Gravity
Потребител-
Брой отговори
5247 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
35
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Gravity
-
Това което си написал е само няколко реда. Можеше да го напишеш тук, вместо да сваляме файла. Имаш едно твърдение за неравенство, което фунцията Г(Н) удоволетворява. И едно твъдения, че е проверено до десет на осемнайста степен. Но липсва каквото и да е доказателство. Дори липсва и опит за доказателсто или наякакъв аргумент, че това може и да е така. Другото което е проблемно е, че неравенството, за което твърдиш, че е вярно за Н>=4, не е вярно. Имам предвид втората част на неравенството, която казва че израза е по-голям от нула. Това не е вярно и се проверява лесно, дори и с калкулатора на телефона. Става вярно за Н от порядъка на десет милиона. Така не се прави математика. Цитирал се две статии. Тях поглеждал ли си ги?
-
Тя не е от най-тактичните. Сигурно е на аутизъм спектъра. Виждала ли се нейн клип в който да се усмихне, или поне да няма каменно лице лишено от емоции?
- 82 мнения
-
- 1
-
-
- време
- гравитация
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Това е подвеждащо. В самата статия става дума точно за пространство-време с три пространствени и три времеви измерения.
- 82 мнения
-
- 1
-
-
- време
- гравитация
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Това е едно от необичаините неща при тази геометрия. Един конкретен пример: в евклидовата геометрия ако имаш триъгълник то сумата от дължините на две от страните е винаги по-голяма от дължината на теретата. Това е неравенството на триъгълника. При Минковски ако страните са времеподобни е наобратно. Това е парадокса на близнаците. Този койото пътува и се връща изминава две от страните, а този който стой в къщи третата. И от тук и в общият случай. Геодезичната мирова линя е най-дълга защото локално всичко е като при Минковски.
-
Добре, какъв точно е проблемът да работим с евро!?
-
Това трябва да е VI век преди новата ера.
- 1 мнение
-
- 1
-
-
Това не отговоря на въпроса! Но след като са се случвали тези неща защо не сме се възползвали от възможността да отвържем лева и да го завържем за друго? Нали това беше голямото предимство да не сме в евро зоната!
-
Ти правиш разлика между "курса евро-лев е фиксиран" и "левът е вьрзан за еврото". Въпросът беше каква е разликата? Това което си написал не отговаря на въпроса.
-
Така и не ми отговори на въпроса по-горе. След като казвате, че запазването на лева позволява да се отвръзва и връзва за други валути, например долара, колко пъти сме го правили това до сега?
-
" Забелязали ли сте, че никой от противниците на еврото не призовава за премахването на валутния борд? Спомените от 1996-1997 г са прекалено силни - но въпреки това всички положителни сравнения за пример от други страни са от такива … без валутен борд. Дори копейките и техните икономисти хем ни сравняват с Чехия, Полша и Румъния, че не искали Еврозона, хем не препоръчват техния модел без борд - а да се вържем … към американския долар Да, цялата антиевро пропаганда се крепи на мита за единствено и само ползи от валутния борд, които едва ли не обезмислят влизането в еврозоната! Причината? Злоупотребата на тази пропаганда с дискретното премълчаване на слабостите и цената на поддържането на борд у нас от държавните институции, за да не се заплашва финансовата стабилност и поддържа доверието в лева. Ето пет ключови проблема на валутния борд: (1) Фиксираният курс лев/евро В бурни времена като 1996-1997 г валутният борд бе чудесно лекарство за въдворяване на финансова стабилност. Бизнесът можеше да планира своите разходи и инвестиции, а домакинствата своите бюджети вече без страх от обезценяване на лева. Но така се загуби ценното предимство на плаващия курс и умерената девалвация на лева, който помага на по-слабите икономики да произвеждат и изнасят повече. Натрупаното напрежение в конкуренцията на европейския пазар се обира от т.н. “Вътрешна девалвация”, която означава замразяване и много слаб ръст на трудовите възнаграждения - за да може българските производители да бъдат конкурентоспособни със своите цени. Върху другите компоненти на себестойността не могат да влияят - вносни материали и (руска и политически определяна цена на) енергия. Това е една от основните причини (не единствена) българите да са най-бедни в ЕС и днес. (2) Ограничени функции на банковата политика на БНБ В нормална икономика, централната банка рефинансира банките при нужда - при валутния борд обаче е забранено. Вместо това - на банките се налагат изключително строги политики на капиталова адекватност, изграждане на огромни буфери и свръх строга политика на кредитиране. Всеки с бизнес го знае у нас - че кредит можеш да получиш само ако може и сам да финансираш бизнеса си. Освен бизес план за усвояване и връщане на кредита, всеки бизнес трябва да предостави съфинансиране и ликвидно обезпечение в размер над искания кредит. А почти винаги съдлъжници стават всичките му други фирми, както и той и семейството му като физически лица. И така банковият бизнес твърде много заприлича на лихварския - пари с лихва без … риск за кредитора. При положение, че над 95% от предприятията у нас са малки и средни - кредитът е често само мечта. А други финансови инструменти са кът. Е, как да се развива икономиката? (3) Изкривена банкова политика - обезценяване на спестяванията и помпане на инфлацията Поради строгата политика на кредитиране - която лимитира развитието на бизнеса - банките трябва да намерят къде да инвестират акумулирания ресурс. А той е в десетки милиарди левове - поради ниската инвестиционна култура на българите, които или инвестират в имоти; или слагат парите на депозит. Бинго - банките разпределят риска и основно инвестират парите в ипотечни кредити, които помпат цените на имотите и инфлацията. От друга страна - поради липса на нужда да привличат ресурс (!) - лихвите по депозитите са почти нулеви, което обезценява парите на българите (4) Валутният резерв Валутният борд изисква поддържане на валутен резерв в евро, който по формула обезпечава левовете в обращение. Този резерв обаче е почти изцяло инвестиран в първокласни чужди книжа с много ниска доходност (под инфлацията), а дълго време и негативна доходност. Тоест, не само финансираме чужди държави - от което се оплакват противниците на еврото за еврозоната - а дълго време си плащахме вместо да печелим за това, че сме инвестирали тези пари. Имаше оценки за стотици милиони евро - цена на борда - но никой от БНБ не казва каква точно е тази сметка. (5) Пропуснати ползи за икономиката от поддържането на валутния резерв Макар всяка страна да поддържа валутен резерв, никой не знае каква е пропусната полза / алтернативна цена за всички българи, ако огромният валутен резерв, заради борда или част от него беше инвестиран в икономиката - в инфрастрктура, образование, здравеопазване и т.н. Това са само най-важните дефекти на валутния борд - който някак си чудодейно ни прави живота по-добре от еврозоната. Да, левът е вързан за еврото. Но в тези турбулентни времена хиляди българи предпочитат лодката, вместо пристанището, за която е вързана. "
