вие, можете да се включите и да правите научни открития! И това, което е уникалното – към настоящия момент снимките от “Евклид” все още не са официално обнародвани. Като правило при космическите телескопи обикновено минава поне година, преди изображенията да бъдат направени публично достъпни – в случая с “Евклид” това ще стане чак след 2025 година. Но ако се включите в научния проект на Zooniverse, вие ще можете да разглеждате веднага тези снимки и да работите с тях. От вас се изисква единствено да се регистрирате в Zooniverse. След това, като посетите страницата на проекта, ще ви бъдат предоставяни изображения от “Евклид”, както и въпросник какво виждате на тях – има ли галактика, дали тя е с овална, спирална или с неправилна структура, ако е спирална – колко спирални ръкава виждате. Проектът е достъпен за всеки човек, независимо дали има опит или не в астрономическите изследвания. Въпросите са по силите на всеки доброволец. Вие не само можете да се включите в граждански научен проект на ЕКА – но понеже снимките не са разглеждани от други учени преди вас, може да сте първият човек, който забележи галактика и я класифицира! Приятна работа! Участвайте в гражданския научен проект на този линк: https://www.zooniverse.org/projects/zookeeper/galaxy-zoo https://cosmos.1.bg/space/2024/08/07/citizen-science-euclid/

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус пристигна на МКС! На кадъра: захващането на “Сигнус” посредством роботизираната ръка на станцията. Photo credit : NASA TV 6 август 2024 г. 10:55 ч. Светослав Александров. Близо 4 тона провизии, сред които 800 килограма научна апаратура, пристигнаха на МКС тази сутрин! Това се случи, след като астронавтът на НАСА Метю Доминик използваше роботизираната ръка на станцията, за да прихване приближаващия към нея кораб “Сигнус”. Напомням на читателите, че произведеният от Нортроп Груман кораб “Сигнус” бе изстрелян в неделя, на 4-ти август, посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Пътешествието на кораба не бе безпрепятствено – скоро след отделянето му от горната степен на носителя бе установено, че той не е успял да запали двигателите си по план. Наземните екипи обаче бързо установиха причината – бордовият компютър е прекратил маневрите, защото е констатирал отклонения в налягането на подаваното гориво. Проблемът бързо бе коригиран, “Сигнус” успешно запали двигателите си и започна маневри за доближаване на станцията. В общи линии може да кажем, че програмата на НАСА за стимулирането на частни компании, които трябваше да построят товарни космически кораби, постигна най-голям успех. Макар че една от фирмите на име Кистлър не изпълни задачата си и фалира, договор впоследствие бе връчен, освен на СпейсЕкс, и на компанията Орбитал (днес в състава на Нортроп Груман). Крайният резултат е, че САЩ разполагат с две капсули, “Карго Драгън” (на СпейсЕкс) и “Сигнус” (на Нортроп Груман), които редовно правят доставки до Международната космическа станция. Уви, същото не може да се каже за програмата на НАСА за стимулиране на частни компании за пилотирани космически кораби. Макар че СпейсЕкс се справи блестящо и корабът “Крю Драгън” днес вози не само астронавти на НАСА, но също така и космически туристи, разработката на кораба на Боинг “Старлайнър” дълго време се бавеше и сега, когато той най-накрая излетя в пилотиран режим, дори не е ясно дали ще се върне на Земята с екипажа си. Програмата на НАСА за стимулирането на частни компании за превозни услуги до Луната също има спорна успеваемост към днешна дата. През февруари частната компания Интуитив Машинс успешно кацна на Луната посредством апарата “Одисей” – първото американско меко кацане на естествения ни спътник след “Аполо 17” през 1972 година. Но месец по-рано апаратът на Астроботик “Перегрин” претърпя авария часове след изстрелването си. И все пак може да кажем, че комерсиализацията на космоса е най-доброто, което американското правителство можеше да направи. Да – не всички ще успеят. Но някои успяват и благодарение на тях към днешна дата Щатите продължават да са световен лидер в космонавтиката. Да се върнем обаче на днешната мисия на “Сигнус”, която безспорно е добре дошла за екипажа на Международната космическа станция, и да напомним какви са научните експерименти на борда на кораба. Един от експериментите ще проучва как безтегловността влияе върху придвижването на газове и течности през порьозни повърхности – т.е. той ще доведе до създаването на по-качествени филтри. Друг експеримент е с изцяло любителска насоченост и предназначен за ученици – в два прозрачни балона ще бъдат поставени гайка и монета, за да се провери как се променят звуците в безтегловност при съприкосновението на предметите със стените на балоните. Ако това ви се струва, че е просто забавление за учениците, то други от експериментите са изключително сериозни. Приборът InSPA-StemCellEX-H1 ще изпробва хардуер за производството на хемопоетични стволови клетки в космоса. Тези клетки се използват за терапия за различни кръвни заболявания, автоимунни заболявания, ракови заболявания. На борда на “Сигнус” е качен и експеримент, който ще изследва разпространението на огъня в безтегловност. Очаква се опитът да ни разкрие какви са детайлните механизми, по които се разширяват и разпространяват горските пожари на Земята. Корабът от серията “Сигнус”, който днес бе прикачен към МКС, притежава собствено име “Францис Р. (Дик) Скоби” – на името на астронавт, който е загинал на 28 януари 1986 г. в катастрофата на совалката “Чалънджър”. Очаква се корабът да остане в състава на МКС в продължение на около половин година – т.е. разкачването и завършекът на мисията ще са факт чак след Нова година, през януари 2025. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/08/06/cygnus-arrives-iss/

Ново разкритие: Старлайнър наистина е заклещен в космоса! На снимката: “Старлайнър” е прикачен (и заклещен) към МКС. Photo credit : NASA 5 август 2024 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Днес бе направено ново разкритие за пилотирания космически кораб на Боинг “Старлайнър”, което доказва, че скептичните журналисти бяха прави да пишат заглавия, че е “заклещен в космоса”. Оказва се, че корабът не може да се разкачи безопасно от МКС! Новината бе съобщена отново от Ерик Бъргър, журналист в Арс Текника. При положение, че НАСА вече 11 дни не е изнесла официално прес-съобщение за изпитателния полет на “Старлайнър”, което е изключително необичайно за мисии от този тип, Бъргър се е допитал до трима независими и достоверни източника в НАСА. И ето какво разкриват те: към настоящия момент “Старлайнър” не може да се разкачи безопасно от МКС. Ако определена комбинация от ракетните двигатели на кораба откажат, докато той се отдалечава от станцията, е възможно да загуби контрол и да се сблъска с нея! Двигателите са необходими и за извеждането на “Старлайнър” от орбита и да навлезе в атмосферата с цел кацане на Земята. Второто разкритие е далеч по-шокиращо: оказва се, че “Старлайнър” не е оборудван със софтуер, позволяващ автономно разкачване от МКС! Това изглежда абсурдно – корабът е летял в безпилотен режим през 2022 г. и е извършвал автономни скачвания и разкачвания със станцията. Но поради някаква причина, за целите на сегашната мисия, софтуерът е премахнат… Сега “Старлайнър” е пилотиран космически кораб в пълния смисъл на думата – не може да работи без човешка намеса. Какво следва оттук насетне? Сега софтуерът трябва да бъде качен на компютрите на “Старлайнър”, което се оказва, че не е лесна и тривиална задача и може да отнеме до четири седмици. Това води до нов проблем – “Старлайнър” заема порт за скачване и този порт трябва да бъде освободен, преди НАСА да може да изпрати нова експедиция към МКС. Като резултат агенцията и СпейсЕкс ще са принудени да отложат изстрелването на следващия пилотиран кораб “Крю Драгън”, сега насрочен да лети на 18 август, чак за 24-ти септември! Освен това, продължава да се обмисля възможността “Крю Драгън” да лети само с двама, а не с четирима астронавти, за да може да прибере заклещените Съни Уилямс и Бъч Уилмор в случай че “Старлайнър” бъде обявен за опасен за пилотирано завръщане. Ако цялата тази информация бъде потвърдена официално – наистина излагацията от страна на Боинг ще е пълна! https://cosmos.1.bg/space/2024/08/05/starliner-stuck-in-space/

УСПЕХ: Американската ракета Електрон излетя за девети път през 2024 г. Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 3 август 2024 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Американската компания Рокет Лаб, която е световен лидер в микроспътниковите изстрелвания, проведе своето девето изстрелване за 2024 година! Ракета “Електрон” излетя благополучно вчера в 19:39 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия. Това бе петото от общо 16 изстрелвания, които Рокет Лаб изпълнява за японската компания Синспектив. Изгражда се групировка от спътници, оборудвани със синтетичен апертурен радар. Очаква се те да могат да правят свръхдетайлни снимки на повърхността на Земята, на които ще могат да се откриват промени с точност до милиметър. Първият от спътниците бе изстрелян през 2020 г. и още два излетяха през 2022 година. Вчерашното изстрелване бе първото от общо три, предвидени за 2024 година. Полетите на ракетата “Електрон” се диктуват изцяло от пазара, тъй като фирмата Рокет Лаб, за разлика от СпейсЕкс, не разполага със собствена спътникова групировка като “Старлинк”. “Електрон”, със своята товароподемност от 320 килограма товари до ниска околоземна орбита и 200 кг. до слънчевосинхронна, се води лекотоварен носител. Но фирмата разработва и нова, по-мощна ракета на име “Неутрон”, която ще е от класа на “Фалкън 9”. Изпитанията на ракетните ѝ двигатели протича понастоящем в центъра на НАСА “Стенис”. Рокет Лаб се готви и за полети до Луната и Марс тази година. Построените от фирмата спътници ESCAPADE ще излетят към Червената планета през есента на първия полет на ракетата на Блу Ориджин “Ню Глен” и отново в края на тази година ще излети спускаемият лунен модул на фирмата Файърфлай “Блу Гоуст”, която притежава навигационни системи и софтуер, предоставени от Рокет Лаб. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/03/rocket-lab-ninth-flight/

На война като на война: Боинг поведе мощна кампания в социалните мрежи за безопасността на Старлайнър 3 август 2024 г. 10:50 ч. Светослав Александров. Битката за връщането на астронавтите на борда на кораба на Боинг “Старлайнър” се пренесе в социалните мрежи. Фирмата започна кампания, която цели да убеди обществеността в безопасността на кораба. До този развой на ситуацията се стигна, след като вчера изтече информация в медиите, че в НАСА везните се накланят към това астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс да бъдат върнати на Земята с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”. Ябълката на раздора е свързана с отказите на двигателите по време на скачването на “Старлайнър” с МКС в началото на юни. Макар че през следващите седмици и месеци двигателите бяха неколкократно запалвани и всички тестови данни показват, че нещата са наред, все още не се знае първопричината за юнския отказ. НАСА иска да знае каква е тази първопричина, преди да даде одобрението на “Старлайнър” за връщане в пилотиран режим. Боинг стратегически пуснаха показаното по-долу съобщение в Х (бившия Туитър) късно през нощта на петък срещу събота, време, в което НАСА няма как да реагира. Съобщението представлява реклама на двигателната система на “Старлайнър” – фирмата се хвали със седем наземни изпитания на двигател, тест на 5 двигателя в свободен полет, тест на 7 двигателя, докато “Старлайнър” е скачен с МКС и тест на 27 двигателя, докато “Старлайнър” е скачен с МКС. Едно е ясно – старата корпорация лобира силно, за да изпълни докрай мисията, независимо от потенциалните рискове. Натискът е голям и предстои да видим как НАСА ще реагира – дали агенцията ще се съгласи с аргументите на Боинг, дали по някакъв начин ще се огъне, или напротив, ще вземе алтернативното решение и ще се довери на СпейсЕкс. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/03/starliner-social-media-campaign/

ЕКСКЛУЗИВНО: НАСА е на път да вземе решение да върне екипажа на Старлайнър с Крю Драгън! “Старлайнър” може да се завърне на Земята празен. Photo credit : Boeing 2 август 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. НАСА е на ръба да вземе съдбоносно решение – да върне екипажа кораба на Боинг “Старлайнър” с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”! Подобно решение, ако бъде взето, може да доведе до цялостното прекратяване на програмата “Старлайнър” за добро. Нека първо напомним какво се случи. Космическият кораб на Боинг с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс бе изстрелян на 5-ти юни посредством ракета-носител “Атлас 5”. Корабът излетя с известен дефект – единичен теч от горивната му система. Постепенно в хода на мисията му възникнаха още четири теча. По време на сближаването на “Старлайнър” с МКС някои от двигателите му почнаха да отказват – макар и това да не попречи на благополучното скачване. НАСА и Боинг непрекъснато твърдяха, че проблемите са дребни и няма да доведат до отклонения от плана за завръщане. Самото прибиране бе насрочено за 14-ти юни. Но неочаквано НАСА започна да отлага датата за все по-напред и по-напред. Дните се превърнаха в седмици. Седмиците – в месеци. Американската космическа агенция дълго отричаше, че се обмисля друг вариант за завръщане на Уилмор и Уилямс освен с кораба, с който са пристигнали – “Старлайнър”. Авторитетният журналист Ерик Бъргър от Арс Текника обаче се е допитал до служители в НАСА, които под условие на анонимност му разказват друга история – вътре в агенцията настроението е такова, че предстои астронавтите да бъдат върнати с кораб на СпейсЕкс. Защо Бъргър се мъчи да откопчи истината по този начин? Противоречивото поведение на НАСА в стил “корабът е достатъчно безопасен, за да може да се прибере, ако се стигне до спешен сценарий” и същевременно “не може да го одобрим за завършек при нормален сценарий” доведе до съмнения сред много журналисти, че агенцията крие нещо. Вероятно НАСА се опитва да поддържа все още имиджа на Боинг и вероятно под повърхността има още проблеми, които не са ни казани. Но предстои да се вземе решение за прибирането на астронавтите. Залогът е човешки животи и пазенето на репутацията на фирмата не може да продължи вечно. Последното отлагане бе обявено едва вчера, на 1-ви август, когато НАСА трябваше да проведе Обзор за готовност на полета. Вместо резултати от този обзор, агенцията пусна лаконично съобщение на сайта си, че планирането ще продължи и през следващата седмица. И така, какво научихме от дълбаенето на Бъргър сред информационните му източници? Един от двамата души, до които се е допитал в НАСА, е казал, че шансът астронавтите да се върнат с кораб на СпейсЕкс вече е над 50 на 50. Друг е заявил, че е “по-вероятно да стане, отколкото не”. Вероятно окончателното решение ще бъде взето от Джим Фрий, зам. администраторът на НАСА. Журналистът най-накрая е успял да намести липсващите парчета в пъзела. Спомняте ли си, че на 14-ти юли НАСА връчи договор на СпейсЕкс за “специално проучване за спешна реакция” на сума $266 678? Агенцията публично отрече, че става въпрос за проблемите със “Старлайнър”. Но двамата от НАСА, до които Бъргър се е допитал, потвърждават, че наистина става въпрос за проблемите със “Старлайнър”. Проучването предвижда връщане на кораб “Крю Драгън” с екипаж от шестима, в това число Уилмор и Уилямс. Напомням, че “Крю Драгън” е проектиран да превозва до седем души, макар че досега това никога не е правено и корабът на СпейсЕкс винаги е летял с екипаж от до четирима. Ако бъде взето решение Уилмор и Уилямс да се завърнат с “Крю Драгън”, това може да е исторически момент за СпейсЕкс – първото превозване след завършването на програмата “Космическа совалка” на нов американски орбитален кораб с екипаж, по-голям от четирима души. Има обаче и други варианти – СпейсЕкс активно работи върху възможността следващият “Крю Драгън” да бъде изстрелян с екипаж от двамина, за да могат Уилмор и Уилямс да станат част от официалния екипаж на МКС и корабът на СпейсЕкс да се прибере в конфигурация от четирима. Фирмата вече е намерила подходящи скафандри, които ще станат за Уилмор и Уилямс. Допитванията на Бъргър до НАСА потвърждават, че в агенцията се водят активни спорове дали “Старлайнър” може да се завърне на Земята с екипажа си. Множество групировки са на мнение, че отговорът е НЕ – т.е. “Старлайнър” не е достатъчно безопасен. През изминалия уикенд беше проведено пробно запалване на двигателите на “Старлайнър”. Първоначалната информация е, че тестът е успешен. Но макар че получените данни са добри, те не успокояват всички в НАСА. Предстои агенцията да вземе тежко решение. Налице са два варианта, като и двата могат да имат съдбоносни последствия за пилотираната програма на НАСА. Ако бъде взето решение Бъч Уилмор и Съни Уилямс да бъдат прибрани с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”, това вероятно ще е краят на “Старлайнър”. Поради характера на договора, сключен с НАСА – т.е. договор за фиксирана сума, Боинг губи пари за всяко забавяне и проблем. До този момент компанията се е набутала с $1.6 милиарда и сумата расте. Ако “Старлайнър” се разкачи от МКС и се върне на Земята без екипаж, това означава, че корабът няма да е изпълнил летателната си програма. За да може корабът да бъде сертифициран да вози редовни екипажи до станцията, мисията трябва да бъде повторена. Боинг вече има едно повторение на мисия заради неуспех – първата безпилотна от 2019 г., която бе повторена през 2022. Надали това ще се случи отново – Боинг няма да иска да проведе втори пилотиран тест на “Старлайнър”. Вероятно фирмата ще прекрати едностранно договора заради тежките финансови загуби. Това ще е окончателният край на “Старлайнър” и ще е изключително болезнен развой за НАСА и Боинг. НАСА ще остане с една опция за превоз на астронавти до МКС – с “Крю Драгън”, а Боинг ще се е доказала като ненадеждна компания. Но другият вариант крие много по-големи рискове. Ако “Старлайнър” се върне с астронавтите си, ще е супер. Ами ако корабът има скрит проблем, той се прояви при завръщането и екипажът му загине? Последствията за НАСА ще са много, много по-тежки. Въобще не е за завиждане какво им е на главите на шефовете в НАСА – те трябва внимателно да преценят какви са рисковете, да ги балансират и да вземат най-доброто решение на трезва глава. https://cosmos.1.bg/space/2024/08/02/starliner-astros-could-return-crew-dragon/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита последния си военен спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 30 юли 2024 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Сбогом, руски ракетни двигатели! Днес бе проведено финалното изстрелване на американска военна мисия посредством ракета “Атлас-5” с двигател “РД-180”! Напомням на читателите, че ракетите “Атлас 5” влизат в експлоатация през 2002 година и стават емблематични за американската космическа програма, независимо от “РД-180”. По това време доставката на построени в Русия двигатели за американските мисии не е бъг в системата, а напротив – гордост за дипломацията на САЩ. Космическата програма на Русия е на ръба на фалита, а американските поръчки осигуряват долари и възможност тя да продължи да съществува. Реално “РД-180” представлява окастрен вариант на двигателя “РД-170”, проектиран за съветските космически совалки, само където “РД-170” има четири горивни камери и четири сопла, докато “РД-180” притежава само две камери и две сопла. Като продукт на американската дипломация, “РД-180” се произвежда по американски лиценз и САЩ имат пълното право да го произвеждат и на собствена територия. Всъщност първоначалните планове предвиждат “Атлас 5” да летят с произведени в Русия двигатели само за ограничен период от време – Прат енд Уитни насрочва производството на “РД-180” в САЩ да започне през 2008 г., като първият военен полет трябва да е факт през 2012 година. Но както казва бившият администратор на НАСА Майк Грифин, Департментът по отбраната отказва да инвестира тази инициатива, Конгресът отказва да задели пари, индустрията не проявява интерес, а същевременно става ясно, че ако производството бъде прехвърлено в Щатите, цената на двигателя ще се оскъпи. Преди 2014 г. НПО “Енергомаш” винаги са точни в доставките, съответно се стига до решението “РД-180” да продължи да бъде произвеждан на руска територия. Но след 2014 г., когато Русия анексира Крим, “РД-180” се превръща в слабото звено на американската космонавтика. Това е моментът, в който двигателят става бъг в системата. Той се превръща и в мощен пропаганден инструмент от страна на руската държава – пропагандистите твърдят, че едва ли не Щатите разчитат само на руски двигатели и без тях космонавтиката им ще рухне. Разбира се, това изобщо не е вярно. Технологично изоставане на САЩ от Русия няма. Още четири години преди конфликта в Украйна, СпейсЕкс изстрелват първата си ракета “Фалкън 9”, която е изцяло американско производство и е с американски двигатели “Мерлин”. Но ще мине време, докато военните се научат да се доверяват на Мъск за изстрелванията на скъпоструващите спътници. Години наред те ще продължат да използват услугите на Юнайтед Лонч Алайънс, обединението между Локхийд Мартин и Боинг, което е оператор на “Атлас 5”. Междувременно Юнайтед Лонч Алайънс решава, че е време за пенсионирането на ракетите “Атлас 5” и “Делта 4”. На тяхно място идва новата ракета “Вулкан”, която разчита на построени от американската фирма Блу Ориджин двигатели “BE-4”. Разработката дълго време се тутка, но в крайна сметка Блу Ориджин се справят. През януари 2024 г. “Вулкан” излита успешно на дебютния си полет. През септември предстои второ изстрелване и ако и то е благополучно, ракетата ще бъде сертифицирана за военни мисии. Но да се върнем на днешния старт. Ракетата “Атлас 5”, която бе изстреляна този следобед в 13:45 ч. българско време, летя в конфигурация 551 – т.е. с пет спомагателни твърдогоривни американски ракетни двигатели, 5-метров обтекател и горна степен “Центавър” с един двигател. Спецификите и мисията на самия военен спътник, който е обозначен като “USSF-51”, са засекретени. И така, епохата на използването на руски ракетни двигатели за военни мисии на САЩ приключи. Но какво следва за “Атлас 5”? На склад са останали “РД-180” само за още 15 ракети. Шест от тях са заделени за изстрелванията на пилотираните космически кораби на Боинг “Старлайнър”, които ще трябва да изведат шест редовни експедиции до МКС до 2030 година. Мнозинството от останалите “Атлас”- и пък ще се ползват за нуждите на Амазон и проекта на Джеф Безос “Кайпер”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/07/30/atlas-v-last-military-mission/

УСПЕХИ: СпейсЕкс проведе две изстрелвания в неделя, вече има 301 полета с употребявани носители! Снимка от първото от двете изстрелвания днес. Photo credit : SpaceX 28 юли 2024 г. 15:10 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс продължава да наваксва с изстрелванията след двуседмичната пауза. Тази неделя бяха проведени успешно два орбитални полета по програмата “Старлинк”. Първото бе осъществено в 08:09 ч. от Флорида, а второто – в 12:22 ч. българско време от Калифорния. Това бяха 300-то и 301-вото изстрелване на орбитални ракети с вече използвани първи степени! По време на първото изстрелване ракетата “Фалкън 9” имаше първа степен, за която това бе 14-то изстрелване, а по време на второто – степен, за която това бе 17-то изстрелване. И двете степени извършиха меки кацания върху предвидените за тях плаващи платформи, респективно “Недоимък на достойнство” и “Разбира се, че все още те обичам”. Общо за календарната година, това бяха 71-вото и 72-рото изстрелване на ракети “Фалкън 9”. СпейсЕкс има още едно изстрелване на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” и две на свръхтежката ракета “Супер Хеви” със “Старшип”. Това са сумарно 75 изстрелвания за СпейсЕкс през 2024-та. Безспорно фирмата на Илон Мъск се справя добре на този етап с наваксването, породено от забавянията във връзка с разследването на аномалията отпреди две седмици. През това лято са насрочени и два пилотирани полета на кораби “Крю Драгън” – на частната мисия “Поларис Доун” и на редовна мисия до МКС. Първоначално се предвиждаше “Поларис Доун” да лети в края на юли/началото на август. Сега обаче ротацията на екипажа на МКС излиза на преден план и е приоритетна – този “Крю Драгън” ще лети пръв на 18-ти август, докато “Поларис Даун” ще бъде изместена за края на лятото. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/28/spacex-two-launches-sunday/

УСПЕХ: Ракетата Фалкън 9 се завърна в експлоатация с безпроблемно изстрелване! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 27 юли 2024 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Само две седмици, след като партида спътници “Старлинк” бе изпратена в погрешна орбита заради неуспешно запалване на втора степен, днес работната ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” се завърна в експлоатация след безпроблемно изстрелване! Това безспорно е прецедент за съвременната космонавтика. Досега след аварии на американски ракети, особено такива, които се използват и за пилотирани цели, винаги са минавали месеци, преди да се стигне до възобновяване на полетите. В случая със совалките – две години. Иначе провалите са неизбежни, като процентите аварийни мисии са сходни както за американската, така и за китайската и за руската космонавтика. За съжаление досега в САЩ винаги е имало туткане, докато се изчистят всички процедури преди повторното въвеждане в експлоатация. При СпейсЕкс обаче всичко става бързо – и няма съмнение, че бързото връщане на “Фалкън 9” в експлоатация е възможно и благодарение на възвръщаемостта, която гарантира чести изстрелвания, натрупването на множество данни и съответно – бърза диагностика в случай на провал. Причината за теча на кислород, довел до загубата на мисията на 11-ти юли, е пукнатина в тръба, която е нужна за функционирането на датчик. Решението на СпейсЕкс бе да премахне въпросната връзка и датчик. Няма компонент – няма проблем. Днешното изстрелване бе проведено в 08:45 ч. българско време от космическия център Кенеди. За нуждите на мисията бе използвана първа степен, за която това бе 17-ти полет. На осмата минута след старта степента извърши благополучно кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Въвеждането на 23-те спътника в целевата им орбита бе проведено по план на 63-тата минута. Това бе 70-тото изстрелване на ракета “Фалкън 9” през календарната 2024 г., като за тази година СпейсЕкс има още един полет на “Фалкън Хеви” и на два “Старшипа”. Това са общо 73 мисии. Фирмата на Илон Мъск продължава да затвърждава позицията си като най-големия космически превозвач в световен мащаб. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/27/falcon-9-launches-successfully/

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс откри сведения за минал живот на Марс! На снимката: скалата, заснета от “Пърсъвиърънс”, която съдържа потенциални белези за живот. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 25 юли 2024 г. 21:15 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” откри скала, която, според съобщението на агенцията, “притежава качества, съвпадащи с дефиницията на възможен индикатор за древен живот”! НАСА ни информира, че е възможно химичните характеристики, както и структурите, забелязани в скалата, да са били образувани от живи организми. Разбира се, учените обсъждат всякакви възможни варианти, като се опитват да изключат вероятността за чисто химични процеси. Приборът SHERLOC (съкр. от Scanning Habitable Environments with Raman & Luminescence for Organics & Chemicals) показва, че скалата притежава органични вещества – структурните блокчета на живота. Принципно самото им присъствие не е достатъчно, за да се твърди, че на Марс има живот (защото има и небиологични начини за образуването на органика), но са намерени и други интригуващи характеристики. Според Кен Фарли, ръководителят на научния екип на марсохода, скалата, която е кръстена с името “Водопади Хеява”, “е най-загадъчната, комплексна и потенциално важна скала, изучена от Пърсъвиърънс. От една страна, ние имаме първото убедително откритие на органични вещества, както и характерни цветни петна, показателни за химични реакции, които микробиалният живот би могъл да използва като енергиен източник. Имаме също така и сведения, че течащата вода, задължително условие за живот, е преминавала през скалата”. Цялата дължина на Хеява е пресечена от големи жилки калциев сулфат. Между тези жилки има минерал с червеникав цвят, вероятно хематит. Когато “Пърсъвиърънс” изучи тези структури, той откри и множество бели петна с черни пръстени, около милиметър дълги, които наподобяват леопардови петна. Приборът PIXL установи, че черните пръстени съдържат желязо и фосфати. “Тези петна са голяма изненада”, съобщава Дейвид Фланъли, астробиолог и член на научния екип на “Пърсъвиърънс”, който работи в Технологичния институт Куинслънд, Австралия. “На Земята тези структури често се асоциират с фосили на микроби, живели под повърхността на скалите”. Как НАСА ще определи дали наистина става въпрос за живот? Обърнете внимание на следната стълбица: За да се изясни въпросът “има ли живот на Марс?”, учените трябва да изкачат всичките стъпала – първо се почва с откриването на потенциален сигнал за наличието на живот. След това трябва да се отхвърли възможността за замърсяване. Третата стъпка е да се подсигури, че става въпрос за биологичен произход, а четвъртата – да се отрекат всички небиологични обяснения. Петата стъпка изисква независим сигнал, шестата – да се отхвърлят останалите възможни хипотези, а накрая трябва да има независимо потвърждение. Към настоящия момент НАСА е изкачила само първата стъпка – открит е потенциален сигнал за наличието на живот на Марс. Скалата Хеява съдържа и кристали оливин – материал, който се формира във вулканичната магма. Така учените си задават следния въпрос: възможно ли е оливинът и сулфатите да са били внедрени в скалата при много високи температури, които са несъвместими с живота? Има ли небиологични реакции, способни да формират леопардови петна? През последните дни учените са използвали “Пърсъвиърънс”, за да изучат скалата възможно най-подробно, с всичките му научни прибори. Работата е кипяла денонощно. Но в научно отношение това е всичко, което марсоходът може да направи – той е достигнал лимита си. Учените имат нужда да вземат проби и да ги доставят на Земята. Ето защо програмата за доставката на тези проби е толкова важна, защо трябва да успее и защо Конгресът не бива да се мотае с осигуряването на средства. Залогът за науката е много голям. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/07/25/perseverance-past-life-mars/

Все още няма дата за завръщането на Старлайнър На снимката: “Старлайнър”, прикачен към МКС. Photo credit : NASA 25 юли 2024 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Първата мисия на пилотирания космически кораб на Боинг “Старлайнър” с астронавтите Съни Уилямс и Бъч Уилмор продължава – но НАСА все още не е определелила дата за завръщането. Към настоящия момент планът на агенцията и на компанията остава същият- Уилямс и Уилмор да се приберат на Земята заедно със “Старлайнър”. Но журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника ни съобщава, че НАСА и СпейсЕкс вече проучват резервен вариант, при който корабът “Крю Драгън”, предвиден да излети към МКС следващият месец, може да се отправи към космоса само с двама астронавти. При този вариант екипажът на “Старлайнър” ще се превърне в част от дългосрочната експедиция на станцията и ще се завърне с “Крю Драгън”. А “Старлайнър” би се завърнал без екипаж. Отново подчертавам – това е сценарий, който вероятно няма да се осъществи и вероятно астронавтите ще си кацнат със “Старлайнър”. Но показателно е, че НАСА допуска и този вариант. Междувременно както НАСА, така и СпейсЕкс съобщават, че проблемът с “Фалкън 9”, който се прояви по-рано този месец и заради който спътници “Старлинк” бяха изведени в неправилната орбита, е вече решен. СпейсЕкс е в пълна техническа готовност за възобновяване на изстрелванията на “Фалкън 9”. Чака се единствено одобрение от регулатора в лицето на Федералната авиационна администрация. Днес бе излъчена специална пресконференция, на коята НАСА и Боинг оповестиха как протичат работите по подготовката на “Старлайнър” за кацане. Проблемът, при който работата на двигателите бе влошена, докато течеше скачването с МКС, е бил възпроизведен на Земята точно, когато през този месец бяха проведени изпитания в наземната база Уайт Сандс. Екипите са наблюдавали, че наземният двигател е претърпял ерозия в областта на тефлоновото покритие, където се подава азотният тетроксид. Има също така и уплътнение, което е прегряло поради високата температура и се е надуло. Тези данни ще бъдат взети предвид, докато се оформя протоколът за завръщане. Междувременно, за да стане ясно, че екипите напълно разбират работата на горивната система на “Старлайнър”, през този уикенд ще бъде проведено тестово запалване на двигателите му. Макар че командите ще бъдат подадени от Земята, изпитанието ще протече в пилотиран режим – т.е. астронавтите Уилмор и Уилямс ще бъдат на борда на “Старлайнър”. Що се касае до завръщането, не очаквайте нищо съществено преди средата на август. През първата седмица на следващия месец ще бъде проведен цялостен обстоен преглед от НАСА и чак тогава ще се вземе решение. В техническо отношение батериите на “Старлайнър”, които бяха основният лимитиращ фактор, бяха признати за изправни и корабът би могъл да остане скачен чак до септември. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/25/starliner-no-return-date/

Телескопът Джеймс Уеб засне извънслънчева планета на 12 светлинни години от нас! На снимката: планетата Epsilon Indi Ab. Фотографията е получена посредством коронографа на прибора MIRI на “Джеймс Уеб”. Символът “звезда” обозначава местоположението на звездата Epsilon Indi A, чиято светлина е блокирана от коронографа, поради което на това място има черен кръг. Вляво е самата екзопланета. Photo credit : ESA/Webb, NASA, CSA, STScI, E. Matthews (Max Planck Institute for Astronomy) 25 юли 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” продължава да ни смайва със своите възможности! Наскоро той успя да заснеме директно извънслънчева планета, която се намира само на 12 светлинни години от Земята – една от най-близките до нас! Екзопланетата е около три пъти по-масивна от Юпитер и обикаля около звезда на име Epsilon Indi A от спектралния клас К, която е сравнително на възрастта на нашето Слънце, но малко по-хладна от него. Макар че планетата, кръстена Epsilon Indi Ab, няма твърда повърхност, представлява газов гигант и вероятно е неподходяща за живот, тя е след съвсем малкото планети, които сме успели да заснемем директно. Към 24-ти юли 2024 г. учените са открили общо 7 026 планети, които обикалят около други звезди. За повечето от тях обаче знаем на базата на косвени методи – напр. метода на радиалната скорост или пасажния метод. Само няколко десетки планети са фотографирани пряко посредством наземни или космически телескопи. Заснемането на Epsilon Indi Ab обаче е изключително важно. Като правило фотографирането на която и да е извънслънчева планета представлява голямо предизвикателство, тъй като тя е много бледа на фона на звездата си. Ето защо доскоро учените можеха да заснемат само такива екзопланети, които са съвсем млади и все още не са изстинали след формирането си. С течение на времето планетите стават по-хладни, съответно е предизвикателство да бъдат заснети. Epsilon Indi Ab влиза в историята като най-студената екзопланета, фотографирана директно от човечеството. Установено е, че средната ѝ температура е приблизително 2oC. Тя е по-хладна не само от останалите екзопланети, които сме заснемали, но и по-хладна от всички известни до този момент кафяви джуджета без едно (кафявите джуджета са тела, които са междинни между планетите и звездите). Също така температурата на Epsilon Indi Ab е със само 100oC по-висока от тази на газовите гиганти в нашата Слънчева система. Любопитен факт е, че системата Epsilon Indi е известна на човешката култура – в епизоди на Стар Трек и компютърната игра Halo има измислени планети. Изключително символично е, че сега заменяме фантазиите с реалност и учените са фотографирали истинска планета от тази система! Директното фотографиране на Epsilon Indi Ab доведе до изненади за учените, които очакваха да открият други характеристики за тази планета, която първоначално също бе открита косвено, на базата на метода на радиалната скорост. Тя се оказа по-далече от звездата си, отколкото бе изчислявано, в по-различна орбита от очакваното и с по-различна атмосфера. Все още е трудно да се направят категорични заключения за химичния ѝ състав, но според първоначалните данни вероятно в атмосферата има метан, въглероден окис и въглероден двуокис. Възможно е също така да съществуват много облаци. В бъдеще изследователите се надяват посредством “Джеймс Уеб”, който е най-мощният астрономически прибор към днешна дата, да заснемат и други извънслънчеви планети. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2024/07/25/james-webb-directly-images-exoplanet/

Монополът на СпейсЕкс се превръща във все по-сериозен проблем за НАСА На илюстрацията: корабът, който ще изведе МКС от орбита и ще я потопи в океана. Image credit : SpaceX 24 юли 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Няма какво да се лъжем – СпейсЕкс е вече монополист за практически всички основни космически услуги, а това се превръща в проблем за НАСА, която иска по-голямо разнообразие от фирми. Проблемът отново излезе на преден план след излизането на резултатите от конкурса за строеж на кораб, който трябва да потопи МКС след 2030 година и който отново бе спечелен от Илон Мъск. В свой репортаж за Арс Текника, журналистът Ерик Бъргър констатира, че докато НАСА иска да наложи нова култура, според която фирмите предоставят услуги за фиксирана сума, старите корпорации отказват да участват в конкурси за такива договори, докато младите фирми (особено тези, които не са ръководени от милиардери) правят опити, но не се справят. Има една-единствена компания, която изпълнява проектите си в срок или с минимални забавяния, без да надвишава предвидения бюджет – и това е СпейсЕкс. Договорът за извеждането на МКС от орбита в края на експлоатационния ѝ период е много интересен пример. Изискването на НАСА е да бъде построен кораб, който трябва да излети, да се скачи със станцията и да остане прикачен към нея в продължение на една година. След като тази година отмине, корабът трябва поетапно да снижи орбитата на МКС, докато тя достигне до безопасна точка на падане в океана. Безспорните фаворити за строеж на такъв тип кораб бяха Нортроп Груман и СпейсЕкс. Това е така, защото те са построили товарни кораби – от страна на Нортроп Груман това е “Сигнус” (като Нортроп Груман придоби компанията-производител Орбитал), а от страна на СпейсЕкс това е “Карго Драгън”. Напълно естествено се очакваше корабът, който ще потопи МКС, да е базиран на един от тях. НАСА реши да направи конкурса максимално гъвкав, за да могат да участват всякакви компании. Те можеха да се състезават както искат – било то според договор на фиксирана сума, било то според договор тип Разходи Плюс, при който НАСА поема отговорност за рисковете и покрива преразходите в случай че компанията не се справя. На конкурса са се явили както СпейсЕкс, така и Нортроп Груман. Но докато СпейсЕкс са настоявали да работят според договор на фиксирана сума, то от Нортроп Груман са поискали да работят на принципа Разходи Плюс – класическият подход отпреди появата на НюСпейс епохата. Резултатът след оценяването е потресаващ – СпейсЕкс са обещали, че ще свършат задачата за $680 милиона. Към настоящия момент не знаем официално каква сума са предложили Нортроп Груман, но според анализа на Ерик Бъргър тя е два пъти по-голяма. Но СпейсЕкс не са се представили по-добре единствено като са предложили най-евтиното решение. Относно оценката за възможността за техническо изпълнение, фирмата е получила 822 точки. Нортроп Груман е получила 589 точки. Рецензентите също така преценяват, че предложението на СпейсЕкс има само една слабост, докато това на Нортроп Груман има седем слабости. Не на последно място, окончателното решение е взето и на базата на това колко добре са се справяли фирмите в миналото. Надеждността на СпейсЕкс е оценена като “много висока” – и това си личи по отношение на честотата на полетите на “Фалкън 9” и “Драгън”. Надеждността на Нортроп Груман е оценена като “умерена” – и това не бива да ни изненадва, след като ракетите “Антарес” никога не бяха комерсиализирани и летяха само по програмата на МКС, а сега корабите “Сигнус” разчитат на “Фалкън 9”, докато новата версия “Антарес”-и с американски вместо руски двигатели станат готови. Така че НАСА нямаше друг вариант, освен да се спре на СпейсЕкс. В заключението си обаче агенцията подчерта, че е важно тя да притежава добра общност от доставчици, които да могат да изпълняват директивите, защото всички биха имали полза от разнообразието. С това послание, което излъчи НАСА, изводът е ясен – такова добро разнообразие към настоящия момент липсва. Имаше две фирми, които предложиха да построят кораб – но СпейсЕкс предложи не просто вариант, който е на по-добра цена, но и с по-голям шанс да успее в сравнение с по-скъпия вариант на Нортроп Груман. Според Бъргър НАСА трябва да вземе решение как да процедира в бъдеще относно комерсиалните си партньори, а опциите на този етап не са добри. Единият вариант е да се направи крачка назад към договорите тип Разходи Плюс, което означава, че проектите ще почнат да се изпълняват както отпреди СпейсЕкс епохата – бавно и скъпо. Другият вариант е да се прехвърлят колкото се може повече отговорности на СпейсЕкс – което ще затвърди монопола. Третият вариант е да се чака други фирми да направят следващите стъпки на пробив, което на този етап не се случва и освен това носи рискове поне в началните етапи. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/24/spacex-monopoly/