SAlexandrov

Течът на Наука е от резервния, а не от основния радиатор Модулът “Наука”, още докато бе на Земята. Фото: Роскосмос 10 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изглежда, че руската пилотирана космонавтика отново се размина с малкия дявол – снощи е протекъл резервният радиатор на модула на МКС “Наука”, а не основният. Поне на този етап работата на модула не е нарушена, терморегулационната му система работи и температурите във вътрешността му са подходящи за живот. Радиаторът бе доставен на станцията през 2012 г. и стоеше неизползван в открития космос дълги години, покрай забавянията в подготовката на “Наука”. Той бе монтиран през месец май т.г. от космонавтите. Напомням на читателите, че това бе третата авария на руски радиатор през последната година. Първо през декември отказа терморегулационната система на пилотирания кораб “Союз МС-22”, а след това през февруари – тази на товарния кораб “Прогрес МС-21”. Това е неприятен тип повреда, която няма как да бъде поправена в космоса от екипажите. Макар че през изминалите десетилетия американски астронавти и руски космонавти усъвършенстваха редица ремонтни дейности, а за поправките на телескопа “Хъбъл” от американските совалки има документални филми, заваряването в космически условия все още не е усвоено – особено на тръби, работещи под високо налягане. Няма как да бъде подменен и изтеклият изооктан. Модулът “Наука” бе построен през 1995 г. като резерва на основния модул “Звезда”, като парите за строежа бяха дадени от САЩ. Впоследствие, след като се оказа, че Русия няма средства да построи пълноценен руски сегмент на МКС, бе взето решение за тази цел да се използва резервният модул, който да бъде конвертиран в научен (оттук идва името “Наука”). Преобразуването не протече гладко и бе свързано с редица проблеми. Докато инженерите на Земята рязаха тръбите на горивната система (предполагаемо не са получили инструкции какво да правят и са си мислили, че режат за скрап), в нея попаднали железни стружки. Стърготините бяха намерени случайно през 2013 година, по време на предстартовата подготовка. Така вместо да бъде изстрелян в космоса, модулът “Наука” бе върнат на предприятието-производител ГКНПЦ “Хруничев”, след което инженерите дълги години се мъчиха да изчистят меховете на горивните резервоари от стружките. Нямаше как да бъдат произведени нови резервоари – модулът, както споменах в началото на параграфа, бе създаден през 1995 г., а след тази дата производствените линии бяха спрени и машините отдавна ръждясват по нечии скланове. Русия все още произвежда други типове горивни резервоари – за корабите “Союз” и “Прогрес”, но те са несъвместими с “Наука”. Най-накрая “Наука” бе изстрелян през 2021 година. Заради непрекъснато отказващата му горивна система модулът бе загубен на два пъти, докато пътуваше към Международната космическа станция, и само героичните усилия на наземните екипи го спасиха. Накрая бе прикачен успешно към станцията, но заради софтуерен бъг след стиковката двигателите на модула се запалиха спонтанно и преобърнаха МКС. Орбиталният комплекс се размина на косъм от катастрофална авария. Софтуерните бъгове и спонтанно включващите се и изключващи двигатели до ден днешен съпътстват руската космонавтика. Напомням, че през август руската мисия “Луна-25” трябваше да кацне на Южния полюс на Луната, но при прехода от по-висока към по-ниска орбита двигателите не се изключиха заради софтуерен бъг и отклонения при работата на акселерометрите, съответно космическият апарат се разби. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/10/nauka-rezerven-radiator/

АНОМАЛИЯ: Радиаторът на руския модул Наука протече! Руският модул “Наука” на МКС. Photo credit : NASA TV 9 октомври 2023 г. 21:20 ч. Светослав Александров. Не пак, а отново: за трети път в рамките на една година, поредната еднотипна повреда на руски космически кораб! Ако през декември протече радиаторът на пилотиран кораб “Союз”, а през февруари – на товарен кораб “Прогрес”, сега дойде ред да протече радиаторът и на най-новия руски модул, прикачен към Международната космическа станция – “Наука”. Както съобщава журналистът Уилиам Хартууд от CBS News, преди броени минути наземното ръководство в Хюстън заповяда на екипажа на МКС да отиде в панорамния модул “Купола” и да провери дали от задния край на станцията има “снежинки”. “Да, има теч, който е от радиатора на Мултифункционалния лабораторен модул (бел. прев – “Наука”)”, съобщи астронавтката на НАСА Жасмин Могбели към Хюстън. След това Хюстън обяви към командира на станцията Андреас Могенсен: “Все още преценяваме ситуацията с Москва. Засега няма последствия, продължаваме да се опитваме да разберем това”. Очаквайте подробности! https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/ruskiqt-modul-nauka-proteche/

Старата европейска ракета Вега изведе в космоса 12 микроспътника Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace 9 октомври 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес европейското предприятие Арианаспейс проведе успешно изстрелване на старата и предпоследна налична ракета “Вега” (да не се бърка с новата закъсала “Вега-С”, която бе изведена от експлоатация след провал през декември 2022 г. и не се очаква да полети отново преди края на 2024 година). В ниска околоземна орбита бяха въведени 12 спътника. Основният полезен товар на борда на ракетата бе 417-килограмовият спътник THEOS-2, който ще се ръководи от правителството на Тайланд и ще служи за наблюдения на Земята. Той бе придружен от 241-килограмовия метеоспътник FormoSat-7R/Triton, разработен от космическата агенция на Тайван. THEOS-2 и Triton заедно с останалите 10 микроспътника тежат общо 1 242 килограма. Днешното изстрелване е рядък успех и истинско чудо за Арианаспейс през 2023 година. Миналогодишният провал на “Вега-С” бе породен от ерозия на соплото на ракетния двигател “Зефиро-40”, който се използва на втората степен. Причината, поради която компанията успя да изстреля днес стар тип “Вега” се корени в това, че втората степен бе оборудвана с по-малък ракетен двигател “Зефиро-23”, който е утвърден и не е проявявал аварии. Арианаспейс ще проведе едно финално изстрелване на стар тип “Вега” в началото на 2024 г… и после стискаме палци “Вега-С” да се завърне в експлоатация, а “Ариана-6” да мине през тестовете и да влезе в експлоатация. В противен случая Европа няма да има нови космически изстрелвания в близко бъдеще… Въпреки това някои млади компании като PLD Space ни дават надежда. Напомням на читателите, че преди броени дни испанският стартъп проведе първото си успешно изстрелване на суборбитална ракета “Миура-1”. Така се появява шанс европейският космически отрасъл най-накрая да живне. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/vega-rocket-launches-satellites/

Неразкритите тайни: Защо ЕКА прекрати проекта ЕкзоМарс? Днес марсоходът “Роузалинд Франклин” можеше да е открил живот на Червената планета, но вместо това той е останал заклещен на Земята след прекратяването на проекта “ЕкзоМарс”. Тайните за живота на Марс остават също толкова недостъпни, колкото и тайните на Земята за прекратяването на мисията. Image credit : ESA 9 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През 2022 г. ракета “Протон-М” трябваше да изпрати на път към Червената планета мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) “ЕкзоМарс-2022”. Но войната, която започна на 24-ти февруари, промени всичко. По-малко от 96 часа след началото на военните действия проектът “ЕкзоМарс” бе прекратен едностранно от ЕКА в рамките на процес, който до ден днешен буди недоумение. Материал по тази тема беше написан от автора Браян Харви, автор на книгата “Европейско-руско сътрудничество в космоса, от дьо Гол до ЕкзоМарс”, издадена през 2021 година. Материалът не се занимава с това защо Европа прекрати сътрудничеството си с Русия. Очевидно има както рационални, така и добри морални причини за това – разривът се случи заради агресивните действия на Русия в Украйна. Вместо това материалът се занимава с това как Европа прекрати сътрудничеството с Русия, защото историята е по-дълбока и очевидно има детайли, които не са известни за широката общественост. В САЩ също имаше дебат за съвместните руско-американски проекти. НАСА и Конгресът проведоха срещи и разговори, които се проточиха в рамките на седмици и в крайна сметка се стигна до консенсус работата на Международната космическа станция да продължи. Това е по-различен развой в сравнение със ситуацията с “ЕкзоМарс”, но отново – тук не отговаряме на въпроса защо, а как. В случая с МКС е имало продължителен и прозрачен обществен процес. При “ЕкзоМарс”, в рамките на часове след инвазията в Украйна, Европейската космическа агенция организира събрание на 22-те национални делегации (как точно, онлайн или лично, това остава неясно). Отне само 96 часа, докато ЕКА излезе със съобщение, че проектът се прекратява. Това е изключително кратък срок за преустановяването на инициатива, която се разработва в рамките на 12 години и за която са похарчени милиарди долари. Решението бе взето през уикенда, а не през работен ден. Нещо повече – оказва се, че ЕКА не се е консултирала предварително с ръководството на “ЕкзоМарс” или с учените, дори и със старшото ръковдство. Мнозина от работещите по проекта са разбрали за решението за прекратяването му през следващата седмица, когато са прочели новините в интернет. Работата на историците и журналистите, пише Харви, е да разберат отговорите на всички въпроси около това съдбоносно решение. Коя личност или държава е предложила проектът да бъде прекратен? Бил ли е директорът на Европейската космическа агенция или е била държава (или група от държави)? Кои са подкрепяли прекратяването и кои са били против? Как са били оценявани аргументите “за” и “против”? Как са били оценявани потенциалните научни ползи и загуби? Какви са били рисковете, ако проектът е трябвало да продължи напред, независимо от войната? Защо ЕКА е бързала? Проблемът с Европейската космическа агенция (която е различна структура от Европейския съюз и юридически няма нищо общо с него) е, че това е организация, известна с пословичната си секретност. Даже НАСА не е секретна, поне не до такава степен. В различни европейски държави, както и в САЩ, действа Закон за свободата на информацията. НАСА се подчинява на този закон и даже има специално длъжностно лице, което отговаря за достъпа до информацията (която, от своя страна, всеки американски данъкоплатец може да я поиска чрез формуляр на сайта на НАСА). Длъжностното лице може да откаже да предостави информацията, но по този начин ищецът има право да обжалва и даже да осъди НАСА. Подобни процедури са в сила за много от националните космически агенции в Европа (например британската) и за самия Европейски съюз. Нищо подобно не важи за ЕКА, която е основана през 1975 г. посредством Конвенция – 130-страничен документ, гарантиращ сериозен имунитет и привилегии за членовете и представителите. Този документ изважда ЕКА от всяка правна рамка, а закони като тези за свободата на информацията не важат за нея. Няма никакъв механизъм, по който данъкоплатците могат да изискват да знаят как им се харчат парите и няма механизъм, по който може да се изисква информация. Оттук идват всичките главоболия, които имаме с ЕКА – например, агенцията отказва да предоставя снимков, видеоматериал и живи излъчвания при изпитанията на ракетата “Ариана 6”. Кореспондентът от BBC Джонатан Еймъс сравнява опитите да се измъкне информация от ЕКА с “вадене на зъби”. Как ЕКА взима решения? Провеждат се срещи между 22-те национални делегации или представителства на държавите-членки. Делегациите се излъчват от правителствените отдели, отговарящи за космическите политики на съответните държави. Директорът на ЕКА, понастоящем Йозеф Ашбахер, присъства на тези срещи. Никой след срещите не може да говори за естеството им, освен ако няма определени инструкции, а дори и тогава това се случва в рамките на строго дефинирани ограничения. Да се върнем на “ЕкзоМарс”. Понеже ЕКА сама по себе си не е подвластна на Закон за свободата на информацията, има един алтернативен начин да разберем част от цялостната картина – посредством пътищата на отделните държави, които позволяват да се локализира, идентифицира и евентуално да се домогнем до документацията, довела до онзи съдбоносен ден на февруари 2022 г., когато проектът бил прекратен. Авторът на материала, в случая Харви, се е облегнал на Ирланския закон за свободата на информацията от 2014 година. Харви разкрива две любопитни подробности. Първата от тях е, че процесът е бил по-скоро интензивен, а не прибързан. Намерени са минимум 20 документа, които са довели до прекратяването на проекта “ЕкзоМарс” – кореспонденция, чернови, изявления, сводки, т.нар. “недокументи” – това е бюрократична измишльотина на Европа за съставянето на изявления, които впоследствие могат да бъдат отхвърлени. Един от документите носи заглавие “Руски дейности”, друг “Санкции и контрол върху износа”, трети – “Мерки за сигурност”. Втората подробност е шокираща за всички нас – оказва се, че решението за възможното прекратяване на проекта “ЕкзоМарс” е било обсъждано три месеца преди началото на военните действия в Украйна, на топ-секретна “ограничена” среща на Съвета на ЕКА, маркирана като занимаваща се с “дела от особено висока конфиденциалност”! Това е интересно, защото до 24-ти февруари 2022 г. ЕКА не дава и най-малък знак за предстоящо такова решение: всички работят усърдно, за да може марсоходът “Роузалинд Франклин” да бъде натоварен на самолет и изпратен към Москва. И макар че в седмиците преди войната европейците са наясно, че има напрежение по границите, атаката на Русия в Украйна на 24-ти февруари е огромен шок за всички. Така че въпросът е следният: какво е знаела Европейската космическа агенция още през декември и какво е това тайно нещо, заради което тя не е информирала обществеността или даже собствените си програмни мениджъри?! Това е, което Харви е успял да научи – и това е добрата новина. Сега идва ред на лошата. Документацията е била отказана на Харви при първо поискване, след вътрешен обзор, а накрая след обжалване пред Информационния комисар на правителството на Ирландия. Дори редактирана информация не е предоставена, включително такава тип “публичен домейн”. Макар че службата задължава комисаря да обмисли какъв е “общественият интерес” (ако документацията бъде публикувана) и евентуалните “странични ефекти” (в случай че бъде публикувана или не), комисарят се е позовал на определени директиви от законодателството, които третират информацията от междуправителствените организации като “конфиденциална”. Би следвало вече да е ясно дали случаят е отворен или затворен (сега той е затворен), но нещата не са толкова прости. Самата дума “конфиденциалност” не е абсолютна концепция и съществуват ред обстоятелства, при които международната информация може да стане достъпна. Ако логиката на комисаря е вярна, то би следвало всяка международна информация да е недостъпна, а това не е така – журналисти и писатели са използвали същите механизми и са се домогвали успешно до международни данни. Второ, комисарят определи да остави засекретена не само тази информация, която се занимава с делата на ЕКА, но и тази, касаеща правителството на Ирландия и свързана с вземането на решението за “ЕкзоМарс”. С други думи комисарят е поставил широк санитарен кордон около огромна документация под предлога, че е “тайна на ЕКА”, макар че вероятно ЕКА никога не е видяла тези документи. Безспорно решението ще доведе до още спекулации в стил “Какво са скрили от нас?”. Анализаторът съветва младите читатели да продължат да следят случая и дали, докато десетилетията отминават, документите на ЕКА или Ирландия някога ще бъдат публикувани. За съжаление дотогава няма да знаем какво точно се е случило в периода между 24-ти и 28-ми февруари. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/why-esa-canceled-exomars/

В епохата на Старлинк: Беларус се похвали с обикновен спътников интернет! Спътникът “Белинтерсат-1” няма нищо общо със “Старлинк” 8 октомври 2023 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес президентът на Беларус показа спътникова наземна станция, която може да разпределя интернет по wi-fi. Александър Лукашенко коментира, че Илон Мъск е похарчил милиарди за интернет услугата, а беларуските военни са я направили безплатно. И ако това звучи смехотворно, със сигурност поне част от беларусчаните му вярват. А вие досещате ли се къде е уловката? Може би самият Лукашенко е забравил, но Република Беларус е похарчила $300 милиона за създаването на спътника “Белинтерсат-1”. По-голямата част от тези пари са отишли в Китай, които са конструирали и изстреляли този сателит. Изстрелването е било осъществено през 2016 г., като докъм 2019 г. спътникът е бил използван на 35% от капацитета си. От потребителска перспектива разликата между стандартния геостационарен спътников интернет и “Старлинк” е в размера и мощността, която консумира наземната станция. Видеото, изобразяващо Лукашенко, е внимателно заснето по такъв начин, че зрителите да не могат да видят огромната сателитна чиния, която е нужна за комуникация. Но купчината кабели не е била изрязана – отлично решение за полеви условия Цената на терминалите на “Старлинк” и като цяло цената за услугата е по-ниска от тази на “Белинтерсат-1”, но военните могат да пренебрегнат това – данокъплатците им плащат. В общи линии днешната история с Лукашенко е перфектен пример за профанизация – когато една услуга, която е известна на света от четвърт век, се представя пред зрителите като технологичен пробив. Източник: Виталий Егоров (Zelenyikot telegram channel) https://cosmos.1.bg/space/2023/10/08/belarus-starlink/

Испанският стартъп PLD Space изстреля своята първа ракета Миура 1! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : PLD Space 7 октомври 2023 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне имаме сериозно раздвижване в частния ракетостроителен отрасъл на Европа! Днес испанският стартъп PLD Space проведе своето първо изстрелване на ракетата си “Миура 1”, като полетът беше в по-голямата си част успешен. “Миура 1” напусна стартовата площадка тази нощ в 03:19 ч., като изстрелването бе проведено от космодрума Ел Ареносило в Испания. По план ракетата трябваше да е в състояние да достига 80-километровата височина, приемана в САЩ (но не навсякъде другаде) за началото на космическото пространство. Тази цел не бе изпълнена, като достигнатата цел бе 47 километра. Но поведението на ракетата и нейния двигател като цяло бе удовлетворително, а след полета тя извърши меко приводняване в Атлантическия океан. Оттам корабите на PLD Space трябва да я прихванат и върнат за инспекция. Пълните резултати от мисията ще бъдат публикувани до няколко дни. “Миура 1” е първата комерсиална ракета, разработена в Европа, която е предназначена да бъде възвръщаема. В бъдеще PLD Space ще създаде и по-мощна ракета на име “Миура 5”, която ще е орбитална и ще притежава възвръщаема първа степен по подобие на ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Напомням на читателите, че PLD Space води началото си от 2011 година, когато двамата инженери Раул Торес и Раул Верду решават да преследват космическите си мечти. Тогава те са само на 22 и 23 години, с 3 000 евро в джобовете си, дадени от родителите им. Днес във фирмата работят 120 служители на средна възраст 35 години. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/07/pld-space-miura-1/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита първите два спътника от групировката Кайпер, конкурента на Старлинк! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : United Launch Alliance 6 октомври 2023 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес в 21:06 ч. ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Атлас 5” изведе в орбита първите два спътника от групировката на Амазон “Кайпер”, конкурента на “Старлинк”. Но начинът, по който мисията бе отразена, показа, че Джеф Безос не е по-добър предприемач от Илон Мъск. При СпейсЕкс поне няма секретност и всички полети се излъчват подробно. Живото излъчване на тази първа мисия от проекта “Кайпер” бе силно разочароваща. Юнайтед Лонч Алайънс ни показа в реално време единствено работата на първата степен на ракетата “Атлас 5”, която бе оборудвана с ракетен двигател “РД-180”, произведен от руското предприятие НПО “Енергомаш” – един от последните останали на склад. Работата на втората степен, отделянето на обтекателя и най-вече кадри на самите спътници не ни бяха показани “съобразно заявка на клиента” – фраза, която е характерна за военните стартове, а не за комерсиалните. Нещо повече – още преди старта Амазон не благоволи да ни покаже нито една, абсолютно нито една снимчица на “КайперСат-1” и “КайперСат-2”, нито поотделно, нито под обтекателя на ракетата “Атлас 5”. Не разполагаме и с базисна информация за техния размер или тегло. Космически експерти вярват, че всеки един от двата спътника тежи не повече от няколкостотин килограма. Имайки предвид, че капацитетът на всяка ракета “Атлас 5” надхвърля 8.2 тона, някои от експертите се замислят дали “Кайперсат”-ите бяха единствения полезен товар на борда … или освен тях пътуваше и строго секретна военна мисия. Що се касае до проекта “Кайпер”, мегагрупировката трябва да се състои от общо 3 236 спътника, като поне половината от тях трябва да бъдат изстреляни преди юли 2026 година. Напомням на читателите, че за тази цел Джеф Безос е поръчал 77 изстрелвания от три фирми – Юнайтед Лонч Алайънс, Блу Ориджин и Арианаспейс. Нарочно се избягват услугите на СпейсЕкс. Вложени са милиарди долари (предполагаемо $10 млрд.) не просто за това да има аналог на “Старлинк”, но да се ускори разработката на ракетите на гореспоменатите фирми, съответно “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”. Така ще се гарантира, че Илон Мъск няма да е монополист. Изведените днес в космоса “КайперСат-1” и “КайперСат-2” трябва да демонстрират надеждността на космическите технологии на Джеф Безос. Първата задача е да се осъществи радиоконтакт, след което ще бъдат разгърнати слънчевите батерии. Едва впоследствие спътниците ще бъдат свързани с интернет и наземните екипи ще се опитат да изпратят тестова информация между тях и потребителски терминал на Земята. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/успех-ракета-атлас-5-изведе-в-орбита-пъ/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Юнити с шестима души на борда излетя до ръба на космоса и се върна на Земята! Снимка от днешния полет – корабът “Юнити” на фона на Луната. Photo credit : Virgin Galactic 6 октомври 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания Върджин Галактик проведе своя пети пилотиран космически полет за 2023 г. и четвъртия комерсиален! Корабът “Юнити” с шестима души на борда излетя до ръба на космоса, след което се завърна на Земята. Космическият кораб бе ръководен от командир Кели Латимър, а пилотът му бе Си Джей Стъркоу. Третият член на екипажа бе инструкторката Бет Моузес. Този път фирмата на Ричард Брансън публикува съвсем оскъдна информация за тримата туристи на борда на “Юнити” – нещо, с което тепърва трябва да свикнем, но е неизбежен факт от комерсиализацията и масовизацията на космоса. Също както не се обявяват публично пътниците на ежедневно летящите самолети, така и космическите полети лека-полека ще се превърнат в ежедневие и няма да им обръщаме внимание. Знае се, че клиентите са от САЩ, Обединеното кралство и Пакистан. Нямаше никакви съществени проблеми по време на мисията – самолетът-носител “Ийв” с прикачения към него кораб “Юнити” достигнаха височина 15 километра, след което “Юнити” се раздели от самолета и посредством ракетния си двигател набра височина от 80 километра – границата, която в САЩ се счита за началото на космическото пространство. След няколкоминутен престой в безтегловност “Юнити” се спусна безопасно на Земята. Макар че мнозина бяхме и все още сме донякъде скептични към Ричард Брансън и неговите космически начинания, факт е, че Върджин Галактик засега успява да поддържа темпото си от един пилотиран космически полет на месец. Дано това продължи занапред и безаварийно! Това бе общо деветият пилотиран космически полет за 2023 година. Освен петте суборбитални мисии на Върджин Галактик, имаме и четири орбитални експедиции, проведени от САЩ (2), Китай (1) и Русия (1). https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/vss-unity-flies-to-space-and-back/

Цялата в смисъл: вътрешна Слънчева система, астероиди, Външната слънчева система. Мисията "Чанг'e 8", за която не съм писал по-подробно още, е за усвояване - тук съм споменал единствено, че е прекурсор на станцията, но ще се правят опити за усвояване на местни ресурси и създаването на изкуствена екосистема.

Китай започва изключително амбициозна програма за изучаване и усвояване на Слънчевата система 6 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На Международния астронавтически конгрес в Баку научихме, че Китай полага основата на изключително амбициозна космическа програма, която до края на десетилетието ще включва три кацания на Луната, мисии до астероиди и Марс и полет до Юпитер. Догодина предстои изстрелването на две лунни мисии – едната е комуникационен спътник “Чьечиао-2”, който ще осигурява по-добра връзка с космическите апарати, работещи на обратната страна на Луната. Веднага след това изстрелване, пак догодина, ще излети мисията “Чанг’e 6”, която първа в историята на космонавтиката ще вземе проби от обратната страна на Луната и ще ги достави на Земята. През 2025 г. ще започне мисията “Тянвън-2”, целяща взимането на проби от астероид. Това е китайският аналог на успешната мисия на НАСА “Озирис-Рекс”, която преди броени дни се завърна на Земята с проби от астероида Бену. През 2026 г. фокусът отново ще е насочен към Луната – тогава ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, целяща изучаване на лунния Южен полюс. Две години по-късно, през 2028 г., ще бъде изстреляна “Чанг’e 8” – роботизирана мисия-предшественик на бъдещата Международна лунна изследователска станция, строежът на който ще почне през 30-те. През 2028 г. ще се заформи истинска интрига – ако китайците спазят срока си, тогава ще бъде изстреляна мисията “Тянвън-3”, която цели взимането на проби от Марс и доставката им на Земята. Съществува реален шанс Китай да изпревари САЩ – макар че възвръщаемата мисия на НАСА на Червената планета е вече в ход, тъй като марсоходът “Пърсъвиърънс” събира проби и ги опакова в контейнери, все още не е ясно кога тези проби ще отпътуват към Земята. Предстои строеж на специализиран апарат с възвръщаема ракета, но работата непрекъснато се бави и оскъпява. През 2030 г. ще излети и мисията “Тянвън-4”, която представлява първият китайски опит за полет до Юпитер и евентуално до луната Калисто. Досега единствено Щатите са имали опит в изучаването на Външната слънчева система, като американски мисии са посещавали Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Към днешна дата към юпитерианската система пътува и мисията на Европейската космическа агенция “Джус”. Но вероятно в близко бъдеще китайците ще се утвърдят като нов и сериозен играч. Амбициите на Китай са големи. Чакаме да видим изпълнението! https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/china-space-plans/

На 6-ти октомври ЮЛА и Амазон ще изстрелят първите спътници от групировката Кайпер – аналога на Старлинк! На снимката: ракетата “Атлас 5” със спътниците “Кайпер” е готова за своето изстрелване утре. Photo credit : United Launch Alliance 5 октомври 2023 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Утре е голям ден за американските фирми Юнайтед Лонч Алайънс и Амазон – предстои първото изстрелване на спътници от проекта “Кайпер”! Това е мегагрупировка, която ще се състои от 3 276 спътника и ще е дългоочакван аналог на “Старлинк”. На фона на често пъти скандалното поведение на Илон Мъск в интернет и спорните му политически позиции, конкуренцията никога не е била толкова добре дошла. Джеф Безос, конкурентът на Мъск, иска да изгради свой собствен нискоорбитален спътников интернет. За тази цел са поръчани 77 изстрелвания, които трябва да бъдат осъществени от три фирми – Юнайтед Лонч Алайънс, Блу Ориджин и Арианаспейс. Нарочно се избягват услугите на СпейсЕкс. Вложени са милиарди долари (предполагаемо $10 млрд.) не просто за това да има аналог на “Старлинк”, но да се ускори разработката на ракетите на гореспоменатите фирми, съответно “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”. Миналата година Аероджет Рокетдайн, един от поддоставчиците на ЮЛА, вече започна ударното производство на двигатели “RL10” – общо 116 на брой. Никога досега в историята на космонавтиката не е имало такава колосална частна инвестиция за космически проект – и това се прави, за да може тези ракети да летят и да се гарантира, че Илон Мъск няма да е монополист. Но дебютното изстрелване утре, при което първите два тестови сателита трябва да достигнат космоса, няма да включва нова ракета – заради забавянията в разработката на “Вулкан” спътниците “КайперСат-1” и “КайперСат-2” ще бъдат вмъкнати в орбита посредством старата ракета “Атлас 5”, работеща с руски двигател “РД-180”. Това е един от последните полети на “Атлас 5” – предстоят още само 18 изстрелвания, на склад са останали двигатели само за толкова мисии. От началото на войната в Украйна САЩ вече не купува двигатели от Русия. “Атлас 5” ще лети в конфигурация 501 – т.е. с 5-метров обтекател, нула странични спомагателни твърдогоривни ускорители и един двигател “RL-10” на горната степен “Центавър”. “КайперСат-1” и “КайперСат-2” трябва да демонстрират надеждността на космическите технологии на Джеф Безос. Първата задача е да се осъществи радиоконтакт, след което ще бъдат разгърнати слънчевите батерии. Едва впоследствие спътниците ще бъдат свързани с интернет и наземните екипи ще се опитат да изпратят тестова информация между тях и потребителски терминал на Земята. Стартовият прозорец се отваря утре, на 6-ти октомври, в 21:00 ч. българско време. Полетът ще бъде излъчен на живо тук: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/05/amazon-ula-preview/

Японската мисия SLIM прелетя за пръв път край Луната и я засне! Първата снимка на Луната, заснета от мисията на Япония “SLIM”. Photo credit : JAXA 5 октомври 2023 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 4-ти октомври, мисията на Япония “SLIM” проведе своето първо облитане на Луната. В хода на облитането космическият апарат засне и първата си фотография на естествения ни спътник. Снимката бе получена, докато “SLIM” се намираше на разстояние 7 000 километра от лунната повърхност. Тя е силно компресирана и качеството не е добро, защото камерата не е телескопична и е предназначена да снима само от близки разстояния (т.е. обекти на повърхността). Все пак снимка е заснета под такъв ъгъл, който позволява да се види част от обратната страна на Луната – т.е. няма как подобно изображение да бъде получено от наземен телескоп. Сега “SLIM” ще продължи да пътува в силно издължена орбита около Земята, като пътешествието ще трае няколко месеца. Вече през новата 2024 г. мисията отново ще се сближи с Луната, ще влезе в орбита около нея и ще извърши прецизно кацане в района на кратера Шиоли. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/05/slim-first-lunar-flyby/

Китай вече изобщо не споменава Русия като партньор за строежа на лунна база На слайдовете за лунната станция, представени на Международния астронавтически конгрес в Баку от Китай, Русия напълно отсъства 4 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На Международния астронавтически конгрес, който тази година се провежда в Баку, Китай представи последните си планове за усвояване на Луната и строежа на лунна станция – и на зрителите веднага направи впечатление, че този план вече не включва Русия. Само преди две години (вж. снимката долу), т.е. през юни 2021 г., по време на презентация в Санкт-Петербург, когато бе обявен проектът за Международна лунна станция, китайските ракети стояха редом до руските “Ангара” и до мисията “Луна-28”. Слайд, изнесен през юни 2021 г. в Санкт Петербург Очевидно Китай възнамерява да строи своята станция изцяло със собствени ракети “Лонг Марч”. Подобен развой на събитията бе очакван за всеки, който се интересува по-сериозно от космонавтика. Когато Дмитрий Рогозин обяви, че Русия смята да се откаже от сътрудничеството със САЩ след приключването на експлоатацията на Международната космическа станция и да работи по-нататък с “идеологически по-близкия” Китай, експерти правилно подчертаха – руснаците бяха поканени в проекта МКС, защото имаха опит с работата на околоземни орбитални станции, който може да бъде предаден и на останалите. Но по отношение на лунните и междупланетните мисии Русия няма какво да предложи на света. Страната няма нито един цялостен успех в тази сфера след разпадането на СССР, а последният опит за кацане на Луната през тази година завърши с провал. Китай, нека напомня, има три кацания на Луната през последните 10 години – всичките успешни. Така, логично, бъдещата лунна база няма да е руско-китайска, а само китайска. Същевременно ние научихме подробна и любопитна информация за китайските планове в близко бъдеще. Догодина ще бъде изстрелян нов комуникационен спътник от серията “Чьечиао”, който ще може да осигурява по-качествена връзка с мисиите, работещи на обратната страна на Луната. След това ще бъде реализирана мисията “Чанг’e 6”, която трябва да вземе проби от обратната страна и да ги достави на Земята. Тези планове трябва да бъдат изпълнени през първата половина на 2024-та. По-следващата мисия ще е “Чанг’e 7”, която ще кацне на Южния полюс на Луната през 2026 година. След нея “Чанг’e 8” (2028 г.) ще е изключително сложна, като ще тества и затворена екосистема – тази мисия ще е предшественик на лунната станция. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/04/chinese-lunar-station/

Роскосмос оповести официално причината за аварията на Луна-25 Снимка, заснета от борда на “Луна-25” на път към Луната. Фото: ИКИ-РАН/Роскосмос 3 октомври 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести официално каква е причината за аварията на лунната мисия “Луна-25” и последвалата загуба. Не е изненадващо, че официалната версия потвърждава един от изтеклите в публичното пространство неофициални слухове. Ето какво се казва в становището, разпространено от Роскосмос: официалната причина за аварията е неправилно функциониране на Бордовия комплекс за управление (БКУ), свързано с невключване на блока от акселерометри в прибора БИУС-Л (съкр. от Блок за измерване на ъгловата скорост). Счита се, че е имало объркване, включително свързано със събития от случаен характер, поради наличието на множество команди с различен приоритет в командния поток, подаван към инструмента. Поради това в Бордовия комплекс за управление (БКУ) постъпвали нулеви сигнали от акселерометрите в прибора БИУС-Л. Така двигателите на “Луна-25” не се изключили своевременно при изпълнението на маневра на 19-ти август и те работили 127 вместо планираните 84 секунди. Автоматичната станция преминала на непланирана орбита и се разбила в лунната повърхност. Според журналиста Анатолий Зак, който пръв оповести причината за аварията още преди да бъде обнародвана официално, проблемите с БИУС-Л започнали още докато “Луна-25” е пътувала към Луната. Наземните ръководители установили неочаквани превключвания от основния към резервния акселерометър. Преди съдбоносната маневра на 19-ти август проблемът уж бил решен и двата акселерометъра били върнати в работоспособно състояние, но при запалването на двигателите единият акселерометър отново отказал. Този път БКУ не успяла да превключи на резервния акселерометър и така компютрите не получили данни за критичните параметри, изискуеми за правилното изпълнение на коригирането на орбитата. Изводът е ясен: “Луна-25” се е провалила заради недостатъци при разработката и изпитанията на системата за управление на полета и нейния софтуер. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/luna-25-failure/

Орбиталната станция на Блу Ориджин и Сиера Спейс е под въпрос Космическа станция “Орбитал Рийф” 3 октомври 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. През октомври 2021 г. частните компании Блу Ориджин и Сиера Спейс оповестиха, че са започнали работа по създаването на орбитална станция на име “Орбитал Рийф”. Но днес, две години по-късно, партньорството и бъдещето на станцията са под въпрос, тъй като двете фирми имат по-належащи приоритети. Блу Ориджин работи по голям договор за НАСА, свързан със създаването на пилотиран модул за кацане на Луната, а фокусът на Сиера Спейс е да довърши совалката си “Дрийм Чейсър”. За търканията между Блу Ориджин и Сиера Спейс писа наскоро CNBC, позовавайки се на вътрешни източници. Положението е изключително динамично и все още се водят преговори, но изглежда все по-вероятно, че двете фирми ще преустановят своето сътрудничество и ще продължат по своите пътища сами. Засега НАСА отрича, че има някакъв проблем и позицията на агенцията е, че по станцията и досега се работи. Но от Ройтерс са се домогнали до информация, според която Блу Ориджин е прехвърлила по-голямата част от работниците по “Орбитал Рийф” към по-належащия проект “Блу Муун”. Фирмата на Безос е спечелила от НАСА договор за $3.4 милиарда, което е сериозна сума и за тези пари се очаква да може да построи модул, с който астронавти ще кацат на Луната. Друга част от работниците са назначени на тайна програма за създаването на маневрени спътници. Що се касае до “Орбитал Рийф”, Блу Ориджин също работи по проект на НАСА, но за скромната сума от $130 милиона. Така че приоритетната задача си остава лунното кацане. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/orbital-reef-partnership-crumbling/

Индия насрочи 26-ти октомври за първия летателен тест на кораба Гаганян 3 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След продължителни отлагания Индийската космическа агенция е най-сетне в готовност да проведе първия безпилотен полет от изпитателната програма на пилотирания космически кораб “Гаганян”. Полетът е атмосферен и е насрочен за 26-ти октомври, като се предвижда да бъде тествана системата за аварийно спасяване. Ако тогава всичко мине по план, следващият полет може да е факт още през първата половина на 2024 година, когато ще бъде проведена първата безпилотна мисия в околоземна орбита. Предвидени са две безпилотни околоземни мисии, преди да се пристъпи към дебютния пилотиран полет с двама или трима астронавти на борда. Индийската космическа програма безспорно преживява своя възход. По-рано през месец август мисията “Чандраян-3” осъществи меко кацане на Луната в южния полярен регион. Мисията продължи 14 дни и се очакваше, че с края на двуседмичната лунна нощ спускаемият апарат “Викрам” и луноходът “Прагиян” ще могат да заработят отново, но това не се случи. Междувременно слънчевата мисия “Адитя-Л1”, която бе изстреляна в началото на септември, напусна земната гравитационна сфера на влияние и понастоящем пътува към точката на Лагранж Л1 от системата Земя-Слънце. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/gaganyaan-first-uncreweed-flight/

Японската мисия SLIM напусна околоземна орбита и вече лети към Луната! На снимката: сега, след като SLIM е на правилния път към Луната, антената в Учинура е насочена към естествения ни спътник, за да осигурява комуникация с мисията. Photo credit : JAXA 2 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 1-ви октомври, японската мисия “SLIM” запали основния си двигател, за да напусне околоземна орбита и да се отправи към Луната! Първото сближение с естествения ни спътник е планирано за 4-ти октомври. Напомням на читателите, че мисията “SLIM” бе изстреляна на 7-ми септември. През последния месец космическият апарат престоя в околоземна орбита, периодично повдигайки своя апогей, докато наземните екипи проверяваха работоспособността на бордовите системи. Към настоящия момент няма отклонения от работата на апарата и всичко протича нормално. “SLIM” е малък спускаем модул с височина 2.4 метра, дължина 2.7 метра и широчина 1.7 метра. Мисията пътува към Луната по бавна, енергийноефективна траектория. Ще отнеме от три до четири месеца, докато модулът навлезе в окололунна орбита и там ще престои допълнително още месец, докато извърши меко кацане в района на кратера Шиоли. Задачата на “SLIM” е да демонстрира прецизно кацане. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/02/slim-leaves-leo/

Марсоходът Пърсъвиърънс фотографира прахова вихрушка на Червената планета Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне как този “прахов демон” се придвижва от изток на запад със скорост 19 км/ч. Видеото е ускорено 20 пъти и съставено от 21 кадъра, заснети през 4 секунди. Credit : NASA/JPL-Caltech 1 октомври 2023 г. 10:30 ч. Светослав Александров. На 30-ти август, т.е. на 899-тия ден от началото на своята мисия, марсоходът “Пърсъвиърънс” засне “прахов демон” на Червената планета. На Марс атмосферата е изключително тънка, съответно “праховите демони” са много по-слаби и малки от земните торнада, но те са сред основните механизми, по които прахът се придвижва от едно на друго място. Учените ги изследват, за да могат да разберат по-добре марсианската атмосфера и да подобрят метеорологичните модели. Този конкретен “прахов демон” се е намирал на 4 километра от местоположението на “Пърсъвиърънс”, сред хребет на име Торофар. На видеото се виждат само първите 118 метра от основата на вихрушката, върхът ѝ е недостъпен за камерите на марсохода. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/10/01/perseverance-photographs-dust-devil/

Иран успешно изстреля третия си военен спътник От архива: Снимка от изстрелването на “Касед” през март 2022 г. 1 октомври 2023 г. 09:45 ч. Светослав Александров. В сряда Иран благополучно изстреля своя трети военен спътник “Нуур-3”. Успехът бе потвърден независимо от космическите сили на САЩ, които са установили наличието на два обекта в 450-километрова орбита. Предполага се, че единият от обектите е горната степен на ракетата-носител “Касед”, а вторият – самият спътник “Нуур-3”. Любопитен факт е, че в Иран има две паралелни космически програми. Ракетите “Касед” и спътниците “Нуур” се създават от Космическите сили на Иранската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща ракетите “Сафир” и “Симорг”. “Касед” дебютира на 22 април 2020 г. и досега ракетата е провела три полета – всичките успешни. Що се касае до Иранската космическа агенция, тя досега не постига желаната успеваемост – ракетата “Симорг” с планирана възможност да извежда 800-килограмови спътници в околоземна орбита се разработва от 2016 г., но досега са проведени пет изстрелвания (за едно от тях Иран отрича) и всички те са провалени. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/01/noor-3-satellite/

УСПЕХ: СпейсЕкс счупи рекорд за брой полети в рамките на календарен месец! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 30 септември 2023 г. 08:45 ч. Светослав Александров. След днешното изстрелване на ракета “Фалкън 9” по програма “Старлинк” СпейсЕкс счупи още един рекорд – за брой полети в рамките на календарен месец (общо 10)! Така за пореден път бе задмината съветската ракета “Союз”, която е постигала 10 изстрелвания в рамките на 40 дни. Както съобщава журналистът Ерик Ралф от сайта Тесларати, днешното постижение е почти сюрреалистично. СпейсЕкс за пръв път успя да изстреля пет ракети в рамките на календарен месец през декември 2021 г., а днес, две години по-късно, полетната честота е удвоена. Съветският носител “Союз” все още държи няколко рекорда, които СпейсЕкс не са успели да бият – най-забележителният от които е 8 изстрелвания в рамките на 15 дни през май 1982 година. Въпрос на време е докато СпейсЕкс счупи всеки световен рекорд в ракетостроенето. Акцентите от днешното изстрелване: ракетата “Фалкън 9” излетя от Кейп Канаверал в 05:00 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал. Първата степен се завърна 8.5 минути след старта върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Това бе десетият полет за тази конкретна степен, като напомням, че сегашният рекорд на СпейсЕкс във възвръщаемостта е 17 полета за степен, постиган досега от две степени. На 65-тата минута след старта в орбита бяха освободени 22 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Днешното изстрелване бе общо 69-то за СпейсЕкс през 2023 г. (без да броим изстрелването на “Старшип”). Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/30/spacex-record-per-month/

Изучаването на системата TRAPPIST-1 се сблъска с неочаквано усложнение Повърхността на звездата от системата TRAPPIST-1 е силно променлива и това усложнява анализите 28 септември 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Една от най-вълнуващите планетарни системи, която учените откриха през 2017 г., е системата TRAPPIST-1 и тя незабавно стана популярна заради седемте си планети с размер, близък до този на Земята, като три от тях са в т.нар. “обитаема зона” около своята звезда – регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Вчера излезе поредната научна статия за планетарната система и тя разкрива, че учените са се сблъскали с неочаквано усложнение. Всичките седем планети биват редовно наблюдавани посредством космическия телескоп “Джеймс Уеб”, а много от наблюденията вече биват анализирани. Екипът на статията, публикувана в сп. Astrophysical Journal Letters, с водещ автор Оливия Джим, разкрива първите си резултати за TRAPPIST-1b. TRAPPIST-1b е най-близката до звездата планета и температурите ѝ са около 230oC – т.е. счита се, че тази планета е негостоприемна. Но от друга страна, ако TRAPPIST-1b притежава атмосфера, по-високите температури биха я удебелили и биха я направили по-лесна за изследване. До този момент учените са изучили два пасажа на TRAPPIST-1b. Чрез наблюдения при различна дължина на вълната и измервайки количеството абсорбирана светлина (т.нар. трансмисионна спектроскопия), изследователите са се опитали да разберат какви са молекулите в атмосферата. Получени са следните спектри по време на двата пасажа: На тези спектри се виждат следните неща: Определени характеристики, които зависят от дължината на вълната (вероятно атмосфера?) Двете наблюдения изглеждат много различни. Последното е изключително изненадващо. Би следвало да има повторяемост на резултатите, тъй като се наблюдава едно и също – планетарна атмосфера. Какво се случва? След сериозен анализ, учените стигат до следното заключение: причината за разликите при двете наблюдения се корени в особеностите на звездата. Звездата TRAPPIST-1 притежава много разнородна повърхност – на нея има студени региони, както и горещи петна, носещи названието факули. Те са неравномерно разпределени. Когато този фактор бъде вкаран в моделите, учените разбират защо двете наблюдения от “Джеймс Уеб” се различават – просто при двата пасажа имаме две различни страни на звездата с различни горещи и студени региони. И това неимоверно усложнява интерпретациите за характеристиките на планетарните атмосфери. Разбира се, това не означава, че учените не са успели да научат нищо за самата планета TRAPPIST-1b. Например, вече е изяснено, че планетата не притежава плътна атмосфера, доминирана от водород. Но съществуват много други сценарии за възможни атмосфери (вкл. сценарий, при който TRAPPIST-1b няма атмосфера), които са съвместими с наличните данни от “Джеймс Уеб”. Със сигурност възникналите усложнения ще се отразят и при изучаването на трите планети от обитаемата зона. Така че учените са категорични, че първо трябва да разберат точно поведението на звездата, преди да се правят заключения за планетите. Източник: научната публикация в The Astrophysical Journal Letter https://cosmos.1.bg/space/2023/09/28/trappist-1-complications/

Блу Ориджин най-накрая се отърва от Боб Смит Блу Ориджин има само суборбитален кораб, но за 23-годишното си съществуване фирмата не е пратила дори един прост спътник в орбита. Photo credit : Blue Origin 26 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Най-сетне: след шестгодишно катастрофално управление, Боб Смит, изпълнителният директор на Блу Ориджин, напуска основаната от Джеф Безос космическа компания! Новината бе съобщена от Арс Текника – един от най-авторитетните сайтове за космонавтика. За тези от вас, които не знаят скорошната история на Блу Ориджин, я припомням тук: през 2016 г. Джеф Безос иска да превърне фирмата от обикновен стартъп в просперираща аерокосмическа компания – и най-вече да печели правителствени договори като СпейсЕкс. За тази цел Безос се опитва да привлече на своя страна изпълнителната директорка на СпейсЕкс Гуин Шотуел. Но независимо колко е примамлива офертата, Шотуел е вярна на Илон Мъск и директно отказва на Безос. След още година издирване, Безос успява да привлече Боб Смит, който по това време е старши мениджър в Хъниуел Аероспейс – традиционна аерокосмическа фирма, основана през далечната 1936 година. Това се оказва фатална грешка – Смит не е човекът, който има предприемаческа мисъл, характерна за новия “НюСпейс” отрасъл. Той започва да ръководи Блу Ориджин както се ръководи стара компания от типа на Боинг. Ако има една област, в която Смит е успял, то е да разшири фирмата – през 2017 г. за Блу Ориджин работят 1 500 души, а сега те са 11 000. Но голяма част от тези хора пристигат от стари компании като Боинг, Локхийд Мартин и Нортроп Груман. Само 1.7% от кандидатите са стажанти. А и младите хора предпочитат да работят за СпейсЕкс – фирмата, която е считана за “Харвардът на ракетостроенето”. Резултатът шест години по-късно: Блу Ориджин напълно отсъства от космическия пазар. Суборбиталният кораб “Ню Шепърд” е извън експлоатация вече близо година заради авария, двигателите “BE-4”, които фирмата трябваше да доставя на Юнайтед Лонч Алайънс вместо досега използваните руски “РД-180”, се бавеха до безкрай, орбиталната ракета “Ню Глен” все още не е готова. И докато ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” са летели 258 пъти, от основаването си през септември 2000 г. досега Блу Ориджин не е изстреляла и един прост микроспътник. Какво следва оттук насетне? Боб Смит ще бъде заменен от Дейв Лимп, който за тази цел напусна длъжността вицепрезидент на Амазон за продажби и услуги. Той е работил за Кайпър, Киндъл и Алекса. Като цяло периодът му в Амазон се счита за белязан както от успехи, така и от падения, като основната причина за угасването на звездата на Лимп напоследък се счита именно гласовият асистент Алекса. Някои потребители наричат Алекса “колосален провал”, а Амазон са загубили 10 000 работни места. През Лимп предстоят сериозни предизвикателства – Блу Ориджин не просто трябва да доставя ракетни двигатели и да завърши орбиталната си ракета “Ню Глен”, а фирмата има проект за орбитална станция “Орбитал Рийф” и освен това е втората компния, избрана от НАСА да строи пилотиран модул за кацане на Луната. Така че, Алекса, изпрати най-сетне нещо в орбита. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/26/blue-origin-bob-smith/

Нов сблъсък между регулатор и частник: капсулата на Варда не може да се върне на Земята Спускаемата капсула (вдясно) на Варда. Photo credit : Varda Space 26 септември 2023 г. 07:30 ч. Светослав Александров. На фона на грандиозния успех на астероидната мисия на НАСА “Озирис-Рекс”, друга възвръщаема мисия не може да се завърне на Земята – и то не по технически причини. Федералната авиационна администрация отказва да издаде лиценз за кацането на капсулата на Варда – фирмата, съоснована от българина Делян Аспарухов. Това съвсем не е първият сблъсък между частната космическа индустрия и американските регулатори. Вторият “Старшип” на Илон Мъск е в техническа готовност за полет, преминал е през последното си (статично огнево) изпитание, но за да може да излети, наземната площадка трябва да бъде сертифицирана от агенцията за рибовъдство и дивеч. Това е процес, който може да отнеме от 30 до 135 дни. Вчера Федералната комуникационна комисия лицензира “Старшип” за полет през 2024 г., което практически елиминира вероятността за старт до Нова година. “Неприемливо е”, коментира Мъск. “Абсурдно е, че СпейсЕкс може да построи ракета по-бързо от това те да си прехвърлят документацията”. Що се касае до Варда, капсулата съдържа първото произведено в космоса лекарство ритонавир. Според фирмата всички системи на борда на космическия кораб са в отлично състояние и той може да престои в космоса още година. Това дава достатъчно време на компанията да се разбере с регулатора и да получи желания лиценз. Напомням на читателите, че мисията на Варда излетя на 13 юни тази година и първоначалните планове предвиждаха тя да се завърне на Земята още в средата на юли. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/26/varda-space-capsule-cant-get-home/

УСПЕХ: Астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс се завърна на Земята! На кадъра: капсулата на “Озирис-Рекс” със събраните астероидни проби след днешното ѝ кацане на Земята. Photo credit : NASA TV 24 септември 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 17:52 ч. българско време астероидната мисия на НАСА “Озирис-Рекс” се завърна на Земята посредством меко кацане в района на пустинята на щата Юта! Така с пълен успех завърши епичното 7-годишно двупосочно пътешествие до астероида Бену, което включваше излитане от Земята, кацане на повърхността на астероида, събиране на проби, излитане от повърхността на Бену, пътешествие обратно към нашата планета и кацане на Земята. Днешното приземяване не бе съвсем безпроблемно – основният парашут се разтвори на височина 6 000 метра вместо планираните 1 500 метра. Това доведе и до кацане три минути по-рано от предвиденото. Но е факт, че в крайна сметка всичко завърши благополучно. Сертификат, връчен от екипа на CosmoQuest на Светослав Александров за картографирането на астероида Бену А мисията бе изключително трудна и с много неясности и предизвикателства. Когато “Озирис-Рекс” пристигна в орбита около Бену на 31-ви декември 2018 г., стана ясно, че повърхността на астероида е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Кадри от кацането на астероида Бену, получени на 20 октомври 2020 година. Photo credit : NASA Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену Но с това предизвикателствата не спряха. На 20-ти октомври 2020 г., когато “Озирис-Рекс” направи своето кацане върху основното място Найтингейл, се оказа, че повърхността на астероида не е твърда! Роботизираната мисия все едно се спусна върху плаващи пясъци. От технологична гледна точка кацането бе меко, при скорост 10 сантиметра в секунда, но веднага след достигането на повърхността “Озирис-Рекс” потъна с 10 сантиметра… и продължи да потъва, докато бе достигната дълбочина от 50 сантиметра. За огромно щастие дригателите на космическия апарат се задействаха и успяха да го оттласнат обратно, преди да потъне – но за щастие след като материалът бе събран успешно. Какво следва след днешното завръщане на “Озирис-Рекс” на Земята? Според Данте Лаурета, ръководителят на мисията, контейнерът с пробите ще бъде отворен до няколко дни, вероятно още утре. Учените ще се докоснат до материал от небесно тяло, никога недокосван досега от човешка ръка! НАСА ни информира, че “Озирис-Рекс” бе най-сложната възвръщаема мисия, проведена след края на епохата “Аполо”, когато астронавти за последен път събираха проби от Луната през декември 1972 година. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-returns-earth/

Днес е денят на завръщането на астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс! Илюстрация: капсулата с проби от астероида Бену навлиза в земната атмосфера. Image credit : NASA 24 септември 2023 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Днес е изключително важен ден за космонавтиката – предстои завръщането на Земята на астероидната мисия “Озирис-Рекс” – най-сложната възвръщаема мисия, провеждана от НАСА след приключването на лунната програма “Аполо”! Ако всичко протече според плановете, спускаемата капсула с пробите от астероида Бену ще се раздели от кораба-майка в 13:42 ч. българско време. Четири часа по-късно, в 17:55 ч. българско време, капсулата ще кацне посредством парашут сред пустинята на американския щат Юта. През това време корабът-майка ще се опита да се отдалечи от Земята, за да не навлезе и той в атмосферата, след което ще продължи по своя път към астероида Апофис, като мисията ще има ново име: “Озирис-Апекс”. Невероятно е, че “Озирис-Рекс” приключва – когато роботизираната мисия бе изстреляна на 8 септември 2016 г., 2023-та ни изглеждаше далеч в бъдещето. През това време, на 31-ви декември 2018 г., космическият апарат благополучно влезе в орбита около астероида Бену, но скоро след това стана ясно, че повърхността му е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число и от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията “Озирис-Рекс”, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на “Озирис-Рекс” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази награда. На 20-ти октомври 2020 г. “Озирис-Рекс” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху основното място за кацане Найтингейл, и успешно събра проби. Точното количество остава неясно, но се изчислява, че в контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма материал от астероида. Днес очакваме с нетърпение завръщането на тези проби и стискаме палци всичко да мине наред! Гледайте на живо завръщането по НАСА ТВ тук: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-to-return-today/