SAlexandrov

Европейският отговор на Старлинк: напънала се планината и родила мишка Групировката IRIS2. Credit : SES 17 декември 2024 г. 13:15 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти декември, Европейската комисия и Европейската космическа агенция подписаха договор за сума от €10.55 милиарда с консорциума SpaceRIDE (SES, Eutelsat и Hispasat) за разработката на спътниковата групировка SES2. Веднага след церемонията по подписването заваляха подигравки по адрес на европейските космически планове, както и критични реакции от водещи лидери в световната космическа индустрия. Добрите новини относно този договор са малко. Първо, сумата, която ще се излее, е наистина внушителна. Отделно групировката ще се създаде единствено от европейски предприятия. И също така се поемат гаранции, че изстрелването ще се осъществи само с европейски ракети. По думите на Стефан Израел, изпълнителният директор на АрианаСпейс, „Ариана 6“ има достатъчен капацитет. Тези усилия ще доведат до създаването на групировка, която се състои само от 290 спътника, като първото изстрелване ще е факт не по-рано от 2029 година. За сравнение понастоящем групировката на СпейсЕкс „Старлинк“ има над 6 700 спътника в орбита. Кулминацията на обявяването на този план бе изказване от страна на Тимо Песонен, генерален директор на Комисията по въпросите на отбраната: „Нека да се съгласим отсега: без отлагания, без искания за допълнителни пари“. Изказването би посрещането от смях в залата, където се състоеше церемонията. Какво означава, ако планът бъде реализиран? Създаването на грубо 300 спътника за обща сума от €10.5 милиарда означава, че един спътник ще излезе около €35 милиона. Един спътник. За сравнение, една партида „Старлинк“ от първото поколение, състояща се от 200 спътника, струва $35 милиона. $35 милиона за 200 спътника. Това не остана незабелязано от Том Мюлър, бившият конструктор на ракетни двигатели в СпейсЕкс : „Биха могли да се построят около 200 от оригиналните Старлинк-ове за $35 милиона“, написа той в X. Останалите коментари са просто потресаващи: Източник Лошото е, че колкото и да е смешно, положението за европейския данъкоплатец, който ще финансира инициативата, е трагично. Нека да приемем, че групировката ще бъде построена точно за толкова пари (тоест, €10.55 милиарда), без никакви преразходи и без никакви отлагания. Което е невъзможно, защото всеки космически проект търпи отлагания, но … хайде, нека приемем, че всичко ще се изпълни в срок. Групировката ще бъде изградена през 2029 година. В края на 2024-та „Старшип“ демонстрира, че може да вози товари до орбита, благодарение на успешното запалване на двигател „Раптор“ в космически условия. Това означава, че вероятно първото извеждане на спътниците от второ поколение „Старлинк v2“ със „Старшип“ може да е факт до 1-2 години по консервативна преценка. До 2029-та новата групировка „Старлинк v2“ вероятно ще е завършена – точно 10 години след извеждането на първите спътници „Старлинк“ от първото поколение (т.е. през 2019-та). Тоест, европейската спътникостроителна индустрия се движи с 10 години и 2 поколения назад. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/17/european-starlink-response/

Има ли планетата TRAPPIST-1 b атмосфера? Нови данни от Джеймс Уеб заплитат загадката Системата TRAPPIST-1 17 декември 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Една от най-вълнуващите планетарни системи, която учените откриха през 2017 г., е системата TRAPPIST-1 и тя незабавно стана популярна заради седемте си планети с размер, близък до този на Земята, като три от тях са в т.нар. „обитаема зона“ около своята звезда – регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Но изучаването на системата се сблъска с предизвикателства, след като нови данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ поставиха под въпрос това, което смятахме за вярно за най-вътрешната планета TRAPPIST-1 b. Вчера, на 16-ти декември, на страниците на научното списание Nature Astronomy, бе публикувана нова статия относно TRAPPIST-1 b. Проучването разказва за трудностите относно изучаването на екзопланетните атмосфери на базата на метода на термалните емисии. Тези трудности поставят предизвикателства пред наскоро одобрената програма за „Джеймс Уеб“ на име „Скалисти светове“, която ще разчита на този метод, за да изучава скалисти планети. Към настоящия момент вниманието на учените е насочено най-вече към звездите от типа червени джуджета. За разлика от нашето Слънце, което е звезда от типа жълто джудже, червените джуджета са по-малки и по-хладни, всъщност това са най-хладните звезди в нашата Галактика. Поради по-ниските температури, обитаемите им зони са разположени по-близко до звездната повърхност и потенциално интересните планети, на които може да има живот, притежвават по-кратка година (виж видеото на КОСМОС БГ от вчера на този линк в Youtube). По-кратката година означава, че една такава планета прави по-чести пасажи пред своята звезда, което съответно увеличава възможностите за наблюдения и изследвания. Една планетарна система като Слънчевата система с планета като Земята би била изучавана много по-трудно. Представете си, че извънземен астроном наблюдава пасажи на Земята пред Слънцето – един пасаж ще се случва веднъж на 365 дни, т.е. на него ще му трябват цели три земни години, за да проведе едно наблюдение и още две повторения. Най-често използваният метод за установяването на това дали една извънслънчева планета притежава атмосфера е пасажно трансмисионната спектроскопия. Ако планетата има атмосфера, в такъв случай при пасаж светлината от звездата преминава през нея, променя характеристиките си и учените биха могли да научат повече за химичния състав на атмосферата. „Но звездите от типа червени джуджета с ниска маса притежават проблем в това отношение“, съобщава проф. Микаел Гилън, автор от научната статия. „Тяхната повърхност не е хомогенна и тази нехомогенност може да замърси трансмисионните спектри на планетите, като имитира атмосферни характеристики“. Този феномен вече е бил наблюдаван няколко пъти, докато „Джеймс Уеб“ е изследвал планети около червени джуджета. Едно от решенията за преодоляването на звездното замърсяване и за извличането на полезни данни относно това дали дадена планета има или няма атмосфера, е като директно се измерва топлината на планетата, докато се наблюдава спадът в енергийния поток, когато планетата минава зад звездата си (това се нарича окултация). Наблюдавайки звездата непосредствено преди и по време на окултацията, изследователите изчисляват какво е количеството инфрачервена светлина, постъпваща от планетата. „Емисионните измервания бързо се превърнаха в предпочитания метод за изучаването на скалисти екзопланети около червени джуджета по време на първите две години от работата на телескопа „Джеймс Уеб“ „, казва Пиер Лагаж, един от водещите автори на изследването. „Относно планетите TRAPPIST, първата информация за тях дойде именно от емисионни наблюдения, защото е все още много трудно да се разграничат атмосферните от звездните сигнали по време на пасажа“. Тук идва и ролята на програмата „Скалисти светове“, която ще изучава атмосферите на екзопланети от земен тип чрез абсолютно същия подход като приложения от авторите на новата статия, т.е. чрез окултационни наблюдения при 15 микрона. Какви са новите данни от планетата TRAPPIST-1 b? Напомням, че през 2023 г. първата статия от Greene et al разказа, че тя вероятно притежава тъмна повърхност и е без атмосфера. Но сега новата научна статия от 16-ти декември разкрива, че повърхността е по-скоро в светлите нюанси на сивото и е с вулканични скали. Изненадващо обаче, това не е единственият модел, който съвпада с получените данни. Друг атмосферен модел включва вероятността за плътна въгледвуокисна атмосфера, съчетана с мъгла. Изненадата при този потенциален резултат идва от това, че въгледвуокисната атмосфера е несъвместима със силна емисия при 15 микрона. Но наличието на мъгли би променило ситуацията радикално – те ще абсорбират звездната светлина и ще затоплят горната атмосфера в сравнение с по-долните слоеве. Това е явление, което се нарича „термална инверсия“ и то съществува в земната стратосфера. Подобна инверсия на извънслънчевата планета би довело до това въглеродният диоксид да излъчва светлината, вместо да я абсорбира. „Тези термални инверсии са доста известни в атмосферите на телата от Слънчевата система, може би най-близкият пример е мъгливата атмосфера на сатурновата луна Титан“, подчертава д-р Михиел Мин. „Но химията на TRAPPIST-1 b се очаква да е много по-различна от тази на Титан или на което и да е друго тяло в Слънчевата система, така че е вълнуващо да си мислим, че може би наблюдаваме атмосфера, каквато не сме виждали преди“. Авторите на новата статия все пак подчертават, че е много по-вероятно TRAPPIST-1 b да е гола скалиста планета, вместо да притежава плътна атмосфера с мъгли. Вероятно разрешението на загадката идва скоро според думите на професор Микаел Гилън и д-р Елза Дъкрот, които ръководят новата програма на „Джеймс Уеб“. Понастоящем се провеждат наблюдения, които целят да проверят какво е разпределението на топлината на планетата. Ако тя притежава атмосфера, топлината съществено ще се разпределя от дневната към нощната страна, ако обаче няма атмосфера, разпределението ще е минимално. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/17/trappist-system/

Учени и плоскоземци пристигнаха в Антарктида, за да проверят каква е формата на Земята 15 декември 2024 г. 22:10 ч. Светослав Александров. Трима плоскоземци, както и екип от учени и популяризатори на науката, кацнаха вчера в Антарктида, за да проучат каква е формата на Земята. За тези от вас, които не знаят – през тази година бе организиран масивен проект на име „Финалния експеримент“, който предложи на изтъкнати плоскоземни инфлуенсъри безплатно пътешествие до Ледения континент, за да преценят сами каква е истината. „Забавно е“, коментира по този повод А. Петит, синът на астронавта Дон Петит, който понастоящем изпълнява дългосрочна експедиция на Международната космическа станция. Редица твърдения за Антарктида представляват едва ли не догма за вярващите в теорията за плоската Земя. Ако сте се сблъсквали с плоскоземци, вероятно сте чули, че самолетите никога не прелитат над Антарктида. Защо? Защото Антарктида не съществува. Вместо нея има ледена стена, която обкръжава цялата земна плоскост. Не можете да пристъпите до стената – пазачи с автомати (наети от НАСА, естествено!) я бранят да не я достигнат търсачите на истината. Дали обаче Антарктида представлява ледена стена, както казват плоскоземците, или континент, както твърдят учените? Това лесно може да се провери. Според плоскоземния модел Слънцето и Луната кръжат по следния начин: Подобно поведение на Слънцето би направило невъзможно то да се вижда непрекъснато през цялото 24-часово денонощие. Именно това цели проверката на „Финалния експеримент“ – както плоскоземците, така и учените се съгласяват, че съществуването на 24-часов постоянно осветен от Слънцето ден е невъзможно, ако Земята е плоска. И ето тук е забавното – на пътешествието са се отправили 11 „глобоземци“, но само трима плоскоземци. Както се съобщава на уебсайта, организаторите на експеримента са предложили да покрият разходите на десетина души, но шестима са отказали и от един не е получен отговор. Човек би се замислил: защо има толкоз откази, не би ли следвало тези, които претендират да търсят истината, да се възползват от всяка възможност? Както и да е – трима са се навили – Джеран Кампанела, Остин Уитсит и Лизбет Аскота. Вчера те пристигнаха в Антарктида… и смехът е налице! На качено днес видео се вижда как Джеран пита работещите в антарктическата станция дали Слънцето залязва: Със сигурност на хората в социалните мрежи им е комично да гледат как плоскоземните инфлуенсъри се излагат пред камерите. Някои прибързано обявиха, че след „Финалния експеримент“ плоскоземната конспирация е унищожена завинаги. Не се надявайте. Фактите и научната информация никога не са достатъчни за изкореняването на която и да е псевдонаучна теория. Това е така, понеже вярата в конспирации и псевдонаука е ирационална и няма как ирационалното да бъде победено чрез рационални аргументи. Спомнете си, че днес продължава да има хора, които твърдят, че през 2020 г. нямаше никакъв вирус, въпреки че мнозина починаха от ковид и телевизиите предаваха как болниците са претъпкани. Тези, които смятат, че астронавтите на НАСА никога не са стъпвали на Луната, понеже е невъзможно да бъдат прекосени радиационните пояси на Ван Алън, не се убедиха през септември, когато корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с четирима души премина безпроблемно през поясите, първата далечна космическа експедиция след 50-годишна пауза. Дори ако вземете някой отрицател на лунното кацане и го натикате в ракета, за да види с очите си останките от спускаемите модули на програмата „Аполо“, той пак няма да повярва. Аналогично, надали стотиците плоскоземци по цял свят биха се убедили, че Земята е сферична, понеже трима плоскоземни инфлуенсъри са се разходили до Антарктида. Те веднага ще отвърнат, че „Финалният експеримент“ е правителствена постановка, че плоскоземците, избрани да отидат на пътешествието, са контролирана опозиция. Но и самите те да бъдат избрани да пътуват до Антарктида, пак ще извадят вода от девет кладенеца, за да се преборят с когнитивния си дисонанс и да се убедят, че това, което виждат очите им, не е реално. Невежеството е непобедимо. Единственото, което ни остава, е да го подиграваме. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/15/flat-earthers-antarctica/

Марсоходът Пърсъвиърънс се изкачи до ръба на кратера Йезеро! Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ заснемаше стръмния терен, докато се катереше по склоновете на кратера Йезеро. Виждат се следите, оставени от колелетата. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 13 декември 2024 г. 10:40 ч. Светослав Александров. Вчера екипът на марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ оповести, че след изкачване, проточило се повече от три месеца и половина, той най-сетне успя да достигне до ръба на кратера Йезеро! Оттук насетне започва нова, вълнуваща фаза за мисията. Изкачването не беше лесно. Марсоходът трябваше да преодолее 500 метра денивелация, като наклонът бе изключително стръмен. Беше необходимо да се разработят нови стратегии, за да може „Пърсъвиърънс“ да се изкачи безопасно, като понякога това включваше дори придвижване назад. „Пърсъвиърънс“ засне тази снимка на 10-ти декември и това бе първият изглед отвъд кратера. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Изкачването бе важно в научно отношение, защото, докато пъплеше по дъното на Йезеро, „Пърсъвиърънс“ изучаваше скали, които са се натрупали в кратера, но сега предстои изследването на друг тип скали – такива, които са били изхвърлени от вътрешността на марсианската кора в хода на кратерообразуването преди 3.9 милиарда години. Учените смятат, че тези скали са едни от най-старите в Слънчевата система. Изучаването им може да хвърли светлина върху ранната еволюция на Марс, както и на нашата собствена Земя. Понастоящем „Пърсъвиърънс“ отминава хълма на име Лукаут и се отправя към друг хълм, кръстен с названието Уич Хейзъл. Според думите на изследователите Уич Хейзъл притежава слоести скали, простиращи се в продължение на 100 метра и всеки слой е като страниците на отворена книга, разкриваща миналото на Червената планета. „Докато се спускаме по хълма, ще се завърнем назад във времето, изследвайки древната околност на Марс, която е записана върху ръба на кратера“, съобщава Кендис Бедфорд от университета Пърдю. След това „Първъриърънс“ ще се насочи към местност на име Лек ду Шарм. Тази местност силно интригува изследователите, тъй като е разположена сред равнините отвъд ръба на кратера Йезеро и вероятно не е сериозно повлияна от кратерообразуването. НАСА напомня, че основната задача на „Пърсъвиърънс“ е астробиологична, като марсоходът събира проби, които могат да съдържат следи от древен живот. Мисията разузнава древната геология и климат на Марс и подготвя човечеството за бъдеща пилотирана експедиция до планетата. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/12/13/perseverance-climbs-crater-rim/

Космическата 2025: Какво да очакваме? Космическият апарат „Блу Гоуст“ на Файърфлай може да е следващият, кацнал меко на Луната. Photo credit: Firefly Aerospace Продължавам с традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. Напомням, че можете да прочетете статията с класацията на КОСМОС БГ за Топ 10 най-епични космически снимки през 2024 г. на този линк, както и да изгледате видеото за Топ 10 мисии на 2024 г. на този линк. 12 декември 2024 г. 16:30 ч. Светослав Александров. След като през 2024 г. станахме свидетели на първото комерсиално кацане на Луната, на първите успешни полети на „Старшип“ и на изстрелването на новото поколение междупланетни мисии като „Хера“ и „Европа Клипър“ с частни ракети „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“, през 2025 г. тенденцията за все по-голямо влияние на новите комерсиални космически компании в Щатите ще се усили. Нещо повече, 2025-та може да се окаже силно трансформативна за цялата космическа индустрия, защото това може да се превърне в годината, в която старият космически отрасъл в САЩ и старият начин на работа окончателно ще умрат. И наистина, през 2024-та старият американски космически отрасъл претърпя тотален крах. Корабът на Боинг „Старлайнър“ не успя да изпълни цялостна пилотирана мисия от Земята до МКС и обратно, а ръководството на полета бе принудено да го върне в безпилотен режим. Отделно, първото пилотирано изстрелване на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ на мисията „Артемис 2“ към Луната бе отложено за пореден път, този път за пролетта на 2026 година. И не е успокояващ фактът, че акаунтите на НАСА бълват информация как хардуерът на „Артемис 2“ бива сглобяван. Това „Спейс Лонч Систъм“ да бъде приведена във вертикално положение сега и да лети чак през 2026 г. е безумие. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и неговият основен, макар и неофициален съветник по космическите въпроси Илон Мъск, се канят да сложат точка на прахосничеството. Така че през новата 2025-та година очаквайте сътресения. Тежки сътресения. През януари НАСА ще осъмне с нов администратор, астронавтът-рекордьор Джаред Айзъкман, който публично изрази подкрепа за статията на Майкъл Блумбърг, в която се призовава за прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“. Има много голям шанс да се сложи край на всичко, свързано със „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“. И докато много космически експерти смятат, че „Артемис 2“ и „Артемис 3“ трябва да полетят поради наличието на готов хардуер за тях, колелото неумолимо се завърта в посока да бъде прекратено всичко. Всичко. И след като това се случи, НАСА да се обърне изцяло към услугите на новите частни компании за завръщането си на Луната. Няма никакъв спор, че в основата на това завръщане най-важна роля ще изиграе „Старшип“. Четирите изпитателни полета, проведени през 2024-та година, бяха изключително успешни, като бе демонстрирано приводняване на кораба, а ракетата-носител „Супер Хеви“ успя да се завърне веднъж и върху роботизирания механизъм на стартовата кула. 2025-та година ще започне със сериозно регулаторно облекчение. Понастоящем максималният брой позволени полети на „Старшип“ от базата в Бока Чика, Тексас, е пет. Федералната авиационна администрация обаче обяви през ноември, че за догодина се кани да вдигне това число на 25. СпейсЕкс безспорно ще се опита да се възползва от възможността и да увеличи честотата на полетите. А покрай администрацията на Тръмп и силното влияние на Мъск върху нея, може да очакваме и още регулаторни облекчения. Технологичното развитие, което се очаква от „Старшип“ през 2025 г., включва завръщането на кораба върху суша, вместо по вода, както и демонстрация на презареждането му с гориво в орбита. Това ще отвори пътя към реализацията на безпилотен полет до повърхността на Луната, което е необходимо преди да се пристъпи към изпращането на човек. „Фрам 2“ ще е първата пилотирана експедиция в полярна орбита. Photo credit : SpaceX/Fram2 Покрай всичките планове за „Старшип“ е лесно да забравим за „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“ – оперативните ракети на СпейсЕкс, чиито полети през 2024 г. станаха рутинни – средно по едно изстрелване на „Фалкън“ на всеки два дни. Лесно може да прогнозираме, че през 2025-та изстрелванията на „Фалкън 9“ ще надхвърлят 120. „Фалкън 9“ е и ракетата, която извежда в космоса „Крю Драгън“ – единственият орбитален пилотиран кораб на САЩ в редовна експлоатация. Ако през 2024-та станахме свидетели на частната експедиция „Поларис Доун“ – първото пътешествие на астронавти отвъд най-ниските околоземни орбити, до разстояние 1 400 километра от Земята, през радиационните пояси на Ван Алън (първото след програмата „Аполо“), то през 2025-та ни чака една също толкова вълнуваща експедиция. Насрочена за не по-рано от пролетта, мисията „Фрам 2“ ще представлява първият полет на астронавти до полярна орбита. Никога досега, от началото на космическата надпревара, космически кораб не е влизал в полярна орбита около Земята! Подобно на „Поларис Доун“, „Фрам 2“ също ще разчита на комуникационната спътникова групировка на СпейсЕкс „Старлинк“, като целта е да бъде открита първата свободна Wi-Fi точка над Южния полюс, на височина 430 километра над земната повърхност. И това не е всичко за частната пилотирана космонавтика – през пролетта ни чака изстрелване и на пилотиран кораб „Крю Драгън“ с организираната от Аксиом мисия „Аксиом-4“. Забележителното при нея е, че сред четиричленния екипаж ще присъства астронавт на Индия, астронавт на Унгария и астронавт на Полша. Докато България се ослушва, за Полша и за Унгария това ще са първите космически пътешественици след епохата на съветската програма за сътрудничество „Интеркосмос“, както и вторите граждани на техните държави, които ще достигнат орбита, след поляка Мирослав Хермашевски и унгареца Берталан Фаркаш. Нарочно подчертавам този факт, защото у нас има много хора, които мрънкат, че по соца сме имали авиация и космонавти, докато днес „западняците не правят нищо за нас“. Очевидно Унгария и Полша опровергават твърдението, че някой друг ни е виновен и се питам – докога ще чакаме някой друг да ни оправи и няма ли най-сетне да поемем инициативата сами да участваме в модерните космически програми? СпейсЕкс не е единствената фирма в САЩ, от която очакваме развитие през 2025-та. Сега, след като първата ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“ е на стартовата площадка, може би догодина ще станем свидетели на няколко изстрелвания. Сред тях е възможно да присъства мисията на НАСА „ESCAPADE“ към Марс, която първоначално беше насрочена за октомври и впоследствие бе отложена, но сега са налице стартови прозорци през 2025 и 2026 г., които ще позволят на двата спътника да пристигнат в околомарсианска орбита през 2027-ма. Сред новите ракети, които, ако нямат други отлагания, биха могли да полетят през 2025-та, са ракетата на Стоук „Нова“ и ракетата на Рокет Лаб „Неутрон“. И двете ракети са в среднотоварния клас и ще са конкурент на „Фалкън 9“, като „Нова“ е особено интересна, тъй като се очертава да е изцяло възвръщаема. За 2025-та година е насрочен полетът и на комерсиалната совалка „Дрийм Чейсър“, създадена от Сиера Спейс – тя пропусна своята възможност да лети на втората ракета „Вулкан“ тази есен и ракетата бе изстреляна без нея. Мисията на НАСА „Лунар Трейлблейзър“ ще картографира разпределението на водата на лунната повърхност. Photo credit : NASA В сферата на лунните полети, няколко частни фирми ще организират мисии, които ще се опитат да осъществят кацания на Луната. Още през януари могат да бъдат изстреляни мисията на американската фирма Файърфлай „Блу Гоуст“, както и мисията „Ресилиънс“ на основаната от японци международна фирма айспейс. И двете компании са част от програмата на НАСА „Артемис“ за комерсиализацията на Луната. Техните спускаеми апарати вече се намират на космическия център Кенеди в САЩ и са в готовност да бъдат прикачени към ракетите им „Фалкън 9“. За айспейс това ще е вторият опит за лунно кацане след неуспех преди две години, а за Файърфлай – първият. По-късно през 2025 г. очакваме изстрелването и на втората мисия на Интуитив Машинс – компанията, която през февруари 2024 г. постигна историческото първо успешно комерсиално кацане на Луната. В хода на това второ изстрелване, като вторичен полезен товар на ракетата „Фалкън 9“ ще лети и орбиталната мисия на НАСА „Лунар Трейлблейзър“, която ще търси водни залежи на естествения ни спътник. За есента на 2025-та е насрочен реваншът на Астроботик – фирмата, която изстреля своя първи спускаем апарат към Луната през януари 2024 г. на име „Перегрин“, но той претърпя крах още по пътя. Вторият спускаем апарат „Грифин“ има повече шанс за успех, стига компанията да си е научила уроците. През пролетта на 2025 г. „Европа Клипър“ ще се сближи с Марс. Image credit : NASA През последните месеци и години станахме свидетели на изстрелвания на купища междупланетни мисии до далечни дестинации, които ще бъдат достигнати след още много време, но през 2025-та година тези мисии ще преминат транзитно край някои междинни цели. Японско-европейската мисия „БепиКоломбо“ ще прелети край Меркурий през януари и ще заснеме снимки на планетата, като това ще е последното сближение преди окончателното пристигане в околомеркурианска орбита в края на 2026-та. Изстреляните през тази есен мисия на НАСА „Европа Клипър“ и мисия на ЕКА „Хера“ ще проведат сближения с Марс идната пролет, като пред „Хера“ е поставена задача да бъдат направени детайлни наблюдения и снимки на марсианската луна Деймос. За пролетта е насочено и посещението на астероида 52246 Доналджохансън от американската мисия „Луси“. През лятото, на 31-ви август, европейската мисия „Джус“ ще прелети край Венера, за да набере скорост и да продължи пътешествието си към Юпитер. В края на зимата или в началото на пролетта ще полети нов космически телескоп! НАСА и СпейсЕкс ще изстрелят мисията „SPHEREx“ с ракета „Фалкън 9“, като задачата на телескопа е да изследва какво се е случило във Вселената непосредствено след Големия взрив, както и да търси в нашата галактика вода, въглероден диоксид и други молекули, които са важни за появата на живота. Като вторичен полезен товар на борда на „Фалкън 9“ ще полети и мисията на НАСА „Punch“, представляваща групировка от четири микроспъника, които ще наблюдават слънчевата корона. Комерсиалната станция на Васт „Хейвън-1“ може да полети през 2025 година. Photo credit : Vast Международната космическа станция старее – това е безспорен факт. НАСА се надява, че експлоатацията ѝ ще продължи до 2030 година, но някои експерти смятат, че краят може да настъпи по-бързо, най-вече поради констатираните наскоро течове от руския сегмент. Ето защо американската космическа агенция разчита МКС да бъде заменена от бъдещи комерсиални станции. Един от големите въпроси е: дали през новата година първата такава станция ще стане реалност? Според американската космическа компания Васт, отговорът е „Да“. За втората половина на 2025 г. е насрочено изстрелването на станцията „Хейвън-1“, която е едномодулна. Планувано е тя да бъде посетена от експедиция на „Крю Драгън“. Ако експлоатацията на „Хейвън-1“ протече нормално, през 2028 г. ще последва изстрелването на първия модул от „Хейвън-2“ – многомодулна станция, която ще може изцяло да замени МКС. Демонстрационната капсула на „Гаганян“, която летя през 2023 г. на суборбитално пътешествие с цел тест на спасителните ѝ системи. Photo credit : ISRO Насочваме погледите си към Индия. Индийският пилотиран кораб „Гаганян“ премина през серия от отлагания, но въпреки това е извън всякакво съмнение, че ще е следващият орбитален кораб в световен мащаб, който ще влезе в експлоатация. Също така е извън всякакво съмнение, че четвъртата държава в света, извела самостоятелно човек в космоса след СССР, САЩ и Китай, ще е Индия. Това може да го кажем с пълна увереност, защото понастоящем нито в Япония, нито в Европа, нито в която и да е друга държава (с изключение на САЩ, Китай и може би Русия) се разработва нов пилотиран кораб. През 2023 г. станахме свидетели на суборбитален полет на „Гаганян“, в хода на който бе тествана системата му за аварийно спасяване. Насрочени са още три безпилотни мисии, които ще бъдат последвани от пилотирана мисия. Следващият безпилотен тест се очертава да е факт в края на 2024 г. или в началото на 2025 г., по-следващият – през третата четвърт на 2025-та и финалният – в началото на 2026-та. От успеваемостта на тези мисии зависи дали „Гаганян“ ще излети с екипаж през втората половина на 2026 година. Разбира се, докато чакаме „Гаганян“ да стане готов, не бива да забравяме мисията на „Аксиом 4“, за която вече споменах в тази статия и благодарение на която на борда на американски кораб „Крю Драгън“ ще полети индийски астронавт до МКС. Важно е също така да се подчертае, че Индия не е конкурент на САЩ (в космонавтиката абревиатурата БРИКС не съществува). Напротив, индийците са подписали споразумението „Артемис“ за сътрудничество със САЩ по отношение на усвояването на Луната. Китайската мисия „Тянвън-2“ ще посети астероид, ще вземе проби от него и ще ги достави на Земята. Photo credit : CNSA Време е да обърнем внимание и на Китай. Китайците безспорно бележат огромен напредък, като целта им е човек да кацне на Луната преди 2030 година. Но още през 2024-та китайски роботизиран кораб кацна на обратната страна на естествения ни спътник, взе проби и ги достави на Земята. През 2025 г. китайците са си поставили за цел да изстрелят нова мисия, която този път ще вземе проби от астероид и ще ги достави на Земята. Това досега е постигано единствено от две други държави – Япония и САЩ. Китайската мисия се казва „Тянвън-2“. Тя ще лети до близкоземния астероид Kamoʻoalewa (2016 HO3), който е с диаметър 40-100 метра и представлява квази-луна на Земята. Цялата основна мисия, включваща посещението на Kamoʻoalewa (2016 HO3), събирането на проби и връщането на пробите на Земята, се очаква да продължи около две години и половина. След като спускаемата капсула с пробите пристигне на нашата планета, корабът-майка на „Тянвън-2“ ще се отправи на вторична мисия към кометата 311P/PANSTARRS, като пристигането в нейните околности е насрочено за средата на следващото десетилетие. Няколко китайски ракети се очертават да направят своя дебют през 2025-та. Що се касае до държавната програма, през януари очакваме първия полет на „Лонг Марч-8А“. Според китайските власти, периодът на разработка на тази ракета е продължил 28 месеца, в рамките на които са били изпълнени над 44 наземни изпитания. Ракетата ще посреща нуждите на Китай по отношение на спътниковите мегагрупировки, които ще бъдат позиционирани в средни и ниски околоземни орбити. Китайският комерсиален космически сектор най-после ще се опита да въведе в експлоатация възвръщаеми орбитални ракети, каквито до този момент са създавани единствено в САЩ. Счита се, че общо седем частни ракети могат да направят своя дебют през 2025-та. Една от водещите фирми в Китай е Спейс Пайъниър, разработила ракетата „Тянлон-3“ (именно тази ракета излетя инцидентно през това лято, след като не бе застопорена добре по време на стендово изпитание). С височина 71 метра и товароподемност от 17 тона до околоземна орбита, това е сред най-мощните ракети, разработени от китайския комерсиален сектор. Очаква се първата ѝ степен да може да се използва до десет пъти. След успешното изстрелване на метановата ракета „Чжюкуе-2“ през 2024 г., през 2025-та фирмата Ландспейс ще се опита да въведе в експлоатация „Чжюкуе-3“. Конструирана от неръждаема стомана и работеща на метан, подобно на предшественика си, „Чжюкуе-3“ ще може да превозва до околоземна орбита общо 21 тона товари в невъзвръщаем вариант и 18.3 тона във възвръщаем. Ракетите на „Галактик Енерджи“. Към частната космическа надпревара на Китай се присъединяват и фирмите Галактик Енерджи и Дийп Блу Аероспейс, с ракети и кораби, изглеждащи като клонинги на „Фалкън“ и „Драгън“. Ракетите „Палас-1“ (на Галактик Енерджи) и „Небюла-1“ (на Дийп Блу Аероспейс) са насрочени да летят през първата половина на 2025-та. Европейската космонавтика отбеляза някои успехи през 2024 г. с дебютния полет на „Ариана 6“ и връщането на „Вега-С“ в експлоатация след аварията преди две години, но въпреки това бъдещето на частния европейски отрасъл остава мрачно. Формално множество стартъпи във Великобритания, Испания, Германия и Франция планират да проведат дебютните си мисии през 2025-та. Реално правителствената подкрепа към тях е варираща, недостатъчна и както казва експертът Питър Де Селдинг, 2025-та може да се окаже годината, в която или нещата ще се случат, или всичко ще приключи. Фирми, които изглеждаха добре финансирани преди две години, сега са на ръба да останат без средства заради неизбежните забавяния в разработките им. Принципно Европейската космическа агенция през 2023 г. даде ход на една хубава инициатива на име European Launch Challenge, като до юни 2024-та 26 компании от различни държави подадоха заявки за участие, а от тях девет излязоха с готови планове за ракети. Това са фирмите Hylmpulse, HyPrSpace, Isar Aerospace, MaiaSpace, Orbex, PLD Space, RFA, Skyrora и The Exploration Company. Очакванията са държавите-членки на ЕКА да решат точно какви да са параметрите на съревнованието, след което то да бъде отправено към компаниите, а през 2025-та на Правителствен съвет на тези държави да се вземе решение за финансиране. Дали това ще е достатъчно, предстои да се види – но се планува подкрепените от ЕКА фирми да разработят и изстрелят работещи ракети, както и да се възползват от възможности да кандидатстват за договори за бъдещи изстрелвания. Руският биологичен спътник „Бион-М“ №2 може да полети през 2025 година. Photo credit : Roscosmos През 2025-та Русия трябва да продължи да изпълнява ангажиментите си по Международната космическа станция, като товарният кораб „Прогрес МС-30“ ще полети от космодрума Байконур през февруари, а за месец март е насрочено изстрелването на пилотирания кораб „Союз МС-27“ с двама руски космонавти и един американски астронавт. В замяна на услугата, която руснаците предоставят на САЩ по превоза на астронавт до МКС, американците също ще трябва да изстрелят кораб „Крю Драгън“ с руски космонавт на борда му. В сферата на безпилотната космонавтика, за месец март от космодрума Восточний е насрочено изстрелването на два спътника от серията „Аист-2Т“ за наблюдения на Земята. Някъде по същото време трябва да бъде осъществен и дългоочакваният полет на „Бион-М“ №2 от космодрума Байконур. Това е спътник с биологични обекти, като се очаква сред тях да има 1.5 хиляди мухи-дрозофили, 75 мишки, растения и микроорганизми. „Бион-М“ №2 ще работи на височина 600 километра, съществено по-голяма от тази на МКС, за да могат обектите да бъдат изложени на по-силна радиация. През месец април трябва да бъдат изведени следващите два спътника от групировката „Йоносфера“ (първите два излетяха през 2024-та). Изстрелването, подобно на това на „Аист-2Т“, е насрочено от космодрума Восточний. Общо девет мисии са планувани да излетят Байконур през 2025 г. – шестте мисии по програмата МКС, полетът на „Бион-М“ №2, както и две изстрелвания на тежкотоварни ракети „Протон-М“. Тук е важно да се отбележи, че заради забавянията в строежа на руските спътници покрай санкциите в отговор на военната агресия в Украйна, „Протон-М“ изобщо не летя в космоса през 2024-та. Това бе първата година без нито един полет на ракета от серията „Протон“ от 1965-та насам, годината на дебютното изстрелване! Отново подчертавам, че поради сложността на космическите дейности и вероятността за забавяния, напълно е възможно част от представените в тази статия мисии да не бъдат реализирани през 2025-та. Но едно е безспорно – новата година ще бъде изключително натоварена, със или без някои пропуски. ЛИНК : https://cosmos.1.bg/space/2024/12/12/2025-what-to-expect/

Тук е коректно да се подчертае, че разликата между американския и китайския график е, че американският е оптимистичен, а китайският - консервативен. Китайците почти никога не отлагат, с много редки изключения. Щом казват, че най-късно ще кацнат на Луната до 2030 година, значи 2030 г. най-късно. Или, ако нещо се оплеска, през 2031 година.

Топ 10 най-епични космически снимки през 2024 година! На снимката: Джаред Айзъкман провежда първата частна космическа разходка в историята на космонавтиката. Photo credit : SpaceX/Polaris Program Считано от днес, 10 декември, започвам с традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. Междувременно видеото с топ 10 най-вълнуващи космически мисии през 2024 г. е вече достъпно в Youtube (натиснете тук за да го изгледате, както и тук, за да се абонирате за канала на КОСМОС БГ). 10 декември 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. През 2024 г. човечеството продължи своя устрем напред към Луната, Марс и луните от външната Слънчева система. Много космически ракети и мисии излетяха, други пристигнаха на крайната си цел, но кои бяха най-епичните моменти в космонавтиката през годината? Вижте класацията от топ 10 снимки на сайта КОСМОС БГ! 10. Счупеният ротор на марсианския хеликоптер „Инджинюъти“ Photo credit : NASA/JPL-Caltech НАСА беше проектирала малкия марсиански дрон „Инджинюъти“ да работи само един месец, но той разби всички очаквания, след като извършваше полети в продължение на почти три години след пристигането му на Марс в началото на 2021-ва. Всяко нещо обаче си има своя край и на 18-ти януари „Инджинюъти“ проведе своя финален полет – финален, защото, както показва снимката по-горе, след неговия завършек роторът на хеликоптера бе непоправимо увреден. 9. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ засне Малкия Магеланов облак Image Credit: ESA/Webb, NASA & CSA, P. Zeidler, E. Sabbi, A. Nota, M. Zamani (ESA/Webb) Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ продължи да ни смайва и през 2024-та година, като на тази снимка виждате звездния куп NGC 602 в Малкия Магеланов облак. Защо показвам фотография на този обект? Защото там за пръв път учените откриха доказателства за наличието на кафяви джуджета извън нашата Галактика – eнигматични обекти, междинни между звезди и планети, с маса, надхвърляща тази на Юпитер (между 13 и 80 юпитерови маси), но недостатъчно голяма, за да позволи протичането на типичните за звездите термоядрени реакции. 8. Една от най-добрите снимки на Слънцето, с които разполагаме Credit: ESA & NASA/Solar Orbiter/PHI & EUI teams; Data processing: J. Hirzberger (MPS) & E. Kraaikamp (ROB) В края на месец ноември Европейската космическа агенция публикува най-детайлните снимки на Слънцето. Фотографиите бяха получени посредством съвременната мисия на НАСА и ЕКА „Солар Орбитър“, а показаната по-горе е изготвена чрез ултравиолетовия бордови телескоп EUI. 7. Пръстеновидният басейн Вивалди на Меркурий, заснет от „БепиКоломбо“ Credit: ESA/BepiColombo/MTM На 4-ти септември, по време на четвъртото сближение между японско-европейската мисия „БепиКоломбо“ и Меркурий, тя успя да заснеме забележителния пръстеновиден басейн Вивалди с диаметър 210 километра. 6. Инцидентното изстрелване на Китай Кадър от любителско видео През 2024-та година неизбежно имаше някои провали, но най-зрелищният бе инцидентното изстрелване на частната ракета „Тянлон-3“. Първоначално фирмата-производител Спейс Пайъниър предвиждаше да проведе статично огнево изпитание, но се оказа, че ракетата не е достатъчно добре прикрепена към стенда и вместо да остане застопорена, тя излетя. За всеки случай инцидентното изстрелване доказа, че „Тянлон-3“ може да лети. 5. Звезди от борда на Международната космическа станция Photo credit : NASA Да се снимат звезди от борда на космически кораб е трудно – достатъчно трудно, че вече повече от пет десетилетия някои хора се чудят дали астронавтите на „Аполо“ наистина са стъпвали на Луната, понеже на медийно популярните снимки не се виждат звезди. Но с подходящи настройки и техника звездите могат да се визуализират. Да, има снимки и от програмата „Аполо“, които не са особено популярни и на които се виждат звезди, но показаната по-горе фотография е съвременна – заснета е на 30-ти юни от борда на Международната космическа станция от астронавтите на 71-вата дългосрочна експедиция. Освен звезди, на фотографията се вижда и пилотираният космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, докато е прикачен към модула „Хармъни“. 4. Китайците взимат проби от обратната страна на Луната Photo credit : CNSA Едно от най-големите постижения през 2024 г. бе успешното събиране на проби от обратната страна на Луната и доставката им на Земята, осъществени от китайската мисия „Чанг’e 6“. На тази снимка, получена с помощта на мъничък луноход, се вижда роботизираната ръка на „Чанг’e 6“ непосредствено преди да копае лунната повърхност. 3. Американска мисия каца в района на Южния полюс на Луната Снимка, получена от борда на спускаемия апарат „Одисей“ непосредствено преди прилуняването. Photo credit : Intuitive Machines През февруари тази година частният спускаем апарат „Одисей“, построен от фирмата Интуитив Машинс, осъществи меко кацане на Луната. Това бе първото кацане на естествения ни спътник от американски спускаем апарат, проведено след края на програмата „Аполо“, т.е. след 11 декември 1972 година, когато модулът на „Аполо 17“ извърши прилуняване в района на Тавър-Литроу. А на горната снимка, заснета непосредствено преди спускането, виждате корпуса „Одисей“, американското знаме, логото на НАСА и повърхността на Луната. 2. Първата частна космическа разходка Photo credit : SpaceX/Polaris Dawn Още дълго време ще си спомняме за пилотираната експедиция „Поларис Доун“, проведена през септември, в хода на която за пръв път след края на програмата „Аполо“ астронавти прекосиха радиационните пояси на Ван Алън и се отправиха на голямо разстояние от Земята, възлизащо на 1 400 километра. Към днешна дата това е най-високата околоземна орбита, постигана от пилотиран космически кораб, с което бе счупен 58-годишния рекорд на „Джемини 11“. Коронният момент на мисията бе когато двама астронавти, Джаред Айзъкман и Сара Джилис, излязоха в открития космос при максимална височина над земната повърхност, възлизаща на 700 километра. Това бе най-отдалечената „космическа разходка“, проведена в историята на космонавтиката след края на програмата „Аполо“. 1. Захващането на „Супер Хеви“ от роботизираната ръка на стартовата кула Абсолютният фаворит за най-епичен момент през 2024 г. бе този – захващането на ракетата-носител „Супер Хеви“ от роботизираната ръка „Меказила“ на кулата на стартовата площадка. Възвръщаемостта на ракетите, разбира се, не е нещо ново – тя е усъвършенствата от СпейсЕкс още в хода на програмата за ракетите „Фалкън“. Но през тази година за пръв път бе осъществено завръщане на свръхтежка ракета от класа на „Сатурн 5“ и за пръв път то бе осъществено не посредством парашут, не посредством кацане на плаваща платформа или на наземна площадка, а посредством захващане с роботизиран механизъм на стартовата кула. Това открива пътя към ново, вълнуващо бъдеще, при което ракетите ще излитат и ще кацат на същото място, откъдето са излетели, след което ще са готови за нова мисия! https://cosmos.1.bg/space/2024/12/10/top-10-epic-space-photos/

Блу Ринг е готов за интеграция с ракетата Ню Глен за предстоящия полет до края на годината Снимка на прототипа на „Блу Ринг“, готов за своята интеграция с „Ню Глен“. Photo credit : Blue Origin 10 декември 2024 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин оповести, че полезният товар за дебютната мисия на тежкотоварната ракета „Ню Глен“ е в готовност за полет. Самото изстрелване трябва да е факт до края на годината. „Ню Глен“ ще изведе в космоса демонстратор на кораба „Блу Ринг“, като той притежава функциониращи електрически и комуникационни системи, както и полетен компютър, прикрепен към пръстена на адаптера за вторични полезни товари. Демонстраторът ще трябва да валидира комуникационните способности на „Блу Ринг“ от земята до орбита. Той ще остане прикачен към втората степен на ракетата-носител до края на очакваната му шестчасова мисия. „Блу Ринг“ е проектиран да предостави решение на две от най-големите предизвикателства за съвременната космонавтика: нарастващата космическа инфраструктура и необходимостта от гъвкавост при придвижването в космоса. Корабът ще може да маневрира до различни орбити и местоположения, да помещава и разгръща полезни товари, да осигурява изчислителна мощ и комуникации с цел посрещането на нуждите на различни клиенти. „Блу Ринг“ е в състояние да превозва провизии с общо тегло до 3 тона до геостационарната орбита, цислунарното и междупланетното пространство. Блу Ориджин продължава да очаква дебютният полет да е факт до края на годината, като президентът на фирмата Дейв Лимп подчертава, че все още трябва да бъдат получени разрешителни за статичното огнево изпитание и изстрелването. Така основаната от Джеф Безос компания става поредната жертва на правителствените свръхрегулации, които станаха емблематични за управленския мандат на Джо Байдън. Облекчаването на регулациите е основна задача за администрацията на Доналд Тръмп и Департмента за правителствена ефективност (DOGE). За повече информация: Блу Ориджин https://cosmos.1.bg/space/2024/12/10/blue-ring-new-glenn-update/

Капацитетът на ракетите Фалкън 9 от последните осем месеца надхвърля този на Сатурн за цялата програма Аполо! Снимка от изстрелването на „Фалкън 9“ със спътника „SiriusXM SXM-9“ на 6-ти декември. Photo credit : SpaceX 9 декември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Поредният признак, че сме в разгара на революция в космическото ракетостроене – товарният капацитет на всички ракети „Фалкън 9“, изстреляни през последните осем месеца, надхвърля този на всички ракети „Сатурн 1В“ и „Сатурн 5“ за шестгодишния период на цялата програма „Аполо“! „Ние постигнахме всичко това за 10% от времето и 1% от тогавашната цена“, коментира Джон Едуардс, вицепрезидент на СпейсЕкс, отговарящ за ракетите от серията „Фалкън“. „И докато програмата „Аполо“ остава едно от най-невероятните постижения за човешката история, „Фалкън“ безспорно е нещо специално само по себе си“. Много от анти-СпейсЕкс „хейтърите“ веднага биха отвърнали – „да, но навремето „Сатурн“ возеше хора към Луната, докато „Фалкън 9“ вози основно „Старлинк“-ове“. Вярно е, но тези два показателя, масовото извозване на спътници с приложна стойност, както и възвръщаемостта на първите степени, водят до увеличаването на летателната честота и до сериозен спад на стойността на изстрелването. Така, парадоксално, на фона на почти ежедневните изстрелвания на спътници „Старлинк“, ракетите „Фалкън“ същевременно возят и всички значими пилотирани и междупланетни мисии на западния свят. В началото на годината именно „Фалкън 9“ извози частната мисия „Одисей“, която първа след 52-годишно прекъсване (след „Аполо 17“) постигна меко кацане на Луната от американски спускаем апарат. Тази есен ракети „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“ изведоха междупланетните мисии „Хера“ и „Европа Клипър“ съответно до астероида Диморф и до Европа, луната на Юпитер. Именно ракети „Фалкън 9“ возят редовно астронавти до Международната космическа станция, а през септември кораб „Крю Драгън“ постави рекорд за най-високата околоземна орбита, посетена от човек, като четирима астронавти се отправиха на 1 400 километра от Земята – най-далечното разстояние, на което човек пропътува след края на лунните експедиции „Аполо“. Тази последна мисия на име „Поларис Доун“ счупи 58-годишния рекорд за околоземен полет на „Джемини 11“, поставен от астронавтите Пийт Конрад и Дик Гордън! Така че, независимо от всички критики, които се отправят към СпейсЕкс и най-вече към Илон Мъск, никой не може да си затвори очите пред факта, че програмата „Фалкън“ (тук даже не говорим за „Старшип“) е също толкова революционна през 21-ви век, колкото „Джемини“ и „Аполо“ са били през 60-те години на миналия век. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/09/falcon-9-upmass-vs-saturn/

УСПЕХ: Европейската ракета Вега-С се завърна в експлоатация след двугодишна пауза! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : ESA 6 декември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:20 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана бе проведено изстрелване на европейската лекотоварна ракета „Вега-С“ със спътника за наблюдения на Земята „Sentinel-1С“. Това бе първият полет на „Вега-С“ след аварията през декември 2022 година. Така през 2024 година европейският ракетостроителен отрасъл успя да си стъпи на краката – освен връщането на „Вега-С“ в експлоатация, по-рано през лятото станахме свидетели и на дебютния полет на „Ариана 6“. Разследването, проведено след злополучната мисия на 20 декември 2022 г., доказа, че първопричината за аварията е ерозия на соплото на втората степен на „Вега-С“. Тогава бяха загубени два спътника от групировката на Еърбъс на име Pléiades. В продължение на две години производителят на ракетата Авио преправяше степента, за да може „Вега-С“ да се върне в експлоатация. Преди снощното изстрелване степента бе подложена на две статични огневи изпитания, през май и през октомври. Сега пред ракетата предстоят около 15 изстрелвания, които се надяваме да завършат успешно. Междувременно ЕКА и Авио разработвят нова версия на „Вега“, наречена „Вега-Е“, която ще притежава нов двигател на горната степен на име „М-10“, работещ на течен метан и кислород. Новоизстреляният спътник е част от групировката за радарни сателити „Sentinel-1“, разработена в хода на програмата на Европейския съюз за наблюдение и мониторинг на Земята „Коперник“. „Sentinel-1А“ бе първият спътник, изстрелян през април 2014 г., като той бе последван от „Sentinel-1B“ през 2016 година. За съжаление през август 2022 г. „Sentinel-1B“ претърпя критична повреда. Сега със „Sentinel-1С“ групировката отново се състои от два спътника, а в края на следващата година „Sentinel-1A“ ще бъде сменен от „Sentinel-1D“. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/12/06/vega-c-return-to-flight-success/

Доналд Тръмп номинира Джаред Айзъкман за администратор на НАСА! По времето на историческата мисия на Айзъкман и СпейсЕкс „Поларис Доун“, Джаред Айзъкман развя знамето на Украйна. Photo credit : Polaris Program 4 декември 2024 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп избра кой ще ръководи НАСА в рамките на неговия мандат – и това е Джаред Айзъкман, частният астронавт-рекордьор, организатор на мисията Polaris Dawn, която през септември се отдалечи на 1 400 километра от Земята, най-далечното пилотирано космическо пътешествие след лунните експедиции „Аполо“! Новината за номинацията бе съобщена от самия Доналд Тръмп в неговата социална мрежа Truth Social. Космическата общност посрещна новината за номинацията на Айзъкман със смесени чувства. От една страна, като водач на единствената съвременна експедиция, напуснала пределите на най-ниските околоземни орбити и прекосила радиационните пояси на Ван Алън, безспорно той е най-опитният космически деец в цял свят. Но от друга страна мнозина се питат какво ще е бъдещето на програмата Polaris и няма ли да има конфликт на интереси, ако Айзъкман застане начело на НАСА. Самата идея за съществуването на комерсиална пилотирана програма, която е алтернативна на държавната агенция и която постига реални резултати, е добра. Но една лунна програма „Артемис“ под ръководството на Айзъкман вероятно би постигнала по-големи резултати… или може би не, ако предприемачът се окаже притиснат от всички потенциални държавни и бюрократични спънки. Едно е ясно – Доналд Тръмп обещава, че неговото управление ще е изключително реформаторско и радикално. В политическо отношение през месец ноември Айзъкман се самоопредели като центрист, критик на двата политически лагера в САЩ. „Не е необходимо да имаш бинарно мислене по всеки въпрос“, каза той, като подчерта, че може да си републиканец и да не одобряваш всеки гражданин да притежава картечница, да вярваш, че всяка жена заслужава право на глас за репродуктивните си права и да се придържаш към здрава външна политика вместо към изолационизъм. Обратното, може да си демократ и да подкрепяш свободното слово, законна система за имиграция със строен процес по верификацията на гласоподаването или отговорна фискална политика. По темата за Украйна, Айзъкман също се различава от тези републиканци, които са с изолационистични възгледи. Напротив, той подкрепя Украйна и по време на мисията Polaris Dawn, корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ извози украинското знаме (вж. снимката по-горе). Относно изолационистите, Айзъкман казва, че „не е честно САЩ да носи непропорционална финансова тежест, но истината е, че не може да стоим встрани и да отпишем Украйна като нечий друг проблем“. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/04/donald-trump-nominates-jared-isaacman-nasa-admin/

СпейсЕкс с нов рекорд – 17 изстрелвания за месец ноември! Снимка от изстрелването по програмата „Старлинк“ на 30-ти ноември. Photo credit : SpaceX 2 декември 2024 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Кико Дончев, вицепрезидентът по изстрелванията на СпейсЕкс, обяви, че през ноември фирмата е поставила нов рекорд. В рамките на месеца бяха проведени 16 изстрелвания на ракети „Фалкън“ и едно на „Старшип“, общо 17. Това е нов рекорд за брой полети за календарен месец. Предишният рекорд бе поставен през май, когато бяха осъществени 14 орбитални мисии. Сега през декември фирмата на Илон Мъск си е поставила за задача да проведе още 15 изстрелвания, като с това общият брой орбитални полети за календарната 2024-та година ще възлиза на 136. Това би било съществено постижение и неслучайно СпейсЕкс цели да постигне точно това число. Защото общият брой изстрелвания по програмата „Космическа совалка“ на НАСА бе 135, като тези изстрелвания бяха осъществени в рамките на три десетилетия. Точно така – СпейсЕкс иска да се похвали, че за година е в състояние да провежда повече мисии, отколкото можеше НАСА за тридесет години! Но дори и сега бройката, която постига СпейсЕкс, е забележителна. От 1-ви януари до края на ноември фирмата изстреля толкова ракети, колкото Роскосмос изстреля след 25 ноември 2013 г. до днес, Юнайтед Лонч Алайънс след 28 май 2010 г. и Арианаспейс след 14 май 2009 година. Отделно ракетите „Фалкън 9“ за една година са летели по-често, отколкото „Ариана 4“, „Ариана 5“ и „Атлас 5“ за целия им експлоатационен период!!! Още по-значим е спадът в цената. Навремето НАСА имаше нужда от $1.5 милиарда, за да изстреля една совалка. Според Ерик Бъргър от Арс Текника вътрешната цена на СпейсЕкс за изстрелване на една ракета „Фалкън 9“ е $15 милиона. С други думи – фирмата на Илон Мъск е увеличила космическите полети с порядък от 30 за една стотна от цената по времето на совалките. Тези безспорни резултати са налице въпреки някои трудности. През юли заради провал на втора степен на „Фалкън 9“ бяха загубени 20 спътника „Старлинк“. След това през август първа степен се преобърна по време на кацането си. Някои експерти предупреждаваха, че това са признаци на изтощаването на работниците и спад в качеството на работата – но от август насам СпейсЕкс отново изстрелва десетки ракети без абсолютно никакви проблеми. През изминалия вторник „Фалкън 9“ отбеляза 400-тното си изстрелване от началото на експлоатацията си през 2010 година. Това е далеч от 1700-те полети на руски ракети „Союз“, които са натрупани за шестдесетилетната им експлоатация. Но дори и в най-добрите космически времена на СССР, „Союз“-ите никога не са летели повече от 60 пъти годишно, като за последно това се е случвало в началото на 80-те. Към днешна Русия е успяла да изстреля само 15 ракети за календарната 2024-та. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/02/spacex-november-record/

УСПЕХ: Японско-европейската мисия БепиКоломбо се сближи с Меркурий за пети път! Снимка от днешното сближаване на „БепиКоломбо“ с Меркурий. Планетата е долу вдясно. Photo credit : ESA 1 декември 2024 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Последният месец от 2024-та година започна с важно събитие в сферата на междупланетната космонавтика: съвместната мисия на Европейската космическа агенция и Япония „БепиКоломбо“ се сближи с Меркурий! Това бе петото сближение на „БепиКоломбо“ с най-близката до Слънцето планета. Тук обаче е важно да се подчертае, че за разлика от четвъртото облитане през септември, когато апаратът мина само на 165 километра над меркурианската повърхност, днешното бе на съществено по-голямо разстояние, възлизащо на 37 360 километра от планетата. И това си личеше по качеството на изображенията – Меркурий изглеждаше съвсем дребен (вж. снимката горе). Но сближението бе много важно от научна гледна точка – за пръв път бе активиран приборът MERTIS и така за пръв път планетата бе изучена в средната инфрачервена област! „БепиКоломбо“ ще направи още само едно сближение с Меркурий – на 8-ми януари догодина (т.е. следващия месец). То ще бъде последвано от продължително пътешествие в междупланетното пространство, преди мисията да пристигне окончателно в околомеркурианска орбита през ноември 2026 г. Кадри от Меркурий, получени днес от „БепиКоломбо“: https://cosmos.1.bg/space/2024/12/01/bepicolombo-mercury-flyby-2/

Неприятната миризма след скачването на Прогрес МС-29 вероятно е от токсично гориво Товарният кораб „Прогрес МС-29“ при сближаването му с МКС. Photo credit: NASA TV 1 декември 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Лош сценарий във връзка с неприятната миризма, усетена от руските космонавти след скачването на новия товарен кораб „Прогрес МС-29“. Оказва се, че вероятно става въпрос за токсично гориво, разляло се след неуспешна процедура на руския сегмент на МКС. Разкритията водят до съмнения дали изобщо е разумно да се експлоатира станцията още дълго време. Новината бе съобщена от руския космически журналист Анатолий Зак, който има контакти с работещи в ракетно-космическия отрасъл на Русия. Източникът на миризмата не е „Прогрес МС-29“ – корабът е изправен, скачен е с МКС и люкът му най-после е отворен. А става въпрос за аномалия с механизма за скачване откъм руския модул „Поиск“. Водещата хипотеза е, че наземното управление не е успяло да изпълни рутинна процедура за прочистването на горивопроводите между станцията и предишния товарен кораб „Прогрес МС-27“ преди неговото разкачване. Като резултат остатъчното гориво се е разляло в камерата на скачващия се механизъм на „Поиск“. След пристигането на новия „Прогрес МС-29“ и възобновяването на налягането в камерата, горивото е влязло в станцията. На космическите кораби обичайно се ползва т.нар. хиперголична горивна комбинация, т.е. това са вещества, които се самозапалват при контакт, съответно не се нуждаят от запалител. Обикновено комбинацията представлява хидразин и диазотен тетроксид. И двете вещества са изключително отровни и даже в малки количества могат да доведат до увреждане на кожата, очите, дихателните пътища, черния дроб и дори може да се стигне до смърт. Ето защо при пълненето на корабите с гориво, наземните работници носят специални защитни костюми. „Съпоставянето на постоянните проблеми като този с официалните дискусии за продължаването на експлоатацията на МКС до 2030 г. и даже по-нататък е безумно смущаващо“, коментира Кеси Хендмър, бивш инженер от Лабораторията за реактивно движение на НАСА и понастоящем предприемач в частния сектор. „Вече загубих бройката колко критични проблеми бяха оправдани със стратегията „изчакай и виж“. Модулът „Поиск“ може да се счупи всеки момент. Какво ще стане след това? Ето един възможен сценарий: настъпва катастрофална повреда на МКС, която води до спешна евакуация на екипажа. Липсата на орбитална поддръжка представлява тиктакаща бомба и все повече системи започват да отказват по-бързо, отколкото комитетите в центъра на НАСА „Джонсън“ са в състояние да решат какво да правят. До три месеца МКС губи налягане, терморегулация, управлението на височината и мощността си. Започва да се преобръща, което прави всеки опит за спасяване или дори управляемо извеждане от орбита все по-малко вероятно. НАСА търпи критики от Китай за отговорното премахване на орбитални отпадъци. „Старшип“ все още не е готов, за да връща големи парчета. Polymarket правят залози в кой град ще падне станцията. Цялата програма за МКС бива поставена на пауза за неопределен период, една трета от работниците на НАСА са пуснати в принудителен отпуск, а голяма част от тях доброволно се пенсионират преждевременно, тъй като така или иначе доближават пенсионна възраст и същевременно няма шанс НАСА да изстреля скоро нова космическа станция“. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/01/progress-ms-29-smell/

УСПЕХ: Китай изстреля за пръв път новата ракета Лонг Марч 12, с което напредна към Луната! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit: Ourspace/CNSA 30 ноември 2024 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Китайската космическа програма направи стъпка напред към пилотираните полети към Луната, след като днес за пръв път бе изстреляна новата ракета „Лонг Марч 12“! Изстрелването бе осъществено в 16:25 ч. българско време от новия комерсиален космодрум Уенчан. Ракетата „Лонг Марч 12“ е среднотоварна и притежава способност да извежда товари с общо тегло 12 тона до ниска околоземна орбита. Предвижда се, че ще служи основно за изграждането на спътникови мегагрупировки. Но важното в случая е, че ракетата използва на първата си степен четири двигателя на керосин и кислород „YF-100K“. Това са същите двигатели, които ще задвижват и бъдещата ракета „Лонг Марч 10“, с помощта на която астронавти на Китай ще се отправят към Луната! Така че днес станахме свидетели на първото въвеждане на тези двигатели в експлоатация и те успешно изпълниха своята задача. Днешното изстрелване бе 59-то за Китай през 2024 година, с което страната заема второ място в света по орбитални полети след САЩ с 142 мисии за годината. Китайската космическа програма се развива все по-бурно и с въвеждането на нови ракети и космодруми е ясно, че иновациите са налице. И докато вече е извън всякакво съмнение, че до няколко години астронавти ще се завърнат на Луната, въпросът е от каква националност ще са. Покрай забавянията в програмата „Артемис“ вече няма гаранция, че ще са американци или от партниращите на САЩ държави. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/30/long-march-12-success/

УСПЕХ: Ракета Союз-2.1а изведе в орбита радиолокационния спътник Кондор-ФКА №2 Снимка от снощното изстрелване. Фото: Роскосмос 30 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 23:50 ч. българско време от новия руски космодрум Восточний бе проведено изстрелване на ракета „Союз-2.1а“. На борда на ракетата се намираше радиолокационния спътник „Кондор-ФКА“ №2, като по думите на Роскосмос това е „граждански спътник“ за постоянни наблюдения на Земята. Ракетата „Союз-2.1а“ въведе ускорителния блок „Фрегат“ и спътника на суборбитална траектория, като впоследствие „Фрегат“ трябваше да запалва допълнително двигателите си, за да достигне целевата полярна орбита. Отделянето на космическия апарат от блока бе осъществено 1 час и 4 минути след старта. Предишният радиолокационен спътник „Кондор-ФКА“ №1 бе изведен в космоса през 2023 година. Счита се, че от този тип космически апарати са изстреляни общо пет – освен тези два, имаме един засекретен военен „Нейтрон“ през 2022 г., както и да по-стари „Кондор“-а, изпратени в космоса през 2013 и 2014 г. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/30/успех-ракета-союз-2-1а-изведе-в-орбита-ра/

УСПЕХ: Китайската фирма Ландспейс изстреля успешно новата ракета Чжюкуе-2Е! Снимка от изстрелването. Photo credit : Landspace 29 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 27-ми ноември в 04:00 ч. българско време китайската фирма Ландспейс проведе успешно изстрелване на новата си ракета на течен метан и кислород „Чжюкуе-2Е“! В орбита бяха благополучно вмъкнати спътниците „Гуанчуан 1“ и „Гуанчуан 2“, за които информацията е оскъдна. „Чжюкуе-2Е“ е наследник на „Чжюкуе-2“, историческата ракета, която на 12 юли 2023 г. достигна до орбита. Никога дотогава от началото на космическата надпревара ракета на течен метан и кислород не бе стигала до орбита! При това „Чжукуе-2“ не е скромна ракета, ако трябва да я сравняваме с лекотоварните носители на останалите китайски стартъпи, тъй като притежава товароподемност от 4 тона до околоземна орбита. Разбира се, през настоящата 2024 г. американските ракети „Вулкан“ и „Старшип“, които също са на метан и кислород, проведоха своите успешни полети, като тяхната товароподемност съответно е 27 тона и 100-150 тона до околоземна орбита и са много по-мощни от китайското технологично чудо. „Чжюкуе-2Е“ повишава товароподемността от 4 на 6 тона до околоземна орбита. Основните промени са при втората степен. „Чжюкуе-2“ притежаваше двигател TQ-12 с тяга 80 тона, подпомаган от четири спомагателни двигателя TQ-11. Всички те сега се заменят от единичен двигател TQ-15А с тяга 85 тона и освен това той е рестартируем, което ще позволи на „Чжюкуе-2Е“ да изпълнява разнообразни мисии до различни орбити. Ландспейс съобщава, че ново изстрелване на „Чжюкуе-2Е“ може да се очаква още през декември. Междувременно фирмата разработва още по-мощна ракета от неръждаема стомана на име „Чжюкуе-3“. Тя ще притежава първа степен за многократна употреба и нейната товароподемност ще е 18-21 тона до околоземна орбита. Това означава, че тя ще наподобява по-скоро „Фалкън 9“ и е далеч от възможностите на „Старшип“. И все пак китайците безспорно напредват с космическите си разработки. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/29/zhuque-2e-launch-success/

Американският спускаем частен апарат Блу Гоуст е готов за полет към Луната! На снимката: спускаемият апарат „Блу Гоуст“. Photo credit: Firefly Aerospace 26 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като през февруари спускаемият апарат „Одисей“ на Интуитив Машинс изпълни първото успешно американско кацане на Луната след 52-годишно прекъсване, следващата фирма, която ще се опита да го постигне, е Файърфлай! Нейният спускаем апарат „Блу Гоуст“ преодоля всички изпитания и е готов да бъде изстрелян с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ в средата на януари. „Блу Гоуст“ ще превози множество научни експерименти, десет от които са поръчани от НАСА в хода на програмата за стимулиране на частни компании CLPS. Американската космическа агенция все повече се обръща към фирми за по-нататъшното усвояване на космоса и за завръщането ни на Луната. Съдейки от успешното лунно кацане през февруари, тази стратегия вече започва да дава добър плод, но е рискована – друга фирма на име Астроботик се опита да изпрати свой апарат на име „Перегрин“, но той се повреди още на път към естествения ни спътник. Файърфлай са третата от американските компании с готов товарен лунен модул и тепърва ще видим как ще се справи и тя. Сред приборите на борда на „Блу Гоуст“ присъства лазерен ретрорефлектор за прецизни измервания на разстоянието Земя-Луна, инструмент за изучаване на свойствата на грунда Lunar PlanetVac, и стереокамера SCALPSS, която ще наблюдава взаимодействието между ракетната струя и лунния грунд по време на спускането. Очаква се спускаемият апарат да пътува 45 дни към Луната, като след кацането той трябва да оцелее на лунната повърхност в продължение 14 дни (колкото трае един местен лунен ден). След спускането на лунната нощ „Блу Гоуст“ ще има достатъчно мощност, за да работи още няколко часа. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/26/blue-ghost-ready-flight-moon/

Рокет Лаб изстреля успешно две ракети в рамките на 24 часа от двете земни полукълба! Снимки от двете изстрелвания. Photo credit : Rocket Lab 25 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Когато говорим за рекорди в ракетостроенето, обикновено те се поставят от СпейсЕкс. Но днес героите на деня са работещите в американската фирма Рокет Лаб, които успяха да изстрелят две космически ракети за по-малко от 24 часа от двете земни полукълба! Тази сутрин в 05:55 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя ракета „Електрон“, която успешно изведе пет спътника в 643-километрова околоземна орбита. Мисията носеше името „Ice AIS Baby“ и тя бе изпълнена в интересите на френския телекомуникационен оператор Kinéis. Но любопитното е, че тя бе осъществена само 21 часа и 55 минути след като Рокет Лаб изстреля ракета „Електрон“ от Средноатлантическия регионален космодрум в САЩ. Това бе второто изстрелване по програмата „HASTE“, в хода на която „Електрон“ извежда по суборбитална траектория свръхзвукови технологии в интерес на Министерството на отбраната в САЩ. Напомням на читателите, че Рокет Лаб разполага с площадки на два космодрума – Средноатлантичекия регионален космодрум в САЩ и космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия, съответно разположени в северното и южното полукълбо на Земята. „Две успешни изстрелвания за по-малко от 24 часа от две различни площадки в различни полукълба“, съобщи Питър Бек, основател и изпълнителен директор на Рокет Лаб. „Това е безпрецедентна способност в областта на микроспътниковите изстрелвания и е такава, с която изключително много се гордеем в Рокет Лаб“. Изстрелването за нуждите на Kinéis бе 14-тото за фирмата през 2024-та година и 56-тото след въвеждането на „Електрон“ в експлоатация през 2017-та. Безспорно след СпейсЕкс, Рокет Лаб се нареждат на второ място сред най-активните космически компании на САЩ. Засега Рокет Лаб притежава само една ракета- лекотоварната „Електрон“ със способност да извежда 320 килограма товари в ниска околоземна орбита. Фирмата обаче разработва нова, по-голяма ракета на име „Неутрон“, която ще е частично възвръщаема, с товароподемност от 13 000 килограма до околоземна орбита. Нейният фокус ще са мегагрупировките, които стават все по-важни за съвременната космонавтика, но ще може да се ползва и за изстрелването на роботизирани мисии в далечния космос, както и за пилотирани космически кораби. През тази година Рокет Лаб проведе първото изпитателно запалване на ракетния двигател за ракетата „Неутрон“ – „Архимед“, с което компанията направи голяма стъпка към дебютното ѝ изстрелване. За повече информация: Рокет Лаб https://cosmos.1.bg/space/2024/11/25/rocket-lab-two-launches-24-hours/

Лоша миризма от новия руски кораб Прогрес МС-29 стресна екипажа на МКС На снимката: „Прогрес МС-29“ доближава МКС. Photo credit : NASA 24 ноември 2024 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Отново проблем с руски космически кораб на МКС! Вчера новоизстреляният „Прогрес МС-29“ извърши успешно скачване със станцията, но след отварянето на люка космонавтите установиха, че от него се носи неприятна миризма. Според руския космически журналист Анатолий Зак, люкът на космическия кораб веднага бил затворен повторно, след което системите на МКС за пречистване на въздуха от потенциални замърсители били активирани. Екипажът описва лошата миризма като наподобяваща боя. Към този час все още няма информация дали руските космонавти са успели да се справят с аномалията. Напомням на читателите, че това не е първият проблем с руските космически кораби през последните години. През март 2023 г. „Союз МС-22“ трябваше да се завърне на Земята в безпилотен режим, оставяйки космонавтите в орбита, след като няколко месеца по-рано бе констатиран теч от терморегулаторната му система. Само че тогава не се вдигна шум по медиите за „заклещен екипаж на МКС“ – по някаква причина това става само при проблем с американски кораби, но ако нещо сполети руски кораб, „понякога такива неща се случват“. Отново през 2023 г. руският товарен кораб „Прогрес МС-21“ протече по начин, идентичен с този на „Союз МС-22“. Сега, през този месец стана ясно, че НАСА и Роскосмос все още не могат да намерят общ език за течовете, които произхождат от руския сегмент на МКС. Американските специалисти смятат, че ситуацията може да доведе до „катастрофален провал“, докато руснаците са на мнение, че отклоненията не застрашават работата на станцията. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/24/progress-ms-29-bad-smell/

УСПЕХ: Американският кораб Ню Шепърд изведе 100-тната жена в космоса! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 22 ноември 2024 г. 18:10 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на Блу Ориджин „Ню Шепърд“ излетя успешно днес в 17:30 ч. българско време, а сред шестчленния екипаж присъстваше Емили Каландрели. Тя се превърна едва в стотната жена, полетяла в космоса, откакто за пръв път Валентина Терешкова проправи път към звездите на 16-ти юни 1963 година. Към днешна дата повече от 600 души са прекосили 100-километровата Линия на Карман, която официално разделя земната атмосфера от космическото пространство. За огромно съжаление жените продължават да са сериозно непредставени. Причините, поради които те по-рядко летят от мъжете, са много и варират от опасения, че са по-податливи на риск от рак вследствие на радиацията, недостатъчно количество скафандри с подходящ за жени размер, както и пряка дискриминация. За радост обаче с развитието на частната космонавтика се отварят и нови възможности. Още преди да полети в космоса, Каландрели доби слава като известен учен, включително работила по мисията на НАСА до Марс „Финикс“, както и като космически популяризатор. „Това бе моята мечта“, съобщи Каландрели преди изстрелването си. „Изучавах аерокосмическо инженерство близо десетилетие, след това станах първата жена в САЩ с национално научно телевизионно шоу. Мисията ми бе да допринеса представителство за всички момичета в сферата на STEM-дисциплините. Сега аз ставам една от първите 100 жени, полетели в космоса, и така показвам на младите момичета, че те също могат да стигнат до звездите“. Каландрели бе придружена от Марк и Шарън Хейгъл, женена двойка, която за втори път полетя в космоса. Сред шестчленния екипаж присъстваха още Остин Литерал, чийто полет бе спонсориран от платформата Whatnot, предприемачът Джей Ди Ръсел и частният пилот и канадски инвеститор Ханк Улфънд. Целият полет на шестимата продължи около десет минути. Ракетата-носител ускори капсулата „Ню Шепърд“ до ръба на космоса, след което кацна успешно със собствения си двигател на специализирана площадка. Капсулата от своя страна се приземи посредством парашути. Това е поредният триумф за Блу Ориджин, фирмата, основана от Джеф Безос през 2000 г., две години преди Илон Мъск да създаде СпейсЕкс. Макар че две десетилетия развитието на Блу Ориджин бе много бавно, след като Дейв Лимп стана изпълнителен директор, работата най-после потръгна. Освен че „Ню Шепърд“ започна редовно да извежда хора до космоса и обратно, Блу Ориджин непрекъснато доставя двигатели „BE-4“ за фирмата Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА). Новата ракета на ЮЛА „Вулкан“ летя два пъти до орбита през тази година и така тя успешно заменя дългогодишно използваната ракета „Атлас 5“ с построени в Русия двигатели „РД-180“. Междувременно собствената тежкотоварна ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“ е вече на стартовата площадка и е в готовност за първото си статично огнево изпитание. Ако то мине успешно, предстои и дебютната ѝ мисия. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/22/new-shepard-stotnata-jena-kosmosa/

Ракетата Ню Глен бе изведена на стартовата площадка! Снимка на „Ню Глен“ във вертикално положение. Photo credit : Blue Origin 22 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Новата тежкотоварна космическа ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“ бе изведена на стартовата площадка и приведена във вертикално положение! Сега тя ще бъде подложена на последните изпитания преди предстоящия полет, който би следвало да се проведе до края на тази година! Най-важното изпитание представлява статично огнево запалване на седемте двигателя „BE-4“. Едва тогава може да се пристъпи към подготовката за изстрелването. Напомням на читателите, че първоначално то трябваше да бъде осъществено през октомври, като тогава ракетата трябваше да изведе на път към Марс мисията на НАСА ESCAPADE. Заради отлаганията, които се натрупаха, полетът на ESCAPADE остава за догодина, а сега „Ню Глен“ ще трябва да изведе в космоса прототип на кораба „Блу Ринг“. Според описанието на сайта на Блу Ориджин, „Блу Ринг“ представлява платформа за извеждане на товари отвъд ниска околоземна орбита и по-точно към средна околоземна орбита и цислунарното пространство. Така вместо към Марс, дебютната мисия ще послужи като отработване на технологии за бъдещата експанзия на човечеството към Луната. „Ню Глен“ е гигантска ракета. Макар че отстъпва на „Старшип“ (121.3 м), със своите 96 метра височина тя е съществено по-голяма от „Фалкън Хеви “ (70 м.) и освен това се явява неин пряк конкурент. Също така диаметърът на обтекателя на „Фалкън Хеви“ е 5.2 метра, докато този на „Ню Глен“ е 7 метра – което означава, че може да превозва по-обемни космически кораби и полезни товари с общо тегло 45 тона. „Ню Глен“ е проектирана да притежава възвръщаема първа степен, като опит за кацане върху плаваща платформа в океана ще бъде направен още по време на предстоящия дебют. Междувременно продължава работата и по суборбиталния пилотиран кораб „Ню Шепърд“. Следващият му полет е насрочен за днес, като стартовият прозорец се отваря в 17:30 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/22/new-glenn-rolled-launch-pad/

УСПЕХ: Товарният кораб Прогрес МС-29 излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/Roscosmos 21 ноември 2024 г. 22:20 ч. Светослав Александров. На фона на задълбочаващото се напрежение в световен мащаб, партньорството между Роскосмос и НАСА на МКС продължава както обикновено. Руският товарен кораб „Прогрес МС-29“ излетя от космодрума Байконур в 14:22 ч. българско време и започна сближаване със станцията по класическа двудневна схема. Както НАСА, така и Роскосмос осигуриха стриймове, позволяващи да гледаме изстрелването в реално време, а на борда на ракетата бе прикачена камера. Както съобщава космическият журналист Анатолий Зак, „Прогрес МС-29“ превозва 2 487 килограма провизии. Сред тях има 420 килограма вода, 869 килограма гориво и 43 килограма сгъстен азот за обновяване на атмосферата на МКС. Пътуват и 1 155 килограма хардуер за станцията, медицински и хигиенни пособия, дрехи, храна и научни експерименти. Според Роскосмос научните програми, представени на „Прогрес МС-29“, носят названията „Спланх“, „Лазма“, „Взаимодействие-2“, „Сепарация“, „Вампир“, „Фулерен“, „БНТ-Нейтрон-2“, „3Д-Печат“. От тях особено интересен е „Вампир“, в хода на който ще бъдат отглеждани кристали в електрическа вакуумна фурна, както и „3Д-Печат“, при който ще бъде провеждано триизмерно печатане на полимери. Тъй като следващият руски товарен кораб „Прогрес МС-30“ ще излети чак през февруари 2025 г., на борда на изстреляния днес кораб пътуват и подаръците за Нова година. Очаква се менюто да бъде обогатено, като космонавтите ще се хранят със сушено еленско месо, както и конско месо, супа, сирене „Котидж“, ще пият какао, чай и кафе. Корабът превозва и свежи зеленчуци, както и сладкарски изделия. Скачването ще бъде осъществено на 23-ти ноември в 16:35 ч. българско време към руския модул „Поиск“. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/21/progress-ms-29-launches/

Какво е "Старшип"? Защо той е важен? По какъв начин проектът променя облика на космонавтиката? Какво бе постигнато в рамките на първите шест мисии? Вижте новото видео на КОСМОС БГ.