Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

SAlexandrov

Модератор Космически науки
  • Брой отговори

    4727
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    45

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ SAlexandrov

  1. Изследователи откриха извънслънчева планета със силно издължена орбита и вероятно екстремен климат Илюстрация на извънслънчева планета с ексцентрична орбита. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 12 февруари 2025 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Изследователски екип, сред който присъства и български учен, откри интригуваща извънслънчева планета със силно издължена орбита. Планетата се намира едва на 19.7 светлинни години от Земята, т.е. съвсем близко за космическите мащаби, като само част от нейната орбита минава през т.нар. „обитаема зона“, регионът около звездата, позволяващ съществуването на течна вода. Научната статия с откритието от водещ автор Н. Нари и колектив бе публикувана в списанието Astronomy & Astrophysics. Сред колектива присъства българският изследовател Атанас Стефанов. Планетата е намерена посредством спектрографите ESPRESSO и HARPS към телескопите на Европейската южна обсерватория в Чили. Чрез тези спектрографи могат да се откриват извънслънчеви планети на базата на метода на радиалната скорост – най-общо казано, приборите измерват клатушкането на звездата около центъра на масата, която звездата споделя със своята планета. Новооткритата планета, известна като HD 20794d, е установена само индиректно посредством този метод. Изследователите не са могли да я заснемат, нито са наблюдавали неин пасаж пред звездата ѝ. Въпросната звезда HD 20794 е от типа жълто джудже, т.е. сходна със Слънцето, с малко по-малка маса и по-малко ярка. Най-забележителното за планетата, която има маса поне 6.6 пъти по-голяма от тази на Земята, е нейната орбита. Още Йохан Кеплер е знаел, че няма планети с идеална кръгова орбита, но орбитите на планетите в Слънчевата система са близки до кръгова. Математическият параметър, чрез който се определя издължеността на орбитата, носи названието ексцентрицитет, като стойностите са от 0 (за перфектен кръг) до 1 (за хипербола). Ексцентрицитетът на орбитата на нашата Земя е 0.017, на Марс е 0.055, докато Меркурий има по-издължена орбита – ексцентрицитетът му е 0.256. В сравнение с тях HD 20794d притежава ексцентрицитет от 0.4. Една местна година на тази планета трае 647 земни дни – но в най-близката точка до звездата си тя е на разстояние, сходно с това между Венера и Слънцето, а в най-отдалечената точка тя е на разстояние, сходно с това между Марс и Слънцето. Това означава, че HD 20794d периодично излиза от обитаемата си зона и температурите стават или прекалено горещи за съществуването на вода в течно агрегатно състояние, или твърде студени. Макар че пасажи на планетата не са наблюдавани и все още е рано да се говори за характеризация на нейната атмосфера, може да си представим, че климатът ѝ би бил изключително странен. Зимите вероятно са сурови и тежки – всички водни басейни, ако има такива, биха се сковали от лед. Идва пролетта, ледовете се топят, климатът е сравнително мек. Следва ужасяващ летен пек, при който водата в океаните би се изпарила. Може ли в такъв случай животът изобщо да оцелее? Но това са само предположения – тук е коректно да се подчертае, че ние нищо не знаем за самите условия на тази планета. Възможно е даже тя да не е скалиста – масата ѝ е 6.6 пъти по-голяма от земната, т.е. много е вероятно да става въпрос за газов гигант. При всички положения това е поредното откритие, което ни показва колко разнообразна и странна е нашата Вселена. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/12/eccentric-orbit-planet/
  2. НАСА и СпейсЕкс ускоряват изстрелването на следващата американска пилотирана мисия На снимката: пилотиран космически кораб „Крю Драгън“. Photo credit : NASA/Don Pettitt 12 февруари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Един от неприятните странични ефекти от въвличането на Илон Мъск в американската политика е този, че предприемачът си служи с послания, които се разминават с истината. В края на януари Тръмп и Мъск обвиниха администрацията на Байдън, че е зарязала астронавтите на „Старлайнър“ в космоса и заявиха, че ще ускорят изстрелването на следващия пилотиран кораб, за да могат те да се завърнат. Вчера НАСА потвърди, че корабът ще излети по-рано от очакваното – но причината затова е съвсем прагматична. Основаната от Мъск фирма СпейсЕкс разполага с четири пилотирани космически кораба за многократна употреба от серията „Крю Драгън“. Понастоящем се разработва пети такъв и именно този кораб бе насрочен да лети в края на март. Но СпейсЕкс се сблъсква с допълнителни забавяния при довършителните подготовки, ето защо от фирмата и НАСА взеха решение да ползват една от четирите по-стари капсули на име „Ендюрънс“. Така не само няма да има допълнителни отлагания, но следващото пилотирано изстрелване ще може да се осъществи даже по-рано – на 12-ти март, вместо в края на март. Новият космически кораб пък ще се ползва за четвъртата частна експедиция на фирмата „Аксиом“ – но все още не се знае дали при нея ще има отлагания. Що се касае до мартенската експедиция, свързана с редовната ротация на екипажа на Международната космическа станция, на борда на кораба „Крю Драгън – Ендюрънс“ ще летят четирима души – двама американски астронавти – пилот Никол Айърс и командир Ан МакКлейн, астронавт на Япония Такуя Ониши и космонавт на Роскосмос Кирил Песков. Когато новата експедиция пристигне на МКС, на Земята могат да се завърнат и „заклещените“ астронавти заради „Старлайнър“ – Бъч Уилмор и Съни Уилямс. Корабът, който ще ги прибере, вече е скачен със станцията. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/12/nasa-spacex-next-crew-dragon/
  3. СпейсЕкс изпълни успешен огневи тест на Супер Хеви преди осмия полет на Старшип Снимка от статичното огнево изпитание. Photo credit : SpaceX 10 февруари 2025 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Подготовката за осмото изстрелване на „Старшип“ е в пълен ход! Американската космическа компания СпейсЕкс изпълни вчера успешно пълновременен статичен огневи тест на „Супер Хеви“ – ракетата-носител, която извежда „Старшип“ в орбита. Напомням на читателите, че в рамките на седмия полет, който бе осъществен през януари, „Супер Хеви“ се завърна успешно върху роботизираната ръка на стартовата кула. Това бе второто благополучно прибиране на ракетата след петия полет през октомври. За съжаление обаче самият „Старшип“ се разпадна няколко минути по-късно, като има сведения, че част от отломките са достигнали до Земята и са повредили лек автомобил. Ето защо Федералната авиационна администрация, основият регулатор в САЩ, изисква СпейсЕкс да проведе разследване. Не се очаква обаче инцидентът да доведе до сериозни отклонения от план-графика на СпейсЕкс – по думите на Илон Мъск, полетът трябва да е факт още преди да настъпи месец март. СпейсЕкс работи по т.нар. итеративен подход, или още казано Корольовата метода. През 50-те и 60-те години великият съветски конструктор Сергей Корольов изстрелва множество ракети и космически кораби, но по-голямата част от тях се провалят. Провалът обаче не е окончателен – напротив, той проправя път към успеха. Уроците от предходния полет се прилагат към следващия, а същевременно се конструират множество нови и нови летателни апарати, готови веднага да бъдат изстреляни. Абсолютно същото прави СпейсЕкс в днешни времена – понастоящем фабриката Старбейз произвежда по няколко сегмента на кораба „Старшип“ всеки ден. Самият „Старшип“, който ще се ползва в хода на осмия полет, премина наскоро успешно през „мокро“ изпитание – т.е. бе напълнен с криогенно гориво. Сега корабът е в съоръжението Мегабей 2, където ще бъде оборудван с двигателите си. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/10/spacex-super-heavy-static-fire/
  4. Блу Гоуст напусна околоземна орбита и започна 4-дневното си пътешествие към Луната! Снимка на Земята, заснета от „Блу Гоуст“. На нея се вижда Австралия. Photo credit : Firefly Aerospace 9 февруари 2025 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Новата комерсиална американска мисия „Блу Гоуст“ успешно запали двигателите си днес, за да се откъсне от гравитационното привличане на Земята и да започне своето четиридневно пътуване към Луната! Напомням на читателите, че построената от Файърфлай Аероспейс роботизирана мисия бе изстреляна с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ на 15-ти януари. От тогава досега „Блу Гоуст“ прекарваше времето си във висока околоземна орбита, докато научните екипи калибрират инструментите и потвърдят, че всички бордови системи, включително двигателната, функционират нормално. По времето на своя престой в околоземна орбита мисията изпрати над 11 GB изследователски данни. След четири дни „Блу Гоуст“ се очаква да запали отново двигателите си, за да пристигне в орбита около Луната. Там роботизираната мисия ще престои още 16 дни, преди да се спусне на лунната повърхност. Ако кацането бъде успешно, това ще е второто меко американско прилуняване след края на програмата „Аполо“. Напомням на читателите, че първото американско прилуняване след половинвековна пауза (т.е. след кацането на „Аполо 17“ през декември 1972 г.) бе осъществено преди една година от дебютната мисия на частната фирма Интуитив Машинс „Одисей“. Интуитив Машинс планира изстрелването на втората си мисия на име „Атина“ в края на този месец. Заедно с нея към Луната ще се отправи и орбиталната мисия на НАСА „Лунар Трейлбейзър“, която ще търси воден лед на естествения ни спътник. За повече информация: Файърфлай Аероспейс https://cosmos.1.bg/space/2025/02/09/blue-ghost-heads-to-moon/
  5. Любители и професионални астрономи открихме кафяво джудже посредством космическия телескоп WISE! Примерна илюстрация на кафяво джудже. Credits: NOIRLab/NSF/AURA/P. Marenfeld/Acknowledgement: William Pendrill 8 февруари 2025 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Професионални и граждански астрономи, работещи по проекта на НАСА „Backyard Worlds: Cool Neighbors“, направихме първото съществено откритие: ново кафяво джудже, обозначено като CWISE J133605.65+505330.9. Кафявите джуджета са междинни обекти между звездите и планетите и са изключително важни за астробиологията. Научната публикация бе публикувана вчера в списанието Compendium of Undergraduate Research in Astronomy and Space Science, с водещ автор Robbins, G и колектив. Петима любители и участници в проекта на НАСА са идентифицирали непознатия до този момент обект на изображенията от космическия телескоп „WISE“ и са включени като съавтори в статията: Svetoslav Alexandrov (това съм аз), Cledison Marcos da Silva, Martin Kabatnik, Jörg Schümann и Christopher Tanner. Проектът се хоства на платформата Zooniverse и всеки може да участва в него – до този момент общият брой участници е 5 531 души. Космическият телескоп „WISE“, с помощта на който направихме откритието, бе изстрелян през декември 2009 г. с ракета-носител „Делта 2“. Той работеше в околоземна орбита до падането му в земната атмосфера на 2 ноември 2024 година. Събраните от него данни са огромно количество и ще продължат да се ползват за редица изследователски цели години напред. Обектът CWISE J133605.65+505330.9, накратко W1336+5053, открит от нас, се намира на разстояние 127 парсека, или относително 414 светлинни години от Земята. Той не е бил засичан преди от европейската мисия „Gaia“ и е определен от екипа като непознато до този момент небесно тяло. Но какво представляват кафявите джуджета и защо са важни? Както е написал водещият автор на публикацията при стартирането на проекта през 2023 г., масите им са междинни между тези на най-големите планети-газови гиганти като Юпитер и най-малко масивните звезди (известни като червени джуджета). Поради тази причина масите им не са достатъчни за термоядрен синтез, при който има сливане на водород. Ето защо кафявите джуджета излъчват слабо, предимно в инфрачервената област на електромагнитния спектър, съответно са трудни за откриване. В Youtube канала КОСМОС, който не е свързан с този блог (линк тук), е качен интригуващ епизод за кафявите джудета, така че препоръчвам да го изгледате. Тук ще напомня накратко казаното в епизода, че в зависимост от повърхностната или фотосферната температура, разграничаваме четири основни класа кафяви джуджета, означени с латинските букви M, L, T и Y. Най-горещите са от късен спектрален клас M и с температури до 2 700oC, следват джуджетата от спектрален клас L (1 200-2 200oC) и са тъмночервени на цвят, след това са джуджетата от спектрален клас T (500-1200 oC) с цвят на маджента, защото излъчват много малко видима светлина. Те притежават метан и водни пари в атмосферата. Най-хладни са джуджетата от спектрален клас Y, с температури под 500oC и те притежават вода и амоняк, както и гъсти облаци. Засега знаем само за няколко десетки джуджета от този клас. Именно затова е създаден проектът „Backyard Worlds: Cool Neighbors“ – да се откриват джуджета от клас Y. На базата на предварителните фотометрични данни, откритият от нас обект CWISE J133605.65+505330.9 е от спектрален клас L – така че търсенето на най-хладни джуджета все още продължава. Защо обаче е толкова ценно да откриваме кафяви джуджета? Защото атмосферите им много наподобяват тези на гигантските екзопланети, но за разлика от тях кафявите джуджета обикновено се реят свободно в космоса, не са в система около друга звезда, и съответно тези атмосфери могат да бъдат изучавани без звездната светлина да ни пречи. Нещо повече – атмосферите съдържат облаци и водни пари. Така че проучвайки ги, ние разбираме повече за появата на молекулите като тези на водата и метана, които, съответно, са основни за възникването на живота. Линк към научното списание с нашата статия – тук https://cosmos.1.bg/space/2025/02/08/cool-neighbors-first-brown-dwarf-discovery/
  6. Уволниха шефа на Роскосмос Юрий Борисов! Новият ръководител Дмитрий Баканов. 6 февруари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин осъмнахме с новината, че шефът на Роскосмос Юрий Борисов бе неочаквано освободен от поста си, а на негово място бе назначен младият Дмитрий Баканов. Всички признаци свидетелстват, че причината за уволнението на Борисов е неуспехът да бъде създаден своевременно национален космически център и руски аналог на „Старлинк“. Според телеграм-групите, в които се разпространява вътрешна информация за Роскосмос, уволнението на Борисов е станало за броени часове, а работниците са научили затова едва тази сутрин. Слуховете твърдят, че той сам е обмислял да се оттегли, а в космическите среди се говори, че е „изключително неефективен мениджър, който не се справя с поставените пред него задачи“. Особено проблематичен се оказал строежът на Националния космически център в Москва на територията на предприятието ГКНПЦ „Хруничев“. Длъжността „Главен директор на Роскосмос“ е сред най-проветривите длъжности сред руските правителствени служби. Първият директор, Юрий Коптев, се задържа най-дълго – той управлява руската космическа агенция от 1992 до 2004 г., т.е. повече от десетилетие, което никога повече не се случва с друг ръководител. Неговият наместник Анатолий Перминов държи кормилото до април 2011 г., когато бива сменен заради нарастващите провали на руските ракети „Протон“ и най-вече заради скъпоструваща загуба на навигационни спътници „Глонасс“. Следващите лидери Владимир Поповкин, Олег Остапенко и Игор Комаров, се задържат не повече от две-три години, защото никой от тях не успява да спре провалите. Рекордьор в следперминовата епоха е печалният Дмитрий Рогозин, който държи поста от 2018 до 2022 г., над четири години, като през това време разрушава множество международни отношеения. Юрий Борисов също се задържа две години, подобно на Поповкин и Остапенко. Но кой е този от снимката, новият младолик ръководител на Роскосмос? Роден през 1985 г. в Ленинск, Дмитрий Баканов действително е най-младият човек, който поема кормилото на държавната корпорация – всички негови предшественици са заемали длъжността на възраст 50 и повече години. Баканов почти нищо общо няма с космонавтиката и абсолютно нищо общо няма с природните науки. Завършил е Петербургския икономически институт и е придобил степен „кандидат на науките“ (т.е. доктор) в областта на икономиката. След това почва работа в банковата сфера като аналитик. През 2008 г. заема различни длъжности в компанията Ситроникс. Между 2011 и 2019 г. оглавява спътниковата система „Гонец“. Тук е важно да се отбележи, че мнозина в Русия сравняват „Гонец“ със „Старлинк“, но това не е коректно – мрежите са различни, общото между тях единствено е, че са нискоорбитални. Руската мрежа се използва за пренос на лични данни и мониторинг, докато американската осигурява високоскоростен интернет. (изт. Комсомолская правда). След 2019 г. Баканов постъпва на служба в Министерството на транспорта, където въвежда нови технологии. Работата му се счита за успешна и тя му носи сериозно повишение – става заместник министър. С чаровен вид, педантичен в своите дела, женен с непълнолетен син, Баканов е харесван от колегите си. Тепърва ще видим дали Роскосмос няма да се окаже прекалено голям залък за младия специалист. Но всички виждаме защо се случва това назначение – Путин иска собствен „Старлинк“, желае Роскосмос да е по-бизнес ориентиран. Междувременно вчера Русия осъществи първото си изстрелване за 2025 година – на ракета „Союз-2.1в“. Това бе последният полет на ракета-носител с двигател от неосъществената лунна епоха на СССР – „НК-33“. „НК-33“ са проектирани за свръхтежката ракета „Н-1“, но така и не се ползват целево за изпращането на човек на Луната. Впоследствие двигателите са оставени на съхранение и се ползват за старите американски ракети „Антарес“ и руски „Союз-2.1в“. След аварията на „Антарес“ през 2014 г. американците постепенно се отказват от съветски ракетни двигатели, но „Союз-2.1в“ продължи да лети. Сега, след като „Союз-2.1в“ излиза от експлоатация, руснаците ще са принудени да изпращат леките си спътници с други ракети, най-вече „Ангара-А1“. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/06/yury-borisov-fired/
  7. УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля кораба Ню Шепърд с цел симулация на лунна гравитация! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 5 февруари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера беше проведена необичайна космическа мисия. Блу Ориджин изстреля кораба си „Ню Шепърд“ на кратко космическо пътешествие, като основната задача бе да се имитира лунната гравитация с цел провеждането на научни експерименти. Полетите до Луната са скъпи и сложни – на 15 януари тази година СпейсЕкс изстреля към естествения ни спътник две мисии, една от които („Хакуто-Р“) превозва биологичен обект – микроводораслото Euglena gracilis. Да изстреляш в космоса капсула, която не пътува чак до Луната, но започва да се върти и така симулира лунната гравитация, е по-евтино и достъпно за изследователите. Именно това бе постигнато вчера, на 4-ти февруари. Изстрелването на „Ню Шепърд“ бе проведено в 18:00 ч. българско време, като след отделянето на капсулата от ракетата-носител тя се завъртя със скорост 11 оборота в минута. Така бяха осигурени две минути лунна гравитация за научните експерименти. Тези експерименти бяха общо 30 и поръчани от НАСА, изследователски институции и частни компании. Цялата мисия протече нормално с едно изключение – един от трите парашута на капсулата не се разгърна изцяло при кацането. „Ню Шепърд“ може да каца безпроблемно и с два парашута. Този път корабът не превозваше астронавти, а само полезни товари, въпреки че традиционно се използва за космически туризъм. „Ню Шепърд“ постигна височина от 104 километра – над международно признатата 100-километрова Линия на Карман, условно разделяща земната атмосфера от космическото пространство. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2025/02/05/blue-origin-lunar-gravity/
  8. Какво се случва с НАСА? Съмнения, притеснения и неясноти съпътстват новата президентска администрация Създаването на орбиталната окололунна станция „Гейтуей“ може да е под въпрос. Image credit : NASA 4 февруари 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Изминаха две седмици, откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент на САЩ, а трусовете, които съпътстват федералните агенции, не подминават и космическата НАСА. Никой не знае какво ще се случи оттук насетне, а в космическите среди царят притеснения и опасения за бъдещето. Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, двете седмици от втория мандат на Тръмп донесоха няколко важни новости. Първата бе неочакваното назначаване на Жанет Петро като изпълняваща длъжността временен администратор на НАСА. Издигането ѝ бе изненадващо за всички, а нейната първа задача бе да разпрати съобщения към работниците за прекратяването на договорите, свързани с разнообразието, равнопоставеността и приобщаването. Втората бе свързана със самите действия на Илон Мъск, който обяви астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс за заклещени на МКС (докато в реалността те не са, а корабът „Крю Драгън“, който ще ги прибере у дома, е вече изстрелян и прикачен към станцията). Илон Мъск е собственик на фирмата, която е най-големият изпълнител на договори за НАСА, но отскоро той играе все по-сериозна роля в американското правителство чрез неговия Департмент по правителствена ефективност (DOGE). Третата касаеше назначаването на Майкъл Алтънхофен като старши съветник на Жанет Петро. Алтънхофен е работил в НАСА като стажант през 2005 г., но през последните 15 години той бе служител на СпейсЕкс на различни длъжности, като последната беше ръководител на пилотираните програми. Новият съветник със сигурност ще донесе със себе си огромно количество опит, но мнозина се питат дали чрез него СпейсЕкс не упражнява влияние върху дейностите на НАСА. Следва да си зададем въпроса: дали НАСА вече не е под контрола на СпейсЕкс? Бъргър е прекарал уикенда си в това да разпитва хората в НАСА, с които има връзки. Цялостното му впечатление е, че моралът в агенцията е на много ниско ниво, а на работните срещи между служители и ръководители редовно цари напрежение. Никой не знае какво следва занапред. Тъй като засега няма някакви официални насоки от администрацията на Тръмп, в отсъствието на тези насоки се настаняват слуховете. Тези слухове загатват за съкращения на бюджета с 30%, консолидиране на центровете, преместване на щабовете извън Вашингтон, премахване на екипажа от мисията „Артемис 2“, прекратяване на работата по „Спейс Лонч Систъм“ и прочие. Макар че има зрънце истини в много от тези слухове, не са взети никакви окончателни решения. Като оставим настрана слуховете, има множество проблеми, които чакат своето бързо разрешение през следващите няколко месеца. Сред тях са: Какво правим с програмата на НАСА за събиране на проби от Марс и доставката им на Земята? Миналият месец НАСА отложи взимането на решение, за да даде на администрацията на Тръмп време да осмисли плана за тази програма. Сега най-вероятният изход е прекратяването ѝ. Какво правим с програмата за завръщане на Луната „Артемис“? Няма спор, че администрацията обмисля огромни проблеми в тази сфера. Те предвиждат прекратяването на всички съществуващи мисии, но може да се стигне и до изстрелването на „Артемис 2“ и „Артемис 3“ в сегашния им вариант. Друг голям въпрос е колко сериозно ще е отклонението на НАСА към Марс и колко ресурси, предвидени за усвояването на Луната, ще бъдат пренасочени вместо това към Марс – цел, предпочитана както от Тръмп, така и от Мъск. Ще бъде ли построена станцията „Гейтуей“ в орбита около Луната? НАСА иска да построи станция около Луната от две десетилетия насам. Но истинската причина затова, за която никой не си признава, е да се поддържат работните места на директорите и ръководителите на Международната космическа станция. Проблемът е, че никой не харесва сегашния план новата станция да бъде построена в почти-праволинейната ореолна орбита около Луната. Така че може да очакваме „Гейтуей“ да бъде преместена в друга орбита, или програмата да бъде прекратена изцяло. Какво ще се прави с Международната космическа станция? Предстоящата дата за пенсиониране, 2030 г., наближава застрашително, партньорството с Русия се влошава все повече, бордовият хардуер старее. И на фона на това НАСА не заделя достатъчно средства за строежа на комерсиални станции, които да поддържат човешкото присъстие в орбита, след като МКС бъде пенсионирана. Какво ще направи администрацията на Тръмп: ще удължи ли експлоатацията на МКС, ще даде ли пари на частните алтернативи или ще се примери, че ще има пауза в пилотираните изстрелвания? Идентифицирането на кохерентна комерсиална стратегия. Извън всякакво съмнение е, че администрацията на Тръмп ще подкрепи комерсиалните космически фирми. Същевременно агенцията трябва да реши в кои сфери този подход ще сработи и в кои няма. Например, няма частна печалба в строежа на космически телескопи или големи междупланетни мисии. Комерсиалната космонавтика може да смъкне разходите по изстрелванията или спътниковите компоненти, но НАСА трябва да ръководи космическите открития, самоходните апарати и т.н… Според Бъргър успокоение сред средите може да настъпи, когато бъде назначен новият администратор на НАСА. Спряга се името на комерсиалния астронавт Джаред Айзъкман, който през септември 2024 г. летя на мисия във висока орбита, през поясите на Ван Алън – първото такова пътешествие след приключването на програмата „Аполо“ преди половин век. Името на Айзъкман е приемливо за повечето експерти, човекът е считан за искрен космически ентусиаст, а не за агент на СпейсЕкс. Възможно е именно той да изведе НАСА от епохата на „Аполо“, в която агенцията цикли от десетилетия. Към настоящия момент не става ясно как усилията на Тръмп за ограничаване на политиките по разнообразие и приобщаване ще окажат влияние върху селекцията на НАСА за астронавти, съобщава Ню Йорк Таймс, и какво ще се случи при най-новия подбор за кандидати. Основната критика от страна на републиканците към тези политики е, че те създават квоти по полов и расов признак и така в избора на кандидати играят други фактори, а не личните умения. Но НАСА никога не е изпадала в ситуация да трябва да избира неквалифициран кандидат за сметка на квалифициран. Напротив – има излишък на свръхквалифицирани кадри, от които само малцина могат да бъдат селектирани за астронавти. Да добавиш в CV-то си професия „астронавт“ е едно от най-трудните неща, които можеш да направиш в този живот. По време на предишната селекция през 2021 г., бяха подбрани десетина човека. Миналата година над 8000 души кандидатстваха преди крайния срок през април. Ако и сега НАСА избере същата бройка, това означава, че приемът е 0.13%. Далеч по-лесно е да бъдеш приет в Харвард или Калифорнийския технологичен институт. „Никога досега не сме избирали когото и да е, без да сме уверени, че е напълно квалифициран, само и само да е жена или представител на малцинствата“, съобщава Дуан Рос, който е работил по селекцията на астронавти в НАСА от 1976 до пенсионирането си през 2014 година. „Това никога не се е случвало“. Дори и когато бъдат отсяти тези кандидати, които не отговарят на базисните изисквания, остава огромен пул от годни и високо квалифицирани специалисти. Едва тогава работещите в НАСА, включително астронавтите на служба, започват да четат кандидатурите и да решават на кои от тях трябва да се обърне внимание. Днес сред подбраните кандидатури редовно има представители на малцинствата и жени. Но не винаги е било така – всичките американски астронавти от 60-те години са бели мъже. Това е така, защото изискванията за първата програма на НАСА „Мъркюри“ са включвали да си изключителен военен летец-изпитател, а тогава в САЩ не е имало такива жени. Имало е някои афроамериканци, отговарящи на изискването, но броят им е бил малък. Такъв е бил астронавтът Ед Дуайт – миналата година неговата история бе разказана на страниците на КОСМОС БГ. Дуайт най-накрая полетя в космоса с кораб на Блу Ориджин „Ню Шепърд“. И така, всичките американски астронавти, които първи летят в космоса и които първи стъпват на Луната, са бели мъже. През 1969 г. НАСА прави за последно селекция чак до 1978 г., когато се търсят нови летци за космическите совалки. Вече през 1978 г. агенцията работи с организации като Общността на жените-инженери, за да се подсигури, че този път астронавтите няма да са само мъже. Но дори и тогава няма никакви квоти. От хилядите кандидатури излизат поне хиляда високо квалифицирани. Оттук насетне почва отсяването, а сред квалифицираните кандидати присъстват и жени и представители на малцинствата. Не е нужно да си играеш със системата, за да стигнеш до тях. Те просто са там и единственото, което ти остава, е да ги избереш. Така през 1983 г. Сали Райд влиза в историята като първата американска астронавтка, която достига орбита. А след това Гуйон Бъфорд става първият афроамериканец, летял в космоса. Пенсионираният американски астронавт Гарет Райсмън потвърждава, че не си спомня някога да е присъствал на разговор за расата или пола или разнообразието, когато е участвал в панели, посветени на избора на нови астронавти. „Ако имахме двама души, които са напълно еднакво квалифицирани във всички техни умения, тогава да, щеше да е предимство да подберем някого, който допринася за по-голямото разнообразие“, казва Райсмън. Това е така, защото е необходимо не само да се изстрелват ракети, но и да се вдъхновява следващото поколение. „Не би било възможно да вдъхновим всяко дете в Америка, ако то не се чувства представено“. Бившият астронавт си спомня един парад по случай 4-ти юли през 1998 година, когато той и няколко негови колеги се возят в пожарни коли. На парада присъстват много хора, включително цветнокожи, които наблюдават – но тяхната реакция е .като да не проявяват никакъв интерес. Тогава децата виждат астронавта Леланд Мелвин, който е чернокож – веднага очите им започват да светят, изправят се и ръкопляскат. „Вдъхновението, което оказваше, просто като седи в тази пожарна кола“, казва Райсмън, „умението му да развълнува тези деца без нищичко да прави, просто като стои там, просто да бъде видян, всичко това бе толкова разтърсващо“. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/04/what-happens-at-nasa/
  9. Американската мисия Блу Гоуст засне прощално селфи на Земята, преди да се отправи към Луната Прощалното селфи на „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 3 февруари 2025 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Новоизстреляната комерсиална мисия на Файърфлай Аероспейс „Блу Гоуст“ прекарва последните си дни в околоземна орбита. След пет дни двигателите ѝ ще се запалят, за да се отправи към своята цел – Луната. По случая мисията засне прощално селфи. Разбира се, това няма да са последните снимки на нашата планета, вероятно „Блу Гоуст“ ще обръща камерите си към дома и на път към Луната, в окололунна орбита и, силно се надяваме, че и кацането ще е успешно, за да видим Земята от лунната повърхност. Но дните в околоземна орбита са вече преброени. До този момент мисията е запалвала двигателите си два пъти – и се оказва, че изпълнението е било толкова точно, че няма да се налага провеждането на планираната трета маневра. Остава единствено т.нар. „транслунна инжекция“ – маневрата, която ще отърси „Блу Гоуст“ от оковите на околоземната орбита. Луната очаква най-новия си посетител! Цялостен видеозапис от борда на „Блу Гоуст“: https://cosmos.1.bg/space/2025/02/03/blue-ghost-selfie-tli/
  10. УСПЕХ: Новата японска ракета Ейч-3 изведе в космоса навигационния спътник Мичибики-6! Снимка от изстрелването. Photo credit : JAXA 3 февруари 2025 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Най-новата японска ракета „Ейч-Три“ проведе успешно своя пети полет от началото на нейната експлоатация през 2023-та! Вчера, на 2-ри февруари 2025 г. в 10:30 ч. българско време, тя изведе в космоса 1 900-килограмовия навигационен спътник „Мичибики-6“. Спътникът ще увеличи точността и надеждността на GPS услугите на територията на Япония. Ракетата „Ейч-Три“ се представя доста добре! Дебютът ѝ през март 2023 г. бе провал, но през февруари миналата година тя успя и досега всичките ѝ останали полети са напълно успешни. Бъдещото на ракетата се очертава да е много по-оптимистично, отколкото смятахме доскоро, въпреки опасенията, че няма как да конкурира ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“ поради две причини – първо, защото е нова, и второ, защото е невъзвръщаема. Независимо от това явно цената на „Ейч-Три“ е достатъчно ниска, за да привлича комерсиални клиенти. Миналата година Обединените арабски емирства подписаха договор с японците за изстрелването на междупланетна мисия до астероид, което ще е факт през 2028 година. Спътниковият оператор Ютелсат също възнамерява да използва множество ракети „Ейч-Три“ за своите си цели, започвайки от 2027 г. През тази година „Ейч-Три“ ще трябва да изведе на път към Международната космическа станция и първия товарен кораб на Япония от ново поколение на име „Ейч Ти Ви – Екс“. Корабът ще вози провизии за астронавтите на МКС, а в бъдеще се очертава да лети и до станцията на НАСА „Гейтуей“, която ще бъде позиционирана около Луната. Иначе други мисии на Япония ще продължат да разчитат и на други ракети, не само японски. Например, на 15-ти януари бе изстреляна мисията до Луната „Хакуто-Р“, построена от стартъпа айспейс – но това стана с американска ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Тук обаче е коректно да се подчертае, че айспейс се брандира не като японска, а като международна компания, която има своите офиси в Европа и в САЩ, освен в Япония. На борда на „Хакуто-Р“ пътува луноход, построен от айспейс-Европа, съобразно договор с Европейската космическа агенция и Люксембургската космическа агенция. Това ще е първият европейски луноход, който ще кацне на Луната през близките няколко месеца. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/02/03/h-3-launches-michibiki-satellite/
  11. Боинг и НАСА най-сетне нарушиха мълчанието около Старлайнър На снимката: „Старлайнър“, прикачен към МКС. Photo credit : NASA 1 февруари 2025 г. 13:20 ч. Светослав Александров. Близо половин година след безпилотното завръщане на „Старлайнър“, Боинг и НАСА най-накрая нарушиха мълчанието. Новините, които научихме, загатват какво предстои оттук нататък, макар че датата за следващото изстрелване остава неясна. Първата новина дойде от Боинг и тя е кадрова. В четвъртък фирмата обяви, че Марк Напи, който бе вицепрезидент на Боинг по програмата „Старлайнър“ по време на проблематичните мисии на кораба през 2022 и 2024 г., е напуснал поста си и сега е старши съветник. Причината за освобождаването му е свързана с навършването на пределната пенсионна възраст от 65 години, което ще се случи през този месец. Боинг няма практика да назначава лица в следпенсионна възраст. На негово място се завръща познато лице – Джон Мълхоланд. Мълхоланд ръководеше комерсиалната космическа програма на Боинг, която включва „Старлайнър“, в периода между 2011 и 2020 година, т.е. той бе начело по време на злополучния декемврийски тест, когато корабът изобщо не можа да се скачи със станцията заради неправилно настроен таймер. Втората новина пристигна от съветническата комисия на НАСА по безопасност (на англ. Aerospace Safety Advisory Panel). Комисията отчете, че е доволна от свършеното през месеците след безпилотното завръщане на „Старлайнър“ миналата есен, като Боинг и НАСА са постигнали напредък при разрешаването на пролемите. Тя обаче съобщава, че този напредък все още не обхваща горивната система. „Програмата очаква аномалиите с горивната система да останат отворен въпрос, в зависимост от продължаващите изпитателни кампании“, казва Пол Хил, който е член на комисията. За съжаление все още не разполагаме с дата на следващото изстрелване на „Старлайнър“. Не е взето и решение каква ще е тази предстояща мисия – безпилотна, краткосрочна пилотирана или корабът ще бъде одобрен за редовен превоз на астронавти. Очевидно решението все още предстои да бъде взето. Едно обаче е ясно – „Старлайнър“ вече се превръща в политически проблем, особено сега, когато президент на САЩ е Доналд Тръмп, а негов съветник (вероятно в конфликт на интереси) е самият Илон Мъск. Мъск е собственик на СпейсЕкс – единствената западна фирма, която понастоящем е в състояние да превозва астронавти от Земята до орбита и обратно. СпейсЕкс се конкурираше с Боинг за създаването на пилотирани кораби, които да осигурят независимост от Русия в пилотираната космонавтика. През тази седмица Мъск написа статус в социалната мрежа X, че Тръмп го е помолил да „върне на Земята двамата астронавти, заклещени на космическата станция, колкото се може по-бързо. Ужасно е, че администрацията на Байдън ги заряза за толкова дълго време“. В собствената си социална мрежа Truth Social Тръмп също написа: „те са буквално зарязани в космоса от администрацията на Байдън“. Но пилотираният космически кораб „Крю Драгън“, който ще върне екипажа на „Старлайнър“ (астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс), вече е излетял и се е скачил с МКС. Той е в техническа готовност да ги завърне – изчаква се единствено да излети следващият екипаж през март. Така че Уилмор и Уилямс не са заклещени в космоса, а очевидно Тръмп и Мъск си правят политически пиар на гърба на Байдън. https://cosmos.1.bg/space/2025/02/01/boeing-nasa-starliner-update/
  12. Едноклетъчният организъм Chlorella vulgaris може да оцелява в атмосферите на Марс, Юпитер и Титан Микроводораслото Chlorella vulgaris – източник Wikipedia 30 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Eдноклетъчното зелено микроводорасло Chlorella vulgaris може да оцелява в екстремните атмосфери на Марс, Юпитер и Титан според ново проучване. Новината бе съобщена вчера на сайта Astrobiology.com, като откритието е обявено в нова научна статия от Ariela Likai и колектив, публикувана в списанието Life на 17-ти януари. Екипът е отглеждал Chlorella vulgaris в симулирани атмосферни условия, наподобяващи тези на Марс, Юпитер и сатурновата луна Титан. Измервани са фотосинтетичната ефективност, отделянето на кислород и растежът на биомасата на 2-рия, 5-тия и 12-тия ден от началото на отглеждането. Проведено е както автотрофно, така и миксотрофно култивиране. Оказва се, че Chlorella vulgaris е изключително устойчив организъм, способен да расте, фотосинтезира и да се размножава при чуждоземни атмосферни условия. Забележително, марсианските условия даже повишават фотосинтетичната активност, като флуоресцентните криви и параметърът Fv/Fm надминават тези при отглеждане в земна атмосфера. Вероятно това се дължи на повишената концентрация на въглероден диоксид и ниско налягане. При миксотрофно култивиране, добавянето на глюкоза увеличава метаболитната активност и натрупването на биомаса, независимо от вида на атмосферата. Според екипа откритието ще има сериозни последици за астробиологията, космическите изследвания и биотехнологичните приложения. Счита се, че водораслото Chlorella vulgaris може да служи за създаването на биорегенеративни животоподдържащи системи, необходими за дългосрочни космически мисии, както и за тераформирането на планетите. „Използвайки уникалните способности на Chlorella vulgaris, човечеството може да направи значителни стъпки напред към устойчиви космически изследвания, ресурсно-независими мисии и към дългосрочната цел за извънземна колонизация“, се казва в заключението на научната статия. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/30/chlorella-vulgaris-alien-atmospheres/
  13. Пробите от астероида Бену са богати на ключови за произхода на живота молекули, но учените се натъкнаха на изненада… Повърхността на астероида Бену, заснета от американската мисия „Озирис-Рекс“. Photo credit : NASA 29 януари 2025 г. 19:20 ч. Светослав Александров. През септември 2023 г. на Земята се завърна успешно мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ с проби от астероида Бену. Днес, почти година и половина след завръщането, бяха представени подробните резултати от анализа на пробите – оказа се, че Бену е богат на ключови за произхода на живота молекули, но има и една изненада… Откритията са описани в две научни публикации, които излязоха днес – едната, в сп. Nature Astronomy (Glavin et al.), а другата – в сп. Nature (McCoy et al.). В публикацията, приета за печат в Nature Astronomy, се съобщава, че в пробите от Бену са открити всичките пет азотни бази, които съставляват ДНК и РНК молекулите – аденин, гуанин, цитозин, тимин и урацил. Това е първият път, когато абсолютно всички бази са намирани в проби от далечен астероид. Пробите от предходната мисия, която бе посетила астероид (японската „Хаябуса“, върнала се след пътешествие до Рюгу през 2020 г.), съдържаха единствено урацил – останалите азотни бази отсъстваха. Пробите от Бену съдържат и 14 от 20-те аминокиселини, които изграждат протеините. Но ето тук се крие изненадата. Всички аминокиселини, освен глицинът, имат свойството хиралност (това означава, че съществуват в две огледални версии, или още наричани с термина стереоизомери Двете симетрични версии са огледални на друга, подобно на лявата и на дясната ни ръка. Преобладаващите аминокиселини в живите организми на Земята са лявоориентирани – т.нар. L-аминокиселини, докато такива с D-конфигурация се срещат изключително рядко – в клетъчните стени на някои бактерии или в протеините на злокачествени тумори. Грундът на Бену, за разлика от живота на нашата планета, обаче съдържа равно количество L- и D-аминокиселини. Това поставя под съмнение хипотезата, че в далечното минало на Земята астероидите са доставили структурните блокчета за произхода на живота. Възможно е животът да е възникнал от първичен бульон с равна смес от L- и D-аминокиселини, но да е „завил наляво“ – ние обаче не знаем със сигурност дали това е така. Докато екипът на Glavin е издирвал в пробите от Бену съединения, важни за живите организми, този на McCoy се е занимавал с изясняването на условията, в които тези молекули са се образували. Учените откриват 11 минерала, които се формират, докато водата, съдържаща разтворени соли, се изпарява и накрая остават твърди кристали. Подобни залежи от солена вода са откривани и на други места в Слънчевата система, например на планетата-джудже Церера и на сатурновата луна Енцелад. Но сега за пръв път изследователите се натъкват в чуждоземни проби на някои минерали като трона. Те смятат, че преди милиарди години Бену е бил част от голямо небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Сатурн, след което се е откъснал от него. Днес разполагаме с доказателства, че на това тяло е имало благоприятна среда за възникването на живота. Прочетете още за приноса на Светослав Александров от КОСМОС БГ за успеха на мисията „Озирис-Рекс“ на този линк, както и за приноса на други българи – на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/29/bennu-samples-life-ingredients/
  14. Частната лунна мисия Хакуто-Р ни зарадва с прекрасни гледки към Земята! Снимка на Земята, заснета от „Хакуто-Р“. Photo credit : ispace 29 януари 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Новата мисия на айспейс към Луната „Хакуто-Р“, която бе успешно изстреляна на 15-ти януари с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, ни зарадва с прекрасни гледки към нашата планета Земя! Кадрите бяха получени на 25-ти януари, когато „Хакуто-Р“ бе на 10 000 километра от Земята. На тях се вижда т.нар. Точка Немо – най-отдалеченото място в океана, намиращо се на 2 688 километра от най-близката суша. Спускаемият апарат „Ресилиънс“ („Хакуто-Р“) продължава да е в отлично състояние и се готви за първото си сближение с Луната, което се очертава да е факт около месец след изстрелването, т.е. в средата на февруари. А на този линк вие можете да си припомните и фотографията, заснета от американската мисия „Блу Гоуст, която бе изстреляна заедно с „Хакуто-Р“. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/29/hakuto-r-earth-photography/
  15. Европейската ракета Ариана 6 е готова за втория си полет на 26-ти февруари На снимката: втората ракета „Ариана 6“ бива сглобявана за полет. Photo credit : Arianespace 29 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази седмица Арианаспейс обяви, че второто изстрелване на невъзвръщаемата европейска ракета „Ариана 6“ ще бъде проведено на 26-ти февруари в 18:24 ч. българско време. Това ще бъде първата комерсиална мисия за „Ариана 6“ и тя ще включва извеждането в космоса на френския шпионски спътник „CSO-3“. Напомням на читателите, че „Ариана 6“ излетя успешно за пръв път на 9-ти юли 2024 година. С това т.нар. „европейска ракетна криза“, която бе обусловена от пенсионирането на „Ариана 5“, извеждането на „Вега-С“ от експлоатация заради авария, както и загубата на възможността да се изстрелват руски ракети от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана след началото на войната в Украйна, формално приключи. Но множество анализатори смятат, че „Ариана 6“, дори и да е налична, е остаряла и неконкурентоспособна на фона на СпейсЕкс. В продължение на дълги години европейската космонавтика предлагаше услуги на световно ниво, благодарение на проектираната през 80-те години ракета „Ариана 5“. След неуспешен дебют през 1996 година, екипът на „Ариана 5“ бързо се съвзе и в началото на 21-ви век европейската ракета се наложи на пазара. Допреди десетилетие Европа поемаше 30-40% от комерсиалните космически изстрелвания в световен мащаб. А по надеждност „Ариана 5“ бе ненадмината – ракетата бе толкова добра, че НАСА се довери на нея, а не на американски носител, за изстрелването на телескопа „Джеймс Уеб“ през 2021 година. Но „Ариана 5“ имаше сериозен недостатък – бе твърде скъпа, като едно изстрелване възлизаше на €150 до 200 милиона. Ето защо през 2014 г. съветът на държавите-членки на Европейската космическа агенция взе решение да се създаде „Ариана 6“, която да е по-евтина, като за разработката бе създадено предприятието Арианагруп – с цел да се формализира партньорството между двата основни производителя, Ербъс и Сафран. Идеята на европейските политици бе разходите да се смъкнат с поне 40% чрез опростяване на производствените вериги и така да конкурира ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Но „Фалкън 9“ от периода 2010-2014 г. бе съвсем различна ракета в сранение с днешната ѝ итерация, с далеч по-скромни възможности. Тя все още не бе постигнала кацане (това щеше да стане през 2015 г.). Европейските лидери обсъдиха дали е нужно Арианагруп да цели възвръщаемост подобно на СпейсЕкс. Решението бе „не“, а обосновката – че европейският космически отрасъл има нужда само от около десет изстрелвания годишно, което без проблем може да се постига от невъзвръщаеми ракети. Но мотото „На Европа възвръщаемост не ѝ трябва“ се оказа погрешно. Разходите за изстрелването на „Ариана 6“ останаха твърде високи, около €100 милиона на мисия. Докато вътрешната цена в СпейсЕкс за изстрелване на единична ракета „Фалкън 9“ е паднала до $19 милиона – и то именно поради възвръщаемостта. Не е чудно защо водещи космически анализатори в САЩ се подиграват на Европа, споделяйки в социалните мрежи видеа, осмиващи капачките на бутилките, които не се късат, на фона на успешните кацания на „Старшип“. Ако „Фалкън 9“ бе такава голяма революция, то какво ще стане, след като „Старшип“ се утвърди? Ще има ли място за останалите космически играчи на пазара като АрианаГруп? При всички положения „Ариана 6“ вече я има и тя ще бъде в основата на европейската космонавтика в близко бъдеще. Европейските лидери разчитат, че през следващите две-три години ще имат възможност за отдих, след като разработката на новата ракета е най-после приключила и сега предстои увеличаването на летателната ѝ честота. Според Карълайн Арно, която ръководи бизнес отдела на „Ариана 6“, близкото бъдеще на ракетата е подсигурено, защото са подписани договори за 30 изстрелвания. От тях 18 са за нуждите на проекта Кайпер – аналога на „Старлинк“, създаден от Джеф Безос. Същевременно поне през следващите 2-3 години ракетата „Старшип“ ще е основно заета с две задачи – изстрелването на спътници „Старлинк“, както и полети до Луната, с цел изпращането на астронавти и полезни товари в рамките на програмата на НАСА „Артемис“. Поради това Европа се надява, че скоро „Старшип“ няма да влезе в пряка конкуренция с „Ариана 6“. Според журналиста Ендрю Парсънсън, голямата задача за 2025-та година е да бъдат проведени пет изстрелвания на „Ариана 6“. Сред тях е дебютният полет на ракетата във вариант с четири странични ускорителя, т.нар. „Ариана 64“. Това ще положи началото на извеждането на спътниците „Кайпер“ с този носител. И все пак не може да не ни горчи фактът, че дори и „Ариана 6“ да лети между 5 и 10 пъти годишно, това няма как да се сравни със СпейсЕкс, които имат 12 полета само за календарния месец януари… https://cosmos.1.bg/space/2025/01/29/ariane-6-second-flight-preview/
  16. Минно-добивна индустрия в космоса – възможно ли е? Частна мисия излита тази зима, за да провери! Космическата мисия „Один“ на Астрофордж излита в края на другия месец, за да разузнава перспективите на космическата минно-добивна промишленост. Photo credit : Astroforge 26 януари 2025 г. 13:10 ч. Светослав Александров. Когато в края на февруари СпейсЕкс изстреля комерсиалната мисия на Интуитив Машинс „Атина“ към Луната, като вторичен полезен товар ще полети и още една мисия – „Один“ на Астрофордж. Тя обаче няма да се отправи към естествения ни спътник, а към близкоземен астероид, за да провери дали е възможно да добиваме полезни изкопаеми. Съчетаването на израза „минно-добивна промишленост“ с „космос“ винаги е било посрещано с дълбок скептицизъм и даже с насмешка. В крайна сметка разходите по изстрелванията винаги са били толкова големи, че всяка идея да се добиват полезни изкопаеми от небесните тела е изглеждала абсурдна и нереалистична. Не че технологично е невъзможно да изпращаме кораби към астероиди, които събират материал и го доставят на Земята. Напротив, правено е – но макар че през 2023 г. мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ се завърна с 121.6 грама проби от астероида Бену, цялото това начинание струваше $800 милиона. Кой на пазара би закупил сто грама материал за такава сума? Това не пречеше през десетилетията да се правят опити – през 2012 и 2013 г. бяха основани две фирми, съответно Планетари Ресурсиз и Дийп Спейс, които искаха да печелят от добив на полезни изкопаеми на астероиди, но до 2019 г. нито една от тях не построи космически кораб и съответно те фалираха. Сега обаче времената са други. Космосът никога не е бил по-достъпен. През 2012 г. бе отминала само една година от пенсионирането на космическите совалки, а ако тогава изстрелването на килограм полезен товар в космоса струваше $54 000, днес цената е паднала до $2 720 благодарение на ракетите „Фалкън 9“ и на частичната им възвръщаемост. Eто защо през 2022 г. двамата предприемачи Джоуз Акейн и Мат Гейлик основават фирмата Астрофордж. Те обаче не са глупави – написали са си домашното предварително, разбрали са защо предишните компании са фалирали. Знаят много добре, че ако се изправят пред инвеститорите, че искат да добиват метали от астероиди, ще им се изсмеят и няма да получат никакви пари. Те решават, че няма как да бъдат взети насериозно, ако не докажат най-важното: че могат да построят космически кораб. Първата космическа мисия на Астрофордж „Броккр“ (да, фирмата кръщава мисиите си на персонажи от скандинавската митология) излита през април 2023 г. до околоземна орбита с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Космическият апарат работи успешно известно време, но заради технически проблем не успява да демонстрира технологията си за рафиниране. Независимо от това фирмата е преодоляла най-голямото си препятствие до този момент: достигнала е космоса! Отделно са научени много практически уроци за това как се управлява реална мисия. Мисията „Один“, която ще излети през тази зима, е втората за Астрофордж – и този път тя няма да кръжи около Земята, а ще се отправи към астероид. Това ще е първият частен полет до небесно тяло отвъд системата Земя-Луна, в междупланетното пространство. Задачата на „Один“ е да се сближи с астероида и да го фотографира. Ако „Один“ постигне успех, третата мисия на име „Вестри“ ще кацне на астероида и ще започне да извлича минерали. Понеже се счита, че повърхността е богата на метали, механизмът за кацане ще е прост – ще се разчита на мощни магнити, за да може „Вестри“ да се застопори за астероида. Едно от големите предизвикателства пред космическата минно-добивната промишленост е, че не се знае какъв е точно съставът на астероидите. Но имаме догадки – на Земята падат множество метеорити. На базата на техния състав учените смятат, че металните астероиди притежават 16 000 пъти по-голяма концентрация на метали от платиновата група в сравнение със залежите на нашата планета. Стискаме палци на Астрофордж да успее в мисиите си и поне да положи началото на космическата минно-добивна промишленост. Човечеството има нужда от това – ако добиването на ресурси се прехвърли в космоса, това ще е добре дошло за нашата планета. „Всяка година земният добив на метали от платиновата група води до унищожаването на над 50 000 акра девствена земя и генерира милиони тонове токсични отпадъци. Извличането на тези ресурси от астероидите ще е по-ефективно и няма да има никакво влияние върху нашата планета, като това ще допринесе към по-зелена и по-печеливша Земя“, казва се в становището на компанията. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/26/astroforge-next-month/
      • 1
      • Харесва ми!
  17. Новата американска лунна мисия Блу Гоуст засне Земята от далечния космос! Прекрасната нова снимка на Земята, заснета от „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 24 януари 2025 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Вчера новоизстреляната частна американска мисия „Блу Гоуст“ успя да заснеме прекрасна снимка на Земята по време на пътешествието си към Луната, която силно наподобява на иконичната снимка „Син мрамор“, фотографирана от астронавтите на „Аполо 17“ на 7-ми декември 1972 г. А това е снимката „Син мрамор“, заснета от астронавтите на „Аполо 17“ Рон Еванс и Харисън Шмит, докато са пътували към Луната. Photo credit : NASA „Блу Гоуст“ все още се намира във висока околоземна орбита, като снимката бе направена, докато апаратът бе в апогей. Екипът на Файърфлай сподели още една важна новина – двигателите отново са се запалили успешно с цел корекция на траекторията. „Блу Гоуст“ ще престои още около две седмици в околоземна орбита, след което пак ще запали двигателите си за окончателното си отправяне към Луната. Приборите на НАСА продължават да събират ценни научни данни. А ето цялостно видео на Земята от борда на „Блу Гоуст“: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/24/blue-ghost-blue-marble/
  18. НАСА закри офисите по многообразието НАСА закри офисите по многообразието Posted on януари 23, 2025 Spread the love 23 януари 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Промените в НАСА с идването на Доналд Тръмп започнаха незабавно. Вчера Жанет Петро, изпълняваща длъжността временен администратор на НАСА в периода между напускането на предишния администратор Бил Нелсън и идването на следващия Джаред Айзъкман, издаде наредба за затварянето на всички офиси по въпросите на многообразието, равнопоставеността, приобщаването и достъпността (DEIA). Както съобщава журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, разцветът на тези офиси настъпи преди около пет години с разгара на движенията #MeToo и Black Lives Matter. Различни корпорации в САЩ, както и академични организации, бързо назначиха DEI програми. Но дори и преди избирането на Тръмп те започнаха да губят популярност. През май 2024 г. MIT стана първият елитен американски университет, който ги отмени. Към казаното от Бъргър аз ще допълня, че в края на миналата година започнаха оплаквания и сред висшите кръгове на НАСА (изт. Дейлимейл), според които DEI пречат на работния процес и компрометират „истинската работа“ на учените. Привържениците на DEI пък са на мнение, че макар и несъвършени, тези програми спомагат за интеграцията на малцинствата. В съобщението, разпратено към служителите на НАСА, се предупреждава да се подават сигнали срещу всякакви опити DEI програмите да продължат завоалирано съобразно „кодиран или непрецизен изказ“. „Няма да има неприятни последствия за навременното докладване на информацията. Обратното, отказ от докладването на информацията в рамките на 10 дни може да има негативни последствия“, казва Петро. Мнозина намериха този изказ за смущаващ, промотиращ доносничеството и реално полагащ началото на лов на вещици. „Това е наистина гнусно. Съжалявам за НАСА и приятелите и колегите сред подизпълнителите на агенцията, които трябва да се справят с тези неща. Заплахата в края е непрофесионална и драконовска“, пише космическата анализаторка Лора Форчик. Наблюдателни читатели обаче подчертаха, че този текст вероятно не е писан от временния администратор на НАСА, а е шаблон, спуснат от администрацията на Тръмп. Подобни шаблонни съобщения са изпратени и в другите правителствени агенции в САЩ. Отделно липсва щампата и подписът, типични за официалните съобщения от администраторите на НАСА. Заповедта обаче е категорична – веднага след издаването ѝ сайтът на НАСА за многообразие и приобщаване бе заличен изцяло от публичното пространство без предупреждение. При всички положения ставаме свидетели на началото на тежки и турбулентни промени в космическия отрасъл на САЩ. Надали DEI програмите ще са единствените. Освен че Тръмп отдавна обеща да ги приключи, неговият най-добър приятел Илон Мъск и предстоящият администратор на НАСА Джаред Айзъкман се точат да рефомират програмата за завръщане на Луната „Артемис“. Пред прекратяване е работата по гигантската ракета „Спейс Лонч Систъм“, която лети рядко, скъпа е и вероятно е излишна на фона на новите комерсиални ракети „Фалкън Хеви“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Възможно е да се стигне и до пренасочване на целите на НАСА от Луната към Марс. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/23/nasa-dei-office-shuts-down/
  19. Новата американска лунна мисия Блу Гоуст прие GPS сигнал от разстояние 331 000 километра! Снимка от корпуса на „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 22 януари 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Американската мисия „Блу Гоуст“, която бе изстреляна към Луната с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ на 15 януари, получи GPS сигнал при рекордно разстояние, възлизащо на 331 000 километра от Земята! По този начин беше доказано, че навигационните системи като GPS и Галилео могат да се използват дори и когато си на 90% от пътя към Луната. „Блу Гоуст“ е мисия, която е построена и организирана от частната компания Файърфлай Аероспейс, но приемникът на име LuGRE (съкр. от Lunar GNSS Receiver Experiment) е разработен съвместен от НАСА и Италианската космическа агенция. НАСА ни информира, че приемникът ще продължи да се използва, докато „Блу Гоуст“ пътува към Луната, в орбита около Луната и когато мисията кацне на лунната повърхност. Всичко на борда на космическия апарат продължава да функционира нормално. По този повод екипът реши да публикува видео, заснето от камера на „Блу Гоуст“, на което се вижда как Слънцето бива затъмнявано от Земята: До ден днешен „Блу Гоуст“ е изпратил към Земята богатство от 1.4 GB научни и инженерни данни. Като за дебютна мисия на Файърфлай пълният успех не е гарантиран, а какво остава за успешно кацане на Луната, но все пак до този момент фирмата е постигнала много! Другата частна мисия, изстреляна на 15-ти януари съвместно с „Блу Гоуст“, мисията „Хакуто-Р“ на айспейс, също продължава да работи нормално. Днес айспейс обяви на сайта си, че e получена телеметрична информация от прибора DSRP, който ще измерва нивото на радиацията в далечния космос. Приборът е създаден в Тайван и представлява първата тайванска апаратура, която лети отвъд ниска околоземна орбита. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/01/22/blue-ghost-gnss-signal/
  20. Има ли извънземни? Най-сетне знаем какво мислят учените по въпроса 21 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Има ли живот някъде другаде във Вселената? Ако се доверяваме на медиите, отговорът почти винаги е положителен. Лесно може да разберем защо е така – заглавия от типа на „скоро ще осъществим контакт с извънземните“, особено подплатени от интервю с учен, генерират кликове, докато скептични заглавия в стил „не знаем“ обикновено биват подминавани. Но какво наистина мислят изследователите по темата? За да се намери обективен отговор на въпроса, екип от учени проведе серия от допитвания в периода между февруари и юни 2024 година. Миналата седмица резултатът от проучването бе публикуван на страниците на Nature Astronomy под формата на академична статия с водещ автор Питър Викърс. Общо 521 астробиолози са върнали отговор на разпратената анкета. Огромното мнозинство от тях, 86.6%, са на мнение, че някаква базисна форма на извънземен живот съществува във Вселената. Само 2% не са съгласни, докато 12% се колебаят. Това означава, че има солиден консенсус за съществуването на извънземен живот. Но дали астробиолозите не са пристрастни по темата? Авторите на проучването са се допитали и до изследователи от други области. Резултатите са сходни – 88.8% са на мнение, че има извънземен живот. На зададения въпрос „има ли комплексен извънземен живот“ (или „интелигентни извънземни“), резултатът е 67.4% „да“ сред астробиолозите спрямо 58.2% сред учените от други области. Така че преобладаващата част изследователи са склонни да мислят, че има разумни цивилизации във Вселената. Дали обаче учените спекулират? Към днешна дата няма категорични доказателства в полза на едното или другото твърдение – че има или няма извънземни. В отсъствието на такива доказателства, може би изследователите просто се опитват да налучкат. Интересното обаче е, че анкетата, изпратена към тях, е имала възможност за неутрален отговор. Но само 12% от учените са се възползвали от него. Истината е, че днес има множество косвени доказателства, че извънземният живот може да съществува. Например, днес знаем със сигурност, че обитаемите зони са често разпространени във Вселената. Открили сме няколко места в собствената Слънчева система, на които може да има живот – като луните Европа и Енцелад. Ние знаем също така, че има една планета, на която животът наистина е възникнал – Земята. Така че шансът затова не е нулев. Това ни помага да разберем съгласието от 86.6% в нова светлина. Може би това не е силен консенсус. Вероятно даже е слаб консенсус. Представете си – има над 100 милиарда галактики. И знаем, че подходящите за живот условия се намират навсякъде. Дори и да кажем, че вероятността за възникването на живот е едно на милиарди, на фона на милиардите галактики, все пак е възможно някъде там да има извънземни. Логиката ни насочва към това, че всеки учен би следвало да се отбележи, че е съгласен с твърдението, че има живот и само най-радикалните песимисти не биха се съгласили. Данните от проучването биха могли да се представят и по друг начин. Нека да елиминираме тези 60 учени, които са гласували неутрално. Вероятно те са се чувствали, че ще спекулират, ако отговорят на въпроса и не са искали да заемат категорично становище. Това ни оставя с 461 гласове, от които 451 са „да“. В такъв случай 97.8% от учените се съгласяват, че има извънземен живот. Този ход не е нелегитимен, както изглежда на пръв поглед. Учените знаят, че ако гласуват неутрално, не могат да сбъркат. Поради тази причина това е безопасният избор. Както пояснява геофизикът Едуард Бълард по време на дебата дали някога всичките континенти са били свързани, вместо да се вземе решение, е било по-благоразумно да стоиш мирно и да чакаш, докато пристигнат повече данни. В такъв случай това не е просто по-безопасният избор, това е по-лесният избор – не е необходимо ученият да си блъска главата над загадката. Според авторите това, което е нужно, е балансиран подход. От една страна ние нямаме категорични преки доказателства дали съществуват извънземни, което води до това отговорните учени да отказват да спекулират. От друга страна ние имаме купища косвени доказателства, в това число неизброимите потенциални обитаеми среди във Вселената. В този ред на мисли, 86.6% съгласие, 12% неутрална позиция и по-малко от 2% несъгласие, вероятно представлява разумен компромис. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/21/do-aliens-exist/
  21. Новоизстреляната лунна мисия Хакуто-Р запали за пръв път двигателя си в орбита На илюстрацията: „Хакуто-Р“ на Луната. Image credit : ispace 17 януари 2025 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти януари в 21:40 ч., частната космическа мисия „Хакуто-Р“ за пръв път запали двигателя си в околоземна орбита. Днес айспейс потвърди, че маневрата е била напълно успешна. Този тип маневри са необходими, за да може „Хакуто-Р“ да се отправи към Луната. Така екипът се увери в нормалната работа на двигателната система, както и на системата за насочване, контрол и навигация. Напомням на читателите, че „Хакуто-Р“ (мисия „Ресилиънс“) бе изстреляна успешно на 15-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Понастоящем тя кръжи около Земята, но след няколко корекции на полета ще се отправи към Луната. Първото сближение с естествения ни спътник се очаква да се случи след около месец. Също така напомням, че това ще е вторият опит за „Хакуто-Р“ да кацне на лунната повърхност. По време на първата мисия през 2023 г. спускаемият апарат се разби. Фирмата айспейс е международна със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Любопитен факт е, че айспейс-Европа е създала малък луноход на име „Тенашъс“ съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Ако кацането на „Хакуто-Р“ е успешно, ще станем свидетели на първия европейски луноход на лунната повърхност! „Хакуто-Р“ ще извози също така и биологичен експеримент, свързан с отглеждането на микровородасли от р. Euglena. Целта е по този начин да се докаже, че на Луната може да се произвежда водораслова биомаса за храна на бъдещите заселници. За повече информация: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2025/01/17/hakuto-r-fires-engines-in-earth-orbit/
  22. УСПЕХ за Супер Хеви, НЕУСПЕХ за Старшип по време на седмото изстрелване За втори път в историята на СпейсЕкс, ракета „Супер Хеви“ бе прибрана на Земята след космически полет. Photo credit : SpaceX 17 януари 2025 г. 01:10 ч. Светослав Александров. Седмият полет на „Старшип“ донесе и радост и тъга за СпейсЕкс. За втори път от началото на програмата ракетата-носител „Супер Хеви“ се завърна на стартовата площадка, кацайки меко върху роботизираната ръка „Меказила“! Но дебютната мисия на „Вариант №2“ на „Старшип“ завърши преждевременно… Все още не се знае какво точно се случи, но изглежда, че 7 минути и 39 секунди след старта един от шестте двигателя на „Старшип“ се самоизключи. На осмата минута се самоизключиха и още няколко двигателя, което бе последвано от пълна загуба на телеметричната информация 26 секунди по-късно. Ако мисията на „Старшип“ бе успешна, тя щеше да доведе до пробно въвеждане на макети на спътници „Старлинк“ в орбита. Но подобен неуспех може би се очакваше – все пак това бе първият полет на подобрения „Вариант №2“ на кораба. СпейсЕкс обаче имат и повод за радост. Ако не корабът, то ракетата-носител „Супер Хеви“ сработи безупречно за пореден път. И не само това – за втори път след съдбоносния 13-ти октомври 2024 г. тя се завърна върху стартовата кула! С това концепцията на Илон Мъск за елиминиране на застопоряващите крачета, за да няма излишна маса, и прехвърляне на целия механизъм за прихващане върху кулата, се доказва като напълно работеща. Какви страхотни последни 24 часа! Циничните коментатори, които нямат отношение към космонавтиката, биха казали, че ракетата на Джеф Безос не успя да кацне, но достигна орбита, докато тази на Илон Мъск може да каца, но не стига орбита. При такива нови високотехнологични машини проблеми могат да се очакват, но все пак постиженията са налице – при това постижения, каквито още няма никъде другаде по света, нито в Русия, нито в Китай. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/16/super-heavy-success-ship-7-lost/
  23. УСПЕХ: Ракетата Ню Глен на Блу Ориджин достигна орбита от първия път!!! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 16 януари 2025 г. 12:30 ч. Светослав Александров. В САЩ се появи нова тежкотоварна ракета – и то такава, която не е собственост на Илон Мъск! Основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин“ успешно изстреля „Ню Глен“ и ракетата достигна до орбита още от първия път! „Ню Глен“ запали двигателите си и отлетя от стартовата площадка на космодрума Кейп Канаверал във Флорида в 09:03 ч. българско време, близо час след началото на стартовия прозорец. До голяма степен забавянето се дължеше не толкова на нуждата от допълнителни технически приготовления, колкото на плавателен съд, който бе навлязъл нерегламентирано в забранената крайбрежна зона. Космическите ентусиасти получиха дежа вю, след като си спомниха, че подобно забавяне сполетя и първата ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ по време на дебютното обратно броене през далечния юни 2010 година. В крайна сметка лодката се махна (или беше прогонена) и седемте двигателя на първата степен „BE-4“, работещи на течен метан и кислород, се запалиха безпроблемно. Ракетата премина безаварийно през периода на максимално динамично натоварване, а разделянето на първата от втората степен сработи безупречно. След това първата степен се насочи за кацане към баржата „Жаклин“, отново запалвайки двигателите си с цел забавяне на скоростта. За съжаление поради все още неизяснена причина радиовръзката прекъсна преди кацането. То очевидно не бе сполучливо – но подобен развой се очакваше. СпейсЕкс постигна възвръщаемост чак при 19-тия полет в края на 2015 г., повече от пет години след въвеждането на „Фалкън 9“ в експлоатация, а при „Старшип“, макар и това да се получи година и половина след дебютната мисия, все пак стана от петия път. Предстои да се види колко опита ще отнеме на Блу Ориджин да усъвършенства кацането. Важното е, че втората степен, работеща с два двигателя „BE-3U“ на течен водород и кислород, продължи своята работа и достигна орбита! Това бе основният критерий за успех на мисията и той бе постигнат – всичко останало бе бонус. В космоса бе изведен прототип на кораба „Блу Ринг“, който ще извежда товари във високи околоземни орбити и до цислунарното пространство. С това Блу Ориджин най-накрая достигна орбита, 25 години след основаването на фирмата. Макар че след две десетилетия и половина Джеф Безос имаше някои съществени постижения – суборбиталният кораб „Ню Шепърд“ бе въведен в експлоатация и извеждаше товари и астронавти в космоса на кратки пътешествия (по време на едно от които летя самият Безос), двигателите „BЕ-4“ бяха завършени, с което руските „РД-180“ най-накрая бяха заменени, за космическите ентусиасти им бе трудно да приемат Блу Ориджин насериозно. Просто защото фирмата никога не бе достигала орбита. Четвърт век след основаването ѝ, това най-накрая се случи! И то как! Тук е важен не само фактът, че изстрелването бе изключително емоционално, тълпата скачаше (кадри, които бяхме свикнали да виждаме единствено от СпейсЕкс), а Джеф Безос, подобно на Мъск, присъстваше на място. „Ню Глен“ не е просто една от многото ракети, които достигат орбита. Тя е тежкотоварна ракета, която, със своята товароподемност от 45 тона до орбита, отстъпва на „Старшип“ (100-150 тона до орбита), но е по-добра от „Фалкън 9“ (23 тона до орбита). По товароподемност „Ню Глен“ по-скоро се доближава до „Фалкън Хеви“, но истинското предимство не е тонажът до орбита, а гигантският обтекател с височина 22 метра и диаметър 7 метра. Това означава, че фирмата на Джеф Безос може да извежда много по-обемни товари, отколкото бе възможно до този момент. Частната космическа надпревара се разгорещи – след днешното изстрелване на „Ню Глен“, за пръв път в американската история има три ракети в активна експлоатация, които са с размера на някогашната „Сатурн 5“, извеждала хора към Луната! Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/01/16/blue-origin-new-glenn-reaches-orbit/
  24. Новата американска лунна мисия започна да изпраща научни данни Първа снимка, получена от бордовите камери на „Блу Гоуст“ по-рано през деня. Photo credit : Firefly Aerospace 16 януари 2025 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Новата комерсиална американска мисия „Блу Гоуст“, която вчера беше изпратена на път към Луната, включи първия си прибор и започна да предава научни данни. Приборът, построен от Държавния университет в Монтана, носи названието RadPC – съкращение от Radiation-Hardened Computer. Това е технологичен демонстратор, който трябва да доведе до създаването на надеждни компютърни системи, устойчиви на йонизираща радиация. Много е трудоемко да бъдат създадени компютри, които могат да издържат на радиация – класическите, скъпоструващи мисии на НАСА, отправящи се към далечния космос, притежават специализирани компютри. Но те се произвеждат трудно, скъпи са и освен това са тежки. RadPC е изготвен от по-прости компоненти, достъпни на пазара – и това е важна стъпка към по-нататъшната комерсиализация и усвояването на Луната и Марс. Ако искаме да заселим Слънчевата система, всичко трябва да е достъпно и евтино. RadPC вече измерва радиационната обстановка в космоса и ще работи до края на мисията. Частната компания Файърфлай Аероспейс, която организира мисията, публикува ъпдейти какво се случва на път към Луната в реално време на сайта си (линк тук). А на тази страница във Flickr биват качвани получените снимки. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/15/blue-ghost-begins-science-work/
  25. Защо ще отглеждаме микроводорасли на Луната? На кадъра: космическата мисия „Хакуто-Р“ се разделя от горната степен на ракетата-носител „Фалкън 9“ след днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 януари 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. От всички мисии, които излитат към Луната, най-интересни са ми тези, превозващи биологични обекти. Изстреляната днес „Хакуто-Р“ (или „Ресилиънс“) на японската фирма айспейс е такава – ако кацането ѝ е успешно, тя се очаква да проведе експеримент на лунната повърхност, свързан с култивирането на микроводорасли. Но защо? Японската компания Euglena Investment Co. е един от инвеститорите в айспейс още от 2017-та година. Според съобщение, публикувано на сайта ѝ, до 2040-та година на Луната се очаква да заживее колония от около 1 000 души. Съответно един от въпросите, които стоят пред човечеството, е с какво ще бъдат изхранвани тези колонисти. Ето защо „Хакуто-Р“ превозва малък култивационен модул, който ще позволи на Луната да бъдат отгледани култури от микроводорасли от р. Euglena. Както съобщава д-р Сузуки Кенго, завършил Факултета по селскостопански науки в Токийския университет, Euglena притежава 59 типа хранителни съставки, в това число незаменими аминокиселини, витамини, минерали и докозахексаенова киселина. Балансът на тези съставки е толкова добър, че се счита, че този организъм може да предостави всичко необходимо като храна, за да може човек да оцелява. Нещо повече – Японският изследователски институт по атомна енергетика и Националният институт по радиологични проучвания (отново в Япония) са провели изследвания, които са доказали, че Euglena е силно устойчива на радиация и дози, които са летални за човек, не влияят на нейния растеж. Това превръща организма в подходящ обект за култивация в космическите бази. Японската космическа агенция разграничава три поколения космически храни. До този момент храните, използвани например на Международната космическа станция, са най-вече от поколението „космическа храна 1.0“ – те се готвят на Земята и се превозват в космоса, готови да бъдат изяждани. Но за да може да усвоим Слънчевата система, ние имаме нужда от „космическа храна 2.0“, при която съставките се транспортират от Земята, но самата тя се готви в космоса, и „космическа храна 3.0“, при която самите съставки са космическо производство – т.е. от организми, отглеждани в космически условия. Именно съвременната мисия „Хакуто-Р“, която вече пътува към Луната, трябва да положи основата на това. Култивационното устройство на борда притежава нужните за отглеждането на Euglena вода и хранителни вещества. Но в бъдеще според д-р Сузуки биха могли да се ползват локални ресурси като минерали и воден лед, намиращи се на Луната и Марс. Стискаме палци на „Хакуто-Р“, както и на другата мисия, която излетя с нея днес – „Блу Гоуст“ на американската фирма Файърфлай! https://cosmos.1.bg/space/2025/01/15/growing-algae-moon/

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.