SAlexandrov

Български стартъп с амбиции за създаването на станция с изкуствена гравитация! Въртящи се космически станции според представите на Вернер фон Браун 29 май 2017 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Една от големите и все още неосъществени мечти в космонавтиката е създаването на космически станции с изкуствена гравитация. Действително повечето от съвременните научно-фантастични филми ни представят станции, които са коренно различни от познатите в реалността метални кутии и в реещите се в тях астронавти. Станциите от научната фантастика са най-вече големи, въртящи се структури. Ще има ли скоро такива и в реалния свят? Българският стартъп Space Sling си е поставил за цел точно това - създаването на станция с изкуствена гравитация. В основата на стартъпа са трима младежи - Павел, който е български предприемач и любител на космоса от малък, Тихомир - астроном и дипломант на Международния космически университет, и Мартин - студент от ТУ, катедра Авиационна техника, на когото скоро му предстои дипломиране. Стартъпът има сериозни намерения, съдейки от факта, че партньорите му са Horizon 2020, Founder Institute и NASA Space Apps Challenge. За да следите актуални новини от инициативата, можете да последвате Туитър акаунта ( https://twitter.com/SpaceSling ), да харесате Фейсбук страницата ( https://www.facebook.com/spacesling/ ) или да посетите официалния уебсайт : https://www.spacesling.com/ http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1790-2017-bulgarian-startup-station-gravity

Връщам се в темата след дълго отсъствие. Никак не съм съгласен, че след 1990 година в космонавтиката има застой и упадък. Напротив - някои от най-големите космически постижения са се случили точно след този период - големите космически телескопи - Хъбъл, Чандра, Кеплер, които доведоха до фундаментални открития в изучаването на далечния космос, на извънслънчевите планети. Извеждането на Хъбъл в открития космос и по-късно обслужващите го от хора мисии бяха невероятни, след всяко обслужване телескопът ставаше все по-мощен. Някои от най-важните роботизирани мисии се случиха след 90-те години - орбиталните посещения на Юпитер и Сатурн, кацането на луната Титан. Всички марсоходи са се случили след 90-те години (преди това е имало само орбитални и стационарни апарати). И разбира се, коронното постижение - мисията до Плутон. Но най-великото постижение за мен, което се е случило след 1990 година - това е завършването на GPS системата през 1995 г. Ако другите постижения са чисто фундаментални, GPS е практическо. Това да имам нужда от спешна ориентация и само да си извадя един телефон и да намеря къде съм - това е невероятно! Което ме довежда до конспиративните теории, и по-специално това за плоската Земя. Аз от тук мога да видя спътниците! Виждам и Международната космическа станция. С приличен телескоп и камера дори могат да се направят снимки на МКС от Земята. Как всичко това се връзва с плоската Земя и всякакви идиотщини? Не е виновен някакъв хипотетичен упадък на космическата епоха. Не... Това, което се случва през последните няколко години, е прякото следствие от това всеки да има достъп до интернет. Всеки има възможност да получи гласност сред широк кръг от хора и да стане известен. И това е голямата трагедия. Интернет е велико постижение, до известен смисъл дори по-велико от кацането на човек на Луната. Интернет е извор на познание и ако знаеш къде и как да търсиш, можеш да откриеш невероятни хоризонти. Там е проблемът - повечето хора нямат критично мислене, не могат да отсяват информацията. Това е проблем от нов тип, какъвто не е съществувал в човешката история.

Има ли извънземен живот? Според руски учени отговорът се намира на Международната космическа станция! На снимката - руски космонавт по време на "разходка" в открития космос. Credit : Roscosmos 27 май 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Има ли извънземен живот? Това е въпрос, който вълнува всеки космически ентусиаст. След близо шест десетилетия от съществуването на космонавтиката еднозначен отговор все още няма. Автоматични междупланетни станции кръстосват пространството от Земята до отвъд Плутон, а мощни наземни и космически телескопи се опитват да намерят земеподобни планети, които обикалят около други Слънца. Но отговорът на въпроса може да се намира по-близо до нас - на "Международната космическа станция". Орбиталната станция често пъти попада под потока на кометното вещество, което пристига в земните околности по време на метеороидните дъждове. Този кометен прах обикновено изгаря в земната атмосфера, а явлението, което наблюдаваме от Земята и което наричаме метафорично като "падащи звезди", е изключително красиво. За съжаление метеоритите, които достигат до земната повърхност, претърпяват промени поради високите температури от триенето в атмосферата и дори да има органични съставки, те трудно биха могли да се съхранят. От друга страна кометният прах, който попада на външната повърхност на "Международната космическа станция", е естествен и би могъл дори да съдържа материал с извънземен произход. Руският космически експеримент "Тест" се провежда от 2010 година до сега. Създадено е просто устройство, което е достъпно за експлоатация от космонавтите в открития космос и то позволява стерилност и хермоизолация от момента на събирането на кометния прах до доставката му на Земята и по-нататъшния анализ в лаборатории. До този момент по време на своите космически "разходки" космонавтите на Роскосмос са събрали общо 19 проби с прах, след което те са били доставени на Земята. Напомням на читателите, че експерименти, проведени с микроорганизми, семена на растения и други биологични обекти от външната страна на "Международната космическа станция", са доказали, че земният живот е изключително издръжлив и може да оцелее в космоса в продължение на месеци, дори години. Ако кометите от своя страна пренасят извънземен живот, напълно е възможно техният прах да съдържа следи от този живот. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1789-2017-roscosmos-alien-life-iss

23 май 2017 г. 18:50 ч. Руският спътник за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-П" №3, който беше изстрелян на 13 март 2016 година, се е повредил. Това беше съобщено от Интерфакс-АВН на 19-ти май (източник). Спътникът е престанал да предава информация, а последните снимки са получени от него през февруари 2017 година. Това е поредният тежък удар за руската космонавтика, която, въпреки множеството опити за реформи, през последните няколко години е съпътствана от непрестанна серия от аварии и несполуки. Проблемите на "Ресурс-П" №3 започнали скоро след изстрелването, след като един от слънчевите му панели не се разтворил по план. Няколко месеца по-късно спътникът все пак бил въведен в експлоатация, но уви - животът му се оказал твърде кратък. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1786-2017-resurs-p3-breaks-down

Успех! Пеги Уитсън и Джак Фишер излязоха в открития космос и ремонтираха Международната космическа станция! На снимката: астронавтът на НАСА Джак Фишер по време на днешния престой в открития космос. Photo credit : NASA 23 май 2017 г. 18:32 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Пеги Уитсън и Джак Фишер излязоха в открития космос за два часа и 46 минути. В рамките на това кратко време те подмениха успешно повреден рутер от външната страна на "Международната космическа станция". Като допълнителна задача бяха монтирани и две антени за безжична връзка. Това беше 201-вата "космическа разходка" по конструкцията и поддръжката на станцията. Невероятната Пеги Уитсън, която е най-опитната жена-астронавт на САЩ, не спира да поставя рекорди! Днес тя се нареди в Топ 3 класацията за астронавти, прекарали най-много време в открития космос. На първо място продължава да стои непоклатимо съветският космонавт Анатолий Соловьов, който е излизал 16 пъти в открития космос и е прекарал сумарно 78 часа и 21 минути на "космически разходки". На второ място е испано-американският астронавт Майк Лопез-Алегрия със своите 10 "разходки" и 67 часа и 40 минути. На трето място от днес нататък е Пеги Уитсън, която вече има отбелязани 60 часа и 21 минути, "разхождайки" се в космическото пространство. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1785-2017-23-may-spacewalk-success

Джуно. По стара традиция в българския език не превеждаме имената - ние казваме "Аполо 11", а не, както руснаците, "Аполон". Иначе понякога и аз се дразня и ги превеждам.

Поради неприятна повреда на МКС се налага двама астронавти да излязат спешно в открития космос този вторник На снимката: Пеги Уитсън по време на "космическа разходка" през 2017 година. Photo credit : NASA/ESA 22 май 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. НАСА съобщи, че в събота на "Международната космическа станция" беше установена повреда на рутер за предаване на данни към различни части на станцията. Екипажът на станцията не е в никаква опасност, тъй като има и резервен рутер, който контролира функционалността на радиаторите, слънчевите панели, охлаждането и останалия хардуер. Въпреки това този вторник астронавтите на НАСА Пеги Уитсън и Джак Фишер ще излязат, за да подменят повредения компонент. Разочароващото е, че този компонент беше монтиран на станцията съвсем скоро - на 30-ти март, а предишният работеше в продължение на 15 години. Никак не е приятно нещо ново да се скапе толкова бързо. Става въпрос за вътрешна повреда, а не за такава, причинена поради небрежност от астронавт. Извънбордовата дейност на Фишер и Уитсън се очертава да продължи около два часа. Добавена е и допълнителна задача за Джак Фишер - той трябва да монтира двойка безжични антени към модула "Дестини". Инсталирането на антените е било първоначално планирано за 12-ти май, но тогава не останало време. Това ще бъде 201-вата "космическа разходка" по конструкцията и поддръжката на "Международната космическа станция". Тя ще е десета за Пеги Уитсън, която не престава да поставя рекорди в космоса, и едва втора за Фишер. Уитсън ще носи скафандър, белязан с червени ленти, а скафандърът на Фишер ще е без ленти. Ще има живо предаване по НАСА ТВ. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1783-2017-failed-box-spacewalk-needed

Това, че в Библията има митологични текстове, не значи автоматично, че трябва да я отписваме като измислица. Това е философската презумпция на натуралиста - има ли мит, значи не може да е вярно. https://christianity.stackexchange.com/questions/6700/what-does-cs-lewis-mean-by-true-myth The word myth, in its academic definition, means a story with deep power and symbolic meaning. When studied in the academic sense, it's that meaning that is important, not whether the story actually happened or not. Thus ancient 'myths' like the founding of Rome, or the stories of Hercules were important (to their societies) for what they said and the effect they had on those societies rather than because of their historicity. Many of those myths turn out not to be actually true (like Hercules). That doesn't necessarily rob them of their power. The existence of the story can still shape a nation and a culture. But given that they mostly aren't historical, the word 'myth' in common parlance has come to mean 'something that isn't true' (giving rise to 'Mythbusters' for example). But that's not the sense that Lewis, as an academic, intended it. So Lewis' point in calling the Christian story a 'true myth' is that it is a story that is powerful, and capable of changing lives and shaping cultures. It also happens to be historically true.

Джуно засне тази снимка на Юпитер на 19-ти май 2017 г. Photo credit : NASA/SWRI/MSSS 21 май 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето пето сближаване с гигантската планета Юпитер на 19-ти май. Всички научни инструменти на борда, в това число и камерата JunoCam, бяха включени и събраха ценни данни. Моментът на най-голямото приближаване между "Джуно" и Юпитер настъпи в около 09:00 ч. българско време в петък, като автоматичната станция прелетя едва на 3 500 километра над облачната покривка. Снимките от сближаването вече са публично достъпни и можете да ги свалите от сайта на мисията (натиснете тук, за да бъдете пренасочени натам и да ги разгледате). Напомням на читателите, че "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година. Орбитата на автоматичната станция е силно елиптична, като "Джуно" прави една пълна обиколка около планетата за 53 дни. Първоначално НАСА планираше да бъде извършена маневра и орбитата да стане 14-дневна, но беше открит проблем с клапаните на горивната система и осъществяването на подобна маневра беше счетено за ненужен риск. Още повече, че "Джуно" може да изпълни научната си мисия без значение от това какъв е орбиталният период. "Джуно" ще работи в околоюпитерианска орбита поне до февруари 2018 година, но НАСА може да удължи работата с още три години. Следващото голямо сближение с планетата ще е на 11-ти юли. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1782-2017-may-juno-approach

Изследвания на Международната космическа станция помагат в борбата срещу рака! На 18-ти април излетя ракетата "Атлас 5" с американския космически кораб "Сигнус". На борда на кораба пътуват два експеримента, които помагат в борбата срещу рака. Photo credit : NASA TV 18 май 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Ние, космическите ентусиасти, си представяме ролята на "Международната космическа станция" най-вече като стъпка напред по пътя към усвояването на Луната и Марс. Но истината е, че изследванията на борда й помагат най-вече на хората тук, на Земята. Това оспорва дълбоко вкоренения мит у мнозина, че космическите изследвания са излишно прахосване на пари и че е по-добре да влагаме средства за справянето ни със земните проблеми и не бива да си губим времето с космоса. Реалността е, че в космоса съществуват уникални възможности за биологични проучвания, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни условия. Вчера Лу Зий, изследовател към БайоСърв Спейс Текнолоджис, ни разказа как "Международната космическа станция" помага да се преборим с раковите заболявания. Туморните клетки се разрастват по различен начин в човешкото тяло. Получават се 3D-структури, понякога те са почти сферични. Това се случва ин-виво, в човешкия организъм. Проблемът възниква, когато учените се опитват да пресъздадат процеса ин-витро, в лаборатория. Когато учените размножават туморни клетки в петриева паничка, получената структура е слоеста. Въпреки че става въпрос за същия материал, фактът, че формата е различна, променя нещата и ние не можем да изучим механизма на раковите заболявания така, както ни се иска. В космоса обаче, в условия на микрогравитация, е много по-лесно да се получат структури с 3D-форма, близки до тези, които се получават в тялото на болен от рак. Поради това на 18-ти април, когато космическият кораб "Сигнус" излетя до "Международната космическа станция", той достави за астронавтите два експеримента, които ще помогнат в борбата с коварната болест. "Щастлив съм да видя множество експерименти да пътуват към станцията относно изучаването на остеопороза, сърдечни болести, рак, устойчивост към лекарства. Всички те изпълняват част от визията ни хората да пътуват до Марс и отвъд условията на микрогравитацията. Но те най-вече дават полза за жителите на Земята. Това е, което ме мотивира да продължа напред", казва Зий. Източник: НАСА Youtube Channel http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1780-2017-iss-research-cancer

Аз до този момент не виждам да е закрита армията. Тя е просто преобразувана от наборна в професионална - решение, което не е лишено от своите основания. Има хора, които просто не стават за войници и нямат място на фронта - било то, защото са свръхчувствителни, влече ги интелектуалното, противно им е на вярата и прочие... На такива хора аз не бих поверил отбраната на държавата. Истинският въпрос е - само казармата ли може да изпълнява тази роля, за която казваш, или има и други ритуали на съзряване? Да отидеш да учиш в чужд град например също е стресова ситуация, да отидеш да учиш в чужда държава - още по-голяма.

За теб конфликт не съществува, защото вече си имаш своята философска предиспозиция - тази на метафизичния натурализъм. Но аз откъде да съм сигурен, че логическите ти заключения, водещи до натурализма, са правилни? Ако действително претендираш, че мислиш критично, трябва да умееш да подлагаш под съмнение и метафизичния ти натурализъм. Нещо, което много философи правят. А като гледам идеите на Плантинга ги взимат насериозно. Някои се мъчат да ги оборят, други ги подкрепят, но определено ги вземат насериозно. И публикациите му имат доста цитати.

Еволюционният аргумент срещу натурализма представлява философски конфликт между това да вярваш едновременно в еволюционната теория и в натурализма (вярата, че само природните закони съществуват в света и няма нищо „духовно“). Аргументът е формулиран за пръв път през 1993 година от философа Алвин Плантинга и гласи следното: 1. Ако едновременно еволюционната теория и натурализмът са верни, тогава човешките когнитивни способности са възникнали като резултат от слепи механизми като естествения отбор 2. Естественият отбор подбира тези поведения, които са важни за преживяемостта, а не непременно истински вярвания. 3. Ако еволюционният натурализъм е верен, тогава основната функция на човешките когнитивни способности е да промотират поведения, свързани с преживяемостта, а не поведения, които водят до създаването на истински вярвания. 4. Имайки предвид че това не е основната функция на естествения отбор, вероятността еволюционният натурализъм да произведе когнитивни способности, които водят до истински вярвания, е много ниска. 5. Едно от предполагаемите истински вярвания от натуралиста е вяра в метафизичния натурализъм от само себе си. 6. Поради това последователят на еволюционния натуралист търпи поражение относно всяко едно вярване, към което се придържа, особено към еволюционния натурализъм. Идеята не е нова – още К.С. Луис (авторът на „Хрониките на Нарния“ и „Обикновено Християнство“ ) е дал подобна формулировка: „Представете си, че няма интелект зад Вселената, няма креативен разум. В такъв случай никой не е създал мозъка ми с цел да мисля. Просто когато атомите в черепната ми кутия поради химични или физични причини се подредят по определен начин, това ми дава като страничен продукт сензацията, която наричам мисъл. Но ако това е така, как мога да се доверя, че моето собствено мислене е истинско? То е като да разлееш кана с мляко и да се надяваш, че по начина, по който то се разлива, локвата ще нарисува карта на Лондон. Но ако не мога да се доверя на своето собствено мислене, аз не мога да се доверя на аргументите, които водят към атеизъм, и поради това нямам основание да бъда атеист. Освен ако не вярвам в Бог аз не мога да вярвам в мислите си, така че не мога да използвам мислите си за неверието в Бога“. Алвин Плантинга не отрича еволюцията. Неговата позиция е, че еволюционната биология не е несъвместима с теистичното вярване. Натурализмът обаче като светоглед (че няма Бог, духовност и т.н.) е несъвместим с теистичното вярване. Де факто няма конфликт между вярата и науката. Има конфликт между вярата и натурализма. http://www.socialtheology.com/docs/plantinga-science-religion-100213.pdf

Бившият ми началник много следеше за трудовата дисциплина, особено когато се налагаше да работим с опасни химикали, следеше редовно да се разписваме в инструктажа и правеше редовни забележки, ако хванеше някой да работи извън описаното в инструктажа. Причината? Преди много години (когато още не бях при него) била назначена една жена, която един ден решила да свали някакви неща от един рафт. Качила се на един стол, обаче паднала от него и повлякла със себе си целия шкаф. Като резултат от това си е увредила сериозно прешлените на гръбначния стълб и получила сериозна инвалидизация. Въпреки че тя очевидно е нарушила инструктажа, работодателят решил да й даде солидно парично обезщетение. Служителката решила, че това не би било достатъчно и решила да съди работодателя. И успяла да спечели делото, напук на всичко. В днешно време някои хора се страхуват да си търсят правата - може да са на село, в малък град, да има зависимости, да нямат връзки и прочие... но все повече хора го правят и оборват тезата, че не можеш да получиш справедливост в България. Допускаш логическа грешка - използваш логика от типа на "наклонена плоскост" - от А следва Б, от Б следва В, от В следва Г, Г е много лошо, затова А не трябва да се допуска. Но иначе въпреки логическата грешка, наблюденията ти като цяло са правилни. Има огромно недоверие към общинските и държавни институции и навсякъде се търсят алтернативи. Така е на Запад, така е навсякъде. Например все по-силна е вълната някои хора да не пускат децата си на училище и да ги обучават домашно. Домашното образование е легализирано в САЩ и Русия, тук дебатът дори не е започнал. Домашно обучените ученици често пъти се справят по-добре в по-нататъшната си работа и (изненада!) се справят по-добре и в социализацията. Науката оборва твърдението, че домашното образоваие води до асоциализация, както смятат много хора: http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/0161956X.2013.796825 За съжаление същата вълна в медицината води до опасни крайности - примерно отказът да раждаш в болница и да настояваш за домашно раждане може да те убие тебе или детето ти, ако настъпят усложнения. И това съществува. Що се касае до корупцията в държавните и общинските учреждения, съжалявам, но натам върви западният свят - все по-малка намеса на държавата навсякъде. Това не означава, че трябва да закрием държавата, но да й пречим да пуска пипалата си и да задушава предприемаческия дух. Но както и да е - да се върнем на въпроса за казармата. КОНКРЕТНО за казармата.

Тук мисля, че е уместо да пусна линк към още една статия: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=458&aid=10755 Статията разказва за трагедиите на войниците-инвалиди и техните майки и е съответно написана изключително емоционално. От нея обаче можем да си направим няколко полезни извода против поголовната военна повинност за всички момчета. 1. Липса на какъвто и да е контрол в армията и нарушаването на основни човешки права. Всеки един човек може да стане жертва на тормоз - в училище, в семейството, в работата. Обикновено обаче има къде да се оплачеш и да си търсиш правата. Ако те бият в училище, можеш да се оплачеш на класен ръководител, директор, после нещата отиват до инспекторат и до министър може да се стигне. Казармата обаче е като черна кутия - каквото се случва там, не излиза оттам. И това подбужда всякакви гаври, извращения, злоупотреби с наркотици, изнасилвания. 2. Смъртните случаи и причините за инвалидизация се покриват и не излизат наяве. Официалната статистика за загинали момчета и инвалидизирани такива е военна тайна. Случаите като с редник Цветан Булиев (надутия с компресор в ануса войник) и редник Данаил Иванов (прегазен от камион, шофиран от пиян сержант) излизат наяве от немай-къде - трудно могат да се прикрият такива случаи като "злополука". 3. Според председателя на военноинвалидите са регистрирани 700 души, като инвалидизацията при тях е станала по време на война, и 5 000 по мирно време, докато е отбивана военната служба. Това се явяваше най-големият аргумент за премахването на казармата - самата казарма произвежда повече военноинвалиди, отколкото реалните войни.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1778-2017-16-may-launch-success Успех! Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изстреля спътник Inmarsat 5F4! Снимка от изстрелването тази нощ. Photo credit : SpaceX 16 май 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:21 ч. българско време от стартовата площадка 39А на космическия център Кенеди във Флорида излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс, която успешно достави в геостационарна трансферна орбита спътника Inmarsat-5 F4. Това бе четвъртият комерсиален комуникационен спътник за сателитното съзвездие на Global Xpress. Понеже спътникът беше изключително тежък (над 6 тона) и пътуваше за висока орбита, ракетата "Фолкън 9" нямаше достатъчно гориво за обратно завръщане. Поради това кацане не беше предвидено. Днешното изстрелване беше шесто за 2017-та година. Първото беше проведено в средата на януари, а сега сме едва май! Лека-полека броят на изстреляните ракети започва да се доближава до този, който Мъск винаги е обещавал. Запис от изстрелването: тук http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1779-2017-nasa-rumors-orion Слух: НАСА обмисля да купи нова ракета Делта 4 Хеви за кораба Орион 16 май 2017 г. 08:10 ч. Преди броени дни беше оповестено, че разработката на тежкотоварната ракета на НАСА SLS се бави до безобразие и сега първият полет с кораб "Орион" се предвижда за 2019 година. Това е твърде далече в бъдещето. Космическият журналист Кийт Кауинг оповести (източник), че в НАСА има интерес да се закупи още една ракета "Делта 4 Хеви" за нов полет на "Орион". Такава ракета беше използвана за пръв път през 2014 година, при дебютния полет. Има съмнения, че Локхийд Мартин (основен разработчик на "Орион") може да предложи вариант на кораба да се използва за превозване на екипаж до "Международната космическа станция". Освен това Конгресът проявява нов интерес за такива пътешествия до станцията. Слуховете засега са само това, което са - а именно просто слухове. Но ако има истина в тях, те хвърлят още една сянка на съмнение върху бъдещето на гигантската ракета SLS и дали изобщо тя някога ще лети. През 2014 година ракета "Делта 4 Хеви" изстреля кораба "Орион" на безпилотна мисия за пръв и до този момент за последен път. Credit : NASA TV

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1777-2017-electron-set-for-first-flight Първият полет на новата ракета Електрон ще е след 21-ви май 15 май 2017 г. 18:15 ч. Частната компания Рокет лабс оповести стартовия прозорец за първото изстрелване на ракетата "Електрон" - започва на 21-ви май (22-ри май местно време, Нова Зеландия) и продължава 10 дни (източник). Полетът ще бъде тестов и ракетата няма да достави в орбита функционален спътник. Основната цел е на компанията е събирането на данни по време на полета. Понеже това е изцяло нова ракета и има много неизвестности, Рокет Лабс напомня, че е много възможно да има многократни отлагания. Разбира се, не бива да изключваме и възможността за провал. Планират се три тестови изстрелвания преди да започнат редовните полети по-късно тази година. Рокет Лабс смята първото изстрелване да не е публично - няма да има възможности наблюдатели да присъстват на стартовата площадка и няма да има предаване в реално време. В случай на успех обаче ще бъде публикувано видео от старта. Ако всички тестови изстрелвания минат благополучно, до края на 2017 година "Електрон" може да изстреля лунната мисия от надпреварата на Гугъл XPrize на компания Муун Експрес. Това може да се превърне в първата частна мисия, реализирана успешно кацане на Луната. Тази първа ракета "Електрон" се очаква да излети след 21-ви май. Credit : Rocket Lab

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1776-2017-energia-30-years-anniversary На снимката: ракетата-носител "Енергия" с космически апарат "Полюс" се отправят към площадката за изстрелване. Снимка: РКК Енергия (източник: buran.ru) 15 май 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. На днешния ден през 1987 година от космодрума Байконур излита ракетата "Енергия" - това е последната разработена и летяла до този момент свръхтежка ракета в историята на космонавтиката. "Енергия" е от същия клас като "Сатурн 5" (ракетата, извела хора до Луната в рамките на програма "Аполо") и "Н1" (неуспешният съветски еквивалент). "Енергия" е имала способност да извежда в ниска околоземна орбита товар от 100 тона (в сравнение със "Сатурн 5" - 140 тона и "Н1" - 95 тона). В сравнение с тях модерната тежка ракета на САЩ "Делта 4 Хеви" може да извежда 28 тона в околоземна орбита, а китайският й еквивалент "Лонг Марч 5" - 25 тона. Бъдещата ракета "Фолкън 9 Хеви" ще е най-мощната в сравнение с всичко налично - ще може да извежда близо 64 тона, но дори тя не се доближава до гигантите в миналото... Не е чудно, че при първото си изстрелване "Енергия" предизвиква голям фурор. Открити са невероятни перспективи пред космическото развитие на човечеството. Въпреки това СССР не оповестява официално какъв е първият полезен товар, който ракетата извежда в космоса - според официалното съобщение на ТАСС "Енергия" е извела макет на спътник (източник). Едва години по-късно става ясно, че това не е бил никакъв макет, а военен товар "Полюс" - прототип на лазерно космическо оръжие за унищожение на спътници (истински еквивалент на "Звездата на смъртта" от "Междузвездни войни" в реалния живот!). Поради проблем на борда обаче "Полюс" не успява да се преориентира и да запали самостоятелно двигателя си за навлизане в крайната си орбита и впоследствие изгаря в атмосферата. Въпреки това ракетата "Енергия" работи перфектно до разделянето на "Полюс" и изстрелването е оповестено за успешно. В действителност не мечти за усвояването на Луната и Марс са тези, които подбуждат създаването на "Енергия". В началото на 70-те години САЩ поставят за основен приоритет създаването на космическата совалка, която ще се превърне в център на американската пилотирана програма за десетилетия напред. В СССР обаче властимащите смятат, че совалката е потенциален носител на ядрени оръжия в космоса. По това време в ЦКБЕМ работи Валентин Глушко по създаването на обитаема лунна база, която трябва да бъде изведена от ракета, производна на "Протон". През 1976 година политиците поставят задача на Глушко да спре да работи по Луната и да се фокусира върху създаването на съветска совалка. Глушко обаче прави една голяма промяна, която отваря вратичка за по-нататъшното усвояване на Слънчевата система и полети до Луната и Марс. Американската совалка използва собствени двигатели за достигането до орбита, като горивото за тях идва от голям прикачен към нея резервоар. Отстрани има и два странични твърдогоривни ускорителя. С други думи американската система за изстрелване е тясно свързана с космическата совалка и не може да се използва като отделна ракета. Глушко решава да построи съветската совалка без основни двигатели - тя просто представлява глайдер, който се спуска пасивно към пистата след космическия полет. Окончателният съветски дизайн напомня донякъде на американската совалка, но де факто съветската совалка представлява просто полезен товар за самостоятелната ракета "Енергия" (която има четири странични ускорителя "Зенит" и четири двигателя РД-0120, които са част от централното ядро на ракетата) (източник). При първия полет на 15-ти май 1987 година "Енергия" лети без совалка, а с "Полюс". Бъдещето за развитието на космонавтиката изглежда светло. Планирани са няколко варианта на "Енергия" - "Енергия-М" е най-малкият възможен, с два вместо четири странични ускорителя "Зенит". Предвидена е ракета "Енергия II" - "Ураган", която трябва да е напълно преизползваема. Замислена е и гигантска ракета "Вулкан-Херкулес" със способност да извежда 175 тона в орбита. Но за съжаление нито един от плановете не узрява. "Енергия" е използвана само за още един полет - този на совалката "Буран" на 15 ноември 1988 година. През 1987-1988 година СССР е вече в сериозна криза. С колапса на държавата през 1991 година има сериозен риск и от колапс на цялата ракетна-космическа промишленост на Русия. Слава Богу, по-голяма част от ракетите все пак са спасени - и до днес се използват "Союз" и "Протон". Прави се и опит за спасяването на "Енергия". Но единственият що-годе реалистичен вариант, който може да се използва в бъдещето, е този на "Енергия-М". В началото на 90-те години никой не си прави илюзии, че първият вариант на "Енергия" (използван при "Полюс" и "Буран") може да се използва и занапред - след като Руското министерство на отбраната обявява край на совалката "Буран", просто няма наличен друг полезен товар, който да може да лети на ракета, която извежда 100 тона в орбита. Но създателите на "Енергия-М" смятат, че тя може да се използва за изстрелването на широк набор от комерсиални спътници, при това тя все още би била най-мощната ракета в световен мащаб с товароподемност от 27-50 тона. Журналистът Анатолий Зак съобщава (източник), че до края на 1990 година е успешно произведен прототип на "Енергия-М" и той е изведен на стартовата площадка за изпитания. През първата половина на 1991 г. съветското правителство открива конкурс за създаването на нови ракети. НПО "Енергия" кандидатства с дизайна за "Енергия-М", съперничейки си с КБ Южное (предлагайки варианти на "Зенит") и КБ Салют (предлагайки ъпгрейд на "Протон"). На 6-ти юли "Енергия-М" е победител в конкурса! С неочакваното разпадане на СССР през втората половина на 1991 г. работата по "Енергия" първоначално не е прекъсната и продължава чак до края на 1993 година. Но колапсът изглежда неминуем - "Енергия-М" е все още твърде голяма ракета за съществуващите руски спътници. Освен това тя използва голяма част от инфраструктурата на космодрума Байконур, който попада на територията на независимата държава Казахстан, извън Русия. При това за производството й би се разчитало на фирми, намиращи се в бившите съветски републики Украйна и Узбекистан. Русия избира оттук насетне всяка нова ракета да бъде разработена и тествана на базата на космодрума Плесецк, който се намира вътре в страната и няма опасност да бъде изгубен в някоя отцепваща се република. В края на 1992 година е даден ход за създаването на изцяло нова ракета "Ангара", а "Енергия-М" е зарязана окончателно през 1995 година. През 2014 година две ракети "Ангара" направиха своите дебютни полети и очакваме вече да разгърнат потенциала си. А "Енергия"? С голямо съжаление трябва да кажем, че сградите за асемблиране и тестване на ракетата са все още на територията на Байконур, но тънат в мизерия и развала. Фотографът Ралф Майребс е направил детайлна фотосесия на тези сгради, както и на единствения произведен модел на "Енергия-М". Можете да разгледате снимките на този адрес: http://ralphmirebs.livejournal.com/220278.html Не ще и дума, тъжен край за "Енергия"! Ако има нещо, което може да успокои космическите ентусиасти в тези печални мигове, то е да се надяваме, че няма да е подобна съдбата на следващите тежкотоварни ракети като "Фолкън 9 Хеви", "Ню Глен" и "Ангара". Но макар и космосът да е пуст, пътят към звездите си остава трънлив и знаем отсега, че космическите проекти са рискови и винаги има шанс плановете да се объркат... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1776-2017-energia-30-years-anniversary

НАСА няма да изстреля първата ракета SLS с хора на борда, отлага старта за 2019 година Въпреки успешните тестове на хардуера на ракетата SLS през последните години, първото изстрелване остава все така далечно... Photo credit : NASA/Bill Ingalls 14 май 2017 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА беше натоварена със задачата да провери дали може да изстреля хора в космоса още при първия полет на ракетата Space Launch System (SLS). След подробен анализ беше решено, че това няма да се случи - първият полет ще е безпилотен, какъвто беше оригиналният план на агенцията. "НАСА определени, че е в технологична готовност да изстреля екипаж на Изследователска мисия-1, но след оценка на цената, рисковете и техническите фактори при проект от този магнитуд, би било много трудно да се пригодят нужните промени, за да се добави екипаж при настоящия момент на планирането на мисията", съобщи официално агенцията (източник). Освен официалното потвърждение за безпилотния характер на първия старт на SLS, НАСА също така оповести, че първият полет се отлага за пореден път. Според оригиналните планове дебютът трябваше да бъде до края на 2016 година. По-късно изстрелването беше отложено за 2017 и за 2018 година. А сега изглежда, че дългоочакваното излитане на SLS не се очертава да се случи преди 2019 година. С оглед на всичко това изглежда все по-нереалистично, че някой ден гигантската ракета SLS ще лети с хора на борда, ако изобщо някога лети. По-рано през годината беше поставена задача на НАСА да види дали може да изпълни задачите си, като купува тежкотоварни ракети на частни компании. Както СпейсЕкс, така и Блу Ориджин разработват две тежкотоварни ракети - "Фолкън 9 Хеви" и "Ню Глен", при това за много по-малко пари, отколкото струва разработката на SLS. Междувременно в началото на месеца СпейсЕкс вече тества централното ядро на ракетата "Фолкън 9 Хеви" и изпитанието беше успешно. За пръв път ракета от този тип достигна до стартовата площадка и може да сме свидетели на полет още до края на настоящата година, макар че отлагания също не са изключени. При всички положения, пише журналистът Ерик Бергер за Арс Текника (източник), последните отлагания за SLS повдигат вероятността не само "Фолкън 9 Хеви" да излети за пръв път преди ракетата на НАСА, но дори ракетата "Ню Глен" има шанс да я изпревари! Но ако ракета "Фолкън 9 Хеви" или "Ню Глен" успее да излети преди SLS, има ли нужда от правителствена алтернатива на частните възможности? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1775-2017-nasa-delays-sls-to-2019-no-crew

Междувременно - едно любопитно мнение на Иван Стамболов - Сула: За казармата с любов и омерзение Ето че и тази седмица ние, простите граждани, се оказваме изправени пред дилема: да има ли задължителна казарма или да няма. Крайно субективен въпрос, защото има огромно значение на кого го задаваш – на някого, комуто предстои да ходи войник, или пък на такъв, който не е застрашен и с готовност дава акъл отстрани. Но веднъж зададен, този толкова субективен въпрос трябва да се обективира и да му се потърси отговор. Една изтъркана банална мъдрост гласи, че народ, който не храни своя армия, храни чужда. Какво се е случило през славната 681 година? В глухите покрайнини на Византия, на оня географски кръстопът, на който даже древните не са пикаели, кръстопът, населен от хаотични славяни с дълги власеници и без елементарна представа за ред и единоначалие, се появяват бойните орди на кан Аспарух и посяват идеята за държавност. Под онзи легендарен дъб ръце стискат земеделци и пчелари от една страна и офицери и войници от друга. Така, освен българската държава, се ражда и българската казарма. В онези времена държавността и военната организация са почти едно и също нещо. Държава има този, който има армия. И повечето мъже тогава са не на срочна, а на безсрочна военна служба, защото тяхната ДНК пази спомена от първобитни времена, когато ролята на питекантропките е била да раждат и отглеждат питекантропчета, а на питекантропите – да се бият, за да ги пазят. Днес времената са други. Днес дори Хвърковатата чета на Бенковски (между другото, и тя наборна, а не професионална) е само мил спомен. Днес военното дело отдавна не е въпрос на природа, дълг или чест, а както всичко останало е въпрос на права и свободи. Затова и идеята за задължителна военна служба по правило се разглежда като грубо посегателство върху личността. Но не бива да забравяме, че казармата е нещо всеобщо и повсеместно и засяга най-различни хора с най-различни представи за права и свободи. Разбира се, най-шумни са „лидерите на обществено мнение“ в социалните мрежи. Те, ако не най-информираната, интелигентна и креативна част от народа, със сигурност са най-шумната и първо техният глас се чува по всеки въпрос. Те, както обикновено, се разделят на две яростни половини според това кое от двете твърдения защитават: „Казармата е нещо лошо“ или напротив, „Казармата е нещо добро“. Откъдето и изводите: „Щом казармата е нещо добро, то трябва да я има“ срещу „Щом казармата е нещо лошо, то трябва да я няма“. И пак както обикновено, само малцина се сещат да формулират далеч по-интересния извод: „Казармата е нещо лошо и точно поради това трябва да я има“. Тя е изпитание за личността, философията и морала. Казармата е контролирано враждебна среда, в която младият човек за първи път в живота си трябва да се справя сам. Тя е един от онези бичове Божи, които ни помагат да проверим себе си и ни държат в правия път. Поне в онзи смисъл, който влага блажени Йероним, когато през 5 век описва ролята на Атила за съдбата на Римската империя и европейската цивилизация изобщо. Лидерите на обществено мнение в социалните мрежи рисуват образа на казармата от гледна точка на чувствителното и просветено градско момче, разтворило криле да литне към университети и международни корпорации, а гадната казарма ги прекършва и изяжда две години (или колкото там) от младия му живот, връща го назад, осквернява душата и затъпява ума му; гаври се с неповторимата му индивидуалност и му пречи да я изявява по свой самобитен начин. И слушайки тези лидери на обществено мнение, сякаш забравяме, че има и други гледни точки, че в казармата ходят и други видове хора. По мое време имаше, а предполагам, че все още има, много момчета, на които войнишкият живот променя социалния статус в положителна посока. Те попадат в среда, която им създава нови битови навици и подобрява старите. Не спира интелектуалното им развитие, а напротив – дава му тласък. Попадайки в казармата, те не понижават нивото си, а го повишават. Мнозина от тях попълват пропуските в знанията си от училище, мнозина даже усъвършенстват уменията си да четат и пишат и на излизане от казармата вече не са на мнение, че континентите са Европа, Югославия и Черно море (действителен случай), както са предполагали на влизане. Попълвайки образованието на войниците по принудителен начин, казармата е чудесно място за пропаганда и възпитание. Мислите, че държавата няма нужда да подлага на пропаганда и възпитание младите поколения и че това е непременно нещо лошо, така ли? За много момчета, след изтичане на срока на наборната служба, армията се превърна в съдба и професионална реализация. Те останаха на т. нар. „свръхсрочна служба“ и това се оказа техният житейски път. Във всяка армия, вероятно и в съвременната и модерна българска армия, има всичко, тя е малък свят, в който можеш да работиш като всякакъв. Казармата най-накрая би могла да бъде много полезна в нелеката задача за интеграцията и квалификацията на малцинствата (да, да, знам, че няма малцинства и всички са българи!). И до днес се намират цигани – прекрасни майстори за ремонти и строителство, които са научили занаята в строителни войски. Те не просят, не връщат на вторични суровини бронзови бюстове на възрожденци и не секат нощем дървета на нивото на гърдите, защото ги мързи да се навеждат. С труда си те издържат своите семейства като всички нас и не прибягват до интернационални ромски фондации да решават проблемите със социализацията им, защото такива нямат. Разбира се, както и всяко друго нещо на този свят, който лежи целият в зло, така и казармата има своите отрицателни страни. Такава например е злорадото тържество на по-тъпия над по-умния, осигурено от принципа на единоначалието, тъй полезен в много други случаи. Тържеството на тъпака не е само в отношенията между шапкари (професионални офицери и сержанти) и войници, а и между самите войници. Сякаш посредствеността бърза да си отмъсти на интелекта и културата, попаднали на нейна територия. Частен случай на този конфликт е сблъсъкът между пригодни и непригодни войници. В наборната армия има много момчета, които не искат да са там, но са, защото службата е задължителна. Те са чужди на средата, поради което останалите ги тормозят като грозни патета. Но най-лошото на казармата е, че освен всичко останало, тя задължително предполага наличието на враг, който следва да бъде мразен. Който не го мрази достатъчно, значи е предател. А предателят е един особен вид враг, който следва да бъде мразен още по-люто от обикновения враг, чието съществуване обикновено е съвсем абстрактно. Няма начин, без това не може – войникът винаги трябва да е готов на юнашки дела, а те се постигат единствено в битка с врага, все едно дали това са съседните държави, НАТО или световният тероризъм. И сега какво: добра ли е казармата или лоша? Осъзнавам, че изложената по-горе позиция не е вестникарска. Медиите искат категоричност: да – да, не – не. Дори да имаш някакви колебания, избираш си единия полюс, заставаш на него и говориш оттам. Как да отговорим на въпроса да има ли казарма или да няма? Ето така: под формата на поголовна повинност да няма. Но всички мъже (пък и защо само мъжете?) трябва да получат военна грамотност под някаква форма, която да включва познаване на оръжията – лични и други, умение за работа с лично оръжие; познаване на военната доктрина на страната, включително и исторически преглед на фазите, през които е минала, за да се оформи в днешния си вид. Курсът обещава да бъде много поучителен. Запознаване с глобалните военни съюзи, как са групирани военните сили на нациите, коя държава с коя и срещу коя е в съюз, в каква връзка е всичко това с международната политика, от нея ли произтича или тя произтича от него. Най-сетне военната грамотност трябва да включва понятие за военните конфликти в най-новата история и политическото позициониране на България спрямо тях. Какъв ще е видът, в който хората ще стават военно грамотни? Всякакъв – от класическа казарма, до месечни курсове и лагери за студенти. Такъв подход може да бъде наречен „казарма срещу образование“ – не е нищо ново, правено е и у нас, и по света. Трябва да има гъвкави форми за освобождаване от казарма с цел тя да не пречи на образованието и кариерата на младежите, когато такива наистина са налице. За съжаление, като знаем с каква лекота се издават всякакви документи, само по тази точка в казармата няма да отиде нито един новобранец, ама нейсе… От друга страна трябва да се възстановят трудовите войски за всички, отпаднали от степените на задължителното образование. Там принудително да завършват някакъв учебен процес, да получат занаят, с който после да се препитават и да не тежат на социалната система, а през останалото време да помогнат на икономиката, вместо да се плаща на турски общи работници по пътищата. Това е. Това мислим ние, простите граждани, по въпроса да има ли казарма или да няма. Ако не ви харесва, друг път не ни питайте такива сложни неща. И още нещо: не свързвайте идеята с нейния комуникатор. Мнозина скачат срещу наборната служба (все едно в какъв вид), защото тя се предлага от патриотите и в частност от Каракачанов, когото приемат за неприятна личност, компрометирана с различни дела и документи през годините. Недейте така. Различавайте идеите от тези, които си ги присвояват. Иначе ще ви се наложи да повярвате, че днес по-православни християни от комунистите няма. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. http://sulla.bg/2017/05/13/3726.html

Българският спътник BulgariaSat-1 пристигна на Кейп Канаверал! Спътникът BulgariaSat-1, построен от SSL, пристигна успешно в центъра за изстрелвания на SpaceX. Photo credit : CNW Group/SSL 12 май 2017 г. 16:50 ч. Светослав Александров. Построеният от частната компания Space Systems Loral (SSL) спътник BulgariaSat-1 за нуждите на българския телекомуникационен оператор Булсатком пристигна на Кейп Канаверал, съобщи днес SSL (източник). От този център в средата на юни спътникът ще бъде изстрелян посредством ракета "Фолкън 9", която ще използва вече летяла на предишна мисия първа степен. "SSL има дългогодишна история на тясно сътрудничество с нови сателитни оператори, за да им помогне да се придвижат напред в техния бизнес", съобщи Джон Чели, президент на SSL. "Ние сме удовлетворени, че този първи спътник, построен за българска компания, е пристигнал успешно на Кейп Канаверал и очакваме с нетърпение BulgariaSat-1 да влезе в историята като втория спътник, който ще лети на вече използвана при предишна мисия ракета "Фолкън 9". Повторното използване на ракетите е важен фактор за спътниковата индустрия". Спътникът BulgariaSat-1 е създаден на базата на платформа SSL 1300 и се очаква да работи в космоса минимум 15 години. Той ще предоставя директно до дома висококачествени телевизионни и телекомуникационни услуги в България, на балканите и в други европейски страни. Напомням на читателите, че BulgariaSat-1 е първият телекомуникационен спътник на България, който ще работи в геостационарна орбита. Той обаче не е първият изкуствен спътник на България изобщо - честта се пада на "България 1300" (още известен като "Интеркосмос 22") - спътник, базиран на съветската платформа "Метеор", сглобен в България и оборудван с български инструменти, изстрелян на 7 август 1981 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1773-2017-bulgariasat1-arrives-at-cape

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1772-2017-planned-spacewalk-12-may Двама астронавти ще излязат в открития космос на 12-ти май - това ще е 200-та космическа разходка за МКС! 10 май 2017 г. 08:05 ч. Астронавтите на НАСА Джак Фишер и Пеги Уитсън ще излязат от Международната космическа станция в открития космос този петък, на 12-ти май, съобщи агенцията. Двамата ще сменят маршрутизатор, който прехвърля команди и данни към различни научни експерименти, провеждащи се от външната страна на МКС. Това се очертава да бъде 200-та "космическа разходка", посветена на конструкцията и поддръжката на станцията. На снимката - астронавтът на НАСА Джак Фишер работи в модула "Купола" на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA

Касини засне облаци на сатурновата луна Титан! Облаци на Титан. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 10 май 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 7-ми май тази година автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" засне горните изображения на Титан, най-голямата луна на Сатурн. На тях ясно се виждат светли, перести облаци. Снимките бяха направени по време на непланирано далечно облитане на Титан, при което "Касини" бе на разстояние 488 000 километра над повърхността. Въпреки че планирани облитания на луната не са предвидени до края на мисията, автоматичната станция продължава да наблюдава гигантския спътник и неговата атмосфера. Тъмните региони в горната част на снимките представляват известните въглеводородни езера и морета. Безспорно Титан ще ни липсва, когато мисията приключи на 15-ти септември тази година. Но дотогава ни чакат още много вълнуващи моменти, в това число и още много близки облитания на Сатурн и преминавания на "Касини" между планетата и пръстените. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1771-2017-cassini-titan-clouds

Дали малката професионална армия е по-скъпа от голямата наборна, това трудно може да се оцени само ако гледаме числата пари, които се дават за издръжка на наборник. Оценяват се и други фактори - какво е общото влияние върху икономиката? Това, че всички мъже между 18 и 20 години не участват в трудовия процес на страната, ощетява ли негативно икономиката? А какво да кажем за това, че някои хора протакат учението си в университета, само за да отложат казармата... Ами за тези, които ще емигрират и няма да се върнат в България именно защото ги чака военна служба? Всичко това са сериозни фактори и ако ги вземем накуп може да се окаже, че наборната войска е силно бреме върху икономиката. Ето затова моето предложение беше именно за наборна войска, но която е насочена към младежите, които не се образоват, не работят... въобще към тези, които не влияят позитивно върху икономиката.