SAlexandrov

Озирис-Рекс направи детайлна снимка на Луната 4 октомври 2017 г. 08:00 ч. На 25-ти септември, три дни след успешното облитане на Земята, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" насочи своята камера PolyCam към Луната за направата на снимки с висока резолюция. Това изображение беше съставено с помощта на данни, получени когато "Озирис-Рекс" бе на 1.2 милиона километра от Луната, отдалечавайки се от нея с 22 530 километра в час. В лявата част на снимката се виждат познати региони като Морето на спокойствието и Морето на кризите. Но на снимката се виждат и обекти и от обратната страна на Луната - в долния десен ъгъл се намира равнината, обграждаща кратера Циолковски, както и светлите лъчи, обикалящи около кратерите Джордано Бруно и Нехо. За повече информация: сайтът на Озирис-Рекс Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1922-2017-osiris-rex-photographs-moon

Неочаквана изненада: Екипът на Розета откри едно последно изображение на кометата Чурюмов-Герасименко, направено непосредствено преди съприкосновението с повърхността 3 октомври 2017 г. 08:05 ч. Миналата година, на 30-ти септември 2016 г. автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Розета" се спусна върху кометата Чурюмов-Герасименко и така приключи своята амбициозна мисия. Днес, година по-късно, се оказа, че екипът е намерил още една последна снимка, скрита сред телеметричните пакети. В последните етапи на мисията изображенията са били разделяни в рамките на шест пакета. Но при това изображение са били получени само три пълни пакета. Ето защо автоматичният софтуер не е разпознал пакетите като съдържащи снимков материал. Работещите по мисията обаче са предположили, че може да има още някое изображение - и се оказали прави. Сред последните данни от "Розета" наистина има една последна снимка! Снимката е с резолюция 2 mm/pixel и обхваща район с площ един квадратен метър. Credits: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1921-2017-very-last-rosetta-photo

Годишнина: преди 60 години СССР изненада света с първия изкуствен спътник "Спутник 1" - общ вид 2 октомври 2017 г. 18:05 ч. Светослав Александров. На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия изкуствен спътник в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно известен като космодрума Байконур) с помощта на ракета "Спутник", която е модифициран вариант на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 "Семьорка". Датата 4-ти октомври 1957 година маркира неофициално началото на космическата епоха, макар и "Спутник 1" да не е първият построен от човешка ръка апарат, достигнал до космическото пространство. Още дълги години преди това са провеждани суборбитални космически полети. Ракетата на Вернер фон Браун "Фау 2" е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година САЩ успява да изстреля винени мушици с "Фау 2" от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се превръща първата маймуна, достигнала космическото пространство след изстрелване с "Фау 2". Но "Спутник 1" е първата машина, която достига до орбита - изстрелването му маркира момента, в който човечеството окончателно придобива способност да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха постигнати невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развитие, което очаквахме. Уви, напредъкът е винаги по-бавен, отколкото ни се иска. Човешки крак все още не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са все още мираж. Но развитието на самата спътникова технология беше главоломно. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха достъпни за малки фирми и организации, дори за ентусиасти, разполагащи с малко повече средства. За разработката и изстрелването на малък изкуствен спътник са необходими само хиляди, а не милиарди долари, както беше само допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите - една революция, която малцина очакваха. Ето накратко ранната история на космическата надпревара. "Спутник 1" е доста невзрачен сателит. Със своя диаметър от 58 сантиметра, стартово тегло от 83.6 килограма, четири радио антени и практически липсата на каквито и да е научни инструменти, той не би следвало да ни впечатлява. Възможностите на "Спутник 1" се свеждат само до излъчването на радиосигнали. Тогавашният президент на САЩ, републиканецът Дуайт Айзенхауер, омаловажава старта на СССР, но не успява да предвиди реакцията на обществеността. Спътникът може да не е забележителен, но е първи в историята и е постигнат от държава с неясни намерения спрямо Запада. Според космическия експерт Роджър Лейниъс (източник) изстрелването на "Спутник 1" има върху обществеността ефект, сравним с този на нападението над Пърл Харбър. Това е шок за американците и дните след полета влизат в историята под израза "Кризата Спутник". За жителите на САЩ нощта на 4-ти срещу 5-ти октомври 1957 година може да се опише само с една дума - истерия. Последвалите постъпки на СССР не позволяват на американците да се съвсемат от шока и да свикнат с настъпилата историческа промяна - на 3-ти ноември, по-малко от месец след старта на първия спътник, е изстрелян още един - "Спутник 2" с кучето Лайка на борда. Лейниъс разказва, че след фурора около "Спутник 1" и "Спутник 2" много хора почват да обвиняват администрацията на Айзенхауер заради това, че е позволила на СССР да напредне в космическата надпревара. Съществувало е популярно схващане, че Айзенхауер е некомпетентен човек, който само се усмихва без да прави нищо. От това се възползва Демократическата партия на САЩ. Линдън Джонсън, демократ от Тексас и лидер на Демократическата партия в Сената, осъзнава, че трябва да бъдат взети мерки. Благодарение на иницииран от него подкомитет на 25-ти ноември 1957 година излиза наяве, че финансирането на космическите дейности в САЩ е недостатъчно, а организацията - хаотична. Джордж Рийди, помощник на Джонсън, казва следното: "Простичък факт е, че вече не можем да считаме руснаците за изоставащи в технологично отношение. Отнело им е четири години, за да наваксат по отношение на атомната бомба и девет месеца, за да наваксат по отношение на водородната бомба. Сега ние сме тези, които трябва да наваксаме с техния спътник". Политическият климат по времето на "Кризата Спутник" е следният: републиканците най-накрая са дошли на власт, след като през ранните години от Студената война управляват демократи. Преди това президентът-демократ Хари Труман поема големи негативи върху себе си след оглавяването на Китай през 1949 година от Мао Дзедун и след инвазията на Южна Корея от комунистическите въоръжени сили през 1950 година. Републиканците използват събитията, за да обвинят демократите в меко отношение към комунизма, което довело до неговия разцвет в големи части от света. Разочарованието на американците от демократичните политики води до това през 1952 година Айзенхауер да поеме президентския пост. Но през 1957 година, с успешния полет на "Спутник 1" и последващото изстрелване на кучето Лайка имаме обрат: републиканците са тези, които са на власт, а демократите ги обвиняват в бездействие по отношение на СССР и Студената война. Администрацията на Айзенхауер предприема бързи мерки, за да възстанови доверието на американските граждани в способностите на САЩ. Още преди полета на "Спутник 1" американците са работили по проект за свой спътник. Ходът на този проект с име "Вангард" бил даден още през 1955 година, като целта била извеждането на малък спътник в рамките на Международната геофизична година (изстрелването трябвало да стане в периода между 1-ви юли 1957 и 31-ви декември 1958 г.). Американското правителство продължава да разчита на "Вангард" дори след полета на "Спутник 1", но първото американско изстрелване е катастрофално. На 6-ти декември 1957 година ракетата-носител рухва на стартовата площадка. Аварията на ракета "Вангард" с първия изкуствен спътник на САЩ на 6-ти декември 1957 година. Photo credit : NASA Накрая армията е тази, която спасява положението. Още през 1952 година Вернер фон Браун и неговият екип от немски емигранти оглавили армейските ракетни разработки и благодарение на тях се развил главоломно проектът "Редстоун", който довел до появата модерните за времето ракети "Юпитер-С". Причината, поради която американското правителство се е доверило към средата на 50-те години на проекта "Вангард", а не на концепциите на фон Браун, е неговото минало като член на нацистката партия и есесовец (биографична справка: НАСА). След настъпването на "Кризата Спутник", когато ножът опира до кокала, вече няма как - дадена е зелена светлина на екипа на фон Браун да възобнови отдавна зарязания проект за спътник "Експлорър" и в рамките на изключително кратко време е организирано изстрелване. На 31-ви януари 1958 година ракета "Юнона 1" (вариант на "Юпитер-С") извежда благополуно първия американски спътник в орбита - "Експлорър 1". Изстрелването на спътника само отчасти успокоява страстите в САЩ. Администрацията на Айзенхауер решава да инициира дълбоки промени в начина, по който се работи по ракетните програми. През лятото на 1958 година Конгресът одобрява законопроект за създаването на специализирана космическа организация, а на 29-ти юли президентът го подписва. Новата организация, която трябва да оглави космонавтиката на САЩ, официално заработва на 1-ви октомври 1958 г. - по-малко от година след изстрелването на "Спутник 1". Тази организация е НАСА и до ден днешен тя ръководи основните космически проекти на Съединените щати. Нищо обаче не се случва бързо - поне през първите пет-шест години от надпреварата СССР са първи в почти всяка една космическа област. През 1959 година съветски апарат се разбива за пръв път в повърхността на Луната - "Луна 2". Същата тази година излита и автоматичната лунна станция "Луна 3", която за пръв път обикаля Луната и прави снимки на обратната й страна. През 1961 година е полетът на Юрий Гагарин, а през 1966 година "Луна 9" извършва първото меко кацане на Луната и изпраща снимки от нейната повърхност. Едва през втората половина на 60-те американците не само наваксват, но и изпреварват СССР. Първите роботизирани станции, които достигат Марс, са американски, първият човек, стъпил на Луната, е американец, а към 1970 година американските астронавти имат много повече летателни часове от руските си колеги. Днес времената са различни - НАСА и Русия вече не се надпреварват, а работят съвместно. Благодарение на това сътрудничество от 2000 година до ден днешен има постоянно присъствие на хора в космоса на борда на "Международната космическа станция". Руско-европейското сътрудничество роди проекта "ЕкзоМарс", а първата мисия от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, вече работи в орбита около Червената планета - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхност, а от няколко години насам пилотирана програма има и Китай. Бъдещето все пак изглежда да лежи в частното предприемачество, съдейки по големите успехи на СпейсЕкс в областта на възвращаемите ракетни технологии. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1920-2017-60-years-sputnik-1-launch

Озирис-Рекс успя да заснеме едновременно Земята и Луната Тази снимка на Земята и Луната беше заснета от "Озирис-Рекс" на 25-ти септември. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona 28 септември 2017 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Екипът, работещ с автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", публикува нови снимки, направени след облитането на Земята на 22-ри септември. На този ден "Озирис-Рекс" използваше земното гравитационно поле, за да се насочи на правилния път към астероида Бену. Очаква се срещата между автоматичната станция и Бену да е факт догодина през месец август. Горната снимка бе заснета едва преди три дни - на 25-ти септември, с помощта на камерата NavCam1, една от трите камери, които съставляват инструмента TAGCAM. В момента на заснемането разстоянието между "Озирис-Рекс" и Земята бе 1 297 000 километра, а между станцията и Луната - 1 185 000 километра. Снимка на Земята, направена с помощта на NavCam1 на 22-ри септември 2017 г. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona Тази снимка пък бе заснета на 22-ри септември, съвсем скоро след облитането, когато "Озирис-Рекс" бе едва на 110 000 километра от нашата планета. На по-голямата част от изображението се вижда Тихи океан, но горе вдясно се вижда и Източният бряг на САЩ с урагана Мария и отломките от урагана Хосе. Северният полюс е в горната част. Още снимки ще бъдат публикувани от екипа през следващите няколко дни. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1918-2017-osiris-rex-photographs-earth-moon

Космическите агенции на Русия и САЩ подписаха заявление за сътрудничество в областта на изследването на далечния космос Международната окололунна станция може да се превърне в следващото поле на международно сътрудничество между световните космически агенции. Credit : NASA 28 септември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 27-ми септември, НАСА и държавната корпорация "Роскосмос" подписаха заявление за сътрудничество в областта на изследването и усвояването на далечния космос. Заявлението потвърждава намерението за използването на "Международната космическа станция" като стъпка към по-нататъшни мисии в далечния космос, както и взаимодействие в рамките на международна лунна програма. Това би включвало създаването на окололунна станция Deep Space Gateway, уеднаквяване на стандартите и съвместни научни мисии до орбитата и повърхността на Луната. Противно на това обаче, което погрешно отразиха някои български и чуждестрании медии, подписаното споразумение не е окончателният договор за построяване на окололунна станция. Агенциите все още има да извървят дълъг път до тази цел. Според космическия журналист Джеф Фауст от сайта СпейсНюз (източник) объркването идва от езика, използван в официалното становище на Роскосмос (източник) : "Роскосмос и НАСА вече са стигнали до взаимно съгласие относно стандарта на стиковъчния възел на бъдещата станция". Роскосмос добавя и че "бъдещите елементи на станцията ще бъдат създадени на основата на руски разработки, в това число и стандарти за животоподдържащи системи". Но НАСА все още не е одобрила формално Deep Space Gateway като програма, нито е търсила финансиране за нея. Това е потвърдено и от изпълняващия длъжност администратор на НАСА Робърт Лайтфуут. "Това, което наистина си казахме по време на нашите дискусии е, че докато се придвижваме напред след МКС, искаме да се облагодетелстваме от това с всички наши партньори и каквото и да правим, да го правим по глобален начин", казва Лайтфуут. "Нямаме ангажимент за ресурси, нито и ангажимент към програма. На този етап всичко е на концептуално ниво". И така Deep Space Gateway все още е на ниво концепция, без да е поставена времева рамка за вземането на решение кога и как да бъде изпълнена. Въпреки че всичко все още е в начална фаза, подписването на това заявление е важна стъпка за международното сътрудничество в космоса, тъй като то не беше повлияно от конфликтите в Украйна, Сирия и където и да е другаде. Самият бивш администратор на НАСА Чарлз Болден счита, че "Международната космическа станция" заслужава Нобелова награда за мир. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1917-2017-roscosmos-nasa-sign-agreement

Астронавтът Тери Въртс към рапъра B.o.B. : Мога да му спестя парите, Земята е обла. 27 септември 2017 г. 15:19 ч. Астронавтът на НАСА Тери Въртс отговори на рапъра B.o.B. относно намерението му да прати изкуствен спътник в космоса, за да снима специално формата на Земята. "Бих могъл да спестя на B.o.B. доста пари - Земята е заоблена. Летях около нея", написа астронавтът в туитър акаунта си. Дискусията незабавно привлече вниманието на хората - както подкрепящи Тери Въртс, така и скептични. Привърженикът на конспирацията Франсоа Бруър попита защо на снимките от лунните експедиции на НАСА не се виждат звезди. "Опитайте това: излезте в най-тъмната нощ и снимайте с настройките от "Аполо" от ISO 80,f/11,1/250. Колко звезди ще видите на снимката?", отвърна Въртс. Тери Въртс лети в космоса за пръв път през 2010 година на борда на американската совалка "Индевър". Мисията продължава 13 дни. На 23-ти ноември 2014 година лети отново с руски кораб "Союз ТМА-15М" и Тери Въртс престоява около шест месеца на борда на "Международната космическа станция". Прочетете още: Рапърът B.o.B. събира пари, за да изстреля спътник и да види дали Земята е плоска. "Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята броени часове след облитането й на 22-ри септември. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1916-2017-terry-virts-to-bob

Автоматичната междупланетна станция Озирис-Рекс успешно засне Земята след облитането й в петък "Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята броени часове след облитането й на 22-ри септември. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 26 септември 2017 г. 21:45 ч. Светослав Александров. На 22-ри септември 2017 г. в 19:45 ч. автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" прелетя край Земята с цел гравитационна маневра, която изпрати станцията на правилната посока към астероида Бену. В 21:52 ч. след успешното облитане "Озирис-Рекс" включи научните си инструменти, за да ги калибрира като подготовка за истинската научна мисия след пристигането в орбита около Бену. Бяха заснети и снимки, сред които и горепоказаната. Това е съставно изображение, което беше заснето с помощта на камерата MapCam от разстояние 170 000 километра. В центъра на снимката е Тихи океан, в долния ляв ъгъл се вижда ясно Австралия, а югозападните региони на САЩ са в горния десен ъгъл. Вероятно се чудите защо снимката е "дефектна" и какви са тези черни ивици в най-горните части. Камерите на "Озирис-Рекс" са предназначени да снимат астероида Бену, който е тъмен обект и за заснемането му е необходимо по-голямо време на експозиция. Те не са специално предвидени да снимат Земята. Когато обектът е ярък като Земята, тогава се налага да се използва по-кратко време на експозиция. В случая за да може "Озирис-Рекс" да направи снимки на нашата планета са използвани кратки времена на експозиция, които са довели до въпросните черни ивици. Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1914-2017-osiris-rex-photographs-earth

Индия отбеляза три години работа около Марс. Научните данни от втората работна година вече са в публичното пространство! Марс, заснет от камерата на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO 26 септември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 24-ти септември 2014 година Индия се присъедини към елитен клуб държави, след като "Марсианска орбитална мисия" се превърна в изкуствен спътник на Червената планета. Индийската космическа агенция ISRO е едва четвъртата агенция след американската НАСА, космическата програма на СССР и Европейската космическа агенция, която успява да приведе автоматична междупланетна станция в орбита около Марс. Индия е и първата азиатска държава, изучавала Марс от орбита. "Марсианска орбитална мисия" работи и до ден днешен, три години след успешното влизане в орбита. Това е забележително постижение, още повече, че първоначално планираният срок на работа бе едва шест месеца. По случай успешното завършване на третата година от работата на "Марсианска орбитална мисия", индийската агенция ISRO публикува всички научни данни от втората работна година - от септември 2015 година до септември 2016 година. Така Индия следва подобна политика на НАСА и Европейската космическа агенция - на учените, официално част от проекта, се полага само ограничен период да разполагат с данните си и да напишат статии. Този период е кратък - между шест месеца и една година, след което ръководството на мисията е задължено да обнародва всичко. Така от данните могат да се възползват и учени от други агенции и държави. Хубаво е да сме свидетели, че Индия проявява такова ниво на отвореност и че няма засекретеност. Данните са качени на следния уебсайт: https://mrbrowse.issdc.gov.in/MOMLTA/ . Те обаче са достъпни след регистрация, а много хора се притесняват от нея, тъй като в регистрационния формуляр трябва да дадете адреса си и телефона си. Ако не желаете да се регистрирате, можете да изчакате - след време ще бъдат създадени копия на данните в други уебсайтове. Такова копие беше създадено през 2016 г. на блога на Планетното общество, когато бяха публикувани данните от първата година на работа на "Марсианска орбитална мисия". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1912-2017-india-mom-three-years-around-mars

Рапърът B.o.B. събира пари, за да изстреля спътник и да види дали Земята е плоска 26 септември 2017 г. 20:11 ч. Предполагам, че читателите на КОСМОС БГ са запознати с рапъра B.o.B. - ако не с творчеството му, поне с абсурдните му твърдения, че Земята е плоска. Поради голямата му популярност той наскоро влезе в спор не с някой друг, а с астрофизика Нийл деГрас Тайсън, автор на новата поредица "Космос". B.o.B. обаче е сериозен - сега той иска да изстреля поне един спътник, с който ще доказва каква е истинската форма на Земята. На уебсайта за групово финансиране GoFindMe ( справка: https://www.gofundme.com/showBoBthecurve ) той е открил своята кампания, а в презентационното видео казва: "Искам да изпратя един, ако не и повече спътници колкото се може по-далече в космоса, за да намеря кривината. Наистина търся кривината". Целта е да бъдат събрани $200 000 долара. Е, за първите четири дни, откакто е открита кампанията, са събрани само $1 771 долара (към 20:11 ч. българско време на 26-ти септември). Дали спътникът на един от най-известните плоскоземци ще докаже нещо? Надали - плоскоземците не биха повярвали на нищо, ако ще и да бъдат изстреляни в космоса и да видят Земята с очите си. Коментарът на Ashay Doshi на страницата на GoFundMe например е много показателен: "Брат, аз съм с теб. Но не можем да вярваме на нищо, освен на сетивата си. Технологията, която ще използваш, ще накара Земята да изглежда сферична заради кривината на лещите на твоя спътник. Единственият начин да разбереш, че Земята е плоска, е да отидеш в космоса сам и да излезеш в открития космос, защото прозорците на кораба също ще имат лека кривина и Земята ще е сферична. Тогава ще трябва да излезеш и от скафандъра си, защото стъклото на скафандъра ще изкриви Земята. Само тогава би видял, че Земята е действително плоска". Разбирате ли?! Нищо не е достатъчно И все пак, ако искате да убедите един плоскоземец, можете да дарите сума за B.o.B. и най-малкото да му помогне да прозре истината. Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА DSCOVR на 16-ти юни 2017 г. Вярващите в конспиративната теория, че Земята е плоска, смятат, че подобни снимки са фалшиви и са компютърно генерирани. Photo credit : NASA/DSCOVR-EPIC http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1913-2017-bob-seeking-for-earth-curvature

Има ли бъдеще за Международната космическа станция след 2024 година? Партньорите не бързат да вземат решение. 25 септември 2017 г. 17:10 ч. Какво ще се случи с "Международната космическа станция" в бъдеще? Засега нейният срок на експлоатация е удължен до 2024 година, но какво правим след това? Има ли шанс да се продължи използването й? Днес, на 25-ти септември, на 68-мия Международен астронавтически конгрес в Аделаида, Австралия, беше оповестено, че партньорите са обсъждали различни варианти за бъдещето на МКС, но никой не бърза да вземе решение (източник - СпейсНюз). Според изпълняващия длъжността администратор на НАСА Робърт Лайтфуут хубаво е да си спомним, че Европейската космическа агенция (ЕКА) взе решение да подкрепи експлоатацията на станцията до 2024 г. чак през декември миналата година. Дискусии между ръководителите на отделните агенции за бъдещето на МКС все пак ще бъдат проведени още тази седмица. Игор Комаров, ръководител на Роскосмос, смята, че ще има нужда от изследователска лаборатория в ниска околоземна орбита и след 2024 година. Комаров отхвърли твърденията, че след тази дата Русия ще разкачи собствените си модули от МКС и ще ги използва за собствена станция. "Ние трябва да работим на МКС заедно с партньорите си", съобщи той. Наоки Окумура, президент на Японската космическа агенция JAXA, оповести, че е твърде рано да се говори за дългосрочното бъдеще на "Международната космическа станция". Но той потвърди, че JAXA обсъжда с НАСА каква ще е ролята на Япония в създаването на предстоящата окололунна станция. На конгреса в Аделаида Джон Елбоу, вицепрезидент и генерален мениджър по космическите изследвания в Боинг, съобщи категорично: "Не сме избрали своеволна дата за пенсионирането на станцията преди да има друга дестинация в околоземна орбита, която да поеме нейните нужди". Photo credit: NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1911-2017-what-happens-after-iss

Закъснял играч се завръща в космическата надпревара: Австралия най-накрая създава космическа агенция През 1967 година с изстрелването на WRESAT Австралия се превръща в третата държава след САЩ и СССР, изстреляла спътник от своя територия 25 септември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Вчера на 68-мия Международния астронавтически конгрес в Аделаида беше оповестено, че Австралия най-накрая ще създаде своя космическа агенция. Новината очаквано учуди много хора, за които е трудно да си представят, че австралийците още си нямат такава агенция. По принцип големите държави разполагат с космически агенции - Русия има космическа агенция и е единственият превозвач на хора до "Международната космическа станция", САЩ си има НАСА и е лидер в изучаването на далечните планети, Канада има Канадска космическа агенция и е известна най-вече с голямата роботизирана ръка на станцията, Китай има агенция и изпраща хора в космоса и апарати до Луната... но Австралия? Защо почти не чуваме за Австралия в космическите новини? Австралия в никакъв случай не е недоразвита държава - тя е 13-тата икономическа сила в световен мащаб. Някога е била една от първите в космоса - на 29 ноември 1967 година Учреждението по оръжейни проучвания (англ. WRE, Weapons research establishment) изстрелва в космоса ракета "Спарта" (модифицирана американска "Редстоун") от космодрума Вумера със спътник WRESAT. С успешния полет Австралия се превръща в седмата държава със свой собствен изкуствен спътник, но едва в третата след САЩ и СССР, провела благополучно изстрелване от свой космодрум на своя територия. През 1971 година е проведено второто и последно изстрелване на спътник от космодрума Вумера. И с това космическата история на Австралия приключва безславно. Днес Австралия е държава, която може да е с развита икономика, но е отпаднала от космическата надпревара. Как се случва това? След 1868 година, на фона на успеха с WRESAT, Учреждението по оръжейни проучвания предлага създаването на скромна космическа програма както с граждански цели, така и за нуждите на отбраната на страната. Предложението обаче е отхвърлено от правителството на Гортън с мотива, че би било твърде скъпо. Това полага началото на порочен кръг, в който, съобщава The Conversation (източник), политическите партии на Австралия проявяват само краткосрочен и спорадичен интерес към евентуална космическа програма. Проведени са няколко опита за създаване на такава програма, но веднага щом се появяват първите резултати, австралийските правителства я прекратяват. Австралия е канена многократно да участва и в програмите на Европейската космическа агенция (ЕКА), но правителствата винаги са отхвърляли поканите, пак под предлог, че би излязло много скъпо. Как се справя Австралия днес в случаите, когато има нужда от космически услуги? Според Ендрю Демпстър, австралийски космически експерт, австралийците се възползват от данните на чужди спътници (източник). Тези чужди спътници са построени с чужди средства, финансирани са от други данъкоплатци. Една чужда държава винаги би защитила първо собствения си интерес, а не чуждия. И докато австралийците използват данни от други спътници, страни като Алжир, Индонезия, Малайзия, Мароко, Нигерия и Сингапур вече са започнали свои собствени космически програми, за да изстрелят спътници. Със създаването на новата космическа агенция австралийските власти се надяват да създадат множество работни места, както и да спрат изтичането на мозъци. В Австралия има много хора, които искат да се занимават с астрономия и космически изследвания, но след като завършат университет, те няма какво да правят в собствената си страна и се принуждават да търсят препитание навън. Как би изглеждала космическата агенция на Австралия? Според Демпстър (източник) на този етап структурата й е неясна, но фокусът непременно трябва да е върху растежа на местната индустрия до етап, в който ще могат да бъдат предприети големи проекти, осигуряващи австралийски решения на австралийски проблеми. За да е успешна агенцията, подкрепата от страна на политиците не трябва да е половинчата. В момента в който това се случи и ползите станат явни, австралийците ще се запитат защо не са го направили още преди десетилетия, категоричен е Демпстър. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1910-2017-australia-creates-space-agency

Успех! Озирис-Рекс прелетя край Земята и вече е на път към астероида Бену На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 23 септември 2017 г. 09:52 ч. Светослав Александров. Късно снощи, на 22-ри септември, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" успешно прелетя край Земята, използвайки нейната гравитация, за да се насочи към астероида Бену. Срещата между "Озирис-Рекс" и Бену ще е факт догодина през месец август. Автоматичната междупланетна станция бе изстреляна на 8-ми септември 2016 година с помощта на космическа ракета "Атлас 5". Въпреки че ракетата предостави на "Озирис-Рекс" всичката необходима движеща сила, гравитационната маневра беше наложителна, за да може да бъде променена орбиталната равнина. Орбитата на астероида Бену е наклонена с шест градуса спрямо тази на Земята, а тази маневра позволи да се промени посоката на "Озирис-Рекс" и автоматичната станция вече лети на правилния път. Екипът на мисията ще използва часовете след облитането, за да тества и калибрира инструментите на борда. Предвидени са наблюдения на Земята и на Луната (вижте информацията на КОСМОС БГ кога и какви наблюдателни сесии са планирани). Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1909-2017-benu-flies-by-earth

Първият китайски товарен космически кораб Тянжоу-1 приключи своята мисия 22 септември 2017 г. 16:39 ч. Китайските медии оповестиха (източник), че първият товарен космически кораб на страната "Тянжоу-1" беше изведен от орбита. Командите за напускането на околоземното пространство са били подадени по-рано днес в 13:00 ч. българско време. Напомням на читателите, че "Тянжоу-1" беше изстрелян на 20-ти април. В рамките на своята петмесечна мисия беше многократно демонстрирана способността на кораба да се скачва с мини-станцията "Тянгон-2", както и да я презарежда с гориво. Мисията на "Тянжоу-1" беше голяма стъпка напред към построяването на първата голяма китайска модулна станция. До края на десетилетието трябва да бъде изстрелян нейният основен модул "Тианхъ", а по-късно към него ще бъдат прикачени научните лаборатории "Уентян" и "Ментян". В близост до станцията ще бъде изведен и мощен телескоп, който ще съперничи на американския "Хъбъл". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1908-2017-tianzhou-ends-its-mission

Нови мъки с ремонта на руския модул Наука 21 септември 2017 г. 17:57 ч. Днес журналистът Анатолий Зак съобщи (източник), че поправката на руския модул МЛМ "Наука" е ударила отново на камък. Специалистите от ГКНПЦ "Хруничев" са извършили симулация по разрязване, промиване и повторно заваряване на замърсените резервоари. Но след процедурата били установени течове в тестовия модел. Като резултат техниците трябва да анализират и подобрят процедурите си по заваряване, което отнема време и съответно води до нови отлагания. Сега изстрелването на "Наука" към "Международната космическа станция" е планирано за не по-рано от 2019 година. Русия отлага полета на модула в продължение на повече от десетилетие. Първоначално планиран да бъде прикачен към станцията през 2007 година, непрекъснато възникваха все нови и нови проблеми - последният от които през 2013 година, когато по време на тестове беше установено замърсяване на горивните резервоари с метални стърготини. До ден днешен руските специалисти не са се справили с проблема. Не е ясно как стърготините са попаднали във вътрешността на "Наука", но по-рано през годината изтече информация (източник), че работниците в ГКНПЦ "Хруничев" не са получили ясни инструкции какво да правят с модула и са си помислили, че е трябвало да го режат за скрап. Почистването на замърсените резервоари е единственият шанс за "Наука" да полети. Няма как да бъдат произведени нови части, тъй като "Наука" е създаден през 1990 година и някои от системите му са разработени през 80-те и дори 70-те години на миналия век. Новият Многоцелеви лабораторен модул (МЛМ) "Наука", който ще полети ... неясно кога, а може и изобщо да не лети. Снимка : Государственный космический научно-производственный центр имени М. В. Хруничева http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1907-2017-fall-repair-nauka

Озирис-Рекс облита Земята в петък. Какво да очакваме? На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 21 септември 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Както беше оповестено преди няколко дни (справка), автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" ще прелети край Земята утре, на 22-ри септември, петък, с цел гравитационна маневра, която ще изпрати станцията на правилната посока и с правилната скорост към астероида Бену. Това ще е повод да бъдат заснети нови снимки на Земята и Луната от уникална перспектива. Но какво да очакваме? Може би най-подробното до този момент описание е предоставено от блогърката Емили Лакдауола (източник). Най-важното, което следва да се знае е, че макар и моментът на най-голямото сбижение между "Озирис-Рекс" и Земята ще е утре вечер, автоматичната междупланетна станция няма да започне веднага да прави снимки, както и няма да ги изпрати незабавно към наземните ръководители. Планирани са общо четири сесии, през които ще бъдат тествани научните инструменти, а изпращането на данните и снимките ще става най-рано 24 до 48 часа след края на всяка сесия. Освен това все още не е разработен автоматизиран инструмент, който незабавно да праща снимките от "Озирис-Рекс" към уеб страницата на мисията. Въпреки това ни е съобщено, че първите снимки ще бъдат публикувани във вторник, на 26-ти септември. Разбира се, това ще стане само ако всичко е минало по план. Когато "Озирис-Рекс" доближи Земята, това ще стане над далечните южни части на планетата и поради това ще е извън обсега на антените за далечна връзка. Въпреки това астрономи и любители от тези региони ще могат да са в състояние да наблюдават автоматичната станция, когато прелита над дях. Загубата на сигнал ще настъпи в 19:45 ч. българско време. В 19:51 ч. ще е моментът на максимално приближаване между "Озирис-Рекс" и Земята, малко по на юг от нос Хорн. Възобновяването на радиоконтакта ще стане в 20:40 ч. българско време. В 21:52 ч. "Озирис-Рекс" ще включи своите научни инструменти, а в 23:52 ч. ще започне първата наблюдателна сесия и тя ще продължи 5 часа. Камерите SamCam и MapCam ще направят снимки на Земята, а NavCam1 - на Земята и на Луната. На 23-ти септември в 5:51 ч. българско време "Озирис-Рекс" ще е на най-близко разстояние от Луната, отстоящо на 265 457 километра. На 25-ти септември в 03:00 ч. българско време ще започне втората наблюдателна сесия. И двете камери NavCam ще направят снимки на Земята и Луната, а SamCam, MapCam и PolyCam се очаква да съставят мозаечни изображения на естествения ни спътник. Последните две наблюдателни сесии са планирани за 28-ми септември и 1-ви октомври в 03:00 часа българско време. За новини в реално време следете туитър страницата: https://twitter.com/osirisrex Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1906-2017-osiris-rex-earth-flyby-preview

За съжаление най-вероятно подобен идиот ще бъде издигнат и в България ... Дори може да го има, но да не е гласовит. Все пак демокрацията не е управление на научния елит, а на широките народни маси.

Около 400 души са подали заявки за постъпване в руския отряд на космонавти 18 септември 2017 г. 17:33 ч. До този момент около 400 заявки са постъпили в руския Център за подготовка на космонавти (ЦПК), съобщават Новости-космонавтики, които от своя страна се позовават на ТАСС. Според Юрий Лончаков, ръководител на ЦПК, постъпилите заявки са повече в сравнение с 2012 година, когато желание да станат космонавти са изявили около 300 души. Но изискванията са станали много по-строги от тогава - кандидатите трябва да имат висше техническо образование или образование в областта на авиацията, като всеки желаещ трябва да има практика по специалността поне три години. Лончаков съобщава, че понастоящем в руския отряд космонавти има 31 души, като до 2021 година има достатъчно младежи да бъдат разпределени на мисии, но след това се очертава недостиг на хора. Затова е открит новият конкурс. На снимката: руският космонавт Сергей Рязанский по време на космическа разходка през 2013 г. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1904-2017-400-cosmonaut-applicants

Автоматичната междупланетна станция на НАСА Озирис-Рекс ще облети Земята в петък На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 18 септември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Колкото и да е тъжен фактът, че в края на миналата седмица НАСА прекрати мисията около Сатурн "Касини", няма как - старите автоматични междупланетни станции приключват работа и е време да фокусираме вниманието си върху новите. Най-новата междупланетна мисия на НАСА е "Озирис-Рекс". Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. На път към Бену предстои нещо интересно - този петък, на 22-ри септември, "Озирис-Рекс" ще се сближи със Земята с цел гравитационна маневра, която ще изпрати автоматичната междупланетната станция на правилната посока и с правилната скорост към астероида. "Озирис-Рекс" ще доближи Земята със скорост от около 8 494 m/sec. Автоматичната станция ще прелети първо над Австралия, след което в момента на най-голямото сближение с нашата планета ще се озове над Антарктида. В рамките на около час НАСА няма да е в състояние да комуникира с "Озирис-Рекс", тъй като ще е извън обхвата на антените на мрежата за далечни комуникации Deep Space Network. В около 23:53 часа българско време, четири часа след момента на най-голямото сближение, "Озирис-Рекс" ще започне научни наблюдения на Земята и Луната, за да калибрира приборите си. В продължение на седмица след облитането специалистите от НАСА ще анализират траекторията на "Озирис-Рекс" и ако се наложи, може да бъде проведена корекционна маневра. Още една маневра е планирана през юни 2018 година за фина настройка на сближението с Бену. Ако всичко е наред, през октомври 2018 година трябва да започне изпълняването на маневрите за забавянето на скоростта на междупланетната станция спрямо астероида. Бену е с диаметър само 500 метра. Това ще е най-малкото небесно тяло в историята на космонавтиката, около което НАСА ще позиционира свой изкуствен спътник. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1903-2017-osiris-rex-to-fly-by-earth

Сбогом, Касини! Една от най-успешните мисии, която дълги години изучаваше Сатурн, приключи днес... Една от последните снимки на пръстените на Сатурн, заснета на 14-ти септември 2017 г. и получена на Земята на 15-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 15 септември 2017 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Днес е тъжен ден за любителите на планетата Сатурн и нейните спътници. След мисия, продължила близо 20 години, от които 13 в орбитата на Сатурн, днес автоматичната междупланетна станция "Касини" навлезе в атмосферата на планетата, за да събере окончателни данни за нейния състав и структура, след което изгоря в нея. Сигналът беше загубен в 14:55 ч. българско време, а в рамките на последната една-две минути бяха предавани първите по рода си в историята на космонавтиката преки сведения, изпратени от самата атмосфера на Сатурн. Ето най-важните факти за "Касини". Всъщност ние наричаме мисията накратко с името "Касини", но пълното название е "Касини-Хюйгенс" и тя е плод на сътрудничество между три агенции: НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция. Изстрелването е осъществено на 15 октомври 1997 година с ракета-носител "Титан IVB" и ускорителен блок "Центавър". На път към Сатурн "Касини" облита веднъж Земята през август 1999 година, два пъти Венера през април 1998 и юли 1999 година, както и Юпитер през декември 2000 година. На 1 юли 2004 година автоматичната станция влиза успешно в орбита около Сатурн. Очаква се мисията да продължи до 2008 година, но поради доброто състояние на научните инструменти и бордовите системи, както и поради достатъчно големите запаси от гориво, автоматичната станция успява да работи чак до септември 2017 година. На 14 януари 2005 година малката спускаема станция "Хюйгенс" успява да се спусне на повърхността на Титан с парашут, като след кацането предава научни данни в продължение на 90 минути. Това е първото в историята на космонавтиката успешно кацане на небесно тяло във външната Слънчева система, както и първото кацане на луна, различна от нашия естествен спътник. "Хюйгенс" открива, че Титан прилича много на Земята в ранните етапи от нейното развитие. На повърхността на Титан валят метанови дъждове, има ерозия и канали, както и комплексен бульон от въглеводороди - включително и бензен. Може би най-същественото откритие, което "Касини" прави през дългогодишната си мисия, е свързано с луната Енцелад. Оказа се, че там има активни гейзери, които изхвърлят мощни струи воден лед. Установено е също така, че под кората на Енцелад има обширен воден океан. Това прави луната потенциален кандидат за търсене на извънземен живот. Направени са и открития, свързани със самата планета Сатурн и нейните пръстени. За пръв път е заснет в детайли големият Шестоъгълник - гигантска структура на северния полюс на Сатурн и са открити данни за наличието на колосални урагани както в северните, така и в южните полярни области. Пръстените на планетата се оказаха не просто мъртви отломки, а напротив - те са динамични и активни. Нещо повече - има данни, че нови луни се раждат в хаотичния пръстен F. Безспорно "Касини" е една от най-успешните мисии в историята на космонавтиката. С нейното приключване ние не просто губим една страхотна научна платформа. Вече няма да получаваме красиви снимки в реално време от Сатурн и спътниците на планетата. Въпреки това не ми се ще да приключа тази новина с песимизъм. Изучаването на външната Слънчева система не завършва с "Касини", но оттук насетне фокусът ще е най-вече върху Юпитер и неговите луни. Юпитерианската мисия "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер през лятото на миналата година и ще работи поне до 2021 година. През 2021 година очакваме НАСА да изстреля мисията "Клипер" до юпитерианската луна Европа, на която може да има живот. През 2022-ра година Европейската космическа агенция (ЕКА) ще прати към галилеевите луни автоматичната междупланетна станция "Джус". Китай също има намерение да отправи апарат към Юпитер през 20-те години. Междувременно "Ню Хърайзънс" в края на 2018-та година ще започне да наблюдава куйперовото тяло 2014 MU69, като близко облитане е планирано за 1-ви януари 2019 година. Това ще е най-отдалечният обект, посетен от космически апарат. MU69 се намира далеч отвъд орбитата на Плутон. Наскоро НАСА съобщи, че на борда на "Ню Хърайзънс" има достатъчно гориво и за допълнителни посещения на други далечни обекти в Слънчевата система, така че "Ню Хърайзънс" може да продължи да работи много след 2019-та. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1902-2017-farewell-cassini

Успех! Космически кораб Союз МС-06 излетя и достави екипаж от трима души на борда на МКС Снимка от днешното изстрелване на кораба "Союз МС-06". Photo credit : Roscosmos 13 септември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес, на 13-ти септември в 00:17 ч. българско време от Площадка №1 (Гагарински старт) на космодрума Байконур успешно излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотиран космически кораб "Союз МС-06". На борда на кораба пътуваха космонавт на Русия Александър Мисуркин и астронавти на НАСА Марк Ванде Хай и Джоузеф (Джо) Акаба. Шест часа след излитането корабът "Союз МС-06" извърши успешно скачване с модула "Поиск" към руския сегмент на "Международната космическа станция". Пристигането на Мисуркин, Ванде Хай и Акаба възстанови общия брой на екипажа на станцията на шестима души, тъй като те се присъединиха към сега живеещите на борда Ранди Брезник (НАСА), Паоло Несполи (ЕКА) и Сергей Рязанский (Роскосмос). Очаква се новопристигналите членове на екипажа да прекарат около пет месеца и половина в космоса и да проведат около 250 научни експеримента. Това е и първото дългосрочно увеличаване на постоянно пребиваващите американски астронавти на МКС от трима на четирима - нещо, което става възможно защото Русия съкрати своя екипаж от трима на двама космонавти. За повече информация: НАСА, Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1900-2017-soyuz-ms-06-launches

Успех! Руската ракета Протон-М успешно достави в орбита спътника Amazonas-5 Кадър от излитането на "Протон-М" снощи. Снимка: Роскосмос/ЦЭНКИ 12 септември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 22:23 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя космическа ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М" и изкуствен спътник Amazonas 5, който ще трябва да доставя телевизионни и интернет услуги за жителите на Южна и Централна Америка. Тази сутрин в 7:35 ч. българско време ускорителният блок "Бриз-М" завърши успешно програмата по въвеждане на спътника в геосинхронна преходна орбита. Разделянето на Amazonas 5 от блока беше осъществено 9 часа и 12 минути след старта. Това бе третият полет на "Протон-М" за 2017-та година и успехът е много важен за Русия, имайки предвид трудностите, през които страната премина в последно време. През лятото на 2016-та "Протон-М" за малко не аварира, докато извеждаше спътника Intelsat 31 - наземен анализ показа аномалии в работата на втората степен. По-горните степени обаче компенсираха тези аномалии и спътникът беше изведен в нужната орбита безпроблемно. Въпреки това ракетите бяха изведени в експлоатация, докато се установят причините за аномалното поведение. Последващото разследване откри, че почти всички произведени двигатели на вторите и третите степени са със сгрешени сплави. Това наложи ремонтиране на двигателите. Работата е завършена само частично и ще се проточи и през 2018 година. Ракетите "Протон-М" се завърнаха в експлоатация през юни. До края на годината предстоят още две изстрелвания. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1899-2017-12-sep-proton-m-launches

Ракета Протон-М трябва днес, на 11-ти септември, да изведе в орбита спътника Amazonas 5 11 септември 2017 г. 17:00 ч. Тази вечер в 22:23 ч. българско време от космодрума Байконур трябва да излети ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М". Полетът се очаква да продължи девет часа, след което спътникът Amazonas 5 за нуждите на испанския оператор Hispasat ще бъде позициониран в геостационарна орбита. Това ще е едва третият полет на тежкотоварна ракета "Протон-М" за годината. 2017-та беше тежка за руската космонавтика, след като през януари стана ясно, че почти всички налични двигатели за вторите и третите степени на ракетите са дефектни, понеже са произведени със сгрешени сплави. Това наложи цялостен ремонт на двигателите, като само част от работата е свършена и се очаква тя да продължи и през 2018 година. Ракетите "Протон-М" се върнаха в експлоатация чак на 8-ми юни 2017 година, когато успешно бе изведен спътникът EchoStar 21. За втори път "Протон-М" летя през август и тогава беше изведен спътник "Благовест" за военни и граждански цели. Ракетата "Протон-М" в очакване на днешния старт. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1898-2017-11-sep-proton-set-to-launch

Ракета Союз-ФГ с пилотиран кораб Союз МС-06 бе изведена на стартовата площадка за старт на 13-ти септември Ракетата "Союз-ФГ" с кораба "Союз МС-06" е на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 11 септември 2017 г. 16:52 ч. Светослав Александров. Вчера, на 10-ти септември, космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания кораб "Союз МС-06" беше изведена от монтажно-изпитателния корпус и бе приведена във вертикално положение на Площадка №1, още известна като "Гагарински старт". Именно от това място на 12 април 1961 година е излетял Юрий Гагарин. От тук ще полети и следващата експедиция към "Международната космическа станция". Стартът е насрочен за 13-ти септември в 00:17 ч. българско време. Екипажът на космическия кораб се състои от руския командир Александър Мисуркин и неговите американски колеги Марк Ванде Хей и Джоузеф (Джо) Акаба. Дублиращият екипаж включва космонавта на Русия Антон Шкаплеров и астронавтите на НАСА Скот Тингъл и Шанон Уокър. Александър Мисуркин е вече бил в космоса веднъж през 2013 година. Джо Акаба има два полета зад гърба си. Марк Ванде Хей никога досега не е летял в космическото пространство. Избран е за кандидат-астронавт още през 2009 година и ще лети чак сега, което показва, че е трябвало да чака продължително време, преди да бъде назначен на мисия. След изстрелването на "Союз МС-06" корабът ще лети самостоятелно в продължение на шест часа, след което ще се скачи към "Международната космическа станция". Мисуркин, Акаба и Ванде Хей ще живеят в орбита общо пет месеца и половина. Понастоящем на борда на станцията пребивават Сергей Рязанский (космонавт на Русия), Ранди Брезник (астронавт на НАСА) и Паоло Несполи (астронавт на ЕКА). Със скачването на "Союз МС-06" екипажът ще стане отново шестчленен. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1897-2017-september-soyuz-fg-rolled-on-pad

САЩ вече има повече космически полети от Русия и Китай, взети заедно 8 септември 2017 г. 19:45 ч. След вчерашното изстрелване на ракета "Фолкън 9" с космическата совалка на американските ВВС, журналистът и експерт по руска космонавтика Анатолий Зак отбеляза, че вече САЩ има повече орбитални изстрелвания от Русия и Китай, взети заедно. Само преди няколко дни СпейсЕкс изпревари Русия по брой орбитални изстрелвания. Сега става ясно, че ако вземем заедно всички американски фирми (включително и това фирмата Електрон, която е американска, но изстрелва ракети от територията на Нова Зеландия), броят американски полети е 20 за САЩ спрямо 19 общо за Китай и Русия. Кадър от вчерашното изстрелване. Photo credit :SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1896-2017-usa-more-launches-russia-china

УСПЕХ! Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита малката совалка на американските ВВС Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 септември 2017 г. 19:05 ч. Светослав Александров. Днес в 17:00 ч. българско време от стартовата площадка 39А на космическия център Кенеди във Флорида излетя космическата ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Ракетата изведе в орбита малкия космически самолет на американските военно-въздушни сили "X-37B". След полета първата степен извърши поредното за СпейсЕкс успешно кацане върху суша. Това е петата мисия за "X-37B". За разлика от предишните четири, които разчитаха на ракети "Атлас 5", използващи построени в Русия двигатели на първата степен, този път "X-37B" летя за пръв път на изцяло американска ракета с изцяло американски двигатели. Полетът за пореден път доказва, че "Фолкън 9" осигурява независимост на американската космонавтика от руска технология. Засега двата космически самолета "Х-37B" са единствените крилати космически апарати на САЩ, които след успешен орбитален полет могат да извършват кацане върху писта (макар и да не са единствените възвращаеми - корабите "Драгън" също са за многократна употреба, но кацат с парашути в океана). Така този тип технология не е загубена, независимо че през 2011 година НАСА пенсионира космическите си совалки. Но "X-37B" не са апарати на НАСА, а на военно-въздушните сили на САЩ. Военните не казват какви са мисиите на тези мини-совалки, нито какъв полезен товар пренасят в багажника си. Единственото официално становище е, че това са "операции по развитието на възвращаеми космически технологии". Засега СпейсЕкс държи рекорд по най-много изстрелвания за 2017 година, изпреварвайки други частни фирми в САЩ, Китай и Русия. Днешното изстрелване обаче е последното за известен период от време - космическият център Кенеди се готви да посрещне мощния ураган Ирма, който има потенциал да нанесе сериозни материални щети на стартовите площадки. Поради необходимостта ракетите да се изстрелват възможно най-близо до екватора, за да се пести гориво, както и да се изстрелват над океан, за да не застрашават хората, основният космодрум на САЩ се намира във Флорида - един чудесен щат, който се радва на топло време, когато в по-голямата част от страната е покрита от сняг. Но това удобство се отплаща - Флорида е редовно поразяван от тропически бури и урагани. Сградите на НАСА са ураганоустойчиви и поради това ураганът Харви не успя да увреди космическия център Джонсън в Хюстън. Сградите в Кенеди са също устойчиви - по-старите издържат на ветрове със скорост 170-200 км/ч, а по-новите издържат и на ураганни ветрове със скорост 210 км/час. При все това ураганите не са безобидни и периодично увреждат инфраструктурата. Така например през октомври 2016 година Метю причини щети за милиони долари. Ирма също може да причини сериозни щети тази година. Предстои да разберем какви ще са последиците от неговото преминаване. Ако обаче стартовите площадки бъдат засегнати, възможно е СпейсЕкс да не е в състояние тази година да проведе дебютния си полет на тежкотоварната "Фолкън 9 Хеви". Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1894-2017-falcon-9-launches-mini-shuttle-usaf