SAlexandrov

Илон Мъск представи визията на СпейсЕкс за превръщането на човечеството в междупланетен вид „Старшип“ може да доведе до създаването на постоянно обитаема лунна база. Photo credit : SpaceX 30 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ден след като Илон Мъск напусна политиката поради изтичането на 130-дневния му мандат като специален правителствен работник, предприемачът се върна в СпейсЕкс и представи своята амбициозна визия за превръщането на човечеството в междупланетен вид. През последните няколко месеца СпейсЕкс усъвършенства завръщането на долната степен на стартовата система „Старшип“, т.е. на ракетата „Супер Хеви“, върху стартовата кула. По време на последното изстрелване на 28-ми май, за пръв път вече върната „Супер Хеви“ бе използвана повторно след полет. Следващата голяма цел пред програмата е постигането на пълна възвръщаемост и на горния компонент на системата – на самия кораб „Старшип“. Според Илон Мъск първото връщане на „Старшип“ върху стартова кула може да бъде очаквано в срок до два-три месеца. До този момент „Старшип“ премина през две итерации – вече пенсионираният „Старшип – Версия 1“ и сега използваната и все още проблематична „Старшип – Версия 2“. Предвидени са още две итерации – „Старшип – Версия 3“ и по-късен „Бъдещ Старшип“. Въвеждането на „Старшип – Версия 3“ в експлоатация е насрочено за края на тази година. Важно уточнение е, че „Версия 3“ все още ще притежава шест двигателя „Раптор“, но по-нататъшна бъдеща версия на „Старшип“ ще има девет. От вече пенсионирания „Раптър 1“ (вляво) до „Раптър 2“ (сега използван) и бъдещият „Раптър 3“ (вдясно) До края на годината трябва да бъде въведена в експлоатация и третата итерация на двигателите „Раптър“, която елиминира нуждата от тежък топлинен щит в основата на ракетата. Всеки нов „Раптър“ от тази итерация пести по един тон тегло. До този момент са осъществени над 300 изпитания на новите „Раптър“-и, като в хода на тестовете са натрупани общо над 16 000 секунди работа. Важна задача за началото на 2026-та е дългоочакваната демонстрация на презареждането с гориво в космически условия. Именно това ще позволи на „Старшип“ да лети и отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. Конкретно за Луната, Илон Мъск обяви, че логична следваща стъпка след „Аполо“ е изграждането на станция, която СпейсЕкс кръщава с името „Лунна база Алфа“. Любопитен факт е, че Мъск не спомена поименно настоящата програма на НАСА „Артемис“ като основополагаща за тази база. Ако демонстрацията с гориво е успешна, СпейсЕкс иска да изстреля първия „Старшип“ към Марс през 2026 година. Мъск подчертава, че вероятността този график да бъде изпълнен е само 50%. Тези първи полети ще са без екипаж, но в „Старшип“ ще пътува роботът на Тесла „Оптимус“. Мъск е поставил амбициозна цел – до края на 2026-та година трябва да са готови пет спускаеми апарата, като всеки от тях може да спуска до 10 тона провизии на Червената планета. Понастоящем СпейсЕкс успява да построи по един нов кораб „Старшип“ на всеки 2-3 седмици. Задачата е производството на „Старшип“ да бъде ускорено допълнително и годишно да се произвеждат до 1000 кораба. В случай че графикът за 2026 г. бъде осъществен и всичко мине наред, през 2028 г. към Марс биха могли да се отправят и първите „Старшип“- и с екипаж на борда. Но това е силно пожелателен график- по думите на Мъск е по-добре и през двата стартови прозореца, 2026 и 2028 г., на корабите „Старшип“ да се ползват човекоподобни роботи „Оптимус“. При всички положения през 2028 г. трябва да има налични 20 спускаеми апарата, които ще доставят първата екипировка за бъдещите заселници на Марс. Оттук насетне бройката спускаеми апарати предстои да се увеличава – през 2030 г. трябва да кацнат 100 такива на Марс, а през 2033 – 500. Представяните план-графици на Илон Мъск винаги са били твърде амбициозни и критикувани, че са практически неизпълними. Но задачата им не е да баламосва медиите и широката общественост. Те са важни за вътрешно ползване – именно работещите в СпейсЕкс се трудят упорито, гонейки тези срокове. Така, дори и СпейсЕкс да не кацне през 2026 г. на Марс, а дори след 10 или 20 години, ще се гарантира, че фирмата работи най-бързо в сравнение с всички останали конкуренти. Това е причината, поради която другите компании като Боинг, които имат по-бавни и уж реалистични план-графици, все още не са провели напълно успешна пилотирана експедиция до околоземна орбита. Това е причината, поради която СпейсЕкс е световен лидер и е единствената компания, която може да превозва товари и екипажи от Земята до МКС и обратно. Това е причината, поради която само СпейсЕкс е провеждала уникални пилотирани мисии като „Поларис Доун“ – най-далечното пилотирано пътешествие след епохата „Аполо“, на разстояние 1 400 километра от Земята, и като „Фрам2“ – първият пилотиран полет в полярна орбита. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/30/elon-musk-presents-spacex-vision/

УСПЕХ: Китай изстреля мисия за събиране на проби от астероид! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CASC 28 май 2025 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 20:31 ч. българско време Китай изстреля успешно мисията „Тянвън-2“. Това е втората междупланетна мисия в историята на китайската космонавтика и задачата ѝ е да събере проби от астероид и да ги достави на Земята – нещо постигано досега само от Япония и САЩ. За огромно съжаление изстрелването не беше излъчвано на живо по официалните китайски телевизии, макар че някои любители в региона на космодрума осигуряваха стриймове в социалните мрежи. Китайската космическа агенция оповести благополучния резултат от изстрелването час по-късно. „Тянвън-2“ трябва да посети два космически обекта. Първият е близкоземният астероид 469219 Kamoʻoalewa, с когото ще се сближи през юли 2026 година. Очакванията са роботизираната мисия да прекара в орбита около него приблизително седем месеца, като периодично ще се спуска на повърхността му, за да събира проби от грунда и скалите. След това ще започне обратното пътуване към Земята, като спускаемата капсула ще бъде освободена в земната атмосфера в края на 2027-ма година, за да извърши меко кацане. През това време корабът-майка ще даде ход на ново шестгодишно пътуване до кометата 311P/PANSTARRS, намираща се в главния астероиден пояс. Напомням на читателите, че „Тянвън-2“ е втората специализирана междупланетна мисия на Китай. Първата, „Тянвън-1“, беше изстреляна през 2020 г. към Марс и тя включваше орбитален и спускаем апарат. На 14-ти май 2021 г. спускаемият апарат извърши меко кацане на повърхността на Червената планета, с което Китай се превърна във втората държава след САЩ, постигнала успешно примарсяване с работеща мисия (съветската мисия „Марс-3“ от 1971 г. не я броим, защото тя не успя да изпрати научни данни след кацането си). Спускаемият модул, както и неговият марсоход, работиха успешно до 20-ти май 2022 г., когато бяха приведени в състояние на хибернация поради наближаващата марсианска зима. Учените очакваха те да се събудят след края на зимата, но това не се случи. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2025/05/28/tianwen-2-launches-successfully/

ЧАСТИЧЕН УСПЕХ: Старшип най-накрая достигна орбитална скорост без експлозия! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 28 май 2025 г. 07:20 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс постигна важен успех за програмата „Старшип“, след като този път нямаше експлозия и „Версия 2“ на космическия кораб разви безпроблемно орбитална скорост! Успехът обаче беше помрачен минути по-късно, след като вратата на товарния отсек не се отвори и това предотврати освобождаването в космоса на спътниковите макети на „Старлинк“. След днешния полет може да кажем, че прогресът на програмата е безспорен. Но макар че постижения и напредък има, все още не сме в състояние да твърдим, че успехът е пълен, т.е. още няма стопроцентово изпълнение на всички поставени цели. Поради тази причина е сигурно, че масмедиите ще пречупят резултатите от полета съобразно пристрастията си – хейтърите сред журналистите неизбежно ще се фокусират върху неуспехите, а феновете – върху успехите. Хората рядко са рационални. Затова ще разделя тази публикация на две части в зависимост от това какво бе постигнато и какво не. Успехите Като стартова система ракетата-носител „Супер Хеви“ и корабът „Старшип“ сработиха безупречно. За разлика от предходните две изстрелвания през януари и март, този път нямаше експлозия. Всичко протече по план от-до, от запалването на двигателите на „Супер Хеви“ в 02:36 ч. българско време до изключването на тези на „Старшип“ девет минути по-късно. На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Това бе и първото повторно използване на ракета „Супер Хеви“! С това „Супер Хеви-Старшип“ се превръща във втората стартова система след „Фалкън“, постигнала повторно изстрелване на долна степен след предходен завършек на орбитален полет и успешно кацане. Така в световен мащаб има две стартови системи, „Фалкън“ и „Супер Хеви-Старшип“, при които долните степени могат да кацат със собствените си двигатели и да бъдат изстрелвани повторно. И двете системи са на СпейсЕкс – постижението остава неповторено от нито една друга фирма или държава. „Супер Хеви“ вече има осем безупречни, напълно успешни извеждания на „Старшип“ в космоса, с което най-мощната ракета в световен мащаб се доказва като надеждна. Разделянето между „Супер Хеви“ и „Старшип“ премина без засечки, като „Супер Хеви“ демонстрира първото си предопределено преобръщане под влиянието на тягата на двигателите на „Старшип“. Ракетата-носител навлезе в атмосферата под по-стръмен ъгъл в сравенение с този на предишните полети, изпращайки към наземните ръководители ценни данни, които още повече ще подобрят надеждността ѝ. След това „Супер Хеви“ запали 13 двигателя от центъра и от средния пръстен, но малко преди финалната маневра за кацане се разпадна. Днес по план не бе предвидено меко кацане на стартовата кула. „Старшип“ също се държа безупречно по пътя към орбита, като освен безпроблемната работа на двигателите, Илон Мъск отбеляза, че почти нямаше загуба на термозащитни керемиди. Това бе много важно постижение, тъй като голямата цел на СпейсЕкс е да бъде достигната пълна възвръщаемост – „светият граал“ в ракетостроенето, което ще отвори пътя към колонизацията на Слънчевата система и Марс. Това беше третият полет на „Версия 2“ на „Старшип“ след сериозния му редизайн и най-накрая корабът достигна орбитална скорост след два поредни провала през тази зима. Неуспехите Безспорно най-голямото разочарование от днешния полет бе неуспешното отваряне на вратата на товарния отсек на „Старшип“. Поради това една от най-важните задачи не беше демонстрирана: а именно освобождаването на макетите на спътници „Старлинк“. Беше допусната и грешка при управлението на височината, поради което не се стигна до повторното запалване на двигател „Раптор“ в космически условия. „Старшип“ не успя да влезе в правилната позиция за навлизане в атмосферата. Все пак наземните ръководители сполучиха да изпратят команди за изхвърлянето на горивото, което обезопаси „Старшип“ преди навлизането. Корабът бе загубен на 46-тата минута след началото на полета, но не и преди да изпрати ценни данни и изображения след навлизането – така че и сред горчивината има триумф. Не на последно място, отново имаше течове от горивната система, макар и вече след достигането на орбитална скорост. Това е повод за анализ дали СпейсЕкс се справя с овладяването на проблема с хармоничните осцилации. Заключение Голяма част от предизвикателствата пред програмата „Старшип“ вече са преодолени. Много работа е свършена – но още много предстои да се свърши. За всички е ясно, че заявката за безпилотен полет на „Старшип“ до Марс през 2026 г. е твърде оптимистична, а какво остава за пилотиран полет през 2028 година. Далеч по-притеснително е, че програмата на Китай е напреднала сериозно в строежа на пилотиран кораб за Луната и заявката е китайското пилотирано лунно кацане да е факт преди 2030 година. И докато дълго забавяните „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ вероятно ще са в готовност за пилотирана обиколка до Луната преди китайската орбитална лунна експедиция, сега големият въпрос е дали „Старшип“ ще стане готов преди китайците да кацнат на Луната. Овладяването на проблемите, свързани със стабилизирането на „Версия 2“ на „Старшип“, вече изядоха първата половина на 2025-та година, а корабът продължава да лети едва веднъж на два месеца. Илон Мъск обаче обещава, че от тук насетне честотата на полети ще се увеличава. Очаква се следващите три изстрелвания да станат факт през интервал от 3-4 седмици. Това би осигурило достатъчно време СпейсЕкс да навакса и да натрупа още данни. „Опитваме се да направим нещо, което е трудно до степен на невъзможност“, съобщава Дан Хуот, пиар на СпейсЕкс. „Няма да го постигнем по права линия. Ще има трусове, ще има завои. Но да видим днес кораба в космоса си беше адският миг, така че поздравявам всеки, който вложи време, усилия, пот и каквото и да е друго в тази ракета“. За повече информация и видеозапис от полета: СпейсЕкс https://cosmos.1.bg/space/2025/05/28/starship-reaches-orbital-speed/

Българската космическа фирма EnduroSat привлече €43 милиона за производството на големи спътници! Новата спътникова платформа на EnduroSat. Image credit : EnduroSat 27 май 2025 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 27-ми май, българският микроспътников производител EnduroSat оповести, че са привлечени €43 милиона инвестиции от фонда за рисков капитал Founders Fund с цел производството на големи спътници. Понастоящем родната фирма е лидер в конструирането на микроспътници от стандарта CubeSat, като месечно се създават между 12 и 15 спътника, всеки от тях с тегло не повече от 36 килограма. Сега обаче EnduroSat се цели в производството на по-големи спътници с тегло между 200 и 500 килограма на базата на нова универсална спътникова платформа на име „Gen3 Endurance“. Фондът за рисков капитал Founders Fund е на американския милиардер Питър Тийл, а негов партньор е Делян Аспарухов – друг известен българин в комерсиалния космически сектор. Аспарухов е съосновател на фирмата за космическо производство на лекарства Варда, която до този момент е изстреляла и върнала успешно на Земята общо три космически кораба „Уинебаго“. Инвестицията ще позволи създаването на космически център в София с площ 17,500 m², който ще стане един от водещите в Европа. Очакванията са до края на настоящата година в България да се произвеждат до 60 изкуствени спътника. EnduroSat предвижда през 2025-та да изпрати в космоса два демонстрационни спътника на базата на платформата „Gen3 Endurance“. Първият от тях ще изпробва технологията на горивната система, докато вторият ще тества възможности за наблюдения на Земята посредством мултиспектрална камера. Сегашните микроспътници на EnduroSat осигуряват 50 вата мощност и притежават способност от 1 Gbps за сваляне на данни. А новите ще предоставят 3.5 киловата мощност, като скоростта на сваляне ще нарасне до 2 Gbps. Спътниците „Gen3 Endurance“ ще са с изцяло модулен дизайн и могат да предоставят различни услуги на спътниковите оператори, например работа със синтетично-апертурен радар (САР), комуникационни услуги и навигационни услуги. Основателят и изпълнителен директор на EnduroSat е българският предприемач Райчо Райчев. За повече информация: EnduroSat https://cosmos.1.bg/space/2025/05/27/endurosat-founders-fund/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се завърна на Земята! „Карго Драгън“, докато бе скачен с МКС. Photo credit : NASA 25 май 2025 г. 09:50 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:44 ч. българско време товарният космически кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“ се завърна успешно на Земята чрез приводняване в близост до бреговете на Калифорния. Това бе 32-рата мисия, която СпейсЕкс изпълни до МКС със задачата да превози товари от Земята до станцията и обратно. Напомням на читателите, че „Карго Драгън“ бе изстрелян благополучно на 21-ви април, като на борда на кораба пътуваха прецизен атомен часовник съобразно експеримент на Европейската космическа агенция (ЕКА), както и експеримент от областта на растителната биология. Подробно описание на научните задачи съм писал в статията на този линк. В хода на днешното завръщане бе отбелязано важно постижение – за пръв път корабът „Карго Драгън“ бе оборудван с драг парашути, които са изцяло производство на СпейсЕкс. Двата драг парашута се използват за стабилизирането на космическия кораб след навлизането в атмосферата и преди разгръщането на четирите основни парашута. Основаната от Илон Мъск фирма винаги се е е гордеела със своята вертикална интеграция и е факт, че голяма част (около 70%) от компонентите на ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Карго Драгън“ се произвеждат на място, а не се купуват от поддоставчици (каквато е практиката на стария аерокосмически отрасъл). Все пак малка част от компонентите се закупуваха от поддоставчици – и сред тях бяха и тези парашути. Космическите кораби на СпейсЕкс „Карго Драгън“ са единствените в световен мащаб, които не само превозват полезни товари до МКС, но могат и да ги връщат на Земята – корабите на Русия „Прогрес“ и на Нортроп Груман „Сигнус“ изгарят в атмосферата в края на тяхната мисия. А корабите „Крю Драгън“ са единствените пилотирани кораби в западния свят и единствените освен руските „Союз“, които се използват за превоза на астронавти до МКС. Боинг също са създали кораби – „Старлайнър“, но по време на дебютния пилотиран полет на „Старлайнър“ през изминалата година НАСА се принуди да върне двамата астронавти с капсула на СпейсЕкс. Понастоящем Боинг и НАСА работят интензивно, но тихомълком, без много медийно внимание, за да подготвят следващото изстрелване. Това е разумно – нито едно прессъобщение не може да удовлетвори космическата общност, която чака само и единствено резултат и успех. „През изминалите 40 години близо $200 милиарда бяха налети, за да се разработят нови пилотирани космически транспортни системи. И все пак, единствено корабът на СпейсЕкс „Драгън“ е този, който лети, а разработката му струваше на НАСА по-малко от $2 милиарда. Този договор от НАСА буквално спаси СпейсЕкс от фалит“, казва Илон Мъск. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/25/cargo-dragon-returns-earth-3/

СпейсЕкс обяви задачите, които трябва да се изпълнят в хода на деветия полет на Старшип Снимка от разделянето на кораба „Старшип“ от ракетата-носител „Супер Хеви“. Photo credit : SpaceX 24 май 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс обяви кои ще са целите пред предстоящия девети полет на новия кораб „Старшип“. Полетът ще бъде осъществен не по-рано от 28-ми май в 02:30 ч. българско време. В хода на мисията ще бъде използвана за пръв път рециклирана ракета-носител „Супер Хеви“, която вече е летяла на предходна (седмата) мисия. СпейсЕкс потвърждава, че този път няма да има връщане на ракетата върху стартовата кула. Вместо това ще бъдат проведени експерименти с цел повишаване на нейната надеждност и накрая ще се стигне до приводняване в Мексиканския залив. Например някои от клапаните на междустепенния отсек ще бъдат блокирани, за да може след разделянето двигателите на „Старшип“ да придвижат и преобърнат „Супер Хеви“ в строго определена посока. След това „Супер Хеви“ ще навлезе в атмосферата при по-стръмен ъгъл. Целта на тези изпитания е само една: да се увеличи товароподемността на системата до орбита, като същевременно се намали разходът на гориво. Не на последно място, при приводняването на „Супер Хеви“ ще бъде умишлено деактивиран един от трите централни двигателя, за да се провери дали резервен двигател от средния пръстен може да довърши кацането. В последните секунди ще бъдат оставени да работят само два двигателя, а изключването им ще се случи, докато ракетата е на голямо разстояние от водата – което е предпоставка приводняването да е твърдо. Големият фокус на мисията ще бъде насочен към горния компонент на системата – кораба „Старшип“. В хода на седмия и осмия полет „Старшип“ експлодира по идентичен начин, но СпейсЕкс потвърждава, че макар изходът да бе един и същ, първопричините за експлозиите са различни. По време на осмия полет един от централните двигатели „Раптър“ претърпя хардуерен провал, което доведе до нежелано запалване на горивната смес. Веднага след това и другите два централни двигателя се самоизключиха, както и един от вакуумно-оптимизираните „Раптър“-и с по-голямо сопло. Ето защо „Старшип“ загуби контрол. Що се касае до седмия полет, причината за загубата бе хармонични осцилации, които дестабилизираха горивната система и доведоха до теч. СпейсЕкс са взели мерки подобен тип аномалии вече да не се случват, които включват нов механизъм за продухване на горивната система с азот, подобряване на дренажа, подсилване на връзките между компонентите на двигателите „Раптър“. Надяваме се, че този път всичко ще мине наред със „Старшип“, като корабът трябва да демонстрира освобождаването в космоса на осем симулатора на спътници „Старлинк“. Планувано е повторно запалване и на двигател „Раптър“ в космически условия. След приключването на мисията, „Старшип“ ще навлезе в атмосферата и ще проведе серия от експерименти, които някой ден трябва да доведат до връщане на стартовата площадка. Множество термозащитни керемиди са умишлено премахнати, за да се види как прегряването влияе върху чувствителните компоненти на кораба. Монтирани са няколко нови керемиди от нов тип материал, включително има една и с активно охлаждане. „Старшип“ е оборудван и с функционални захватки, които някой ден ще се използват за прихващане от стартовата кула, така че сега ще се тества температурният им профил. Задачите са много, а възможността някои или всички да не бъдат изпълнени, е голяма. Но начинът, по който програмата „Старшип“ може да върви напред, е само един – чрез изстрелвания и изпитания. Това е коренно различен подход от този на стария аерокосмически отрасъл, при който години наред минават в чертежи и компютърни симулации, без да има изстрелвания и реален напредък. Ето защо СпейсЕкс продължава и ще продължава да променя облика на съвременната космонавтика. За повече информация: СпейсЕкс https://cosmos.1.bg/space/2025/05/24/spacex-starship-goals-2/

Тъмните ивици по склоновете на Марс се оказаха сухи На тези снимки, направени през февруари и декември 1998 г. от мисията на НАСА „Марс Глобъл Сървеър“, се вижда формирането на нови тъмни ивици по марсианските склонове. Photo credit : NASA 23 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През далечната 1977 г. орбиталните мисии на НАСА „Викинг“, които тогава работиха около Марс, откриха любопитни тъмни ивици по склоновете на планетата. Макар че през следващите десетилетия нееднократно бяха изказвани хипотези, че тези ивици са резултат от извираща вода, днес ново проучване доказва, че те са сухи. Модерният Марс представлява суха и студена пустиня, където температурите рядко се повишават над точката на замръзване на водата. Независимо от това, на теория е възможно водата да бъде примесена с голямо количество сол, което да поддържа съществуването ѝ в течно агрегатно състояние. Ако това действително се случва на Червената планета, не е изключено там да съществуват отделни оазиси, които да са подходящи за развитието на живот. В продължение на десетилетия след тяхното откритие, някои изследователи предполагаха, че наблюдаваните тъмни ивици от „Викинг“ и от по-късни мисии могат да са признак на извираща вода. Но други учени не бяха убедени – те смятаха, че на фотографиите ивиците само привидно приличат на течност, а реално се образуват от сухи процеси като пориви на вятъра и свлачища. Тъй като ивиците се намират сред опасни местности като планини и каньони, не е възможно да пратим директно спускаем апарат, който да ги изследва – роботизираните мисии на НАСА и на Китай винаги са кацали сред региони, които са достатъчно равни за безопасната работа на апаратурата. Ето защо единствените сведения, които разполагаме за ивиците, идват от орбитални мисии, които ги снимат отвисоко. В рамките на половин век са се натрупали хиляди и хиляди изображения – а за техния анализ идва на помощ изкуственият интелект. Двама изследователи, Валентин Бикел от университета Берн в Швейцария, и Адомас Валентинас от университета Браун в САЩ, обединиха своите усилия. Те анализираха масивна база данни от общо 86 000 снимки с висока резолюция и изготвиха глобална карта, благодарение на която бяха каталогизирани над 500 000 отделни ивици. След това, благодарение на изкуствения интелект, те проведоха геостатистически анализ, който потърси корелация между появата на ивиците и хиляди възможни причини – температури, почвена влага, скорост на вятъра, свлачища и т.н. Резултатите от изследването бяха публикувани на 19-ти май в списанието Nature Communications. За съжаление ивиците по склоновете на Марс не се появяват на места, където се очаква да има течаща вода или лед. Счита се, че вероятните водни потоци трябва да са ориентирани в специфични посоки, да са подложени на екстремни температурни амплитуди, да съществуват в условия на висока влажност. Вместо това учените откриват, че ивиците се намират в региони, характеризирани от силни ветрове и повишена прахова активност. Така изследователите стигат до логичния извод, че ивиците се появяват, когато тънки слоеве фин прах се спускат по стръмните склонове на марсианските планини. Съобразно проучването, теорията за сухия произход на образуване се потвърждава. Дори и резултатите от изследването да са разочароващи за търсачите на живот на Марс, те все пак са полезни. Благодарение на изкуствения интелект днес учените могат да работят с огромните масиви данни, изпращани от орбиталните мисии – нещо, което допреди няколко години не бе възможно. Сега, чрез анализирането на тези масиви данни, планирането на мисии до повърхността на Червената планета става по-точно – спускаемите апарати могат да бъдат изпращани само към тези региони, които са безспорно интересни за учените и да се избягват тези, които само на пръв поглед изглеждат интересни, а реално са лъжливи и подвеждащи. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/23/dry-streaks-mars-are-dry/

Федералната авиационна администрация връчи разрешително за деветия полет на Старшип! Снимка от статично огнево изпитание на „Старшип“. Photo credit : SpaceX 22 май 2025 г. 19:45 ч. Светослав Александров. След известно забавяне, породено от разследването на експлозията на осмия „Старшип“, днес Федералната авиационна администрация, основният държавен регулатор в САЩ, връчи официално разрешително на СпейсЕкс за деветото изстрелване на кораба. Седмият и осмият полет, съответно през януари и март, бяха драматични. Ракетата-носител „Супер Хеви“ си свърши успешно работата, не само довеждайки кораба „Старшип“ до космоса, но и демонстрирайки връщане посредством захващане чрез роботизираните щипки на стартовата кула. От друга страна горният компонент на системата, самият „Старшип“, претърпя експлозии и при двете мисии, заливайки околностите с отломки и принуждавайки прелитащите наблизо самолети да се отклонят от курсовете си. Във връзка с това американският регулатор изисква от СпейсЕкс да проведе изстрелването на деветия „Старшип“ извън пиковите часове с цел минимизиране на рисковете за самолетите в случай на нова експлозия. А такава отново не е изключена – заради успешните връщания на „Супер Хеви“, в хода на деветата мисия ще бъде използвана за пръв път ракета-носител от предходен полет – в случая от седмия. Ето защо Федералната авиационна администрация изисква още една мярка – увеличаване на площта на въздушното пространство, която ще е забранена за преминаването на самолети. На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Тук е важно да се подчертае, че планът на предстоящия полет не предвижда да бъде направен опит за прихващането на „Супер Хеви“ върху стартовата кула. Според Алехандро Ромера, коментатор за Наса Спейсфлайт, вероятно СпейсЕкс постъпва по същия начин със „Старшип“, както се постъпваше по времето на разработката на ракетите „Фалкън 9“. Когато СпейсЕкс успя да върне четири долни степени на „Фалкън 9“, от петия полет нататък фирмата започна да ги изхвърля в океана, тъй като те бяха от по-старата итерация „Блок 4“, а предстоеше въвеждането в експлоатация на новата „Блок 5“. Същевременно приводняванията на степените „Блок 4“ позволи на СпейсЕкс да ги изпитва при по-опасни траектории на завръщане, за да се видят къде са слабите им звена. Понякога тези стари „Блок 4“ степени оцеляваха след приводняването. Вероятно същото се прави и сега – СпейсЕкс вече са върнали успешно три долни степени „Супер Хеви“, съответно те ще служат за рисковани и опасни тестове, за да се проверят лимитите на системата и да може следващата итерация на „Супер Хеви“ да бъде още по-надеждна. Очаква се предстоящият девети полет на „Старшип“ да бъде проведен между 28-ми май и 1-ви юни. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/22/faa-starship-approval/

Китай ще изстреля астероидната възвръщаема мисия Тянвън-2 в края на този месец Илюстрация на мисията „Тянвън-2“. Image credit : CNSA 21 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В края на този месец Китай ще изстреля мисията „Тянвън-2“, която ще се сближи с астероид, ще вземе проби от повърхността му и ще ги достави на Земята за по-нататъшни анализи. Това е постигано досега само от две други държави – САЩ и Япония. Понастоящем, съобразно информацията от китайските власти, „Тянвън-2“ бива прикачен към ракетата-носител „Лонг Марч 3B“. Стартовият прозорец се отваря на 28-ми май в 19:00 ч. българско време и продължава три часа, а резервни възможности за полет има на 29-ти и 30-ти май. Ако всичко мине по план „Тянвън-2“ трябва да се сближи с близкоземния астероид 469219 Kamoʻoalewa през 2026 г., след което ще влезе в орбита и накрая ще кацне на повърхността му, за да събере около 100 грама реголит. Спускаемата капсула със събраните проби ще се завърне на Земята в края на 2027 г., докато корабът-майка ще се отправи на шестгодишно пътешествие към кометата 311P/PANSTARRS, намираща се в главния астероиден пояс. „Тянвън-2“ е втората специализирана междупланетна мисия на Китай. Първата, „Тянвън-1“, беше изстреляна през 2020 г. към Марс и тя включваше орбитален и спускаем апарат. На 14-ти май 2021 г. спускаемият апарат извърши меко кацане на повърхността на Червената планета, с което Китай се превърна във втората държава след САЩ, постигнала успешно примарсяване с работеща мисия (съветската мисия „Марс-3“ от 1971 г. не я броим, защото тя не успя да изпрати научни данни след кацането си). Спускаемият модул, както и неговият марсоход, работиха успешно до 20-ти май 2022 г., когато бяха приведени в състояние на хибернация поради наближаващата марсианска зима. Учените очакваха те да се събудят след края на зимата, но това не се случи. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/21/tianwen-2/

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс пристигна сред най-старите скали на Червената планета Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ засне тази фотография на 13-ти май 2025 година, като на нея се виждат хълмовете Уич Хейзъл и следите, оставени от колелетата. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 20 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ пристигна сред регион, който екипът на мисията е кръстил с името Крокодилен и учените очакват там да открият някои от най-древните скали на Марс. Изследователите отдавна мечтаеха да изследват това място, защото то представлява важна граница между древните скали по ръба на кратера Йезеро и лежащите отвъд равнини. „За нас последните пет месеца бяха геологическа върхушка“, съобщава Кен Фарли от екипа на мисията и работещ в Калифорнийския технологичен институт в Пасадина, Калифорния, САЩ. „Колкото и успешно да бе нашето изследване на хълмовете Уич Хейзъл, изучаването на Крокодилен крие обещание да е също толкова завладяващо“. Крокодилен е кръстен на планински хребет със същото име, намиращ се на острова Принс Карлс Форланд в Норвегия (на норвежки Krokodillen означава „Крокодилът“). Аналогичният регион на Марс представлява скалист масив с площ 30 хектара и се намира на запад и юг от хълмовете Уич Хейзъл, които доскоро бяха изследвани от „Пърсъвиърънс“. На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Предварителните проучвания на Крокодилен разкриха присъствието на глинени минерали. Понеже за образуването на глината е необходима вода, това ни дава важна информация дали Марс е притежавал нужните условия за развитието на живота. Ако бъде потвърдено, че сред Крокодилен наистина има голямо изобилие от глини, това ще означава, че на Червената планета е съществувала течаща вода още преди кратерът Йезеро да бъде образуван при сблъсък с астероид. Миналата година писах на страниците на КОСМОС БГ, че „Пърсъвиърънс“ откри потенциален биологичен признак на Червената планета в скалата Хеява. „Ако намерим възможен биологичен признак и тук, той ще е от изцяло различна и вероятно от по-ранна епоха в сравнение с откритието миналата година, в кратера със скалата Хеява“, твърди Фарли. „Скалите Крокодилен са се образували преди кратера Йезеро, по време на най-ранния геологичен период на Марс, Нойският, и са сред най-древните скали на Марс“. Учените разграничават три основни периода на Марс – Нойски (простиращ се преди 4.1 до 3.7 милиарда години), Хесперски (простиращ се преди 3.7 до 3 милиарда години) и Амазонски (започнал преди 3 милиарда години до днес). Първите два периода са били динамични, с вулканизъм и образуване на водни басейни, докато през третия планетата се е превърнала в сегашната суха пустиня без сериозни геологични и климатични явления. Данните, събрани от орбиталните мисии, кръжащи около Червената планета, са откривали сведения за наличието на оливин и карбонати. Докато оливинът се формира в магмата, карбонатите се получават при взаимодействието между скалите и разтворения във водна среда въглероден диоксид. На Земята карбонатните минерали са способни да съхраняват фосили от древни микроби, както и следи от някогашния климат. Пристигането на „Пърсъвиърънс“ в региона на Крокодилен води до промяна и в стратегията за събиране на скали, които по-нататък трябва да бъдат прибрани от друга мисия и доставени на Земята за анализ в наземни лаборатории (същата мисия, която проектобюджетът на Доналд Тръмп предвижда да съкрати). Досега „Пърсъвиърънс“ е събрал и запечатал в контейнери 25 скални проби, две почвени проби, една атмосферна проби и три проби със „свидетел“ – предварително заредени минерали, които биват отваряни в марсиански условия и след връщането на пробите на Земята служат като контрола, за до могат учените да преценят дали резултатът е истински или има вторично замърсяване. След запечатването на даден контейнер той вече не може да бъде отворен. „Пърсъвиърънс“ притежава общо 43 тръбовидни контейнера, което означава, че са останали малко налични свободни. Ето защо екипът е приел нова стратегия за оставащите контейнери – пробите ще продължат да бъдат събирани, но вече няма да се запечатват веднага – а в случай, че бъде открита нова и по-интересна скала, контейнерът ще бъде изсипван и пълнен наново. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/05/20/perseverance-reaches-krokodillen-area/

Дялът на Русия в световните космически изстрелвания за пръв път е под 5% Статистиката за орбиталните изстрелвания през 2025 г. Изображение: Юра, прости 19 май 2025 г. 19:22 ч. Светослав Александров. По отношение на космическите изстрелвания Русия вече е джудже сред космическите държави – за пръв път от началото на космическата епоха дялът на страната в световен мащаб падна под 5%. Новината бе съобщена от Иля Харламов, руски космически блогър и автор на Телеграм канала „Юра, прости“. Това не е първата новина за руските антирекорди в космонавтиката. Дялът на страната прогресивно намалява през последните няколко години. На 30-ти декември 2022 г., месеци след началото на войната в Украйна, писах, отново позовавайки се на Харламов, че той е паднал до 12%. След това, през май 2023 г., дялът падна до 10%. Що се касае до 2024 година, по същото време (т.е. към май) дялът е бил 8%, като Русия е имала две изстрелвания в повече в сравнение с 2025 година. Блогърът предупреждава, че през втората половина на 2025-та нещата могат да се променят и руснаците да наваксат, но фактите са си факти – към този момент числото е 4.8%, за пръв път под 5% от началото на космическата история. Към днешна дата САЩ изпреварва Русия тринадесетократно, Китай – петкратно, а Нова Зеландия води с няколко изстрелвания в повече. Тук е коректно да се подчертае, че новозеландските пускове реално са американски, защото се провеждат от американска фирма – Рокет Лаб. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/19/delut-rusia-5-procenta/

АВАРИЯ: Индийската космическа ракета PSLV не успя да изведе важен спътник в орбита! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : ISRO 19 май 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера космическата програма на Индия понесе тежък удар, след като работната ракета на страната PSLV се провали при поредното ѝ изстрелване, което доведе до загубата на важен спътник. Изстрелването бе проведено в 03:29 ч. българско време на 18-ти май от космодрума Сатиш Дхаван. Всичко протичаше нормално по време на работата на първите две степени, но след запалването на двигателя на третата степен бе наблюдавано отклонение. В космоса трябваше да бъде изведен спътникът EOS-09, който бе оборудван със синтетично-апертурен радар (САР). Ако мисията му бе успешна, той щеше да наблюдава Земята по всяко време, през деня и през нощта, независимо от наличието или не на облачна покривка. Счита се, че спътникът щеше да притежава и разузнавателна стойност, което прави загубата още по-тежка на фона на вълненията около границите с Пакистан и Китай. На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Работната космическа ракета на Индия PSLV е въведена в експлоатация през 1993 година, като вече над три десетилетия извежда в космоса спътници и научни мисии, в това число е изпратила успешно към Луната и Марс първите роботизирани мисии на страната. Досега ракетата е летяла 63 пъти, което е скромно число, ако трябва да сравним летателната честота на PSLV с тази на европейски и американски ракети, например „Ариана 5“ (117 полета), „Атлас 5“ (102 полета) и най-вече „Фалкън 9“ (475 полета). Независимо от всичко това PSLV е комерсиално търсена ракета и тя е извела в космоса почти 400 частни спътника. Ето защо нейната значимост не може да се подценява. Докато ракетата „Фалкън 9“ на СпейсЕкс се задържа на пазара посредством технологични иновации като възвръщаеми първи степени, то Индия успява да поддържа услугата на невъзвръщаемата PSLV конкурентоспособна благодарение на ниската цена на труда и прости технологии (напр. първата степен, страничните ускорители и третата степен са твърдогоривни). Дебютният полет на PSLV през 1993 г. е провал, но веднага след това започна поредица от успешни мисии, която е прекъсната чак през 2017 година, при изстрелването на навигационния спътник IRNSS-1H. Така вчерашният провал се явява трети. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2025/05/19/pslv-rocket-fails/

УСПЕХ: Третата мисия на Варда се завърна на Земята! Снимка от кацането на 14-ти май. Photo credit : Varda Space/Rocket Lab 16 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 14-ти май в 05:07 ч. българско време третата мисия на съоснованата от българина Делян Аспарухов космическа фирма Варда се завърна на Земята след почти деветседмичен престой в космоса! Капсулата извърши меко приземяване с парашут в района на базата Куниба в Австралия. Напомням на читателите, че Варда бе основана през 2021 година. Дебютната ѝ мисия бе изстреляна през юни 2023 г. и се завърна през февруари 2024 година. Втората ѝ мисия бе изстреляна през януари и се завърна в края на февруари тази година, а третата (завърналата се преди два дни) бе изстреляна в средата на март. На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Варда е третата комерсиална компания в САЩ след СпейсЕкс и Боинг, която притежава възвръщаема капсула, т.е. способна е не само да превозва товари до орбита, но и да ги прибира обратно на Земята. В случая Варда е специализирана върху производството на лекарства в космоса. Забележително е, че две от трите мисии на компанията бяха проведени от начало до край през настоящата 2025-та година! И макар че този тип мисии не влизат често в полезрението на медиите, истината е, че благодарение на Варда се случва друг тип космическа революция – не при изстрелванията, а при кацанията. „Ние работим върху това да превърнем завръщанията в също толкова често събитие, колкото и изстрелванията“, казва вицепрезидентката на фирмата Бранди Сипъл. Космическите кораби на Варда от серията „Уинебаго“ са тримодулни. Първият модул е базиран на универсалната спътникова платформа „Фотон“, произвеждана от фирмата Рокет Лаб. Вторият модул е производствен компонент, направен от Варда – той притежава необходимото оборудване за подготовка, работа и обработка на материали. Третият модул е самата възвръщаема капсула, отново произведена от Варда, която притежава топлинен щит, съставен от материала на НАСА C-PICA. Счита се, че „Уинебаго“ може да връща на Земята между 40 и 60 килограма произведен в космоса продукт. Подобно на други компании като Палантир и Андурил, финансирани от фонда за рисков капитал Founders Fund, така и Варда взаимства името си от митологията на Дж. Р. Р. Толкин. Варда е една от Валарите – същества, създадени от Еру Илуватар, които придават на музиката физическа форма и така са оформили Арда (Земята). В случая Варда е създателка и повелителка на небесните звезди – т.е. съвсем тематично име за космическа компания. Видеозапис от завръщането на мисията „Уинебаго-3“ тази седмица: https://cosmos.1.bg/space/2025/05/16/varda-capsule-returns-to-earth-2/

Космическият телескоп Джеймс Уеб започна да разплита загадките на мини-Нептуните Илюстрация на планета от типа мини-Нептун. Image credit : Pablo Carlos Budassi / pablocarlosbudassi.com 14 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 5-ти май беше публикувана нова научна статия, която хвърля светлина върху едни от най-загадъчните извънслънчеви планети: мини-Нептуните. Статията разказва за открития, направени с помощта на телескопа на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“, докато наблюдаваше планетата TOI-421 b. Но за да разберете какво е открито, ще разкажа малко предистория. През 2009 г. НАСА изстреля в космоса телескопа „Кеплер“ – революционен прибор, който завинаги промени облика на астрономията и познанията ни за извънслънчевите планети (т.нар. екзопланети). Това е така, защото „Кеплер“ бе първият инструмент, който позволи на учените да откриват не само огромни газови извънслънчеви планети от типа на Юпитер и по-големи, но вече можеха да намират и по-малки – с размерите на Марс и Земята. Когато обаче се натрупаха хиляди открития на множество нови екзопланети, статистическият им анализ разкри нещо шокиращо… На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Харесвате ли материали като този? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! В Слънчевата система, най-общо казано, има два типа планети. Първият е типът на скалистите планети (Меркурий, Венера, Земя, Марс), а вторият е типът на гигантите, които от своя страна се делят на газови (Юпитер и Сатурн) и ледени (Уран и Нептун). Най-малката планета-гигант е Нептун, като нейният екваториален радиус е близо четири пъти по-голям от този на Земята (най-голямата скалиста планета). Сравнение между размерите на Земята и Нептун Но наблюденията на „Кеплер“ показаха, че преобладаващите типове планети в нашата Галактика са такива, каквито ги няма в Слънчевата система – с размер междинен между този на Земята и Нептун! Защо подобни планети не съществуват в нашата космическа околност, това е въпрос, над който изследователите си блъскат главите и досега, като вероятно загадката е свързана с начина, по който те се формират. „Кеплер“ обаче откри и още нещо – сред тези междинни планети рядко се срещат такива, които са с размери между 1.5 и 2 земни радиуса, както е илюстрирано на тази графика: Image credit: NASA Ames / Caltech / University of Hawai’i / B. J. Fulton Празнината в разпределението на планетите между 1.5 и 2 земни радиуса се нарича Фултънова празнина. Учените считат, че тези планети с радиуси между земния и 1.5 земни радиуса са сходни със Земята – имат ясно изразена повърхност и тънка атмосфера, като те носят названието свръхземи. А тези планети, които са с размери между 2 и 4 земни радиуса, се казват мини-Нептуни, с плътна атмосфера и повърхност, дълбоко разположена във вътрешността (ако изобщо я има). Защо по-рядко съществуват планети с размери между 1.5 и 2 земни радиуса е друга загадка – вероятно такива се образуват, но постепенно губят атмосферата си и накрая се превръщат в свръхземи. Новите открития, за които ще разкажа засега, са публикувани в научна статия от Дейвънпорт и колектив (Davenport et al), качена в научното списание The Astrophysical Journal Letters на 5-ти май (линк). Откритията, както вече загатнах в анонса, касаят планетата TOI-421 b. Тя е от типа мини-Нептун. Проблемът с мини-Нептуните е, че те са изключително трудни за наблюдения. Телескопът „Джеймс Уеб“ досега бе изучавал пет такива планети – GJ 1214b, TOI-836c, TOI-270d, GJ 9827d и печално известната К2-18b, за която се появиха спекулации за наличието на веществото диметил сулфид, типичен продукт на метаболизма на водорасли. Тези пет наблюдавани планети се характеризират с плосък спектър, което води до логичното предположение, че притежават плътна облачна покривка или мъгла, която пречи на изследванията. Но възникването на подобни мъгли е възможно само при определени условия – при температури, които са по-ниски от 850 K (576oC). TOI-421 b обаче е гореща планета – с температури над 1 000 K, така че изследователският екип предположи, че при тези условия няма да има мъгли и ще може да бъде получен добър трансмисионен спектър. Ето какъв е резултатът: Image credit : NASA/ESA/CSA/Joseph Olmsted/STSc Изненадата на екипа на Дейвънпорт е голяма – резултатите са съвместими с планета, чиято атмосфера съдържа голямо количество водород и леки вещества, типични за газовите гиганти от нашата собствена Слънчева система. Това се отличава от резултатите при наблюденията на останалите мини-Нептуни, където вероятно има мъгли, а такива мъгли могат да се получат само при наличието на тежки химични съединения. Подобни съединения биха могли да се образуват в хода на реакции, при които рекомбинират вещества като метан и серен диоксид. Но не това е наблюдавано на TOI-421 b – спектърът показва значително присъствие на водни пари, както и предварителни признаци за вероятно наличие на серен диоксид и въглероден окис. Няма обаче никакви признаци за метан, тоест няма ги структурните блокчета на веществата, които биха довели до появата на мъглива покривка. Напротив, данните са съвместими с атмосфера, чиито вещества имат ниско молекулно тегло. Сега, нека да се върнем на загадката за Фултъновата празнина и защо не съществуват много планети с размери между 1.5 и 2 земни радиуса. Общоприетата теория за образуването на планетите гласи, че то се случва когато планетезималите събират и натрупват около себе си околните газове. Впоследствие обаче има загуба на атмосферна маса – тя може да настъпи или благодарение на енергийния поток от младата звезда, или заради високите вътрешни температури на протопланетата, които изгонват газовете. Фултъновата празнина е породена от степента на тази загуба – скалистите суперземи изцяло губят първичната си обвивка, докато мини-Нептуните са по-големи и по-способни да задържат атмосферата си. Тази теория би била вярна само в случай на наличието на първична водородно-хелиева обвивка. Наблюденията на TOI-421 b и изводите, направени за нейната атмосфера, определено са в нейна подкрепа. Само че предишните мини-Нептуни, наблюдавани от „Джеймс Уеб“, не се вписват в цялостната картина. Данните, получени за тях, загатват, че притежават атмосфери с вещества с високо молекулно тегло. GJ 9827d се предполага, че е „парен свят“, на TOI-270 d водородът и хелият може би са примесени с метали, а прословутата K2-18 b може да е хицеанска планета (с водна повърхност и водородна обвивка) или планета със значително съдържание на метали. Откъде идва тази разлика? Предишните мини-Нептуни, изследвани с „Джеймс Уеб“, обикалят около планети от типа K- или M-джуджета. Но сега TOI-421 b е първата планета от типа мини-Нептун, която обикаля около звезда, сходна с нашето Слънце! Напълно е възможно планетите, обикалящи около K- и M-джуджетата, да изминават различен еволюционен път в сравнение с тези, обикалящи около слънчевоподобните звезди. Това би обяснило защо спектърът на TOI-421 b напомня на този на газовите гиганти в Слънчевата система. Какво следва оттук насетне? Още наблюдения. Все още сме изучавали твърде малко планети от типа на мини-Нептуните. TOI-421 b чудесно се вписва в предсказаното от сегашните теории, но е само първата изучена от нас такава планета, обикаляща около слънчевоподобна звезда. Дали и останалите мини-Нептуни около слънчевоподобни звезди са като нея? Не знаем – може би да, но може да се окаже, че съществува голямо разнообразие сред тях. Тепърва предстои „Джеймс Уеб“ и бъдещите телескопи да продължат да разплитат загадките… https://cosmos.1.bg/space/2025/05/14/jwst-discovery-mini-neptunes/

РЕКОРД: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс летя за 28-ми път!!! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 13 май 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:02 ч. българско време от космическия център Кенеди в САЩ бе проведено поредното изстрелване на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с 28 спътника „Старлинк“, като ракетата бе оборудвана с рециклирана първа степен, за която това бе рекорден 28-ми полет. Вчера, на 12-ти май, започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Харесвате ли материалите на блога? Подкрепете го финансово на този линк, за да продължи да съществува! Космическите ракети „Фалкън 9“, изпращащи в космоса цели партиди спътници, и корабите „Драгън“, превозващи провизии и астронавти до МКС, доведоха до същинска революция в космонавтиката, но след години експлоатация омръзнаха на феновете. Това е нормално, защото хората искат нови неща. Но истината е, че все още не знаем коя е технологично постижимата горница за брой изстрелвания на една степен. Илон Мъск въведе последната итерация на „Фалкън 9“ – т.нар. „Блок 5“ през 2018 г., като рекламираше ракетата като способна да лети „до 10 пъти с минимално реновиране и до 100 пъти с повече реновиране“. Множество първи степени вече имат по 10 и повече полета, но какъв действително е максимумът? Постижимо ли е числото 100? Вероятно няма да узнаем отговора, тъй като Мъск е категоричен, че втори подобен случай като „Союз“ – т.е. ракети и кораби, които летят в продължение на повече от половин век, не бива да бъде допускан. Технологиите трябва да бъдат измествани от по-добри. СпейсЕкс са впрегнали всички усилия „Фалкън“-ите да бъдат пенсионирани възможно най-скоро в полза на „Старшип“. Все пак ще е интересно да се види дали степените ще продължат да летят безпроблемно и да трупат рекорди, или в един момент неизбежно ще се стигне до провал. Към днешна дата са постигнати 28 излитания и кацания на една и съща степен. Нямаше никакви отклонения в рамките на днешното изстрелване, като на осмата минута след старта степента, известна под сериен номер „B1067“, извърши меко кацане върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“, разположена в Атлантическия океан. СпейсЕкс остава единствената организация в световен мащаб, разполагаща с орбитални ракети, способни да кацат със собствените си двигатели след полет – постижение, което за пръв път бе отбелязано през 2015 г. и изумителното е, че от тогава досега то не е повторено от нито една друга компания или държавна агенция! Дори и от Китай, въпреки бурното развитие на местния частен космически отрасъл. Най-близко до реализирането на ракетно кацане след орбитален полет е Блу Ориджин – фирмата въведе „Ню Глен“ в експлоатация на 16-ти януари, но при този първи полет степента не успя да кацне върху плаваща платформа. В обозримо бъдеще чакаме втори опит. Когато първите степени на „Ню Глен“ започнат да се приземяват със собствените си двигатели, СпейсЕкс най-сетне ще има известна конкуренция. Днешното изстрелване беше 57-мо за ракетите на СпейсЕкс „Фалкън 9“ през 2025 г., с което фирмата продължава да държи абсолютното първенство в световен мащаб. Като включим и останалите превозвачи, Щатите имат 68 изстрелвания за годината. Китайците са далеч на второ място с 26 изстрелвания. Руснаците са с пет изстрелвания. Европейският космически отрасъл има три, а японците и индийците са с по едно изстрелване. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/05/13/falcon-9-record/

Провалилата се съветска венерианска мисия Космос 482 падна на Земята Спускаем апарат на мисия от типа „Венера 8“. Фото: НПО Лавочкин 11 май 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. След 53-годишно кръжене в околоземна орбита, провалилата се съветска мисия до Венера „Космос 482“ падна на Земята вчера, на 10-ти май, в 09:25 ч. българско време. Според Роскосмос падението е станало в района на Индийския океан. Тук обаче е важно да се подчертае, че то се разминава със становищата на други организации и агенции, които предвиждаха различни времена и места на падане. Както съобщава астрофизикът Джонатан МакДауъл, например Космическите сили на САЩ смятат, че „Космос 482“ е паднал в Тихия океан. Ето подробна карта, съставена от холандския наблюдател на спътници Марко Лангброек, която илюстрира преценките на различните организации съобразно техните модели: Може никога да не получим конкретен отговор на загадката къде мисията е паднала – но според Павел Шубин, известен историк и експерт в областта на съветската космическа индустрия, има малък шанс спускаемият апарат да бъде намерен, тъй като би могъл да изплува на водната повърхност. Напомням на читателите, че „Космос 482“ бе изстреляна през март 1972 г., като мисията се явяваше близнак на „Венера 8“ – втората мисия в човешката история, кацнала успешно на Венера. Но „Космос 482“ не успя да се отправи към планетата заради авария на горната степен на ракетата-носител, поради което мисията бе кръстена съобразно съветската традиция с названието „Космос“, а не „Венера“. Най-големият принос на космическата междупланетна програма на СССР си остава съветските кацания на Венера. Макар че тя се провали във всичко останало (т.е. никога не успя да реализира напълно успешна мисия към Марс и дори не опита да изпрати апарат до астероидния пояс и по-далеч, а какво остава за Юпитер и планетите от външната Слънчева система), кацанията на Венера, част от които включваха изпращането на снимки от повърхността, остават неповторени от останалия свят. Освен СССР, единствено САЩ имат успешно кацане на Венера – от мисията „Пайъниър Винъс 2“ на 9 декември 1978 г., но спускаемият ѝ апарат „Дей“ не разполагаше с камери. Нека по този повод да си напомним първите снимки, изпратени от повърхността на Венера към Земята посредством съветската мисия „Венера 9“ през 1975 година: Photo credit : Image: Russian Academy of Sciences / Ted Stryk https://cosmos.1.bg/space/2025/05/11/cosmos-482-falls-to-earth/

Федералната авиационна администрация одобри 25 полета на Старшип годишно! „Старшип“ по време на статично огнево изпитание. Photo credit : SpaceX 9 май 2025 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти май Федералната авиационна администрация, основният регулатор в САЩ, взе решение да позволи на СпейсЕкс да осъществява до 25 изстрелвания на „Старшип“ годишно. Досега максималният лимит бе пет. През 2025-та година досега станахме изстрелвания на две изстрелвания, в хода на които бе усъвършенствано прибирането на „Супер Хеви“ върху стартовата кула, но горните степени все още гърмят. По последна информация (т.е. от днес) следващото изстрелване ще е факт не по-рано от 20-ти май. Ако този темп на полети се запази, т.е. по едно изстрелване на два месеца, съобразно старото разрешително СпейсЕкс щеше да удари тавана от пет полета още през септември. Новото одобрение по всяка вероятност не е свързано с управлението на Доналд Тръмп. Черновата на документа, който постановява, че увеличаването на честотата на полетите няма да доведе до негативни влияния върху околната среда, се появи още през ноември, по времето на мандата на Джо Байдън. А такъв тип документи, касаещи екологичната оценка, се изготвят в продължение на месеци. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/09/faa-approves-25-flights-starship/

Индия отложи изстрелването на първия си пилотиран кораб за 2027 г. Космическият кораб на Индия „Гаганян“. Photo credit : ISRO 9 май 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера Индия обяви поредните си отлагания в сферата на пилотираната космическа програма. Сега дебютният полет на кораба „Гаганян“ с астронавти на борда се очаква за не по-рано от 2027-ма година. Причината за това отлагане се дължи на факта, че има забавяния в осъществяването на безпилотните изпитателни полети. „Гаганян“ трябва да полети до орбита безупречно, в безпилотен режим, общо три пъти, преди космическата агенция на Индия (ISRO) да се осмели да изпрати човек с него. Към днешна дата дебютният роботизиран орбитален полет е плануван за последната четвърт на годината, а другите две безпилотни мисии трябва да са факт през 2026-та. Вероятно тези забавяния няма да са окончателни – нищо чудно да не станем свидетели на дебютен безпилотен полет на „Гаганян“ през настоящата година изобщо. Тук е уместно да напомня известния Закон на Бъргър. Измислен от авторитетния космически журналист Ерик Бъргър от Арс Текника, законът гласи: „Ако полетът на дадена ракета е насрочен за последната четвъртина на годината и дотогава остават шест или повече месеца, изстрелването ще бъде отложено за следващата година“. Ще следим внимателно дали „Гаганян“ няма да наруши закона. Когато корабът най-накрая дебютира в безпилотен режим, на борда му ще полети човекоподобен робот с женско лице на име Виомитра. Важно е да подчертая, че независимо от отлаганията на „Гаганян“, извън всякакво съмнение е, че четвъртата държава, която ще изстреля самостоятелно човек в космоса след СССР, САЩ и Китай, ще е Индия. Това е така, защото нито една друга държава няма пилотиран космически кораб в толкова напреднал етап на разработка, а Европейската космическа агенция, Япония и Южна Корея даже нямат наченки на планове за самостоятелни пилотирани програми. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/09/gaganyaan-delayed/

УСПЕХ: Комерсиалната мисия Хакуто-Р пристигна в орбита около Луната! На илюстрацията: „Хакуто-Р“ в окололунна орбита. Image credit : ispace 7 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес международната лунна изследователска компания айспейс обяви, че роботизираната мисия „Хакуто-Р“ с европейския луноход „Тенашъс“ пристигна успешно в орбита около Луната! Това бе важна стъпка преди предстоящото кацане. Според фирмата маневрата за влизане в окололунна орбита е била проведена снощи в 23:41 ч. българско време. Двигателят на спускаемия апарат, който носи името „Ресилиънс“, се е запалил и е работил в продължение на девет минути – за най-дълго време от началото на мисията. Понастоящем апаратът поддържа стабилна височина над лунната повърхност, като през следващите дни и седмици ще бъдат проведени допълнителни маневри за корекция на орбитата. Кацането остава насрочено за не по-рано от 5-ти юни. „Хакуто-Р“ престоя повече от два месеца в дълбокия космос – пространството отвъд системата Земя-Луна, като мисията се отправи на разстояние 1.1 милиона километра от Земята. Това е така, защото след изстрелването ѝ на 15-ти януари с ракета на „Фалкън 9“, мисията започна да пътува по икономична, енергоефективна траектория без излишен преразход на гориво. Ето защо „Хакуто-Р“ пристига по-късно в сравнение с мисията на Файърфлай „Блу Гоуст“, която бе изстреляна споделено със същата ракета, но кацна на Луната преди повече от два месеца, на 2-ри март. Напомням на читателите, че фирмата айспейс, построила „Хакуто-Р“, е международна компания със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Бордовият луноход „Тенашъс“ е построен от европейската дъщерна структура айспейс-Европа съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Американската дъщерна структура айспейс-САЩ си партнира с Дрейпър за доставката на полезни товари на Луната в рамките на програмата на НАСА „Клипс“ (CLPS), в това число на научни прибори на обратната ѝ страна през 2026 година. Така че, ако предстоящото лунно кацане бъде успешно, НАСА ще разполага с още един комерсиален превозвач, освен Файърфлай (с досега успешно кацналата мисия „Блу Гоуст“) и Интуитив Машинс (чиито две мисии „Одисей“ и „Атина“ се прилуниха през 2024 и 2025 г., макар и да се преобърнаха). Задачата на европейския луноход „Тенашъс“ е да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенци. „Хакуто-Р“ превозва и експеримент, поръчан от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/07/hakuto-r-arrives-lunar-orbit/

Комерсиалната мисия Хакуто-Р ще пристигне в орбита около Луната на 7-ми май Снимка на Луната, заснета от „Хакуто-Р“ по време на сближение с естествения ни спътник в средата на февруари. Photo credit : ispace 6 май 2025 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Утре, на 7-ми май, комерсиалната мисия „Хакуто-Р“, построена от международната фирма айспейс, ще пристигне в орбита около Луната. Заедно с нея в окололунна орбита ще пристигне и „Тенашъс“ – първият луноход, построен в Европа! Напомням на читателите, че мисията „Хакуто-Р“ бе изстреляна на 15-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ – абсолютно същата ракета, с която бе изстреляна и мисията на американската фирма Файърфлай „Блу Гоуст“! Но докато „Блу Гоуст“ кацна на Луната успешно още на 2-ри март и отдавна приключи своята научна дейност, то „Хакуто-Р“ пътуваше по бавна, енергоефективна траектория, която отведе спускаемия апарат на разстояние 1.1 милиона километра от Земята, преди отново той да се завърне в околностите на системата Земя-Луна. Всичко това доказва колко различни са новите комерсиални мисии. Фирмата айспейс, построила „Хакуто-Р“, е международна компания със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Бордовият луноход „Тенашъс“ е построен от европейската дъщерна структура айспейс-Европа съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Американската дъщерна структура айспейс-САЩ си партнира с Дрейпър за доставката на полезни товари на Луната в рамките на програмата на НАСА „Клипс“ (CLPS), в това число на научни прибори на обратната ѝ страна през 2026 година. Така че, ако предстоящото лунно кацане бъде успешно, НАСА ще разполага с още един комерсиален превозвач, освен Файърфлай (с досега успешно кацналата мисия „Блу Гоуст“) и Интуитив Машинс (чиито две мисии „Одисей“ и „Атина“ се прилуниха през 2024 и 2025 г., макар и да се преобърнаха). Задачата на европейския луноход „Тенашъс“ е да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенци. „Хакуто-Р“ превозва и експеримент, поръчан от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. Кацането е насрочено за 5-ти юни в 22:24 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/06/hakuto-r-set-to-arrive-moon/

Проектобюджетът на Тръмп за НАСА: Доброто, лошото и отвратителното 4 май 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 2-ри май Белият дом представи официално своя проектобюджет за фискалната 2026-та година и какви средства се предвиждат да бъдат връчени на федералните агенции. Конкретно за НАСА, проектобюджетът наистина предвижда цялостно орязване на финансите за агенцията с 25%, както съобщих преди, но вече разполагаме с повече информация какви средства ще бъдат дадени по пера. В тази статия ще разгледам кои са добрите, лошите и отвратителните елементи на проектобюджета. Доброто: повече пари за пилотирани полети до Луната и Марс Единствената добра новина откъм финансово отношение според проектобюджета на Тръмп е, че пилотираната космическа програма ще получи с $647 милиона повече в сравнение с фискалната 2025 г. – с уточнението, че тази пилотирана програма трябва да бъде насочена единствено към завръщането на Луната и изстрелването на пилотирани мисии към Марс. Общо $7 милиарда ще бъдат осигурени за лунни полети, а $1 милиард представлява специална инвестиция за програми, свързани с усвояването на Червената планета. Като добра новина може да окачествим и продължаването на работата по ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“ единствено за предстоящите мисии „Артемис 2“ и „Артемис 3“. Благодарение на първата мисия астронавти ще обиколят Луната, а благодарение на втората – ще кацнат на нея. Така, благодарение на тези остарели технологии, САЩ ще се завърнат на Луната преди Китай. Но след „Артемис 3“ ракетата „Спейс Лонч Систъм“ най-после ще бъде пенсионирана в полза на по-евтини комерсиални носители. В проектобюджета е конкретизирано, че „Спейс Лонч Систъм“ е „очевидно скъпа и отлагана“. Това са най-острите думи, отправяни към тази ракета от политическо представителство – и най-накрая бе изречена истината на политическо ниво, че царят е гол. За това, че „Спейс Лонч Систъм“ е излишна ракета, която лети рядко за непосилно висока сума, експертите говорят близо 15 години. Най-сетне нейният край идва. Лошото: САЩ се отдръпва от Международната космическа станция, както и от бъдещата окололунна станция „Гейтуей“. На фона на повечето пари за пилотирани полети до Луната и Марс, бюджетът по програмата на Международната космическа станция ще бъде орязан. МКС ще получи с $508 милиона по-малко в сравнение с фискалната 2025-та година. Това означава, че постоянният ѝ екипаж ще бъде съкратен, а товарните и пилотирани кораби ще летят по-рядко. Преустановява се и работата по окололунната станция „Гейтуей“. Това ще е тежък удар най-вече за Европейската космическа агенция, както и останалите партньори на САЩ, които са произвели модулите за станцията. Тук е оставена вратичка – има „възможности за преформулиране на произведените компоненти при използването им за други мисии“, а „международните партньори ще бъдат поканени да се присъединят към тези обновени усилия“. И все пак изводите за европейската космическа индустрия би следвало да са ясни – ако Европа не иска да е зависима от капризите на американските политики, тя трябва да се преориентира към повече самостоятелни проекти. Отвратителното: най-тежките орязвания са в сферата на научните дейности Разходите за космически изследвания ще бъдат съкратени с $2.265 милиарда, а за науките за изучаването на Земята (тук са критичните изследвания, свързани с глобалното затопляне) – с $1.161 милиарда. Може би най-съществената новина е, че официално се преустановява работата по роботизираната мисия, която трябва да превози проби от Марс към Земята – според проектобюджета на Тръмп тази задача трябва да бъде реализирана от пилотирана експедиция. Проектобюджетът определя спътниците за климатичен мониторинг като „нископриоритетни“. Мисията „Ландсат Некс“, която се очакваше да лети в края на 2030 или в началото на 2031 г., трябва да бъде реструктурирана. Напълно се елиминира перото „зелена авиация“ заради връзката ѝ с глобалното затопляне. Орязва се портфолиото за космически технологии с 50% във връзка с „провалените проекти за придвижване в космоса“, без да се конкретизира кои са те, както и тези програми (отново без да се конкретизира), които „не са нужни на НАСА или са по-подходящи за изследователската и развойната дейност на частните компании“. Важно е да се подчертае – този документ представлява единствено проектобюджет и не е окончателен. Финалният бюджет на агенцията ще бъде утвърден от Конгреса. Има огромна вероятност предложените мерки да срещнат сериозна опозиция и да бъдат отменени от конгресмените – и то точно тези, предвиждащи орязването на научните програми и на Международната космическа станция. Напомням, че по време на първия мандат на Тръмп по този начин бяха отменени предложенията му за орязване на климатичните мисии. Но целият процес ще протича бавно и ще отнеме месеци, докато Тръмп и двете камари на Конгреса постигнат нужния компромис. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/04/trump-good-bad-and-ugly/

Нови проучвания поставиха под съмнение наличието на биопризнака диметил сулфид в атмосферата на планетата K2−18b Илюстрация на планетата K2-18 b. Отново подчертавам – това е илюстрация, а не реална снимка. Photo credit : ESA 1 май 2025 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни медиите гръмнаха с новината, че в атмосферата на извънслънчевата планета K2-18b е открито веществото диметил сулфид, което на Земята е продукт от вторичния метаболизъм от морските водорасли и поради това се счита за потенциален биопризнак при търсенето на извънземен живот. Публикуваните научни статии от последните няколко дни обаче сериозно оспорват това откритие. Както вече писах на страниците на КОСМОС БГ, характеризирането на атмосферите на извънслънчевите планети (т.нар. екзопланети) е сложен процес. Напомням, че най-мощният прибор за тяхното изучаване е изстреляният през 2021 г. космически телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“. Но даже той не разполага с нужната разделителна способност, за да фотографира K2-18b. Директното заснемане на извънслънчеви планети е трудно и обикновено е постижимо само за тези от тях, които са големи и млади, скоро след тяхното формиране – т.е. не са изстинали, още са горещи и са негостоприемни за живота. В останалите случаи, както е този със K2-18b, планетите са открити посредством косвени методи, а за техните характеристики съдим на базата на спектри, които учените получават, докато планетата извършва пасаж пред диска на своята звезда. Но както подчертава научeн екип с водещ автор Уелбанкс (Welbanks et al, 2025) в нова статия, чийто препринт е качен в ArXiv вчера, на 30-ти април, тези спектри се намират на границите на постижимото отношение сигнал-към-шум. Тъй като липсват ясни, статистически значими характеристики, учените обикновено съчетават атмосферни модели със статистически методи, с които целят да отсеят слабите сигнали сред данните и да направят заключения. През последните години изследователите приеха Бейсовото моделно сравнение за стандартен метод при определянето на съдържанието на химичните вещества на екзопланетните и процесите, протичащи в атмосферите. Уелбанкс и колектив доказват в своята статия, че Бейсовото моделно сравнение не винаги е достатъчно надеждно. Когато няма доказателства, че съществуващите модели отразяват добре реалността, Бейсовото сравнение просто изважда наяве кой модел е неадекватен в най-малка степен, но това не означава непременно, че придържането към този модел гарантира правилна интерпретация на данните. И обратното, когато всички налични модели описват спектъра по удовлетворителен начин, предпочитанието към единия от тях не води до отхвърлянето на другия. Така че, когато се разчита на Бейсово сравнение, особено при отсъствието на достатъчно данни, се стига до противоречиви интерпретации – и екипът използва спектъра на планетата K2-18b, за да демонстрира нагледно това. При анализа на трансмисионния спектъра на K2-18b в диапазона 1.1–1.8 µm от космическия телескоп „Хъбъл“, на него се различава характеристика при 1.4 µm, която първоначално е разтълкувана като показател за водни молекули. Четири независими анализа, всичките от тях разчитащи на Бейсовото моделно сравнение, стигат до заключението, че наистина става въпрос за H2O със статистическа значимост 3.9σ, 3.6σ и 3.3 σ. Така излиза, че вероятността в екзопланетната атмосфера да има вода възлиза на повече от 99.7%. Впоследствие обаче се появява проучване, според което модел, включващ метан като доминантен абсорбер, а не вода, също добре обяснява данните. Наблюденията от телескопа „Джеймс Уеб“, които обхващат по-голям спектрален диапазон (0.9 до 5.2 µm), водят до заключения, че наистина става въпрос за метанова абсорбция със значимост 4–5σ без сериозни признаци за вода. Оказва се, че предишните тълкувания са били повлияни от две точки данни в синия край от спектъра на „Хъбъл“, а при един от предходните модели изобщо не е била включена абсорбцията на метана. Екипът също така решава да изпробва модел с 21 химични вещества, които са подбрани на базата на теоретични изчисления, наблюдения на атмосферите на планетите в Слънчевата система и предишни наблюдения на K2-18b. Сред тях са включени и газовете диметил сулфид и диметил дисулфид, за които се твърди, че са намерени в атмосферата на тази планета. Учените подчертават, че този модел приема за постулат, че няма други газове на K2-18b и всякакви направени изводи трябва да се тълкуват в тази рамка. И оттук веднага тръгват проблемите. Съществуват вещества, които не са включени сред тези 21 и те биха могли да се впишат сред обхвата, наблюдаван от „Джеймс Уеб“. Някои от характеристиките на спектъра, приписвани на диметил сулфида и диметил дисулфида, конкретно при 7 µm и 10.5 µm, наподобяват характеристиките на въглеводороди, които не са включени в модела. Да, моделът би могъл да се разшири с още вещества, но при наличието на ограничени данни с ниско отношение сигнал-към-шум, могат ли да се направят смислени изводи? Какво казва екипът на Уелбанкс за статията на Мадхусудан (т.е. тази от средата на април, в която се твърди, че в атмосферата на K2-18b е намерен диметил сулфид)? В тази работа първоначално е използван атмосферен модел с 20 молекули, но по-нататък той бил редуциран до по-малък модел с 4 молекули, и то само метан, въглероден диоксид, диметил сулфид и диметил дисулфид. За присъствието на първите две молекули екипът вади заключения от предишни наблюдения. Какво прави екипът на Мадхусудан? Сравнява този модел с четири газа с модел с два газа, който изключва диметил сулфида и диметил дисулфида. Ето оттук авторите вадят заключение, че моделното предпочитание е между 2.9σ до 2.4σ в полза на този с диметил сулфида и диметил дисулфида спрямо модела без двете вещества, само с метан и въглероден диоксид. Уелбанкс и колективът продължават анализа, като конструират поредица от модели, които включват метан, въглероден диоксид плюс още едно допълнително вещество. Тези разширени модели позволяват да се провери достоверността на твърдението за ∼3σ. Или по-точно, да се даде отговор на въпроса дали няма други химични вещества, които не са обсъдени в анализа и могат по-добре да обяснят наблюденията. И така са изготвени общо 90 модела. Учените нарочно са включили към тях и въглеводороди, не само защото метанът е преобладаващото въглеродно съединение при ниски температури (∼ 250 K), а някои други въглеводороди са резултат от фотохимични и термохимични процеси, свързани с метан, но също така защото такива въглеводороди са били наблюдавани в атмосферите на обекти в Слънчевата система като Титан и Нептун. Бейсовият анализ показва следното – моделът, включващ пропин, проявява 3.1σ предпочитание спрямо двукомпонентния (метан и въглероден диоксид), а също така предпочитание спрямо този с диметил сулфид и диметил дисулфид. Това сериозно подкопава твърденията, че на K2-18b наистина има диметил сулфид и диметил дисулфид. В своето заключение авторите на новия анализ подчертават, че в условията на данни с ниско отношение сигнал-към-шум, каквото е текущото състояние на екзопланетната спектроскопия, трудно могат да се направят заключения на базата на Байсовото моделно сравнение, дори в същината си то да представлява добро средство за преценка на съревноваващи се хипотези, особено на фона на непълнотата и ограниченията на моделите. Другата статия е написана от един автор – Джейк Тейлър (Jake Taylor, 2025), и тя е качена в ArXiv на 22-ри април. Тейлър предприема различен подход – той разглежда спектъра и го нагажда спрямо Гаусови криви – както пояснява астрономът Фил Плейт, използва различни математически функции с форми, сходни с абсорбционните линии, и се опитва да ги сравни с данните – за да провери дали може да възпроизведе резултата. Важна особеност е, че този модел е „агностичен“ – т.е. не проявява предпочитание към търсения газ, в случая диметил сулфида. И когато Тейлър го прилага, той стига до извода, че спектърът е статистически неразличим от права линия. Или с други думи – вместо да има пик или отклонение, което да е индикатор за сигнал, касаеш диметил сулфид, няма нищо. Нищо! От Националното обществено радио (NPR) са се допитали до Мадхусудан, който отвърнал: „Няма нищо в тази статия, което да ме притесни или да изглежда важно за дискусията относно нашия резултат. Единственото, което ме изненадва е, че летвата е явно толкова ниска, за да бъда опроверган“. Тейлър обаче е категоричен, че неговата работа е съществена и подчертава, че този тест се е използвал и продължава да се използва в публикации, свързани с телескопа „Джеймс Уеб“. Дори може да се каже, че е стандартен първоначален анализ, който е служил за потвърждаването на вода и въглероден диоксид в атмосферите на други планети. Eдно нещо е ясно – характеризирането на екзопланетните атмосфери е нова област и е твърде рано да се правят категорични заключения, особено на фона на текущото качество и количество на данните. Да, много изследователи са ентусиазирани и искат да открият признаци за извънземен живот. Но както пише Фил Плейт, всеки учен трябва да може да гледа на работата си отстрани, може би не съвсем безстрастно и дистанцирано, но достатъчно, за да търпи критика. Има прекалено много критика към работата на Мадхусудан, а той я отхвърля с лека ръка. А най-лошото е, че един важен за науката спор се дискутира през медиите с лозунги, вместо да се навлиза в дълбочина – каквато има в научната литература. „Също както в случая с лъжливото овчарче, никой не иска серия от фалшиви твърдения да подкопае доверието на обществото в учените“, категоричен е Кевин Стивънсън от Приложната лаборатория „Джон Хопкинс“. „Контекстът е важен, когато става въпрос за научна комуникация, особено касаеща гореща тема като търсенето на живот извън Земята. Ние трябва да сме отговорни наместници в това отношение“. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/01/k2-18b-biosignature-disputed/

УСПЕХ: Китайският пилотиран космически кораб Шенчжоу-19 се завърна на Земята! На кадъра: техници подготвят завърналата се капсула на „Шенчжоу-19“ за изваждане на астронавтите. Photo credit : CCTV/CMSA 30 април 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 30-ти април, след еднодневно отлагане заради лошо време, пилотираният космически кораб на Китай „Шенчжоу-19“ с тричленния си екипаж на борда се завърна на Земята. „Шенчжоу-19“ се приземи в региона на Вътрешна Монголия в 08:08 ч. българско време. На земята се прибраха астронавтите Цай Сюйчже, Сун Линдун и Уан Хаоцзе. Тримата престояха половин година на борда на китайската орбитална станция „Тянгон“. Горе остават да живеят астронавтите на новоизстреляния кораб „Шенчжоу-20“ – Чен Дун, Чен Чжунжуй и Уан Цзе. Напомням на читателите, че Китай завърши строежа на „Тянгон“ в края на 2022 г. и от тогава досега станцията е постоянно обитаема. В световен мащаб има само две постоянно обитаеми станции в орбита около Земята – „Тянгон“ и Международната космическа станция, като в близките години очакваме да се появят комерсиални станции, които ще заменят МКС. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/30/shenzhou-19-returns-to-earth/

АВАРИЯ: Комерсиалната ракета Алфа на Файърфлай не успя да достигне орбита! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Firefly Aerospace 30 април 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 29-ти април, частната компания Файърфлай изстреля своята ракета „Алфа“, но полетът не протече според план – по време на разделянето на степените, втората степен загуби соплото на двигателя си. Бордовият софтуер се опита да компенсира аномалията и да доведе спътника (построен за нуждите на Локхийд Мартин) в орбита. Имаше известни надежди, че е достигната стабилна, макар и по-ниска от очакваната орбита, но тези надежди не се оправдаха – няколко часа по-късно фирмата потвърди, че спътникът е паднал в океана. Файърфлай е важна компания – през месец март тя постигна първото изцяло успешно кацане на Луната за САЩ след епохата на програмата „Аполо“. Но строежът на орбитални ракети е съвсем друго нещо – а за съжаление фирмата не се справя добре в това отношение, поне засега. От шест изстрелвания на „Алфа“, само две са напълно успешни, две са частично успешни и две – изцяло провалени. Но няма спор, че Файърфлай ще се съвземе и ще опита отново. Видеозапис: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/30/firefly-alpha-fails/

УСПЕХ: Европейската ракета Вега-С изведе в космоса спътника Biomass! Снимка от днешното изстрелване. Photo: ESA/CNES/Arianespace 29 април 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 12:15 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана бе осъществено успешно изстрелване на европейската космическа ракета „Вега-С“. На борда ѝ се намираше спътникът на ЕКА „Биомас“ (Biomass), който ще изучава по уникален начин земните гори и ролята им във въглеродния кръговрат. Невъзвръщаемата лекотоварна ракета „Вега-С“ е разработена и се произвежда от италианското предприятие Авио с участието на множество поддоставчици, разположени в Белгия, Франция, Нидерландия, Испания, Швейцария и Украйна. Украинският принос към ракетата е течногоривен двигател за горната степен AVUM, като въпреки военното положение Южмаш продължава да доставя и до ден днешен ракетни двигатели. Доскоро „Вега-С“ бе проблематична ракета. Макар че дебютният ѝ полет на 13 юли 2022 г. бе успешен, вторият на 31 декември същата година завърши с авария. Ракетата стоя извън експлоатация почти две години, докато бъдат взети нужните мерки, а на 5 декември 2024 г. тя отново полетя успешно. А сега имаме нов успех! Разработката на спътника „Биомас“ започна през 2013 г., като това е седмата мисия от поредицата „Земен изследовател“, част от програмата „Жива планета“, ръководена от Европейската космическа агенция (ЕКА). На борда на „Биомас“ има синтетично-апертурен радар (САР). Това е технология за изучаване на Земята посредством активно сканиране, като приборът излъчва радио сигнали, които се отразяват от земната повърхност. Това не е първият спътник с подобна технология, но ЕКА се хвали, че за пръв път такъв космически радар работи при честота 435 MHz. Той може да прониква през слоевете растителност и учените ще успяват да разберат как са структурирани горите. Да, както името на спътника показва, той ще изучава горската биомаса. Горите често пъти биват наричани „зелените дробове на Земята“ и те абсорбират и съхраняват 8 милиарда тона въглероден диоксид годишно, спомагайки за регулирането на температурите на планетата. Но изсичането и обезлесяването, най-вече в тропичните региони, води до освобождаването на натрупания въглерод обратно в атмосферата. Това довежда до влошаването на проблема с глобалното затопляне. „Биомас“ е разработен от Ербъс с участието на 50 поддоставчика. Следващите дни след началото на мисията ще са много критични. Особено важно е разгръщането на 12-метровата антена, необходимо за улавянето на данните от радара САР. Именно те ще показват къде има сеч и пожари, както и къде дърветата отново порастват. Следващото изстрелване на европейската ракета „Вега-С“ ще е през юли, когато в космоса ще бъдат изведени четири спътника за наблюдение на Земята за нуждите на Френската национална космическа агенция (CNES). За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/04/29/vega-c-biomass-launch/