SAlexandrov

УСПЕХ: Пилотираният кораб Юнити с шестима души излетя до ръба на космоса и се върна на Земята! Кадър от днешния полет. Photo credit : Virgin Galactic 2 ноември 2023 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Върджин Галактик проведе своя шести пилотиран космически полет за 2023 година! Корабът “Юнити” излетя днес в 17:00 ч. българско време от космодрума Спейспорт Америка, след което изведе в космоса и впоследствие върна на Земята шестима души – сред които известният американски учен Алън Стърн, ръководител на мисията на НАСА “Ню Хърайзънс”, посетила Плутон през 2015 година. Прочетете повече за мечтата на Стърн и как той, след 55-годишно чакане, полетя в космоса, на този линк. “Юнити” бе управляван от командир Майк Масучи и пилот Кели Латимър. Към тях се присъедини и инструкторът на мисията Колин Бенет. Тримата пътници бяха Алън Стърн, Кели Джерарди (инфлуенсърка със 700 000 последователи и изследователка от аерокосмическата индустрия), както и неоповестен гражданин с френско-италианска националност. Тъй като основната дейност на Върджин Галактик е космически туризъм, не всеки пътешественик желае да разкрие идентичността си – и това е факт, с който трябва да свикваме в бъдеще, също както идентичността на пътниците на борда на самолетите не е обществено достояние. В случая със Стърн и Джерарди, техните билети бяха платени от работодателите им, а мисиите им са с обществена и научна значимост. И двамата проведоха изследователски опити в хода на краткия им няколкоминутен космически полет. Всичко по време на днешната мисия – от излитането на самолета-носител “Ийв”, разделянето на кораба “Юнити” от него и запалването на ракетния двигател, достигането на космоса и кацането на кораба обратно на Земята, протече според очакванията и без проблеми. https://cosmos.1.bg/space/2023/11/02/virgin-galactic-sixth-flight-year/

Изследователят на Плутон Алън Стърн излита в космоса днес! На снимката: космическият кораб “Юнити” в очакване на своя полет днес. Photo credit : Virgin Galactic 2 ноември 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Известният американски учен Алън Стърн, който бе водещият научен ръководител на роботизираната мисия на НАСА “Ню Хърайзънс”, посетила Плутон през 2015 година, ще излети в космоса днес на борда на частния американски кораб на Върджин Галактик “Юнити”. С това Стърн ще сбъдне своя 55-годишна мечта. Билетчето на изследователя е финансирано изцяло от Югозападния изследователски институт, където той работи. Историята на Алън Стърн е печално сходна с тази на мнозина други космически ентусиасти. Роден през 1957 година, малко след изстрелването на “Спутник 1” и кучето Лайка, той се вдъхновява от ранната космическа програма на НАСА и стъпването на хора на Луната през епохата “Аполо”. Стърн е убеден, че това е само началото – че съвсем скоро човечеството ще засели естествения ни спътник и ще се отправи към Марс. Но вместо това се сблъсква със суровата реалност през следващите десетилетия – едва неколцина души годишно напускат земната атмосфера. Независимо от това изследователят решава, че ще направи всичко възможно, за да полети в космоса. Стреми се да стане номер едно във всяка област. Започва да се занимава с гмуркане, стъпва на Южния полюс и придобива степени в пет различни научни дисциплини – при това с отлични оценки. Става ръководител на научни проекти, които излитат в космоса на борда на совалките и дори управлява телескоп по време на седем суборбитални научни мисии, без да допусне нито една грешка. Но скоро Стърн осъзнава, че да си отличник по всичко не е достатъчно. Той кандидатства шест пъти за астронавт на програмата “Космическа совалка” и накрая бива поканен за интервю в Хюстън, само за да бъде отхвърлен. “Беше сърцесъкрушаващо”, пише той в своя статия за The Space Review. Накрая космическият център Джонсън издава одобрение на Стърн да лети на борда на мисия на совалка, която да наблюдава и изучава кометата Хейл-Боп през 1997 година. И буквално в последния момент е изхвърлен от мястото, за да може вместо него да лети канадски астронавт. Не заради нещо друго, а защото международната политика измества научните приоритети. Днес обаче Алан Стърн най-сетне ще сбъдне мечтата си и ще излети в космоса. Вярно, пътешествието на борда на “Юнити” ще е кратко и суборбитално, но изследователят не отива там просто като турист – специален прибор ще измерва кръвното налягане и сърдечната дейност, а той трябва да изпълни общо осем научни задачи за Югозападния научен институт. “Представях си, че моето поколение ще лети рутинно в космоса, че много от нас ще сме второто поколение изследователи на Луната и неколцина от нас даже ще сме първото поколение изследователи на Марс. За моето поколение това бъдеще никога не се материализира. Но бъдещето, в което вече действително живеем, благодарение на възхода на комерсиалната космонавтика, достига до повратна точка – за която очаквам през следващите векове да се възприема като онази инфлексна точка, от която ние, хомо сапиенс, наистина ставаме космически вид в грандиозен мащаб”, споделя Стърн. https://cosmos.1.bg/space/2023/11/02/alan-stern-to-fly-to-space-today/

България се присъединява към споразумението Артемис на НАСА! 2 ноември 2023 г. 07:50 ч. Светослав Александров. Министерският съвет прие решение за присъединяването на България към споразумението “Артемис” на НАСА! Решението дойде само четири месеца, след като аз (т.е. Светослав Александров от блога КОСМОС БГ) изпратих запитване към правителството по въпроса. Тогава получих обратен отговор от министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, че МИР работи в координация с МВнР относно “проучване на възможността за включване на България към акордите на ARTEMIS (NASA)”. Според съобщението на страниците на МИР, присъединяването на България ще “предостави на страната ни допълнителен положителен сигнал до международните партньори за значението, което отдаваме за по­нататъшното задълбочаване на стратегическото ни партньорство в областта на космическите технологии”. За повече информация: Министерството на иновациите и растежа https://cosmos.1.bg/space/2023/11/02/bulgaria-joins-artemis-accords/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу 16 се завърна на Земята! Кадър от днешното завръщане на “Шенчжоу 16”. Photo: Xinhua 31 октомври 2023 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:10 ч. българско време пилотираният космически кораб на Китай “Шенчжоу 16” с астронавтите Цзин Хайпен (командир), Чжу Янчжу (полетен инженер) и Гуй Хайчао (учен, първият невоенен китаец, летял в космоса) се завърна благополучно на Земята след половингодишна мисия в орбита. “Шенчжоу 16” бе петата дългосрочна експедиция до орбиталната станция на Китай “Тянгон” и общо единадесетата в историята на китайската космонавтика. В хода на тази мисия беше проведена осемчасова “космическа разходка”, беше изнесена интерактивна лекция, бяха отгледани зеленчуци и бе положен началото на дългосрочен биологичен експеримент с десетки живи организми от външната страна на станция “Тянгон”. Горе на станцията остават да живеят астронавтите Тан Хонбо, Тан Шенцзе и Цзян Синлин. Тяхната мисия “Шенчжоу 17” започна на 26-ти октомври и се очаква да продължи до пролетта на 2024-та. Целта на Китай е “Тянгон” да бъде постоянно обитаема поне десетилетие. Видеозапис от днешното завръщане: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/31/shenzhou-16-returns-home/

На 1-ви ноември мисията на НАСА Луси ще посети първата си цел – астероида Динкинеш! На илюстрацията: космическата мисия “Луси” посещава астероид. Image credit : NASA 30 октомври 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Две години след изстрелването на космическата мисия на НАСА “Луси”, тя се готви на 1-ви ноември да посети своята първа научна цел – астероида Динкинеш, намиращ се в главния астероиден пояс! Напомням на читателите, че мисията “Луси” понякога бива наричана “Вояджърът на астероидните проучвания”. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век мисията на НАСА “Вояджър 2” прелетя край планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и край техните луни, така и “Луси” ще прелети край десет астероида. Всички те са непознати небесни тела, които крият своите загадки. Особено голям интерес представляват т.нар. Троянски астероиди, които маршируват отпред и отзад на Юпитер, докато тази гигантска планета кръжи около Слънцето. Мисията е кръстена на австралопитека Луси – първият открит от учените фосил на хоминин. Названието не е случайно, защото, както нееднократно съм споменавал на страниците на този блог, астероидите са ключ към разгадаването на тайните на ранната еволюция на Слънчевата система и появата на живота на Земята. Първият астероид, който “Луси” ще посети, е Динкинеш (Динкинеш е етиопското название на фосила Луси). Астероидът е дълъг само 0.8 километра, което означава, че Динкинеш ще бъде най-малкият обект от астероидния пояс, посетен от космическа мисия. Но това не значи, че е незначителен – по размер Динкинеш е сравним с близкоземните астероиди Рюгу и Бену, посетени съответно от японската мисия “Хаябуса 2” и американската “Озирис-Рекс”. Не е ясно обаче дали сходството се изчерпва единствено с размера. Предполага се, че близкоземните астероиди произхождат от главния пояс и учените искат да погледнат към Динкинеш отблизо, за да го сравнят с Бену, Рюгу и останалите близкоземни астероиди, съответно да видят дали те търпят промени при навлизането в пространството край нашата планета. Но изучаването на Динкинеш няма да е проста задача. Изследователите много трудно изчисляват орбитите на астероидите – нещо повече, позициите на много известни астероиди са измерени с несигурност от около 100 километра. Това може да е достатъчно прецизно за наземните наблюдатели, но ако една космическа мисия като “Луси” бъде изстреляна към целта си на базата на известните от наземни наблюдения параметри, тя може да пропусне въпросната цел и да не успее да направи научни измервания! Ето защо на борда на “Луси” има т.нар. терминална система за проследяване. Двойка камери снимат целевия астероид и предоставят информация към бордовата компютърна система, съответно тя насочва инструментите и камерите прецизно към астероида. Така че прелитането край Динкинеш представлява тренировка за по-нататъшното посещение на Троянските астероиди. Но докато се стигне до тяхното изучаване ще минат още дълги години. След като “Луси” посети Динкинеш, мисията ще напусне астероидния пояс и догодина през декември ще прелети край Земята. След посещението на нашата планета, “Луси” отново се ще се отправи към астероидния пояс и през април 2025 година ще бъде изучена втората изследователска цел – астероида Доналджонсън. И чак след това ще започне изучаването на шестте Троянски астероида на Юпитер, два от които притежават собствени луни. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/30/lucy-mission-dinkinesh-preview/

Блу Ориджин показа демонстратор на лунния си спускаем апарат На снимката: Джеф Безос, основателят на Блу Ориджин, обсъжда с Бил Нелсън, администратора на НАСА, възможностите на спускаемия апарат. Photo credit : NASA 28 октомври 2023 г. 08:55 ч. Светослав Александров. Вчера администраторът на НАСА Бил Нелсън посети производственото съоръжение на Блу Ориджин в Хънтствил, където му беше показан демонстратор на товарния лунен модул “Марк 1”. Набива се на очи, че Блу Ориджин наистина използва думата “демонстратор” вместо “макет”. Определено от Блу Ориджин са се постарали да направят добро впечатление – например показаната структура е покрита със златно фолио. Но какъв е реалният напредък, вероятно само Безос знае. Щеше да е добре освен златното фолио да видим електронните системи и двигатели “БЕ-7”. Тогава щяхме да сме по-малко критични и наистина да приемем, че става въпрос за демонстратор, а не за макет. Съобщава се, че “Марк 1” може да се вмъкне под 7-метровия обтекател на ракетата на Блу Ориджин “Ню Глен” и да доставя полезни товари от 3 тона до всяка точка на Луната. Тук отново трябва да се направи уточнение, че “Ню Глен” все още не е летяла, а Блу Ориджин не са достигнали до орбита нито веднъж. “Марк 1” ще послужи за основа и на “Марк 2” – това вече е пилотираният модул, с помощта на който в края на десетилетието астронавти на НАСА ще кацат на лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/28/blue-origin-demonstrator/

Шефът на Роскосмос Юрий Борисов: спътниците ни са само 2.5% от всички в света На снимката: руският сателит “Скиф” бива опакован преди миналогодишния му старт. Фото: Роскосмос 28 октомври 2023 г. 08:30 ч. Светослав Александров. В свое интервю за телевизионния канал “Россия 24” шефът на Роскосмос Юрий Борисов заяви, че в САЩ се произвеждат годишно 3 000 спътника, в Китай – 1 500, а в Русия – само 40. Това свидетелства за неконкурентноспособност. Към настоящия момент руската орбитална спътникова групировка е 2.5% от световната. През последните десет години световната орбитална групировка се е увеличила около 10 пъти. Така че Борисов обяви планове за преминаване към серийно производство на спътници, за да може Русия да навакса. Също така шефът на Роскосмос акцентира върху факта, че Международната космическа станция е превишила допустимия срок за експлоатация. Около 80% от руското оборудване работи извън предела на гаранцията, така че Борисов отново напомни, че се създава нова руска орбитална станция, но същевременно обърна внимание на коментар на министерството на финансите, според който тази работа протича с ниска ефективност. Според журналиста Анатолий Несмиян изоставането на Русия е шокиращо. “Да се говори просто за изоставане при такива съотношения е направо глупаво. Еднокрак мъж определено не може да се състезава с Юсеин Болт даже ако той е леко болен”, каза Несмиян и напомни, че руската индустрия едно време бе на първо място. Източник: Infox https://cosmos.1.bg/space/2023/10/28/yury-borisov-satellites/

Руската слънчева платноходка не успя да разгърне платната си в космоса На кадъра: Олег Кононенко и Николай Чуб работят в открития космос. Photo credit : NASA TV 26 октомври 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Нито една от планираните дейности на космонавтите Олег Кононенко и Николай Чуб, които тази нощ излязоха в открития космос, не завърши с успех. Двамата работиха от външната страна на станцията около 7 часа и 41 минути. Основната задача за Кононенко и Чуб бе да открият мястото на теча откъм радиатора на модула “Наука” и по възможност да извършат ремонтни дейности. Космонавтите локализираха мястото – гъвкавите тръби между сегментите на радиатора, но течът се оказа изобилен. Даже Кононенко и Чуб докладваха, че продължават да се образуват балончета. Спасително въже бе изцяло напоено с антифриза и то бе опаковано в торба, която бе оставена от външната страна на МКС. Но не и преди въжето да удари един от космонавтите по визьора на скафандъра и да го изцапа. По принцип Кононенко и Чуб бяха взели кърпи, за да избършат станцията от замърсителя. “Но смятам, че кърпите няма да са достатъчни тук”, съобщи Чуб. Така че на двамата космонавти бе заповядано бързо да напуснат мястото, преди да е станала беля. Накрая кърпите бяха изхвърлени в космоса и те се превърнаха в поредния орбитален боклук. Изминаха повече от две години и половина след инсталацията на новия модул “Наука” към МКС и едва сега бе монтиран първият научен експеримент от външната му страна – синтетичен апертурен радар. Но радарът не успя да се разгърне напълно, а опитите това да бъде изпълнено ръчно от космонавтите завършиха с неуспех. Накрая Кононенко и Чуб пуснаха в космоса платноходката “Парус-МГТУ”, построена от студентите на университета МГТУ “Бауман”, но както съобщава ТАСС, платната ѝ не са се разгърнали успешно в очакваното време. Очакваме официално становище от университета дали могат да бъдат направени нови опити. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/26/vkd-so-many-problems/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу 17 излетя към станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Xinhua 26 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 06:14 ч. българско време от космическия център Дзюцюан в Китай бе проведено изстрелване на ракетата “Лонг Марч 2Ф” с пилотирания космически кораб “Шенчжоу 17”. Командирът на кораба е Тан Хонбо (роден през 1975 г.), като той е ветеран от мисията “Шенчжоу 12” и това е втори полет за него. Той е придружен от новаците Тан Шенцзе (роден през 1989 г.) и Цзян Синлин (роден през 1988 г.). Това е най-младият екипаж на Китай, изстрелван в космоса. Тримата се очаква да престоят шест месеца в орбита на борда на станцията “Тянгон”. След като корабът “Шенчжоу 17” се скачи с нея, новоизстреляните астронавти ще се срещнат с настоящия екипаж на станцията, състоящ се от Цзин Хайпен, Чжу Янчжу и Гуй Хайчао. Те живеят в космоса от края на месец май и ще се завърнат на Земята на 31-ви октомври с кораба си “Шенчжоу 16”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/26/shenzhou-17-launches/

Руските космонавти днес ще пуснат в открития космос слънчева платноходка Космическият апарат “Парус-МГТУ”. Илюстрация: МГТУ “Бауман”. 25 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. “Слънчева платноходка” на име “Парус-МГТУ”, разработена от руския университет МГТУ “Бауман”, ще бъде пусната в открития космос днес от космонавтите Олег Кононенко и Николай Чуб. “Космическата разходка” на Кононенко и Чуб ще започне в 20:55 ч. българско време, а живото излъчване по НАСА ТВ ще стартира половин час по-рано. Освен пускането на платноходката, космонавтите ще трябва да монтират нова комуникационна система, както и да инспектират теча от радиатора на модула “Наука”. Космическият апарат “Парус-МГТУ” бе изстрелян на 24 май 2023 г. с товарния кораб “Союз МС-23”, но досега изчакваше пускането си в открития космос. Това не е първата “слънчева платноходка” в историята на човечеството – още през 90-те години руснаците изпратиха до “Мир” платноходките “Знамя 2” (успешен проект) и “Знамя 2.5” (неуспешен проект), но те не демонстрираха възможността, че слънчевите фотони могат да задвижват космически апарат. За пръв път на 21 май 2010 година Япония изстреля функционална платноходка на име “Икарос”, която успешно навигираше в междупланетното пространство. А през 2015 и 2019 г. американската организация Планетарно общество изпрати в орбита две платноходки “Лайтсейл-1” и “Лайтсейл 2”, съответно с ракети “Атлас 5” и “Фалкън Хеви”. Сега “Парус-МГТУ” трябва да разгърне двойка петметрови платна – иновация в сравнение с другите платноходки, като механизмът за разгръщане само на два компонента е по-прост и вероятно по-надежден. Ето как работят “слънчевите платноходки”: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение – това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични и съществуващи днес технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/25/mgtu-bauman-solar-sail/

Заради главоболията с регулатора: Варда очаква да приземява корабите си в Австралия Спускаемата капсула (вдясно) на Варда. Photo credit : Varda Space 24 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На фона на проблемите на частната космическа индустрия в САЩ с Федералната авиационна администрация (основният регулатор, отговарящ за всички полети), фирмата Варда обяви споразумение с австралийския оператор Саутърн Лонч. Споразуменето ще позволи космическите кораби на фирмата да кацат на площадката Кунибба в Австралия. Напомням на читателите, че първият кораб на Варда, която бе изстрелян през юни, все още не може да се завърне на Земята, тъй като ФАА не е издала разрешително. Делян Аспарухов, българинът-съосновател на компанията и неин президент, потвърждава, че Варда винаги е планувала да има множество възможности за кацания, но главоболията покрай ФАА са ускорили процеса (изт. Ars Technica). На борда на спускаемата капсула от първата мисия, която е останала заклещена в космоса не по технически, а по бюрократични причини, се намира първото произведено в орбита лекарство ритонавир. Според Аспарухов не е имало някакъв конкретен проблем, който да е довел до забавянията. “Имахме координационен проблем между три различни групи, които не са работили преди по такъв тип дейност”. Напомням също така, че миналата седмица представители на космически компании, включително СпейсЕкс, говориха пред Конгреса за проблемите с регулатора и настояваха персоналът, който отговаря за издаването на разрешителните, да бъде увеличен, тъй като не е в състояние да поеме огромния наплив от заявки за излитания и кацания покрай развитието на частния космически сектор в САЩ. Аспарухов е напълно съгласен с това. “Няма начин да бъдат свършени нещата с текущия брой персонал на ФАА. Цялата индустрия усеща това болно място”. Кацанията в района на Австралия ще са възможни за Варда от втората мисия нататък. Важно е обаче да се подчертае, че независимо от факта, че става за дейност в района на друга държава, ФАА пак трябва да издава разрешителни. Варда е американска компания, а регулаторът има правомощията да съблюдава дейностите на всички американски фирми независимо от това къде провеждат дейностите си. По същия начин Рокет Лаб получава разрешителните си от ФАА дори и основният космодрум да се намира в Нова Зеландия. Но очакванията на Варда са, че получаването на разрешително за кацане в Австралия ще е много по-лесно от гледна точка на това, че въздушният трафик там е по-малък от този над САЩ. Що се касае до завръщането на първата мисия … чакаме. По принцип корабът е проектиран да издържа до една година в космоса и досега всичко на борда му е в отлично състояние. “Но всеки допълнителен ден в космоса повишава риска. Очевидно нашето предпочитание е да го върнем обратно колкото се може по-скоро”, казва Аспарухов. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/24/varda-looks-forward-to-australian-landings/

Град без бъдеще: руснаците бавно напускат Байконур Надрасканата с графити совалка “Буран”. Снимка: Телеграм канал “Прости нас, Юра”. 23 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космодрумът Байконур е легендарно място за човешката история. Оттук са били изстреляни първият изкуствен спътник и първият космонавт Юрий Гагарин. Но днес градът край космодрума, носещ същото име, няма перспективи за развитие и руснаците бавно го напускат. След разпадането на СССР Байконур остана на територията на Казахстан. Русия продължава да използва космодрума под лизинг до 2050 г. и все още изстрелва оттам руски и чуждестранни екипажи към Международната космическа станция. Но тъй като съоръженията стареят, а икономическите перспективи не са големи, руските граждани лека-полека си тръгват. “Все повече казахстанци се заселват, а руснаците напускат”, съобщава 22-годишният Артур Фалеев, за който Байконур е роден град. Фалеев е компютърен специалист, но за населено място, което е фокусирано около ракетостроенето и космическата индустрия, той среща трудности в намирането на работа по специалността. “Няма перспективи. Най-общо казано, младите хора, които се раждат тук, завършват училище и отиват директно в други градове – Москва, Санк Петербург”. Засега Фалеев си е намерил временна работа като пазач на сграда, собственост на Роскосмос, но не смята да се застоява – планира да отпътува заедно с майка си към Челябинск. Най-добрият приятел на Фалеев е Александър Огньов, също на 22 години. Той е роден в Байконур, но има само казахстански паспорт. Затова е предприел трудната бюрократична процедура да се сдобие с руско гражданство. Дипломиран готвач е, но подобно на приятеля си, също не може да си намери работа по специалността. Ето защо понастоящем работи в приют за бездомни животни за мизерната заплата от 20 000 рубли (около $200). Счита се, че в Байконур, който е с население 57 000 жители, 16 000 са руснаци. Градът, иначе осеян със съветски паметници в чест на славното си космическо минало, обаче се сблъсква с множество проблеми. Първият от тези проблеми е, че Русия вече пренасочва ресурсите си към Восточний – нов космодрум на руска територия, който си има ново космическо градче – Циолковски. Постепенно Восточний трябва да замени изцяло Байконур. Вторият проблем е конкуренцията, която оказва СпейсЕкс и по този начин разруши някогашния твърд монопол на Русия след приключването на американската програма “Космическа совалка”. И третият проблем е свързан с войната в Украйна. Откакто конфликтът започна, западняците вече не посещават Байконур, като изключим роднините на чуждестранните астронавти. Освен това международните санкции застрашават малкото останали руско-казахстански проекти. Ето защо руският президент Владимир Путин е подписал указ, който улеснява релокацията на тези, желаещи да получат дом в Русия. Понастоящем над 1 000 домакинства са подали заявления за миграция – сериозен процент от руската популация на Байконур. “Целта на програмата е да подсигури руснаците да не останат без нищо”, съобщава кметът на Байконур Константин Бусигин. Той обаче е песимист към перспективите на града и смята, че той няма да оцелее дълго, ако космодрумът хлопне кепенци. “Нямаме никакви фабрики тук. Когато Роскосмос си тръгне, работните места ще намалеят със 7 500”. Източник: Спейс Дейли https://cosmos.1.bg/space/2023/10/23/russians-slowly-leave-baykonur/

УСПЕХ: Индия проведе изпитателен безпилотен полет на кораба Гаганян! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 21 октомври 2023 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Индия направи важна стъпка към изстрелването на първата си пилотирана космическа експедиция! Днес в 07:30 ч. от космическия център Сатиш Дхаван бе проведен пуск на едностепенна течногоривна ракета с космическия кораб “Гаганян” на мисия, която трябваше да демонстрира способността на спасителните системи да евакуират капсулата в случай на авария по време на реален полет. Ракетата успешно изведе кораба на височина 12 километра, след което двигателите на спасителната система се задействаха по план и издърпаха “Гаганян” на безопасно разстояние. След достигането на апогей от 17 километра, спасителната система се раздели от спускаемата капсула и тя разгърна парашутите си, за да осъществи меко кацане в океана. Това бе третият голям успех на космическата програма на Индия в рамките на календарната 2023 година. Напомням на читателите, че през август страната осъществи меко кацане на Луната, а през септември бе изстреляна слънчевата мисия “Адитя-1”. Днешният изпитателен полет бе атмосферен. Догодина предстои изстрелването на “Гаганян” в околоземна орбита за безпилотен тест на системите на кораба в космически условия, а през 2025 година корабът ще дебютира и с екипаж. Когато това се случи, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, изпратила самостоятелно човек в космоса. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/21/india-launches-gaganyaan/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу 17 бе изкаран на стартовата площадка На снимката: “Шенчжоу-17” е на стартовата площадка в очакване на своя полет. Photo credit : CNSA 20 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера ракетата на Китай “Лонг Марч 2Ф” с пилотирания космически кораб “Шенчжоу 17” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан за предстоящ полет в близко бъдеще. Към космическата станция “Тянгон” ще се отправи екипаж от трима души, но до този момент все още не знаем имената им. По традиция те ще станат известни в последните часове преди старта. Китайците също така не са обявили официално точния ден и час на полета, но според някои репортажи планираната дата е 26-ти октомври. Неоповестените астронавти ще се присъединят към сегашния екипаж на орбиталната станция – Цзин Хайпен (командир), Чжу Янчжу (полетен инженер) и Гуй Хайчао (учен, първият невоенен астронавт на Китай). Цзин, Чжу и Гуй ще предадат командването към новия екипаж, след което корабът им “Шенчжоу-16” (която понястоящен е скачен с “Тянгон”) ще се завърне на Земята. Мисията на “Шенчжоу-17” ще продължи шест месеца. Това ще е общо 12-тата пилотирана експедиция на Китай и шестата до китайската станция. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/20/shenzhou-17-rolled-launch-pad/

Индия цели първият индиец да стъпи на Луната през 2040 година – но дали е постижимо? Космическият кораб “Гаганян” преди първото си изстрелване на 21-ви октомври. Photo credit : ISRO 19 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Остават два дни до дебютното безпилотно тестово изстрелване на новия пилотиран транспортен кораб на Индия “Гаганян”. По този повод индийският премиер Нарендра Моди оповести ясно какви са целите на страната – астронавт в орбита през 2025 г., орбитална станция през 2035 ч. и стъпване на човек на Луната през 2040 година. Но постижимо ли е това? Експерти се съмняват – макар че индийската програма отбеляза съществени постижения през тази година, в това число безпилотно кацане на Луната и роботизирана мисия до Слънцето, факт е, че Индия е все още много назад от САЩ. Понастоящем най-мощната действаща индийска ракета, която е била използвана за роботизираните лунни мисии “Чандраян-2” и “Чандраян-3”, както и ще се използва за изпращането на първия индийски астронавт в космоса, е “LVM3”. Тя притежава способността да извежда полезни товари с тегло от 10 тона в ниска околоземна орбита – т.е. представлява среднотоварен космически носител. Както ни информира журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, Индия вече разработва нова ракета “NGLV”, която ще притежава товароподемност от 20 тона – два пъти повече от текущите възможности. Проблемът е, че това е ракета от класа на “Фалкън 9” и ще е готова чак през 2030 година. Нещо повече – индийците са в много начален етап от работата, даже не е решено какво точно гориво ще се използва. Ракетата “NGLV” със сигурност няма да е достатъчна за пилотиран полет до Луната – за тази цел Индия ще трябва да разполага още по-мощни ракети като “Фалкън Хеви”, “Спейс Лонч Систъм” или “Старшип”. Досега страната не е дала заявка, че ще почне да строи такъв клас ракета и дори да даде заявка, ще мине дълго време, докато излети на първия си изпитателен полет – вероятно около десет години. Така че индийският премиер Моди вероятно е избрал датата 2040 съвсем умишлено – достатъчно далечна е, че страната няма нужда да се ангажира със задачата точно сега. Но има още една възможност, за която съобщава журналистът Бъргър. Наскоро Индия подписа споразумението на НАСА “Артемис”. Възможно е индиец наистина да стъпи на Луната през 2040 година, но по-вероятно е това да се случи на борда на американски космически кораб – “Орион” или “Старшип”. Други държави от споразумението като Канада вече се възползват от възможността – канадски астронавт ще излети към орбитата на Луната с мисия “Артемис 2” още през 2024 или 2025 година, а до 2030 г. към естествения ни спътник ще се отправят и европейски астронавти. Какъв път ще избере Индия – това предстои да видим. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/19/first-indian-moon/

СпейсЕкс ще настоява пред Конгреса за обновяване и оптимизиране на работата на регулатора СпейсЕкс е в техническа готовност да изстреля нов “Старшип”, но одобрението за полет от държавния регулатор се бави. Photo credit : SpaceX 18 октомври 2023 г. 16:45 ч. Светослав Александров. На 20-ти април СпейсЕкс проведе първото изстрелване на ракетата от ново поколение “Старшип”. Обещанието на Илон Мъск бе най-късно до края на лятото проблемите, възникнали при дебютния полет, да бъдат разрешени и да бъде подготвена нова ракета за изстрелване. Това обещание бе спазено и през изминалите седмици вторият “Старшип” премина през всички наземни и огневи изпитания. Но изстрелването все още не е проведено – и причината се корени в липса на разрешение от Федералната авиационна администрация. Ето защо днес Бил Герстенмеър, вицепрезидентът на СпейсЕкс, ще говори пред Комисията за космос и наука към Сената с настояване регулаторните процеси да бъдат оптимизирани. Както се съобщава на страниците на Сената, Герстенмеър ще участва на срещата заедно със Сириша Бандла, комерсиален астронавт и вицепрезидент на Върджин Галактик, както и Фил Джойс, вицепрезидент на Блу Ориджин. Необходимостта да бъдат възобновени полетите на “Старшип” отдавна не се прави просто за приумица на Илон Мъск. СпейсЕкс изпълнява договор на НАСА, съобразно който на базата на “Старшип” трябва да бъде създаден спускаем апарат, чрез който хора отново да стъпят на Луната по време на мисията “Артемис 3” през 2025-2026 година. Съответно всяко отлагане по програмата “Старшип” води и до отлагания по програмата “Артемис”. СпейсЕкс няма забележки към изискванията на Федералната авиационна администрация, които настояват всички процедури по безопасност да бъдат спазени. Има претенции единствено към скоростта, с която процедурите се движат, съобщава уебсайтът Арс Текника. ФАА отговаря не само за полетите на СпейсЕкс и “Старшип”, но и за целия САЩ. Основният проблем, който се изтъква е, че ФАА няма достатъчно персонал в лицензионния отдел и именно това искане ще бъде поставено днес пред Конгреса – да бъдат назначени още хора. Както космическите ентусиасти сами виждат, 2023-та е изключително натоварена година, дори и да махнем от уравнението “Старшип”. СпейсЕкс е на път да изстреля около 100 ракети “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” до края на декември. Върджин Галактик вече провежда по един пилотиран полет месечно. И ако това ви се вижда голяма натовареност, не знаете какво ви чака 2024-та. СпейсЕкс иска да увеличи полетите на “Фалкън”-ите с още 50%, тогава чакаме завръщането на кораба на Блу Ориджин “Ню Шепърд” в експлоатация, въвеждането на новата американска ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан” и многобройни полети във високите части на атмосферата посредством балони. Просто няма как с ограничения си персонал държавният регулатор да се справи. “Предвиждаме, че ще се стигне до верижна катастрофа”, съобщава за Арс едно от длъжностите лица. Ако държавната бюрокрация забави развитието на частния космически отрасъл в САЩ, то има риск страната да изостане и да стане неконкурентоспособна спрямо други държави с развит космически отрасъл като Китай, категорични са от СпейсЕкс. Нещо повече – СпейсЕкс усещат, че текущата програма на компанията, фокусирана около “Фалкън” и “Драгън”, си съперничи със “Старшип” да им бъде обърнато достатъчно внимание от ФАА за изчистване на всички документационни спънки. “Хората си мислят, че след като “Фалкън 9″ лети средно по веднъж на четири дни, регулаторният процес е като добре смазана машина”, съобщава длъжностно лице от СпейсЕкс. “Да, лицензионният отдел на ФАА я накара да проработи и ние също я накарахме да проработи, но мога да ви уверя, че е изключително предизвикателство. Тромаво е. Даже в много случаи сме отклонявали работа, свързана с тези програми (бел. прев. – “Фалкън” и “Драгън”), защото знаем, че ако предоставим документите на ФАА, това ще им отклони вниманието от “Старшип”, и обратното. Това е много сериозен проблем с ресурсите, където нашите програми се конкурират една с друга”. Освен увеличаването на персонала, от СпейсЕкс ще внесат предложение ФАА да си сътрудничи с НАСА и Космическите сили на САЩ, за да не е необходимо един регулатор да носи цялата отговорност. СпейсЕкс разказва за куриозен случай – трябвало е да премести горивната машинария от едно на друго място на космодрума във Флорида. Изобщо не става и дума за изнасянето на машини извън оградата, а просто за преместване. Фирмата на Мъск е получила разрешение от Космическите сили на САЩ и НАСА, но е трябвало да се получи разрешение и от ФАА. И като резултат вниманието било отклонено отново от “Старшип” към текущия проблем. Нужно ли е ФАА да се занимава с тази задача, при положение, че НАСА и Космическите сили на САЩ са се подписали под документите? Счита се, че ще минат още поне две седмици, докато документацията около втория полет на “Старшип” бъде изчистена – и това е минимумът време, което ще изтече преди да станем свидетели на изстрелването. Но даже този втори “Старшип” да излети, от СпейсЕкс сериозно се опасяват, че ще трябва да се минава през тромави процедури и в бъдеще преди всеки полет, който ще демонстрира способността на космическия кораб да лети в космоса и да каца на Луната. “През следващата година наистина трябва да придвижим програмата с по-висока честота на полетите”, категорични са длъжностните лица на СпейсЕкс. “Паузи от по шест до осем месеца, това не е никак добре. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/18/spacex-to-testify-congress/

Телескопът Джеймс Уеб откри кварцови кристали в облаците на извънслънчева планета! Така би могла да изглежда извънслънчевата планета WASP-17b. Илюстрация: NASA, ESA, CSA, and R. Crawfor, d (STScI)Science: Nikole Lewis (Cornell University), David Grant (University of Bristol), Hannah Wakeford (University of Bristol) Crawford (STScI) 17 октомври 2023 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Учени, работещи с космическия телескоп на НАСА “Джеймс Уеб”, откриха кварцови нанокристали в облаците на WASP-17b – извънслънчева планета около седем пъти по-голяма от Юпитер и намираща се на 1 300 светлинни години от нас. “Бяхме изключително развълнувани”, съобщава Дейвид Грант от Бристълския университет и водещ автор на публикацията, приета за печат в Astrophysical Journal Letters. “Знаехме още от наблюденията с телескопа “Хъбъл”, че трябва да има аерозоли в атмосферата на WASP-17b- малки частици, които изграждат облаците и мъглите, но не очаквахме да са направени от кварц”. Силикатите (минерали, богати на силиции и кислород) съставляват по-голямата част от Земята и Луната, както и другите скалисти обекти в нашата Слънчева система. Също така се срещат широко и в Галактиката. Учените не за пръв път откриват силикатни зърна в атмосферите на екзопланети и кафяви джуджета, но като правило те са богати на магнезий – напр. минерали като оливин и пироксен. А в случая с WASP-17b става въпрос за кварц, чист SiO2. WASP-17b е една от най-големите и най-добре проучени извънслънчеви планети. Освен че е седем пъти по-голяма от Юпитер, тя прави една пълна обиколка около звездата си само за 3.7 земни дни (толкова продължава една местна година). Ето защо планетата е идеална за изследване посредством трансмисионна спектроскопия. Космическият телескоп “Джеймс Уеб” наблюдаваше WASP-17b в продължение на 10 часа, като за това време бяха направени 1 275 измервания на яркостта докато планетата е преминавала пред звездата си. Изваждайки яркостта на системата звезда-планета от тази само на звездата, учените бяха в състояние да изчислят кои дължини на вълните биват погълнати от екзопланетната атмосфера. Резултатът е следният – имаме неочакван пик при 8.6 микрона, което не би се очаквало, ако облаците са от магнезиеви силикати или други аерозоли като алуминиев оксид: Най-доброто обяснение за спектъра е, че облаците на извънслънчевата планета са изградени от кварцови наночастици. Но за разлика от минералните частици, които се срещат в облаците на нашата собствена Земя, тук тези кварцови кристали не произхождат от скалиста повърхност. WASP-17b е изключително гореща планета – температурите ѝ надхвърлят 1 500oC, но налягането в горните части на атмосферата е само една хилядна от земното. При тези условия се образуват твърди кристали от атмосферните газове без да се преминава през течно агрегатно състояние. Учените все още не могат да определят какво е точното количество на кварца и колко ясно изразени са облаците на WASP-17b. Планетата е обърната винаги с едната си страна към звездата, което означава, че там е вечен ден, а на срещуположната страна царува вечна нощ. Възможно е облаците да обикалят около цялата планета, но да се изпаряват откъм дневната страна. Ветровете биха издухвали тези стъклени частици със скорост хиляди километри в час. WASP-17b е една от трите планети, избрани за изучаване от “Джеймс Уеб” в рамките на програмата DREAMS (съкр. от Deep Reconnaissance of Exoplanet Atmospheres using Multi-instrument Spectroscopy). Програмата цели подробни проучвания на по един представител от трите основни класа екзопланети: горещ Юпитер, топъл Нептун и умерена скалиста планета. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/james-webb-quartz-crystals/

УСПЕХ: Американската мисия Джуно се сближи с юпитерианската луна Йо! Снимка на Йо, направена от “Джуно “по време на облитането на 15-ти октомври. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/Jason Perry 17 октомври 2023 г. 10:15 ч. Светослав Александров. На 15-ти октомври космическата мисия на НАСА “Джуно” направи сближение с юпитерианската луна Йо, като прелетя на 11 700 километра от повърхността ѝ! В хода на облитането бяха получени най-добрите снимки от октомври 2001 година, когато предишната мисия на НАСА “Галилео” изучаваше луната. Изстрелян през 2011 г., космическият апарат на НАСА “Джуно” изучава системата на Юпитер от 2016 г. и вече изпълнява своята трета година от началото на разширената си мисия. Йо е по-голям от нашата собствена Луна, но представлява уникално тяло в Слънчевата система – не само бива придърпван от мощната гравитация на Юпитер, но и от тази на останалите Галилееви луни – Европа и Ганимед. Като резултат Йо е непрекъснато изтеглян и сплескван, поради което се формира лава. Тя изригва от множеството вулкани. Кулминацията на посещенията на Йо от “Джуно” ще е през декември и февруари, когато “Джуно” ще премине едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/juno-io-flyby-success/

Два от спътниците не са се разделили от ракетата Вега след изстрелването ѝ на 9-ти октомври Снимка от изстрелването на 9-ти октомври. Photo credit : Arianespace 17 октомври 2023 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Вчера бе публикувана информация, съобразно която последното изстрелване на европейската лекотоварна ракета “Вега” не е било напълно успешно. Два от спътниците не са се разделили и са изгорели в атмосферата. Напомням на читателите, че след полета на 9-ти октомври в 04:36 ч. българско време Арианаспейс обяви мисията за успешна с уговорката, че на Земята са получени данни за разделянето само на десет от дванайсетте спътника. Подобно забавяне в потвърждението е нормално, защото понякога има периоди на радиозатишие. Но сега изглежда, както съобщава уебсайтът European Spaceflight, че разделянето на двата спътника наистина не е било реализирано по план. Става въпрос за спътниците ESTCube-2 (на Естония) и ANSER-Leader (на Испания). Това е поредният тежък удар за европейската космическа индустрия, която изостава драстично не само от САЩ, но и от Китай. Разработката на новата ракета “Ариана 6” продължава да се бави, “Вега-С” не е върната в експлоатация след аварията през декември, а сега изглежда, че и класическата “Вега” не се справя със задачите си. Още по-абсурдното е, че лекотоварната ракета “Вега” е просто фишек – с три твърдогориви степени и четвърта хиперголична. Би следвало такава ракета да е евтина и надеждна. И въпреки това един полет на този носител с капацитет едва 2 тона до околоземна орбита струва $37 милиона (за сравнение една тежкотоварна “Фалкън 9” с капацитет 23 тона струва $67 милиона). Скъпата услуга може и да не е такъв голям проблем, ако обаче тази услуга е бутикова и се отличава с високо качество. Не такъв е случаят с “Вега” – ракетата постоянно се проваля. Изненадващо е, че “Вега” бе въведена в експлоатация през 2012 г. и до 2018 г. осъществи 12 успешни полета. Редовните провали, кажи-речи всяка година без 2021 г., започнаха през 2019-та. Така и не се знае каква е причината за такъв рязък спад на качеството – производствен брак, загуба на кадри или нещо друго. А има и още един фактор, който ракетостроителните фирми не отчитат – изключително важно е ракетите през 21-ви век да са възвръщаеми. Както съобщават специалистите от СпейсЕкс, причината за високото качество и липса на провали при “Фалкън”-ите се корени в това, че степените се връщат на Земята и биват инспектирани след полета за евентуални отклонения. Всяка фирма, която не го прави, пропуска потенциално фатален проблем, който може да се прояви и след 10 успешни старта. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/vega-partial-failure/

Ян Ливей в кораба “Шенчоу 5” – един от съвсем малкото кадри, с които разполагаме от мисията. Photo credit : CNSA 15 октомври 2023 г. 21:15 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди две десетилетия Китай се превърна в третата държава в света, изпратила самостоятелно човек в космоса! Космическият кораб “Шенчжоу 5” с единствения астронавт Ян Ливей излетя тогава в 04:00 ч. българско време, а на следващия ден, на 16-ти октомври 2003 г. в 01:22 ч. българско време, той се завърна обратно на Земята. Към момента на полета на Ян Ливей бяха отминали 42 години от изстрелването на първия космонавт Юрий Гагарин (проведено на 12 април 1961 година). Между появата на първата и втората държава с пилотирана космонавтика измина по-малко от месец – полетът на американеца Алън Шепърд последва на 5 май 1961 г. Фактът, че за появата на третата държава с пилотирана космонавтика бяха нужни повече четири десетилетия показва, че изстрелването на човек в космоса наистина представлява колосална задача. Към този момент тя е постигана единствено от големи държави и от частните компании, развиващи се в тези държави. През годините след полета на “Шенчжоу 5” дебютираха само още четири изцяло нови пилотирани кораби с екипаж, всичките американски – “СпейсШипУан”, “СпейсШипТу”, “Ню Шепърд” и “Крю Драгън”. Но от тях единствено последният е навлизал в орбита, останалите са суборбитални. Публичността на мисията “Шенчжоу 5” силно напомняше тази на ранния СССР – не бяха излъчени кадри нито от излитането, нито от кацането. Името на Ян Ливей не бе обявено до последните часове преди старта. Вероятно тази политика бе обусловена поради страх от обществен провал. За щастие през годините рестрикциите бяха лека-полека вдигнати и днес Китай предоставя обширен снимков и видеоматериал от роботизираната и пилотираната си програма. В някои отношения космическата програма на Китай ни напомня тази на СССР. Тя беше развита по комунистически, образно казано на “петилетки”. Пилотираната програма включваше три стъпки – изпращане на човек в орбита, изстрелване на малки лаборатории с цел отработване на скачване и разкачване, и строеж на модулна станция. Роботизираната включваше изпращане на орбитален апарат около Луната, кацане на Луната и взимане на проби от повърхността на Луната и доставката им на Земята. Всички тези етапи бяха изпълнени успешно – днес Китай разполага със собствена постоянно обитаема космическа станция, а страната е третата след САЩ и СССР, доставила на Земята лунни проби. Но в други отношения програмата изобщо не приличаше на съветската и си пролича, че китайците не смятат да повтарят грешките на СССР. Публичността е по-добра – често пъти пилотираните и роботизираните стартове вече се излъчват на живо, а снимковият и видеоматериалът пристига своеременно. Най-важното – няма го онова бързане, характерно за съветските власти, които са искали рекорд на всяка цена дори и с риск от провал. Китайците винаги биха предпочели да отложат старта, за да може мисията да постигне успех. Даже може да се каже, че китайската космическа програма не е състезателна – тя се развива бавно, методично, без да се съобразява с другите, без да се натрапва и без да се налага. Китайците са отворени към партньорства – ако щете. Но навиете ли се да работите с тях, винаги ще ви покажат кой е шефът и какви са правилата. Може да са строги, но китайците са показали, че не злоупотребяват с тях и не прекрачват граници. Прочие, повечето от партньорствата са проработили. Макар и китайската програма да е бавна, за две десетилетия постиженията са съществени – китайците вече имат роботизирани кацания на Луната и Марс, включително на обратната страна на естествения ни спътник, нещо непостигано досега от друга държава. Няма никакъв спор, че през следващите две десетилетия ще има още повече постижения – сред плановете на Китай са залегнали пилотирани кацания на Луната, строеж на лунна станция, роботизирани мисии до астероиди и Юпитер и създаването на космически телескопи, способни да изучават извънслънчеви планети. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/15/shenzhou-5-anniversary/

Роскосмос не намери пари за ремонта на площадката Гагарински старт и тя ще се превърне в ръждясващ музеен експонат Изстрелването на “Союз МС-15” през септември 2019 г. вероятно ще остане последният полет от историческата площадка “Гагарински старт”. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 14 октомври 2023 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Благодарете на другаря Дмитрий Рогозин – политиката на Роскосмос за модернизация на Площадка №1 на космодрума Байконур (т.нар “Гагарински старт”), от която са изстреляни първият изкуствен спътник на Земята и по-късно кораба “Восток” с първия космонавт Юрий Гагарин, претърпя крах. Площадката ще се превърне в музеен експонат – при това ръждясващ такъв. Новината бе съобщена днес от ТАСС. Ето последователността от събития (изт. Иля Харламов, телеграм канал “Юра, прости” Площадката “Гагарински старт” успява да надживее краха на СССР, тя е модернизирана и работи непрекъснато даже в условията на тежките лишения през 90-те години. Но не успява да надживее епохата “Рогозин”. На 25 септември 2019 г. Площадка №1 е затворена “за ремонти”. Нещо повече – Руският фонд за преки инвестиции заделя за тази цел $90 милиона – сериозна сума, но все пак недостатъчна. Появява се идея за партньорство с ОАЕ, на които е предложено да инвестират в ремонта и в замяна на това да получат превоз на арабски космонавти до МКС с руски кораби “Союз” и потенциален дял от печалбата при продажбата на комерсиални полети. Но след началото на войната в Украйна и въвеждането на санкциите срещу Русия, делът на Роскосмос в комерсиалната космонавтика става точно 0%. Арабите преосмислят партньорството и астронавтът Султан ал-Неяди полита в космоса не на “Союз”, а на борда на американски космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”. Днес Роскосмос призна, че пари няма и няма и да има, заделените $90 милиона от фонда са се загубили някъде, арабите не искат да инвестират и “Гагарински старт” никога вече няма да заработи. Ето защо е предложено на казахстанците да превърнат площадката в музей. За тези от вас, които не са били на Байконур – в района има интересно явление, солеността на почвата е висока и солта буквално лежи на кристали на земята, съответно вятърът разнася тия кристали. Без експлоатация и поддръжка Площадка №1 бързо ще ръждяса, което означава, че ще се превърне в ръждив музей. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/14/roscosmos-gagarinski-start/

УСПЕХ: Ракета Фалкън Хеви изстреля мисията на НАСА към астероида Психея! Снимка от днешното изстрелване на “Фалкън Хеви” с мисия “Психея”. Photo credit : SpaceX 13 октомври 2023 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днешният петък 13-ти бе изключително важен както за НАСА, така и за СпейсЕкс. За американската космическа агенция мисията “Психея” най-после излетя към астероида, носещ същото име. За фирмата на Илон Мъск това бе първият научно-изследователски междупланетен полет, осъществен посредством свръхтежката ракета “Фалкън Хеви”! “Фалкън Хеви” в служба на НАСА – за мнозина от нас, обикновените космически ентусиасти, това ни се струваше невъзможна задача. В продължение на дълги години водещата от САЩ космическа политика беше поставила за приоритет завръщането на Луната и полетите до други планети да се осъществяват посредством базираната на совалкови технологии ракета “Спейс Лонч Систъм”. Проблемът е, че “Спейс Лонч Систъм” е скъпа ракета поради политиките на Конгреса да осигуряват работни места за конкретни предприятия, вместо да се залага на най-бюджетното технологично решение, така че, когато чертата бе теглена, стана ясно, че едно изстрелване възлиза на $2 милиарда. За сравнение един комерсиален старт на “Фалкън Хеви” възлиза на $97 милиона. Е, разбира се, правителството на САЩ плаща повече от частните клиенти, което оскъпява услугата до $200 милиона – но пак е в пъти по-малко в сравнение със “Спейс Лонч Систъм”. Повечето от допълнителните разходи отиват за процедури като осигуряване на по-добра стерилност на космическия апарат, както и за това мисиите на НАСА да пререждат тези на останалите клиенти (полетите по програма “Старлинк” бяха временно замразени до изстрелването на “Психея”). Днес основният фокус на СпейсЕкс е върху новата и по-мощна свръхтежка ракета “Старшип”, но мнозина са забравили, че основният конкурент на “Спейс Лонч Систъм” през 2017-2018 г. бе не “Старшип”, а “Фалкън Хеви”. Малцина обаче вярваха, че “Фалкън Хеви” може да успее. Затова дебютният старт с колата на Илон Мъск “Тесла” в началото на 2018 г. впечатли всички. А много експерти заключиха правдиво – кому е нужно да се разчита на “Спейс Лонч Систъм”, която към тази дата бе на години от дебютния си полет (ракетата най-накрая излетя в края на 2022 г.), след като има “Фалкън Хеви”? Но политиците дълго време упорстваха. Конгресмените бяха задължили НАСА да изстреля мисията “Клипер” до юпитерианската луна Европа посредством “Спейс Лонч Систъм” и това бе повод за огромно недоволство сред учените, които знаеха, че тази ракета няма да е готова в срок за научно-изследователски полети през 2024 г. – първо, защото производството е заделено за лунните мисии “Артемис” и няма как да се осигури резервна ракета за юпитерианска мисия и второ, защото разходите са колосални. Най-накрая, след дълги борби между НАСА и Конгреса, политиците отстъпиха и на агенцията бе позволено да прехвърли “Клипер” към “Фалкън Хеви”. Но полетът на “Клипър” ще е факт през 2024 година. “Кръщението” на “Фалкън Хеви” за междупланетни мисии бе днес – и посредством тази ракета сложната роботизирана мисия на НАСА се отправи към астероида “Психея”! След като догодина “Клипер” полети към Европа, “Фалкън Хеви” ще почне да извежда в космоса и модулите на станцията “Гейтуей”, която ще бъде построена в орбита около Луната! Така “Фалкън Хеви” ще изпълни заслужената си съдба – да се използва за лунни и междупланетни полети. Акцентите от днешния полет: Стартът бе осъществен в 17:19 ч. българско време. Нямаше никакви проблеми, като през първите секунди 27-те двигателя “Мерлин” на първата степен (състояща се едно централно ядро и два странични ускорителя) насочваха безпроблемно “Психея” на правилната траектория. Около 2.5 минути след началото на полета страничните ускорители се отделиха от централното ядро и започнаха обратно пътешествие към Земята. На осмата минута след старта те извършиха тандемно кацане върху площадка. Малко преди деветата минута от началото на полета двигателят на втората степен се изключи и тя летя пасивно до 54-тата минута, когато бе проведено повторно включване. Така “Психея” напусна първичната опорна околоземна орбита и се отправи към междупланетното пространство. Разделянето на космическия апарат от ракетата-носител бе осъществено на 62-рата минута след старта. През първите два часа свободен полет НАСА потвърди, че “Психея” комуникира безпроблемно с наземните екипи, а слънчевите панели са се разгърнали успешно и генерират електроенергия. Мисията е в ход! Пътешествието до Психея ще продължи няколко години, като навлизането в орбита около астероида е насрочено за юли 2029 година. Междувременно космическият апарат ще направи сближение с Марс през 2026 година. Напомням на читателите, че на борда на “Психея” са монтирани четири основни прибора: -Мултиспектрална камера, която ще е в състояние да заснема снимки на повърхността на Психея с висока резолюция. -Гама-лъчев и неутронен спектрометър за определянето на химичния състав на астероидната повърхност -Магнитометър, който ще се използва за картографирането на остатъчното магнитно поле на Психея. -Гравитационен експеримент, който ще разчита на радиосистемите на космическия апарат за измерването на гравитационното поле на Психея и изучаването на вътрешността на астероида. Причината, поради която учените се интересуват от Психея се корени в това, че ако останалите тела от нашата Слънчева система са съставени от газове, лед или скали, този астероид е изграден основно от метали. Около 95% от състава му е никел и желязо и по това наподобява земното ядро. Ето защо изследователите предполагат, че Психея е останка от планета, която вследствие на неизвестни процеси се е разрушила и е останала само ядрото ѝ. Мисията “Психея” ще разследва тайните на еволюцията на астероида и това може да даде и отговор и на загадките на еволюцията на Слънчевата система. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/13/falcon9-launches-psyche/

НАСА откри вода и въглеродни съединения в пробите от астероида Бену! НАСА успя да достави голямо количество скални проби от астероида Бену. Photo credit : NASA 11 октомври 2023 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Днес беше голям ден за НАСА – агенцията показа пред обществеността снимки на пробите от астероида Бену, които в края на септември пристигнаха на Земята заедно със спускаемата капсула на мисията “Озирис-Рекс”. Заедно с това бяха представени ранни резултати от първите научни изследвания на пробите – оказа се, че те са богати на вода и въглеродни съединения! “Озирис-Рекс” не е първата космическа мисия, която пътува до астероид, взима проби и ги доставя на Земята. Преди същото е постигано от мисиите на Япония “Хаябуса 1” и “Хаябуса 2”. Но първата от тези мисии се върна само с прашинки от астероида Итокава, а втората – с 5.4 грама от астероида Рюгу. За сравнение “Озирис-Рекс” е доставила минимум 60 грама от Бену. Но какво е точното количество, все още е трудно да се определи. Когато екипите отвориха спускаемата капсула, те установиха, че тя е пълна с материал не само в самия контейнер, но и около главата на загребващия механизъм, край капака на контейнера и в основата му. Именно наличието на толкова много грунд и скали извън контейнера затруднява точната преценка. Знае се само едно – на Земята са доставени много повече от изискуемия минимум от 60 грама материал, необходим мисията да бъде призната за напълно успешна. Учените все още не са стигнали до същинската пробата в контейнера – но вероятно общото тегло възлиза някъде между 250 грама и 1 килограм. Засега единствено частиците извън контейнера (т.е. бонус материала) са изучавани посредством сканиращ електронен микроскоп, инфрачервен спектрометър, рентгенова дифракция, рентгеново компютъртомографско изследване. Последното бе нужно за изготвянето на 3D-компютърен модел на скалите, разкриващ тяхната разнородна вътрешност. Най-важното – благодарение на ранните резултати се знае, че в пробите от Бену има вода и изобилие от въглеродни съединения. Все още предстои точното определяне какви са съединенията, но едно е ясно – потвърждава се хипотезата, че астероидите са доставяли вода и органични вещества на Земята по време на ранните етапи от нейната еволюция и вероятно са допринесли за механизмите, нужни за възникването на живота. През следващите години предстои щателно изследване на събрания материал от астероида. НАСА ще запази около 70% от пробите за бъдещи проучвания, включително такива от следващи поколения учени – спомнете си, че и досега има неотворени контейнери с лунни проби, доставени на Земята от астронавтите на програмата “Аполо”! Същата политика ще се приложи и сега. След десетилетия и други учени ще се докоснат до скалите от Бену. Пробите няма да бъдат изследвани единствено от американци. НАСА работи в сътрудничество с над 200 специалисти от цял свят, включително Японската космическа агенция и Канадската космическа агенция. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/10/11/bennu-first-results/

НАСА и СпейсЕкс изстрелват този месец мисия до астероида Психея! На илюстрацията: космическият апарат “Психея” се рее над повърхността на астероида със същото име. Image credit: NASA 10 октомври 2023 г. 08:08 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 12-ти октомври в 17:16 ч. българско време ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви” ще изстреля към астероида Психея мисия на НАСА със същото име. Това е монументален момент както за американската космическа агенция, така и за фирмата на Илон Мъск – започва използването на свръхтежката ракета за амбициозни мисии до Луната и други небесни тела! Отдавна са минали времената, когато Илон Мъск шокира обществеността, като се осмели да изпрати автомобила “Тесла” към Марс с “Фалкън Хеви”. Това беше пиар акция, но тази акция доказа годността и надеждността на свръхтежката ракета. Досега тя е летяла успешно седем пъти, извеждайки основно военни и тежки комерсиални мисии. Предстои въвеждането на “Фалкън Хеви” в междупланетната космонавтика – и “Психея” е само началото. Именно тази ракета ще бъде използвана от НАСА за строежа на обитаемата станция “Гейтуей” в орбита около Луната! За тази цел СпейсЕкс строи по-голям обтекател, под който ще могат да се поберат модулите на лунната станция. Вярно е също така, че СпейсЕкс разработва и много по-голяма свръхтежка ракета – “Старшип”. Тази ракета обаче е летяла само веднъж, през април, и все още не е постигала цялостен успех. Ще мине време, докато “Старшип” се наложи, първо като комерсиална ракета и чак след това като предпочитан носител за лунни и междупланетни мисии. Едва сега започва междупланетната епоха на “Фалкън Хеви”. Но нека да се върнем на мисията до Психея – това е шестнадесетият астероид, открит от човечеството през 1852 година. Психея има диаметър над 200 километра и тежи 220 милиарда милиарда килограма (0.03% от масата на Луната), които означава, че си имаме работа с голямо и интригуващо небесно тяло. Причината, поради която учените се интересуват от Психея се корени в това, че ако останалите тела от нашата Слънчева система са съставени от газове, лед или скали, този астероид е изграден основно от метали. Около 95% от състава му е никел и желязо и по това наподобява земното ядро. Ето защо изследователите предполагат, че Психея е останка от планета, която вследствие на неизвестни процеси се е разрушила и е останала само ядрото ѝ. Мисията “Психея” ще разследва тайните на еволюцията на астероида и това може да даде и отговор и на загадките на еволюцията на Слънчевата система. На борда на космическия апарат са монтирани четири основни прибора: -Мултиспектрална камера, която ще е в състояние да заснема снимки на повърхността на Психея с висока резолюция. -Гама-лъчев и неутронен спектрометър за определянето на химичния състав на астероидната повърхност -Магнитометър, който ще се използва за картографирането на остатъчното магнитно поле на Психея. -Гравитационен експеримент, който ще разчита на радиосистемите на космическия апарат за измерването на гравитационното поле на Психея и изучаването на вътрешността на астероида. Космическият апарат е дълъг 25 метра и широк 7 метра (заедно със слънчевите панели), т.е. той е грубо с размера на тенис игрище. За достигането на астероида ще се разчита на електрически двигатели, наречени Hall-effect thrusters (HET) – при тях горивото (ксенон) бива ускорявано от електрическо поле. Тези двигатели са за пръв път създадени в СССР през 70-те години на миналия век, а Максар, фирмата-производител на “Психея”, е решила да използва за пътешествието до астероида създадени в Русия двигатели (източник). Ако изстрелването бъде отложено от 12-ти октомври за друг ден поради метеорологични или технически проблеми, НАСА и СпейсЕкс имат възможност да изпратят мисията в космоса най-късно до 25-то число на месеца, когато стартовият прозорец се затваря. Стискаме палци! https://cosmos.1.bg/space/2023/10/10/psyche-preview/

Течът на Наука е от резервния, а не от основния радиатор Модулът “Наука”, още докато бе на Земята. Фото: Роскосмос 10 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изглежда, че руската пилотирана космонавтика отново се размина с малкия дявол – снощи е протекъл резервният радиатор на модула на МКС “Наука”, а не основният. Поне на този етап работата на модула не е нарушена, терморегулационната му система работи и температурите във вътрешността му са подходящи за живот. Радиаторът бе доставен на станцията през 2012 г. и стоеше неизползван в открития космос дълги години, покрай забавянията в подготовката на “Наука”. Той бе монтиран през месец май т.г. от космонавтите. Напомням на читателите, че това бе третата авария на руски радиатор през последната година. Първо през декември отказа терморегулационната система на пилотирания кораб “Союз МС-22”, а след това през февруари – тази на товарния кораб “Прогрес МС-21”. Това е неприятен тип повреда, която няма как да бъде поправена в космоса от екипажите. Макар че през изминалите десетилетия американски астронавти и руски космонавти усъвършенстваха редица ремонтни дейности, а за поправките на телескопа “Хъбъл” от американските совалки има документални филми, заваряването в космически условия все още не е усвоено – особено на тръби, работещи под високо налягане. Няма как да бъде подменен и изтеклият изооктан. Модулът “Наука” бе построен през 1995 г. като резерва на основния модул “Звезда”, като парите за строежа бяха дадени от САЩ. Впоследствие, след като се оказа, че Русия няма средства да построи пълноценен руски сегмент на МКС, бе взето решение за тази цел да се използва резервният модул, който да бъде конвертиран в научен (оттук идва името “Наука”). Преобразуването не протече гладко и бе свързано с редица проблеми. Докато инженерите на Земята рязаха тръбите на горивната система (предполагаемо не са получили инструкции какво да правят и са си мислили, че режат за скрап), в нея попаднали железни стружки. Стърготините бяха намерени случайно през 2013 година, по време на предстартовата подготовка. Така вместо да бъде изстрелян в космоса, модулът “Наука” бе върнат на предприятието-производител ГКНПЦ “Хруничев”, след което инженерите дълги години се мъчиха да изчистят меховете на горивните резервоари от стружките. Нямаше как да бъдат произведени нови резервоари – модулът, както споменах в началото на параграфа, бе създаден през 1995 г., а след тази дата производствените линии бяха спрени и машините отдавна ръждясват по нечии скланове. Русия все още произвежда други типове горивни резервоари – за корабите “Союз” и “Прогрес”, но те са несъвместими с “Наука”. Най-накрая “Наука” бе изстрелян през 2021 година. Заради непрекъснато отказващата му горивна система модулът бе загубен на два пъти, докато пътуваше към Международната космическа станция, и само героичните усилия на наземните екипи го спасиха. Накрая бе прикачен успешно към станцията, но заради софтуерен бъг след стиковката двигателите на модула се запалиха спонтанно и преобърнаха МКС. Орбиталният комплекс се размина на косъм от катастрофална авария. Софтуерните бъгове и спонтанно включващите се и изключващи двигатели до ден днешен съпътстват руската космонавтика. Напомням, че през август руската мисия “Луна-25” трябваше да кацне на Южния полюс на Луната, но при прехода от по-висока към по-ниска орбита двигателите не се изключиха заради софтуерен бъг и отклонения при работата на акселерометрите, съответно космическият апарат се разби. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/10/nauka-rezerven-radiator/