SAlexandrov

Напред към Меркурий! Мисията БепиКоломбо на ЕКА и Япония ще излети този месец. На илюстрацията: "БепиКоломбо" наближава Меркурий. Image credit : ESA/ATG Medialab/NASA/JPL 10 октомври 2018 г. 16:50 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, мисията "БепиКоломбо" ще излети на 20-ти октомври в 04:45 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана. Европейската ракета-носител "Ариана 5" ще ускори "БепиКоломбо" на път към най-близката и най-слабо изучена планета от Слънчевата система - Меркурий. Роботизираната експедиция е координирана съвместно между Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА). Тя се състои от два научни орбитални апарата: европейски "Мъркюри Планетари Орбитър", или още кръстен "Бепи", и японски "Мъркюри Магнетосферик Орбитър", още кръстен "Мио". Орбиталните апарати ще бъдат доставени до Меркурий посредством т.нар. Меркуриански трансферен модул (МТМ). Пътешествието ще продължи седем години, в рамките на които ще има едно облитане на Земята, две на Венера и шест на Меркурий, преди "Мио" и "Бепи" да се установят в тяхната научна околомеркурианска орбита. За съжаление "БепиКоломбо" няма спускаем компонент. В началото на миналото десетилетие се планираше да бъде добавен мъничък спускаем апарат с общо 7 килограма научни инструменти, но докъм 2003 година той беше орязан поради бюджетни ограничения. Подчертавам, че мисия "БепиКоломбо" бе замислена още през 1999 година, но подобно на много други проекти, тя също премина през преформулировки и отлагания. За да може мисия "БепиКоломбо" да доближи планетата, трябва да намали скоростта си спрямо Слънцето - т.е. да сниши параметрите на хелиоцентричната си орбита. Това е трудна задача - много по-лесно е да се изпрати кораб до Плутон или извън Слънчевата система. За тази цел МТМ е екипиран с йонни двигатели, които са сходни с тези на мисията на ЕКА до Луната "СМАРТ-1" от миналото десетилетие. Както "Мио", така и "Бепи" ще могат да използват част от научните си инструменти по време на дългото си пътешествие, включително по време на първите си облитания на Венера и Меркурий. Макар че основната научна камера няма да се използва при тези облитания, има три навигационни камери, прикачени към МТМ и благодарение на тях ще видим снимки на планетите. Мисия "БепиКоломбо" ще надгражда постигнатото от американската меркурианска мисия "Месинджър", която изучаваше най-близката до Слънцето планета в периода между 2011 и 2015 година. Благодарение на получените данни учените ще разгадаят множество мистерии за еволюцията на ранната Слънчева система, включително и Земята. За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2402-2018-mercury-mission-preview

Пилотираният космически кораб СпейсШипТу-Юнити ще лети в космоса до няколко седмици 10 октомври 2018 г. 08:05 ч. В интервю за CNBC, публикувано вчера, предприемачът Ричард Брансън оповести, че първият пилотиран полет на космическия кораб "Юнити" до космоса ще е факт до няколко седмици, а не до месеци, както беше преди. Всичко това означава, че вероятно през следващите дни или седмици ще има ново излитане на "Юнити". По време на последното, на 26-ти юли, корабът с двама души на борда достигна до височина 50 километра, а ракетният двигател работеше 42 секунди. Очакванията са, че по време на следващото изпитание ракетният двигател ще бъде пуснат в действие за една минута, смята Дъг Месиър от Параболик Арк. Ако това стане според плановете, "Юнити" ще достигне до космоса - поне според американското определение откъде започва той. Понастоящем според международната дефиниция за космическо пространство (т.нар. линия на Карман) космосът започва от височина 100 километра, но тази дефиниция все повече подлежи на оспорване (вижте публикацията на КОСМОС БГ от 24-ти юли по темата). Американските военновъздушни сили връчват астронавтски значки на пилоти, които достигат височина 50 мили, което се равнява на 80 километра. Договорът, прикачен към билетите, за които плащат клиентите на компания Върджин Галактик, гарантира същото - полет на 80-километрова височина. И така, в случай че всичко мине наред, до края на 2018-та година все пак можем да видим първия полет на американски пилоти на борда на американски летателен апарат до космическото пространство. Това ще е суборбитален космически полет (за разлика от усилията, които влагат Боинг и СпейсЕкс за достъп до орбита). В някои отношения суборбиталните туристически полети са дори по-вълнуващи от орбиталните. Ако достъпът до космоса по суборбитална траектория стане масов, да се надяваме, че популацията на конспиралниците и плоскоземците силно ще намалее. На снимката: завръщането на кораба "Юнити" след успешния полет през юли. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2401-2018-ss2-will-fly-to-space-soon

Космическата ракета Союз-ФГ с пилотирания кораб Союз МС-10 бе изведена на стартовата площадка Снимка от извеждането на ракетата "Союз-ФГ" с пилотирания кораб "Союз МС-10" на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 10 октомври 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера, на 9-ти октомври, ракетата-носител от среден клас "Союз-ФГ" с транспортния пилотиран кораб "Союз МС-10" бе изведена на стартовата площадка №1 (още наричана Гагарински старт) на космодрума Байконур. Ако всичко мине наред, утре, на 11-ти октомври, в космоса ще се отправят едва двама души - руският космонавт Алексей Овчинин и астронавтът на НАСА Ник Хейг. Напомням на читателите, че миналата година Русия да съкрати екипажа на постоянно пребиваващите руснаци на "Международната космическа станция" от трима на двама души. Модулът "Наука" продължава да стои на Земята, той все още не е изстрелян, а руският сегмент на МКС не е завършен. Като добавим и финансовата криза в Русия, чрез съкращаването на екипажа руският космически отрасъл търси начин да пести средства. Русия все още се надява да изстреля "Наука" до края на 2019-та година, но за да се случи това, модулът трябва да бъде напълно готов и изпратен към космодрума Байконур още през зимата или пролетта, тъй като финалните изпитания ще продължат поне девет месеца. За повече информация относно "Союз МС-10" и още снимки: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2400-2018-soyuz-fg-launch-pad

Космическият телескоп Хъбъл загуби един жироскоп, НАСА все още не се притеснява "Хъбъл" засне тази снимка на мъглявината Лагуна през февруари 2018 година. Photo credits : NASA/ESA/STScl 9 октомври 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. В петък, на 5-ти октомври, космическият телескоп "Хъбъл" влезе в т.нар. защитен режим на работа (Safe mode). Причината за тази ситуация е повреда на един от трите активно използвани жироскопа на борда на обсерваторията. Жироскопите винаги са били считани за ахилесовата пета на "Хъбъл", тъй като са компоненти, които се движат и поради това се износват много по-бързо от останалия хардуер. В миналото космическите совалки редовно са обслужвали телескопа. По време на последното такова обслужване през 2009 година от совалката "Атлантис" бяха инсталирани шест нови жироскопа. Преди аварията в петък, два други жироскопа са се били повредили през изминалите години. Това ще рече, че на борда на "Хъбъл" остават три. Това са жироскопи от по-модерен тип и поради това се очаква да работят дълги години. Проблемът е, че един от тях не се държи според очакванията. Поради това екипът на мисията предстои да анализира ситуацията и да реши какво да прави. Ако този жироскоп бъде приведен в работоспособно състояние, "Хъбъл" ще продължи да работи както преди, с три постоянно активни жироскопа. Но ако не и се окаже, че има само два жироскопа, на които може да се разчита, НАСА няма да има друг избор, освен да вземе решение телескопът да функционира само с един жироскоп - абсолютният минимум. Другият ще остане като резерва. Това ще ограничи движението му и региона от небето, който той може да изучава, но не и полученото количество научни данни. Като цяло агенцията не е особено притеснена. При два работещи жироскопа и само ако един се използва, "Хъбъл" може да оцелее още дълги години - включително и през 20-те. И все пак е добре да се подготвим психически, че инструментът, който е в орбита от началото на 90-те години и мнозина са отраснали с него, няма да е вечен. Истинският въпрос за науката е дали "Хъбъл" ще продължи да работи до изстрелването на "Джеймс Уеб" (засега планирано за 2021 г.). "Джеймс Уеб", планиран за заместник на "Хъбъл", претърпя множество отлагания през годините и нищо чудно да има още. Затова е от критично важно значение "Хъбъл" да остане в експлоатация възможно най-дълго. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2399-2018-hubble-gyro-breaks-down

Успех: космическата ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита аржентински спътник, за пръв път ракета кацна в Калифорния! 8 октомври 2018 г. 07:30 ч. Тази сутрин в 05:22 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя успешно космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". На борда на ракетата се намираше спътникът на Аржентина SAOCOM 1A. След приключването на работата на първата степен, тя успешно се върна и кацна върху специална площадка на територията на Ванденберг. Това бе 12-тото кацане за СпейсЕкс по суша (за разлика от кацането върху плаваща платформа в океана) и първото такова, извършено върху площадка за кацане в Калифорния. Днешният полет бе 16-тият за СпейсЕкс през 2018-та година. Следващият е предвиден за не по-рано от ноември, когато ракета "Фолкън 9" ще изведе в космоса множество малки сателити. Запис от полета: тук (Youtube Link) Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2398-2018-8-oct-falcon-9-launches

Марсоходът Опортюнити е вероятно твърде прашен, за да успее да се свърже със Земята Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на "Опортюнити" на 20-ти септември. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona 6 октомври 2018 г. 20:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти септември НАСА започна активни опити да се свърже със стария марсоход "Опортюнити". Последният радиосигнал от него бе получен на 10-ти юни, след което той престана да отговаря на команди от Земята поради гигантска прахова буря, която затъмни цялото небе над него. Сега бурята е свършила и ръководството на мисията очаква марсоходът да се събуди и да изпрати към радиосигнал. За съжаление месец септември мина и замина без това да се е случило. Но на 20-ти септември автоматичната междупланетна станция "Марс Риконисънс Орбитър" успя да прелети над марсохода и да го заснеме. Това даде възможност на екипа да разбере поне отчасти какво може да е станало. Получената снимка показва, че "Опортюнити" е прашен - толкова прашен, че още дълго време може да не получим радиосигнал. "Знаехме няколко дни след като изгубихме радиоконтакт, че ще изминат три, четири, пет месеца, преди се да чуем с "Опортюнити" отново", съобщава Майкъл Стааб от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. В продължение на месеци някои хора от екипа предполагаха, че най-ранната възможност за повторна радиокомуникация ще е в средата на септември. Но дали това щеше да се случи, зависеше от количеството прах, попаднало върху слънчевите панели. Поради това фактът, че сме вече октомври, а от "Опортюнити" няма ни вест, ни кост, не притеснява особено екипа. Поне не все още. Съдейки от това, което знаем за Марс и това, което се е случвало преди на повърхността му, неизбежното е факт - слънчевите панели са покрити от известен слой прах. Това показва и снимката, получена на 20-ти септември от "Марс Риконисънс Орбитър". Не е възможно да се оцени на базата на няколко пиксела, в които се побира марсоходът, колко точно е количеството прах. Но е ясно, че е доста. Тези пиксели са червени, а не сини. Червеното значи прах, а синьото би било показател за чисти слънчеви панели. "Ако марсоходът беше чист, щеше да видим повече синьо в пикселите, а не червено и така можем да заключим поне от това изображение, че марсоходът и околната среда са много по-прашни, отколкото преди да започне бурята", потвърждава Стааб. Екипът на НАСА планира да прослушва района от Марс, където "Опортюнити" работи, поне до края на януари 2019-та година. Добрата новина е, че на Марс скоро започва сезонът на ветровете. Историята показва, че периодично на Червената планета духат достатъчно силни ветрове, които могат да отвеят натрупания прах. Това е и една от причините, поради които "Опортюнити" работеше в продължение на повече от 14 години. Сезонът ще започне някъде към средата на ноември и ще продължи до края на март. Екипът на "Опортюнити" не може да направи нищо друго, освен да чака. Като цяло работещите по проекта считат, че по време на праховата буря самият прах е действал като топлинен изолатор и поради това температурата на повърхността на Марс не е паднала до толкова ниски нива, че да се повредят електронните компоненти на "Опортюнити". Сега, след като бурята е приключила, повърхността става по-студена: отново напълно естествено. Има обаче още една добра новина: лятото там, където "Опортюнити" се намира, тепърва ще започне на 16-ти октомври. Тъй че притеснения за фатална повреда все още няма. "Тепърва навлизаме в лятото и температурите няма да са все още твърде ниски, че да повредят нещо на марсохода", казва Стааб. "Единственото ни притеснение е прахът". Но макар че ветровитият сезон ще започне към средата на ноември, има и една не много приятна новина - възможностите за цялостно прослушване на Марс тогава няма да са големи. Новата спускаема мисия на НАСА "ИнСайт" ще кацне на 26-ти ноември. Новите пристигащи мисии на Червената планета винаги са приоритетни - антените на Дийп Спейс Нетуърк винаги трябва да са готовност, особено в случай че нещо непредвидено се случи. С оглед на това, че праховата буря беше прекалено силна, на борда на "Опортюнити" вероятно са се случили няколко аварийни ситуации: едната е аварията на ниската мощност - на Марс е било толкова тъмно, че марсоходът автоматично се е изключил, за да пести електроенергия. Другата е т.нар. "ъплос авария" - "Опортюнити" толкова дълго не е комуникирал със Земята, че компютърът му си мисли, че има някаква повреда в комуникационните системи. Третата е авария на системния часовник - електроенергията не е стигнала дори за неговата работа, което би довело до това "Опортюнити" да не знае колко часа е и така да се опитва да се свързва със Земята през неочаквани периоди. За да увеличи шанса да се свърже с "Опортюнити", екипът прави както пасивни прослушвания (марсоходът е така или иначе програмиран да се свърже автоматично със Земята, когато се събуди), но също така и активни: изпращането на команди. Изпращането на команди се прави в случай че марсоходът се събужда, но електроенергията не достига, за да се задейства автоматичната програма - защото денят свършва, вече е нощ или просто панелите са твърде прашни. Тогава марсоходът се самоизключва отново. Екипът обаче решава да налучка времената, в които "Опортюнити" може би е буден - ако командата е получена и той е буден, "Опортюнити" ще отговори незабавно. Най-дразнещото и изнервящото за екипа е, че освен запрашаването на Марс, хората по проекта не знаят абсолютно нищо за текущото състояние на "Опортюнити". Има само две неща с които те разполагат: снимката от "Марс Риконисънс Орбитър" и измерването на кофициента тау, който показва запрашаването. Освен това нищо друго не е ясно - включително дали "Опортюнити" изобщо е в състояние да се събуди чисто физически. Най-голямата неизвестност е състоянието на батериите му. "Ние проведохме няколко дискусии относно това какво се случва с батериите, когато са слабо заредени и стоят изстинали в продължение на месеци", оповестява Стааб. "Има вероятност електролитът в батериите да започне да преципитира извън разтвора и да увреди капацитета им, но ние не знаем това и не разполагаме с никакви данни, които могат да ни кажат, че това е нещото, което може да се случи". Но благодарение на сегашните модели за състоянието на електроенергията на борда, предсказанията са такива, че роботът и неговите инструменти би следвало да са оцелели през марсианските нощи без нищо да се увреди. Поради това се смята, че единственото, от което "Опортюнити" има нужда, е малко вятър, който да издуха праха и тогава дългоочакваният сигнал ще дойде. "Като цяло аз не съм особено притеснен, че все още не сме се свързали с марсохода", съобщава Бил Нелсън от екипа. И повечето (макар и не всички) са съгласни с него. Засега най-трудното е чакането и от се отразява на работещите. "Моралът е разклатен", признава Стааб. Но въпреки това все още нищо не е загубено. "Знаем, че ако праховият фактор стигне 0.5, 0.6, тогава разполагаме с голям шанс да сме в състояние да се свържем отново с марсохода. Разполагаме все още със седем седмици до средата на ноември, когато ще започне почистващият сезон. Ние работим с това, с което разполагаме и просто ще продължим напред и да правим най-доброто, което можем". Мисията е финансирана до края на фискалната 2019-та година. Нека никой да не се безпокои все още - няма шанс НАСА да дръпне шалтера поради факта, че "Опортюнити" е стар и му е време да си ходи. Източник : Планетно общество http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2397-2018-oct-opportunity-status-update

Нови снимки от европейския спускаем апарат Маскот показват тъмната повърхност на астероида Рюгу Снимка на астероида Рюгу, направена от европейския спускаем апарат "Маскот". Проблясъците на снимката се дължат на отразената светлина от корпуса на апарата. Photo credit : JAXA/DLR/CNES 5 октомври 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес на Международния астронавтически конгрес бяха представени нови снимки, които бяха изпратени от немско-френския спускаем апарат "Маскот" по време на неговата работа на астероида Рюгу на 3-ти октомври. Беше публикувана и допълнителна информация относно задачите, които "Маскот" е свършил в рамките на 17-часовия му живот, с 1 час повече от очакваното. Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от европейския спускаем апарат "Маскот". Photo credit : JAXA/DLR/CNES Едно денонощие на повърхността на Рюгу продължава 7 часа и 36 минути. Това ще рече, че "Маскот" е успял да направи проучвания в рамките на три местни дни и две местни нощи. Освен това спускаемият апарат е успял да подскочи цели три пъти и да се премести на различни места. След първото подскачане "Маскот" попаднал в неблагоприятна позиция за работата на научните му инструменти. Това наложило изпращането на ръчна команда за ново подскачане, което довело до правилно ориентиране. Накрая екипът се е осмелил да направи едно доста по-силно подскачане, за разлика от предишните две, които премествали "Маскот" само на няколко метра. Освен снимки от камерите, на Земята са получени данни и от радиометъра, спектрометъра и магнетометъра. Сега бедният "Маскот" е с изтощена батерия, мъртъв и неподвижен на повърхността на Рюгу. Но за учените истинската работа тепърва започва. Предстои подробен анализ на натрупания снимков материал и на измерванията от инструментите, от които, надяваме се, ще произлязат вълнуващи научни открития. Междувременно основната мисия на Япония "Хаябуса" продължава и тепърва предстои най-интересното: кацанията, които ще са свързани с вземането на материал от повърхността на астероида за по-нататъшната му доставка на Земята. За повече информация: DLR http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2396-2018-mascot-new-photos

Пълен позор: Нито един от частните кораби няма да е готов за безпилотен тест през 2018 година! Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал. Photo credit : SpaceX 5 октомври 2018 г. 00:05 ч. Светослав Александров. Ден след като СпейсЕкс оповести, че първият дебют на "Крю Драгън" може и да не успее да излети поради бюрократични, а не по технологични причини, днес НАСА официално измести абсолютно всички дати за първите изстрелвания на комерсиалните кораби за 2019-та година. Новите дати са: Първи безпилотен полет на "Крю Драгън": януари 2019 г. Първи пилотиран полет на "Крю Драгън": юни 2019 г. Първи безпилотен полет на "Старлайнър": март 2019 г. Първи пилотиран полет на "Старлайнър": август 2019 г. Тези дати не са окончателни и подлежат на допълнителни промени. Това е особено валидно за "Старлайнър". Всичко това ще рече, че има огромен шанс догодина НАСА да празнува 50-годишнината от лунното кацане на "Аполо 11" без да притежава способност да изпраща хора дори до околоземна орбита! Да благодарим за това на бюрокрацията на НАСА, която допуска този позор да се случи. Прочетете официалното съобщение на страниците на НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2395-2018-commercial-crew-shame

Успех: космическият кораб Союз МС-08 с трима души на борда се завърна на Земята! 4 октомври 2018 г. 14:50 ч. Днес в 14:45 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-08" извърши успешно кацане, съобщи Роскосмос. Всичко това се случи навръх отбелязването на 61-годишнината от изстрелването на първия изкуствен спътник (4 октомври 1957 г.). На Земята се прибраха руският космонавт Олег Артемиев и неговите американски колеги Рики Арнолд и Дрю Фойстел. Кадър от днешното спускане на кораба "Союз МС-08". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2394-2018-soyuz-ms-08-lands

Спускаемият апарат Маскот приключи работа на Рюгу 17 часа след кацането 4 октомври 2018 г. 14:15 ч. Спускаемият апарат на Германия и Франция "Маскот", който вчера успешно кацна върху повърхността на астероида Рюгу, приключи своята работа, съобщава екипът на проекта. Тъй като той не бе екипиран със слънчеви панели, животът му бе ограничен до изтощаването на литиево-йонната батерия. Това се случи 17 часа след кацането - един час по-късно, отколкото се очакваше. Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от спускаемия апарат "Маскот" по-рано на 3-ти октомври. Photo credit : JAXA/DLR/CNES http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2393-2018-mascot-ends-mission

Автоматичната междупланетна станция на НАСА Паркър успешно облетя Венера На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL 4 октомври 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. По-малко от два месеца след изстрелването си, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" профуча край Венера, за да намали скоростта си спрямо Слънцето и да сниши перихелия до 0.17 астрономически единици! Това се случи вчера, като в момента на най-голямото сближение разстоянието между "Паркър" и Венера бе 2 400 километра. Още шест сближавания с Венера са планирани през следващите няколко години. По време на венерианските сближавания екипът на мисията не събира научни данни от планетата, а само променя скоростта си посредством гравитационно асистиране. Напомням на читателите, че "Паркър" бе изстреляна на 12-ти август с помощта на тежкотоварната ракета "Делта 4 Хеви" - една от най-мощните ракети в световен мащаб, отстъпваща по товароподемност единствено на "Фолкън Хеви". Ако всичко мине наред, през 2024 година "Паркър" ще се позиционира на около 6 милиона километра "повърхността" на Слънцето. Макар че 6 милиона километра изглеждат на пръв поглед да са много голямо разстояние, когато говорим за Слънцето, това е изключително близо - за сравнение най-близко разположената до Слънцето планета Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от него. Никога досега космически апарат не се е сближавал толкова много с нашата звезда. Паркър е истинска изследователска мисия и като такава се очертава да повдигне много повече нови въпроси, отколкото да даде отговори на вече зададени въпроси. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2392-2018-parker-completes-first-venus-flyby

СпейсЕкс: Отказахме на правителството да ни плати за разработката на Фолкън Хеви, сами си я направихме и изстреляхме! 3 октомври 2018 г. 20:30 ч. Шокиращо признание направи днес Ханс Конигсмен, който е вицепрезидент на СпейсЕкс по въпросите за сигурността. Конигсмен разговаряше пред публика на Международния астронавтически конгрес в Германия. Представителят на СпейсЕкс оповести, че с компанията са се свързали представители на правителствена агенция (без да съобщава името й). Тя предложила да помогне финансово за направата на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви", но на цената на това да вземе решенията как да се строи. Според Конигсмен отговорът на СпейсЕкс бил твърд: "Ние казахме: НЕ! Искаме сами да я построим. Ако искате, ще я купите, когато тя е готова и ние ще ви таксуваме за услугата". От СпейсЕкс са категорични, че за компанията е най-добре ако не приемат правителствени подаяния. "По-добре да не се опитваш да вземеш пари от правителството, иначе правителството ще ти каже какво да построиш и как да го направиш", казва Конигсмен. Вероятно това показва разочарованието на СпейсЕкс от работата с НАСА през последните години. Частната компания пое поръчка от агенцията да разработи пилотиран космически кораб "Крю Драгън" и наистина НАСА даде милиарди за създаването му, но агенцията постоянно си запазваше правото да казва "не" за едно или друго решение на СпейсЕкс по отношение на дизайна. Всичко това добави години отлагания и като следствие: днес американските астронавти нямат достъп до "Международната космическа станция", освен като пътници на борда на руските кораби "Союз". Можем само да спекулираме, че това е основната причина, поради която СпейсЕкс изостави "Крю Драгън" за полети до Луната и Марс. Напомням на читателите, че едно от настояванията на НАСА бе "Крю Драгън" да се връща на Земята само с парашути, без ракетни двигатели. Последното обаче би било задължително условие, за да може "Крю Драгън" да се ползва и за междупланетни кацания. Нямаше отърване и частната компания клекна. Сега СпейсЕкс работи по нова ракета и нов космически кораб "Биг Фолкън", които ще се ползват за мисии до Луната и Марс, а за разработката им компанията всячески ще се старае да избегне правителствените намеси. "Крю Драгън", който днес е в окастрен вариант, далеч от първоначалния замисъл на СпейсЕкс, ще се ползва само за транспорт на екипаж до околоземна орбита. Вижте целия запис от изказването на Ханс Конигсмен тук (Youtube връзка) Снимка от успешното изстрелване на "Фолкън Хеви" на 6-ти февруари. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2391-2018-spacex-no-government

НАСА най-накрая отговори публично на Рогозин относно подозренията за саботаж на МКС 3 октомври 2018 г. 18:00 ч. Дмитрий Рогозин, понастоящем шеф на Роскосмос, не спира с изявите си в медиите. На 1-ви октомври той даде обширно интервю по руската национална телевизия (източник: Alpha Centauri). В него той сподели, че пробойната в кораба "Союз МС-09", която бе открита в края на август, "определено не се е появила по време на производствения процес", но по "искане на НАСА" той няма да сподели за своите подозрения. Освен коментарите му за аварията, в последните си медийни изяви той отново потвърди, че Мъск нарочно подбива цените на ракетите, за да изхвърли Русия от пазара на изстрелванията. Днес НАСА най-накрая публикува становище относно разследването на аварията на кораба (източник: НАСА). "Руските медии наскоро съобщиха, че генералният директор Рогозин е казал, че пробойната не е производствен дефект. Отхвърлянето на производствен дефект показва, че това е изолиран случай, който няма да се отрази категорично на бъдещото производство. Заключението не означава, че пробойната е създадена нарочно или злонамерено. НАСА и Роскосмос заедно разследват инцидента, за да установят причината. Програмата по Международната космическа станция планира "космическа разходка" през ноември, за да се събере нова информация". Трудно е да си обясним поведението на Русия в последно време. "Русия определено иска нещо", пише космическият експерт и анализатор Кийт Кауинг, автор на уебсайта НАСАУоч. "Фактът, че американските астронавти живеят на същата космическа станция, която предполагаемо са саботирали, и че те трябва да се приберат вкъщи на повредения кораб "Союз", показва колко глупаво е цялото това нещо", казва той и смята, че "Роскосмос отвлича вниманието от истинските проблеми посредством цялата тази СпейсЕкс конспирация, без да отбелязва, че Русия продължава да орязва собствения си бюджет за космонавтика и нейната способност да се конкурира с бързо еволюиращия космически пазар е ограничена. Когато Боинг и СпейсЕкс започнат да изстрелват американски астронавти до МКС, стабилен източник на доходи за полетите на "Союз" малко или много ще се изпари, без да има заместващ клиент. Но не се безпокойте - решение за задоволяване на проблемите на Русия винаги се намира". На кадъра: корабът Союз МС-09" по време със сближаването си с "Международната космическа станция" през юни. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2390-2018-nasa-responds-iss-leak

Европейски спускаем апарат от типа на Маскот може да се отправи към луните на Марс в началото на следващото десетилетие 3 октомври 2018 г. 13:00 ч. Днешният успех на немско-френския спускаем апарат "Маскот", който кацна на астероида Рюгу, няма да остане единичен. Японската космическа агенция оповести, че партньорството с Германия и Франция ще продължи и след "Хаябуса 2". Една от следващите междупланетни мисии на Япония е "MMX". Тя ще включва посещение на луните на Марс - Фобос и Деймос. В ход са проучванията за създаването на нов спускаем апарат от типа "Маскот", който ще бъде прикачен към "MMX". Разработката и строежът на апарата отново ще бъдат отговорност на френската космическа агенция CNES и немския аерокосмически институт DLR. Новата експедиция ще се отправи към Фобос и Деймос в началото на следващото десетилетие. Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от спускаемия апарат "Маскот" по-рано днес. Photo credit : JAXA/DLR/CNES http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2389-2018-japan-france-germany-mars-moons

Ще полети ли Крю Драгън до края на годината? Корабът е готов, бюрокрацията пречи! 3 октомври 2018 г. 12:45 ч. Ще успее ли СпейсЕкс да проведе първото изстрелване на кораба "Крю Драгън" до края на 2018-та година? Ханс Конигсмен от СпейсЕкс оповести днес на Международния астронавтически конгрес, че това е възможно, но ще е трудно. Това съобщи днес журналистът Джеф Фауст в Туитър. Думите на Конигсмен са: "Хардуерът може да е готов навреме, но документацията е пречка". За пореден път се убеждаваме каква е истинската причина НАСА да не изстрелва астронавти до "Международната космическа станция" и да продължава да разчита на руските кораби "Союз". И тя не е технологична. Причината е в бюрокрацията на НАСА. Космически кораб има и е практически готов. Но безобразните изисквания и формуляри, които агенцията налага на СпейсЕкс, действително спъват прогреса. НАСА сама вреди на себе си и никой друг не й е виновен. Прочетете статията от 17-ти януари: Отлагания след отлаганията и пак отлагания - или как консервативната култура на НАСА спира прогреса на частните компании Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2388-2018-spacex-dx-1-debut-end-of-year

Първа снимка на астероида Рюгу, заснета от европейския спускаем апарат Маскот! Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от спускаемия апарат "Маскот". Photo credit : JAXA/DLR/CNES 3 октомври 2018 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Немско-френският спускаем апарат "Маскот", който по-рано днес успя да кацне върху повърхността на астероида Рюгу, изпрати своята първа снимка към Земята. Снимката бе публикувана в официалния Туитър канал на мисията. Изображението бе заснето от камерата на "Маскот" по време на неговото спускане към Рюгу, от височина около 40 метра. В горния десен ъгъл се вижда сянката, хвърляна от самия спускаем апарат върху повърхността на астероида. По предварителна информация "Маскот" е успял да заснеме общо около 20 сходни снимки в рамките на своето 20-минутно спускане от кораба-майка "Хаябуса 2" към Рюгу. Ако те бъдат успешно предадени към Земята и публикувани, може да бъде създадена чудесна видео компилация. Напомням на читателите, че 10-килограмовият спускаем апарат ще работи около 16 часа на повърхността на Рюгу. Тъй като не е екипиран със слънчеви панели, дейността му ще бъде преустановена след изтощаването на литиево-йонната батерия. Тези планирани 16 часа обаче са предостатъчно време "Маскот" да направи уникални изследвания от повърхността на Рюгу със своята камера, магнетометъра, спектрометъра и радиометъра. Очакваме също така апаратът да подскочи и да кацне на друго място на астероида, откъдето да предаде още снимки и данни. Днешното успешно кацане е безспорен триумф за Германия и Франция. Очакваме с нетърпение събраните данни да бъдат анализирани и да научим за нови открития. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2387-2018-mascot-first-photo

УСПЕХ: Европейският спускаем апарат Маскот кацна върху повърхността на астероида Рюгу! "Хаябуса 2" направи тази снимка днес, на 3-ти октомври, по време на спускането към повърхността на Рюгу. Вижда се сянката на космическия апарат. Photo credit : JAXA 3 октомври 2018 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Екипът на европейския спускаем апарат "Маскот" потвърди, че днес той успя да кацне благополучно върху повърхността на астероида Рюгу. Напомням на читателите, че японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" започна своето спускане към Рюгу вчера, на 2-ри октомври. Рано тази сутрин в 05:17 ч. българско време "Хаябуса 2" успешно стигна до височина 51 метра от повърхността, след което освободи "Маскот" и той започна свободно падане със скорост, по-малка от тази на пешеходец на Земята. "От телеметричната информация на спускаемия апарат ние успяхме да потвърдим, че той се е отделил от майчиния кораб и е достигнал повърхността на астероида 20 минути по-късно", съобщи един от ръководителите на проекта Тра-Ми Хо от немския аерокосмически институт DLR. До този момент имаме потвърждение, че "Маскот" вече е започнал да изпраща научни данни. Направени са около 20 снимки, които понастоящем са записани и запазени на борда на "Хаябуса 2". Понастоящем "Хаябуса 2" се издига на около 3 километра над Рюгу, за да може да събере всички получени данни ("Маскот" няма достатъчно мощна антена и може да комуникира само с кораба-майка, не и директно със Земята). Общо четири инструмента има на борда на "Маскот" - освен камерата, това са един радиометър, един инфрачервен спектрометър и един магнетометър. Екипът на мисията очаква спускаемият апарат да се е ориентирал правилно на самата повърхност благодарение на роботизираната си ръка. След като събере нужната информация, "Маскот" е програмиран да подскочи и да кацне на друго място на Рюгу. Там също ще трябва да събере информация. През следващите дни "Хаябуса 2" ще препрати получените данни към Земята. Надяваме се, че екипът ще е достатъчно бърз, за да качи снимките и да им се радваме всички космически ентусиасти. Напомням също така, че за разлика от астероидоходите "Минерва", европейският спускаем апарат "Маскот" не е екипиран със слънчеви панели. Неговият живот ще е ограничен до този на литиево-йонната батерия, която ще се изтощи след максимум 16 часа. Макар че това може да е разочароващо за мнозина, нека не забравяме, че един предварително програмиран спускаем апарат може да свърши много задачи в рамките на тези 16 часа. Да пожелаем успех на екипа! За повече информация: DLR http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2386-2018-mascot-lands-successfully-on-ryugu

Хаябуса 2 започна спускането към астероида Рюгу, за да освободи европейския спускаем апарат Маскот На илюстрацията: европейският спускаем апарат "Маскот" каца върху повърхността на астероида "Рюгу". Image credit : CNES/DLR 2 октомври 2018 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Едно от най-великите постижения за европейската космонавтика бе успешното кацане на спускаемия апарат "Филе" върху повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко през 2014 година. Сега, четири години по-късно, Европа може да отбележи нов триумф. Днес екипът на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" оповести в Туитър, че тя вече се спуска към повърхността на астероида Рюгу. Ако всичко мине успешно, утре, на 3-ти октомври, спускаемият апарат "Маскот" на немския аерокосмически център DLR и френската космическа агенция CNES ще извърши меко кацане върху Рюгу. За разлика от двата астероидохода "Минерва 2", които кацнаха на 21-ви септември и все още работят, "Маскот" не е екипиран със слънчеви панели. Това ще рече, че неговият живот ще бъде ограничен от бордовите му батерии. Очаква се те да се изтощят около 16 часа след кацането - това е максималното възможно време за работоспособност на мисията. Освен това "Маскот" е много по-лек от "Филе" - кометарният роботизиран апарат тежеше 100 килограма, докато "Маскот" тежи едва 10 килограма. Ограничението бе зададено от възможностите на кораба-майка "Хаябуса 2". Така че екипът трябваше да се справи с изключителното предизвикателство да направи функционален спускаем апарат, тежащ 1/10-та от "Филе", но все пак да е ценен за науката. На борда на "Маскот" има четири научни прибора: магнетометър, спектрометър, радиометър и камера. Спускаемият апарат също би следвало да може да се придвижва на повърхността на Рюгу посредством подскачания. Както винаги, екипът на мисия "Хаябуса 2" ще публикува снимки по време на кацането в реално време. Те могат да бъдат разглеждани от вас на този уеб адрес: http://www.hayabusa2.jaxa.jp/en/galleries/onc/nav20181002/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2384-2018-2-oct-hayabusa-to-release-mascot

60 години от основаването на НАСА, 60 години лидерство в космоса 1 октомври 2018 г. 23:30 ч. Светослав Александров. На 1-ви октомври 1958 година в САЩ официално започва своята дейност правителствената агенция, известна като Национална аеронавтика и космическа администрация, или накратко казано - НАСА (на англ. National Aeronautics and Space Administration). През следващите шест десетилетия агенцията се утвърждава като най-успешната космическа организация в цял свят. Макар че днес повечето хора, като чуят за НАСА, си представят лунните мисии "Аполо" и космическите совалки, лидерството на американската космическа агенция се изразява в много различни сфери. В тази публикация ще ви разкажа за някои от по-слабо известните факти относно НАСА и нейната топ роля в усвояването на космоса. НАСА е безспорен лидер в изучаването на Марс и ще минат дълги години, преди някой да успее да измести американската космическа агенция от това първенство. В периода между 1976 и 2012 година НАСА успява да спусне на повърхността на Червената планета осем от общо девет изпратени спускаеми апарата. Единствено "Марс Полър Лендър" претърпява провал през 1999 година. Всички останали спускаеми мисии са успешни, включително тази на марсохода "Кюриосити", който продължава да работи от 2012-та до ден днешен. Не съществува друга държава, която може да се похвали и с частица от това. Например СССР има само един спускаем апарат, който каца успешно на марсианската повърхност, от общо четири изпратени. При това единственият успял ("Марс 3" през 1971 г.) работи едва 14.5 секунди след кацането си. Европейската космическа агенция (ЕКА) има също два опита за кацане на Марс - веднъж през 2003 и веднъж през 2016 година, но и двата завършват неуспешно (макар че "Скиапарели", апаратът от 2016-та година, успява да изпрати някои данни за структурата и състава на марсианската атмосфера, преди да претърпи крушение). По отношение на изучаването на планетите от Външната слънчева система (т.е. тези отвъд астероидния пояс) НАСА също няма равна на себе си. В миналото мисии като "Пайъниър 10", "Пайъниър 11" и "Вояджър 1" облитат Юпитер (последните две изучават и Сатурн), а "Галилео" работи няколко години около тази най-голяма планета. Успехът на "Вояджър 2" пък е зашеметяващ - освен Юпитер и Сатурн, космическият апарат посещава Уран и Нептун. "Вояджър 1" и "Вояджър 2" продължават да работят до ден днешен в междузвездното пространство и изпращат от там ценна научна информация. Две важни съвременни мисии на НАСА са "Ню Хърайзънс" и "Джуно". "Джуно" обикаля около Юпитер от 2016-та година насам. "Ню Хърайзънс" посети Плутон през 2015-та година и се готви да срещне първия си обект отвъд плутонианската орбита на 1-ви януари 2019-та година. Най-изумителното е, че всяка космическа мисия, изпратена от НАСА във Външната слънчева система (т.е. отвъд астероидния пояс), постига успех. Няма нито един провал. Нито една друга държава, нито една друга космическа агенция дори не се е и опитвала да изравни това постижение. За сравнение Русия няма самостоятелна и напълно успешна междупланетна мисия от изстрелването на "Вега 2" през 1984-та година, която посещава Венера и Халеевата комета. Нито СССР, нито Русия след 1991 година, не успяват да пратят космически апарат отвъд орбитата на Марс. Европейската космическа агенция (ЕКА) има само две участия в междупланетни мисии, изучавали Външната слънчева система. ЕКА партнира с НАСА в рамките на мисия "Юлисис", изстреляна през 1990 година, която прави две посещения на Юпитер, но основната й задача е да изучава Слънцето. В рамките на мисията на НАСА "Касини", която изучава Сатурн от 2004 до 2017-та година, ЕКА успява да изпрати спускаем апарат, който през 2005 година извършва кацане върху луната Титан. В рамките на програмата "Космическа совалка" НАСА успява да реализира най-успешната мисия за изучаване на далечния космос - тази на телескопа "Хъбъл". Изстрелян през 1990 година, той периодично бе обслужван от астронавтите на совалките и многократно подобряван. Днес той продължава да работи и да изучава мистериите на Вселената. С изстрелването на рентгеновия телескоп "Чандра" през 1999 година, на инфрачервения "Спицер" през 2003 година, на междупланетните търсачи "Кеплер" през 2009-та и "Тес" през 2018-та година, НАСА се утвърждава като световен лидер в космическата астрономия. Със сигурност НАСА, макар и да е много успешна, не е съвсем перфектна агенция. Понастоящем тя търпи негативен пиар най-вече поради факта, че след 2011 година, когато бяха пенсионирани космическите совалки, американските астронавти са принудени да летят до "Международната космическа станция" на борда на руски кораби "Союз". Забавянията в разработките на новите космически кораби (които сега не се очакват да полетят в пилотиран режим преди 2019-та година) са плод най-вече на консервативната и бюрократична култура, закърмена от катастрофите на совалките "Чалънджър" и "Колумбия" през 1986-та и 2003 година. Но дори и на фона на отлаганията, няма друга държава освен САЩ, която да разработва толкова много пилотирани космически кораби. НАСА работи по кораба "Орион" и ракетата "SLS", които ще изпращат хора отвъд околоземна орбита и до Луната през следващото десетилетие. НАСА поощрява и частните компании - агенцията финансира Боинг и СпейсЕкс, които работят по корабите "Старлайнър" и "Крю Драгън", а също така праща експерименти на суборбиталния кораб на Блу Ориджин "Ню Шепърд". Макар и в областта на пилотираната космонавтика НАСА леко да отстъпва през последните няколко години, с тези стъпки агенцията гарантира, че благодарение на тази конкуренция разцветът на пилотираната космонавтика тепърва предстои. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2383-2018-nasa-60-years

Космически асансьори: от мечти и фантастика към реалност Илюстрация на наскоро изстреляния експеримент Stars-ME, който представлява първият асансьор в историята на човешката космонавтика. Image credit : Shuzuoka University 30 септември 2018 г. 15:40 ч. Светослав Александров. Когато Япония изстреля космическия кораб "Кунотори 7" на 22-ри септември, заедно с него в космоса се отправи любопитен експеримент: Stars-ME. Ако всичко мине наред, в рамките на този експеримент два спътника ще бъдат изведени в околоземна орбита, а между тях ще бъде опънато 10-метрово въже. Малък асансьор ще трябва да се придвижва между единия и другия спътник по въжето. Никога досега подобна концепция не е била изпробвана в космически условия, но по този въпрос японците са сериозни. Например целта на корпорация Обаяши е до 2050-та година да бъде построен огромен асансьор от Земята до намираща се в орбита космическа станция. Но защо? Защо японците толкова много се интересуват от космически асансьори? Идеята за създаване на космически асансьор не е нова. За пръв път през 1895 г. руският учен Константин Циолковски се сеща за това, наблюдавайки Айфеловата кула в Париж. Той смята, че подобна кула може да бъде построена от Земята, като върхът й достигне до височина 35 786 километра. Обектите биха придобивали хоризонтална скорост, докато се придвижват нагоре в кулата и когато бъдат освободени от върха й, скоростта им би била достатъчна, за да останат в геостационарна орбита. След това през 1959 година друг руски учен на име Юрий Арцутанов (който днес си е жив и здрав, на 89-годишна възраст) предлага обратна идея: вместо да се строи кула, която да се извисява нагоре към космоса, по-хубаво е да се изпрати в геостационарна орбита един спътник, от който да се пусне въже в посока към Земята. През 1966 г. идеята се обсъжда и от американците, като четирима автори, Айзък, Вайн, Браднър и Бахус, публикуват свой анализ в научното списание Сайънс. А през 1979 година широката общественост силно е заинтригувана от асансьоростроенето в космоса след излизането на романа на големия писател Артър Кларк "Фонтаните на рая". Оттогава насам космическите асансьори периодично се обсъждат във фантастични произведения, в научно-популярните списания и в самите научни журнали. През 2015-та година в научното списание New Space се появява статия от Swan и колектив [1], озаглавена: (The future: space elevators seem feasible, буквален превод - Бъдещето: космическите асансьори изглеждат осъществими). В нея са представени добри обосновки защо си струва да се стремим към построяването на космически асансьори. На първо място те ще са космическият аналог на трансконтиненталните ЖП линии - по въжета ще могат да бъдат изпращани към космоса тонове полезни товари. Второ: космическите асансьори биха били удобни - няма да има грохот и големи ускорения, каквито съществуват при ракетите. Трето: асансьорите биха били екологично чисти - няма да има никакво замърсяване при експлоатацията им. Не на последно място, космическите асансьори биха били по-безопасни. Всяка една съвременна ракета, независимо дали е американска, руска, японска или каквато и да е друга, има шанс за провал между 1 и 3%. Аварийността на един космически асансьор би била близка до нулата. Но това, което е най-важното и което авторите подчертават е, че космическите асансьори ще стимулират истинска "треска за злато". Не само експанзията на човечеството в Слънчевата система ще е по-лесна, не само бизнесът ще процъфти. Ще станат възможни и дейности, които към този момент са нереалистични поради високата цена на изстрелване - например, добив на полезни изкопаеми от Луната, Марс и близкоземните астероиди. Днес за достигането на околоземна орбита се изразходва толкова много гориво, че дори на МКС да съществуваше магическа машина, която да може да превръща олово в злато, това пак не би покрило разходите, необходими за доставката на златото на Земята. Въпреки очевидните плюсове на космическите асансьори, в продължение на дълги десетилетия песимизмът за построяването им беше преобладаващ, докато оптимистите оставаха единици. Причината за този песимизъм бе много проста: никой не знаеше от какъв материал трябва да бъде създадено носещото въже. Нито един известен на човечеството материал не бе достатъчно здрав - ни стомана, ни Кевлар, нишки на паяжина, нищо не би послужило за изграждането на асансьор в космоса. Но през 1991 година положението рязко се промени с откриването на въглеродните нанотръби. А днес оптимистите стават все повече и повече. Въглеродните нанотръби представляват молекулярни тръби [2], в които въглеродните атоми са подредени по начин, подобен на структурата на геодезичен купол. На теория те са по-здрави от всеки един друг материал с порядък от 40. Една нишка, направена от въглеродни нанотръби с диаметър 3 милиметра, би поела товар от 45 тона. Изведнъж идеята за създаването на асансьор до космоса от такъв материал става реалистична! Така изглеждат нещата на теория, но на практика стоят другояче. Основният проблем е, че все още не можем да произвеждаме висококачествени нанотръби. През 2016 г. научна статия от Zhu и колектив, озаглавена The Great Reduction of a Carbon Nanotube’s Mechanical Performance by a Few Topological Defects [3], разкрива, че въпреки очакванията за създаването на материал с якост на опън до 50GPa, създадените към този момент нанотръби имат якост на опън само няколко GPa. Учените откриват, че съвсем малък дефект в синтезата (т.е. ако само един атом не е на правилното място) води до редукцията на издръжливостта на нанотръбите в пъти. Това нанася сериозен удар върху оптимистичните сценарии за строеж на асансьор в космоса. Понастоящем хората се мъчат да създадат издръжливи нанотръби едва от няколко метра, но за космически асансьор ще ни трябва въже с дължина хиляди километри! Сред крайните скептици на космическите асансьори не е кой да е друг, а самият Илон Мъск. През 2015-та година той написа следното в Туитър [4]: "Въобще не ме питайте за космически асансьори до момента, в който някой не построи структура от нанотръби, която е по-дълга от пешеходен мост". Това не спира японците да се мъчат да създадат космически асансьори. Макар че Йоджи Ишикава, който е един от ръководителите на проекта Обаяши, признава, че "сега не можем да направим достатъчно дълъг кабел" от въглеродни нанотръби, той смята, че "до 2030 година вероятно ще успеем да го постигнем". Засега човечеството предприема само най-началните стъпки от тази инициатива. Експериментът Stars-ME, който беше вече доставен на "Международната космическа станция" и скоро ще бъде пуснат в космоса, ще ознаменува първият опит да се свържат два изкуствени спътника с помощта на космически асансьор. Що се касае до бъдещето, ние трудно можем да го прогнозираме. Не е и редно да опитваме - никой досега не е успял да предвиди с точност напредъка на космонавтиката. Възможно е Илон Мъск и скептиците да се окажат прави. Тогава ракетите ще си останат ненадминат начин за достигане на космоса. Но току виж пък хората, стоящи зад Обаяши, излезли прави. Тогава кой знае, бъдещето на Артър Кларк може и да стане реалност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2382-2018-space-elevators

Успех: Норвегия изстреля в космоса своята първа космическа ракета! Снимка от изстрелването на 27-ми септември. Photo credit : Nammo 28 септември 2018 г. 16:50 ч. Светослав Александров. Вчера, на 27-ми септември, Норвегия за пръв път изпрати в космоса своя собствена космическа ракета. Ракетата "Нуклеус" е замислена, изготвена и произведена изцяло в Норвегия. Изстрелването бе проведено от космодрума Андоя. Целта на мисията бе да се надхвърли 100-километрова височина - международно признатата граница между атмосферата и космическото пространство. Тази цел бе постигната - в рамките на по-малко от 3 минути "Нуклеус" достигна цели 107 километра, след което падна в Атлантическия океан. Любопитното при "Нуклеус" е, че тази ракета използва хибриден двигател, който работи както с твърдо гориво от материал, производен на каучука, така и с водороден пероксид в ролята на окислител. Тези субстанции са безопасни за работа, няма риск от експлозия и освен това при горенето се получават вода и въглероден диоксид, което прави ракетата екологично чиста и безвредна за околната среда. Никога досега хибриден двигател не е бил използван на космическа ракета в рамките на цялата история на европейската космонавтика. Но сега, благодарение на тези нови разработки, космическото бъдеще на Стария континент изглежда не просто по-оптимистично, но и по-зелено. За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2381-2018-27-sep-nucleus-launches

Японският космически кораб Кунотори 7 бе прикачен успешно към МКС 27 септември 2018 г. 23:40 ч. Днес японският космически кораб "Кунотори 7" бе прикачен успешно към "Международната космическа станция", съобщи НАСА. Напомням на читателите, че товарният кораб бе изстрелян успешно на 22-ри септември от космодрума Танегашима с помощта на ракета-носител "H-IIB". На борда му пътуват множество научни експерименти, сред които възвръщаема капсула за доставка на полезен товар от станцията към Земята, както и първият експериментален космически асансьор в историята на човешката космонавтика. Кадър от изстрелването на "Кунотори 7" на 22-ри септември. Photo credit : NASA TV/JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2380-2018-kounotori-7-attached-iss

Без изненада: ULA оповести, че избира американския ракетен двигател на Блу Ориджин за новата си ракета Вулкан 27 септември 2018 г. 23:10 ч. Днес компания Юнайтед лонч алайънс (на англ. ULA=United Launch Alliance) оповести официално, че новата ракета "Вулкан" ще използва двигателите на Блу Ориджин "BE-4" за първата си степен. Решението не изненадва абсолютно никого - то бе напълно очаквано сред космическите експерти. "Вулкан" се очаква да замести ракетите от старо поколение "Делта 4" и "Атлас 5". Натискът на властите е особено силен относно замяната на "Атлас 5", тъй като това е прословутата американска ракета, която използва построени в Русия двигатели на първата си степен. Американският Конгрес е поставил за задача до 2022 година САЩ да престане да използва тези двигатели и да се премине на изцяло американско производство. Тъй като се очаква "Вулкан" да полети около 2020 година за пръв път, целта е постижима. Самите двигатели "BE-4" се разработват от Блу Ориджин през последните няколко години. Очаква се освен на "Атлас 5" двигателите да се ползват и на собствената тежкотоварна ракета на Блу Ориджин "Ню Глен". "Ню Глен" ще използва седем двигателя от този тип, първата й степен ще е напълно преизползваема и ще каца вертикално след полет. Ракетата "Вулкан" на ULA пък ще използва два двигателя "BE-4". Първата й степен няма да е преизползваема, но двигателите й ще са - след полет те ще се разкачат и ще се спускат на Земята посредством топлинен щит и парашут. Двигателят BE-4, изготвен от Блу Ориджин. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2379-2018-ula-chooses-blue-origin-engine

Красота и пустош! Нови снимки на повърхността на Рюгу от астероидоходите Минерва 2! Снимка на повърхността на Рюгу, заснета от "Ровър 1Б" непосредствено след кацането. Photo credit : JAXA 27 септември 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Японската космическа агенция JAXA публикува нови снимки на астероида Рюгу, получени от астероидоходите "Минерва 2". Снимките бяха представени днес на специална пресконференция. Напомням на читателите, че на 21-ви септември автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" се спусна на около 50 метра над повърхността на Рюгу, след което освободи двата астероидохода "Минерва 2", обозначавани като "Ровър 1А" и "Ровър 1Б". По-късно на Земята бяха получени данни и от двата астероидохода, които потвърдиха, че те са кацнали успешно и че се придвижват благополучно върху повърхността на астероида посредством подскачания. Снимка на повърхността на Рюгу, заснета непосредствено преди подскачане на "Ровър 1Б". Photo credit : JAXA Снимка на повърхността на Рюгу, заснета от камерите на "Ровър 1А". Photo credit : JAXA Снимка, заснета от камерата "ONC-T" на "Хаябуса 2" при височина от 64 метра, непосредствено преди отделянето на астероидоходите "Минерва 2". Това е снимката с най-голяма разделителна способност, получена на повърхността на Рюгу от "Хаябуса 2". Долу вляво се намира голяма скала. Photo credit: JAXA, U. Tokyo, Kochi U, Rikkyo U, Nagoya U, Chiba Institute of Tech, Meiji U, U. Aizu, AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2378-2018-27-sep-more-photos-minerva

Марс Риконисънс Орбитър засне марсохода Опортюнити за пръв път след праховата буря Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на "Опортюнити" на 20-ти септември. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona 26 септември 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" успя да заснеме марсохода "Опортюнити" на 20-ти септември. Околността е все още доста прашна - коефициентът тау, който е показател за атмосферното запрашаване, продължава да е около 1.3. През месец май нормалните стойности на тау бяха между 0.5 и 0.7. Освен това се вижда, че слънчевите панели са покрити от прах, което със сигурност затруднява способността на марсохода да се свърже със Земята. На запитване от администратора на сайта, направено в Туиър към Майк Сийбърт, бивш ръководител на проекта към НАСА, той отговори, че би следвало "Опортюнити" да може все още да презарежда батериите си, дори и с прах по него - макар че ще е бавничко. Въпросът е каква е моментната електрическа мощност, генерирана от слънчевите панели. Това е лимитиращият фактор, който определя колко време "Опортюнити" би могъл да стои буден и да комуникира със Земята, преди отново да се самоизключи. Ако приемем, че на борда на "Опортюнити" няма съществена повреда на критичните компоненти, има три възможности за авария, причинени от праховата буря на Марс. В случай че запрашаването е изключително голямо, марсоходът първо навлиза в т.нар. "нискоенергийна авария" - при този сценарий "Опортюнити" изключва всички бордови системи освен системния часовник - вкл. комуникационните системи, които изразходват много ток. Понеже "Опортюнити" не е бил в контакт със Земята от 10-ти юни, със сигурност се е случила и т.нар. "ъплос авария". В отсъствие на постъпващ радиосигнал бордовата програма на "Опортюнити" би го накарала да си помисли, че има повреда в комуникационните системи и така той би комуникирал със Земята само през определени препрограмирани часови интервали. Но истинско главоболие за наземните екипи ще е, ако бурята на Марс е била толкова лоша, че "Опортюнити" не е могъл да генерира повече от 22 ватчаса за денонощие. Тогава електроенергията няма да стигне дори за поддръжката на работата на системния часовник. "Опортюнити" просто би забравил кое време на денонощието е и евентуално би се ориентирал за това по постъпващата електроенергия от слънчевите панели (които сега са освен всичко друго и прашни). При авария на системния часовник "Опортюнити" ще се свързва със Земята на базата на случайни интервали, които са трудно предсказуеми - например през даден ден наземните оператори могат да получат радиосигнал, но в продължение на следващите няколко дълги дни радиозатишието да продължава. Сега остава да се надяваме, че хардуерът на "Опортюнити" е в добро състояние дори и след бурята... както и да се появи вятър, който да издуха праха от слънчевите панели. Сезонни ветрове духат на Марс и тази година очакваме това да се случи около ноември. Напомням на читателите, че "Опортюнити" работи на Марс от зимата на 2004-та година. Първоначално проектиран за 90-дневна работа на Марс, той работи в продължение на близо десетилетие и половина. Никога не е бил предвиждан да преживява прахови бури и ако успее да се събуди, ще е истинско чудо. Въпреки това продължаваме да чакаме и да се надяваме. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2377-2018-20-sep-opportunity-photo